Правна уредба

Правото на СТО

Правото на Съюза

Обстоятелствата по спора

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

Искания на страните пред Съда

По жалбата

По първото основание — нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент

Доводи на страните

– По първата част

– По втората част

Съображения на Съда

По второто основание — нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Съда

По третото основание — нарушение на член 2, параграф 2 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Съда

По съдебните разноски

1

С жалбата си Yieh United Steel Corp. (наричано по-нататък „Yieh“) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 3 декември 2019 г., Yieh United Steel/Комисия (T‑607/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:831), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 224, 2015 г., стр. 10, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2

С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., както и споразуменията от приложения 1—3 към това споразумение, сред които е Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“).

3

Член 2 от Антидъмпинговото споразумение е озаглавен „Определяне на дъмпинга“ и предвижда:

„2.1   За целите на това споразумение една стока се счита за „дъмпингова“, т.е. въведена в търговията на друга държава на по-ниска от нормалната ѝ стойност, ако експортната цена на стоката, която се изнася от една държава в друга, е по-ниска от сравнимата с нея цена в обичайния ход на търговия за подобна стока, когато е предназначена за потребление в страната износител.

2.2   Когато няма продажби на подобна стока при обичайния ход на търговията на вътрешния пазар на страната износител или когато в резултат на специфични пазарни условия или на малкия обем продажби на вътрешния пазар на страната износител […] такива продажби не позволяват да бъде направено точно сравнение, дъмпинговият марж трябва да се определя чрез съпоставяне със сравнима цена на подобната стока, когато е изнасяна в подходяща трета страна, при условие че тази цена е представителна, или чрез съпоставяне с производствената цена в страната на произход плюс разумна добавка за административни, продажни и други разходи и за печалба.

[…]“.

4

Към момента на приемането на спорния регламент разпоредбите относно приемането на антидъмпингови мерки от Европейския съюз се съдържат в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка ОВ L 7, 2010 г., стр. 22), изменен с Регламент (ЕС) № 765/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. (ОВ L 237, 2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък „основният регламент“).

5

Член 1 от основния регламент е озаглавен „Принципи“, а параграфи 1 и 2 гласят:

„1.   Антидъмпингово мито може да се прилага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в Общността причинява вреда.

2.   Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа“.

6

Съгласно член 2 от посочения регламент, който е озаглавен „Определяне на дъмпинг“:

„A. Нормална стойност

1.   Нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

[…]

2.   Продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, обикновено се използват за определяне на нормалната стойност, ако тези продажби съставляват 5 или повече процента от обема на продажбите на разглеждания продукт в Общността. […]

3.   Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни.

Може да се смята, че съществува специфична пазарна ситуация за съответният продукт по смисъла на първа алинея, inter alia, когато цените са изкуствено занижени, когато има значителна бартерна търговия или когато съществуват нетърговски споразумения за преработка.

4.   Продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на износа или експортните продажби за трета страна на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция плюс разходите за реализация, общите и административни разходи, могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия по ценови причини и могат да не бъдат взети предвид при определяне на нормалната стойност, само ако е установено, че продажбите са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок.

[…]

5.   Разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на разглеждания продукт.

Ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, обект на разследването, не са добре отразени в документите на съответното лице, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

Вземат се предвид всички предоставени доказателства за подходящо разпределение на разходите, при условие че [се докаже], че т[ова разпределение е било използвано постоянно в миналото]. При липса на друг по-подходящ метод с предимство се прилага разпределението на разходите на основата на оборота. Разходите се коригират по съответния начин с извънредните разходи, направени във връзка с бъдещо и/или текущо производство, освен ако тези разходи не са включени вече в разпределението на разходите по настоящата алинея.

[…]“.

7

Член 6 от основния регламент е озаглавен „Разследване“ и предвижда в параграф 8:

„С изключение на обстоятелствата, предвидени в член 18, предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност“.

8

Член 10 от Регламента е озаглавен „Ретроактивност“ и предвижда в параграф 4:

„Окончателно антидъмпингово мито може да се наложи на продукти, въведени за целите на потреблението до 90 дни преди датата на прилагане на временни мерки, но не и преди датата на откриване на разследване, ако вносът е регистриран в съответствие с член 14, параграф 5, [Европейската комисия] е предоставила на съответните вносители възможност да изразят становище и при условие че:

[…]“.

9

Обстоятелствата по спора са представени накратко по следния начин в точки 1—11 от обжалваното съдебно решение:

[…]

10

От 16 септември 2021 г. спорният регламент вече не е в сила.

11

На 27 октомври 2015 г. Yieh подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент.

12

В подкрепа на жалбата си Yieh посочва две основания — съответно нарушение на член 2, параграфи 3 и 5 от основния регламент и злоупотреба с власт, както и нарушение на член 2, параграфи 1 и 2 от посочения регламент.

13

В рамките на първото си основание — нарушение на член 2, параграфи 3 и 5 от основния регламент и злоупотреба с власт, Yieh твърди, че като е отхвърлила искането му за приспадане на стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за разглеждания продукт, Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите.

14

В рамките това основание Yieh упреква Комисията, че е нарушила член 2, параграф 5 от основния регламент, като е отказала да вземе предвид счетоводните му регистри, както и метода за разпределяне на разходите, който то приложило към констатираните загуби на горещовалцувани рулони при производството на разглеждания продукт.

15

Поради посоченото нарушение Комисията достигнала до явно неправилния извод, че Yieh не било включило изцяло производствената загуба на горещовалцувани рулони в производствените разходи на разглеждания продукт, така че в резултат на това Комисията също така неправилно отказала приспадането на стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за този продукт, което изкуствено увеличило нормалната стойност в нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент.

16

На последно място, според Yieh отказът на Комисията да приспадне стойността на рециклирания скрап, представлява злоупотреба с власт.

17

В рамките на второто си основание — нарушение на член 2, параграфи 1 и 2 от основния регламент, Yieh твърди, че Комисията, от една страна, е нарушила член 2, параграф 1 от Регламента, като е отказала, без да се е обосновала адекватно, да вземе предвид при определянето на нормалната стойност продажбите на разглеждания продукт на независимия му клиент в Тайван, осъществени при обичайни търговски условия, а от друга страна, е нарушила член 2, параграф 2 от посочения регламент, отхвърляйки въпросните продажби с единствения мотив, че разглежданият продукт бил изнесен от този клиент след продажбите, макар че Комисията не била доказала, че намерението на Yieh било този продукт да не бъде предназначен за вътрешно потребление.

18

С определение от 20 юли 2016 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска Eurofer да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията.

19

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля двете изтъкнати от Yieh основания и съответно жалбата в нейната цялост.

20

С жалбата си Yieh иска от Съда:

21

Комисията иска от Съда:

22

Eurofer иска от Съда:

23

В подкрепа на жалбата си Yieh изтъква три основания, първото от които е нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент, тъй като Общият съд неправилно изключил прилагането на тази разпоредба, второто — нарушение на член 2, параграф 5 от посочения регламент, тъй като Общият съд не е направил подходящо претегляне на необходимостта Комисията да извърши проверка в рамките на своето разследване и на интересите на Yieh, а третото — нарушение на член 2, параграф 2 от посочения регламент, тъй като Общият съд приел, че Комисията може да изключи продажбите, реализирани на вътрешния пазар на страната износител (наричани по-нататък „продажбите на вътрешния пазар“), от изчислението на нормалната стойност, без да е необходимо да установи намерение или конкретно знание на продавача за окончателния износ на разглеждания продукт.

24

Първото основание, което се отнася до точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение, се разделя на две части.

25

В рамките на първата част от първото основание Yieh упреква Общия съд, че е допуснал явна грешка при преценката на неговия довод, който се опира на член 2, параграф 3 от основния регламент, поради което прилагането на тази разпоредба било неправилно изключено.

26

Ето защо била допусната явна грешка в точка 60 от обжалваното съдебно решение, тъй като в нея Общият съд изискал да се установи нарушение на член 2, параграф 4 от основния регламент, преди да се изтъкне нарушение на член 2, параграф 3 от Регламента.

27

Всъщност според Yieh член 2, параграф 4 от основния регламент не е релевантен в случая.

28

Освен това в същата точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че обстоятелството, че съответните продажби не са донесли печалба, било единствената причина, поради която Комисията конструирала нормалната стойност.

29

От съображение 74 от временния регламент обаче по-специално следвало, от една страна, че нормалната стойност е конструирана за видовете продукти, за които е имало липса или недостатъчно продажби или пък липса на продажби при обичайни търговски условия, и от друга страна, че Комисията не е използвала конструирана нормална стойност за видовете продукти, за които са констатирани нерентабилни продажби, а е използвала среднопретеглена продажна цена.

30

Освен това Yieh оспорва изложеното в точка 61 от обжалваното съдебно решение твърдение, че „[Yieh] не оспорва в рамките на настоящата жалба приложената от Комисията методика за конструирането на нормалната стойност, така както е посочена в член 2, параграф 3 от основния регламент“.

31

Всъщност Yieh поддържа, че в точка 44 от жалбата си пред Общия съд изрично е оспорило приложената от Комисията методика за конструиране на нормалната стойност, доколкото тя е отказала да уважи искането му за приспадане на стойността на рециклирания метален скрап от производствените разходи за разглеждания продукт на основание член 2, параграф 3 от основния регламент.

32

Комисията поддържа, че поради липсата на достатъчно доказателства тя не е имала друг избор, освен да откаже да приспадне стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за разглеждания продукт, тъй като въз основа на проверките, изисквани по член 6, параграф 8 от основния регламент, не е била в състояние да установи по надежден начин дали декларираната загуба включва претендираните разходи за материали, нито какъв е размерът на приспадането на стойността на рециклирания метален скрап.

33

Освен това Комисията оспорва възприетото от Yieh тълкуване на точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение.

34

Eurofer твърди, че първата част от първото основание е недопустима, тъй като, както Общият съд правилно констатирал в точка 61 от обжалваното съдебно решение, доводът на Yieh, основан на неправилното конструиране на нормалната стойност, не е бил изтъкнат в първоинстанционното производство.

35

Освен това Eurofer подчертава, че Yieh не е изложило доводи, от които е видно, че Общият съд е допуснал явна грешка при разглеждането на този довод по същество. Ето защо Eurofer припомня, че отказът на Комисията да приспадне стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за разглеждания продукт при изчисляването на конструираната нормална стойност, е обоснован поради риска от двойно приспадане и от изкуствено намаляване на разходите.

36

В рамките на втората част от първото правно основание Yieh поддържа, че Общият съд неправилно е приел, че член 2, параграф 3 от основния регламент няма самостоятелен характер. Така в точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд поставил констатацията на нарушение на тази разпоредба в зависимост от условието преди това да са направени констатации съгласно член 2, параграф 4 или член 2, параграф 5 от Регламента.

37

Подобно отричане на самостоятелния характер на член 2, параграф 3 от основния регламент обаче не само противоречало на практиката на СТО при вземане на решения по съответната разпоредба на член 2, параграф 2 от Антидъмпинговото споразумение, но освен това не позволявало на Yieh да оспори само методиката на изчисление, използвана от Комисията за определяне на конструираната нормална стойност.

38

Освен това обхватът на извършеното от Комисията разглеждане на въпроса за приспадането на стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за разглеждания продукт трябвало да е различен в зависимост от обстоятелството дали разглеждането се извършва в рамките на член 2, параграф 3 от основния регламент, или в рамките на член 2, параграф 4 от него. Последната разпоредба не била релевантна в случая поради рентабилния характер на продажбите на вътрешния пазар. Ето защо задачата на Комисията в рамките на член 2, параграф 3 от основния регламент не можела да е идентична със задачата, която съгласно изложеното от Общия съд в точки 78—80 от обжалваното съдебно решение, била налице във връзка с член 2, параграф 4 от посочения регламент.

39

Комисията и Eurofer оспорват възприетото от Yieh тълкуване на точка 60 от обжалваното съдебно решение. Общият съд не приел, че член 2, параграф 3 от основния регламент не е самостоятелна разпоредба, а че конструирането на нормалната стойност е последица от прилагането на член 2, параграф 4 от основния регламент от страна на Комисията.

40

В рамките на първото основание, което се отнася до точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение и се състои от две части, които до голяма степен се припокриват и поради това могат да бъдат разгледани заедно, Yieh упреква Общия съд, че е нарушил член 2, параграф 3 от основния регламент.

41

В това отношение следва да се отбележи, че както изтъква и Комисията, различните критики, отправени от Yieh в рамките на първото основание и насочени срещу точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение, до голяма степен почиват на неправилен прочит на тези точки. Тъй като обаче в посочените точки в отговор на изтъкнатите от Yieh конкретни доводи Общият съд правилно е изложил взаимодействието между разпоредбите на член 2, параграф 3 и на член 2, параграфи 4 и 5 от основния регламент, следва да се приеме, че в същите точки не е допусната грешка при прилагане на правото.

42

Всъщност, противно на поддържаното от Yieh в рамките на първата част от първото основание, от точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение не може да се направи извод, че в тях Общият съд „е изключил прилагането“ на член 2, параграф 3 от основния регламент.

43

Освен това, противно на твърденията на Yieh в рамките на втората част от първото основание, от точки 60 и 61 не може да се заключи и че Общият съд е приел, че член 2, параграф 3 от основния регламент няма „самостоятелен характер“, тъй като поставил констатирането на нарушение на тази разпоредба в зависимост от условието преди това да са направени констатации съгласно член 2, параграф 4 или член 2, параграф 5 от посочения регламент, позволяващи да се направи извод, че последните разпоредби са нарушени, което според Yieh не му позволило да оспори само методиката за изчисление, която Комисията е използвала, за да определи конструираната стойност, въпреки че то е направило оплакване в този смисъл пред Общия съд.

44

В това отношение е важно точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение да се поставят отново в контекста, в който Общият съд е разгледал първото основание на жалбата, т.е., както следва от точки 29, 48, 49 и 56 от обжалваното съдебно решение, главно в светлината на доводите на Yieh, че отказът на Комисията в нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент да приспадне стойността на рециклирания метален скрап от производствените разходи за разглеждания продукт, е имал за последица „изкуствено увеличение“ на нормалната стойност в нарушение на член 2, параграф 3 от Регламента, като това довело до увеличение на дела на видовете стоки, за които нормалната стойност е конструирана поради продажбите, реализирани на цени, по-ниски от производствените разходи.

45

В точки 52—55 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд правилно се позовава на съдебната практика, установена с решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina (C‑393/13 P, EU:C:2014:2245), относно взаимодействието именно между разпоредбите на член 2, параграф 3 от основния регламент и на член 2, параграф 4 от него.

46

В случай като настоящия това взаимодействие се проявява по описания по-долу начин.

47

Ако в хода на разследването си Комисията установи, че някои продажби на вътрешния пазар не са донесли печалба, тъй като са извършени на цени, по-ниски от „производствените разходи“, т.е. производствените разходи за единица продукция (фиксирани и променливи), увеличени с разходите за продажби, общите и административните разходи за продължителен период от време, за съществени количества и на цени, които не позволяват покриване на всички разходи в разумен срок, се счита, че тези продажби не са били извършени при „обичайни търговски условия“ и следователно трябва да се изключат от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. В този случай се е прилагал член 2, параграф 3 от Регламента, който е предвиждал, че за разглежданите видове продукти се определя друга нормална стойност, наречена „конструирана“, на основата на посочените производствени разходи плюс разумен марж на печалбата.

48

В този контекст в точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че обстоятелството, че Комисията използва конструирана нормална стойност за някои продажби на вътрешния пазар, не произтича от констатацията за „специфична пазарна ситуация“, дължаща се на факта, че цените са „изкуствено занижени“ по смисъла на член 2, параграф 3 от основния регламент. Тази констатация, която по същество е фактическа, не е оспорена от Yieh в производството по обжалване.

49

Важно е да се отбележи, че в същата точка 60 по отношение именно на припомненото в точка 47 от настоящото решение взаимодействие Общият съд основателно изтъква, че използването на конструирана нормална стойност „е пряка последица“ от заключението на Комисията, че някои продажби на вътрешния пазар са били осъществени на цени, по-ниски от производствените разходи по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от основния регламент „след отхвърлянето от страна на Комисията на искането за приспадане на скрапа, направено от жалбоподателя“.

50

Както се потвърждава от точка 56 от обжалваното съдебно решение, в точка 60 от това решение Общият съд е направил фактическа констатация, а именно че в случая използването от Комисията за „малка част“ от продажбите на вътрешния пазар на конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент произтича пряко от факта, че вследствие на отхвърлянето от страна на Комисията на искането на Yieh за приспадане на стойността на рециклирания метален скрап от производствените разходи за разглеждания продукт, тези продажби на вътрешния пазар са счетени за извършени на по-ниски цени от производствените разходи по смисъла на член 2, параграф 4 от Регламента, въпреки че те донесли печалба и следователно е нямало да бъдат изключени на основание на посочената разпоредба, ако Комисията беше уважила искането за приспадане и вследствие на това беше намалила въпросните производствени разходи с поисканите суми и съответно —нормалната стойност.

51

Доколкото тази фактическа констатация се отнася само до „определен брой търговски операции, декларирани от [Yieh]“, тя не може, противно на твърдяното от него, да се тълкува в смисъл, че нормалната стойност била конструирана само в случаите на продажби, които не носят печалба. Ето защо не е налице никакво противоречие между точка 60 от обжалваното съдебно решение и съображение 74 от временния регламент, в което се посочва, че е използвана конструирана стойност и в случай на недостатъчни продажби на вътрешния пазар по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент.

52

Макар с първото си основание Yieh да оспорва тази фактическа констатация, в самото начало следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти и доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на тези факти и доказателства, преценката им не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. в този смисъл решения от 26 септември 2018 г., Philips и Philips France/Комисия, C‑98/17 P, непубликувано, EU:C:2018:774, т. 40 и от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 92 и 93 и цитираната съдебна практика).

53

Освен това, когато твърди изопачаване на факти или доказателства от Общия съд, жалбоподателят трябва, съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, да посочи точно доказателствата, които са изопачени, и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до това изопачаване. От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 94 и цитираната съдебна практика).

54

Въз основа на това Съдът прави извод, че не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, за които Общият съд е приел, че са в подкрепа на тези факти. След като тези доказателства са редовно събрани и са спазени общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата, само Общият съд може да преценява какво значение да придаде на представените пред него доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на посочените доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от страна на Съда (решение от 2 юни 2016 г., Photo USA Electronic Graphic/Conseil, C‑31/15 P, непубликувано, EU:C:2016:390, т. 51 и цитираната съдебна практика).

55

На второ място следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите и политическите положения, които трябва да разглеждат (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube,C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 35 и цитираната съдебна практика).

56

Също съгласно постоянната съдебна практика съдебният контрол върху това широко право на преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите са точно установени и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, C‑891/19 P, EU:C:2022:38 т. 36 и цитираната съдебна практика).

57

Както посочва Общият съд в точка 68 от обжалваното съдебно решение, този ограничен съдебен контрол обхваща по-специално избора между различните методи за изчисляване на дъмпинговия марж и оценката на нормалната стойност на даден продукт

58

Съдът също така многократно е постановил, че упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените изводи (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube,C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 37 и цитираната съдебна практика).

59

С оглед на тази съдебна практика фактическата констатация, направена от Общия съд в точка 60 от обжалваното съдебно решение, би могла да се постави под въпрос само ако се докаже, че фактическата неточност в нея произтича от представените пред Общия съд материали по делото. В случая обаче Yieh не е доказало това обстоятелство.

60

Освен това Yieh нито твърди, нито доказва, че при преценката на фактите Общият съд ги е изопачил.

61

То не доказва и че Общият съд може да бъде упрекнат, че не е констатирал, че съгласно съдебната практика, припомнена в точка 56 от настоящото решение, Комисията е допуснала явна грешка при преценката на тези факти.

62

Освен това от съображение 74 от временния регламент не следва, че както поддържа Yieh, Комисията не е използвала конструирана нормална стойност за видовете продукти, за които са установени нерентабилни продажби, а е използвала среднопретеглена продажна цена. Всъщност в това съображение само се посочва, че конструирана нормална стойност се използва и поради обстоятелството че „не са установени продажби при обичайни търговски условия“.

63

На последно място, противно на твърденията на Yieh, в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително е разгледал довода му, че е нарушен член 2, параграф 3 от основния регламент.

64

Всъщност в посочената точка от обстоятелството, че в спорния регламент от определянето на нормалната стойност са изключени някои продажби на вътрешния пазар, тъй като е установено, че те не са рентабилни съгласно член 2, параграф 4 от общия регламент, Общият съд прави извода, че „нарушение на член 2, параграф 3 от [посочения] регламент — доколкото в него се изброяват различните положения, определящи задължението на органа, извършващ разследването, да конструира нормалната стойност на разглеждания продукт на производителя износител — при всички положения не може да се установи, така че да доведе до отмяната на [спорния] регламент, независимо от установяването на нарушение на член 2, параграф 4 от същия регламент“. Той добавя, че „за останалата част [Yieh] не оспорва в рамките на [настоящата жалба в първоинстанционното производство,] приложената от Комисията методика за конструирането на нормалната стойност, така както е посочена в член 2, параграф 3 от основния регламент“.

65

Макар в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд да не стига до извода, че следва да се отхвърли твърдението, че е нарушен член 2, параграф 3 от основния регламент, отхвърлянето е ясно изразено в точка 111 от това съдебно решение, след като в точки 62—110 от същото решение Общият съд разглежда изчерпателно и отхвърля твърдението, че е нарушен член 2, параграф 5 от този регламент.

66

По изложените по-горе съображения първото основание следва да се отхвърли.

67

В рамките на второто основание Yieh изтъква, че Общият съд не е извършил адекватно претегляне на неговите интереси и на необходимостта Комисията да извърши проверка в рамките на своето разследване, което представлявало нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент.

68

Общият съд обаче сам признал в съответствие с приложение II към Антидъмпинговото споразумение и практиката при вземане на решения във връзка с него необходимостта от подобен баланс между необходимостта Комисията да извърши проверка и правата на Yieh на основание член 2, параграф 5 от основния регламент.

69

В настоящия случай според Yieh Общият съд е наклонил везните в полза на необходимостта Комисията да извърши проверка, като приема, че поради значението на въпроса за рентабилността на продажбите на вътрешния пазар в рамките на антидъмпинговото разследване Комисията е имала право да получи много точна информация относно разходите на Yieh и че тя основателно е отхвърлила метода за осчетоводяване на разходите, използван от него, за да осчетоводи загубата от производство на скрап.

70

Освен това, като отхвърля в точка 94 от обжалваното съдебно решение довода, че събирането на точни данни относно обема на горещовалцувани рулони щяло да доведе до непропорционален обем работа за Yieh, Общият съд не направил фактическа преценка на този обем работа и не извършил претегляне на този обем спрямо нуждите на разследването.

71

Комисията и Eurofer оспорват допустимостта на някои от доводите, изтъкнати от Yieh във връзка с второто му основание, и поддържат, че във всички случаи това основание не е налице.

72

В рамките на второто основание Yieh оспорва направения от Общия съд в точки 69—111 от обжалваното съдебно решение анализ на изтъкнатото от него основание, че е нарушен член 2, параграф 5 от основния регламент, в рамките на което оспорва отказа на Комисията да уважи искането му да приспадне от производствените разходи за разглеждания продукт определена стойност на рециклиран скрап.

73

В това отношение Yieh упреква Общия съд, от една страна, че не е извършил адекватно претегляне на неговите интереси и на необходимостта Комисията да извърши проверка в рамките на своето разследване, което представлявало нарушение на посочената разпоредба.

74

От друга страна, Yieh поддържа, че като е отхвърлил в точка 94 от обжалваното съдебно решение довода му, че събирането на данни относно точното количество горещовалцувани рулони, закупени за производството именно на разглеждания продукт, е довело до непропорционален обем работа за него, Общият съд не е направил фактическа преценка на този обем работа и не извършил претегляне на този обем с нуждите на разследването.

75

В това отношение най-напред следва да се отбележи, че с изключение на точка 94 от обжалваното съдебно решение, второто основание не се отнася до нито една конкретна точка от посоченото съдебно решение.

76

Съгласно постоянната практика на Съда обаче, от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане. В това отношение член 169, параграф 2 от този правилник изисква изтъкнатите основания и правни доводи да указват ясно оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд (решение от 28 февруари 2018 г., mobile.de/EUIPO,C‑418/16 P, EU:C:2018:128, т. 35 и цитираната съдебна практика).

77

Спазването на последното изискване в случая е още по-важно, тъй като разглежданото основание евентуално засяга широк набор от преценки главно от фактическо естество, които са направени с оглед на разпоредбите на член 2, параграф 5 от основния регламент и се съдържат в точки 69—111 от обжалваното съдебно решение в рамките на подробно изложени съображения.

78

От това следва, че тъй като не се отнася до нито една друга точка от обжалваното съдебно решение освен точка 94 от него, второто основание е недопустимо.

79

На следващо място, доколкото се отнася до посочената точка 94, от нейния текст е видно, че Общият съд е разгледал и впоследствие е отхвърлил изтъкнатия от Yieh довод в отговор на въпрос, който Общият съд е поставил писмено, а също и в съдебното заседание, че от една страна, търсенето на данни относно точното количество горещо валцувани рулони, закупени за производството именно на разглеждания продукт, довело до непропорционален обем работа и от друга страна, че тъй като Комисията не била настоятелна, то можело легитимно да счита, че тези данни повече не са необходими.

80

В това отношение Общият съд установява в посочената точка 94, от една страна, че в нито един момент Комисията не е изразила каквото и да било намерение да се откаже да получи посочената информация и че от друга страна, жалбоподателят не се е постарал да се осведоми при посочената институция дали тя действително се е отказала от поисканата информация, както той е предположил. В същата точка 94 Общият съд добавя и че Комисията с право е отбелязала, че не се е върнала към искането за информация в допълнителния си въпросник, изготвен след посещението за проверка, тъй като последният се е отнасял само до продажбите за износ и не е имал отношение към въпросното искане.

81

Освен това точка 94 от обжалваното съдебно решение трябва да се разбира в контекста на подробните съображения, изложени в точки 69—111 от това съдебно решение, в които Общият съд изтъква, че в съответствие с направената от него преценка на доказателствата Комисията не може да бъде критикувана, че е отхвърлила искането за приспадане на стойността на рециклирания скрап от производствените разходи за разглеждания продукт, тъй като при липсата на пълна и надеждна информация относно количествата горещовалцувани рулони, закупени за производството на разглеждания продукт, въпреки че тя е поискала тази информация, тя не е могла да провери дали това приспадане е правилно.

82

В точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава своята преценка на различните доводи, с който Yieh оспорва отказа на Комисията да уважи неговото искане за приспадане на стойността на рециклирания скрап от разходите за производство на разглеждания продукт, като подчертава, че макар Yieh да е предоставило допълнителни сведения, дори и след контролното посещение за проверка на място и след приемането на временния регламент, в нито един момент то обаче не е посочило данни за точното количество горещовалцувани рулони, използвани за производството на разглеждания продукт, което Комисията е можела да приеме за абсолютно необходимо за изпълнението на задачата си за проверка по-специално тъй като искането за приспадане на стойността на скрапа от производствените разходи за разглеждания продукт е свързано с количеството горещовалцувани рулони, използвани при производството на разглеждания продукт.

83

Тези различни преценки от фактическо естество, направени от Общия съд, включително в точка 94 от обжалваното съдебно решение, обаче не могат да бъдат поставени под въпрос от Yieh въз основа на оплакване, в рамките на което твърди, че е извършено неадекватно претегляне на засегнатите интереси.

84

Всъщност, както беше припомнено в точка 52 от настоящото решение, преценката на фактите и на доказателствата от Общия съд, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.

85

В случая обаче, тъй като Yieh не е доказало такова изопачаване, изтъкнатото от него основание, че в точка 94 от обжалваното съдебно решение Общият съд е извършил неадекватно претегляне на засегнатите интереси, е недопустимо в производството по обжалване.

86

По изложените съображения второто основание трябва да се отхвърли като изцяло недопустимо.

87

В рамките на третото основание Yieh твърди, че Общият съд е нарушил член 2, параграф 2 от общия регламент, като в точки 129—135 от обжалваното съдебно решение по същество е приел, че при определянето на нормалната стойност Комисията е имала право да откаже да вземе в предвид продажбите на вътрешния пазар, тъй като разглежданите продукти не са били предназначени за този пазар, а за износ, като посочената институция не е длъжна да докаже намерение или конкретно знание от страна на производителя износител за това предназначение в момента на продажбата.

88

Първо, Yieh оспорва, че анализът на текста на член 2, параграф 2 от основния регламент на различните езици, направен в точки 129 и 130 от обжалваното съдебно решение, може да потвърди извода на Общия съд, че тази разпоредба не задължава Комисията да доказва знанието или намерението на производителя износител относно крайното предназначение на разглежданите продукти в момента на продажбата.

89

Второ, Yieh оспорва контекстуалното и телеологичното тълкуване на основния регламент, възприето от Общия съд в точки 132 и 135 от обжалваното съдебно решение. То счита, че макар от основния регламент да следва, че дъмпингът, вредата и заобикалянето по смисъла на този регламент могат да бъдат установени независимо от намерението на производителя износител, това не променя факта, че при прилагането на антидъмпингова мярка е налице субективен елемент, тъй като става въпрос за санкционирането на „нелоялно“ поведение на съответните производители износители. Освен това други разпоредби от основния регламент и други инструменти за търговска защита, по-специално „правилата за забрана на субсидирането“, задължавали разследващия орган да установи субективното знание и намерение на производителите износители.

90

Трето, съображенията на Общия съд в точка 134 от обжалваното съдебно решение се въртели в порочен кръг, като в тези съображения се приема, че необходимостта да се докаже намерението или действителното знание на продавача към момента на продажбата относно крайното предназначение на разглеждания продукт, би означавало да се позволи при определянето на нормалната стойност да се вземат предвид цените на изнасяните продукти, които можели да доведат до нейната неправилност.

91

Комисията и Eurofer оспорват доводите на Yieh и поддържат, че третото основание трябва да се отхвърли, тъй като направеният от Общия съд анализ не е опорочен от никаква грешка при прилагане на правото.

92

В самото начало следва да се посочи, че от правилото, предвидено в член 2, параграф 1 от основния регламент, съгласно което „[н]ормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия“, и от посоченото в член 2, параграф 2 от Регламента правило, че „[п]родажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, обикновено се използват за определяне на нормалната стойност“, следва, че при определянето на нормалната стойност не се вземат предвид продажбите на вътрешния пазар, когато продуктите, предмет на тези продажби, не са предназначени за посочения пазар, а имат друго предназначение — например за износ.

93

Ето защо възниква въпросът дали, както твърди Yieh, изразът „предназначен“ по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент предполага наличието на субективен елемент.

94

Съгласно поддържания от Yieh в рамките на третото основание „субективен“ подход този израз трябва да се разбира в смисъл, че продажбите на вътрешния пазар могат да бъдат изключени от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, само ако Комисията докаже, че към момента на сключването им продавачът е имал намерение впоследствие съответният продукт да бъде изнесен или действително е знаел за този износ.

95

Обратно, съгласно „обективния“ подход, възприет по същество от Общия съд в точки 136—142 от обжалваното съдебно решение, за да могат някои продажби на вътрешния пазар да бъдат изключени от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, би било достатъчно Комисията да разполага с достатъчно обективни доказателства, удостоверяващи, че въпросните продажби действително са продажби за износ.

96

В това отношение в точки 128 и 129 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е основал съображенията си на констатацията, че доколкото съдържа израза „intended for consumption“, текстът на английски език на член 2, параграф 2 от основния регламент e формулиран по начин, който може да указва, че релевантният критерий е намерението на продавача, което, изглежда, може да е в подкрепа на субективния подход, изложен в точка 94 от настоящото решение. Може да се добави, че доколкото в текста на шведски език се използва понятието „avsedd“, той съответства в това отношение на използваната в текста на английски език дума „intended“.

97

По-скоро в подкрепа на обективния подход, посочен в точка 95 от настоящото решение, обаче е обстоятелството, че в текстовете на повечето езици, и по-специално в текстовете на осем езика, сред които и текста на френски, на които се позовава Общият съд и към които могат да се добавят текстовете на португалски и румънски, където съответно се съдържат думите „destinado“ и „destinat“, се използват понятия, които се отнасят до предназначението на продукта, а не непременно до намерението или знанието на производителя износител.

98

В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, съгласно обичайното си значение използваният в член 2, параграф 2 от основния регламент израз „предназначен за вътрешния пазар“ означава, че за да могат продажбите в страната на износа да бъдат включени в основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, продуктите, предмет на тези продажби, трябва да бъдат „отредени“, „запазени“ или „насочени“ за вътрешно потребление.

99

При наличието на такива несъответствия между текстовете на различните езици на член 2, параграф 2 от основния регламент, що се отнася по-специално до израза „предназначен“, съгласно постоянната практика на Съда посочената разпоредба трябва да се тълкува според общия разум и целите на правната уредба, от които е част (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C‑504/19, EU:C:2021:335, т. 41).

100

Ето защо следва да се разгледат контекстуални и телеологични аспекти, изтъкнати от Общия съд в точки 130—135 от обжалваното съдебно решение в подкрепа на обективното тълкуване на израза „предназначен“ по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, някои от които Yieh оспорва.

101

В самото начало обаче следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право на Съюза повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения (вж. по-специално решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube,C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 31 и цитираната съдебна практика).

102

Освен това Съдът вече се е позовавал на доклади на специална група или на апелативния орган на СТО в подкрепа на тълкуването си на някои разпоредби от споразуменията от приложението към Споразумението за създаване на СТО, подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. (вж. по-специално решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube,C‑891/19 P, EU:C:2022:38, т. 33 и цитираната съдебна практика).

103

След така направеното уточнение е важно да се отбележи, на първо място, че както правилно посочва Общият съд в точка 130 от обжалваното съдебно решение, в текстовете на съответстващия по съдържанието си на член 2, параграф 2 от основния регламент член 2.1 от Антидъмпинговото споразумение на трите официални езика на секретариата на СТО се използват съответно изразите „destined for consumption“ на английски език, „destiné à la consommation“ на френски и „destinado al consumo“ на испански език.

104

На второ място, Общият съд също така правилно е приел по същество в точка 131 от обжалваното съдебно решение, че макар доказателството за намерението или за действителното знание на производителя износител относно последващия износ на разглеждания продукт да е достатъчно, за да се заключи, че продажбата не може да се квалифицира като предназначена за вътрешния пазар и следователно не може да бъде включена в основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, от това не може да се направи извод, че обстоятелството, че не му е действително известно, че разглежданият продукт е предназначен за износ, неизбежно води до последицата, че разглежданата продажба се счита за предназначена за вътрешно потребление и следователно трябва да се включи в посочената основа за изчисляване, въпреки че продуктът е бил предмет на износ.

105

Ето защо, противно на поддържания от Yieh субективен подход, доказването на намерението или за действителното знание на производителя износител към момента на продажбата относно последващия износ на разглеждания продукт не представлява условие, което непременно трябва да е изпълнено, за да изключи Комисията съответната продажба от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност.

106

В този контекст, както по същество следва от точка 131 от обжалваното съдебно решение, застъпваният от Yieh субективен подход не може да се опира само на забележката, направена от специалната група на СТО в бележка под линия 339 от нейния доклад от 16 ноември 2007 г., изготвен в рамките на спора „Европейски общности — Антидъмпингова мярка по отношение на отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия“ (WT/DS 337/R), съгласно която, когато производител продава продукт на независим износител или търговец, „знаейки, че този продукт ще бъде изнесен“, тази продажба не може да бъде квалифицирана като продажба, предназначена за вътрешния пазар.

107

Действително, както отбелязва и генералният адвокат в точка 43 от заключението си, от тази забележка следва, че действителното знание на износителя производител относно обстоятелството, че разглежданият продукт е предназначен за износ, не е ирелевантно за целите на прилагането на член 2, параграф 2 от основния регламент, тъй като то само по себе си трябва задължително да доведе до изключване на разглежданите продажби от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност.

108

Както обаче също така отбелязва по същество генералният адвокат в точка 44 от заключението си, от подобна констатация, която е еднократна и фактическа, не може да се направи извод, че доказването на такова действително знание относно износа на разглеждания продукт е условие, което трябва да бъде изпълнено във всеки отделен случай, за да е длъжен органът, на който е възложено разследването, да изключи дадена продажба при определянето на основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, поради обстоятелството че разглежданият продукт е предназначен за износ.

109

На трето място, както правилно отбелязва Общият съд в точка 132 от обжалваното съдебно решение, понятията „дъмпинг“, „вреда“ и „заобикаляне“, за които се съдържат определения в основния регламент, изискват да са изпълнени обективни условия, които по принцип са независими от намерение или конкретно знание на оператора.

110

По-специално, що се отнася до изчисляването на дъмпинговия марж, в член 2, параграф 2 от основния регламент, който се отнася до определянето на нормалната стойност, както и в член 2, параграф 8 от този регламент, отнасящ се до определянето на експортната цена, не се прави никакво позоваване на знанието на заинтересованото лице относно предназначението на разглеждания продукт.

111

Макар да е вярно, както отбелязва Yieh и както установява Общият съд в точка 132 от обжалваното съдебно решение, че член 10, параграф 4 от основния регламент съдържа субективен критерий, доколкото за прилагането с обратна сила на антидъмпингово мито се изисква „вносителят [да] е знаел или [да] е бил длъжен да знае за дъмпинга, като степен на съществуване и на твърдяна или действителна вреда“, както основателно поддържа Комисията, по-скоро става въпрос за изрично предвидено в основния регламент изключение, което потвърждава обективния характер на дадено антидъмпингово разследване.

112

Във всички случаи дори посочената разпоредба, доколкото тя се прилага и когато вносителят „е знаел или е бил длъжен да знае“ за посочените в нея обстоятелства, не изисква задължително действително знание от страна на производителя износител и следователно не подкрепя поддържаното от Yieh субективно схващане.

113

Освен това, противно на твърденията на Yieh, поддържаното от него субективно тълкуване не може да се основе и на обстоятелството, че Комисията е длъжна да вземе предвид личното поведение на съдействащите при разследването износители.

114

Всъщност, макар необходимостта от индивидуална преценка за всеки производител износител на дъмпинговия внос да има за последица, че трябва да се изчисли индивидуален дъмпингов марж за всеки износител, при условие че е оказал съдействие при разследването, това не означава, че този внос следва да се оценява въз основа на субективен критерий.

115

На четвърто място, в точка 133 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е констатирал, че тълкуване на член 2, параграф 2 от основния регламент в смисъл, че не е необходимо да се търси конкретно или действително намерение или знание на продавача относно крайното местоназначение на разглеждания продукт, също е в съответствие с целта на антидъмпинговото разследване.

116

Всъщност неговата основна цел е въз основа на предоставените отговори на антидъмпинговия въпросник на съдействащите оператори, на евентуалните проверки на място и на становища на заинтересованите страни Комисията да може обективно да установи съвкупност от обстоятелства, преди да може да наложи антидъмпингово мито, по-специално да може да установи наличието на дъмпинг, след като е установила нормалната стойност на разглеждания продукт съгласно член 2 от основния регламент.

117

Както обаче отбелязва Общият съд в точка 134 от обжалваното съдебно решение, тази цел би могла да бъде застрашена, ако, както твърди Yieh, Комисията трябва систематично да доказва наличието на конкретно или действително намерение или знание на продавача относно крайното местоназначение на разглеждания продукт.

118

Всъщност на практика би могло често да се окаже невъзможно да се представи такова доказателство, като това в крайна сметка би означавало да се позволи при определянето на нормалната стойност в съответствие с член 2 от основния регламент да се вземе предвид цената на изнасяните продукти, които могат да нарушат и застрашат правилното определяне на посочената нормална стойност.

119

Противно на твърденията на Yieh, не може да се приеме, че съображенията, изложени от Общия съд в точка 134 от обжалваното съдебно решение, се въртят в порочен кръг.

120

В това отношение следва да се отбележи, че има опасност предлаганото от Yieh тълкуване на основния регламент на практика да затрудни или да направи невъзможно ефективното водене на антидъмпингово разследване.

121

Освен това анализът на целта на член 2, параграф 2 от основния регламент също потвърждава, че не може да се възприеме поддържаното от Yieh субективно тълкуване на съдържащия се в него израз „предназначен“.

122

Всъщност член 2, параграф 2 от основния регламент има за цел да гарантира, че нормалната стойност на даден продукт съответства в най-голяма степен на нормалната цена на сходния продукт на вътрешния пазар на страната износител. Ако обаче една продажба е сключена при условия и клаузи, които не отговарят на търговската практика по отношение на продажбите на сходния продукт на този пазар през релевантния за установяване на наличието или неналичието на дъмпинг момент, тя не представлява подходяща основа за определяне на нормалната стойност на сходния продукт на посочения пазар (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina,C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 28).

123

На пето и последно място, Общият съд правилно приема в точка 135 от обжалваното съдебно решение, че тълкуване на член 2, параграф 2 от основния регламент в смисъл, че не е необходимо да се търси конкретно или действително намерение или знание на продавача относно крайното местоназначение на разглеждания продукт, е съвместимо с принципите на предвидимост и правна сигурност, на които се позовава Yieh, докато предложеното от него субективно тълкуване би изисквало да се докаже наличието на субективен елемент, чието съществуване би могло да се окаже на практика несигурно или дори, както беше отбелязано в точка 120 от настоящото решение, невъзможно да се установи.

124

При все това подход, основан на чисто обективно тълкуване на понятието „продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар“, по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, означава, че само по себе си доказването, че във всеки момент след първоначалната продажба на разглежданите продукти от производителя износител на вътрешния пазар оператор надолу по дистрибуторската верига ги е изнесъл, би било достатъчно, за да може Комисията да приеме, че при първоначалната им продажба тези продукти са били „предназначени“ за износ и следователно, както потвърждава Общият съд в точка 143 от обжалваното съдебно решение, са били „в действителност продажби за износ“, които поради това трябва да се изключат от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност.

125

Както обаче поддържа Yieh, доколкото не отдава никакво значение на наличието на връзка между характеристиките на първоначалната продажба от износителя производител, сред които на първо място са цената и последващият износ от неговия клиент или от друг оператор надолу по дистрибуторската верига на разглеждания продукт, последицата от такова изцяло обективно тълкуване е, че принципите на предвидимост и правна сигурност няма да са напълно спазени, тъй като това тълкуване би дало възможност на Комисията да наложи антидъмпингови мита независимо от ценовата политика на производителя износител и би задължило последния да отговаря за маркетинговите политики на своите независими клиенти, върху които той по принцип не може да упражнява контрол.

126

В това отношение, макар по съображенията, изложени в точки 103—123 от настоящото решение, да не може да се възприеме изцяло субективното тълкуване на понятието „продажби на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар“ по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, от това все пак не следва, че трябва непременно да се възприеме изцяло обективно тълкуване на посоченото понятие.

127

Всъщност, за да се гарантира по-специално, че принципите на предвидимост и правна сигурност са напълно спазени, понятието „продажби на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар“ по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че както отбелязва и генералният адвокат в точка 58 от заключението си, Комисията може да изключи продажба на вътрешния пазар от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, само ако докаже наличието на обективна връзка между тази продажба и различно от вътрешното потребление предназначение на разглеждания продукт.

128

Както отбелязва и генералният адвокат в същата точка 58 от заключението си, такова тълкуване на тази разпоредба се налага и поради целта ѝ, която, както бе припомнено в точка 122 от настоящото решение, е да се гарантира, че нормалната стойност на даден продукт съответства в най-голяма степен на нормалната цена на сходния продукт на вътрешния пазар на страната износител.

129

Следователно Комисията има право поради износа на разглеждания продукт да изключи продажба от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, само ако докаже, че от обективните обстоятелства по тази продажба, сред които на първо място е цената, е видно, че продуктите, предмет на посочената продажба, имат различно предназначение от потреблението на вътрешния пазар на страната износител, като например износа.

130

Всъщност, ако Комисията докаже наличието на такива свързани с първоначалната продажба обстоятелства, може да се приеме, че към момента на сключването на продажбата въпросният производител износител според обстоятелствата е трябвало да знае, че по всяка вероятност крайното предназначение на разглеждания продукт е било за износ, а не за потребление на вътрешния пазар на страната износител.

131

Такова „вменено“ по естеството си знание — понятие, по отношение на което следва да се подчертае, че то има коренно различен характер от понятието за намерение или действително знание — може да се изведе например от обективни доказателства, удостоверяващи, че износителят е продал съответните продукти въз основа на експортната си ценова листа или че производителят износител е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че неговият клиент е извършвал само или основно дейност в областта на експортната търговия с разглежданите продукти.

132

Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от своето заключение, е напълно възможно, независимо от доказването на такава воля или действително знание от страна на производителя износител относно обстоятелството, че разглежданите продукти са предназначени за износ, изводът, че посочените продукти са предназначени, т.е. „отредени“ или „насочени“ за износ, да може да се направи въз основа на някои обективни обстоятелства, свързани с продажбите или с купувача, който придобива тези продукти.

133

Именно такъв обаче е настоящият случай, както следва от точки 136—142 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е разгледал възприетия от Комисията в спорния регламент конкретен подход, довел до изключването от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, на реализираните от Yieh продажби на разглеждания продукт в Тайван на неговия независим клиент в размер на 120000 тона.

134

Всъщност, както отбелязва Общият съд в точка 136 от обжалваното съдебно решение, във временния регламент Комисията първоначално възприема „предпазлив“ подход, който се състои в изключването от основата за изчисляване на всички продажби на Yieh на разглеждания продукт на някои установени в Тайван дистрибутори.

135

Както обаче следва от точка 137 от обжалваното съдебно решение, впоследствие, както посочва Комисията в съображение 59 от спорния регламент, тя заменя този „глобален“ подход с подход, състоящ се в изключването от основата за изчисляване, използвана за определянето на нормалната стойност, само на продажбите за вътрешния пазар, „за чийто реален износ разполага с достатъчно обективни доказателства“. Съгласно посочената точка 137 от обжалваното съдебно решение от същото съображение 59 от спорния регламент обаче следва и че „субективните елементи, като намерения, наличие или липса на информация, не са играли в настоящия случай никаква роля по отношение на обективната оценка на Комисията за разлика от наличието на [намаления при износ], които са били използвани като достоверно доказателство“.

136

Във връзка с последното, както по същество посочва Общият съд в точки 138 и 140 от обжалваното съдебно решение, като се позовава на съображение 64 от временния регламент, разследването на Комисията установява, че в случая за значителен брой продажби, декларирани от Yieh като продажби на вътрешния пазар, е предоставено намаление при износ, предназначено да стимулира дистрибуторите за износ на разглежданите продукти след преработването им, предполагащи най-много незначителни операции, без полученият в резултат на това продукт да се променя така, че вече да не попада в определението на разглеждания продукт.

137

В точка 141 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя по-специално, че видно от материалите по делото, посоченото намаление е засегнало например 40 % от продажбите на Yieh на неговия най-голям клиент в Тайван през декември 2013 г.

138

Освен това в точка 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че както следва от съображение 59 от спорния регламент, са могли да бъдат събрани „други обективни доказателства за реалния износ на продуктите от продажбите, декларирани като вътрешни“.

139

По-специално в посочената точка 142 Общият съд отбелязва, че разследването е показало, че най-важният клиент на Yieh в Тайван „е продал само незначително количество от [разглеждания] продукт на вътрешния пазар“ на страната износител, от което може да се заключи, както отбелязва и генералният адвокат в точка 68 от заключението си, че този клиент е извършвал основно износ на разглеждания продукт — обстоятелство, което Yieh няма основание да не знае.

140

В точка 143 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави извода, че Yieh не е доказало, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката на фактите, като е отказала да вземе предвид продажбите на Yieh на независимия му клиент при определянето на нормалната стойност, с мотива че съществували „обективни доказателства, че посочените продажби са били в действителност продажби за износ и [още] повече, когато е установено, че част от разглежданите продажби са били предмет на система от [намаления при износ], каквато е прилаганата [от Yieh], и следователно са били сключени на цени, по-ниски от цената на [разглеждания] продукт, предназначен за потребление на вътрешния пазар, знаейки, че тези цени насърчават износа на [разглеждания] продукт“.

141

В това отношение, като се има предвид възприетото в точка 129 от настоящото решение тълкуване на понятието „продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар“, по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, следва да се установи, че обстоятелството, че за част от продажбите на Yieh на вътрешния пазар е прилагана система от намаления при износ, представлява обективно обстоятелство, свързано с продажбите, което се отнася по-специално до техните цени и от което следва, че продуктите, предмет на посочените продажби, са били предназначени за износ, а не за вътрешния пазар.

142

Ето защо, както следва от точка 130 от настоящото решение, в момента на сключването на същите продажби Yieh според обстоятелствата е трябвало да знае, че крайното предназначение на разглеждания продукт най-вероятно е било за износ, а не за потребление на вътрешния пазар на страната износител.

143

Също така, като се имат предвид точки 129 и 130 от настоящото решение, от обективното обстоятелство, изтъкнато в точка 142 от обжалваното съдебно решение и припомнено в точка 139 от настоящото решение, че най-важният клиент на Yieh в Тайван е извършвал основно износ на разглеждания продукт, следва, че предмет на продажбите, които Yieh е осъществило с посочения клиент, по принцип са били продукти, предназначени за износ, а не за потребление на вътрешния пазар и че поради това към момента на сключването на разглежданите продажби Yieh според обстоятелствата е трябвало да знае крайното предназначение на разглеждания продукт, а именно че той най-вероятно е бил за износ.

144

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точка 144 от обжалваното съдебно решение, че „Комисията е действала законосъобразно и не е допуснала явна грешка в преценката, като е изключила разглежданите продажби [от основата за изчисляване, използвана за] определянето на нормалната стойност в приложение на член 2, параграфи 1 и 2 от основния регламент“.

145

По изложените съображения третото основание следва да се отхвърли, а следователно следва да се отхвърли и жалбата в нейната цялост.

146

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

147

Тъй като Комисията и Eurofer са поискали Yieh да бъде осъдено да заплати съдебните разноски и то е загубило делото, то следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията и Eurofer.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: