Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62019TN0721

    Дело T-721/19: Жалба, подадена на 18 октомври 2019 г. — Rübig/Парламент

    OB C 423, 16.12.2019, p. 63–64 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Date of document:
    18/10/2019
    Date lodged:
    18/10/2019
    Author:
    Общ съд
    Form:
    Съдебна информация
    Authentic language:
    френски
    Type of procedure:
    производство за отмяна

    16.12.2019   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 423/63

    Жалба, подадена на 18 октомври 2019 г. — Rübig/Парламент

    (Дело T-721/19)

    (2019/C 423/79)

    Език на производството: френски

    Страни

    Жалбоподател: Paul Rübig (Велс, Австрия) (представители: A. Schmitt и A. Waisse, адвокати)

    Ответник: Европейски парламент

    Искания

    Жалбоподателят моли Общия съд

    да се произнесе, както следва:

    —

    да приеме, че настоящата жалба е допустима,

    —

    ако е необходимо, като процесуално-организационни действия или като действия по събиране на доказателства по делото, да се осъди Европейския парламент да представи становищата, издадени от Правната служба на Европейския парламент, които са били приети на 16 юли 2018 г. и на 3 декември 2018 г., без оглед на точната дата, но във всички случаи преди приемането на 10 декември 2018 г. на решението на Бюрото на Парламента за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (2018/C 466/02, ОВ C 466, 2018 г., стр. 8),

    —

    да отмени на основание член 263 ДФЕС обжалваното индивидуално решение, връчено на жалбоподателя от Отдела за възнагражденията и социалните права на членовете на ЕП към генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент относно допълнителната (доброволна) пенсия за месец септември 2019 г. в частта, в която с това решение се въвежда специален данък в размер на 5 % от номиналната стойност на допълнителната (доброволна) пенсия, която следва да се изплати на жалбоподателя, така както е определена в горепосоченото решение на Бюрото от 10 декември 2018 г.,

    —

    да приеме на основание член 277 ДФЕС, че горепосоченото решение на Бюрото на Парламента от 10 декември 2018 г. е неприложимо в частта, в която с него се променя член 76 относно мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и по-специално в частта, в която с него се въвежда специален данък в размер на 5 % от номиналната стойност на допълнителните (доброволни) пенсии, изискуеми след 1 януари 2019 г.,

    —

    да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

    Основания и основни доводи

    Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

    1.

    Първото основание е липсата на компетентност ratione materiae на Бюрото.

    —

    от една страна, решението на Бюрото от 10 декември 2018 г. (наричано по-нататък „решението на Бюрото“) е било прието в нарушение на Устава на членовете на Европейския парламент, приет с решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 година, 2005/684/ЕО, Евратом (ОВ L 262, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28) (наричан по-нататък „Уставът“). Решението на Бюрото противоречи по-специално на член 27 от Устава, който предвижда запазване на „придобитите права“ и „правни очаквания“.

    —

    от друга страна, с решението на Бюрото се въвежда данък, като се предвижда специален данък в размер на 5 % от номиналната стойност на пенсията, при положение че въвеждането на данък не е сред правомощията на Бюрото съгласно член 223, параграф 2 ДФЕС.

    2.

    Второто основание е съществено процесуално нарушение.

    —

    от една страна, жалбоподателят упреква Бюрото, че е приело обжалвания акт, без да се съобрази с правилата, наложени с член 223 ДФЕС.

    —

    от друга страна, решението на Бюрото не е мотивирано в достатъчна степен и по този начин нарушава задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

    3.

    Третото основание е нарушение на придобитите права и права в процес на придобиване, и на принципа на оправданите правни очаквания.

    —

    от една страна, с решението на Бюрото се нарушават придобитите права и права в процес на придобиване, които произтичат както от общите принципи на правото, така и от Устава, който въвежда изрично задължението те да се запазят „изцяло“ (член 27).

    —

    от друга страна, с решенето на Бюрото се нарушава принципът на оправданите правни очаквания.

    4.

    Четвъртото основание е нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на недопускане на дискриминация.

    —

    от една страна, нарушенията на правата на жалбоподателя са несъразмерни по отношение на целите, които се преследват с решението на Бюрото.

    —

    от друга страна, решението на Бюрото трябва да се отмени поради нарушение на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация.

    5.

    Петото основание е нарушение на принципа на правна сигурност и липса на преходни мерки.

    —

    от една страна, с решението на Бюрото се нарушава принципът на правна сигурност, тъй като то съдържа незаконосъобразни разпоредби с обратно действие.

    —

    от друга страна, с решението на Бюрото се нарушава принципът на правна сигурност, тъй като в него не са предвидени преходни мерки.
    Top