1

Ищецът г‑н Harry Shindler и останалите ищци, чиито имена са посочени в приложението, са граждани на Обединеното кралство, като първият от тях пребивава в Италия, а останалите — във Франция.

2

На 23 юни 2016 г. гражданите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия се произнасят с референдум в полза на оттеглянето на страната им от Европейския съюз.

3

На 29 март 2017 г. Обединеното кралство уведомява Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Съюза съгласно член 50, параграф 2 ДЕС.

4

На 8 юни 2017 г. в Обединеното кралство са проведени парламентарни избори.

5

С Решение (ЕС) 2019/476 от 22 март 2019 г. (ОВ L 80 I, 2019 г., стр. 1) Европейският съвет, със съгласието на Обединеното кралство, удължава срока, предвиден в член 50, параграф 3 ДЕС, съгласно който Договорите престават да се прилагат спрямо Обединеното кралство при липса на споразумение, с което се определят редът и условията за неговото оттегляне. По силата на член 1 от това решение посоченият срок е трябвало да изтече или на 12 април 2019 г., или на 22 май 2019 г.

6

С Решение (ЕС) 2019/584 от 11 април 2019 г. (ОВ L 101, 2019 г., стр. 1) Европейският съвет, със съгласието на Обединеното кралство, отново удължава срока, посочен в точка 5 по-горе. По силата на член 1 от това решение разглежданият срок по принцип изтича на 31 октомври 2019 г.

7

На 31 юли 2019 г. ищците и още една гражданка на Обединеното кралство, пребиваваща в Италия, изпращат писмо до Европейския съвет и до Съвета на Европейския съюз. На следващия ден те изпращат по същество идентично писмо до Европейската комисия (наричано по-нататък „писмото от 1 август 2019 г.“).

8

В посочените в точка 7 по-горе писма ищците по същество привличат вниманието на Европейския съвет, на Съвета и на Комисията върху положението на гражданите на Обединеното кралство, пребиваващи в държави членки, различни от Обединеното кралство, установявайки своя личен и семеен живот в посочените държави, визирайки по-специално тези граждани, които са напуснали Обединеното кралство преди повече от петнадесет години. Ищците припомнят, че съгласно „правилото за 15-те години“ (15 years rule) на посочените граждани не е било разрешено да участват нито в референдума от 23 юни 2016 г., нито в парламентарните избори от 8 юни 2017 г., а тези гласувания били определящи за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и за запазването на качеството им „граждани на Съюза“. Поради това ищците претендират Европейският съвет, Съветът и Комисията да „установят наличието на неправомерно бездействие“, произтичащо от „незаконосъобразния пропуск на тези институции да запазят европейското гражданство на [посочените граждани]“. Освен това ищците приканват трите институции да приемат решение преди предвиденото за 31 октомври 2019 г. оттегляне на Обединеното кралство от Съюза, с което да запазят европейското гражданство на посочените граждани след датата на това оттегляне, и то независимо дали е сключено споразумение, с което се определят редът и условията за разглежданото оттегляне.

9

С писмо, подписано на 11 септември 2019 г. (наричано по-нататък „писмото от 11 септември 2019 г.“), Комисията отговаря на писмото от 1 август 2019 г. В своето писмо тя отхвърля поканата за действие, съдържаща се в писмото от 1 август 2019 г. Тази институция обяснява, че считано от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, гражданите му, които не са граждани на държава — членка на Съюза, вече няма да се считат за граждани на Съюза. Поради това тя счита, че Договорите не ѝ позволяват да приеме решение, с което, считано от разглежданото оттегляне, се запазва европейското гражданство на посочените граждани, които към съответния момент не са граждани на държава — членка на Съюза.

15

В рамките на процесуално-организационни действия, предприети на основание член 89, параграф 3, буква а) от Процедурния правилник, Общият съд поставя въпрос на ищците. Последните дават своя отговор в определения срок.

[…]

17

Ищците молят Общия съд:

18

Комисията моли Общия съд:

19

По силата на член 126 от Процедурния правилник, когато искът или жалбата е явно недопустим(а), Общият съд може по предложение на съдията докладчик във всеки един момент, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение. В настоящия случай Общият съд, след като прие, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, реши в приложение на този член да се произнесе, без да провежда производството докрай.

22

На второ място, с оглед на формулировката на първото искане на ищците, с което те претендират отмяна на „изричния отказ на Комисията […] от [11] септември 2019 г. да признае наличието на неправомерно бездействие“, в рамките на процесуалните-организационното действия, посочени в точка 15 по-горе, те са приканени да уточнят дали искът се основава изключително на член 265 ДФЕС, или трябва да се тълкува в смисъл, че съдържа не само искане за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 ДФЕС, но и искане за отмяна на основание член 263 ДФЕС. С писмо, постъпило в секретариата на 14 февруари 2020 г., ищците отговарят, че искът им съдържа едновременно искане за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 ДФЕС и искане за отмяна на основание член 263 ДФЕС.

23

При тези условия следва да се приеме, че първото искане на ищците е Общият съд да отмени решението, съдържащо се в писмото от 11 септември 2019 г., с което Комисията по същество отказва да приеме решение за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство, считано от оттеглянето му от Съюза, които към съответния момент нямат гражданство на държава — членка на Съюза, независимо дали е сключено споразумение, с което се определят редът и условията за оттеглянето.

[…]

40

Както бе посочено в точка 23 по-горе, ищците искат отмяна на решението, съдържащо се в писмото от 11 септември 2019 г.

43

В случая следва да се отбележи, че за да се установи наличието на „неправомерно бездействие“, произтичащо от неприемането от страна на Комисията на решение, с което се запазва европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство към момента на оттеглянето му от Съюза, независимо дали е сключено споразумение за определяне на реда и условията за това оттегляне, ищците изтъкват по същество три правни основания, с които оспорват загубата на европейското си гражданство. Тези основания са, първо, нарушение на Договорите, на принципа на правна сигурност и на придобитите права, второ, нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на зачитане на личния и семейния живот, и трето, незаконно лишаване от право на глас на референдума на 23 юни 2016 г. и на парламентарните избори от 8 юни 2017 г., тъй като това лишаване от право на глас нарушава „принципа на състезателност“, правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, правото на зачитане на личния и семейния живот, както и „принципа на равенство във връзка с правото на глас“.

44

С писмото от 11 септември 2019 г., за което се отнася искането за отмяна, Комисията отказва по-специално да приеме решение, с което запазва европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство. Следователно, макар да изтъкват наличието на „неправомерно бездействие“ от страна на Комисията, основанията и доводите, изброени в точка 43 по-горе, трябва да се разглеждат като представени в подкрепа и на искането за отмяна.

[…]

46

Следва служебно да се провери дали ищците имат интерес да се позоват на изброените в точка 43 по-горе правни основания в подкрепа на исканията за отмяна.

47

Всъщност следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, от една страна, жалбоподател не би могъл да има легитимен интерес от отмяната на решение, за което още отсега е сигурен, че може само да бъде потвърдено отново по отношение на него, и от друга страна, едно правно основание за отмяна е недопустимо поради липса на правен интерес, когато, дори да се предположи, че е основателно, отмяната на обжалвания акт въз основа на това правно основание не би била от естество да удовлетвори жалбоподателя (вж. решение от 9 юни 2011 г., Evropaïki Dynamiki/ЕЦБ, C‑401/09 P, EU:C:2011:370, т. 49 и цитираната съдебна практика; решение от 27 март 2019 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, C‑236/17 P, EU:C:2019:258, т. 93).

48

Следователно ищец не може да докаже правен интерес да иска отмяната на решение на определено правно основание, когато съответната институция не разполага с никаква свобода на преценката и е длъжна да действа по начина, по който го е направила. В подобна хипотеза на обвързана компетентност отмяната на това решение на посоченото правно основание може само да доведе до постановяването на ново решение, чийто диспозитив е еднакъв с този на отмененото (вж. в този смисъл решения от 6 юли 1983 г., Geist/Комисия, 117/81, EU:C:1983:191, т. 7, от 20 май 1987 г., Souna/Комисия, 432/85, EU:C:1987:236, т. 20 и от 28 ноември 2019 г., Portigon/ЕСП, T‑365/16, EU:T:2019:824, т. 192).

49

A fortiori ищецът не може да докаже правен интерес да иска отмяната на решение за отказ да се предприемат действия в дадена област на определено правно основание, когато във всички случаи съответната институция няма никакви правомощия да предприема действия в разглежданата област, поради което отмяната на подобно решение на това правно основание би могла да доведе само до ново решение за отказ за предприемане на действия в посочената област.

50

В настоящия случай, ако решението, съдържащо се в писмото от 11 септември 2019 г., бъде отменено поради изброените в точка 43 по-горе правни основания, ищците биха могли да получат удовлетворение единствено ако самата Комисия, въз основа на съдържащата се в писмото от 1 август 2019 г. покана за предприемане на действия, приеме обвързващ акт за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство, считано от оттеглянето му от Съюза.

51

Важно е обаче да се припомни, че съгласно член 13, параграф 2 ДЕС всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях. Следователно, както изтъква самата Комисия, тя може да действа само въз основа на предоставените ѝ с Договорите правомощия.

52

Поради това трябва да се провери дали Комисията има правомощия да действа в желания от ищците смисъл.

53

В това отношение, независимо от въпроса дали оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза може да доведе до загубване на европейското гражданство от всички граждани на Обединеното кралство, които към момента на това оттегляне не са граждани на държава членка, се налага изводът, че нито една разпоредба от Договорите или от вторичното право не позволява на Комисията да приема обвързващи актове с предмет предоставянето на европейско гражданство на определени категории лица.

54

Фактът, че Комисията не е компетентна в това отношение, се потвърждава от обстоятелството, че тази институция по принцип разполага само с правомощие за представяне на предложения в съответствие с член 17, параграф 2 ДЕС.

55

Впрочем, макар да поддържат, че Комисията има правомощието да запази европейското гражданство на гражданите на Обединеното кралство към момента на оттеглянето му от Съюза, ищците не посочват нито една разпоредба, която да оправомощава самата Комисия да приема обвързващи актове с предмет предоставяне или запазване на европейското гражданство в полза на определени категории лица. Макар да е вярно, че в исковата си молба ищците се позовават на член 25, втора алинея ДФЕС, достатъчно е да се отбележи, че тази разпоредба предоставя правомощия за вземане на решения не на Комисията, а на Съвета, на Европейския парламент и на държавите членки.

56

При тези условия Комисията очевидно няма правомощието сама да приеме обвързващ акт за запазване на европейското гражданство на някои граждани на Обединеното кралство, считано от оттеглянето му от Съюза.

57

При това положение, независимо от въпроса дали оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза може да доведе до загубване на европейското гражданство от всички граждани на Обединеното кралство, които към момента на това оттегляне не са граждани на държава членка, в настоящия случай Комисията не е притежавала каквито и да било правомощия да приеме обвързващ акт за запазване на гражданството на Съюза на определени категории лица, считано от това оттегляне, и е била длъжна да откаже да приеме претендирания от ищците акт.

58

Поради това, в случай че решението, съдържащо се в писмото от 11 септември 2019 г., бъде отменено въз основа на изброените в точка 43 по-горе правни основания, Комисията би се оказала в положение на явна липса на компетентност и би могла единствено да приеме ново решение, с което да откаже да приеме искания от ищците акт. Следователно подобна отмяна не би могла да удовлетвори ищците, поради което се приема, че те не са доказали наличието на легитимен интерес да изтъкнат основанията, изброени в точка 43 по-горе. Ето защо тези доводи трябва да се отхвърлят като недопустими.

59

При тези условия, тъй като не е придружено с допустимо правно основание, самото искане за отмяна е явно недопустимо.

[…]

61

От посоченото по-горе следва, че искът трябва да се отхвърли изцяло.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

определи: