–

за CC, от G. Schönherr, Rechtsanwalt,

–

За Pensionsversicherungsanstalt, от A. Ehm и T. Mödlagl, Rechtsanwälte, и B. Pokorny, експерт,

–

за австрийското правителство, от C. Leeb, A. Posch, J. Schmoll и B. Spiegel, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от J. Pavliš, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от I. Herranz Elizalde и S. Jiménez García, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 21 ДФЕС и на член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между CC и Pensionsversicherungsanstalt (Пенсионноосигурителен институт, Австрия) по повод отчитането на периодите за гледане на малко дете, завършени от CC в други държави членки, за целите на изчисляването на размера на австрийската ѝ пенсия за старост.

3

Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (OВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12) има за цел да координира националните схеми за социална сигурност. Съгласно член 91 той се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането, Регламент № 987/2009, която последният регламент определя в член 97 на 1 май 2010 г.

4

Съображения 1 и 3 от Регламент № 883/2004 гласят:

[…]

5

Съгласно член 1, буква у) от този регламент „осигурителен период“ означава периодите на внасяне на осигурителни вноски, или на заетост или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги признава за равностойни на осигурителен период.

6

Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Персонален обхват“, гласи в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“.

7

Дял II от същия регламент, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, включва по-специално член 11, озаглавен „Общи правила“, който в параграфи 1—3 предвижда:

„1.   Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

2.   За целите на настоящия дял, лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период.

3.   Съгласно членове 12—16:

8

Член 87 от Регламент № 883/2004, свързан с преходните и заключителните разпоредби, гласи следното:

„1.   Не се придобиват права съгласно настоящия регламент за периода, предхождащ датата на прилагане.

2.   Всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент.

3.   В съответствие с параграф 1, право по настоящия регламент се придобива, дори когато то се отнася до осигурителен случай, настъпил преди датата на прилагането му в съответната държава членка.

[…]“.

9

Съображения 1 и 14 от Регламент № 987/2009 гласят:

[…]

10

Член 44 от този регламент („Отчитане на период за гледане на малко дете“) се намира в глава IV („Обезщетения за инвалидност, пенсии за старост и пенсии за преживели лица“). Тази разпоредба предвижда:

„1.   За целите на настоящия член, „период за гледане на малко дете“ се отнася до всеки период, който се зачита по силата на пенсионното законодателство на държава членка или който осигурява добавка към пенсията изрично по причина, че лицето е отглеждало малко дете, независимо от метода, използван за изчисляване на тези периоди, и дали те се натрупват по време на гледането на малко дете или са признати с обратна сила.

2.   Когато съгласно законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от [Регламент № 883/2004], периодът за отглеждане на малко дете не се отчита, институцията на държавата членка, чието законодателство съгласно дял II от [Регламент № 883/2004] е било приложимо към съответното лице, тъй като то е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице към датата, на която съгласно това законодателство за съответното дете е започнал да се отчита периодът за отглеждане на малко дете, продължава да отговаря за отчитането на този период като период за отглеждане на малко дете съгласно собственото си законодателство, така както ако отглеждането на детето е било осъществено на собствената ѝ територия.

3.   Параграф 2 не се прилага, ако спрямо съответното лице се прилага или започва да се прилага законодателството на друга държава членка поради осъществяването на дейност като заето или самостоятелно заето лице“.

11

Член 93 от същия Регламент („Преходни разпоредби“) гласи следното:

„Член 87 от [Регламент № 883/2004] се прилага в случаите, обхванати от [Регламент № 987/2009]“.

12

Член 4, параграф 1 от Allgemeines Pensionsgesetz (Общ закон за пенсионното осигуряване, BGBl. I, 142/2004, наричан по-нататък „Общият закон за пенсионното осигуряване), озаглавен „Пенсия за осигурителен стаж и възраст, право“, предвижда:

„Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 65 години (общата пенсионна възраст), ако към датата на пенсиониране осигурителният стаж е […] поне 180 месеца съгласно този или друг общ закон и най-малко 84 от тях са придобити въз основа на упражнявана професионална дейност (минимален осигурителен стаж)“.

13

Член 16, параграф 3а от Общия закон за пенсионното осигуряване предвижда, че за да се изпълни условието за минимален осигурителен стаж по член 4, параграф 1 от този закон, за осигурителен стаж се зачитат и приравнените на осигурителен стаж периоди за отглеждане на малко дете — по-специално по смисъла на член 227а от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (Общ закон за социалната сигурност) от 9 септември 1955 г. (BGBI. 189/1955) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „ASVG“), и на член116а от Gewerbliches Sozialversicherungsgesetz (Закон за социалното осигуряване на заетите в търговията или на упражняващите стопанска дейност) — които са били придобити преди 1 януари 2005 г.

14

Член 16, параграф 6 от Общия закон за пенсионното осигуряване гласи, че независимо от член 4, параграф 1 от този закон пенсионната възраст за осигурените жени, които навършват 60 години преди 1 януари 2024 г., се определя съгласно член 253, параграф 1 от ASVG.

15

Член 224 от ASVG („Осигурителен стаж“) гласи следното:

„Под осигурителен стаж следва да се разбират периодите, през които са внасяни осигурителни вноски съгласно членове 225 и 226, и приравнените на осигурителен стаж периоди по членове 227, 227а, 228, 228а и 229“.

16

Член 227а, параграф 1 от ASVG по същество предвижда, че когато осигурените лица действително и преимуществено са били заети с отглеждането на малкото си дете, за приравнен на осигурителен стаж период след 31 декември 1955 г. и преди 1 януари 2005 г. се зачита периодът за отглеждането на малкото дете в страната с продължителност не по-голяма от 48 календарни месеца от раждането на детето; при раждане на две или повече деца тази продължителност е 60 календарни месеца.

17

Член 116а от Закона за социалното осигуряване на заетите в търговията или на упражняващите стопанска дейност, по същество възпроизвежда разпоредбите на член 227а от ASVG.

18

Жалбоподателката по главното производство CC е австрийска гражданка, родена през 1957 г.

19

След като до 30 септември 1986 г. извършва дейност като самостоятелно заето лице в Австрия, а после учи в Обединеното кралство, в началото на ноември 1987 г. жалбоподателката по главното производство се установява в Белгия, където ражда две деца, съответно на 5 декември 1987 г. и на 23 февруари 1990 г. Впоследствие тя пребивава в Унгария от 5 до 31 декември 1991 г. и в Обединеното кралство от 1 януари до 8 февруари 1993 г.

20

Между 5 декември 1987 г. и 8 февруари 1993 г. жалбоподателката по главното производство отглежда децата си, без да работи, без да придобива осигурителен стаж и без да получава помощи за отглеждането им.

21

На 8 февруари 1993 г. тя се връща в Австрия, където упражнява независима професионална дейност.

22

Между февруари 1993 г. и февруари 1994 г. жалбоподателката по главното производство посвещава 13 месеца на отглеждането на децата си в Австрия, като същевременно е задължително осигурена и плаща вноски в австрийската социалноосигурителна схема. След това тя работи и се осигурява в тази държава членка до пенсионирането си.

23

На 11 октомври 2017 г. жалбоподателката по главното производство подава молба до ответника в главното производство, Пенсионноосигурителния институт, да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

24

С решение от 29 декември 2017 г. той ѝ признава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1079,15 евро месечно, считано от 1 ноември 2017 г. Тази сума е изчислена въз основа на придобития в Австрия осигурителен стаж с продължителност от 366 месеца, сред които периодите за гледане на малко дете в Австрия, които са приравнени на осигурителни периоди.

25

Жалбоподателката по главното производство обжалва това решение пред Arbeits- und Sozialgericht Wien (Трудов и социален съд Виена, Австрия), като твърди, че доколкото е била осигурена в австрийската социалноосигурителна система преди периодите за гледане на малко дете, завършени от нея в Белгия и Унгария между 5 декември 1987 г. и 31 декември 1991 г., те също би трябвало да бъдат зачетени като приравнени периоди при изчисляването на размера на австрийската ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като в противен случай би бил нарушен член 21 ДФЕС, тълкуван от Съда в неговата практика.

26

Първоинстанционният съд отхвърля жалбата с мотива, че жалбоподателката по главното производство не отговаря на условията, за да може периодите за гледане на малко дете, завършени в други държави членки, да бъдат приравнени на осигурителни периоди съгласно член 44 от Регламент № 987/2009 и свързаното с него австрийско законодателство.

27

Жалбоподателката по главното производство подава въззивна жалба срещу това решение до Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия), като твърди, че макар и положението ѝ да не отговаря на условията по член 44 от Регламент № 987/2009, в съответствие с практиката на Съда, произтичаща по-специално от решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), на основание член 21 ДФЕС следвало да се зачетат периодите за гледане на малко дете, завършени в други държави членки, при положение че тя е работила и се е осигурявала в австрийската социалноосигурителна система преди и след завършените в други държави членки периоди, през които е отглеждала своите деца, така че тези периоди имали достатъчна връзка с австрийската социалноосигурителна схема.

28

Този съд отхвърля въззивната жалба, като потвърждава, че в случая не са изпълнени условията за прилагане на член 44 от Регламент № 987/2009 и че доколкото тази разпоредба има изключителен характер, периодите, през които жалбоподателката по главното производство е отглеждала децата си и които са завършени в други държави членки, не могат да се вземат предвид на основание член 21 ДФЕС. Освен това същият съд счита, че подходът, произтичащ от решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), не може да се приложи към настоящото дело, тъй като Регламент № 987/2009 намира приложение ratione temporis в настоящия случай, но не и по делото, по което е постановено това решение.

29

Запитващата юрисдикция, Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), сезирана от жалбоподателката по главното производство с ревизионна жалба, също счита, че към настоящото дело намират приложение ratione temporis регламенти № 883/2004 и № 987/2009 и че условията по член 44, параграф 2 от последния регламент, за да може Пенсионноосигурителният институт да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от жалбоподателката по главното производство в Белгия и Унгария, не са изпълнени, тъй като към датата, на която е започнал първият период за гледане на малко дете, т.е. през декември 1987 г., жалбоподателката по главното производство не е осъществявала дейност като заето или самостоятелно заето лице в Австрия.

30

Запитващата юрисдикция не изключва възможността член 44 от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че представлява изключителна уредба и при това положение посочените периоди не могат да бъдат зачетени и на основание на член 21 ДФЕС.

31

Тази юрисдикция обаче отбелязва, че фактите, разглеждани в главното производство, са сходни с тези по делото, по което е постановено решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), и че обстоятелството, че жалбоподателката по главното производство е работила и е придобила осигурителен стаж изключително в Австрия, би могло да докаже, в съответствие с произтичащата от това решение съдебна практика, наличието на достатъчно тясна свързваща връзка с австрийската социалноосигурителна схема.

32

При това положение запитващата юрисдикция счита, че в рамките на Регламент № 1408/71, който е бил в сила към момента, в който жалбоподателката по главното производство е завършила периодите за гледане на малко дете в Белгия и в Унгария, те биха били взети предвид съгласно член 21 ДФЕС за целите на изчисляването на австрийската ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст, в съответствие със съдебната практика. Така жалбоподателката по главното производство се оказвала в по-неблагоприятно положение след влизането в сила на член 44 от Регламент № 987/2009.

33

При условията на евентуалност запитващата юрисдикция отбелязва, че държавите членки, в които жалбоподателката по главното производство е завършила периодите за гледане на своите деца, по принцип предвиждат отчитането на такива периоди. В този контекст, ако член 44 от Регламент № 987/2009 е приложим в настоящия случай, запитващата юрисдикция иска да установи дали посоченото в параграф 2 от този член обстоятелство — а именно това, при което „съгласно законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от [Регламент № 883/2004], периодът за отглеждане на малко дете не се отчита“ — следва да се разбира в смисъл, че законодателството на тази държава членка поначало не предвижда отчитането на периодите за гледане на малко дете за целите на изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст на съответното лице, или че по-скоро се прилага в случаите, когато е предвидено такова отчитане, но поради индивидуалното си положение това лице не би могло да претендира това.

34

При тези обстоятелства Obserster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

При отрицателен отговор на първия въпрос:

35

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (решение от 8 юли 2021 г., Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr, C‑937/19, EU:C:2021:555, т. 22 и цитираната съдебна практика).

36

Следователно, макар запитващата юрисдикция формално да е свела въпроса си само до тълкуването на член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни за произнасяне по делото, с което тя е сезирана, независимо дали ги е посочила във въпросите си. В това отношение Съдът трябва да изведе от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. по аналогия решение от 8 юли 2021 г., Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr, C‑937/19, EU:C:2021:555, т. 23 и цитираната съдебна практика).

37

В случая, видно от акта за преюдициално запитване, спорът по главното производство се отнася до това дали за целите на предоставяне на пенсия за старост Република Австрия е длъжна да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от жалбоподателката по главното производство в други държави членки. Всъщност запитващата юрисдикция посочва, че член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 изключва такова отчитане, тъй като тази разпоредба изисква съответното лице да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице в съответната държава членка „към датата, на която съгласно [законодателството на тази държава членка] за съответното дете е започнал да се отчита периодът за отглеждане на малко дете“, като тази дата се определя от националните разпоредби на посочената държава членка, които уреждат отчитането на периодите за гледане на малко дете. Макар обаче през активния си трудов живот жалбоподателката по главното производство да е осъществявала дейност като заето или самостоятелно заето лице единствено в Австрия и да е плащала вноски само в социалноосигурителната схема на тази държава членка, няма съмнение, че към съответните дати, които съгласно австрийското законодателство са 1 януари 1988 г. и 1 март 1990 г., тя не е осъществявала дейност като заето или самостоятелно заето лице в Австрия. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали, ако член 44 трябва да се тълкува в смисъл, че няма изключителен характер, Република Австрия би била длъжна — в съответствие със съдебната практика, установена с решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), чиито факти по делото, по което е постановено това решение, според тази юрисдикция са сходни с фактите по главното производство — да вземе предвид тези периоди на основание член 21 ДФЕС.

38

При това положение първият въпрос следва да се разбира в смисъл, че по същество цели да се установи дали член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното лице не отговаря на наложеното в тази разпоредба условие да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, за да изиска държавата членка, която дължи пенсия за старост, за целите на предоставянето ѝ да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в други държави членки, тази държава членка все пак е длъжна да отчете тези периоди на основание член 21 ДФЕС.

39

В това отношение е важно, на първо място, да се провери дали член 44 от Регламент № 987/2009 съдържа изключителна уредба на отчитането на периодите за гледане на малко дете, завършени в различни държави членки. Всъщност, ако това е така, такива периоди могат да бъдат взети предвид само по силата на тази разпоредба, така че член 21 ДФЕС няма да се прилага. Ако обаче член 44 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не представлява изключителна уредба, не може от самото начало да се изключи възможността съдебната практика, установена с решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475) — според която държавата членка отчита периодите на гледане на малко дете, завършени от съответното лице в други държави членки съгласно член 21 ДФЕСДФЕС — да се приложи в случай като разглеждания в главното производство, който, за разлика от случая, по който е постановено онова решение, попада в приложното поле ratione temporis на Регламент № 987/2009, но съответното лице не отговаря на условието да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, наложено с член 44, параграф 2 от този регламент.

40

Според постоянната практика на Съда за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част, като в генезиса на тази разпоредба също може да има релевантни за тълкуването ѝ обстоятелства (решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst, C‑631/17, EU:C:2019:381, т. 29).

41

В случая текстът на член 44 от Регламент № 987/2009 не посочва изрично дали тази разпоредба съдържа изключителна уредба на отчитането на периодите за гледане на малко дете, завършени в различни държави членки. Следва обаче да се констатира, че правилото, предвидено в параграф 2 от този член, а именно че за съответното лице се прилага законодателството на държавата членка, която е била компетентна съгласно дял II от Регламент № 883/2004, тъй като то е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице в тази държава членка към датата, на която съгласно това законодателство за съответното дете е започнал да се отчита периодът за гледане на малко дете, представлява — както изтъква Европейската комисия — кодификация на практиката на Съда, произтичаща от решения от 23 ноември 2000 г., Elsen (C‑135/99, EU:C:2000:647) и от 7 февруари 2002 г., Kauer (C‑28/00, EU:C:2002:82).

42

Всъщност, макар законодателят на Съюза да не е възприел изрично установения в тези решения критерий за „тясна връзка“ или за „достатъчна връзка“ между, от една страна, осигурителните периоди, завършени в резултат на осъществяването на професионална дейност в държавата членка, която следва да изплаща на съответното лице исканата от него пенсия за старост, и периодите за гледане на малко дете, завършени от него в друга държава членка, от друга страна, остава фактът, че прилагането на предвиденото в член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 правило към съответните лица по делата, по които са постановени онези решения, би довело до резултата, до който Съдът е достигнал в края на въпросните решения. Всъщност, както е видно по същество от точки 25—28 от решение от23 ноември 2000 г., Elsen (C‑135/99, EU:C:2000:647) и от точки 31—33 от решение от 7 февруари 2002 г., Kauer (C‑28/00, EU:C:2002:82), Съдът приема, че наличието на такава тясна или достатъчна връзка може да бъде установена, поради обстоятелството че тези лица, работили изключително в държавата членка, която им дължи тяхната пенсия за старост, към момента на раждането на техните деца са осъществявали дейност като заети лица на територията на тази държава членка, и следователно нейното законодателство е приложимо за целите на предоставянето на такава пенсия, що се отнася до отчитането на периодите за гледане на малко дете, завършени в друга държава членка.

43

Следва да се добави, че тъй като към датата на влизане в сила на член 44 от Регламент № 987/2009 решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475) все още не е било постановено от Съда, не е имало как изводите от това решение да бъдат взети предвид при приемането на посочения регламент за целите на евентуалната им кодификация.

44

От това следва, че с оглед на неговия текст член 44 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не съдържа изключителна уредба на отчитането на периодите за гледане на малко дете.

45

Това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва тази разпоредба.

46

Всъщност, като се има предвид заглавието и главата от Регламент № 987/2009, към които принадлежи член 44, а именно дял III, озаглавен „Специални разпоредби относно различните категории обезщетения“, и глава IV, която обединява разпоредбите относно „[о]безщетения[та] за инвалидност, пенсии за старост и пенсии за преживели лица“, следва да се приеме, че тази разпоредба е специална разпоредба, приложима към свързаните с пенсиите обезщетения, която благоприятства отчитането на периодите за гледане на малко дете при изчисляването на тези обезщетения. За тази цел посочената разпоредба въвежда — когато законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от Регламент № 883/2004, не отчита тези периоди — само субсидиарна компетентност за държава членка, която не е компетентна съгласно общите правила, но преди това е била, тъй като към момента, от който съгласно нейното законодателство е можело да започне отчитането на тези периоди, съответното лице е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице в тази държава членка.

47

Следователно член 44 от Регламент № 987/2009 въвежда допълнително правило, което позволява да се увеличи вероятността периодите на съответните лица за гледане на малко дете да бъдат отчетени напълно, като по този начин се избегне, доколкото е възможно, обратното положение. Ето защо тази разпоредба не може да се тълкува като изключителна по своя характер.

48

Относно целите на правната уредба, от която е част член 44 от Регламент № 987/2009, следва да се припомни, че както личи съответно от съображение 3 от Регламент № 883/2004 и от съображение 1 от Регламент № 987/2009, целта на Регламент № 883/2004 е да замени правилата за координация на националните системи за социална сигурност, предвидени в Регламент № 1408/71, като ги модернизира и опрости, с оглед постигане на целта за свободното движение на лица, докато целта на Регламент № 987/2009 е да определи правилата за прилагане. Освен това съображение 1 от Регламент № 883/2004 посочва, че правилата за координация на националните системи за социална сигурност, предвидени в последния регламент, в Регламент № 987/2009, а преди това в Регламент № 1408/71, се вписват в рамките на свободното движение на лица.

49

В това отношение от постоянната съдебна практика след влизането в сила на Регламент № 883/2004 произтича, от една страна, че макар при липсата на хармонизиране на равнището на Съюза, държавите членки да запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност и да определят, по-специално в този контекст, условията, при които се дава право на обезщетения, все пак при упражняването на тази компетентност те трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и пребивава на територията на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 14 март 2019 г., Vester, C‑134/18, EU:C:2019:212, т. 29—31 и цитираната съдебна практика).

50

От друга страна, ако в резултат на упражняване на правото им на свободно движение работниците мигранти трябваше да загубят предимствата на социалното осигуряване, които им гарантира законодателството на държава членка, подобна последица би могла да ги разубеди да упражнят правото си на свободно движение и следователно би представлявала засягане на тази свобода (вж. в този смисъл решение от 14 март 2019 г., Vester, C‑134/18, EU:C:2019:212, т. 33 и цитираната съдебна практика).

51

От това следва, че целта да се осигури спазването на принципа на свободно движение, залегнал в член 21 ДФЕС, има предимство и в рамките на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009.

52

Налага се обаче изводът, че тълкуването, че член 44 от Регламент № 987/2009 съдържа изключителна уредба на отчитането на периодите за гледане на малко дете, завършени в различни държави членки, би означавало да се разреши на дължащата пенсия за старост държава членка — в която едно лице, подобно на жалбоподателката по главното производство, е работило и се е осигурявало изключително както преди да се премести, така и след като се премества да пребивава в друга държава членка, където се е посветило на отглеждането на децата си — да откаже да отчете, за целите на предоставянето на такава пенсия, периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в тази друга държава членка, и така да го постави в по-неблагоприятно положение само защото е упражнило своето право на свободно движение.

53

Ето защо подобно тълкуване би било в противоречие с целите, преследвани с Регламент № 987/2009, по-конкретно що се отнася до целта да се гарантира спазването на принципа на свободно движение, и при това положение би могло да застраши полезното действие на член 44 от този регламент.

54

В този контекст е достатъчно да се припомни, че съгласно практиката на Съда, когато една разпоредба от правото на Съюза подлежи на различни тълкувания, предимство трябва да се отдаде на това, което може да запази нейното полезно действие (решение от 7 октомври 2010 г., Lassal, C‑162/09, EU:C:2010:592, т. 51).

55

Ето защо следва да се приеме, че предвид неговия текст, контекста, в който се вписва, и целите на правната уредба, от която той е част, член 44 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не съдържа изключителна уредба на отчитането на периодите за гледане на малко дете, завършени от едно и също лице в различни държави членки.

56

На второ място, необходимо е да се провери дали съдебната практика, произтичаща от решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), може да се приложи в случай като разглеждания в главното производство, в който, макар Регламент № 987/2009 да е приложим ratione temporis, съответното лице не отговаря на наложеното в член 44, параграф 2 от този регламент условие да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, за да изиска държавата членка, която му дължи пенсията за старост, за целите на предоставянето ѝ да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в други държави членки. В делото, по което е постановено това решение, към момента на раждане на децата си съответното лице е преустановило работа в държавата членка, която му дължи пенсията за старост, и временно се е установило да живее на територията на друга държава членка, в която отглеждало своите деца и не е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице. Впоследствие това лице се е върнало със семейството си в първата държава членка, където възобновило упражняването на професионална дейност.

57

В решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475) Съдът най-напред приема в точки 24—29, че в този случай Регламент № 987/2009 не намира приложение ratione temporis, и констатира, че при тези обстоятелства по принцип трябва да се приложат правилата, предвидени в Регламент № 1408/71.

58

По-нататък, като констатира в точка 30 от това решение, че Регламент № 1408/71 не въвежда никакво особено правило, сходно с член 44 от Регламент № 987/2009, който урежда отчитането на периодите за гледане на малко дете, завършени в други държави членки, Съдът приема, че следва отправените от запитващата юрисдикция въпроси да се разбират като насочени към установяването на това дали в случай като разглеждания в това производство член 21 ДФЕС задължава компетентната институция на държавата членка, която дължи пенсията за старост на съответното лице, да отчете за целите на предоставянето на такава пенсия периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в друга държава членка. В точка 31 от посоченото решение Съдът приема, че за да се отговори на този въпрос, следва, от една страна, да се установи коя държава членка е компетентна да определи или да приеме като приравнени на осигурителни периоди в тесен смисъл периодите, през които съответното лице е отглеждало децата си в друга държава членка, и от друга страна, в случай че бъде определено законодателството на държавата членка, която му дължи пенсията за старост, да се прецени дали редът и условията за отчитане на периодите за гледане на малки деца, предвидени в това законодателство, са в съответствие с член 21 ДФЕС.

59

Така Съдът приема, от една страна, в точки 35 и 36 от решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), че когато едно лице е работило и правило осигурителни вноски само и изключително в една и съща държава членка както преди, така и след прехвърлянето на местоживеенето си в друга държава членка, в която изобщо не е работило и правило вноски, следва да се приеме наличието на достатъчна връзка между тези периоди за гледане на малки деца и завършените осигурителни периоди поради упражняване на професионална дейност в първата държава членка, така че, що се отнася до това да се отчетат и признаят, за целите на предоставянето на пенсия за старост, на завършените от това лице периоди за гледане на малки деца, е приложимо законодателството на първата държава членка.

60

От друга страна, що се отнася до съвместимостта на приложимото по посоченото дело законодателство с член 21 ДФЕС, в точки 38—40 от това решение Съдът припомня, че макар държавите членки да запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност, при упражняване на тази компетентност те трябва все пак да спазват правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на гражданите, гарантирано от член 21 ДФЕС. Освен това Съдът отбелязва, че в случай като разглеждания по делото, по което е постановено посоченото решение, националните разпоредби водят до това, че след като по време на отглеждането на децата или непосредствено преди раждането им съответното лице не е плащало задължителни осигурителни вноски за завършените периоди на осъществявана там дейност като заето или самостоятелно заето лице, то се оказва лишено, с оглед на определянето на размера на пенсията му за старост, от правото на отчитане на завършените от него периоди за гледане на малки деца единствено поради факта че временно се е установило да живее в друга държава членка, въпреки че изобщо не е упражнявало дейност като заето или самостоятелно заето лице в тази друга държава членка.

61

Накрая, в точки 41—45 от същото решение Съдът приема, че при тези обстоятелства в държавата членка, чийто гражданин е такова лице, за него се прилага по-неблагоприятно третиране от това, което то би получило, ако не беше използвало предоставените от Договора за функционирането на ЕС възможности в областта на движението на лица. Така национална правна уредба, която поставя в неблагоприятно положение определени граждани на страната единствено поради факта че са упражнили правото си на свободно движение и престой в друга държава членка, поражда неравно третиране в разрез с принципите в основата на статута на гражданин на Съюза при упражняване на свободата му на движение. Въз основа на това Съдът заключава, че в такъв случай, от една страна, изключването от отчитане на периодите за гледане на малки деца, завършени извън територията на компетентната държава членка, както е предвидено в нейното законодателство, е в противоречие с член 21 ДФЕС и от друга страна, посочената разпоредба от правото на Съюза задължава компетентната институция на тази държава членка да отчете за целите на предоставяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст периодите за гледане на малко дете, завършени от съответното лице в друга държава членка, за целите на изчисляване на размера на тази пенсия.

62

Налага се изводът, че доколкото, както личи от точка 55 от настоящото решение, член 44 от Регламент № 987/2009 не съдържа изключителна уредба на отчитането на периодите за гледане на малко дете в чужбина и както следва от точка 51 от настоящото решение, целта да се осигури спазването на принципа на свободно движение, залегнал в член 21 ДФЕС, има предимство и в контекста на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 изводите от решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475) могат да се приложат в случай като разглеждания в главното производство, в който Регламент № 987/2009 е приложим, ratione temporis, но съответното лице не отговаря на условието да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, наложено с член 44, параграф 2 от този регламент, за да изиска държавата членка, която му дължи тази пенсия, за целите на предоставянето ѝ да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от това лице в други държави членки.

63

Освен това, както следва от точки 22—25 от настоящото решение, фактите по главното производство са сходни с тези по делото, по което е постановено решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), припомнени в точка 56 от настоящото решение, тъй като, от една страна, в случая жалбоподателката по главното производство е работила и се е осигурявала изключително в държавата членка, която ѝ дължи пенсията за старост, тоест в Австрия, както преди, така и след преместването ѝ в Унгария, а после в Белгия, където е отглеждала децата си, и от друга страна, не е осъществявала дейност като заето или самостоятелно заето лице в Австрия към датата, която е от значение, за да бъдат отчетени периодите за гледане на малко дете за целите на предоставяне на пенсия за старост в тази държава членка. Така, подобно на случая, разглеждан в решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), е налице достатъчна връзка между периодите за гледане на малко дете, завършени в чужбина от жалбоподателката по главното производство, и осигурителните периоди, завършени поради осъществяването на професионална дейност в Австрия. Ето защо следва да се приеме, че за целите на отчитането и признаването на тези периоди с оглед на отпускането на пенсия за старост от посочената държава членка, трябва да се прилага нейното законодателство.

64

Също така е безспорно, че ако жалбоподателката по главното производство не беше напуснала Австрия, завършените от нея периоди за гледане на малко дете щяха да бъдат отчетени за целите на изчисляването на австрийската ѝ пенсия за старост. Следователно няма съмнение, че подобно на съответното лице по делото, по което е постановено решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), жалбоподателката по главното производство е поставена в по-неблагоприятно положение само защото е упражнила своето право на свободно движение, а това е в разрез с член 21 ДФЕС.

65

Ето защо в случай като разглеждания в главното производство, в който съответното лице е работило и се е осигурявало изключително в държавата членка, която му дължи пенсията за старост, както преди да се премести, така и след като се премества да пребивава в другите държави членки, където са завършени неговите периоди за гледане на малко дете, в съответствие със съдебната практика, произтичаща от решение от 19 юли 2012 г., Reichel-Albert (C‑522/10, EU:C:2012:475), тази държава членка е длъжна да отчете за целите на предоставяне на пенсия за старост тези периоди съгласно член 21 ДФЕС.

66

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното лице не отговаря на наложеното в тази разпоредба условие да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, за да изиска държавата членка, която му дължи пенсия за старост, за целите на предоставянето ѝ да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от лицето в други държави членки, тази държава членка е длъжна да отчете тези периоди съгласно член 21 ДФЕС, при положение че лицето е работило и се е осигурявало изключително в тази държава членка както преди да се премести, така и след като се премества да пребивава в друга държава членка, където е завършило тези периоди.

67

Тъй като този въпрос е поставен само ако Съдът приеме, че член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 се прилага към положение като разглежданото в главното производство, а в случая условията за прилагане на тази разпоредба не са изпълнени, отговор не следва да му се дава.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че когато съответното лице не отговаря на наложеното в тази разпоредба условие да е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, за да изиска държавата членка, която му дължи пенсия за старост, за целите на предоставянето ѝ да отчете периодите за гледане на малко дете, завършени от лицето в други държави членки, тази държава членка е длъжна да отчете тези периоди съгласно член 21 ДФЕС, при положение че лицето е работило и се е осигурявало изключително в тази държава членка както преди да се премести, така и след като се премества да пребивава в друга държава членка, където е завършило тези периоди.