62020CC0640

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 62020CC0640 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 62020CC0640

Help

Заключение на генералния адвокат P. Pikamäe, представено на 29 септември 2022 г.
PV срещу Европейска комисия.
Обжалване — Публична служба — Психически тормоз — Медицински становища — Неоправдани отсъствия — Възнаграждение — Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз — Член 11а — Конфликт на интереси — Член 21а — Явно неправомерна заповед — Член 23 — Спазване на законите и полицейските разпоредби — Дисциплинарно производство — Отстраняване от длъжност — Оттегляне на решението за отстраняване от длъжност — Ново дисциплинарно производство — Ново отстраняване от длъжност.
Дело C-640/20 P.

Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2022:736

Date of document:: 29/09/2022
Date lodged:: 23/11/2020

Author:: Съд
Form:: Заключение на генералния адвокат
Authentic language:: френски

Type of procedure:: Завеждане на дела от длъжностни лица, Обжалване - неоснователно, Завеждане на дело за нанесени щети, Обжалване - недопустимо
Appellant:: Длъжностно лице на Европейския cъюз
Other parties to the proceedings:: Европейска комисия, Институциите и органите на ЕС
Advocate General:: Pikamäe

Treaty:

Договор за сливане

Link

Select all documents mentioning this document

Instruments cited in case law:

12007P041-P1: N 38 97 98 112
12007P041: N 66 94
12007P048: N 84
12007P052-P3: N 68
12008E/PRO/03-A12BIS: N 38
12008E/PRO/03-A58L1: N 49
12008E/PRO/07: N 65
12008E067-P3: N 54
12008E256-P1L2: N 49
12008E256: N 50
12008E266-P1: N 122
12008E266: N 62
12008E270: N 54 60 64 72 76
12008E298-P1: N 63 73
12008E336: N 63
12008E339: N 64
12008E340-L2: N 125
12008E340: N 64 126
12008M002: N 54 63
12008M003: N 63
12008M004: N 93
12008M006-P1: N 66
12008M006-P3: N 67
12008M051: N 65
31968R0259(01)-A60L1: N 10
31968R0259(01)-N9A06P5: N 11 94
31968R0259(01)-A12BISP3: N 14
31968R0259(01)-A90P1: N 14
31968R0259(01)-A11BIS: N 3 36 38 43 94 96 97 104 105 109 110 112
31968R0259(01)-A50: N 36
31968R0259(01)-A23: N 36 38 43 53 54 60 61
31968R0259(01)-A60: N 36 43
31968R0259(01)-A12BIS: N 4 36
31968R0259(01)-A59: N 43
31968R0259(01)-A19L1: N 5
31968R0259(01)-A21BIS: N 6 36 38 43 53
31968R0259(01)-A21: N 60
31968R0259(01)-A21BISP2: N 61
31968R0259(01)-A23L1: N 7 77
31968R0259(01)-A24: N 8 14 19 36 43
31968R0259(01)-N9A25: N 86
31968R0259(01)-A59P1: N 9
31968R0259(01)-A59P3: N 9
31968R0259(01)-A19: N 95
31968R0259(01)-A11BISP1: N 99
32012Q0929(01)-A76P2: N 45
32013L0048: N 85
32016L0343: N 84
32017R1939-A05P4: N 88
61980CJ0137-N9: N 69
62002CJ0234-N59: N 125
62003CJ0131-N82: N 125
62003CJ0131-N83: N 125
62004CJ0403-N39: N 50
62005CC0362-N35: N 120
62005CC0362-N36: N 120
62012CJ0149-N31: N 120
62012CJ0149-N32: N 124
62012CJ0239-N61: N 120
62012CJ0239-N65: N 123
62012CJ0531-N96: N 126
62013CJ0609-N86: N 50
62016CJ0116-N72: N 110
62016TJ0786-N1: N 1
62016TJ0786-N10: N 1
62016TJ0786-N100: N 1
62016TJ0786-N101: N 1
62016TJ0786-N102: N 1
62016TJ0786-N103: N 1
62016TJ0786-N104: N 1
62016TJ0786-N105: N 1
62016TJ0786-N106: N 1
62016TJ0786-N107: N 1
62016TJ0786-N108: N 1
62016TJ0786-N109: N 1
62016TJ0786-N11: N 1
62016TJ0786-N110: N 1
62016TJ0786-N111: N 1
62016TJ0786-N112: N 1
62016TJ0786-N113: N 1
62016TJ0786-N114: N 1
62016TJ0786-N115: N 1
62016TJ0786-N116: N 1
62016TJ0786-N117: N 1
62016TJ0786-N118: N 1
62016TJ0786-N119: N 1
62016TJ0786-N12: N 1
62016TJ0786-N120: N 1
62016TJ0786-N121: N 1
62016TJ0786-N122: N 1
62016TJ0786-N123: N 1
62016TJ0786-N124: N 1
62016TJ0786-N125: N 1
62016TJ0786-N126: N 1
62016TJ0786-N127: N 1
62016TJ0786-N128: N 1
62016TJ0786-N129: N 1
62016TJ0786-N13: N 1
62016TJ0786-N130: N 1
62016TJ0786-N131: N 1
62016TJ0786-N132: N 1
62016TJ0786-N133: N 1
62016TJ0786-N134: N 1
62016TJ0786-N135: N 1
62016TJ0786-N136: N 1
62016TJ0786-N137: N 1
62016TJ0786-N138: N 1
62016TJ0786-N139: N 1
62016TJ0786-N14: N 1
62016TJ0786-N140: N 1
62016TJ0786-N141: N 1
62016TJ0786-N142: N 1
62016TJ0786-N143: N 1
62016TJ0786-N144: N 1
62016TJ0786-N145: N 1
62016TJ0786-N146: N 1
62016TJ0786-N147: N 1
62016TJ0786-N148: N 1
62016TJ0786-N149: N 1
62016TJ0786-N15: N 1
62016TJ0786-N150: N 1
62016TJ0786-N151: N 1
62016TJ0786-N152: N 1
62016TJ0786-N153: N 1
62016TJ0786-N154: N 1
62016TJ0786-N155: N 1
62016TJ0786-N156: N 1
62016TJ0786-N157: N 1
62016TJ0786-N158: N 1
62016TJ0786-N159: N 1
62016TJ0786-N16: N 1
62016TJ0786-N160: N 1
62016TJ0786-N161: N 1
62016TJ0786-N162: N 1
62016TJ0786-N163: N 1
62016TJ0786-N164: N 1
62016TJ0786-N165: N 1
62016TJ0786-N166: N 1
62016TJ0786-N167: N 1
62016TJ0786-N168: N 1
62016TJ0786-N169: N 1
62016TJ0786-N17: N 1
62016TJ0786-N170: N 1
62016TJ0786-N171: N 1
62016TJ0786-N172: N 1
62016TJ0786-N173: N 1
62016TJ0786-N174: N 1
62016TJ0786-N175: N 1
62016TJ0786-N176: N 1
62016TJ0786-N177: N 1
62016TJ0786-N178: N 1
62016TJ0786-N179: N 1
62016TJ0786-N18: N 1
62016TJ0786-N180: N 1
62016TJ0786-N181: N 1
62016TJ0786-N182: N 1
62016TJ0786-N183: N 1
62016TJ0786-N184: N 1
62016TJ0786-N185: N 1
62016TJ0786-N186: N 1
62016TJ0786-N187: N 1
62016TJ0786-N188: N 1
62016TJ0786-N189: N 1
62016TJ0786-N19: N 1
62016TJ0786-N190: N 1
62016TJ0786-N191: N 1
62016TJ0786-N192: N 1
62016TJ0786-N193: N 1
62016TJ0786-N194: N 1
62016TJ0786-N195: N 1
62016TJ0786-N196: N 1
62016TJ0786-N197: N 1
62016TJ0786-N198: N 1
62016TJ0786-N199: N 1
62016TJ0786-N2: N 1
62016TJ0786-N20: N 1
62016TJ0786-N200: N 1
62016TJ0786-N201: N 1
62016TJ0786-N202: N 1
62016TJ0786-N203: N 1
62016TJ0786-N204: N 1
62016TJ0786-N205: N 1
62016TJ0786-N206: N 1
62016TJ0786-N207: N 1
62016TJ0786-N208: N 1
62016TJ0786-N209: N 1
62016TJ0786-N21: N 1
62016TJ0786-N210: N 1
62016TJ0786-N211: N 1
62016TJ0786-N212: N 1
62016TJ0786-N213: N 1
62016TJ0786-N214: N 1
62016TJ0786-N215: N 1
62016TJ0786-N216: N 1
62016TJ0786-N217: N 1
62016TJ0786-N218: N 1
62016TJ0786-N219: N 1
62016TJ0786-N22: N 1
62016TJ0786-N220: N 1
62016TJ0786-N221: N 1
62016TJ0786-N222: N 1
62016TJ0786-N223: N 1
62016TJ0786-N224: N 1
62016TJ0786-N225: N 1
62016TJ0786-N226: N 1
62016TJ0786-N227: N 1
62016TJ0786-N228: N 1
62016TJ0786-N229: N 1
62016TJ0786-N23: N 1
62016TJ0786-N230: N 1
62016TJ0786-N231: N 1
62016TJ0786-N232: N 1
62016TJ0786-N233: N 1
62016TJ0786-N234: N 1
62016TJ0786-N235: N 1
62016TJ0786-N236: N 1
62016TJ0786-N237: N 1
62016TJ0786-N238: N 1
62016TJ0786-N239: N 1
62016TJ0786-N24: N 1
62016TJ0786-N240: N 1
62016TJ0786-N241: N 1
62016TJ0786-N242: N 1
62016TJ0786-N243: N 1
62016TJ0786-N244: N 1
62016TJ0786-N245: N 1
62016TJ0786-N246: N 1
62016TJ0786-N247: N 1
62016TJ0786-N248: N 1
62016TJ0786-N249: N 1
62016TJ0786-N25: N 1
62016TJ0786-N250: N 1
62016TJ0786-N251: N 1
62016TJ0786-N252: N 1
62016TJ0786-N253: N 1
62016TJ0786-N254: N 1
62016TJ0786-N255: N 1
62016TJ0786-N256: N 1
62016TJ0786-N257: N 1
62016TJ0786-N258: N 1
62016TJ0786-N259: N 1
62016TJ0786-N26: N 1
62016TJ0786-N260: N 1
62016TJ0786-N261: N 1
62016TJ0786-N262: N 1
62016TJ0786-N263: N 1
62016TJ0786-N264: N 1
62016TJ0786-N265: N 1
62016TJ0786-N27: N 1
62016TJ0786-N28: N 1
62016TJ0786-N29: N 1
62016TJ0786-N3: N 1
62016TJ0786-N30: N 1
62016TJ0786-N31: N 1
62016TJ0786-N32: N 1
62016TJ0786-N33: N 1
62016TJ0786-N34: N 1
62016TJ0786-N35: N 1
62016TJ0786-N36: N 1
62016TJ0786-N37: N 1
62016TJ0786-N38: N 1
62016TJ0786-N39: N 1
62016TJ0786-N4: N 1
62016TJ0786-N40: N 1
62016TJ0786-N41: N 1
62016TJ0786-N42: N 1
62016TJ0786-N43: N 1
62016TJ0786-N44: N 1
62016TJ0786-N45: N 1
62016TJ0786-N46: N 1
62016TJ0786-N47: N 1
62016TJ0786-N48: N 1
62016TJ0786-N49: N 1
62016TJ0786-N5: N 1
62016TJ0786-N50: N 1
62016TJ0786-N51: N 1
62016TJ0786-N52: N 1
62016TJ0786-N53: N 1
62016TJ0786-N54: N 1
62016TJ0786-N55: N 1
62016TJ0786-N56: N 1
62016TJ0786-N57: N 1
62016TJ0786-N58: N 1
62016TJ0786-N59: N 1
62016TJ0786-N6: N 1
62016TJ0786-N60: N 1
62016TJ0786-N61: N 1
62016TJ0786-N62: N 1
62016TJ0786-N63: N 1
62016TJ0786-N64: N 1
62016TJ0786-N65: N 1
62016TJ0786-N66: N 1
62016TJ0786-N67: N 1
62016TJ0786-N68: N 1
62016TJ0786-N69: N 1
62016TJ0786-N7: N 1
62016TJ0786-N70: N 1
62016TJ0786-N71: N 1
62016TJ0786-N72: N 1
62016TJ0786-N73: N 1
62016TJ0786-N74: N 1
62016TJ0786-N75: N 1
62016TJ0786-N76: N 1
62016TJ0786-N77: N 1
62016TJ0786-N78: N 1
62016TJ0786-N79: N 1
62016TJ0786-N8: N 1
62016TJ0786-N80: N 1
62016TJ0786-N81: N 1
62016TJ0786-N82: N 1
62016TJ0786-N83: N 1
62016TJ0786-N84: N 1
62016TJ0786-N85: N 1
62016TJ0786-N86: N 1
62016TJ0786-N87: N 1
62016TJ0786-N88: N 1
62016TJ0786-N89: N 1
62016TJ0786-N9: N 1
62016TJ0786-N90: N 1
62016TJ0786-N91: N 1
62016TJ0786-N92: N 1
62016TJ0786-N93: N 1
62016TJ0786-N94: N 1
62016TJ0786-N95: N 1
62016TJ0786-N96: N 1
62016TJ0786-N97: N 1
62016TJ0786-N98: N 1
62016TJ0786-N99: N 1
62017TJ0021-N51: N 71
62018CJ0377-N41: N 84
62018CJ0591-N63: N 50
62018CJ0597-N128: N 49
62018CJ0831-N45: N 77
62019CC0014-N91: N 72
62019CC0894-N66: N 66
62019CC0894: N 98
62019CJ0134: N 125
62019CJ0431-N51: N 50
62019CJ0601-N71: N 49
62019CJ0615-N223: N 84
62019CJ0758-N24: N 72
62019CJ0758-N25: N 72
62019CJ0894-N54: N 100
62019CJ0894-N51: N 98
62019CJ0903-N37: N 69
62020CJ0033-N121: N 107
62020CJ0033-N122: N 107
62020TJ0043-N106: N 79 - 81

Subject matter:

Правилник и условия на работа на служителите на ЕС

Language of the case

HTML

PDF

Document published in the digital reports of cases. They have official status.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

P. PIKAMÄE

представено на 29 септември 2022 година ( 1 )

Дело C‑640/20 P

срещу

Европейска комисия

„Жалба — Публична служба —Психически тормоз — Медицински становища — Неоснователни отсъствия — Възнаграждение — Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз — Член 11а — Конфликт на интереси — Членове 21а и 23 — Национално наказателно право — Дисциплинарно производство — Освобождаване от длъжност — Оттегляне — Правен интерес — Ново дисциплинарно производство — Ново решение за освобождаване от длъжност“

I. Въведение

С жалбата си PV иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 януари 2020 г., PV/Комисия (T‑786/16 и T‑224/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, непубликувано, EU:T:2020:17), с което са отхвърлени исканията му да бъде установено, че е станал жертва на психически тормоз, да бъдат отмени няколко акта и да бъде осъдена Европейската комисия да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял, когато е бил длъжностно лице на Комисията.

Тази жалба, която се отнася към правото на европейската публична служба, съдържа десет основания, с които по същество се оспорват по-голямата част от основните констатации, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение относно предявените от PV искания за отмяна. В съответствие с указанията на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху първите две основания, както и върху осмото основание на жалбата. При разглеждането на тези основания ще анализирам редица нови правни въпроси, и по-специално въпросите за възможността наказателното право на държавите членки да се прилага спрямо длъжностните лица на Съюза, относно задължението за безпристрастност в рамките на публичната служба и относно възможността да бъде подадена жалба до Общия съд за отмяна на административно решение след неговото оттегляне.

II. Правна уредба

Член 11а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима към спора (наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:

„1. При изпълнението на служебните си задължения, освен ако в настоящия правилник не е предвидено друго, длъжностното лице не може да се занимава със служебни въпроси, от които има пряк или непряк личен интерес, който би накърнил неговата независимост, по-специално семеен и финансов интерес.

2. Всяко длъжностно лице, на което в рамките на служебните му задължения бъде възложено да се занимае с въпрос като описания по-горе, незабавно уведомява за това органа по назначаването. Органът по назначаването взема необходимите мерки и по-специално може да освободи длъжностното лице от отговорностите му във връзка с този въпрос.

3. Длъжностното лице не може да запази или да придобие, пряко или непряко, в предприятия, подчинени на институцията, към която то принадлежи или които имат взаимоотношения с тази институция, интереси от вид или величина, които могат да накърнят неговата независимост при изпълнението на служебните му задължения“.

Член 12а от Правилника предвижда:

„1. Длъжностните лица се въздържат от всяка форма на психически или сексуален тормоз.

2. Длъжностното лице, което е станало жертва на психически или сексуален тормоз, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията. Длъжностно лице, което даде показания относно психически или сексуален тормоз, не може да претърпи […] никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно.

3. „Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице.

[…]“.

Член 19, първа алинея от Правилника гласи:

„Без разрешение на органа по назначаването длъжностното лице няма право при никакви обстоятелства да разкрива в хода на съдебни производства информация, която му е станала известна във връзка със служебните му задължения. Такова разрешение бива отказано само ако интересите на Съюза налагат това и отказът не води до наказателноправни последици за съответното длъжностно лице. Длъжностното лице продължава да бъде обвързано от това задължение и след прекратяване на функциите му“.

Съгласно член 21а от Правилника:

„1. Длъжностно лице, което получи заповеди, които счита за неправомерни или за такива, които биха създали сериозни затруднения, уведомява прекия си ръководител; ако уведомлението е било направено в писмена форма, последният отговаря писмено. При спазване на условията на параграф 2, ако прекият ръководител потвърди заповедите и длъжностното лице счита, че това потвърждение не представлява разумен отговор на основанията за неговата загриженост, то отнася писмено въпроса непосредствено до прекия си ръководител. Ако и последният потвърди писмено заповедите, длъжностното лице ги изпълнява, освен ако те не са явно противозаконни или не противоречат на приложимите норми за безопасност.

2. Ако прекият ръководител счита, че заповедите трябва да бъдат изпълнени незабавно, длъжностното лице ги изпълнява, освен ако те са явно противозаконни или не противоречат на приложимите норми за безопасност. По искане на длъжностното лице прекият ръководител е длъжен да даде тези заповеди в писмена форма.

3. Длъжностно лице, което информира началниците си за заповеди, които счита за неправомерни или за такива, които биха създали сериозни затруднения, не понася никакви неблагоприятни последствия във връзка с това“.

Член 23, първа алинея от Правилника гласи:

„Привилегиите и имунитетите, с които се ползват длъжностните лица им се предоставят единствено в интерес на Съюза. При условията на Протокола за привилегиите и имунитетите длъжностните лица не се освобождават от изпълнението на техните частноправни задължения или от спазването на действащите закони и полицейски разпоредби“.

Член 24 от Правилника е със следния текст:

„Съюзът оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения.

Те дължат солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния“.

Член 59, параграфи 1 и 3 от Правилника предвижда:

„1. Длъжностно лице, което представи доказателство, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения поради болест или злополука, има право на отпуск по болест.

Длъжностното лице при първа възможност уведомява институцията си за невъзможността си да изпълнява служебните си задължения, като същевременно посочва адреса, на който се намира. Ако отсъствието продължи повече от три дни, лицето представя медицинско свидетелство. Свидетелството трябва да бъде изпратено най-късно на петия ден от отсъствието според датата, посочена на пощенското клеймо. При неизпълнение на това изискване и освен ако неизпращането на свидетелството се дължи на независещи от волята на длъжностното лице причини, отсъствието на длъжностното лице се счита за неоснователно.

Длъжностното лице може по всяко време да бъде подложено на медицински преглед от страна на институцията. Ако предвиденият преглед не се състои по вина на длъжностното лице, отсъствието му се счита за неоснователно от датата, на която е трябвало да се състои прегледът.

Ако при медицинския преглед бъде установено, че длъжностното лице е в състояние да изпълнява служебните си задължения, при условията на следващата алинея от датата на прегледа отсъствието му се счита за неоснователно.

Ако длъжностното лице счита, че заключенията от медицинския преглед, уговорен от органа по назначаването, са без основание от медицинска гледна точка, то самото или лекар, действащ от негово име, може в срок от два дни да отправи до институцията искане въпросът да бъде отнесен до независим лекар за становище.

Институцията незабавно изпраща искането до друг лекар, посочен по взаимно съгласие от лекаря на длъжностното лице и медицинското лице на институцията. При липсата на споразумение, в срок от 5 дни от датата на искането, институцията избира един измежду независимите лекари, включени в ежегодно съставяния за тази цел списък по общо съгласие между органа по назначаването и Комитета по персонала. Длъжностното лице може в срок от два работни дни да възрази срещу направения от институцията избор, в резултат на което институцията посочва друг лекар от списъка и този избор е окончателен.

Мнението на независимия лекар, дадено след консултации с лекаря на длъжностното лице и медицинското лице на институцията, е задължително. Ако независимият лекар потвърди заключенията от прегледа, организиран от институцията, отсъствието се счита за неоснователно от датата на този преглед. Ако независимият лекар не потвърди заключенията от този преглед, отсъствието се счита за основателно за всички цели.

[…]

3. Без да се засяга прилагането на разпоредбите относно дисциплинарните производства и по целесъобразност, всяко отсъствие, счетено за неоснователно съгласно параграфи 1 и 2, се приспада от годишния отпуск на съответното длъжностно лице. В случай че годишният отпуск вече е изчерпан, лицето губи правото си на заплата за съответния период от време“.

10.

Съгласно член 60, първа алинея от Правилника:

„Освен в случай на болест или злополука, длъжностното лице няма право да отсъства без предварително разрешение на прекия си ръководител. Без да се засягат дисциплинарните мерки, които биха могли да намерят приложение, надлежно установеното неразрешено отсъствие се приспада от годишния отпуск на съответното длъжностно лице. В случай че годишният отпуск вече е изчерпан, лицето губи правото си на заплата за съответния период от време“.

11.

Член 6, параграф 5 от приложение IX към Правилника предвижда:

„Длъжностното лице има право да направи отвод на един от членовете на съвета в срок от пет дни от определянето на неговия състав. Институцията също има право на отвод на един от членовете.

В същия срок членовете на съвета могат да поискат да бъдат освободени от това задължение при наличието на основателни причини и са длъжни да си направят самоотвод в случай на конфликт на интереси.

[…]“.

III. Фактите в основата на спора, производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

А. Фактите в основата на спора

12.	Фактите в основата на спора са изложени в точки 1—33 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени, както следва.

13.	На 16 юли 2007 г. PV, който е длъжностно лице на Европейската комисия, е назначен в генерална дирекция (ГД) „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Комисията до 30 септември 2009 г.

14.

Тъй като счита, че е жертва на тормоз, на 5 август 2009 г. PV подава искане за съдействие на основание член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника. Тази процедура приключва на 9 юни 2010 г., след преместването на PV в ГД „Бюджет“ на 1 октомври 2009 г. и след като разследването, проведено от Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията заключава, че не са налице изискваните по член 12а, параграф 3 от Правилника условия за квалифициране на определено поведение като психически тормоз.

15.	На 1 април 2013 г. PV е назначен в отдел „Управление на бюджета и финансите“ на ГД „Устни преводи“ на Комисията.

16.	На 12 ноември 2013 г. началникът на този отдел подава дисциплинарна жалба срещу PV за поведенчески проблеми, неприлагане на действащите процедури и липса на резултати.

17.	От 8 май 2014 г. PV престава да се явява на работа, тъй като счита, че е жертва на психически тормоз, и изпраща медицински удостоверения, издадени от лекуващия му лекар.

18.	На 27 юни и 10 октомври 2014 г. медицинските лица на Комисията издават медицински становища, в които посочват, че PV е в състояние да се върне на работа. Впоследствие PV е поканен да се яви на контролни медицински прегледи, но не се отзовава на тези покани.

19.

На 23 декември 2014 г. PV подава втора молба за съдействие на основание член 24 от Правилника. С решение от 12 март 2015 г. органът по назначаването решава, че няма данни за какъвто и да било психически тормоз спрямо PV, и предвид това заключава, че прилагането на спешни мерки за дистанциране не е обосновано.

20.	Тъй като счита, че отсъствията на PV са неоснователни, Комисията приема няколко решения за удръжки от заплатата на PV.

21.	На 10 юли 2015 г. Комисията образува дисциплинарно производство CMS 13/087 срещу PV за многократни прояви на неподчинение при упражняване на функциите му, неподходящо поведение и неоснователни отсъствия.

22.	С решения от 31 май и 5 юли 2016 г. органът по назначаването приема, че отсъствията на PV за периодите от 5 февруари до 31 март 2016 г. и от 4 април до 31 май 2016 г. са без уважителни причини.

23.	С решение от 11 юли 2016 г. служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) решава да спре изплащането на заплатата на жалбоподателя, считано от 1 юли 2016 г.

24.

С решение на органа по назначаването от 26 юли 2016 г., прието след приключване на дисциплинарно производство CMS 13/087, PV е освободен от длъжност считано от 1 август 2016 г. (наричано по-нататък „решението за освобождаване от длъжност от 26 юли 2016 г.“). PV подава срещу това решение жалба по административен ред, която е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 2 февруари 2017 г.

25.

С докладна записка от 31 юли 2016 г. генералният директор на ГД „Устни преводи“ съобщава на PV намерението си да приеме, че отсъствията му от 2 юни до 31 юли 2016 г. са без уважителни причини, и да приспадне съответните суми от заплатата му. Подадената по административен ред жалба на PV срещу това решение е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 17 януари 2017 г.

26.

С писмо за предварителна информация от 21 септември 2016 г. PMO уведомява PV, че дължи на Комисията сума в размер на 42704,74 EUR, съответстваща на неговите неоснователни отсъствия. Подадената по административен ред жалба на PV срещу това решение е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 17 януари 2017 г.

27.

На 24 юли 2017 г. органът по назначаването оттегля решението си за освобождаване от длъжност от 26 юли 2016 г. и със записка на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ уведомява PV, че ще бъде възстановен на 16 септември 2017 г. в отдел „Информационни и конферентни системи“ към ГД „Устни преводи“. Подадената по административен ред жалба на PV срещу решението за оттегляне е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 15 януари 2018 г.

28.

Със записка от 12 септември 2017 г. директорът на PMO прихваща от сумите, дължими на PV за периода, през който той е бил освободен от длъжност, задълженията му към Комисията, в резултат на което в полза на PV е извършено плащане в размер на 9550 EUR. Подадената по административен ред жалба на PV срещу тази записка за прихващане е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 9 март 2018 г.

29.	На 20 септември 2017 г. PV е уведомен, че отсъствията му от 16 септември 2017 г. нататък се считат за отсъствия без уважителни причини.

30.

На 6 октомври 2017 г. Комисията образува дисциплинарно производство CMS 17/025 поради същите твърдения за нарушения като посочените в дисциплинарно производство CMS 13/087. Подадената по административен ред жалба на PV срещу образуването на ново дисциплинарно производство е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 2 май 2018 г.

31.	На 13 октомври 2017 г. Комисията приема решение за определяне на нулева заплата на PV, считано от 1 октомври 2017 г.

32.	С електронно писмо от 15 ноември 2017 г. PV е поканен да участва в процедурата по оценяване FP 2016. Подадената по административен ред жалба на PV срещу тази покана е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 16 март 2018 г.

33.	С електронно писмо от 22 февруари 2018 г. PV е поканен да участва в процедурата по оценяване FP 2017. Подадената по административен ред жалба на PV срещу тази покана е отхвърлена с решение на органа по назначаването от 1 юни 2018 г.

34.	С решение от 21 октомври 2019 г. Комисията освобождава PV от длъжността му вследствие на заключенията в дисциплинарно производство CMS 17/025. Това освобождаване влиза в сила на 1 ноември 2019 г.

Б. Производството пред Съда и обжалваното съдебно решение

35.

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 декември 2017 г., след като председателят на Общия съд допуска правна помощ, PV иска от Общия съд отмяната на няколко акта, както и Комисията да бъде осъдена да му заплати 889000 EUR и 132828,67 EUR като обезщетение за твърдените съответно имуществени и неимуществени вреди.

36.

В подкрепа на жалбата си PV изтъква пет основания, изведени, първо, от нарушение на член 12а от Правилника, второ, от нарушение на членове 11а, 21а и 23 от Правилника, както и на принципите на законност и редовност на административните актове, трето, от нарушение на принципа за полагане на грижа и на задължението за съдействие, установено в член 24 от Правилника, и четвърто, на членове 59 и 60 от Правилника.

37.

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 април 2018 г., PV иска от Общия съд да установи, че е станал жертва на психически тормоз, да отмени други актове и да осъди Комисията да му изплати 98000 EUR и 23190,44 EUR като обезщетение за твърдените съответно имуществени и неимуществени вреди.

38.

В подкрепа на тази жалба PV изтъква седем основания, изведени, първо, от нарушение на член 12а от Правилника, второ, от нарушение на членове 21а и 23 от Правилника, както и на принципите на законност и редовност на административните актове, трето, от нарушение на член 11а от Правилника и на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), четвърто, от нарушение на принципа за полагане на грижа и пето, от нарушение на принципа на възражението за неизпълнение и на принципа за законосъобразност.

39.	С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля подадената от PV жалба в нейната цялост.

40.

На първо място, Общият съд констатира недопустимостта на исканията на PV да се установи, че той е бил жертва на психически тормоз, както и на исканията за отмяна по-специално на решението за освобождаване от длъжност от 26 юли 2016 г. и на решенията, обжалвани при условията на евентуалност по дело T‑786/16, сред които са решенията за удръжки от заплатата, решенията за отхвърляне на искания за съдействие и медицинските становища за неоснователни отсъствия.

41.	На второ място, Общият съд отхвърля като неоснователни исканията за отмяна в двете жалби.

42.	Най-напред той приема, че твърдените от PV факти, свързани с психически тормоз, не са надлежно доказани.

43.

На трето място, Общият съд отхвърля доводите на PV относно нарушението на членове 11а, 21а и 23 от Правилника и на принципите на законност и редовност на административните актове, на принципа за полагане на грижа, на задължението за съдействие, установено в член 24 от Правилника, на членове 59 и 60 от Правилника и принципите на възражението за неизпълнение и на законосъобразност.

44.	На четвърто място, Общият съд отхвърля исканията на PV за обезщетение, като приема, че те се основават по същество на твърдения незаконосъобразен характер на решенията, предмет на жалбите за отмяна, чиято незаконосъобразност не е установена.

IV. Производството пред Съда и исканията на страните

А. Производството пред Съда

45.	В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

Б. Искания на страните

46.

Жалбата е подадена от PV на 23 ноември 2020 г. и е вписана в регистъра на секретариата на Съда на 30 ноември 2020 г. PV иска от Съда:

–	да отмени обжалваното съдебно решение,

–	да се произнесе по спора, и

–	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за двете инстанции.

47.

Комисията подава писмен отговор на 22 април 2021 г., вписан в регистъра на секретариата на Съда на 23 април 2021 г., в който моли Съда:

–	да отхвърли жалбата, и

–	да осъди PV да заплати съдебните разноски.

V. Правен анализ

А. Предварителни бележки

48.

Както посочих във въведението, настоящото заключение ще се съсредоточи върху първите две основания, както и върху осмото основание на жалбата. По същество правните въпроси, които следва да бъдат разгледани, се отнасят до възможността за прилагане на наказателното право на държавите членки към длъжностните лица на Съюза, до задължението за безпристрастност при изпълнението на публичната служба и до възможността за сезиране на Общия съд с жалба за отмяна на административно решение след оттеглянето му. С оглед на специфичния контекст на делото в настоящия случай разглеждането на тези правни въпроси изглежда абсолютно необходимо за разрешаването на спора.

49.

Предвид сложността на фактическата обстановка по настоящото дело в самото начало следва да се припомнят правилата, уреждащи производството по обжалване. В съответствие с член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването е ограничено само до правните въпроси. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика само Общият съд е компетентен, от една страна, да установява и от друга, да преценява фактите. За разлика от него Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Следователно извършената от Общия съд преценка на доказателствата не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда ( 2 ).

50.

Когато обаче Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 256 ДФЕС да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които Общият съд е извел от тях. По изключение Съдът може да упражни контрол върху преценката на фактите на Общия съд, ако жалбоподател твърди изопачаване на доказателствата от Общия съд ( 3 ). В този случай жалбоподателят трябва точно да посочи доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени, и да покаже грешките в преценката, които според него са довели до това изопачаване. Както следва от съдебната практика, изопачаване би било налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на наличните доказателства е явно неправилна ( 4 ).

51.

Тези предварителни бележки имат особено значение в настоящия контекст, като се има предвид, че PV поставя под въпрос преценката на различни фактически обстоятелства, както и на някои изводи, направени от Общия съд. По-специално става въпрос за твърдения психически тормоз, който PV бил претърпял от страна на други длъжностни лица при изпълнение на длъжността си, без обаче да успее да го докаже в първоинстанционното производство. В това отношение следва да се отбележи, че Общият съд е констатирал в решението си, без да допусне грешка при прилагане на правото, че предоставените от PV данни не позволяват да се направи извод за наличието на такъв психически тормоз ( 5 ). Освен това е важно да се отбележи, че Общият съд правилно е посочил, че редица мерки, за които Комисията бива упреквана и които са възприети от PV като годни да представляват тормоз, като например временното спиране на заплатата поради неоснователно отсъствие и оценяването на способностите, ефикасността и поведението в службата на всяко длъжностно лице, са изрично предвидени в Правилника ( 6 ). Очевидно е, че поради липсата на факти и доказателства в обратния смисъл законосъобразността на тези мерки не може сериозно да бъде поставена под въпрос.

52.

Следователно, макар PV да оспорва мотивите на обжалваното съдебно решение, производството по обжалване все пак не може да бъде отклонено чрез задължаване на Съда сам да направи повторна преценка на фактите. Напротив, като се има предвид ясното разпределение на правомощията между съдилищата на Съюза, описано в предходните точки, задължително е разглеждането на жалбата да се ограничи до стриктен анализ на поставените пред Съда правни въпроси.

Б. По първото основание на жалбата

1. Доводи на страните

53.	С първото си основание PV оспорва преценката на Общия съд в точки 184 и 185 от обжалваното съдебно решение относно доводите, изведени в първоинстанционното производство от нарушение на членове 21а и 23 от Правилника.

54.

На първо място, Общият съд нарушил член 2 ДЕС, член 67, параграф 3 и член 270 ДФЕС, като в точка 185 от обжалваното съдебно решение приел, че трудовото правоотношение между длъжностно лице и неговата институция се урежда изключително от Правилника, а същевременно били относими и други източници на правото, по-специално наказателното право на държавата членка, на чиято територия полага труд съответният служител. В този смисъл всяко извършено от служител престъпление, представлявало нарушение на член 23 от Правилника. Психическият тормоз, съставянето на официални документи с невярно съдържание, съставянето на медицински становища с невярно съдържание и корупцията представлявали престъпления съгласно белгийския наказателен кодекс.

55.

На второ място, Общият съд изопачил фактите, като пропуснал да вземе предвид няколко определящи обстоятелства. PV цитира най-напред определенията на белгийския съдия-следовател, с които се разпорежда изслушването при режима Salduz III на длъжностни лица на Комисията, участващи в приемането на някои обжалвани актове, които доказвали, че тези лица се считат за заподозрени в извършването на деянията, в които са упрекнати. По-нататък той се позовава на изземването на дисциплинарната преписка CMS 17/025 от съдия-следователя като уличаващо доказателство за извършеното на 19 септември 2018 г. престъпление „съставяне на официални документи с невярно съдържание“.

56.

На трето място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 184 от обжалваното съдебно решение приел, че само осъдителна присъда би могла да установи деяния, съставляващи психически тормоз или съставяне на документи с невярно съдържание, и като отказал да вземе предвид определенията, постановени във връзка с тези деяния в рамките на белгийското разследване.

57.

Комисията поддържа, първо, че оплакването на PV, изведено от твърдяната грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в точка 185 от обжалваното съдебно решение, произтича от неправилен прочит на това съдебно решение. В тази точка Общият съд само припомнил, че трудовото правоотношение между длъжностно лице и неговата институция се урежда от Правилника и че Общият съд прилага единствено правото на публичната служба, а не каквото и да е национално право.

58.

Второ, Общият съд отбелязал, без да допусне изопачаване на фактите, че белгийските съдилища не са се произнесли по твърдените от PV факти. В това отношение призоваването на някои длъжностни лица на Комисията за изслушване при режима Salduz III изобщо не представлявало признаване на тяхната вина. Освен това Общият съд не изопачил фактите, като не извел никаква последица от твърдяното изземване на дисциплинарната преписка CMS 17/025 от белгийски съдия-следовател по инициатива на PV, което по никакъв начин не позволявало да се направи извод, че е установено „съставянето на официални документи с невярно съдържание“.

59.	Трето, Общият съд правилно приел, че жалби, по които се провежда разследване в наказателно производство, не позволявали да се докаже наличието на психически тормоз или на съставяне на документи с невярно съдържание.

2. Анализ

60.

С първото си основание PV твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 185 от обжалваното съдебно решение е приел, че трудовото правоотношение между длъжностно лице и неговата институция се урежда „изключително“ от Правилника. Съображенията на Общия съд по този въпрос се състоят в отхвърлянето на основание член 270 ДФЕС на всякаква релевантност на националното право, и по-специално на наказателното право, при разглеждането на въпроса дали органът по назначаването е нарушил членове 21 и 23 от Правилника, като е приел обжалваните в първоинстанционното производство решения. Според PV обаче Общият съд не е зачел „другите източници на правото“, които уреждат трудовото правоотношение, и по-специално наказателните закони на държавата членка по месторабота на длъжностното лице.

61.

В това отношение следва да се припомни, че пред Общия съд PV е твърдял, че разглежданите решения са незаконосъобразни, тъй като се основават на деяния, представляващи престъпления, извършени от длъжностни лица и служители на Комисията на белгийска територия. PV е посочил, че съгласно член 21а, параграф 2 от Правилника длъжностно лице или служител на Съюза трябва да откаже да извърши незаконосъобразни актове и че съгласно член 23 от Правилника той е длъжен да спазва особените повелителни норми на страната, в която работи. Поради тази причина PV счита, че органът по назначаването е трябвало да вземе предвид решенията, приети от белгийските съдебни органи вследствие на подадените от него жалби с искане за конституиране като граждански ищец срещу множество лица.

а) Правни норми на публичната служба в правния ред на Съюза

62.

В самото начало следва да се отбележи, че както PV посочва в становището си, правните норми, уреждащи публичната служба, се съдържат на всички равнища в йерархията на нормите на правния ред на Съюза, а именно в първичното право, в общите принципи и във вторичното право. В този контекст със сигурност не трябва да се забравя ценният принос на практиката на Съда и на Общия съд към правилата, приложими за длъжностните лица и другите служители. Техните решения са задължителни за институциите по силата на член 266 ДФЕС. При все това от първостепенно значение за разглеждането на първото основание е кодифицираното право, както и взаимодействието му с националните правни системи.

1) Първичното право и общите принципи на правото

63.

Първичното право се състои основно от Учредителните договори и протоколите към тях, както и от Хартата. Много от основните принципи, закрепени в Договорите, са задължителни за длъжностните лица при изпълнението на техните функции. Става въпрос например за ценностите и целите на Съюза, прогласени съответно в членове 2 ДЕС и 3 ДЕС. Освен това съгласно член 298, параграф 1 ДФЕС институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация. За сметка на това други разпоредби на първичното право, за да бъдат конкретизирани, изискват институциите да приемат актове на вторичното право. Такъв е случаят с член 336 ДФЕС, който гласи, че Парламентът и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с другите заинтересовани институции, приемат Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Съюза.

64.

Член 270 ДФЕС предоставя на Съда на Европейския съюз компетентността да се произнася по всеки спор между Съюза и негови служители в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Съюза. От своя страна член 340 ДФЕС предвижда, че Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения и че личната отговорност на служителите към Съюза се регулира от разпоредбите, съдържащи се в Правилника за длъжностните лица или в Условията за работа, които се прилагат по отношение на тях. По-конкретно, член 339 ДФЕС задължава длъжностните лица на Съюза да не разкриват информация, включена в обхвата на професионалната тайна, в частност информация относно предприятия, техните стопански отношения или факторите за ценообразуване в тях.

65.

Съгласно член 51 ДЕС протоколите имат същата юридическа сила като Договорите и следователно са неразделна част от първичното право. Сред тях Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Съюза (наричан по-нататък „Протокол № 7“) в редица свои разпоредби се отнася пряко до длъжностните лица и другите служители, на които е посветена глава V. Този протокол съдържа основни разпоредби за публичната служба, по-специално в областта на данъчния и съдебния имунитет, на които ще се спра по-нататък в анализа си ( 7 ).

66.

Хартата, която съгласно член 6, параграф 1 ДЕС има същата юридическа сила като Договорите, се прилага за всички актове на вторичното право на Съюза, което включва по-специално Правилника. Длъжностните лица се ползват от правата, защитени от Хартата, и на свой ред трябва да зачитат основните права на гражданите при упражняване на функциите си. В това отношение от особено значение е член 41 от Хартата, в който е закрепено правото на добра администрация ( 8 ).

67.

В процеса на европейска интеграция Съдът е извел редица общи принципи на правото на Съюза. В областта на публичната служба тези принципи по същество се отнасят до основните права, защитавани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана на 4 ноември 1950 г. в Рим (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). На основание член 6, параграф 3 ДЕС признатите от ЕКПЧ основни права са част от правото на Съюза в качеството си на общи принципи. Преди Хартата да придобие задължителна сила, ЕКПЧ е представлявала съществен източник в областта на защитата на гражданите, включително на длъжностните лица.

68.

Макар да е вярно, че понастоящем Хартата играе по-важна роля, се запазва възможността съдът на Съюза при необходимост и занапред да се позовава на ЕКПЧ и на практиката на Европейския съд по правата на човека, за да тълкува съдържащите се в Хартата разпоредби или дори да допълва гарантираната с тях защита. ЕКПЧ не е загубила значението си за развитието на правото на Съюза, тъй като член 52, параграф 3 от Хартата гласи, че доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция, без това да пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

2) Вторичното право

69.

Правилникът съдържа подробна уредба на режима на длъжностните лица, които работят в институциите на Съюза, по-специално що се отнася до назначаването и развитието на кариерата, условията на труд, правата и задълженията, заплатата и дисциплинарния режим ( 9 ). Правилникът е под правната форма на регламент, което означава, че е задължителен в своята цялост и обвързва както институциите, службите и агенциите на Съюза, така и държавите членки. Както е подчертал Съдът в практиката си, „следователно, освен че урежда вътрешното устройство на администрацията на Съюза, Правилникът обвързва и държавите членки във всяко едно отношение, доколкото тяхното съдействие е необходимо за прилагането му“ ( 10 ), което означава, че когато разпоредба от Правилника изисква мерки за прилагане на национално равнище, „държавите членки са длъжни да приемат всички подходящи общи или специални мерки“ ( 11 ).

70.

Правните норми, които се прилагат към отношенията между длъжностното лице и неговата институция, се съдържат в разпоредбите на Правилника, приети чрез регламент, което означава, че те могат да бъдат изменяни при необходимост от Парламента и Съвета. Следователно става въпрос за трудово правоотношение, уредено от публичното право, чието управление от съответната институция представлява случай на пряко управление, а това означава, че всички решения, които могат да засегнат длъжностното лице, се приемат едностранно от нея в съответствие с правилата и процедурите, установени от Правилника или от общите разпоредби за прилагане, и представляват административни мерки. Правилникът за длъжностните лица се прилага в неговата цялост за длъжностните лица на Съюза, тоест за всяко лице, назначено при предвидените в този правилник условия на постоянна длъжност в някоя от институциите на Съюза с писмен акт на органа по назначаване.

71.

Макар Правилникът да е основният текст на вторичното право на Съюза ( 12 ), съществуват и други актове, които прилагат различните разпоредби на Правилника и уреждат, наред с други въпроси, данъчния режим, езиковия режим, защитата на личните данни, условията за издаване на разрешение и назначаването при разширявания. Тази област се характеризира с разнородност на норми, които прилагат или тълкуват разпоредбите на Правилника. По принцип изрично предвидените в Правилника актове се различават от актовете sui generis. Като се има предвид това, изчерпателно изброяване на тези актове би излязло извън рамките на това заключение и би надхвърлило моята цел. На този етап от анализа обаче е важно да се отбележи, че независимо от разнородността на нормативните актове, принципът за единство на правната уредба на публичната служба изисква разпоредбите за прилагане да бъдат еднакви във всички институции и да се избегнат твърде разнопосочни тълкувания. Това изискване е в отговор на интереса да се гарантира за единството на европейската публична служба, прогласен като принцип в член 9, параграф 3 от Договора от Амстердам ( 13 ), чийто израз са членове 1 и 1а от Правилника.

б) Отражението на националното право върху европейската публична служба

1) Независимостта на Съюза в областта на управлението на публичната служба

72.

От изложените по-горе разпоредби следва, че правният ред на Съюза има свои собствени разпоредби, уреждащи правоотношението между длъжностното лице и неговата институция, по-голямата част от които са кодифицирани в Правилника. Това е причината, поради която редица разпоредби, включително на първичното право ( 14 ), се позовават на тях, както по-конкретно член 270 ДФЕС, цитиран от Общия съд в обжалваното съдебно решение, за да припомни изключителната компетентност на съда на Съюза да разрешава спорове в областта на публичната служба ( 15 ).

73.

По силата на организационната си самостоятелност администрацията на Съюза е до голяма степен независима от националните правни системи, което не изключва възможността определени норми евентуално да изискват прилагане от самите институции на Съюза или от държавите членки, за да се осигури доброто функциониране на Съюза като наднационална организация. Този аспект обаче сам по себе си не е достатъчен, за да се твърди, че националното право определя в известна степен функционирането на администрацията на Съюза. Подобно твърдение би било неправилно, като се има предвид явното намерение на основателите на Съюза да създадат „независима“ европейска публична служба по смисъла на член 298, параграф 1 ДФЕС, което впрочем намира отражение в правното естество на неговите правила и институционалната структура на тази наднационална организация ( 16 ).

74.

От тази гледна точка твърдението на Общия съд в точка 185 от обжалваното съдебно решение, че „трудовото правоотношение между длъжностно лице и неговата институция се урежда изключително от Правилника“, не е юридически неправилно. От една страна, може да се постави въпросът дали предвид множеството източници на правото на публичната служба от правна гледна точка е достатъчно прецизно да се използва наречието „изключително“ в този контекст. От друга страна, подобно твърдение изглежда напълно обосновано с оглед на принципа за единство на правната уредба, съгласно който за всички длъжностни лица от всички институции на Съюза се прилага единен правилник и следователно едни същи разпоредби. На първо място, безспорно е, че Правилникът представлява централният елемент на правна група, съставена от различни правни норми. На второ място, очевидно е, че спрямо всички длъжностни лица на Комисията, сред които е и PV, се прилагат правилата на Правилника. Ето защо считам, че точка 185 от обжалваното съдебно решение трябва да се разбира в смисъл, че Общият съд е имал за цел да припомни, че правилата на Правилника са предназначени да се прилагат спрямо длъжностните лица на Комисията, което от правна гледна точка е безспорно.

75.

PV упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид релевантността на националното наказателно право. Според PV обжалваните в първоинстанционното производство решения не са могли да бъдат приети, тъй като не са в съответствие с белгийското наказателно право. Следва обаче да се отбележи, че Общият съд се позовава единствено на „трудовото правоотношение между длъжностното лице и неговата институция“, което в действителност се урежда от Правилника. Всъщност настоящото дело се отнася до спор, който е свързан изключително с публичната служба на Съюза и има за предмет професионалната дейност на PV в рамките на Комисията.

76.

При това положение въпросът, който следва да се разгледа, не е дали в случая би могло да се приложи белгийското наказателно право. Юрисдикциите на Съюза не са компетентни да тълкуват белгийското наказателно право. Жалба, с която се иска тълкуване на националното право, би била явно недопустима. Струва ми се, че именно това Общият съд е искал да изрази с позоваването на член 270 ДФЕС. Впрочем следва да се припомни, че националните юрисдикции също не са компетентни да се произнасят по тълкуването на разпоредбите на Правилника, което подчертава независимостта на Съюза при управлението на публичната служба.

2) Връзката между наказателните и дисциплинарните производства

77.

Независимо от тези съображения е вярно, че съгласно член 23, първа алинея от Правилника длъжностните лица на Съюза са длъжни да „спазват действащите закони и полицейски разпоредби“, което очевидно включва наказателното право. Нарушение на посочените закони и подзаконови актове на държавата по седалището на институцията може да изисква снемане на имунитета на длъжностно лице в съответствие с член 17 от Протокол № 7, за да се даде възможност за евентуално провеждане на наказателни разследвания срещу него. Както е посочил Съдът в решение Комисия/RQ ( 17 ), „решение за снемане на имунитета на длъжностно лице [...] променя правното положение на [същото] поради простия факт на премахването на защитата, предоставена на посоченото длъжностно лице с предвидения в член 11, буква а) от Протокол № 7 съдебен имунитет, като възстановява статута му на лице, за което се прилагат общите правила, установени от правото на държавите членки, и с това го излага, без да е необходимо да се прилагат други правила с опосредяващ характер, на установени от тези общи правила мерки, по-конкретно на задържане и съдебно преследване“ ( 18 ).

78.

Като се има предвид това, следва все пак да се отбележи фактът, че белгийските съдебни органи не са провеждали наказателно разследване по отношение на поведението на PV като длъжностно лице, разглеждано в настоящото дело. По-скоро PV упреква своите колеги, че са нарушили белгийското наказателно право. Впрочем самият Общ съд обръща внимание на това обстоятелство в точка 187 от обжалваното съдебно решение. Следователно не е ясно какво въздействие би могла да има твърдяната приложимост на белгийското наказателно право по отношение на трети лица върху статута на самото длъжностно лице.

79.

Освен тези съмнения за относимостта на националното наказателно право към настоящия спор следва да се отбележи, че поради специфичната си цел то по принцип ще има само косвено отражение върху служебното правоотношение между длъжностното лице и неговата институция. Всъщност наказателното производство се отнася до съобразяването с установените правила за запазване на реда, за да се гарантира доброто функциониране на всяко общество ( 19 ). За сметка на това то няма за цел да уреди трудовото правоотношение на длъжностно лице в институция на Съюза.

80.

Трябва обаче да се признае, че при определени обстоятелства нарушаването на наказателното право може да има отражение върху трудовото правоотношение и да доведе до налагане на дисциплинарно наказание, по-специално когато престъплението е извършено от длъжностното лице при изпълнение на служебните му задължения и засяга интересите на Съюза. Всъщност, доколкото целта на дисциплинарното производство е да се осигури спазването на правилата, гарантиращи доброто функциониране на институцията ( 20 ), образуването на такова производство може да се окаже обосновано с оглед на обстоятелствата по случая.

81.

В това отношение следва обаче да се отбележи, че макар дадено поведение да може да наруши както наказателната, така и дисциплинарната правна уредба, именно Правилникът определя последиците, които трябва да се изведат от това положение. Всъщност дисциплинарното наказание се преценява по отношение на дисциплинарния режим, а не по отношение на наказателната санкция. Следователно при избора си на подходящото дисциплинарно наказание дисциплинарният орган не може да бъде задължен да взема предвид автоматично наказателните санкции, наложени в рамките на наказателно производство, в което участва същото лице ( 21 ). Това следва от различните цели на наказателното и дисциплинарното производство, а също и от независимостта на Съюза при управлението на публичната служба.

82.	Поради изложените по-горе съображения на този етап от анализа следва да се приеме, че националното наказателно право не определя функционирането на европейската публична служба, противно на извода, който, изглежда, иска да внуши PV в писменото си становище.

3) Презумпцията за невиновност в наказателното производство

83.

Освен това държа да отбележа, че въпросът за приложимостта на белгийското наказателно право към други длъжностни лица, за които PV твърди, че са извършили престъпления, изглежда без значение за разрешаването на настоящия спор, както ще обясня по-нататък. Първо, безспорно е, че Общият съд не е установил случаи, които могат да се считат за психически тормоз, и нищо не позволява да се заключи, че Общият съд е изопачил фактите при преценката на доказателствата ( 22 ). Второ, нищо не сочи и че твърдените престъпления действително са били извършени, тъй като белгийските съдилища не са се произнесли окончателно по тези обвинения.

84.

Всичко, което PV може да представи като доказателство, са постановените от белгийските юрисдикции разпореждания за изслушване на някои длъжностни лица. Следва обаче да се отбележи, че такава съдебна мярка не представлява „доказателство“ в правния смисъл, тъй като презумпцията за невиновност продължава да действа при липсата на осъждане. Презумпцията за невиновност е закрепена в член 48 от Хартата, който съответства на член 6, параграфи 2 и 3 от ЕКПЧ ( 23 ). На равнището на вторичното право на Съюза презумпцията за невиновност е прогласена в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство ( 24 ), която държавите членки, включително Кралство Белгия, са длъжни да транспонират във вътрешния си правен ред.

85.

Статутът на „заподозрян“, който колеги на PV са получили по силата на белгийското наказателно право, взема предвид тази презумпция за невиновност. По-точно статутът на „заподозрян“ по принцип предоставя на разследваното лице някои права на защита срещу съдебните органи, като правото на адвокатска защита и правото на информация относно обвинението срещу него, както предвижда Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане ( 25 ). По тази причина общото между правните системи на държавите членки е да се направи ясно разграничение по отношение на статута на съответното лице в рамките на наказателно производство. Този статут се променя в зависимост от равнището на подозрение, което тежи конкретно върху лицето, за което се предполага, че е извършило престъпление ( 26 ).

86.

От съображения за изчерпателност в този контекст следва да се отбележи, че в правото на публичната служба се взема предвид презумпцията за невиновност, тъй като член 25 от приложение IX към Правилника изрично предвижда, че ако срещу длъжностното лице бъде образувано наказателно производство за същите деяния, за които е образувано дисциплинарно производство, окончателното решение се взема само след като бъде постановена окончателната присъда на съда. Това правило се обяснява и с факта, че наказателните съдилища разполагат с по-големи възможности за разследване от органа по назначаването в рамките на администрацията. От изложеното по-горе следва, че презумпцията за невиновност като гаранция за справедлив съдебен процес трябва да се вземе предвид както в областта на наказателното право, така и в областта на дисциплинарното производство.

87.

Що се отнася до дадените обстоятелства, по всичко изглежда, че наказателните разследвания все още се намират на предварителен етап от производството, така че не е известно дали подозренията ще бъдат подкрепени с доказателства. Взетите на този етап от белгийските юрисдикции мерки, на които се позовава PV, служат само за събиране на необходимите доказателства. Впрочем следва да се отбележи, че „Законът Salduz“, посочен от PV в неговото становище, предлага права и гаранции на всяко лице, изслушвано от съдебните органи на каквото и да било основание, в съответствие с принципите на справедлив процес ( 27 ). От това следва, че от прилагането на разпоредбите на този закон до приключване на наказателното производство не може да се направи никакъв извод относно твърдяната вина на длъжностните лица, изслушани от белгийските съдебни органи. Освен това ще подчертая, че противно на това, което, изглежда, твърди PV в становището си, той не може да „събере“ тези доказателства, като просто подаде жалби срещу съответните длъжностни лица, а по-скоро съдебните органи трябва да преценят фактите и да установят дали събраните доказателства представляват валидни доказателства.

88.

В това отношение следва да се отбележи, че поначало съдебните органи са длъжни да гарантират, че разследванията са насочени към установяване на истината и се провеждат в полза както на обвинението, така и на защитата, т.е. те да трябва да издирят едновременно доказателства както за невиновността, така и за вината на обвиняемия ( 28 ). Следователно съдебните органи ще образуват производство само ако след приключване на разследването са налице достатъчно доказателства ( 29 ). Ето защо ми се струва, че доводите на PV, които внушават вината на съответните длъжностни лица единствено поради това че са обект на разследване, се основават на незачитане на принципите на наказателното производство.

в) Заключителни бележки

89.

По изложените по-горе съображения, свързани по-специално с независимостта на Съюза при управлението на публичната служба, както и с неотносимостта на националното наказателно право към обстоятелствата по случая, считам, че следва да се отхвърлят доводите на PV, че обжалваните в първоинстанционното производство решения са опорочени от незаконосъобразност, тъй като се основават на актове, свързани с престъпления, извършени от длъжностни лица на Комисията на белгийска територия, и че съгласно белгийското наказателно право органът по назначаването е бил длъжен да не ги приема.

90.

Твърдението на Общия съд в точка 185 от обжалваното съдебно решение, че „трудовото правоотношение между длъжностно лице и неговата институция се урежда изключително от Правилника“, не разкрива грешка при прилагане на правото, тъй като трябва да се разбира в смисъл, че се отхвърлят доводите на PV, с които по същество се поддържа, че националното наказателно право има предимство пред правото на публичната служба на Съюза или че националното наказателно право представлява най-малкото „източник“ на правото на публичната служба на Съюза. Тъй като тези доводи се основават на незачитане на правото на Съюза, те следва да се отхвърлят.

3. Междинно заключение

91.	С оглед на изложените по-горе съображения предлагам първото основание на жалбата да се отхвърли като неоснователно.

В. По второто основание на жалбата

1. Доводи на страните

92.	С второто си основание PV оспорва преценката на Общия съд в точки 184 и 192 от обжалваното съдебно решение.

93.

На първо място, PV твърди, че констатацията на Общия съд в точка 184 от обжалваното съдебно решение, че нито едно от деянията, които PV счита за психически тормоз или подправяне на документи, не е било квалифицирано като такова, нито е било обект на наказателно осъждане от белгийска национална юрисдикция, се обяснявала със „саботаж“ на наказателното разследване от страна на Комисията. Тя злоупотребила с функционалния си имунитет, отказвайки систематично да разреши изслушването на заподозрените лица в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4 ДЕС, при все че не ставало въпрос въобще за акт на публична власт.

94.

На второ място, Общият съд изопачил обстоятелствата по делото в точка 192 от обжалваното съдебно решение, като основал отхвърлянето на оплакването на PV, изведено от нарушение на член 11а от Правилника, на констатацията, че обикновена жалба, подадена от длъжностното лице срещу лицата, на които е възложено вземането на решения спрямо него, не може сама по себе си да създаде по отношение на тях конфликт на интереси, при положение че подадените от PV жалби срещу двама от тримата членове на органа по назначаването били последвани от наказателно разследване. Според PV това обстоятелство трябвало да накара Общия съд да установи наличието на конфликт на интереси по отношение на тези членове на органа по назначаването в рамките на дисциплинарни производства CMS 13/087 и CMS 17/025, както и на решението за освобождаване от длъжност от 21 октомври 2019 г., с което приключва последно посоченото дисциплинарно производство. Следователно Общият съд е трябвало да констатира нарушение на член 41 от Хартата, на член 11а от Правилника и на член 6, параграф 5 от приложение IX към Правилника.

95.

Според Комисията оплакването, изведено от липсата на лоялно сътрудничество с белгийските съдебни органи поради систематичния ѝ отказ да разреши изслушването на заподозрени лица от съдия-следовател, е ново оплакване и следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че не се е произнесъл по този въпрос. При условията на евентуалност Комисията счита, че е имала основание да отхвърли исканията на белгийските съдебни органи, основани на член 19 от Правилника.

96.

Що се отнася до оплакването за нарушение на член 11а от Правилника, Комисията счита, че PV не е оспорил съдебната практика, на която се позовава Общият съд, а се е основал на фактически съображения, които правят това оплакване недопустимо и които във всички случаи не позволяват да се постави под въпрос изводът, до който Общият съд стига в точка 192 от обжалваното съдебно решение. Освен това въпросното оплакване било насочено срещу две производства, които Общият съд изрично изключил от контрола си, тъй като първото е довело впоследствие до оттегляне на решението за освобождаване от длъжност, а второто било предмет на отделен спор.

2. Анализ

97.

Разглеждането на второто основание на жалбата ще се съсредоточи върху съображенията на Общия съд в точка 192 от обжалваното съдебно решение, с които той отхвърля довода на PV, че двама от тримата членове на органа по назначаването, приели обжалваните в първоинстанционното производство решения, са в конфликт на интереси, тъй като спрямо всеки от тях двамата в Белгия са образувани наказателни производства за тормоз или за съставяне на официални документи с невярно съдържание. PV се позовава на нарушение на принципа на безпристрастност, гарантиран от член 41, параграф 1 от Хартата, както и на член 11а от Правилника. Освен това според него твърдението на Общия съд, че образуването спрямо въпросните лица на посочените производства не би било достатъчно, за да постави под съмнение тяхната безпристрастност, трябва да се разглежда като изопачаване на фактите чрез тяхното погрешно представяне, тъй като Общият съд е приел, че въпросните производства са образувани по жалби, подадени от жалбоподателя с цел избягване на дисциплинарното производство.

а) Понятието за „безпристрастност“ в правото на публичната служба

98.

В самото начало следва да се посочи, че съгласно член 41, параграф 1 от Хартата всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно. Изискването за безпристрастност е предвидено да гарантира равното третиране, което е в основата на Съюза. В допълнение е необходимо да се припомни, че неотдавна в решение Парламент/UZ Съдът е потвърдил, че изискването за безпристрастност се прилага също и в областта на публичната служба ( 30 ). В този контекст си позволявам да препратя към заключението, което представих по същото това дело, в което посочих, че „тъй като както вътрешното функциониране, така и външният имидж на институциите, органите, службите и агенциите зависят от спазването на това изискване, то задължително трябва да обхваща всички области на дейност на администрацията на Съюза, включително аспектите, свързани с управлението на публичната администрация, като назначаване, повишаване в длъжност и наказване на персонала“ ( 31 ). Ето защо според мен няма никакво съмнение, че изискването за безпристрастност се прилага към дисциплинарно производство като разглежданото в настоящото дело.

99.

Член 11а от Правилника, на който PV се позовава в становището си, съдържа специфични правила, които имат за цел да гарантират, че длъжностното лице упражнява функциите си, без конфликти на интереси да пречат на изпълнението на неговите задачи ( 32 ). Съгласно параграф 1 от него при изпълнението на служебните си задължения длъжностното лице не може да се занимава със служебни въпроси, от които има пряк или непряк личен интерес, който би накърнил неговата независимост, по-специално семеен и финансов интерес. Като се има предвид, че тези правила представляват израз на изискването за безпристрастност в широк смисъл, считам, че е необходимо те да се тълкуват с оглед на понятието за безпристрастност, както то следва от практиката на Съда. Струва ми се, че именно това е подходът, следван от Общия съд, когато в точка 190 от обжалваното съдебно решение посочва, че на член 11а от Правилника следва да се признае „широко приложно поле предвид основополагащия характер на преследваните с тази разпоредба цели за независимост и почтеност и общия характер на задължението, предписано на длъжностните лица и служителите“ (курсивът е мой).

100.

В практиката си Съдът се основава на понятието за безпристрастност, което има две измерения. От една страна, субективна безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция не трябва да показва пристрастие или лична предубеденост, и от друга, обективна безпристрастност, въз основа на която тази институция трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост. В това отношение Съдът припомня, че за да се докаже, че организацията на административната процедура не предоставя достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост, не е необходимо да се установява наличието на липса на безпристрастност. Достатъчно е да е съществувало основателно съмнение в това отношение и то да не е могло да бъде преодоляно ( 33 ). Съображенията на Общия съд следва да се преценят именно в светлината на изложените по-горе съображения.

101.

Що се отнася до обективната безпристрастност, следва да се отбележи, че след като в точки 180 и 191 от обжалваното съдебно решение излага доводите на жалбоподателя относно наличието на конфликт на интереси поради образуването на наказателни производства за тормоз или съставяне на официални документи с невярно съдържание срещу лицата, взели решения в образуваните срещу него дисциплинарни производства, в точки 193 и 194 от същото решение Общият съд констатира, че такива доводи не са подкрепени с никакви доказателства. Освен това следва да се отбележи, че в настоящото производство по обжалване PV не представя никакви доказателства в подкрепа на този аспект.

102.

Следователно, както вече посочих ( 34 ), считам, че трябва да се изходи от предпоставката, че в конкретния случай не е бил упражнен психически тормоз. Това важи и за твърдението срещу членовете на тристранния орган по назначаването, че са извършили престъпни деяния, като се има предвид, че образуваните в Белгия наказателни производства не са довели до осъдителна присъда — обстоятелство, което Общият съд правилно подчертава в точка 184 от обжалваното съдебно решение. Тъй като засегнатите лица могат основателно да се позоват на презумпцията за невиновност, според мен е очевидно, че подаването на обикновена жалба само по себе си не е достатъчно, за да породи съмнение относно безпристрастността на членовете, при липсата на други данни, позволяващи да се направи извод за наличието на конфликт на интереси. Различен от този извод би поставил под въпрос правото на презумпцията за невиновност като гаранция за справедлив съдебен процес и би обърнал доказателствената тежест в наказателно производство, което според мен е несъвместимо с правовата държава.

б) По злоупотребата с право и рисковете за доброто функциониране на администрацията

103.

Тези съображения вече позволяват да се отхвърли голяма част от изтъкнатите от PV доводи относно твърдяното изопачаване в съображенията на Общия съд в точка 192 от обжалваното съдебно решение. Въпреки това считам за необходимо оплакването да се разгледа задълбочено, за да се отстрани всяко съмнение, което може да продължи да съществува по отношение на законосъобразността на изложените в това решение мотиви.

104.

В посочената по-горе точка Общият съд посочва, че „ако бъде приета тезата на жалбоподателя, че подаването на жалба, би било достатъчно, за да се породи конфликт на интереси, би довела до това, всяко длъжностно лице да може да осуети приемането на дисциплинарни мерки срещу него“, като добавя, че „длъжностно лице, срещу което се води дисциплинарно производство, би могло просто да подаде жалба срещу лицата, на които е възложено да вземат решения спрямо него, и впоследствие да поиска отстраняването им на основание член 11а от Правилника“. В тази връзка PV твърди, че висящото производство пред белгийските съдилища не може да се тълкува като „обикновена жалба“, която той е подал, за да избегне дисциплинарното производство. Според PV по-нататъшното провеждане на наказателното разследване е определило наличието на конфликт на интереси.

105.

Възпроизведената в предходната точка обосновка на Общия съд показва грижа да се гарантира безпристрастността на дисциплинарното производство, като същевременно се осигури доброто функциониране на администрацията. От една страна, от точки 189 и 190 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд напълно съзнава значението на член 11а от Правилника, като припомня, че тази разпоредба „има за цел да гарантира независимостта, почтеността и безпристрастността на длъжностните лица и другите служители“. От друга страна, следва да се отбележи, че Общият съд правилно е приел, че поддържаното от PV тълкуване на понятието за безпристрастност в смисъл, че членовете на органа по назначаването, срещу които е образувано наказателно разследване, трябвало да се въздържат от встъпване в дисциплинарното производство, е било правно несъстоятелно, тъй като не само няма никаква обективна причина да се постави под въпрос безпристрастността на засегнатите лица, но и защото съществува значителна опасност от възпрепятстване на работата на администрацията, ако бъде предпочетено такова тълкуване.

106.

По-конкретно Общият съд намеква за риска подаването на жалба да бъде използвано от длъжностно лице — по начин, който би могъл да се квалифицира като „злоупотреба“ — за да се предизвика появата на конфликт на интереси и да се поиска отвод на лицата, на които е възложено да вземат решения срещу него, като по този начин дава възможност да се осуети провеждането на дисциплинарното производство. В това отношение следва да се обърне внимание на факта, че PV е подало множество жалби, довели до обвиняването на около четиридесет длъжностни лица и други служители на Комисията. Следователно по инициатива на PV са отправени обвинения за тормоз и престъпно поведение срещу значителен брой лица в рамките на тази институция. Това обстоятелство е забележително и налага няколко коментара от правен порядък.

107.

Считам, че не може да се изключи наличието на обстоятелства, при които упражняването на право като искането за освобождаване на длъжностно лице от неговите отговорности поради твърдян конфликт на интереси може да се квалифицира като злоупотреба. Съдът неколкократно е посочвал, че по силата на общ правен принцип на правото на Съюза правните субекти не могат да се позовават на нормите на това право с цел измама или злоупотреба ( 35 ). Съгласно съдебната практика, за да се докаже наличието на злоупотреба, са необходими, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му ( 36 ).

108.

Наистина, макар Общият съд да не е квалифицирал изрично поведението на PV като „злоупотреба“ съгласно развитите в съдебната практика критерии, от точка 192 от обжалваното съдебно решение все пак следва, че той е имал сериозни съмнения в основателността на подадените от PV жалби срещу съответните длъжностни лица. В този контекст ми се струва, че Общият съд е имал основание да изрази известно безпокойство, че в поддържаното от PV тълкуване се съдържа риск за правилното провеждане на дисциплинарното производство, по-специално предвид особено големия брой жалби, подадени срещу различни длъжностни лица в Комисията, от една страна, и липсата на доказателства за психически тормоз, както и на престъпления при разглежданите обстоятелства, от друга.

109.

Всъщност, освен ако тези жалби са подадени с единствената цел да се възпрепятства работата на органа по назначаването, би могло разумно да се очаква, че PV е бил в състояние да докаже няколко случая на тормоз, което очевидно не е така. При липсата на сведения в подкрепа на противното се поставя въпросът дали PV действително е действал добросъвестно, както изисква правото на Съюза, или по-скоро е имал за цел да си послужи със защитата, предоставена от член 11а от Правилника, така както е тълкуван в светлината на изискването за безпристрастност, за да постигне цели, които очевидно не са предвидени от законодателя на Съюза, а именно да се позволи на длъжностно лице да попречи на работата на администрацията и да нанесе вреди на колегите си.

110.

В такъв случай това поведение несъмнено би отговаряло на критериите да бъде квалифицирано като злоупотреба с права, в резултат на което би следвало да му се откаже упражняването на правото, предоставено от посочената по-горе разпоредба ( 37 ). С други думи, PV не би могъл да се позовава валидно на член 11а от Правилника. При това положение следва да се отбележи, че в крайна сметка сме изправени пред фактически въпрос, на който Общият съд, изглежда, е дал достатъчно ясен отговор въз основа на преценка на обстоятелствата. Предпазливият подход, възприет от Общия съд по отношение на поведението на PV спрямо администрацията, и по-специално в рамките на разглежданото дисциплинарно производство, ми се струва оправдан при конкретните обстоятелства по настоящото дело. Въз основа на тези доводи достигам до извода, че съображенията на Общия съд не съдържат грешка при прилагане на правото.

111.

Независимо от изложените по-горе доводи считам, че не е необходимо Съдът да се произнася изчерпателно по въпроса дали Общият съд е можел да отхвърли доводите на PV, изтъквайки злоупотреба от негова страна, тъй като във всеки случай зачитането на презумпцията за невиновност и липсата на доказателства в обратен смисъл сами по себе си представляват солидни доводи, позволяващи да се направи извод, че не е налице нарушение на изискването за безпристрастност, поради това че някои членове на органа по назначаването, срещу които са подадени жалби от PV, са участвали във вземането на решения. Според мен необходимостта по принцип да се предотврати поведение, представляващо злоупотреба, за което намеква Общият съд, е само допълнителен довод в подкрепа на вече достатъчно убедителни съображения.

3. Заключителни бележки

112.

Анализът на второто основание на жалбата по-специално що се отнася до мотивите, изложени в точки 189—194 от обжалваното съдебно решение, не разкрива никаква грешка при прилагане на правото. Напротив, следва да се приеме, че Общият съд правилно е установил приложното поле на член 11а от Правилника, тълкуван с оглед на посочения в член 41, параграф 1 от Хартата принцип на безпристрастност, и правилно е решил, че участието на някои членове на органа по назначаването, срещу които са били подадени жалби от PV, не поражда конфликт на интереси, който може да опорочи законосъобразността на решенията, взети спрямо PV в дисциплинарното производство.

113.

Посочената от Общия съд в точка 192 от обжалваното съдебно решение опасност злоупотребата при позоваването на принципа на безпристрастност да причини смущения във функционирането на администрацията, и по-специално да накърни правилното провеждане на разглежданото дисциплинарно производство, е обоснована от конкретните обстоятелства по делото, а именно факта, че PV е подал особено голям брой жалби срещу различни длъжностни лица на Комисията, въпреки липсата на доказателства, че те са осъществили психически тормоз, както и престъпления. Поради това считам, че доводите на PV, изведени от твърдяно нарушение на изискването за безпристрастност, следва да се отхвърлят.

4. Междинно заключение

114.	След направения анализ считам, че второто основание на жалбата пред Съда не би могло да се приеме. Предлагам то да бъде отхвърлено като неоснователно.

Г. По осмото основание на жалбата

1. Доводи на страните

115.	С осмото си основание PV твърди, че извършената от Общия съд преценка на допустимостта на искането му за отмяна на решението за освобождаване от длъжност от 26 юли 2016 г. е опорочена от две грешки при прилагане на правото.

116.

На първо място, Общият съд нямал основание да констатира в точка 81 от обжалваното съдебно решение, че органът по назначаването е извършил прихващане на задълженията на PV към Комисията от сумите, дължими от Комисията на жалбоподателя. Оттеглянето на решението за освобождаване от длъжност заличавало с обратна сила всички последици от това решение, и по-специално констатациите за неоснователни отсъствия. От това следвало, че вследствие на това оттегляне задълженията трябвало да бъдат анулирани и да бъдат възстановени удържаните от заплатата му суми, така че не можело да се извърши прихващане.

117.

На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точка 82 от обжалваното съдебно решение, че финансовите последици от решението за освобождаване от длъжност са били уредени преди подаването на жалбата по дело T‑786/16. Органът по назначаването не бил компенсирал финансовите последици от решението си за освобождаване от длъжност, тъй като за тази цел той трябвало да изплати на PV обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

118.

Според Комисията, първо, отмяната на дисциплинарното производство поради липса на разследване не водела до отпадането на приетите по-рано решения, обосновали започването на това производство, които са напълно отделни и независими от него. Второ, финансовите последици от оттеглянето на решението за освобождаване от длъжност действително били уредени.

2. Анализ

119.

По искане на Съда разглеждането на осмото основание ще се съсредоточи върху съображенията на Общия съд в точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение относно недопустимостта на жалба на PV за отмяна на решението за освобождаване от длъжност от 26 юли 2016 г. По-конкретно PV оспорва констатацията на Общия съд в точка 82 от обжалваното съдебно решение, че искането за отмяна на решението за освобождаване от длъжност от 26 юли 2016 г. е лишено от предмет, тъй като то е оттеглено и финансовите последици от него са били уредени преди подаването на жалбата по дело T‑786/16. Според PV органът по назначаването не е компенсирал финансовите последици от решението за освобождаване от длъжност, тъй като за целта PV е трябвало да получи обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, произтичащи от това освобождаване.

а) По „правния интерес“, изискван от процесуалното право

120.

Както обяснява генералният адвокат Kokott в заключението си по дело Wunenburger/Комисия ( 38 ), с изискването за правен интерес на процесуално равнище се гарантира, че съдилищата няма да бъдат сезирани, за да изясняват със становище чисто хипотетични правни въпроси. Затова правният интерес е абсолютно условие за допустимост, което може да бъде от значение на различни етапи от производството. Такъв правен интерес трябва несъмнено да бъде налице към момента на подаване на иска или жалбата. Той обаче трябва да продължи да съществува и след подаването на иска или жалбата, до постановяване на съдебното решение по същество ( 39 ).

121.

Ако правният интерес отпадне в хода на съдебно производство, действително повече няма основание да бъде постановено съдебно решение по същество от Общия съд. От жалбоподателя обаче не може да се очаква да приеме, че първоначално обявеният за допустим негов иск или жалба е бил(а) бързо отхвърлен(а), както и че трябва да понесе съдебните разноски. Единственото подходящо решение в такъв случай е по-скоро да се обяви, че спорът е останал без предмет, което, от една страна, показва, че основанието на иска или жалбата е отпаднало едва след подаването му/ѝ, а от друга страна, води до избягване на неблагоприятни имуществени последици за жалбоподателя.

122.

Съгласно съдебната практика запазването на правния интерес на ищеца може да произтича, първо, от риска от повтаряне на (твърдяното) незаконосъобразно действие на институция на Съюза. Всъщност член 266, параграф 1 ДФЕС задължава институцията, издала отменения акт, „да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда“, което на практика означава, че тази институция е длъжна да вземе предвид основанията за недействителност, изложени в посоченото съдебно решение, в случай че тя реши впоследствие да замени отменения акт ( 40 ). Второ, правният интерес може да продължава да съществува, когато решение по жалба за отмяна е от значение за евентуално искане за обезщетение на жалбоподателя. Трето, в някои случаи, и по-специално по дела в областта на публичната служба, жалбоподателят може да има интерес от отстраняването на негативните изявления по отношение на личността му, за да бъде реабилитиран в бъдеще.

б) Преглед на съображенията на Общия съд

123.

Обжалваното съдебно решение се отнася до втората от тези три хипотези, тоест до искане за обезщетение на жалбоподателя. Съдът е приел, че правният интерес на жалбоподател трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна ( 41 ). Положението на PV по настоящото дело следва да се разгледа именно с оглед на тези принципи. В рамките на прегледа ще бъде необходимо също да се провери дали в съображенията на Общия съд се вземат предвид тези принципи.

124.

В това отношение най-напред следва да се обърне внимание на факта, че PV не се намира в положението, описано в точка 121 от настоящото заключение. Жалбата на PV за отмяна не е „лишена от предмет“, тъй като правният интерес е отпаднал в хода на висящо съдебно производство, а по-скоро защото спорното решение е престанало да съществува още преди дори да бъде подадена жалбата. Всъщност ще припомня, че органът по назначаването е оттеглил решението си за освобождаване от длъжност на 24 юли 2017 г., тоест на дата, предхождаща датата на подаване на жалбата пред Общия съд. Именно в този контекст Общият съд припомня в точка 80 от обжалваното съдебно решение основната разлика между „отмяната“, с която дадено решение престава да съществува само за в бъдеще ( 42 ), и „оттеглянето“ на такова решение, което има обратно действие. По-нататък, в точка 82 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че с оттеглянето на разглежданото решение за освобождаване от длъжност то отпада с обратно действие и следователно, доколкото обжалваното решение вече не съществува, то вече не може да увреди PV. Тази констатация ми се струва безупречна от правна гледна точка.

125.

Що се отнася до наличието на правен интерес от предявяване на иск за обезщетение, следва да се припомни постановеното от Съда, че искът за обезщетение представлява „самостоятелен“ способ за защита, който има особена функция в системата от способи за защита и се упражнява при условия, установени с оглед на специфичната му цел ( 43 ). Следователно подаването на жалба за отмяна на акт не представлява необходима предпоставка за предявяването на иск за обезщетение за вреди, които произтичат от акта ( 44 ). В контекста на настоящото дело следва да се отбележи, че PV действително е съединил иск за обезщетение с жалбата си за обявяване на недействителност. Ето защо ми се струва, че липсата на правен интерес в жалбата за обявяване на недействителност не е от решаващо значение за установяване на допустимостта на искането му за обезщетение. За сметка на това считам, че в случая е задължително да се установи дали условията за допустимост на посочения иск, както и тези по член 340, втора алинея ДФЕС са изпълнени именно с оглед на неговия „самостоятелен“ характер.

126.

Що се отнася до условията на искането за обезщетение ( 45 ), имам известни колебания, че те са изпълнени в конкретния случай. По-специално според мен е съмнително дали може да съществува причинно-следствена връзка между решението за освобождаване от длъжност, оттеглено от самия орган по назначаването, и имуществените вреди, които PV твърди, че е претърпял. Както посочва Общият съд в точка 81 от обжалваното съдебно решение, оттеглянето на решението за освобождаване от длъжност на 24 юли 2017 г. е довело, от една страна, до повторното включване на PV към персонала на Комисията, считано от 16 септември 2017 г., и от друга страна, до начисляването с обратно действие на заплатата и на дните годишен отпуск, съответстващи на периода от 1 август 2016 г. до 15 септември 2017 г.

127.

Нещо повече, следва да се отбележи, че органът по назначаването е прихванал задълженията на PV към Комисията от сумите, които Комисията дължи на PV за посочения по-горе период, за да изплати остатъка от 9550 EUR в полза на PV. Следователно, както правилно отбелязва Общият съд в точка 82 от обжалваното съдебно решение, решението за освобождаване от длъжност от 26 юли 2016 г. е оттеглено и финансовите последици от него са били уредени. Доколкото в жалбата си PV изтъква, че прихващането е необосновано, може да му бъде направено възражение, че оттеглянето на решението за освобождаване от длъжност не води до заличаването на по-ранните решения, с които се установяват неоснователни отсъствия, въз основа на които е образувано дисциплинарното производство. Следователно Общият съд правилно е потвърдил направеното прихващане между задълженията на жалбоподателя вследствие на неоснователните му отсъствия и сумите, дължими от Комисията на жалбоподателя за въпросния период. При тези обстоятелства е трудно да се разбере как PV е могъл да претърпи имуществени вреди.

в) Заключителни бележки

128.

Анализът на съображенията, изложени от Общия съд в точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение, не позволява да се установи грешка при прилагане на правото. С оглед на изложените по-горе съображения съм склонен, подобно на Общия съд, да отхвърля наличието на правен интерес, по-специално при липсата на акт с неблагоприятни последици за PV. Всъщност всичко, изглежда, показва, че обжалваното от PV решение за отмяна е било оттеглено с обратна сила преди подаването на жалбата за отмяна, така че то е спряло да поражда последици, които могат да го увредят. При това положение Общият съд правилно е приел, че искането за отмяна е недопустимо.

129.

Що се отнася до искането за обезщетение на PV, струва ми се, че изложените от него доводи не позволяват да се прецени до каква степен той е могъл да претърпи имуществена вреда, като се има предвид, че направеното от Комисията прихващане е било обосновано, както това е установил Общият съд в своето решение. Поради това считам, че доводите на PV в подкрепа на претендираното право на обезщетение следва да се отхвърлят.

3. Междинно заключение

130.	Поради изложените по-горе съображения предлагам осмото основание на жалбата да се отхвърли като неоснователно.

VI. Заключение

131.	С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да обяви за неоснователни първото, второто и осмото основание на жалбата.

( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Вж. решения от 16 декември 2020 г., Съвет и др./K. Chrysostomides & Co. и др. (C‑597/18 P, C‑598/18 P, C‑603/18 P и C‑604/18 P, EU:C:2020:1028, т. 128) и от 17 декември 2020 г., BP/FRA (C‑601/19 P, непубликувано, EU:C:2020:1048, т. 71).

( 3 ) Вж. решения от 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия (C‑403/04 P и C‑405/04 P, EU:C:2007:52, т. 39) и от 17 декември 2020 г., Inpost Paczkomaty/Комисия (C‑431/19 P и C‑432/19 P, EU:C:2020:1051, т. 51).

( 4 ) Вж. решения от 26 януари 2017 г., Duravit и др./Комисия (C‑609/13 P, EU:C:2017:46, т. 86) и от 28 ноември 2019 г., Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия (C‑591/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1026, т. 63).

( 5 ) Вж. точка 175 от обжалваното съдебно решение.

( 6 ) Вж. точки 60, 171, 221, 222 и 231 от обжалваното съдебно решение.

( 7 ) Вж. точка 77 от настоящото заключение.

( 8 ) За по-подробно разяснение на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, препращам към заключението ми по дело Парламент/UZ (C‑894/19 P, EU:C:2021:497, т. 66 и сл.).

( 9 ) Pilorge-Vrancken, J. Le droit de la fonction publique de l’Union européenne. Larcier, Bruxelles, 2017, p. 15.

( 10 ) Решение от 4 февруари 2021 г., Ministre de la Transition écologique et solidaire и Ministre de l’Action et des Comptes publics (C‑903/19, EU:C:2021:95, т. 37).

( 11 ) Решение от 20 октомври 1981 г., Комисия/Белгия (137/80, EU:C:1981:237, т. 9).

( 12 ) Andreone, F. Hiérarchie des normes et sources du droit de la fonction publique de l’Union européenne. — Groupe de réflexion sur l’avenir du service public européen, Cahier No 25, juin 2015, p. 16.

( 13 ) Решение от 14 декември 2017 г., RL/Съд на Европейския съюз (T‑21/17, EU:T:2017:907, т. 51).

( 14 ) Вж. точка 64 от настоящото заключение.

( 15 ) Вж. решение от 15 юли 2021 г., OH (Съдебен имунитет) (C‑758/19, EU:C:2021:603, т. 24 и 25) и заключението на генералния адвокат Bobek по дело CSUE/KF (C‑14/19 P, EU:C:2020:220, т. 91).

( 16 ) Giacobbo Peyronnel, V. et Perillo, E. припомнят в Statut de la fonction publique de l’Union européenne (Larcier, Bruxelles, 2017, p. 17) намерението на основателите на Европейската общност за въглища и стомана да създадат независима публична служба, състояща се от наднационални длъжностни лица.

( 17 ) Решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ (C‑831/18 P, EU:C:2020:481).

( 18 ) Решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ (C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 45).

( 19 ) Решение от 6 октомври 2021 г., AV и AW/Парламент (T‑43/20, непубликувано, EU:T:2021:666, т. 106).

( 20 ) Решение от 6 октомври 2021 г., AV и AW/Парламент (T‑43/20, непубликувано, EU:T:2021:666, т. 106).

( 21 ) Решение от 6 октомври 2021 г., AV и AW/Парламент (T‑43/20, непубликувано, EU:T:2021:666, т. 106).

( 22 ) Вж. точка 51 от настоящото заключение.

( 23 ) Вж. решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност) (C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 41) и от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия (C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 223).

( 24 ) ОВ L 65, 2016 г., стр. 1.

( 25 ) ОВ L 294, 2013 г., стр. 1.

( 26 ) Вж. в това отношение ЕКПЧ, решение от 28 октомври 1994 г., Murray c/у Обединеното кралство (CE:ECHR:1994:1028JUD001431088, § 55).

( 27 ) De Béco, R. обяснява в L’audition par la police, le parquet ou le juge d’instruction. — Justice-en-ligne (статия от 25 август 2021 г.), че белгийското наказателнопроцесуално право предоставя права и гаранции на всяко лице, изслушвано на каквото и да е основание (пострадал, подало жалба лице, подало сигнал лице, свидетел, заподозрян, призовано от полицията лице или лишено от свобода лице).

( 28 ) Какъвто е случаят с наказателното право на няколко държави членки, включително Кралство Белгия, както посочва Du Jardin, J. — In: Belgique, les principes de procédure pénale et leur application dans les procédures disciplinaires. — Revue internationale de droit pupure, Vol. 74, No 3 et 4, 2003 p. 801. По-конкретно, що се отнася до функциите на съдия-следователя, член 56, алинеи първа и втора от Code d’instruction criminelle (Наказателно-процесуален кодекс) предвижда, че същият „носи отговорността за разследването, което се провежда както в полза на обвинението, така и на защитата“, и „следи за законосъобразността на доказателствените средства и за правомерността на събирането им“ (курсивът е мой). В този контекст следва да се обърне внимание и на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1), от който следва, че „Европейската прокуратура провежда разследванията си безпристрастно и издирва всички относими по делото доказателства, както обвинителните, така и оправдателните“, което може да се разбира като изражение на основен принцип на наказателното право на Съюза (курсивът е мой).

( 29 ) Ligeti, K. The place of the Prosecutor in Common Law and Civil Law jurisdictions. — The Oxford Handbook of Criminal Process, Oxford University Press, Oxford, 2019, пояснява, че по силата на принципа на законност, ако са налице достатъчно доказателства след приключване на разследването, прокурорът по принцип е длъжен да образува наказателно производство и не може да прекрати дадено дело.

( 30 ) Решение от 21 октомври 2021 г., Парламент/UZ (C‑894/19 P, EU:C:2021:863, т. 51 и сл.).

( 31 ) Вж. точка 104 от заключението ми по дело Парламент/UZ (C‑894/19 P, EU:C:2021:497) (курсивът е мой).

( 32 ) Giacobbo Peyronnel, V. et Perillo, E. Statut de la fonction publique de l’Union européenne. Larcier, Bruxelles: 2017, p. 170.

( 33 ) Решение от 21 октомври 2021 г., Парламент/UZ (C‑894/19 P, EU:C:2021:863, т. 54).

( 34 ) Вж. точка 51 от настоящото заключение.

( 35 ) Вж. решение от 9 септември 2021 г., Volkswagen Bank и др.(C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:736, т. 121).

( 36 ) Вж. решение от 9 септември 2021 г., Volkswagen Bank и др.(C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:736, т. 122 и цитираната съдебна практика).

( 37 ) Вж. по аналогия решение от 26 февруари 2019 г., T Danmark и Y Denmark (C‑116/16 и C‑117/16, EU:C:2019:135, т. 72), в което Съдът е приел, че предоставянето на предимствата, произтичащи от разпоредбите на правото на Съюза, трябва да бъде отказано, когато тези разпоредби са изтъкнати не с оглед на постигането на техните цели, а за да се ползва предвидено в правото на Съюза предимство, въпреки че условията за това са само формално изпълнени.

( 38 ) C‑362/05 P, EU:C:2007:104, точки 35 и 36.

( 39 ) Вж. решения от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 61) и от 27 юни 2013 г., Xeda International и Pace International/Комисия (C‑149/12 P, непубликувано, EU:C:2013:433, т. 31).

( 40 ) Lenaerts, K., Maselis, I., et Gutman, K. EU Procedural Law. point 7.223, p. 416.

( 41 ) Решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 65).

( 42 ) Решение от 27 юни 2013 г., Xeda International и Pace International/Комисия (C‑149/12 P, непубликувано, EU:C:2013:433, т. 32).

( 43 ) Решения от 23 март 2004 г., Омбудсман/Lamberts (C‑234/02 P, EU:C:2004:174, т. 59) и от 6 октомври 2020 г., Bank Refah Kargaran/Съвет (C‑134/19 P, EU:C:2020:793).

( 44 ) Решение от12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия (C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 82 и 83).

( 45 ) Съгласно постоянната съдебна практика за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и осъществяването на правото на обезщетение за претърпяна вреда на основание член 340 ДФЕС следва да са налице всички условия, що се отнася до незаконосъобразността на твърдените действия на институциите, до настъпването на вреда и до наличието на причинно-следствена връзка между тези действия и твърдяната вреда (вж. решение от 19 юни 2014 г., Commune de Millau и SEMEA/Комисия, C‑531/12 P, EU:C:2014:2008, т. 96).

Top

All

Choose the experimental features you want to try