EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62020CJ0693
Judgment of the Court (First Chamber) of 9 March 2023.#Intermarché Casino Achats v European Commission.#Appeal – Competition – Agreements, decisions and concerted practices – Decision of the European Commission ordering an inspection – Remedies against the conduct of the inspection – Article 47 of the Charter of Fundamental Rights of the European Union – Right to an effective remedy – Regulation (EC) No 1/2003 – Article 19 – Regulation (EC) No 773/2004 – Article 3 – Recording of interviews conducted by the Commission during its investigations – Starting point of the Commission’s investigation.#Case C-693/20 P.
Решение на Съда (първи състав) от 9 март 2023 г.
Intermarché Casino Achats срещу Европейска комисия.
Обжалване — Конкуренция — Картели — Решение на Европейската комисия, с което се разпорежда проверка — Способи за защита срещу провеждането на проверка — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 19 — Регламент (ЕО) № 773/2004 — Член 3 — Записване на снемането на обяснения в рамките на провеждано от Комисията разследване — Начален момент на разследването на Комисията.
Дело C-693/20 P.
Решение на Съда (първи състав) от 9 март 2023 г.
Intermarché Casino Achats срещу Европейска комисия.
Обжалване — Конкуренция — Картели — Решение на Европейската комисия, с което се разпорежда проверка — Способи за защита срещу провеждането на проверка — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 19 — Регламент (ЕО) № 773/2004 — Член 3 — Записване на снемането на обяснения в рамките на провеждано от Комисията разследване — Начален момент на разследването на Комисията.
Дело C-693/20 P.
Court reports – general
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2023:172
- Date of document:
- 09/03/2023
- Date lodged:
- 21/12/2020
- Author:
- Съд
- Country or organisation from which the request originates:
- Фpaнция
- Form:
- Съдебно решение
- Authentic language:
- френски
- Type of procedure:
- производство за отмяна, Обжалване - основателно, Обжалване - неоснователно
- Appellant:
- Физическо лице
- Other parties to the proceedings:
- Институциите и органите на ЕС, Европейска комисия
- Judge-Rapporteur:
- Xuereb
- Advocate General:
- Pitruzzella
- Link
- Select all documents mentioning this document
- Case affecting:
-
- Declares void 62017TJ0254 N2
- Amends 62017TJ0254 N3
- Affected by case:
-
- Related judicial information 62020CA0693
- Instruments cited in case law:
-
- 12007P007: N 17 70
- 12007P047: N 29 33 40 42 47 60
- 12007P047-L2: N 42
- 12007P047-L1: N 42 43
- 12007P052: N 33
- 12007P052-P3: N 41
- 12007P052-P7: N 42
- 12007P052-P1: N 60
- 12008E/PRO/03-A61L1: N 127
- 12008E101: N 22 36 66 110
- 12008E263: N 1 10 52 60 63
- 12008M006-P1L3: N 42
- 32003R0001-A20P1: N 1 10 17 18
- 32003R0001-A20P4: N 1 10 17 18 32 39
- 32003R0001-A18: N 101
- 32003R0001-A19P1: N 103 - 108 112 113 119 124 132
- 32003R0001-A17: N 114
- 32003R0001-C25: N 2 119
- 32003R0001-A17P1: N 3
- 32003R0001-A23P1LC: N 36 56 60
- 32003R0001-A23P1LD: N 36 56 60
- 32003R0001-A23P1LE: N 36 56 60
- 32003R0001-A19: N 4 17 70 72 76 80 85 86 89 91 92 97 101 115 118 122 123 125 129 135 - 137 140 141
- 32003R0001-A20: N 5 48 101
- 32003R0001-A23P1: N 6 62
- 32003R0001-CH5: N 71 115 121
- 32003R0001-CH3: N 88
- 32003R0001: N 99
- 32004R0773-A03P3: N 105 120 131 135 - 137 140 141
- 32004R0773-A03P3SNT1: N 132
- 32004R0773-A03P3SNT2: N 133
- 32004R0773-A03P3SNT3: N 133
- 32004R0773-A02P3: N 7 115
- 32004R0773: N 71 76 99
- 32004R0773-A19: N 79
- 32004R0773-A03: N 8 17 70 72 79 86 92 97 101 104 107 112 118 122 124 125 129 142
- 32004R0773-A02: N 88 89 98
- 32015Q0423(01)-A94: N 94
- 61999CO0254-N182: N 116
- 62004CJ0105-N38: N 116
- 62008CJ0407-N47: N 110
- 62013CJ0583-N45: N 141
- 62013CJ0583-N56: N 59
- 62013CJ0583-N57: N 59
- 62013CJ0583-N58: N 59
- 62013CJ0583-N59: N 59
- 62013CJ0583-N60: N 59
- 62013CJ0583-N61: N 59
- 62013CJ0583-N62: N 59
- 62013CJ0583-N63: N 59
- 62013CJ0583-N64: N 59
- 62013CJ0583-N65: N 59
- 62013CJ0583-N66: N 59
- 62013CJ0583-N67: N 59
- 62013CJ0583-N71: N 59
- 62014CJ0413-N84: N 103
- 62014CJ0413-N91: N 105
- 62014CJ0413-N90: N 105 132
- 62014CJ0413-N85: N 119
- 62014CJ0413: N 74 93
- 62017CJ0099-N66: N 138 139
- 62017CJ0099-N67: N 138 139
- 62017CJ0099-N68: N 138 139
- 62017CJ0099-N69: N 138 139
- 62017CJ0099-N65: N 96 138 139
- 62017CJ0175-N35: N 43
- 62017TJ0254-N1: N 1
- 62017TJ0254-N10: N 1
- 62017TJ0254-N100: N 1
- 62017TJ0254-N101: N 1
- 62017TJ0254-N102: N 1
- 62017TJ0254-N103: N 1
- 62017TJ0254-N104: N 1
- 62017TJ0254-N105: N 1
- 62017TJ0254-N106: N 1
- 62017TJ0254-N107: N 1
- 62017TJ0254-N108: N 1
- 62017TJ0254-N109: N 1
- 62017TJ0254-N11: N 1
- 62017TJ0254-N110: N 1
- 62017TJ0254-N111: N 1
- 62017TJ0254-N112: N 1
- 62017TJ0254-N113: N 1
- 62017TJ0254-N114: N 1
- 62017TJ0254-N115: N 1
- 62017TJ0254-N116: N 1
- 62017TJ0254-N117: N 1
- 62017TJ0254-N118: N 1
- 62017TJ0254-N119: N 1
- 62017TJ0254-N12: N 1
- 62017TJ0254-N120: N 1
- 62017TJ0254-N121: N 1
- 62017TJ0254-N122: N 1
- 62017TJ0254-N123: N 1
- 62017TJ0254-N124: N 1
- 62017TJ0254-N125: N 1
- 62017TJ0254-N126: N 1
- 62017TJ0254-N127: N 1
- 62017TJ0254-N128: N 1
- 62017TJ0254-N129: N 1
- 62017TJ0254-N13: N 1
- 62017TJ0254-N130: N 1
- 62017TJ0254-N131: N 1
- 62017TJ0254-N132: N 1
- 62017TJ0254-N133: N 1
- 62017TJ0254-N134: N 1
- 62017TJ0254-N135: N 1
- 62017TJ0254-N136: N 1
- 62017TJ0254-N137: N 1
- 62017TJ0254-N138: N 1
- 62017TJ0254-N139: N 1
- 62017TJ0254-N14: N 1
- 62017TJ0254-N140: N 1
- 62017TJ0254-N141: N 1
- 62017TJ0254-N142: N 1
- 62017TJ0254-N143: N 1
- 62017TJ0254-N144: N 1
- 62017TJ0254-N145: N 1
- 62017TJ0254-N146: N 1
- 62017TJ0254-N147: N 1
- 62017TJ0254-N148: N 1
- 62017TJ0254-N149: N 1
- 62017TJ0254-N15: N 1
- 62017TJ0254-N150: N 1
- 62017TJ0254-N151: N 1
- 62017TJ0254-N152: N 1
- 62017TJ0254-N153: N 1
- 62017TJ0254-N154: N 1
- 62017TJ0254-N155: N 1
- 62017TJ0254-N156: N 1
- 62017TJ0254-N157: N 1
- 62017TJ0254-N158: N 1
- 62017TJ0254-N159: N 1
- 62017TJ0254-N16: N 1
- 62017TJ0254-N160: N 1
- 62017TJ0254-N161: N 1
- 62017TJ0254-N162: N 1
- 62017TJ0254-N163: N 1
- 62017TJ0254-N164: N 1
- 62017TJ0254-N165: N 1
- 62017TJ0254-N166: N 1
- 62017TJ0254-N167: N 1
- 62017TJ0254-N168: N 1
- 62017TJ0254-N169: N 1
- 62017TJ0254-N17: N 1
- 62017TJ0254-N170: N 1
- 62017TJ0254-N171: N 1
- 62017TJ0254-N172: N 1
- 62017TJ0254-N173: N 1
- 62017TJ0254-N174: N 1
- 62017TJ0254-N175: N 1
- 62017TJ0254-N176: N 1
- 62017TJ0254-N177: N 1
- 62017TJ0254-N178: N 1
- 62017TJ0254-N179: N 1
- 62017TJ0254-N18: N 1
- 62017TJ0254-N180: N 1
- 62017TJ0254-N181: N 1
- 62017TJ0254-N182: N 1
- 62017TJ0254-N183: N 1
- 62017TJ0254-N184: N 1
- 62017TJ0254-N185: N 1
- 62017TJ0254-N186: N 1
- 62017TJ0254-N187: N 1
- 62017TJ0254-N188: N 1
- 62017TJ0254-N189: N 1
- 62017TJ0254-N19: N 1
- 62017TJ0254-N190: N 1
- 62017TJ0254-N191: N 1
- 62017TJ0254-N192: N 1
- 62017TJ0254-N193: N 1
- 62017TJ0254-N194: N 1
- 62017TJ0254-N195: N 1
- 62017TJ0254-N196: N 1
- 62017TJ0254-N197: N 1
- 62017TJ0254-N198: N 1
- 62017TJ0254-N199: N 1
- 62017TJ0254-N2: N 1
- 62017TJ0254-N20: N 1
- 62017TJ0254-N200: N 1
- 62017TJ0254-N201: N 1
- 62017TJ0254-N202: N 1
- 62017TJ0254-N203: N 1
- 62017TJ0254-N204: N 1
- 62017TJ0254-N205: N 1
- 62017TJ0254-N206: N 1
- 62017TJ0254-N207: N 1
- 62017TJ0254-N208: N 1
- 62017TJ0254-N209: N 1
- 62017TJ0254-N21: N 1
- 62017TJ0254-N210: N 1
- 62017TJ0254-N211: N 1
- 62017TJ0254-N212: N 1
- 62017TJ0254-N213: N 1
- 62017TJ0254-N214: N 1
- 62017TJ0254-N215: N 1
- 62017TJ0254-N216: N 1
- 62017TJ0254-N217: N 1
- 62017TJ0254-N218: N 1
- 62017TJ0254-N219: N 1
- 62017TJ0254-N22: N 1
- 62017TJ0254-N220: N 1
- 62017TJ0254-N221: N 1
- 62017TJ0254-N222: N 1
- 62017TJ0254-N223: N 1
- 62017TJ0254-N224: N 1
- 62017TJ0254-N225: N 1
- 62017TJ0254-N226: N 1
- 62017TJ0254-N227: N 1
- 62017TJ0254-N228: N 1
- 62017TJ0254-N229: N 1
- 62017TJ0254-N23: N 1
- 62017TJ0254-N230: N 1
- 62017TJ0254-N231: N 1
- 62017TJ0254-N232: N 1
- 62017TJ0254-N233: N 1
- 62017TJ0254-N234: N 1
- 62017TJ0254-N235: N 1
- 62017TJ0254-N236: N 1
- 62017TJ0254-N237: N 1
- 62017TJ0254-N238: N 1
- 62017TJ0254-N239: N 1
- 62017TJ0254-N24: N 1
- 62017TJ0254-N240: N 1
- 62017TJ0254-N241: N 1
- 62017TJ0254-N242: N 1
- 62017TJ0254-N243: N 1
- 62017TJ0254-N244: N 1
- 62017TJ0254-N245: N 1
- 62017TJ0254-N246: N 1
- 62017TJ0254-N247: N 1
- 62017TJ0254-N248: N 1
- 62017TJ0254-N249: N 1
- 62017TJ0254-N25: N 1
- 62017TJ0254-N250: N 1
- 62017TJ0254-N251: N 1
- 62017TJ0254-N252: N 1
- 62017TJ0254-N253: N 1
- 62017TJ0254-N254: N 1
- 62017TJ0254-N255: N 1
- 62017TJ0254-N256: N 1
- 62017TJ0254-N257: N 1
- 62017TJ0254-N258: N 1
- 62017TJ0254-N259: N 1
- 62017TJ0254-N26: N 1
- 62017TJ0254-N260: N 1
- 62017TJ0254-N261: N 1
- 62017TJ0254-N262: N 1
- 62017TJ0254-N263: N 1
- 62017TJ0254-N264: N 1
- 62017TJ0254-N265: N 1
- 62017TJ0254-N266: N 1
- 62017TJ0254-N267: N 1
- 62017TJ0254-N268: N 1
- 62017TJ0254-N269: N 1
- 62017TJ0254-N27: N 1
- 62017TJ0254-N270: N 1
- 62017TJ0254-N271: N 1
- 62017TJ0254-N272: N 1
- 62017TJ0254-N273: N 1
- 62017TJ0254-N274: N 1
- 62017TJ0254-N275: N 1
- 62017TJ0254-N276: N 1
- 62017TJ0254-N277: N 1
- 62017TJ0254-N278: N 1
- 62017TJ0254-N279: N 1
- 62017TJ0254-N28: N 1
- 62017TJ0254-N280: N 1
- 62017TJ0254-N281: N 1
- 62017TJ0254-N282: N 1
- 62017TJ0254-N283: N 1
- 62017TJ0254-N284: N 1
- 62017TJ0254-N285: N 1
- 62017TJ0254-N286: N 1
- 62017TJ0254-N287: N 1
- 62017TJ0254-N288: N 1
- 62017TJ0254-N289: N 1
- 62017TJ0254-N29: N 1
- 62017TJ0254-N290: N 1
- 62017TJ0254-N291: N 1
- 62017TJ0254-N292: N 1
- 62017TJ0254-N293: N 1
- 62017TJ0254-N294: N 1
- 62017TJ0254-N3: N 1
- 62017TJ0254-N30: N 1
- 62017TJ0254-N31: N 1
- 62017TJ0254-N32: N 1
- 62017TJ0254-N33: N 1
- 62017TJ0254-N34: N 1
- 62017TJ0254-N35: N 1
- 62017TJ0254-N36: N 1
- 62017TJ0254-N37: N 1
- 62017TJ0254-N38: N 1
- 62017TJ0254-N39: N 1
- 62017TJ0254-N4: N 1
- 62017TJ0254-N40: N 1
- 62017TJ0254-N41: N 1
- 62017TJ0254-N42: N 1
- 62017TJ0254-N43: N 1
- 62017TJ0254-N44: N 1
- 62017TJ0254-N45: N 1
- 62017TJ0254-N46: N 1
- 62017TJ0254-N47: N 1
- 62017TJ0254-N48: N 1
- 62017TJ0254-N49: N 1
- 62017TJ0254-N5: N 1
- 62017TJ0254-N50: N 1
- 62017TJ0254-N51: N 1
- 62017TJ0254-N52: N 1
- 62017TJ0254-N53: N 1
- 62017TJ0254-N54: N 1
- 62017TJ0254-N55: N 1
- 62017TJ0254-N56: N 1
- 62017TJ0254-N57: N 1
- 62017TJ0254-N58: N 1
- 62017TJ0254-N59: N 1
- 62017TJ0254-N6: N 1
- 62017TJ0254-N60: N 1
- 62017TJ0254-N61: N 1
- 62017TJ0254-N62: N 1
- 62017TJ0254-N63: N 1
- 62017TJ0254-N64: N 1
- 62017TJ0254-N65: N 1
- 62017TJ0254-N66: N 1
- 62017TJ0254-N67: N 1
- 62017TJ0254-N68: N 1
- 62017TJ0254-N69: N 1
- 62017TJ0254-N7: N 1
- 62017TJ0254-N70: N 1
- 62017TJ0254-N71: N 1
- 62017TJ0254-N72: N 1
- 62017TJ0254-N73: N 1
- 62017TJ0254-N74: N 1
- 62017TJ0254-N75: N 1
- 62017TJ0254-N76: N 1
- 62017TJ0254-N77: N 1
- 62017TJ0254-N78: N 1
- 62017TJ0254-N79: N 1
- 62017TJ0254-N8: N 1
- 62017TJ0254-N80: N 1
- 62017TJ0254-N81: N 1
- 62017TJ0254-N82: N 1
- 62017TJ0254-N83: N 1
- 62017TJ0254-N84: N 1
- 62017TJ0254-N85: N 1
- 62017TJ0254-N86: N 1
- 62017TJ0254-N87: N 1
- 62017TJ0254-N88: N 1
- 62017TJ0254-N89: N 1
- 62017TJ0254-N9: N 1
- 62017TJ0254-N90: N 1
- 62017TJ0254-N91: N 1
- 62017TJ0254-N92: N 1
- 62017TJ0254-N93: N 1
- 62017TJ0254-N94: N 1
- 62017TJ0254-N95: N 1
- 62017TJ0254-N96: N 1
- 62017TJ0254-N97: N 1
- 62017TJ0254-N98: N 1
- 62017TJ0254-N99: N 1
- 62018CJ0403-N45: N 57
- 62018CJ0403-N46: N 57
- 62018CJ0625-N116: N 41
- 62018CJ0625-N117: N 42
- 62018CO0816-N6: N 96
- 62019CJ0245-N66: N 26
- 62019CJ0245-N69: N 60
- 62019CJ0246-N68: N 61
- 62020CC0682-N141: N 111
- 62020CC0682-N150: N 118
- 62020CC0682-N155: N 123
- 62020CC0682-N208: N 142
- 62020CC0682-N51: N 48
- 62020CC0682-N66: N 51
- 62020CC0682-N67: N 52
- 62020CC0682: N 62
- 62020CC0682-N59: N 66
- 62020CJ0352-N42: N 102
- Notes relating to the decision:
-
- 1. Idot, Laurence: Concurrence - Pouvoirs d’enquête de la Commission et déclarations, Europe 2023, nº 5 mai, comm. 173 (FR)
- 2. Lacresse, Alexandre: Inspection : La Cour de justice de l’Union européenne juge que la Commission européenne doit enregistrer tout entretien visant la collecte d’informations relatives à l’objet d’une enquête indépendamment de la date de l’ouverture formelle de cette enquête (Les Mousquetaires / ITM Entreprises / Casino / Guichard-Perrachon / Achats Marchandises Casino / Intermarché Casino Achats), Concurrences : revue des droits de la concurrence 2023, nº 2, p. 138-139 (FR)
- Subject matter:
- Case law directory code:
-
-
4.08.03.02.06 Вътрешна политика на Европейския съюз / ЕИО/ЕО - Конкуренция * Конкуренция / Изпълнение на правилата на конкуренция / Процедура за прилагане от Комисията на правилата на конкуренция / Процедура за прилагане на правилата на конкуренция - Изслушване на заинтересовани лица и на трети лица / Достъп до преписката * Изслушване на заинтересовани лица и на трети лица / Достъп до преписката
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
9 март 2023 година ( *1 )
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Решение на Европейската комисия, с което се разпорежда проверка — Способи за защита срещу провеждането на проверка — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 19 — Регламент (ЕО) № 773/2004 — Член 3 — Записване на снемането на обяснения в рамките на провеждано от Комисията разследване — Начален момент на разследването на Комисията“
По дело C‑693/20 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 21 декември 2020 г.,
Intermarché Casino Achats SARL, установено в Париж (Франция), представлявано от F. Abouzeid, S. Eder, J. Jourdan, C. Mussi и Y. Utzschneider, адвокати,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, представлявана от P. Berghe, A. Cleenewerck de Crayencour, A. Dawes и I. V. Rogalski, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
Съвет на Европейския съюз, представляван от A.‑L. Meyer и O. Segnana, в качеството на представители,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, L. Bay Larsen, заместник-председател на Съда, изпълняващ функциите на съдия от първи състав, P. G. Xuereb (докладчик), A. Kumin и I. Ziemele, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: V. Giacobbo, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 февруари 2022 г.,
като взе предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да разгледа делото без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
|
1 |
С жалбата си Intermarché Casino Achats SARL иска частична отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 5 октомври 2020 г., Intermarché Casino Achats/Комисия (T‑254/17, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:459), с което Общият съд отхвърля частично жалбата му, подадена на основание член 263 ДФЕС, за отмяна на Решение C(2017) 1056 final на Комисията от 9 февруари 2017 г., с което на Intermarché Casino Achats и на всички пряко или непряко контролирани от него дружества се разпорежда да се подчинят на проверка в съответствие с член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (AT.40466 — Tute 1) (наричано по-нататък „спорното решение“). |
Правна уредба
Регламент (ЕО) № 1/2003
|
2 |
Съгласно съображение 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167): „Разкриването на нарушения на правилата за защита на конкуренцията става все по-трудно и, с цел ефективно да се защити конкуренцията, е необходимо да се допълнят правомощията на [Европейската] [к]омисия за извършване на разследване. По-специално Комисията следва да разполага с правомощия да разпитва всички лица, за които е възможно да разполагат с полезна информация и да записва дадените обяснения. В хода на определена проверка длъжностните лица, упълномощени от Комисията, следва да разполагат с правомощия да запечатват помещения за срока от време, необходим за провеждане на проверката. Запечатването обикновено не може да се прави за повече от 72 часа. Длъжностните лица, упълномощени от Комисията, следва също така да разполагат с правомощия да искат всякаква информация, която има отношение към предмета и целта на проверката“. |
|
3 |
В глава V от този регламент, озаглавена „Правомощия за разследване“, се намира член 17, самият той озаглавен „Разследвания по сектори на икономиката и по видове споразумения“, чийто параграф 1 гласи: „Когато тенденцията в търговията между държави членки, статичността на цените или други обстоятелства подсказват, че конкуренцията на общия пазар може да е ограничена или нарушена, Комисията може да извърши свое разследване на определен сектор от икономиката или на определен вид споразумения от различни сектори. В хода на това разследване Комисията може да поиска от съответните предприятия или сдружения на предприятия да осигурят необходимата информация за прилагането на членове [101] и [102 ДФЕС] и може да извършва всякакви проверки, необходими за тази цел“. |
|
4 |
В член 19, озаглавен „Правомощие за снемане на обяснения“, посоченият регламент предвижда следното: „1. За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да снеме обяснения от всички физически или юридически лица, които се съгласят да им бъдат снети обяснения с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването. 2. Когато снемането на обясненията по параграф 1 се провежда в помещенията на предприятие, Комисията информира органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия се провежда снемането на обясненията. В случай че това бъде поискано от органа по конкуренция на тази държава членка, нейни длъжностни лица могат да окажат съдействие на длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да проведат снемането на обясненията“. |
|
5 |
Член 20 от същия регламент, озаглавен „Правомощия на Комисията за извършване на проверки“, гласи: „1. За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да извършва всички необходими проверки на предприятия или на сдружения на предприятия. 2. Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:
3. Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, упражняват своите правомощия след представяне на писмено пълномощно, в което конкретно се посочва предметът и целта на проверката и санкциите, предвидени в член 23, в случай че представянето на изисканите книги или други документи, свързани със стопанската дейност, е непълно или когато отговорите на въпросите, поставени съгласно параграф 2 от настоящия член, са неточни или подвеждащи. В разумен срок преди извършване на проверката Комисията уведомява за проверката органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши тя. 4. Предприятията и сдруженията на предприятия са длъжни да се подчинят на проверките, разпоредени с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, насрочва се дата, на която тя ще започне, и се посочват санкциите, предвидени в членове 23 и 24, и правото на обжалване на решението пред Съда на [Европейския съюз]. Комисията взема такива решения след допитване до органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката. 5. Длъжностните лица, както и лицата, упълномощени или назначени от органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на този орган или на Комисията, активно подпомагат длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията. За тази цел на тях се предоставят правомощията, посочени в параграф 2. 6. Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията, установят, че предприятие се противопоставя на проверка, разпоредена по реда на настоящия член, съответната държава членка им осигурява необходимото съдействие, като иска, когато е необходимо, съдействие от полицията или от равностоен правоохранителен орган, с което да им се даде възможност да извършат тяхната проверка. 7. В случай че за съдействието, предвидено в параграф 6, се изисква разрешение от съдебен орган съгласно националните правила, се внася искане за такова разрешение. Искане за такова разрешение може да се внесе и като предохранителна мярка. 8. Когато се внася искане за разрешение, както е посочено в параграф 7, националният съдебен орган осъществява контрол за автентичност на решението на Комисията и на предвидените мерки за процесуална принуда, които не трябва да са произволни, нито прекомерни, като се има предвид предметът на проверката. При осъществяване на своя контрол върху пропорционалността на мерките за процесуална принуда националният съдебен орган може да поиска от Комисията, пряко или чрез органа по конкуренция на държавата членка, подробни обяснения за конкретните основания на Комисията за нейните подозрения за нарушение на членове [101] и [102 ДФЕС], както и за тежестта на твърдяното нарушение и за характера на участието на съответното предприятие. Въпреки това националният съдебен орган не може да поставя под въпрос необходимостта от проверката, нито да изисква да му се предостави информацията от преписката на Комисията. Законосъобразността на решението на Комисията е обект на съдебен контрол само от Съда на Европейските общности“. |
|
6 |
Член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Санкции“, предвижда следното: „С решение Комисията може да налага на предприятия и на сдружения на предприятия санкции, които не надвишават 1 % от общия размер на оборота от предходната стопанска година, когато умишлено или поради небрежност: […]
|
Регламент (ЕО) № 773/2004
|
7 |
В член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), озаглавен „Образуване на производство“, е предвидено следното: „Комисията може да упражнява правомощията си за разследване, предвидени в глава V от Регламент [№ 1/2003], преди да бъде инициирано производство“. |
|
8 |
В глава III от Регламент № 773/2004, озаглавена „Разследване от Комисията“, се намира член 3, самият той озаглавен „Правомощие за снемане на показания“, който гласи: „1. Когато Комисията изслушва лице с негово съгласие в съответствие с член 19 от Регламент [№ 1/2003], още в началото на разговора тя посочва правните основания и целта на разговора, като припомня неговия доброволен характер. Тя информира изслушваното лице и за намерението си да направи запис на разговора. 2. Разговорът може да се провежда по всякакъв начин, включително по телефона или по електронен път. 3. Комисията може под всякаква форма да записва показанията на изслушваните лица. На изслушаното лице се предоставя копие от всеки запис за одобрение. При необходимост Комисията определя срок, в който изслушаното лице може да ѝ съобщи за евентуални поправки, които следва да бъдат направени в показанията“. |
Обстоятелствата, предхождащи спора, и спорното решение
|
9 |
Обстоятелствата, предхождащи спора, са обобщени в точки 2—8 от обжалваното съдебно решение, както следва: „2. Intermarché Casino Achats […] е съвместното дъщерно дружество на EMC Distribution, което от своя страна е дъщерно дружество на Casino, Guichard-Perrachon (наричано по-нататък „Casino“), и ITM Alimentaire International, което от своя страна е дъщерно дружество на ITM Entreprises (наричано по-нататък „Intermarché“), които упражняват дейност главно в сектора на продажба на хранителни и нехранителни стоки. Основната му задача е да договаря, от името и за сметка на дружествата майки, условията за закупуване на продукти и да сключва с доставчиците годишното споразумение, предвидено във френското законодателство. 3. След като получава сведения за обмен на информация между Casino и Intermarché в сектора на стоките за ежедневно потребление, Европейската комисия приема [спорното решение]. 4. Разпоредителната част на [спорното] решение има следното съдържание: „Член 1 Intermarché Casino Achats […], както и всички пряко или непряко контролирани от него дружества, са длъжни да се подчинят на проверка относно евентуалното им участие в съгласувани практики, противоречащи на член 101 [ДФЕС], на пазарите за доставка на стоки за ежедневно потребление, на пазара за продажба на услуги на производителите на маркови стоки и на пазарите за продажба на потребителите на стоки за ежедневно потребление. Тези съгласувани практики се състоят в:
Тази проверка може да се извърши във всяко помещение на предприятието […] [Intermarché Casino Achats] разрешава на длъжностните лица и на другите упълномощени от Комисията лица да извършат проверка, а на длъжностните лица и другите лица, упълномощени от органа по конкуренция на съответната държава членка с цел да ги подпомагат или назначени от последния за тази цел, да получат достъп до неговите помещения и превозни средства в рамките на нормалното работно време. Дружеството предоставя за проверка книгите и другите документи, свързани със стопанската дейност, независимо от носителя, на който се съхраняват, ако бъдат поискани от длъжностните и други упълномощени лица, и им позволява да вземат или получат под всякаква форма копия или извлечения от тези книги или документи. [То] позволява запечатването на всички бизнес помещения, книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката. То дава незабавно и на място устни обяснения във връзка с предмета и целта на проверката ако тези длъжностни или упълномощени лица поискат това и разрешава на всички представители или членове на персонала да дават такива обяснения. Дружеството разрешава записването на тези обяснения под всякаква форма. Член 2 Проверката може да започне на 20 февруари 2017 г. или малко след това. Член 3 [Intermarché Casino Achats] и всички пряко или непряко контролирани от него дружества са адресати на настоящото решение. В съответствие с член 297, параграф 2 [ДФЕС] настоящото решение се съобщава на предприятието, което е негов адресат, непосредствено преди извършване на проверката“. 5. След като Комисията уведомява френския Autorité de la concurrence (Орган за защита на конкуренцията) за тази проверка, последният сезира съдията по мерките за неотклонение при Tribunal de grande instance de Créteil (Окръжен съд Кретей, Франция) с искане да му се разреши да осъществи посещения и да предприеме действия по изземване в помещенията на жалбоподателя. С определение от 17 февруари 2017 г. съдията по мерките за неотклонение разрешава извършването на посещенията и предприемането на действията по изземване, които са поискани като предохранителна мярка. Тъй като в хода на проверката не е било необходимо да се използват правомощия на „правоохранителен орган по смисъла на член 20, параграфи 6—8 от Регламент № 1/2003, жалбоподателят не е бил уведомен за това определение. 6. Проверката започва на 20 февруари 2017 г. — датата, на която инспекторите на Комисията, придружени от представители на френския Autorité de la concurrence (Орган за защита на конкуренцията), се явяват в седалището на жалбоподателя, уведомявайки го за [спорното] решение. 7. В рамките на проверката Комисията по-специално посещава офисите, събира оборудване, по-специално компютърно (преносими компютри, мобилни телефони, таблети, периферни устройства), разпитва няколко лица и копира съдържанието на събраните материали. 8. Жалбоподателят изпраща на Комисията писмо с дата 24 февруари 2017 г., в което изразява резерви по отношение на редовността на изслушванията и по-общо — на проверката. Тези резерви са допълнени с писмо до Комисията от 13 март 2017 г.“. |
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
|
10 |
С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 април 2017 г., жалбоподателят иска на основание член 263 ДФЕС отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество три основания. Първото е възражение за незаконосъобразност на член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1/2003, второто е неизпълнение на задължението за мотивиране, а третото — нарушение на правото на неприкосновеност на частните помещения. |
|
11 |
В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд приканва Комисията да представи уликите относно предполагаемите нарушения, с които е разполагала към датата на приемане на спорното решение. |
|
12 |
В отговор на тази покана Комисията представя по-специално протоколи от снемането на обяснения, които е провела през 2016 г. и 2017 г. с 13 засегнати доставчици на стоки за ежедневно потребление, които редовно сключват споразумения с Casino и Intermarché (приложения Q.1—Q.13 към отговора на Комисията от 10 януари 2019 г.) (наричано по-нататък „снемане на обяснения от доставчиците“). |
|
13 |
С обжалваното съдебно решение Общият съд, след като преценява, че Комисията не разполага с достатъчно сериозни улики, позволяващи да се предположи наличието на нарушение, състоящо се в обмен на информация между Casino и Intermarché относно бъдещите им търговски стратегии, отменя член 1, буква б) от спорното решение. Той отхвърля жалбата в останалата ѝ част и осъжда всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски. |
Искания на страните
|
14 |
С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:
|
|
15 |
Комисията иска от Съда:
|
|
16 |
Съветът на Европейския съюз иска от Съда:
|
По жалбата пред Съда
|
17 |
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания. Първото основание е изведено от това, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, като е отхвърлил възражението за незаконосъобразност на член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1/2003, основано на липсата на способи за защита срещу провеждането на проверките. Второто основание е изведено от това, че Общият съд е нарушил член 19 от Регламент № 1/2003, член 3 от Регламент № 773/2004 и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като е приел, че протоколите, представени от Комисията за обосноваване на достатъчно сериозния характер на уликите, с които тя разполага, не са опорочени от нередност във формата, засягаща тяхната доказателствена стойност. Третото основание е изведено от това, че Общият съд е нарушил правото на неприкосновеност на частните помещения, като е отхвърлил довода на жалбоподателя, основан на липсата на срок за извършване на проверката в спорното решение. |
По първото основание, изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд в рамките на анализа на ефективността на способите на защита срещу провеждането на проверките
Доводи на страните
|
18 |
Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, като в точки 46—79 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил възражението за незаконосъобразност на член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1/2003, основано на липсата на способи за защита срещу провеждането на проверките. |
|
19 |
С първо твърдение за нарушение жалбоподателят поддържа, че противно на твърдението на Общия съд в точка 51 от обжалваното съдебно решение, в решенията на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) от 21 февруари 2008 г., Ravon и др. c/у Франция (CE:ECHR:2008:0221JUD001849703), от 21 декември 2010 г., Société Canal Plus и др. c/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002940808), от 21 декември 2010 г., Compagnie des gaz de pétrole Primagaz c/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002961308), и от 2 октомври 2014 г., Delta Pekárny a.s. c/у Чешка република (CE:ECHR:2014:1002JUD000009711), ЕСПЧ не постановява, че способите за защита трябва да се преценяват в своята цялост, за да могат да отговорят на изискванията на тази юрисдикция относно правото на ефективни правни средства за защита. Поради това направеният в точка 69 от обжалваното съдебно решение извод на Общия съд, че наличието на ефективни правни средства за защита може да се прецени въз основа на общ анализ на множеството способи за защита, които поотделно не отговарят на изискванията, определени от ЕСПЧ, бил опорочен от грешка при прилагане на правото. |
|
20 |
С второ твърдение за нарушение жалбоподателят твърди, че при всички случаи Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че съществуващите способи за защита позволяват пред Съда на Европейския съюз да се отнасят всички възражения, свързани с начина на провеждане на проверките. |
|
21 |
На първо място, той посочва, че Общият съд не е направил пълен анализ на наличните способи за правна защита срещу решенията, взети в рамките на проверките, а само е споменал, откъслечно, жалбата срещу мерките на Комисията, с които се отхвърля искане за защита на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент, както и жалбата срещу актовете на Комисията, с които се отхвърля искане за защита на личния живот на членове на персонала на предприятие, посочени от Общия съд в точки 61 и 62 от обжалваното съдебно решение. Освен това последното средство за защита било несигурно към днешна дата и като такова — неефективно (ЕСПЧ, 10 септември 2010 г., Mac Farlane c/у Ирландия, CE:ECHR:2010:0910JUD003133306). |
|
22 |
На второ място, Общият съд не бил посочил никакъв незабавен способ за защита, който да позволява оспорването на други мерки, предприети в изпълнение на решение за проверка, като например изземването на документи, излизащи извън обхвата на проверката. Проверяваното предприятие трябвало да изчака окончателното решение, с което се слага край на процедурата по член 101 ДФЕС, за да оспори тези мерки, както е видно от съдебната практика на Общия съд. Такъв способ за защита обаче бил счетен за недостатъчен от ЕСПЧ в решение от 21 декември 2010 г., Société Canal Plus и др. с/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002940808), и от 21 декември 2010 г., Compagnie des gaz de pétrole Primagaz c/у Франция (CE:ECHR:2010:1221JUD002961308), поради това че е несигурен и не може да бъде реализиран в разумен срок. |
|
23 |
На трето място, другите средства за защита, които Общият съд посочва в обжалваното съдебно решение, също не отговаряли на изискванията на Хартата. |
|
24 |
Първо, посочената в точка 59 от обжалваното съдебно решение жалба срещу решението за проверка била явно недостатъчна, тъй като по дефиниция не се отнасяла до провеждането на проверката. |
|
25 |
Освен това обжалването на евентуално ново решение за проверка, основано на използването на документи, незаконно иззети след първото решение за проверка, посочено в точка 69 от обжалваното съдебно решение, било несигурно и хипотетично. |
|
26 |
Второ, посочената в точка 60 от обжалваното съдебно решение възможност за предприятие да се противопостави на мерките за проверка, за да може впоследствие да подаде жалба срещу решение за налагане на санкция за възпрепятстване на разследването и в този контекст да оспори извършването на проверката, не представлявал ефективно правно средство за защита, както наскоро Съдът е постановил в решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област) (C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 66), и както ЕСПЧ отдавна е приел. В допълнение към факта, че съществуването на това средство за защита било несигурно, тъй като зависело от приемането на решение за налагане на санкции от Комисията, то означавало, че предприятието трябва да поеме риска от глоба. |
|
27 |
Трето, доколкото провеждането на проверка не може да бъде предмет на обжалване, с изключение на някои специфични мерки, не било възможно да се поиска допускане на обезпечителни мерки. |
|
28 |
Четвърто, що се отнася до иска за извъндоговорна отговорност, посочен в обжалваното съдебно решение, жалбоподателят подчертава, че в свое решение от 21 февруари 2008 г., Ravon и др. c/у Франция (CE:ECHR:2008:0221JUD001849703, § 33), ЕСПЧ постановява, че възможността за получаване на обезщетение не замества ефективния съдебен контрол, тъй като не дава възможност за проверка на редовността на мерките, предприети въз основа на претърсване. |
|
29 |
Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че съществуващите способи за защита, поотделно или в комбинация, осигуряват право на ефективни правни средства за защита срещу провеждането на проверките с оглед на съдебната практика на ЕСПЧ и на член 47 от Хартата. |
|
30 |
На четвърто място, жалбоподателят твърди, че при всички случаи предложената от Общия съд сложна комбинация от различни средства за защита е несъвместима с изискванията за прозрачност и разбираемост на правните норми за правните субекти, на още по-голямо основание, що се отнася до основно право. Освен това той отбелязва, че такава сложност не е необходима. Всъщност Съюзът можел лесно да предвиди право на незабавно обжалване на провеждането на проверките, по примера на френското законодателство. |
|
31 |
Комисията и Съветът оспорват доводите на жалбоподателя. |
Съображения на Съда
|
32 |
В самото начало следва да се отбележи, че точки 46—79 от обжалваното съдебно решение, които жалбоподателят оспорва в рамките на първото основание, са част от мотивите, с които Общият съд отхвърля възражението за незаконосъобразност на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, изведено от нарушение на правото на ефективни правни средства за защита поради липсата на средство за обжалване на мерките, приети в рамките на проверка. |
|
33 |
По-конкретно, в точки 46—50 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред припомня, че правото на ефективни правни средства за защита е закрепено в член 47 от Хартата и в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). След като припомня, че докато Съюзът не се присъедини към нея, ЕКПЧ не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза, поради което контролът за законосъобразност трябва да се извършва единствено с оглед на гарантираните от Хартата основни права, той подчертава, че както от член 52 от Хартата, така и от разясненията относно този член следва, че разпоредбите на ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ относно тези разпоредби трябва да се вземат предвид при тълкуването и прилагането на разпоредбите на Хартата във всеки отделен случай. |
|
34 |
В това отношение той приема, че според практиката на ЕСПЧ зачитането на правото на ефективни правни средства за защита по отношение на посещенията в частни помещения трябва да се разглежда в светлината на следните четири условия: първо, трябва да е налице ефективен съдебен контрол както от фактическа, така и от правна страна относно редовността на решението за извършване на такива посещения или на предприетите в рамките на тези посещения мерки, второ, наличните средства за правна защита трябва да позволяват в случай на констатирана нередност или да се предотврати действието, или, при вече извършено неправомерно действие, да се осигури подходящо поправяне на положението на заинтересованото лице, трето, достъпността до съответните средства за правна защита трябва да е сигурна и четвърто, съдебният контрол трябва да може да се осъществи в разумен срок. |
|
35 |
По-нататък, в точка 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от тази съдебна практика следва също, че провеждането на дадена проверка трябва да може да бъде предмет на ефективен съдебен контрол и че контролът трябва да бъде ефективен при конкретните обстоятелства по съответното дело, което предполага да се вземат предвид всички правни средства за защита, с които разполага предприятието, обект на проверка, и съответно да се направи общ анализ на тези правни средства за защита. В точки 54 и 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тъй като проверката дали е спазено правото на ефективни правни средства за защита, трябва да се основава на общ анализ на правните средства за защита, които могат да доведат до контрол върху взетите в рамките на проверка мерки, е без значение, че взето поотделно, всяко от разглежданите правни средства за защита не отговаря на условията, които трябва да са изпълнени, за да се приеме, че е налице право на ефективни правни средства за защита. |
|
36 |
В точки 56 и 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва също така, че освен възможността да се отправят искания до служителя по изслушването на Комисията, съществуват шест правни средства за защита, позволяващи пред съда на Съюза да се отнесат оплаквания, свързани с дадена проверка, а именно жалбата срещу решението за проверка, жалбата срещу решение на Комисията, с което се санкционира възпрепятстване на проверката на основание член 23, параграф 1, букви в)—д) от Регламент № 1/2003, жалбата срещу всеки акт, който отговаря на установените в съдебната практика условия за акт, подлежащ на обжалване, и който Комисията приема след решението за проверка и в хода на провеждането на проверката, като например решение, с което се отхвърля искане за защита на документи на основание поверителност на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент, жалбата срещу решението, с което приключва производството, образувано на основание член 101 ДФЕС, молбата за допускане на обезпечение и искът за извъндоговорна отговорност. |
|
37 |
В точки 58—66 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява причините, поради които счита, че тези правни средства за защита позволяват пред съда на Съюза да се отнесат оплаквания, свързани с провеждането на проверките. |
|
38 |
Накрая, след извършения в точки 68—78 от обжалваното съдебно решение анализ, Общият съд постановява, че може да се приеме, че системата за контрол върху провеждането на проверки, състояща се от всички изброени в точка 36 от настоящото решение правни средства за защита, отговаря на четирите условия, произтичащи от практиката на ЕСПЧ. |
|
39 |
Така в точка 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля възражението за незаконосъобразност на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, основано на твърдение за нарушение на правото на ефективни правни средства за защита. |
|
40 |
Що се отнася до първото твърдение за нарушение, изведено от това, че Общият съд е трябвало да разгледа поотделно различните способи за защита, за да провери дали е гарантирано правото на ефективни правни средства за защита срещу мерките, приети в рамките на проверка, следва да се припомни, че правото на ефективни правни средства за защита е прогласено в член 47 от Хартата. |
|
41 |
Освен това е важно да се припомни, че съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, доколкото тя съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 116]. |
|
42 |
Както обаче следва от разясненията, свързани с член 47 от Хартата, които в съответствие с член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при тълкуването ѝ, първа и втора алинея от член 47 съответстват на член 13 и на член 6, точка 1 от ЕКПЧ (решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 117). Съгласно практиката на ЕСПЧ член 6, точка 1 от ЕКПЧ представлява lex specialis по отношение на член 13 от тази конвенция, тъй като изискванията на член 13 са включени в обхвата на по-строгите изисквания, предвидени в член 6, точка 1 (ЕСПЧ, 15 март 2022 г., Grzęda c/у Полша, CE:ECHR:2022:0315JUD004357218, § 352 и цитираната съдебна практика). |
|
43 |
Освен това в практиката си Съдът приема, че той трябва да гарантира, че даденото от него тълкуване на член 47, първа алинея от Хартата осигурява такова ниво на защита, което се съобразява с нивото на защита, гарантирано от член 13 от ЕКПЧ, както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑175/17, EU:C:2018:776, т. 35). |
|
44 |
В това отношение следва да се отбележи, че от практиката на ЕСПЧ следва, че защитата, предоставена с член 13 от ЕКПЧ, не стига дотам, че да изисква конкретна форма на обжалване (ЕСПЧ, 20 март 2008 г., Boudaïeva и др. c/у Русия, CE:ECHR:2008:0320JUD001533902, § 190), и че дори нито един от предвидените в националното право способи за защита, разгледан поотделно, да не отговаря самостоятелно на изискванията на член 13, това може да не е така по отношение на всички способи, разгледани в своята цялост (ЕСПЧ, 10 юли 2020 г., Mugemangango c/у Белгия, CE:ECHR:2020:0710JUD000031015, § 131 и цитираната съдебна практика). |
|
45 |
Освен това в случай на нарушение на правото на зачитане на жилището, закрепено в член 8 от ЕКПЧ, обжалването е ефективно по смисъла на член 13 от ЕКПЧ, ако жалбоподателят има достъп до производство, което му позволява да оспори редовността на претърсването и изземването и да получи подходящо поправяне на положението, ако те са били неправомерно разпоредени или изпълнени (ЕСПЧ, 19 януари 2017 г., Posevini c/у България, CE:ECHR:2017:0119JUD006363814, § 84). |
|
46 |
В това отношение от практиката на ЕСПЧ във връзка с член 6, точка 1 или член 8 от ЕКПЧ следва, че по отношение на посещенията в частни помещения липсата на предварително издадено разрешение за проверка от съд, който би могъл да ограничи или да упражни контрол върху провеждането на тази проверка, може да бъде компенсирана от съдебен контрол ex post facto върху законосъобразността на и необходимостта от подобна мярка за събиране на доказателства, при условие че този контрол бъде ефикасен при конкретните обстоятелства по съответното дело. Това предполага, че съответните лица могат да получат ефективен както от фактическа, така и от правна страна съдебен контрол по отношение на спорната мярка и начина на провеждането ѝ. Когато вече е било извършено неправомерно действие, наличните средства за правна защита трябва да позволяват да се осигури подходящо поправяне на положението на заинтересованото лице (ЕСПЧ, 2 октомври 2014 г., Delta Pekárny и др. c/у Чешка република, CE:ECHR:2014:1002JUD000009711, § 86 и § 87 и цитираната съдебна практика). |
|
47 |
Така, след като последващият проверката съдебен контрол може, при определени условия, да компенсира липсата на предварителен съдебен контрол и като се има предвид, че „наличните средства за правна защита“ трябва да осигурят подходящо поправяне на положението, следва да се приеме, че за да се определи дали изискванията на член 47 от Хартата са изпълнени, по принцип следва да се вземат предвид всички налични средства за правна защита. |
|
48 |
Освен това, тъй като жалбоподателите са направили възражение за незаконосъобразност на член 20 от Регламент № 1/2003, Общият съд, както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), е бил длъжен да се произнесе по това възражение, като извърши обща преценка на системата за съдебен контрол на взетите в рамките на проверките мерки, която надхвърля конкретните обстоятелства по съответното дело. |
|
49 |
При тези условия следва да се констатира, че жалбоподателят неправилно поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил общ анализ на всички налични правни средства за оспорване на провеждането на проверките. |
|
50 |
Поради това първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли. |
|
51 |
Що се отнася до второто твърдение за нарушение, на първо място, следва да се отбележи, че както е посочил генералният адвокат в точка 66 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), липсата на установена съдебна практика не може да е от решаващо значение за отричане на ефективния характер на даден способ за правна защита. |
|
52 |
Освен това посочената от Общия съд в точка 62 от обжалваното съдебно решение възможност да се подаде жалба срещу решение, с което се отхвърля молба за защита на личния живот на членовете на персонала на предприятие, представлява само приложение към конкретен случай на установената съдебна практика, съгласно която мерките, пораждащи правно обвързващи последици, които са от естество да засегнат интересите на жалбоподателя, изразяващи се в конкретни изменения на правното му положение, представляват актове, срещу които може да се подаде жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, както е посочил по същество генералният адвокат в точка 67 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578). |
|
53 |
На второ място, що се отнася до доводите на жалбоподателя, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е посочил способ за незабавно обжалване на действията по изземване на документи, излизащи извън обхвата на проверката, следва да се уточни, че както е видно от точка 69 от обжалваното съдебно решение, която се оспорва от жалбоподателя, тези доводи се отнасят до положение, при което съответната проверка, в рамките на която могат да бъдат иззети документи, излизащи извън обхвата на проверката, не завършвала с решение за установяване на нарушение и налагане на санкция, а с иницииране на ново разследване и приемане на ново решение за проверка. |
|
54 |
В това отношение следва да се отбележи, че в посочената точка 69 Общият съд се позовава на различните правни средства за защита, разгледани в точки 57—66 от обжалваното съдебно решение, като в точка 59 от това решение той посочва по-специално, че проверяваните предприятия могат да подадат жалба за отмяна на новото решение за проверка и следователно да оспорят законосъобразността на уликите, на които то се основава, с довода, че те са били нередовно събрани при предходната проверка. |
|
55 |
Освен това, що се отнася до незабавните способи за защита срещу мерките, приети в изпълнение на решение за проверка, следва да се отбележи, че в точки 56 и 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел по същество, че тези предприятия имат възможност да обжалват всеки акт, който Комисията приеме след решението за проверка, включително в хода на нейното провеждане, стига този акт да подлежи на подобно обжалване с оглед на установените в съдебната практика условия. |
|
56 |
На трето място, що се отнася до преценките, направени от Общия съд в обжалваното решение относно жалбата срещу решението за проверка, жалбата срещу решението на Комисията, с което се налага санкция за възпрепятстване на проверката на основание член 23, параграф 1, букви в) —д) от Регламент № 1/2003, молбата за допускане на обезпечение и иска за извъндоговорна отговорност, от точка 47 от настоящото решение следва, че Общият съд не трябва да изключва нито едно правно средство за защита, с което разполага предприятие, на което е наложена мярка за проверка, стига това средство за защита да позволява оспорване на една или повече мерки, взети в рамките на тази проверка. |
|
57 |
След това припомняне, първо, следва да се отбележи, че без съмнение, жалбата срещу решение за извършване на проверка не може да бъде средство за оспорване на приетите впоследствие, в рамките на проверка, мерки, тъй като законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемането му, така че действия, извършени след приемането на определено решение, не могат да имат отражение върху валидността на това решение (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2019 г., Alcogroup и Alcodis/Комисия, C‑403/18 P, EU:C:2019:870, т. 45 и 46 и цитираната съдебна практика). |
|
58 |
Въпреки това, както посочва Общият съд в точка 69 от обжалваното съдебно решение, ако въпросната проверка не е довела до решение за установяване на нарушение и налагане на санкция, а до започване на ново разследване и приемане на ново решение за проверка, проверяваните предприятия биха могли да подадат жалба за отмяна на това решение, като оспорят законосъобразността на уликите, на които то се основава, с довода, че те са били нередовно събрани при предходната проверка. |
|
59 |
Видно от точка 59 от обжалваното съдебно решение обаче, подобна жалба може да доведе до отмяна на това ново решение за проверка, ако мерките, предприети от Комисията по време на предходната проверка, не съответстват на обхвата на решенията, с които е била разпоредена (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2015 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, C‑583/13 P, EU:C:2015:404, т. 56—67 и 71). От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид този способ за правна защита. |
|
60 |
Второ, що се отнася до жалбата по член 263 ДФЕС срещу решение на Комисията, с което се налага санкция за възпрепятстване на проверка на основание член 23, параграф 1, букви в)—д) от Регламент № 1/2003, вярно е, че Съдът вече е постановил в своята практика, че национална законодателна уредба, в която се изключва възможността притежаващо информация лице, до което компетентният национален орган адресира разпореждане за нейното предоставяне, да обжалва пряко това разпореждане, не зачита основното съдържание на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата, и член 52, параграф 1 от последната съответно не допуска такава уредба (решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област), C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 69). |
|
61 |
Съдът обаче стига до това тълкуване с мотива, че този притежател на информация, който е различен от данъкоплатеца, обект на разследването, довело до издаването на разпореждането за предоставяне на информацията, не може да стигне до съдебен процес, освен ако не наруши това разпореждане, като откаже да го изпълни, и по този начин се изложи на санкцията, свързана с неизпълнението му (решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област), C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 68). |
|
62 |
Дружествата, към които е насочено решение за проверка, обаче не са в подобна ситуация. Всъщност, както генералният адвокат посочва в точка 79 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), жалбата срещу решение на Комисията, взето на основание член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003 в случай на възпрепятстване на проверката, не е единственото правно средство за защита, с което проверяваните предприятия разполагат за оспорване на редовността на провеждането на проверката. |
|
63 |
Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, с който по същество се оспорва ефективността на молбата за допускане на обезпечение, посочена от Общия съд в точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение, с мотива, че провеждането на проверка не може да бъде предмет на обжалване в главно производство, с изключение на някои специфични мерки, достатъчно е да се припомни, че посочените в точки 61 и 62 от обжалваното съдебно решение мерки, които могат да бъдат обжалвани по реда на член 263 ДФЕС, са посочени от Общия съд само като пример. |
|
64 |
Четвърто, що се отнася до иска за извъндоговорна отговорност, макар от точка 33 от решението на ЕСПЧ от 21 февруари 2008 г., Ravon и др. с/у Франция (CE:ECHR:2008:0221JUD001849703), да става ясно, че в случаите на посещения в частни помещения искът, целящ единствено обезщетение за вреди, сам по себе си не може да гарантира спазването на правото на справедлив съдебен процес и на правото на зачитане на личния и семейния живот, това не означава, че такъв иск не може да бъде част от средствата за правна защита, с които съответните предприятия разполагат, и че той не може да им осигури подходящо поправяне на положението, по-специално в случаите, когато вече извършена проверка бъде призната за нередовна. |
|
65 |
Следователно, без да допусне грешка при прилагане на правото, Общият съд е взел предвид и това средство за правна защита при направения цялостен анализ на възможността на предприятията да оспорят мерките, взети в рамките на проверка. |
|
66 |
Освен това, както отбелязва Общият съд в точка 78 от обжалваното съдебно решение, несигурният характер и срокът за приемане на решението, с което се прекратява процедурата по член 101 ДФЕС, трябва да се разглеждат в светлината на обстоятелството, че до приемането на това решение Комисията не заема окончателна позиция относно наличието на нарушение и относно последващото санкциониране на проверяваното предприятие. Въпреки това, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), определени вредоносни последици, причинени на предприятие от допуснати при проверката нередности, могат да настъпят само ако и когато такова решение бъде прието. |
|
67 |
За сметка на това, както посочва и Общият съд в точка 78 от обжалваното съдебно решение, ако през този период за проверяваното предприятие настъпят други вредоносни последици, като например вредоносно поведение от страна на Комисията или приемане на ново решение за проверка въз основа на събраните данни, това предприятие може да предяви пред съда иск за обезщетение или за отмяна на новото решение за проверка незабавно и без да изчаква резултата от процедурата по нарушението. |
|
68 |
На четвърто и последно място, що се отнася до твърденията на жалбоподателя относно сложността на системата от правни средства за защита за оспорване на начина на провеждане на проверките, следва да се посочи, че съгласно практиката на ЕСПЧ, припомнена в точка 46 от настоящото решение, за да бъдат изпълнени изискванията на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, е важно да се гарантира възможността за разглеждане по същество на възраженията на предприятията, спрямо които са извършени посещения в частни помещения, както и за осигуряване на подходящо поправяне на тяхното положение. От друга страна, не е необходимо всички оплаквания, които могат да бъдат повдигнати срещу мерките, приети от публичния орган въз основа на решението, с което се разпорежда посещението, да бъдат направени в рамките на едно и също правно средство за защита. |
|
69 |
Следователно второто твърдение за нарушение трябва да се отхвърли, а оттам и първото основание в своята цялост. |
По второто основание, изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд, като е приел, че представените от Комисията протоколи с цел обосноваване на достатъчно сериозния характер на уликите, с които разполага, не са опорочени от формална нередност, накърняваща доказателствената им стойност
Доводи на страните
|
70 |
С второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 19 от Регламент № 1/2003, член 3 от Регламент № 773/2004 и член 7 от Хартата, като в точки 190—202 от обжалваното съдебно решение е приел, че представените от Комисията протоколи с цел обосноваване на достатъчно сериозния характер на уликите, с които разполага, не са опорочени от формална нередност, накърняваща доказателствената им стойност. |
|
71 |
Първо, като постановил в точка 190 от обжалваното съдебно решение, че правилата на глава V от Регламент № 1/2003, озаглавена „Правомощия за разследване“, са неприложими преди започването на официално разследване, Общият съд въвел разграничение между две фази на производството — фазата, която предхожда и фазата след започването на официално разследване, каквото не произтичало нито от Регламент № 1/2003, нито от Регламент № 773/2004. |
|
72 |
В глава V от Регламент № 1/2003, в която се намира член 19 от този регламент, не се правело никакво разграничение между официално и неофициално разследване, както и между предварително и напреднало разследване. Всъщност такова разграничение би довело до неразрешими проблеми с дефинирането и обхвата. Нещо повече, Регламент 773/2004 припомнял, че Комисията може да упражнява правомощията си за разследване съгласно настоящата глава V, преди да бъде инициирано производство. Освен това от отговорите на Комисията, дадени на поставените ѝ от Общия съд писмени въпроси, било видно, че тя самата счита, че член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004 са приложими към снемането на обяснения от доставчиците. |
|
73 |
Второ, убеждението на Общия съд, че предвиденият в тези разпоредби формализъм не е приложим в настоящия случай, не се подкрепяло от съдебната практика, цитирана в точка 91 от обжалваното съдебно решение, която се отнасяла до преценката за разумния характер на продължителността на административното производство. |
|
74 |
Освен това въведеното от Общия съд в обжалваното съдебно решение разграничение между предварително разследване и разследване било от същото естество като това, което Съдът е отхвърлил в решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632). |
|
75 |
Трето, това тълкуване било в противоречие и със съдебната практика относно събирането на устни доказателствени средства. Всъщност според жалбоподателя устните доказателства в административните производства били допустими само при условие че информацията, която се предоставя на публичния орган в рамките на провежданите срещи, бъде записана и съхранена чрез звукозапис или писмено констатирана чрез изготвянето на протоколи. |
|
76 |
Всъщност от подготвителните работи по Регламент № 1/2003 ставало ясно, че една от причините за включването на член 19 в този регламент била да се позволи устните обяснения да бъдат използвани като доказателствени средства. По същия начин от подготвителните работи по Регламент № 773/2004 ставало ясно, че валидирането на съдържанието на записа от страна на изслушаното лице имало за цел да гарантира точността на дадените от него обяснения. |
|
77 |
Това се потвърждавало и от точки 31 и 32 от Известието от 2006 г. относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, което предвижда, че задължението на Комисията да прави записи, се прилага още за първите снети от нея устни обяснения с цел да се гарантира точността на събраните доказателствени средства. |
|
78 |
Четвърто, твърдението на Общия съд в точка 190 от обжалваното съдебно решение, че по отношение на уликите се прилагала по-ниска степен на формализъм, отколкото по отношение на доказателствата, не намирало опора в съдебната практика и било в противоречие с практиката на Комисията относно записването на молбите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. |
|
79 |
Даденото от Общия съд тълкуване било несъвместимо с намерението на законодателя да създаде в член 19 от Регламент № 773/2004 правна база, позволяваща на Комисията да включва устните обяснения към материалите по административната преписка, като същевременно в член 3 от Регламент № 773/2004 предвижда формални правила, целящи да гарантират точността на тези обяснения. |
|
80 |
Не може да се приеме, че Комисията може да събира улики в хода на предварителната фаза на разследването, без да спазва разпоредбите на член 19 от Регламент № 1/2003. Всъщност такова тълкуване би позволило на Комисията да провежда разследвания извън всякаква правна рамка и съдебен контрол. |
|
81 |
Жалбоподателят счита, че макар Комисията да има право да получава неофициално информация от трети лица, за сметка на това тя не може да се позовава на нея, ако не са спазени формалностите, предназначени да гарантират пълнотата и надеждността на тази информация. |
|
82 |
Пето, правомощието на Общия съд да разпитва свидетели, не можело да компенсира липсата на записване на снемането на обяснения. |
|
83 |
Шесто, що се отнася до позоваването от Общия съд в точка 201 от обжалваното съдебно решение на потенциалното възпиращо въздействие на официалния разпит върху склонността на свидетелите да предоставят информация и да съобщят за нарушения, според жалбоподателя това въздействие може да бъде избегнато чрез гарантиране на анонимността на източниците на информация. Освен това, както твърди жалбоподателят пред Общия съд, силно стандартизираният характер на въпросните протоколи, отказът на Комисията да посочи датата на изготвянето им, и установените материалноправни грешки поставяли под съмнение точното отразяване в тези документи на действително проведените обсъждания. |
|
84 |
Седмо, необходимостта от бързина при приемането на решенията за проверка не можела да обоснове непропорционално засягане на основните права. Освен това нямало никаква пречка устните обяснения да бъдат записани или най-малкото да се изготви протокол веднага след разговорите, потвърден от съответните предприятия. |
|
85 |
Осмо, това, че снетите, без да са спазени формалностите по член 19 от Регламент № 1/2003, обяснения не могат да се използват като доказателствено средство за установяване на дадено нарушение, не можело да заличи допуснато нарушение на правото на защита в случай на обжалване на решение за проверка. Подобно разрешение би засегнало ефикасността на разследванията, тъй като това означавало, че събраните преди проверката устни обяснения не могат да се използват за доказване на нарушението. |
|
86 |
Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като в точки 202—218 от обжалваното съдебно решение е приел, че представените от Комисията документи могат да бъдат взети предвид при преценката за наличието на достатъчно сериозни улики, които да обосноват решението за нарушение, въпреки че не са били спазени формалните правила за записване на устните обяснения. Следователно заключението на Общия съд, че Комисията е разполагала с такива улики за първото нарушение, било погрешно. Всъщност този извод се основавал единствено на документите, които не отговаряли на изискванията, предвидени в член 19 от Регламент № 1/2003 и в член 3 от Регламент № 773/2004, както това било видно от точки 250, 252, 253 и 256 от обжалваното съдебно решение. |
|
87 |
Комисията оспорва тези доводи. |
|
88 |
В самото начало Комисията уточнява, че започването на разследване се различава както от откриването на преписка, така и от образуването на производство по смисъла на член 2 от Регламент № 773/2004. Започването на разследване настъпвало още с първото упражняване на правомощията ѝ за разследване и било свързано с приемането на мерки, които включват твърдение за извършено нарушение и които имат съществено отражение върху положението на заподозрените образувания. Откриването на преписка било вътрешен акт на секретариата на генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията, с който се дава номер на преписката, чието единствено значение било съхраняването на документи. Образуването на производство съответствало на датата, на която Комисията приема решение на основание член 2 от Регламент № 773/2004, за да вземе решение съгласно глава III от Регламент № 1/2003. |
|
89 |
След това припомняне Комисията твърди, от една страна, че доводът на жалбоподателя, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е направил разграничение между две фази — фаза, която предхожда започването на официално разследване, и фаза след неговото започване, е резултат от погрешно тълкуване на това решение. Жалбоподателят смесвал започването на разследването с образуването на производството. Обжалваното съдебно решение обаче се отнасяло само до задължението за прилагане на член 19 от Регламент № 1/2003 преди започването на разследване, а не през по-дългия период, който приключвал с образуването на производството по смисъла на член 2 от Регламент № 773/2004. |
|
90 |
Във всеки случай, разделянето на производството на две фази —преди и след започването на разследване — не би създало „неразрешими проблеми с дефинирането и обхвата“. Напротив, датата, на която Комисията за първи път е упражнила правомощията си за разследване, била обективен и лесно установим критерий. |
|
91 |
На второ място, противно на твърдението на жалбоподателя, направеното от Общия съд разграничение между тези две фази на производството се подкрепяло от практиката на Съда. Всъщност от съдебната практика, цитирана в точка 191 от обжалваното съдебно решение, следвало, че разследването започва на датата, на която Комисията за първи път упражнява правомощията си за разследване. Подходът на Общия съд се потвърждавал от текста на член 19 от Регламент № 1/2003, според който „снемането на обясненията“ по смисъла на този член трябва да има за цел „да [се] събере информация, свързана с предмета на разследването“, което означава, че последното трябва вече да е започнало. Както се потвърждавало от подготвителните работи по този регламент, посочената разпоредба била правното основание, което допуска устните обяснения „в рамките на дадено разследване“ да бъдат записвани с оглед на прилагането си не като обикновени улики, а като „доказателствено средство“. |
|
92 |
Комисията добавя, първо, че е без значение твърдението ѝ пред Общия съд, че протоколите от разговорите с доставчиците представляват записи съгласно член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004, тъй като Общият съд не се е произнесъл по този довод. |
|
93 |
Второ, направеното от Общия съд разграничение между фазата на производството преди първото упражняване на правомощията за разследване на Комисията и фазата след това не можело да се сравнява с разграничението между формални и неформални разговори, отхвърлено от Съда в решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632). По делото, по което е постановено посоченото решение, срещите, по отношение на които Съдът е приел, че се прилага задължението да се правят записи, са се провели след приемането на решенията за извършване на проверка. Следователно то се отнасяло до вече започнало разследване и до събирането на доказателства, които биха могли да бъдат уличаващи или оневиняващи. За сметка на това в настоящия случай разговорите с доставчиците се били провели преди приемането на спорното решение или на какъвто и да е друг акт по разследването. Следователно тези разговори били свързани единствено със събирането на улики. |
|
94 |
На трето място, твърдението на жалбоподателя, че липсата на формализъм по отношение на снемането на устни обяснения преди проверката пречела на Общия съд да упражни съдебен контрол върху пропорционалността и редовността на проверката, било опровергано от извършения в настоящия случай от Общия съд контрол върху уликите, който довел до частичната отмяна на спорното решение. Освен това, дори ако устни свидетелски показания не са били записани, Общият съд разполагал с възможността да изслуша свидетели в съответствие с член 94 от Процедурния си правилник. |
|
95 |
Прилагането на формализма на Регламенти № 1/2003 и № 773/2004, преди да е започнало разследването, накърнявало прилагането на правото в областта на конкуренцията от страна на Комисията, възпрепятствайки я да събира и използва уликите, получени в устна форма. Възпрепятстването на Комисията да събира улики в устна форма, застрашавало ефикасността на разследванията, забавяйки датата на проверките. |
|
96 |
Комисията добавя, че доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при събиране и преценка на доказателствата, от който следвало, че единственият релевантен критерий за преценка на доказателствената сила на редовно представени доказателства е тяхната достоверност (решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия, C‑99/17 P, EU:C:2018:773, т. 65). Освен това, за да се прецени доказателствената сила на дадено доказателство, следвало да се провери достоверността на съдържащата се в него информация и да се вземат предвид по-специално нейният произход, обстоятелствата по изготвянето ѝ и нейният адресат, както и да се провери дали въз основа на своето съдържание това доказателство изглежда разумно и надеждно (определение от 12 юни 2019 г., OY/Комисия, C‑816/18 P, непубликувано, EU:C:2019:486, т. 6). Тези принципи се прилагали на още по-силно основание по отношение на уликите, чиято доказателствена сила по дефиниция е по‑малка. |
|
97 |
На четвърто място, Комисията твърди, първо, че било без значение, че в своето Известие от 2006 г. относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер била предвидила, на основание член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004, да се записват устните искания за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, направени преди първото упражняване на правомощията ѝ за разследване. |
|
98 |
Второ, доводът на жалбоподателя, че обжалваното съдебно решение позволявало на Комисията да провежда нерегламентирани от каквато и да е правна уредба проучвания преди започването на официалното разследване, се основавал на погрешно тълкуване на това решение. От една страна, обжалваното съдебно решение се отнася само за периода до упражняването за първи път на правомощията за разследване от страна на Комисията, а не за периода до образуването на производство по смисъла на член 2 от Регламент № 773/2004. От друга страна, прилагането на не толкова строга степен на формализъм по отношение на уликите, колкото по отношение на доказателствата, позволявало да се съвместят, от една страна, изискването за бързина, от което се ръководи приемането на решенията за проверка, и ефикасността на разследването на Комисията и от друга страна, запазването на правото на защита на засегнатите предприятия. |
|
99 |
Трето, прилагането на не толкова строга степен на формализъм по отношение на уликите, колкото по отношение на доказателствата не накърнявало ефикасността на разследванията. Всъщност материален елемент, който не отговаря на изискванията за формализъм на Регламенти № 1/2003 и № 773/2004, все пак можел да се използва за установяване на дадено нарушение, дори когато е с ограничена доказателствена стойност. |
|
100 |
На пето място, Комисията изтъква, че единствено с оглед изчерпателност в точка 201 от обжалваното съдебно решение Общият съд е стигнал до извода, че разкриването от страна на Комисията на неправомерните практики и упражняването на правомощията ѝ за разследване биха били сериозно накърнени, ако тя имаше задължението да записва всяко устно обяснение, снето преди започването на разследване. |
Съображения на Съда
|
101 |
С второто си основание жалбоподателят по същество твърди, че в точка 190 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е длъжна да спазва задължението да записва снемането на обяснения, произтичащо от разпоредбите на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004, преди формално да е започнала разследване и да е упражнила правомощията си за разследване, предоставени ѝ по-специално с разпоредбите на членове 18—20 от Регламент № 1/2003. |
|
102 |
В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика тълкуването на разпоредба от правото на Съюза изисква да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 1 август 2022 г., HOLD Alapkezelő, C‑352/20, EU:C:2022:606, т. 42 и цитираната съдебна практика). |
|
103 |
На първо място, видно от самия текст на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, същият се прилага за всяко снемане на обяснения с цел да се събере информация, свързана с предмета на разследването (решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 84). |
|
104 |
Член 3 от Регламент № 773/2004, който предвижда спазването на определени формални правила по отношение на снемането на обяснения, основано на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, не внася уточнение относно приложното поле на последната разпоредба. |
|
105 |
Важно е обаче да се припомни, че Съдът е постановил, че съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2003 Комисията има задължение да записва в избрана от нея форма всички разговори, които провежда по реда на член 19 от Регламент № 1/2003 с цел събиране на информация, свързана с предмета на нейното разследване (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 90 и 91). |
|
106 |
Ето защо следва да се уточни, че е необходимо да се прави разграничение в зависимост от предмета на разговорите, които Комисията провежда, като единствено тези, които имат за цел събирането на информация, свързана с предмета на разследване на Комисията, попадат в приложното поле на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и следователно са обхванати от задължението за записване. |
|
107 |
След това уточнение нито едно обстоятелство, изведено от текста на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 или на член 3 от Регламент № 773/2004, не позволява да се направи извод, че прилагането на това задължение за записване зависи от това дали разговорът е бил проведен от Комисията преди формалното започване на разследване — с цел събиране на улики за дадено нарушение, или след това — с цел събиране на доказателства за дадено нарушение. |
|
108 |
Всъщност тези разпоредби изобщо не предвиждат, че прилагането на задължението за записване зависи от това дали информацията, която е предмет на това задължение, може да бъде квалифицирана като улики, или като доказателства. Напротив, поради общия характер на понятието „информация“, съдържащо се в член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, следва да се приеме, че тази разпоредба се прилага без разлика към всяка от тези категории. |
|
109 |
Разбира се, понятията „улики“ и „доказателства“ не трябва да се смесват, тъй като по своето естество и за разлика от доказателството уликата не е достатъчна, за да се установи даден факт. |
|
110 |
Това не променя факта, че квалификацията като улика или като доказателство зависи не от конкретния етап на производството, а от доказателствената стойност на съответната информация, тъй като съвкупността от достатъчно сериозни и съответстващи улики, разгледана като цяло, сама по себе си може да докаже дадено нарушение и да бъде използвана в окончателното решение на Комисията, прието на основание член 101 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 47). |
|
111 |
При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 141 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), задължението за записване не може да зависи от квалификацията на събраната информация като улики или като доказателства, тъй като доказателствената стойност на тази информация може да бъде преценена от Комисията едва след провеждането на тези разговори, в хода на по-нататъшните фази на производството. |
|
112 |
Освен това член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004 също не предвиждат, че прилагането на задължението за записване зависи от етапа от процедурата, на който се провеждат разговорите. Несъмнено член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предвижда, че разговорите, основани на тази разпоредба, са тези, които се провеждат с цел събиране на информация, свързана с предмета на разследването, което предполага да е в ход разследване. За сметка на това от посочената разпоредба не следва, че тези разговори трябва да се провеждат след формалното започване на разследване, което в точка 190 от обжалваното съдебно решение Общият съд определя като момента, в който Комисията приема мярка, включваща твърдение за извършено нарушение. |
|
113 |
На второ място, що се отнася до контекста на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, следва да се отбележи, от една страна, че тази разпоредба се съдържа в глава V от посочения регламент, отнасяща се до правомощията за разследване на Комисията. Прилагането на разпоредбите на тази глава обаче не е задължително подчинено на приемането от тази институция на мярка, включваща твърдение за извършено нарушение. |
|
114 |
Така съгласно член 17 от посочения регламент Комисията може да провежда секторни разследвания, които не изискват предварително приемане на мерки от такова естество по отношение на предприятия. |
|
115 |
От друга страна, следва да се отбележи, че член 2, параграф 3 от Регламент № 773/2004, съгласно който „Комисията може да упражнява правомощията си за разследване, предвидени в глава V от Регламент [№ 1/2003], преди да бъде инициирано производство“, потвърждава тълкуването, че разпоредбите относно правомощията за разследване на Комисията, изброени в посочената глава — включително член 19 — могат да намерят приложение, преди формално да е започнато разследване, противно на това, което следва от точка 193 от обжалваното съдебно решение. |
|
116 |
Вярно е, че по делата, по които са постановени решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 182), и от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия (C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 38), цитирани в точка 191 от обжалваното съдебно решение, Съдът е определил като начален момент на провежданото от Комисията предварително разследване в областта на конкуренцията датата, на която тази институция, упражнявайки възложените ѝ от законодателя на Съюза правомощия, взема мерки, които включват твърдение за извършено нарушение и които имат съществено отражение върху положението на заподозрените предприятия. |
|
117 |
При все това делата, по които са постановени тези решения, се отнасят до определянето на началния момент на административното производство с цел да се провери дали Комисията е спазила принципа на разумния срок. Тази проверка обаче изисква да се провери дали институцията е действала надлежно след датата, на която е уведомила заподозряното в извършване на нарушение на конкурентното право на Съюза предприятие относно наличието на разследване. |
|
118 |
За сметка на това тази дата не може да се вземе предвид, за да се определи от кой момент Комисията е длъжна да спазва задължението за записване на разговорите, произтичащо от разпоредбите на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 150 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), изявленията на трети лица, събрани по време на такива разговори, могат да се отнасят до дадено предприятие, без то да има знанието за това. При това положение вземането предвид на посочената дата би довело до отлагане на прилагането на задължението за записване на разговорите и на свързаните с него процесуални гаранции, предвидени в тези разпоредби в полза на разпитваните трети лица и на заподозряното предприятие, докато Комисията приеме мярка, с която информира това предприятие за наличието на съмнения по отношение на него. Поради това отлагане разговорите с трети лица, осъществени преди вземането на такава мярка, биха били изключени от приложното поле на задължението за записване и на приложимите спрямо тях процесуални гаранции. |
|
119 |
На трето и последно място, що се отнася до целта на Регламент № 1/2003, от съображение 25 от този регламент следва, че тъй като разкриването на нарушения на правилата за защита на конкуренцията става все по-трудно, член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 цели да допълни правомощията на Комисията за извършване на разследвания, като я овласти в частност да разпитва всички лица, които може да разполагат с полезна информация, и да записва дадените обяснения (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 85). Съдържащият се в посоченото съображение израз „[р]азкриването на нарушения“ обаче потвърждава тълкуването, че разговорите, провеждани от Комисията на предварителния етап с цел да се съберат улики, свързани с предмета на дадено разследване, също попадат в обхвата на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003. |
|
120 |
Освен това е важно да се уточни, че по силата на член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004 Комисията има възможност да записва разговорите под всякаква форма. Следователно Комисията няма основание да поддържа, че налагането на задължение за записване на разговорите би ѝ попречило да събира и да използва улики, когато те могат да имат само устна форма, както и че това би застрашило ефикасността на разследванията, забавяйки датата на проверката. Освен това, доколкото Комисията разполага с възможност да защити самоличността на разпитваните лица, тя не може да поддържа, че подобно задължение има възпиращ ефект. |
|
121 |
При тези условия следва да се констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 190 от обжалваното съдебно решение е приел, че от приложното поле на Регламент № 1/2003 следва да се изключат разговорите, в хода на които са събрани улики, които впоследствие са послужили като основание на решение, с което се разпорежда проверката на дадено предприятие, с мотива, че към онзи момент все още не е било започнато никакво разследване по смисъла на глава V от този регламент, тъй като Комисията не е приела мерки, включващи твърдение за извършване на нарушение от страна на това предприятие. За да определи дали тези разговори попадат в това приложно поле, Общият съд е трябвало да провери дали те са имали за цел да се събере информация, свързана с предмета на дадено разследване, като вземе предвид съдържанието и контекста им. |
|
122 |
В настоящия случай, както следва от точка 202 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е приел, че уликите, събрани в резултат от разговорите с доставчиците, не могат да бъдат изключени като опорочени от формална нередност поради неспазване на задължението за записване, предвидено в член 19 от Регламент № 1/2003 и в член 3 от Регламент № 773/2004, по-специално защото тези разговори са се провели преди започването на разследване по реда на Регламент № 1/2003 и защото не са включвали каквито и да е твърдения за извършено нарушение от страна на жалбоподателите, още по-малко от страна на доставчиците. |
|
123 |
Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 155 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), в това отношение е достатъчно да се отбележи, че когато Комисията провежда разговори, чийто предмет е предварително определен и чиято цел е конкретно тази да получи информация за функционирането на даден пазар и за поведението на участниците на този пазар с цел да разкрие евентуално неправомерно поведение или да затвърди подозренията си относно съществуването на такова поведение, Комисията упражнява правомощието си за снемане на обяснения по реда на член 19 от Регламент № 1/2003. |
|
124 |
Вследствие на това разговорите с доставчиците попадат в приложното поле на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и Комисията е била длъжна да направи запис на тези обяснения в съответствие с член 3 от Регламент № 773/2004. |
|
125 |
От това следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 202 от обжалваното съдебно решение е приел, че задължението за записване на снемането на обяснения, предвидено в член 19 от Регламент № 1/2003 и в член 3 от Регламент № 773/2004, не се прилага към разговорите с доставчиците и че събраните в резултат от това снемане на обяснения улики не са опорочени от формална нередност. |
|
126 |
От всичко изложено по-горе следва, че второто основание трябва да се приеме по същество и че поради това жалбата следва да бъде уважена и да се отмени точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, без да е необходимо произнасяне по третото основание за обжалване. Поради това следва да се отмени и точка 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, отнасяща се до разноските. |
По жалбата пред Общия съд
|
127 |
Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. |
|
128 |
Настоящият случай е такъв. |
|
129 |
Следователно трябва да се разгледа твърдението за нарушение, изтъкнато от жалбоподателя пред Общия съд в рамките на основанието, свързано с нарушение на правото на неприкосновеност на частните помещения, изведено по същество от това, че уликите, събрани в резултат от снемането на обяснения от доставчиците, трябва да бъдат отхвърлени поради неспазване от страна на Комисията на член 19 от Регламент № 1/2003 и на член 3 от Регламент № 773/2004. |
|
130 |
В подкрепа на това твърдение за нарушение жалбоподателят поддържа, че протоколите от разговорите с доставчиците не били записи, които отговарят на изискванията на посочените разпоредби, а едностранно възпроизвеждане от страна на Комисията на съдържанието на проведените с доставчиците обсъждания. |
|
131 |
Комисията възразява, че е изпълнила задължението си за записване, като е съставила изчерпателни протоколи, отразяващи точно съдържанието на дадените от доставчиците обяснения, и ги е приложила към преписката под официален идентификационен номер. Този вид протокол представлявал една от формите за записване, която Комисията може да използва съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, наред с аудио- или аудио-визуален запис или стенограма. |
|
132 |
В това отношение следва да се отбележи, че член 3, параграф 3, първо изречение от Регламент № 773/2004, в който се пояснява, че Комисията „може под всякаква форма да записва показанията на изслушваните лица“, означава, че ако със съгласието на изслушваното лице Комисията реши да снеме обясненията му по реда на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тя е длъжна да запише този разговор изцяло, като ѝ е оставен избор да прецени под каква форма да го запише (решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 90). |
|
133 |
Освен това от член 3, параграф 3, второ и трето изречение от Регламент № 773/2004 следва, че Комисията трябва да предостави на изслушаното лице копие от записа за одобрение и че при необходимост тя определя срок, в който това лице може да ѝ съобщи за евентуални поправки, които следва да бъдат направени в показанията. |
|
134 |
В настоящия случай Комисията нито е твърдяла, нито a fortiori е доказала, че е предоставила за одобрение на доставчиците изготвените от нея протоколи. |
|
135 |
Задължението на Комисията да предостави на изслушаното лице копие от записа за одобрение, предвидено в член 19 от Регламент № 1/2003, разглеждан във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, обаче има за цел по-специално да осигури запазване на автентичността на обясненията на изслушаното лице, като гарантира, че те са действително дадени от него и че съдържанието им отразява вярно и в тяхната цялост посочените обяснения, а не тълкуването им от Комисията. |
|
136 |
Поради това улика, изведена от събрани от Комисията обяснения, без да е спазено изискването, наложено с член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, трябва да се счита за недопустима и следователно да бъде отхвърлена. |
|
137 |
Следователно не може да се счита, че тези протоколи от чисто вътрешен характер отговарят на изискванията на член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004, който се прилага по отношение на снемането на обяснения, попадащо в приложното поле на член 19 от Регламент № 1/2003. |
|
138 |
Тази констатация не може да бъде оборена от доводите на Комисията, обобщени в точка 97 от настоящото решение и основаващи се на точки 65—69 от решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия (C‑99/17 P, EU:C:2018:773). |
|
139 |
Несъмнено Съдът е постановил, че доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при преценка на доказателствата, от който следва, че единственият релевантен критерий за преценка на доказателствената сила на редовно представени доказателства е тяхната достоверност и следователно доказателствената сила на дадено доказателство трябва да се преценява общо, поради което изразяването на недоказани съмнения относно автентичността на дадено доказателство не е достатъчно, за да се оспори неговата достоверност (решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия, C‑99/17 P, EU:C:2018:773, т. 65—69). |
|
140 |
При все това по делото, по което е постановено това решение, доказателството, чиято автентичност е оспорена, е вътрешно за предприятие електронно писмо, а не записът на снети от Комисията обяснения, опорочен от нарушение на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004. |
|
141 |
Ето защо не може да се прави позоваване на принципа на свободата при преценка на доказателствата, за да се избегне прилагането на процесуалните правила, приложими по отношение на записването на снетите от Комисията обяснения по реда на член 19 от Регламент № 1/2003. В това отношение следва да се отбележи, че установяването на нередност при събирането на улики с оглед на член 19 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2004 се изразява в невъзможността Комисията да използва тези улики в по-нататъшния ход на производството (вж. по аналогия решение от 18 юни 2015 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, C‑583/13 P, EU:C:2015:404, т. 45 и цитираната съдебна практика). |
|
142 |
В настоящия случай, след като, както отбелязва генералният адвокат в точка 208 от заключението си по дело Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия (C‑682/20 P, EU:C:2022:578), информацията, получена в резултат от разговорите с доставчиците, представлява основната част от уликите, на които се основава спорното решение, и тази информация е опорочена от формална нередност поради неспазване на задължението за записване, предвидено в член 3 от Регламент № 773/2004, следва да се направи изводът, че към датата на приемане на спорното решение Комисията не е разполагала с достатъчно сериозни улики, които да е имала право да използва, и които да са обосновавали презумпциите, посочени в член 1, буква а) от това решение. С оглед на всички изложени по-горе съображения посоченото решение следва да се отмени изцяло. |
По съдебните разноски
|
143 |
Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. |
|
144 |
Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е направил искане за осъждането на Комисията да заплати съдебните разноски, и последната е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от жалбоподателя в настоящото производство по обжалване. Освен това, тъй като оспорваното решение е отменено, Комисията се осъжда да заплати всички съдебни разноски, направени от жалбоподателя в рамките на първоинстанционното производство. |
|
145 |
Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда, ако не е жалбоподател, встъпилата в първоинстанционното производство страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване само ако е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда. Когато такава страна участва в производството, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Тъй като Съветът, който е встъпила в първоинстанционното производство страна, е участвал в писмената и в устната фаза на производството пред Съда, той следва да понесе направените от него съдебни разноски както в производството по обжалване, така и в първоинстанционното производство. |
|
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: |
|
|
|
|
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: френски.
