–

за Commerzbank AG, от N. Tretter, Rechtsanwalt,

–

за швейцарското правителство, от M. Schöll,

–

за Европейската комисия, от M. Heller и I. Zaloguin,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Лугано на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г. (ОВ L 147, 2009 г., стр. 1; наричана по-нататък „Конвенцията от Лугано II“), и по-специално на член 15, параграф 1, буква в), както и на член 16, параграф 2.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Commerzbank AG и E.O. по повод погасяване на дълг, натрупан от овърдрафт по разплащателната сметка на E.O.

3

Както следва от „Информация[та] относно датата на влизане в сила на Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Лугано на 30 октомври 2007 г.“ (OВ L 138, 2011 г., стр. 1), Конвенцията от Лугано II влиза в сила между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария на 1 януари 2011 г.

4

В дял II от Конвенцията от Лугано II („Компетентност“), раздел 1 („Общи разпоредби“), се намират членове 2—4.

5

Член 2, параграф 1 от тази конвенция предвижда:

„При спазване на разпоредбите на настоящата конвенция исковете срещу лицата, които имат местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава“.

6

Член 3, параграф 1 от посочената конвенция гласи:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава, обвързана по настоящата конвенция, само по силата на правилата, установени в раздели от 2 до 7 от настоящия дял“.

7

Член 5, точка 1 от Конвенцията от Лугано II, който е в раздел 2 („Специална компетентност“) от дял II, предвижда:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава, обвързана по настоящата конвенция, може да бъде предявен иск в друга държава, обвързана по настоящата конвенция:

[…]“.

8

Дял II от Конвенцията от Лугано II включва раздел 4 („Компетентност при потребителски договори“), член 15, параграф 1 от който гласи:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 4 и член 5, [точка]5, ако:

[…]

9

Съгласно член 16, параграф 2 от тази конвенция:

„Другата страна по договора може да заведе дело срещу потребител от другата страна по договора само в съдилищата на държавата, обвързана по настоящата конвенция, където има местоживеене потребителят“.

10

Член 17 от посочената конвенция гласи:

„Разпоредбите на настоящия раздел могат да се дерогират само със споразумение:

11

Седалището на Commerzbank, дружество по германското право, е във Франкфурт на Майн (Германия).

12

През 2009 г. E.O., чието местоживеене в онзи момент е в Дрезден (Германия), открива разплащателна сметка в дъщерно дружество на Commerzbank, също установено в Дрезден. Оттам му издават кредитна карта.

13

През 2014 г. E.O. се премества да живее в Швейцария.

14

От фактите, констатирани от въззивния съд, личи, че Commerzbank е допускала овърдрафт по разплащателната сметка на E.O.

15

През януари 2015 г. E.O. иска да прекрати договорните си отношения с Commerzbank. Към онзи момент разплащателната сметка е с дебитно салдо в размер на 6283,37 EUR. E.O. отказва да изплати сумата по това салдо, твърдейки, че то произтича от неправомерно използване на кредитната му карта от трети лица.

16

След като многократно и неуспешно приканва E.O. да изплати сумата по въпросното дебитно салдо, през април 2015 г. Commerzbank прекратява незабавно „кредитното правоотношение“ между страните и обявява за изискуема сума по дебитното салдо в размер на 4856,61 EUR.

17

Тъй като E.O. не плаща сумата по това салдо, през ноември 2016 г. Commerzbank предявява иск пред Amtsgericht Dresden (Районен съд Дрезден, Германия) E.O. да бъде осъден да плати сумата по салдото.

18

Посоченият съд отхвърля иска като недопустим, тъй като не счита, че е компетентен предвид местоживеенето на ответника, което вече е в Швейцария. На 14 юни 2018 г. Landgericht Dresden (Областен съд Дрезден, Германия) потвърждава във въззивното производство решението на първоинстанционния съд.

19

Тогава Commerzbank подава ревизионна жалба до запитващата юрисдикция.

20

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) подчертава, че изходът от жалбата, с която е сезиран, зависи от тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) и на член 16, параграф 2 от Конвенцията от Лугано II.

21

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) припомня практиката, в която Съдът е тълкувал член 15, параграф 1 от Конвенцията от Лугано II и е приел, че за да се приложи тази разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативни условия. На първо място, едната страна по договора трябва да има качеството на потребител, действал за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, на второ място, договорът между такъв потребител и търговец да е действително сключен и на трето място, такъв договор да попада в една от категориите, посочени в параграф 1 от посочения член 15.

22

Запитващата юрисдикция счита, че в случая първите две условия са изпълнени. Що се отнася до третото условие, доколкото разглежданият в главното производство договор не попада в обхвата на член 15, параграф 1, букви а) и б) от Конвенцията от Лугано II, той би могъл да попадне единствено в този на член 15, параграф 1, буква в) от тази конвенция.

23

Ето защо посочената юрисдикция иска да се установи дали член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II предполага към датата на сключване на договора другата страна по договора с потребителя да извършва трансгранична дейност, като припомня, че по това време, а именно през 2009 г., както потребителят, така и търговецът, чрез дъщерното си дружество, са имали местоживеене в Дрезден.

24

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С решение на председателя на Съда от 22 юли 2020 г. производството пред Съда е спряно до постановяване на определението по дело C‑98/20, mBank (определение от 3 септември 2020 г., mBank, C‑98/20, EU:C:2020:672).

26

Производството е възобновено на 7 септември 2020 г.

27

След постановяване на посоченото определение секретариатът поставя на запитващата юрисдикция въпроса дали поддържа своето преюдициално запитване.

28

В отговор с писмо от 6 октомври 2020 г. Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) посочва, че оттегля втория въпрос, който се отнася до член 16, параграф 2 от Конвенцията от Лугано II, но че поддържа първия въпрос от преюдициалното си запитване, свързан с тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) от същата конвенция.

29

Вследствие преюдициалното запитване е връчено заедно с отговора на запитващата юрисдикция.

30

Запитващата юрисдикция веднага уточнява, че германските съдилища могат да се считат за международно компетентни на основание на член 5, точка 1 от Конвенцията от Лугано II само ако се изключи прилагането на разпоредбите на дял II, раздел 4 от същата конвенция.

31

В самото начало следва да се припомни, първо, че както Съдът уточнява в решение от 20 декември 2017 г., Schlömp (C‑467/16, EU:C:2017:993, т. 37), Конвенцията от Лугано II влиза в сила между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария на 1 януари 2011 г.

32

В този смисъл, макар договорът по главното производство да е сключен преди тази дата, той е прекратен и последващият иск е предявен след това, така че няма спор по въпроса за приложимостта на посочената конвенция.

33

Второ, съгласно постоянната съдебна практика, за разпоредбите на Конвенцията от Лугано II, които по същество са идентични с тези на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 351, 2012 г., стр. 1), и преди него, на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), а още по-рано — и на Брюкселската конвенция от 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (OВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), практиката на Съда относно тълкуването на тези разпоредби на правото на Съюза остава релевантна (определение от 15 май 2019 г., MC, C‑827/18, непубликувано, EU:C:2019:416, т. 19 и цитираната съдебна практика).

34

Трето, в дял II, раздел 4 („Компетентност при потребителски договори“) от Конвенцията от Лугано II са по-специално членове 15 и 16.

35

Член 15 от Конвенцията от Лугано II определя трите условия, припомнени в точка 21 от настоящото решение, които трябва да бъдат изпълнени, за да се задейства прилагането на посочения раздел 4. Съгласно съдебната практика тези условия трябва да са изпълнени кумулативно, така че, ако липсва едно от тях, компетентността не може да се определя според правилата в областта на потребителските договори (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Primera Air Scandinavia, C‑215/18, EU:C:2020:235, т. 56 и цитираната съдебна практика).

36

Що се отнася до член 16 от Конвенцията от Лугано II, Съдът неотдавна припомни, по повод член 18 от Регламент № 1215/2012, чийто текст по същество е идентичен с текста на посочения член 16, че понятието „местоживеене на потребителя“ трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда (определение от 3 септември 2020 г., mBank, C‑98/20, EU:C:2020:672, т. 36).

37

Четвърто, важно е да се има предвид, че що се отнася до специалните правила за компетентност при потребителските договори, и когато — както е в настоящия случай — искът е предявен срещу потребител от търговец, правило като предвиденото в член 16, параграф 2 от Конвенцията от Лугано II се квалифицира като „правило за изключителна компетентност“, съгласно което искът може да бъде предявен само в съдилищата на държавата, където има местоживеене потребителят (вж. по аналогия определение от 3 септември 2020 г., mBank, C‑98/20, EU:C:2020:672, т. 26).

38

На поставения въпрос следва да се отговори именно с оглед на тези съображения.

39

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкува в смисъл, че определя компетентността, когато търговецът и потребителят, страни по договора, към датата на сключването му са имали местоживеене в една и съща държава, обвързана по тази конвенция, и едва след тази дата в правоотношението се появява чуждестранен елемент — тъй като потребителят преместил местоживеенето си в друга държава, обвързана по тази конвенция, — или в такъв случай тази разпоредба изисква търговецът да е извършвал трансгранична дейност при сключването на договора.

40

Съгласно постоянната съдебна практика използваните от Съда методи за тълкуване изискват да се има предвид не само текстът на съответната разпоредба, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), C‑24/19, EU:C:2020:503, т. 37 и цитираната съдебна практика).

41

На първо място, според текста на член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II другата страна по договора с потребителя „извършва търговски или професионални дейности в държава, обвързана по настоящата конвенция, където потребителят има местоживеене, или […] с всички средства насочва дейностите си към тази държава или към няколко държави, включително [посочената] държава, и договорът попада в обхвата на тези дейности“.

42

Както изтъква Европейската комисия, от текста на тази разпоредба не следва нито изрично, нито имплицитно, че към датата, на която е бил сключен договорът, търговската дейност или професията задължително трябва да e насочена към държава, различна от тази, в която е седалището на търговеца. Също така нищо не сочи и че държавата, в която потребителят има местоживеене, трябва да e държава, различна от тази, в която е седалището на съдоговорителя търговец.

43

По този начин единственото изрично изискване е съдоговорителят търговец да упражнява дейността си в държавата, в която е местоживеенето на потребителя.

44

Това съображение се потвърждава от практиката на Съда относно актовете, еквивалентни на Конвенцията от Лугано II. Така Съдът вече е постановил, че единните правила за компетентност са приложими независимо от обстоятелството, че към датата на сключване на договора потребителят и търговецът са имали местоживеене в една и съща държава (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka, C‑327/10, EU:C:2011:745, т. 22, 29, 30 и 34 и цитираната съдебна практика).

45

В решение от 14 ноември 2013 г., Maletic (C‑478/12, EU:C:2013:735, т. 26), Съдът повтаря постоянната си практика, според която прилагането на правилата за компетентност изисква наличието на чуждестранен елемент и международният характер на разглежданото правоотношение не трябва непременно да произтича от обстоятелството, че поради съществото на спора или поради съответното местоживеене на страните по него е налице връзка с няколко държави — страни по конвенцията.

46

Следва да се отбележи, че макар при обстоятелствата, довели до произнасянето по определение от 3 септември 2020 г., mBank (C‑98/20, EU:C:2020:672), банката, установена в първата държава, да е имала клон във втората държава, където към датата на сключване на договора е имал местоживеене потребителят, няма съмнение, че по това дело посочената банка изобщо не е упражнявала търговска дейност в третата държава, където вече е имал местоживеене потребителят, без това обстоятелство да е възпрепятствало прилагането на член 17, параграф 1, буква в) от Регламент № 1215/2012, чиито разпоредби са почти идентични с тези на член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II.

47

Изложените по-горе съображения не противоречат на мотивите на решение от 7 декември 2010 г., Pammer и Hotel Alpenhof (C‑585/08 и C‑144/09, EU:C:2010:740). Всъщност делото, по което е постановено това решение, се отнася до тълкуването на словосъчетанието „насочване към“ в случая, в който дейността на търговеца е представена на уебсайт, и до въпроса дали е достатъчна само „достъпността“ на уебсайта. Ето защо от посоченото решение не би могло да се изведе, че по принцип в рамките на член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II, упражняването на търговска дейност или професия трябва непременно да засяга друга държава — страна по конвенцията, при сключването на договора, и прилагането на този член би било изключено, при положение че към момента на сключване на този договор потребителят има местоживеене в същата държава като тази на съдоговорителя търговец.

48

На второ място, що се отнася до контекста, запитващата юрисдикция се позовава на сравнителен прочит на член 15, параграф 1, букви a)—в) от Конвенцията от Лугано II, за да предположи, че буква в) от тази разпоредба изисква чуждестранен елемент при сключването на договора.

49

В това отношение, както отбелязва и Комисията, нито една от трите хипотези, предвидени в член 15, параграф 1 от Конвенцията от Лугано II, не посочва необходимостта упражняваната дейност да има международен елемент към датата на сключване на договора.

50

Що се отнася до систематичното тълкуване на член 15 от посочената конвенция, следва да се подчертае, че съгласно член 17, параграф 3 от същата клаузите за предоставяне на компетентност, „сключен[и] между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава, обвързана по настоящата конвенция, […] предоставя[т] компетентност на съдилищата на тази държава, при условие че това споразумение не противоречи на законодателството на тази държава“.

51

Ето защо, и както подчертава генералният адвокат в точки 76 и 77 от своето заключение, обстоятелството, че страните са имали местоживеене в една и съща държава към датата на сключване на договора по главното производство, не изключва прилагането на разпоредбите на дял II, раздел 4 от Конвенцията от Лугано II, какъвто е член 17, параграф 3 от същата конвенция.

52

От това следва, че систематичното тълкуване на разпоредбите на дял II, раздел 4 от Конвенцията от Лугано II не изисква търговецът да извършва трансгранична дейност при сключването на договора.

53

На трето място, що се отнася до преследваната от Конвенцията от Лугано II цел и в отговор на второто възражение на Commerzbank, свързано с предвидимостта на правилата за компетентност, както и с риска потребителят „да отнесе със себе си“ компетентността със защитна функция, важно е да се има предвид, че правилата от тази конвенция имат за цел не да уредят структурата на договора, а да създадат единни правила за международна съдебна компетентност (вж. по аналогия решение от 25 февруари 2021 г., Markt24, C‑804/19, EU:C:2021:134, т. 30 и 32 и цитираната съдебна практика), и че не се определят преди предявяването на иска (вж. в този смисъл определение от 3 септември 2020 г., mBank, C‑98/20, EU:C:2020:672, т. 36).

54

Всъщност, обратно на твърденията на ищеца в главното производство, налага се изводът, че правилото за компетентност на съда по местоживеене на потребителя, независимо от евентуална промяна на местоживеенето, е не само резултат от процеса на нормативна интеграция, който се проявява и в правилата на Конвенцията от Лугано II, а съответства и на обичайното правило за компетентност, което зависи от местоживеенето на ответника и е установено в член 2, параграф 1 от тази конвенция.

55

На четвърто и последно място запитващата юрисдикция се позовава на доклада на г‑н Schlosser за Конвенцията от 9 октомври 1978 година относно присъединяването на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и към Протокола за нейното тълкуване от Съда (ОВ C 59, 1979 г., стр. 71, т. 161), за да застъпи становището, че когато потребителят е преместил местоживеенето си в друга държава след сключването на договора, раздел 4, озаглавен „Компетентност при потребителски договори“, от дял II от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Лугано на 16 септември 1988 г. (OВ L 319, 1988 г., стр. 9), наречена „Конвенцията от Лугано“, се прилага към случаите, посочени в член 13, първи параграф, точка 3 от тази конвенция [чиито разпоредби са възпроизведени в член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II] само ако предвидените в тази разпоредба условия са изпълнени в новата държава на пребиваване.

56

Важно е да се припомни, че точка 161 от този доклад гласи, че не става въпрос за абсолютно правило, а са възможни изключения. Тази точка подчертава по-специално причината, поради която съществува това правило, свързана със затрудненията, присъщи на трансграничното рекламиране с оглед сключване на договора.

57

В това отношение се налага изводът, че от публикуването на този доклад условията, свързани с комуникационните технологии, са се променили значително.

58

При всички случаи, макар че съдържанието на такъв доклад може да подкрепи или потвърди анализа на разпоредбите, които Съдът трябва да тълкува, то не е основание за отклоняване от предвиденото в тяхната формулировка.

59

Както обаче личи от точки 43—54 от настоящото решение, от текста на член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II, от контекста на тази разпоредба и от целта на посочената конвенция следва, че приложимостта на тази разпоредба се подчинява само на изричното условие съдоговорителят търговец да упражнява своята дейност в държавата, където е местоживеенето на потребителя към датата на сключване на договора, без последващото преместване на местоживеенето на потребителя в друга държава — страна по конвенцията, да може да осуети приложимостта на същата разпоредба.

60

Предвид изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба определя компетентността, когато търговецът и потребителят, страни по потребителски договор, към датата на сключването му са имали местоживеене в една и съща държава, обвързана по тази конвенция, и едва след това сключване в правоотношението се появява чуждестранен елемент, поради това че впоследствие потребителят премества местоживеенето си в друга държава, обвързана по тази конвенция.

61

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба определя компетентността, когато търговецът и потребителят, страни по потребителски договор, към датата на сключването му са имали местоживеене в една и съща държава, обвързана по тази конвенция, и едва след това сключване в правоотношението се появява чуждестранен елемент, поради това че впоследствие потребителят премества местоживеенето си в друга държава, обвързана по тази конвенция.