1

Жалбоподателят, Feralpi Holding SpA (по-рано Feralpi Siderurgica SpA и Federalpi Siderurgica SRL), е установен в Италия производител на арматурна стомана.

2

В съответствие с член 47 ВС от октомври до декември 2000 г. Комисията на Европейските общности извършва проверки на италиански предприятия, производители на арматурна стомана, сред които е и жалбоподателят, и на сдружение на предприятия, Federazione Imprese Siderurgiche Italiane (Федерация на италианските металургични предприятия, наричана по-нататък „Federacciai“). В приложение на тази разпоредба тя им изпраща и искания за предоставяне на информация.

3

На 26 март 2002 г. Комисията образува производство по член 65 ВС и излага възражения на основание член 36 ВС (наричани по-нататък „изложението на възраженията“), връчени по-специално на жалбоподателя. Жалбоподателят отговаря на изложението на възраженията на 31 май 2002 г.

4

На 13 юни 2002 г. се провежда изслушване на страните в административното производство.

5

На 12 август 2002 г. Комисията отправя до същите адресати допълнителни възражения (наричани по-нататък „изложението на допълнителните възражения“) на основание член 19, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3). В него тя пояснява позицията си относно продължаването на производството след изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г. Жалбоподателят отговаря на изложението на допълнителните възражения на 20 септември 2002 г.

6

На 30 септември 2002 г. се провежда ново изслушване на страните в административното производство в присъствието на органите по конкуренция на държавите членки. То се отнася до предмета на изложението на допълнителните възражения, а именно правните последици от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС за продължаването на производството.

7

В административното производство Комисията приема Решение C(2002) 5087 окончателен от 17 декември 2002 година относно производство по член 65 от Договора за ЕОВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана) (наричано по-нататък „решението от 2002 г.“), адресирано до Federacciai и до осем предприятия, сред които е и жалбоподателят. В него тя констатира, че между декември 1989 г. и юли 2000 г. последните са участвали в единно, съставно и продължено нарушение (картел) на италианския пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали (наричана по-нататък „арматурна стомана“), което има за цел или резултат определянето на цени и ограничаването на или контрола върху производството или продажбите в противоречие с член 65, параграф 1 ВС. На това основание Комисията налага на жалбоподателя глоба в размер от 10,25 милиона евро.

8

На 4 март 2003 г. жалбоподателят подава пред Общия съд жалба срещу решението от 2002 г. Общият съд отменя посоченото решение по отношение на жалбоподателя (решение от 25 октомври 2007 г., Feralpi Siderurgica/Комисия, T‑77/03, непубликувано, EU:T:2007:319) и другите предприятия адресати, с мотива че към момента на приемането му използваното правно основание, а именно член 65, параграфи 4 и 5 ВС, вече не е било в сила. Поради това Комисията не е можела да черпи от тези разпоредби правомощия, за да установява и санкционира нарушение на член 65, параграф 1 ВС след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС. Общият съд не е разгледал другите аспекти на това решение.

9

Решението от 2002 г. е влязло в сила по отношение на Federacciai, която не е подала жалба пред Общия съд.

10

С писмо от 30 юни 2008 г. Комисията уведомява жалбоподателя и останалите засегнати предприятия за намерението си да приеме ново решение, като поправи използваното правно основание. Освен това тя уточнява, че новоприетото решение ще се основава на доказателствата, представени в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения. По покана на Комисията жалбоподателят представя писмено становище на 31 юли 2008 г.

11

С факсове от 24 юли и 25 септември 2008 г., а след това от 13 март, 30 юни и 15 юли 2009 г. Комисията иска от жалбоподателя информация относно промяната на структурата и оборота му. Жалбоподателят отговаря на тези искания за предоставяне на информация съответно с електронни писма от 4 септември и 17 октомври 2008 г., а след това от 3 април, 6 юли и 22 юли 2009 г.

12

На 30 септември 2009 г. Комисията приема Решение C(2009) 7492 окончателен относно производство по член 65 от Договора за ЕОВС (дело COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), адресирано до същите предприятия като решението от 2002 г., сред които е и жалбоподателят. Това решение е прието на основание на процесуалните норми на Договора за ЕО и на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). То се основава на обстоятелствата, посочени в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения, и възпроизвежда по същество текста на и изводите в решението от 2002 г. По-специално остава непроменен размерът на наложената на жалбоподателя глоба, а именно 10,25 милиона евро.

13

На 8 декември 2009 г. Комисията приема решение за изменение, като в приложението към него са добавени липсващите в решението ѝ от 30 септември 2009 г. таблици с ценовите промени и са поправени номерираните препратки към тези таблици в осем бележки под линия.

14

На 19 февруари 2010 г. жалбоподателят подава жалба пред Общия съд срещу решението на Комисията от 30 септември 2009 г., съответно изменено (наричано по-нататък „решението от 2009 г.“). На 9 декември 2014 г. Общият съд отхвърля тази жалба (решение от 9 декември 2014 г., Feralpi/Комисия, T‑70/10, непубликувано, EU:T:2014:1031). Общият съд отменя частично решението от 2009 г. по отношение на друг от неговите адресати, намалява размера на глобата, наложена на други двама от неговите адресати, и отхвърля останалите подадени жалби.

15

На 19 февруари 2015 г. жалбоподателят подава жалба пред Съда срещу решение от 9 декември 2014 г., Feralpi/Комисия (T‑70/10, непубликувано, EU:T:2014:1031). С решение от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия (C‑85/15 P, EU:C:2017:709) Съдът отменя посоченото решение на Общия съд, както и решението от 2009 г., по-специално по отношение на жалбоподателя.

16

В решение от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия (C‑85/15 P, EU:C:2017:709) Съдът заключава, че когато е прието решение на основание Регламент № 1/2003, производството, в което е прието това решение, трябва да е в съответствие с процесуалните норми, предвидени в този регламент, както и в Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), дори производството да е започнало преди влизането им в сила.

17

Съдът обаче констатира, че в случая не може да се счита, че изслушването от 13 юни 2002 г., което е единственото проведено по съществото на делото, е в съответствие с процесуалните изисквания във връзка с приемането на решение на основание Регламент № 1/2003, тъй като органите по конкуренция на държавите членки не са участвали.

18

Съдът стига до извода, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е била длъжна преди приемането на решението от 2009 г. да организира ново изслушване, тъй като предприятията вече са имали възможност да представят устни становища по време на изслушванията от 13 юни и 30 септември 2002 г.

19

В решение от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия (C‑85/15 P, EU:C:2017:709) Съдът припомня, че е от голяма важност провеждането по искане на съответните страни на изслушване, на което са поканени органите по конкуренция на държавите членки, поради което пропускът да бъде проведено такова изслушване, представлява съществено процесуално нарушение.

20

Съдът постановява, че след като това изрично предвидено в Регламент № 773/2004 право не е било спазено, не е необходимо предприятието, чието право е нарушено по този начин, да доказва, че това нарушение е можело да има последици в негов ущърб за хода на производството и за съдържанието на спорното решение.

21

Съдът отменя и други решения на Общия съд, приети на 9 декември 2014 г. по законосъобразността на решението от 2009 г., както и последното решение по отношение на други четири предприятия на същите основания. Решението от 2009 г. обаче е влязло в сила по отношение на предприятията адресати, които не са подали жалба пред Съда срещу посочените съдебни решения.

22

С писмо от 15 декември 2017 г. Комисията уведомява жалбоподателя за намерението си да възобнови административното производство и във връзка с това да организира ново изслушване на страните в това производство в присъствието на органите по конкуренция на държавите членки.

23

На 20 декември 2017 г. и 16 януари 2018 г. жалбоподателят уведомява Комисията за желанието си да участва в това изслушване. С писмо от 1 февруари 2018 г. той представя становище, в което оспорва правомощието на Комисията да възобнови административното производство и съответно я приканва да не пристъпва към възобновяване.

24

На 23 април 2018 г. Комисията провежда ново изслушване по съществото на делото, в което участват, в присъствието на органите по конкуренция на държавите членки и на служителя по изслушването, жалбоподателят и други три предприятия, адресати на решението от 2009 г.

25

На 7 май 2018 г. жалбоподателят представя ново писмено становище по делото. С писма от 19 ноември 2018 г. и от 18 януари и 6 май 2019 г. Комисията изпраща на жалбоподателя три искания за предоставяне на информация относно промяната на структурата и оборота му. Жалбоподателят отговаря на тези искания за предоставяне на информация съответно с писма от 7 декември 2018 г. и от 30 януари и 9 май 2019 г.

26

На 4 юли 2019 г. Комисията приема Решение C(2019) 4969 final относно производство по член 65 от Договора за ЕОВС (дело AT.37956 — Арматурна стомана) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), адресирано до петте предприятия, по отношение на които е отменено решението от 2009 г., а именно освен жалбоподателя, Alfa Acciai SpA, Partecipazioni Industriali SpA (по-рано Riva Acciaio SpA, впоследствие Riva Fire SpA, наричано по-нататък „Riva“), Valsabbia Investimenti SpA и Ferriera Valsabbia SpA и Ferriere Nord SpA.

27

С член 1 от обжалваното решение Комисията установява наличието на нарушение на член 65, параграф 1 ВС в сектора на арматурната стомана в Италия между 6 декември 1989 г. и 4 юли 2000 г., в което са участвали жалбоподателят и четирите други предприятия. Нарушението се състои в продължително споразумение и/или съгласувани практики, които имат за цел или резултат определянето на цените и ограничаването на или контрола върху производството или продажбите на италианския пазар на арматурна стомана.

28

Комисията приема, че жалбоподателят носи отговорност за участието си в картела от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. Съответно с член 2 от обжалваното решение тя му налага глоба в размер от 5,125 милиона евро след прилагане на намаление от 50 % поради продължителността на производството.

29

На 18 юли 2019 г. обжалваното решение е връчено на жалбоподателя.

30

На 28 септември 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело.

31

По предложение на четвърти състав Общият съд решава на основание член 28 от своя процедурен правилник да препрати делото на разширен съдебен състав.

32

По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, задава писмени въпроси на страните и иска от тях да представят документи. Страните отговарят на въпросите и на искането за представяне на документи в определения срок.

33

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд писмени и устни въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 3 юни 2021 г. В хода на съдебното заседание след въпрос на Общия съд жалбоподателят приема изтъкнатите в подкрепа на жалбата по настоящото дело основания да бъдат преномерирани за целите на изготвянето на съдебното решение, като това е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

34

Жалбоподателят моли Общия съд:

35

Комисията моли Общия съд:

36

Като начало следва да се отбележи, че третото искане на жалбоподателя е Общият съд да „обяви за незаконосъобразен и неприложим член 25, параграфи 3—6 от Регламент № 1/2003“.

37

От жалбата обаче е видно, че с това искане жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на член 25, параграфи 3—6 от Регламент № 1/2003 в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение или на искането за отмяна на глобата или намаляване на размера ѝ.

38

Следователно възражението за незаконосъобразност ще бъде разгледано като основание заедно с основанията, представени в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение или на искането за отмяна на глобата или намаляване на размера ѝ.

39

В подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение или на искането за отмяна на глобата или за намаляване на размера ѝ жалбоподателят изтъква осем основания:

[…]

156

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 41 от Хартата, като е отказала да прецени, преди да приеме обжалваното решение, дали приемането на това решение е съвместимо с принципа на разумен срок.

157

В това отношение следва да се отбележи, че както посочва жалбоподателят, Комисията е длъжна да спазва принципа на разумен срок, закрепен в член 41 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 179 и от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 285).

158

Съответно Комисията трябва да взема предвид изтичането на срока, когато, упражнявайки предоставената ѝ от правото на Съюза свобода на преценка, решава дали в рамките на прилагането на правилата в областта на конкуренцията трябва да бъде образувано производство и прието решение.

159

От обжалваното решение е видно, че противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не е нарушила задължението да вземе предвид изтичането на срока, когато преценява дали трябва да бъде образувано такова производство и прието решение за налагане на санкция. Всъщност в обжалваното решение се посочва, че преди да се произнесе, тази институция е проверила дали в случая производството може да бъде възобновено и дали то може да доведе до приемането на решение, с което се налага глоба.

[…]

170

Съответно от обжалваното решение е видно, че противно на поддържаното от жалбоподателя, преди да приеме това решение, Комисията е проверила дали е спазен принципът на разумен срок, като е анализирала продължителността на административното производство, включително с административните фази и дължащите се на съдебния контрол прекъсвания, причините за продължителността на производството и последиците, които могат да бъдат изведени от нея.

171

Този извод е оспорен от жалбоподателя, който смята, че в обжалваното решение Комисията е отказала да се произнесе по неразумната продължителност на производството, с мотива че тази преценка трябва да бъде оставена на съда на Съюза и че тя не може да се произнесе по този въпрос.

172

В това отношение следва да се отбележи, че съдът на Съюза може да бъде сезиран с въпроси, свързани с продължителността на производствата. В производствата по искове за отговорност той трябва да осъди институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато са причинили вреди, като са нарушили принципа на разумен срок (решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, т. 94 и от 11 юли 2019 г., Italmobiliare и др./Комисия, T‑523/15, непубликувано, EU:T:2019:499, т. 159). В производствата по жалби за отмяна продължителността на производството може да доведе до отмяна на обжалваното решение, ако са изпълнени две кумулативни условия, като първото е тази продължителност да изглежда неразумна, а второто — превишаването на разумния срок да е възпрепятствало упражняването на правото на защита (решения от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, EU:C:2006:593, т. 47 и 48, от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия, C‑414/12 P, непубликувано, EU:C:2014:301, т. 84 и 85 и от 9 юни 2016 г., PROAS/Комисия, C‑616/13 P, EU:C:2016:415, т. 74—76).

173

Както посочва жалбоподателят, така предоставеното на съда на Съюза правомощие не позволява на Комисията да не извърши преценката, която трябва да направи, когато определя какви действия следва да бъдат предприети вследствие на отменително съдебно решение съгласно член 266 ДФЕС.

174

Както бе посочено, когато извършва такава преценка, Комисията трябва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, и по-конкретно целесъобразността да приеме ново решение, да наложи санкция и евентуално да намали предвижданата санкция, ако се окаже по-специално, че без сама по себе си да представлява виновно неизпълнение на задължения, продължителността на производството, доколкото включва административни фази и евентуално дължащи се на съдебния контрол прекъсвания, е можело да повлияе на обстоятелствата, които трябва да бъдат отчетени при определяне на размера на глобата, и в частност на евентуалното ѝ възпиращо действие, когато е наложена дълго след осъществяването на фактическия състав на нарушението.

175

Тази преценка, отнасяща се по-специално до общата продължителност на производството, заедно със съдебните фази, е направена главно в съображение 528 от обжалваното решение.

176

От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, в обжалваното решение Комисията е проверила дали продължителността на производството е можело да възпрепятства възобновяването на производството, като същевременно е признала, че такава преценка подлежи на контрол от страна на съда на Съюза в производствата по контрол за законосъобразност и евентуално по искове за отговорност.

[…]

180

Следователно оплакването трябва да бъде отхвърлено.

[…]

185

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, тъй като е прието в производство, чиято продължителност е превишила разумния срок. Според него прекомерната продължителност на производството води до това Комисията вече да не разполага с правомощие за налагане на санкции. Доводите, представени в подкрепа на третото основание, по същество включват четири оплаквания, като всички те са оспорени от Комисията.

186

Преди да бъдат разгледани тези оплаквания, следва да се припомни, че според Съда продължителността на производството може да доведе до отмяна на обжалваното решение, ако са изпълнени две кумулативни условия, като първото е тази продължителност да изглежда неразумна, а второто — превишаването на разумния срок да е възпрепятствало упражняването на правото на защита (вж. т. 172 по-горе).

187

От това следва, че решението на Комисията не може да бъде отменено само поради превишаването на разумния срок, ако правото на жалбоподателя на защита не е било нарушено вследствие на превишаването.

[…]

189

Жалбоподателят поддържа, че твърдението на Комисията, че административните фази на производството винаги са били провеждани „бързо и без необосновани прекъсвания“, не отговаря на действителността и може да се счита за вярно най-много що се отнася до фазата на приемане на решението от 2002 г., продължила като цяло две години и два месеца.

190

Останалите етапи на административното производство, довели до приемането съответно на решението от 2009 г. и на обжалваното решение, били белязани от явно неразумни периоди на бездействие от страна на Комисията.

191

Продължителността на цялото административно производство сама по себе си също била неразумна, по-специално с оглед на делото, по което е постановено решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582).

192

В това отношение следва да се отбележи, че правото на Съюза изисква от институциите да разглеждат в разумен срок случаите в рамките на административните производства, които провеждат (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия (T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 284).

193

Всъщност задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните производства представлява общ принцип на правото, закрепен по-специално в член 41, параграф 1 от Хартата (решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 167, от 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, EU:T:2006:111, т. 162 и от 7 юни 2013 г., Италия/Комисия, T‑267/07, EU:T:2013:305, т. 61).

194

В случая от преписката е видно, че по време на разглеждането на делото пред Комисията са проведени четири фази, които са продължили общо шест години и един месец:

195

Съгласно съдебната практика преценката дали срокът е разумен, трябва да се извърши с оглед на конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално значението на спора за заинтересованото лице, сложността на делото, както и поведението на жалбоподателя и това на компетентните органи (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 187 и 188).

196

Съответно, дори и да се предположи, че по други дела административната фаза, последвала отмяната на решение на Комисията от съда на Съюза, провеждана в рамките на производство, възобновено с оглед на приемането на ново решение, е била по-кратка, отколкото при обстоятелствата в конкретния случай, това само по себе си не позволява да се направи извод за нарушение на принципа на разумен срок.

197

Всъщност проверката дали срокът е разумен, следва да се извърши с оглед на конкретните за всяко дело обстоятелства, по-специално предвид критериите, посочени в точка 195 по-горе.

198

На първо място, що се отнася до значението на спора за заинтересованото лице, следва да се припомни, че предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси при спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар са от съществен интерес не само за жалбоподателя и неговите конкуренти, но и за третите лица (вж. решение от 1 февруари 2017 г., Aalberts Industries/Европейски съюз, T‑725/14, EU:T:2017:47, т. 40 и цитираната съдебна практика).

199

В случая в обжалваното решение Комисията установява, че жалбоподателят е нарушил член 65, параграф 1 ВС, като от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. е участвал в продължително споразумение или съгласувани практики относно арматурната стомана, които имат за цел или резултат определянето на цените и ограничаването на или контрола върху производството или продажбите на вътрешния пазар.

200

Въз основа на тази констатация Комисията налага на жалбоподателя глоба в размер от 5,125 милиона евро.

201

Предвид тези обстоятелства може да се приеме, че делото е от значение за жалбоподателя.

202

На второ място, колкото до сложността на делото, трябва да се отбележи, че допуснатите от Комисията грешки се отнасят до последиците, които следва да се изведат за производството от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС.

203

Следва обаче да се припомни, че поради изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС въпросите за приложимите за фактите по делото норми, както по същество, така и що се отнася до производството, пораждат известна сложност, както изтъква Комисията.

204

Освен това картелът е обхващал относително дълъг период от време (10 години и 7 месеца), имало е значителен брой участници в него (8 предприятия, включващи общо 11 дружества, и едно професионално сдружение) и е предполагал голям обем документи, представени или получени в хода на проверките (около 20000 страници).

205

С оглед на тези обстоятелства делото трябва да се счита за сложно.

206

На трето място, що се отнася до поведението на страните, следва да се отбележи, че Комисията е извършвала непрекъсната дейност поради многобройните искания, подадени до нея от страните в административното производство.

207

Съответно в контекста на приемането на обжалваното решение Комисията е трябвало да се запознае с множество писма и едновременно да подготви изслушването от 23 април 2018 г. и да разгледа заявление за постигане на споразумение, представено от някои страни в административното производство на 4 декември 2018 г.

208

От тези обстоятелства, разгледани в тяхната цялост, следва, че продължителността на административните фази на производството не изглежда неразумна с оглед на конкретните обстоятелства по делото, и по-специално на неговата сложност в контекст, в който Комисията не може да бъде упрекната в никакъв период на необяснимо бездействие по време на етапите на посочените административни фази.

209

Следователно оплакването трябва да бъде отхвърлено.

210

Жалбоподателят критикува продължителността на съдебните производства, която според него е неразумна. От една страна, общата продължителност на тези производства била дванадесет години. От друга страна, всяко от производствата пред Общия съд (дела T‑77/03 и T‑70/10) продължило почти пет години.

211

В това отношение следва да се припомни, че задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните производства представлява общ принцип на правото, закрепен по-специално в член 41, параграф 1 от Хартата.

212

В същия смисъл неспазването на разумен срок при постановяване на съдебно решение представлява нарушение на процесуалните правила (решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 191).

213

Всъщност съгласно член 47 от Хартата и член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 177—179 и от 5 юни 2012 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑214/06, EU:T:2012:275, т. 282 и 283).

214

Съгласно съдебната практика, когато съдът на Съюза наруши задължението си да се произнася в разумен срок, санкцията за това нарушение не трябва да се търси чрез жалба за отмяна на решението, с което е наложена глоба, и за отмяна или намаляване на размера на глобата, а чрез иск за обезщетение, който представлява ефективен способ за защита (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия, C‑40/12 P, EU:C:2013:768, т. 89 и от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия, C‑85/15 P, EU:C:2017:709, т. 54).

215

Тази съдебна практика се обяснява с волята на съда на Съюза да не се поставя законосъобразността на прието от Комисията решение в зависимост от условията, при които съдът провежда съдебно производство (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 203).

216

Поради това оплакването трябва да бъде отхвърлено като неотносимо.

217

Жалбоподателят оспорва общата продължителност на периода, който е бил необходим за разглеждане на преписката от първите действия по разследване до приемането на обжалваното решение. Според него предвид факта, че към момента на приемането на това решение вече е изтекъл период от близо 19 години и че става въпрос за действия, някои от които са извършени преди повече от 30 години, тази продължителност е в противоречие с принципа на разумен срок.

218

В това отношение следва да се отбележи, че задължението за спазване на разумен срок се прилага за всеки етап от дадено производство, както и за производството в неговата съвкупност (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 230 и 231 и заключението на генералния адвокат Kokott по дело Solvay/Комисия, C‑109/10 P, EU:C:2011:256, т. 239).

219

В случая следва да се констатира, че периодът на протичане на цялото административно производство е изключително дълъг, което впрочем е накарало Комисията да намали окончателно наложената на жалбоподателя глоба (вж. т. 169 по-горе).

220

При все това общата продължителност на административното производство може да се обясни в случая със сложността на преписката, като се има предвид, че в някои аспекти тя се дължи на обстоятелства, свързани със самото дело, а в други е свързана с контекста, в който се вписва преписката, а именно изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС (вж. т. 202—205 по-горе).

221

Наистина Комисията е допуснала грешки при преценката на последиците, които трябва да се изведат от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, и тези грешки са довели до постановената от Общия съд, а след това и от Съда отмяна.

222

Тези грешки обаче, както и евентуалното им въздействие върху продължителността на административното производство трябва да се преценяват, като се вземе предвид сложността на поставените въпроси.

223

Освен това общата продължителност на административното производство отчасти се дължи на прекъсванията поради упражняването на съдебен контрол и следователно е свързана с броя на жалбите, подадени пред съда на Съюза по различни аспекти на делото.

224

В това отношение следва да се отбележи, че възможността делата на предприятия, намиращи се в положение като това на жалбоподателя, да бъдат разглеждани повече от веднъж от административните органи на Съюза и евентуално от съдебните му органи, е присъща на съществуващата система, предвидена от авторите на Договорите, за контрол на действията и операциите в областта на конкуренцията.

225

Съответно задължението на административния орган да изпълни различни формалности и да извърши различни действия, преди да може да приеме окончателно решение в областта на конкуренцията, и възможността тези формалности или действия да доведат до обжалване, не могат да бъдат използвани от дадено предприятие като доводи в подкрепа на твърдението, че разумният срок е бил превишен (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Wahl по дела Feralpi и др./Комисия, C‑85/15 P, C‑86/15 P и C‑87/15 P, C‑88/15 P и C‑89/15 P, EU:C:2016:940, т. 70).

226

При това положение не би могло да се приеме, че продължителността на административното производство, разглеждана като цяло, е била прекомерна и следователно е била пречка за това Комисията да приеме ново решение за налагане на глоба.

227

Следователно оплакването трябва да бъде отхвърлено.

228

Жалбоподателят поддържа, че неразумната продължителност на административното производство е засегнала упражняването на правото му на защита в хода на третата фаза на това производство, проведена в периода между решение от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия (C‑85/15 P, EU:C:2017:709) и приемането на обжалваното решение.

229

В това отношение следва да се припомни, че както бе посочено в точка 186 по-горе, за да може съдът да отмени приетото от Комисията решение поради нарушение на принципа на разумен срок, трябва да бъдат изпълнени две условия. Тъй като първото условие (неразумна продължителност на производството) не е изпълнено, по принцип не е необходимо да се проверява в отговор на четвъртото оплакване дали продължителността на административното производство е възпрепятствала упражняването на правото на защита. Тази проверка обаче следва да се извърши от съображения за изчерпателност, за да се отговори в пълна степен на изразените от жалбоподателя опасения.

230

От една страна, следва да се констатира, че в хода на производството, разглеждано като цяло, жалбоподателят е имал възможност поне седем пъти да изрази позиция и да изложи доводи (вж. т. 3—6, 10, 23 и 24 по-горе).

231

По-специално жалбоподателят е имал възможност да изрази позиция в хода на третата административна фаза в становището си от 1 февруари 2018 г., по време на изслушването на 23 април 2018 г. и в становището си от 7 май 2018 г. (вж. т. 23—25 по-горе).

232

От друга страна, анализът на първото основание позволява да се установи, че правото на защита на жалбоподателя не е било засегнато нито от факта, че всички участници, присъствали на предходните изслушвания, не са присъствали на изслушването от 23 април 2018 г., нито от факта, че към момента на изразяване на становище в Консултативния комитет представителите на органите по конкуренция на държавите членки са знаели, че по-рано за засегнатите предприятия са били приети две решения, едно от които е било потвърдено от Общия съд (вж. т. 55—149 по-горе).

233

Видно от тези обстоятелства, дори да се предположи, че продължителността на административното производство може да се приеме за противоречаща на принципа на разумен срок, условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се стигне до отмяна на обжалваното решение, не са налице, тъй като жалбоподателят не е могъл да докаже каквото и да било нарушение на правото на защита, произтичащо от посочената продължителност.

234

При това положение следва да се приеме, че не е изпълнено нито едно от необходимите изисквания, за да може Общият съд да отмени обжалваното решение поради нарушение на принципа на разумен срок.

235

Следователно оплакването трябва да бъде отхвърлено, а заедно с него и твърденията по третото основание, разглеждано в неговата цялост.

237

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е упражнила неправилно правото си на преценка, давайки предимство на ефективното прилагане и възпиращото действие на правилата в областта на конкуренцията спрямо принципа на разумен срок. Обжалваното решение било опорочено и поради непълнота на мотивите по този въпрос.

238

В това отношение следва да се отбележи, че член 105, параграф 1 ДФЕС възлага на Комисията задачата да следи за прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

239

В този контекст съгласно съдебната практика Комисията трябва да определя и прилага политиката на Съюза в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2013 г., Vivendi/Комисия, T‑432/10, непубликувано, EU:T:2013:538, т. 22 и цитираната съдебна практика).

240

За тази цел Комисията разполага с широко право на преценка, както се потвърждава от Регламент № 1/2003, съгласно който, ако установи, че е налице нарушение, тя „може“, от една страна, да задължи заинтересованите предприятия да го прекратят (член 7, параграф 1 от посочения регламент) и от друга, да наложи глоби на предприятията нарушители (член 23, параграф 2 от този регламент).

241

Съответно в областта на конкуренцията на Комисията е предоставено правомощие — независимо от начина, по който е узнала за случая, а именно по-специално поради подадена до нея жалба или по собствена инициатива — да реши дали за дадени действия трябва да се образува производство, да се приеме решение или да се наложи глоба в зависимост от приоритетите, които определя в рамките на провежданата от нея политика в областта на конкуренцията.

242

Наличието на това правомощие обаче не освобождава Комисията от задължението ѝ за мотивиране (вж. в този смисъл решение от 12 март 2020 г., LL‑Carpenter/Комисия, T‑531/18, непубликувано, EU:T:2020:91, т. 90 и цитираната съдебна практика).

243

В контекст, в който, както в настоящия случай, от една страна, прието от Комисията решение е било отменено два пъти и от друга, периодът от време между първите действия по разследване и приемането на решението е бил изключително дълъг, тази институция трябва, на основание на принципа на добра администрация, да вземе предвид продължителността на производството и евентуалните последици от тази продължителност за решението ѝ да преследва съответните предприятия, като при това положение тази преценка трябва да се съдържа в мотивите на решението.

244

На първо място, трябва да се отбележи, че както следва от изводите по третото основание, принципът на разумен срок не е бил нарушен при конкретните обстоятелства.

245

Оттук следва, че трябва в самото начало да бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, че Комисията е упражнила неправилно правото си на преценка, тъй като не е взела предвид, че продължителността на производството е превишила разумния срок.

246

На второ място, във връзка с изложените от Комисията в обжалваното решение мотиви във всички случаи трябва да се отбележи, че тя е посочила подробно, от една страна, в съображения 526—529 от обжалваното решение и от друга, в съображения 536—573 от това решение причините, поради които е счела, че трябва да се приеме ново решение, с което се установява наличието на нарушението и се налага глоба на съответните предприятия.

247

Съответно Комисията посочва най-напред, че според нея продължителността на производството не води до никакво нарушение на принципа на разумен срок (съображения 528 и 555 от обжалваното решение) и че правото на предприятията на защита не е било нарушено, тъй като, от една страна, последните са могли да представят становище по възобновяването на производството и от друга, са изложили доводи и в хода на изслушването от 23 април 2018 г. По този въпрос тя уточнява, че жалбоподателят не е представил никакво конкретно доказателство в подкрепа на твърдението си, че не е бил в състояние да упражни в пълна степен правото си на защита (съображения 556 и 557 от посоченото решение).

248

Комисията все пак признава, че е допуснала процесуални нарушения и че е възможно тези нарушения да са допринесли за удължаването на продължителността на производството.

249

При това положение в обжалваното решение Комисията претегля общия интерес да се гарантира ефективното прилагане на правилата в областта на конкуренцията и стремежа да се смекчат възможните последици от допуснатите процесуални нарушения (съображение 559 от обжалваното решение).

250

В това отношение Комисията посочва, че в продължение на единадесет години съответните предприятия са участвали в нарушение, разглеждано като едно от най-тежките ограничения в областта на конкуренцията. Тя отбелязва, че в такъв контекст да не се приеме повторно решение, с което се установява участието на предприятията в посоченото нарушение, би било в противоречие с общия интерес да се гарантира ефективното прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията и би надхвърлило интереса от смекчаване на последиците от евентуално нарушение на основните права на предприятията адресати (съображения 560 и 561 от обжалваното решение).

251

В резултат от това претегляне Комисията стига до извода, че след като е извършено нарушение, единствено с приемането на обжалваното решение би могла да гарантира, че извършителите на нарушението няма да останат ненаказани и действително ще бъдат възпрени в бъдеще да извършват сходни действия (съображения 563—569 от обжалваното решение).

252

В края на анализа Комисията уточнява, че за да смекчи отрицателните последици, които биха могли да произтекат от продължителността на производството, целящо отстраняването на процесуалните нарушения, които са допуснати в хода на разследването и не могат да бъдат вменени на разглежданите предприятия, тя е решила да намали с 50 % размера на наложените глоби (съображения 570—573 от обжалваното решение).

253

Съответно в обжалваното решение Комисията видимо е изложила задълбочени мотиви, от които ясно и недвусмислено личи какви съображения е възприела, за да обоснове приемането на ново решение, въпреки приетите в миналото две отменителни решения.

254

Следователно оплакването трябва да бъде отхвърлено.

[…]

268

В писмените си изявления и в съдебното заседание жалбоподателят изтъква, че поради неразумната продължителност на производството обжалваното решение е прието в противоречие с принципа на пропорционалност. В това отношение тя представя три довода. Първо, административното производство не трябвало да бъде възобновявано. Второ, след възобновяването на посоченото производство Комисията можела да приеме решение, без да налага санкция. Трето, тъй като Комисията неправилно наложила глоба, Общият съд трябвало да измени размера ѝ.

269

В това отношение е важно да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели (вж. в този смисъл решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 13 и от 14 юли 2005 г., Нидерландия/Комисия, C‑180/00, EU:C:2005:451, т. 103).

270

По първия повдигнат от жалбоподателя довод следва да се припомни, че в настоящия случай Комисията е възобновила административното производство, както ѝ позволява съдебната практика в случай на отмяна на издаден от нея акт (вж. т. 49 и 51 по-горе).

271

Както следва от анализа на първото и третото основание, възобновяването на административното производство не може да доведе до отмяна на обжалваното решение, тъй като жалбоподателят не е доказал, че продължителността на посоченото производство е била прекомерна, нито че правото му на защита е било засегнато в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 172 по-горе. В случая обаче от анализа на първото и третото основание следва, че жалбоподателят не може да се позовава на такива нарушения.

272

Въпреки това в обжалваното решение Комисията се е погрижила да обоснове причините, поради които според нея възобновяването на административното производство, както и приемането на ново решение и налагането на санкция са оправдани, а именно:

273

При това положение първият довод на жалбоподателя следва да бъде отхвърлен.

274

По втория довод на жалбоподателя следва да се припомни, че Комисията се е постарала да смекчи последиците от продължителността на административното производство за предприятията — адресати на обжалваното решение, като е намалила с 50 % размера на глобата.

275

Според жалбоподателя обаче принципът на пропорционалност изисква в настоящия случай, ако бъде прието трето решение, да не му бъде наложена никаква глоба.

276

В това отношение, както бе припомнено в точка 172 по-горе, дори да се приеме за установено, че е бил превишен разумният срок, това превишаване само по себе си не е достатъчно, за да доведе до отмяна на обжалваното решение, тъй като отмяната е възможна само в случаите, в които поради превишаването е било възпрепятствано упражняването на правото на защита.

277

Освен това, както бе припомнено в точка 172 по-горе, когато превишаването на разумния срок не възпрепятства упражняването на правото на защита, поправянето на причинената вреда може да бъде поискано в производство по иск за обезщетение пред съда на Съюза.

278

Тази позиция е оспорена от жалбоподателя, за когото предявяването на иск за обезщетение не е „ефективен способ за защита“, тъй като би забавило още повече установяването на нарушението на правото делото му да бъде разгледано в разумен срок.

279

В това отношение следва да се припомни, че правото на ефективни правни средства за защита е закрепено в член 47, параграф 1 от Хартата и представлява прерогатив, чието спазване съдът на Съюза трябва да гарантира. Това право трябва да се упражнява в рамките на системата на предвидените в Договора способи за защита, като жалбата за отмяна служи за контрол за законосъобразност на актовете на Съюза, а искът за обезщетение цели поправяне на вреди, причинени в резултат от неправомерни деяния на неговите институции, органи, служби или агенции. В рамките на тази система, за да постигне отмяната на увреждащ акт, жалбоподателят трябва да докаже, че валидността на този акт е била опорочена поради неправомерното поведение на неговия издател.

280

В случая жалбоподателят не е доказал, че обжалваното решение е опорочено поради каквато и да било незаконосъобразност, произтичаща от нарушение на правото на разумен срок или от нарушение на правото на защита, която може да доведе до неговата отмяна.

281

Следователно вторият довод на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлен.

282

С третия си довод жалбоподателят по същество иска от Общия съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, като измени размера на наложената му глоба, за да отчете обстоятелствата по случая в съответствие с принципа на пропорционалност.

283

В това отношение следва да се припомни, че съдът на Съюза е оправомощен да упражнява пълен съдебен контрол на основание член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, когато подлага на преценка размера на глобата (решение от 10 април 2014 г., Комисия/Siemens Österreich и др. и Siemens Transmission & Distribution и др./Комисия, C‑231/11 P—C‑233/11 P, EU:C:2014:256, т. 126).

284

В случая жалбоподателят е представил такова искане пред Общия съд, както е видно по-специално от точка 158 от жалбата, в която, обобщавайки исканията си, той посочва, че моли поне да бъде намален размерът на глобата на основание по-специално на член 261 ДФЕС.

285

Когато упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, съдът на Съюза има право, извън обикновения контрол за законосъобразност, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени (изцяло или частично) обжалваният акт, да вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да измени евентуално размера на санкцията (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, EU:C:2009:505, т. 86 и цитираната съдебна практика и от 10 ноември 2021 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), T‑612/17, обжалвано, EU:T:2021:763, т. 605).

286

При упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол съдът на Съюза може да отмени, да намали и дори да увеличи наложената глоба (вж. решение от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, непубликувано, EU:C:2013:866, т. 334 и цитираната съдебна практика).

287

При това положение съдът на Съюза може евентуално и да направи изводи, различни от тези, които Комисията е направила, за да определи размера на наложената глоба (вж. решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 75).

288

В обжалваното решение Комисията, без да констатира нито нарушение на разумния срок, нито нарушение на правото на защита, намалява размера на наложената на жалбоподателя глоба, като излага следната обосновка:

289

От това следва, че за да намали размера на наложената на жалбоподателя глоба, Комисията се основава по същество на следните обстоятелства:

290

В това отношение следва да се отбележи, че Комисията многократно посочва в цитираните в точка 288 по-горе съображения, че като намалява размера на разглежданата глоба, тя възнамерява да „смекчи“ или „обезщети“„вредоносните последици“, тоест вреди, евентуално причинени от „нарушения“, за които носела отговорност.

291

Въпреки че подобни понятия по принцип се свързват с обезщетителни производства, от обжалваното решение не следва, че с намалението на размера на разглежданата глоба Комисията е възнамерявала да предостави обезщетение за вреди, причинени в резултат от неправомерни деяния. Никъде в посоченото решение Комисията не признава, че е действала неправомерно, например като е превишила разумния срок на производството или е нарушила правото на жалбоподателя на защита. Напротив, в редица пасажи от това решение тя препраща към съдебната практика, съгласно която в случай на оплакване относно продължителността на производството способът за защита е искът за обезщетение (съображения 568 и 578).

292

Ето защо следва да се приеме, като се вземат предвид тези различни обстоятелства, че с намаляването на размера на разглежданата глоба Комисията няма за цел да предостави обезщетение за неправомерни деяния, а само да отчете обстоятелствата по случая в рамките на широкото право на преценка, което ѝ е признато при налагане на санкции по-специално с решение от 19 март 2009 г., Archer Daniels Midland/Комисия (C‑510/06 P, EU:C:2009:166, т. 82) (вж. т. 288 по-горе).

293

При упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд счита, че в случая глобата не може да бъде отменена по-специално поради необходимостта да се гарантира пълно прилагане на правото в областта на конкуренцията за особено тежкото и много продължително нарушение, вменено на жалбоподателя, като мотивите и доказателствата за посоченото нарушение, както и участието на жалбоподателя в него не са били надлежно оспорени (вж. седмо и осмо основание по-горе).

294

При все това трябва да се вземе предвид фактът, че глобата не е наложена на жалбоподателя няколко години след извършването на последните антиконкурентни действия, установени от Комисията, а близо 20 години по-късно.

295

В това отношение в случая при определянето на размера на глобата измежду всички релевантни обстоятелства следва да се вземе предвид възпиращото ѝ действие.

296

Всъщност отчитането на възпиращото действие има за цел да гарантира, че размерът на глобата ще насърчи в достатъчна степен съответното предприятие и като цяло всички икономически оператори да спазват правилата на Съюза в областта на конкуренцията (вж. решение от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, EU:C:2010:346, т. 102).

297

В случая целта за постигане на възпиращо действие вече е била осъществена по отношение на жалбоподателя поне отчасти, от една страна, със санкцията, наложена му с решението от 2002 г., а след това с решението от 2009 г., както и от друга страна, с перспективата тази санкция да бъде оставена в сила в края на производството, ако подадените от жалбоподателя срещу тези решения жалби по съдебен ред бъдат отхвърлени или ако, в случай на отмяна на посочените решения, бъде прието ново решение, с което отново се налага санкция (вж. т. 257 по-горе).

298

При това положение следва да се приеме, при упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол, че с оглед на времето, изтекло между последните антиконкурентни действия и приемането на обжалваното решение, определянето на глобата в размер, по-нисък от основния размер от 10,25 милиона евро, установен от Комисията в посоченото решение съгласно нейните Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69), които съдилищата на Съюза може да следват при упражняване на посоченото правомощие (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 80), в случая е достатъчно, за да се произведе търсеното възпиращо действие.

299

С оглед на гореизложеното е подходящо намаляването с 50 % на размера на глобата поради изтеклия период от време между последните антиконкурентни действия и приемането на обжалваното решение.

300

В заключение следва:

301

Жалбоподателят поддържа, че принципът non bis in idem, както и принципът на правна сигурност, който е в основата му, са пречка за приемането на обжалваното решение.

302

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

303

В това отношение следва да се отбележи, че принципът non bis in idem намира израз:

304

Като следствие от принципа res judicata принципът non bis in idem има за предмет да се гарантира правната сигурност и равнопоставеност, така че след като е било преследвано и евентуално наказано, съответното лице да може да бъде сигурно, че няма да бъде преследвано повторно за същото нарушение (решение от 3 април 2019 г., Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie, C‑617/17, EU:C:2019:283, т. 33).

305

В областта на конкуренцията по-специално принципът non bis in idem забранява поначало повторното осъждане или преследване на предприятие поради антиконкурентно поведение, за което то веднъж е било санкционирано или за което вече е било обявено, че не носи отговорност, с предходно решение, неподлежащо повече на обжалване (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия,C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 59 и от 1 юли 2009 г., ThyssenKrupp Stainless/Комисия, T‑24/07, EU:T:2009:236, т. 178).

306

Прилагането на принципа non bis in idem предполага по-специално да е постановено решение по наличието на нарушението или да е била проверена законосъобразността на направената по отношение на него преценка (решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 60).

307

Ако това изискване е изпълнено, принципът non bis in idem забранява нова преценка по същество за наличието на нарушението, когато тази нова преценка би довела:

308

За сметка на това принципът non bis in idem допуска възобновяване на преследване, което има за предмет едно и също антиконкурентно поведение, когато първото решение е било отменено на формални основания, без да е имало произнасяне по същество по укоримото деяние, тъй като в този случай отменителното решение няма стойността на „оправдаване“ по смисъла, който се дава на този термин в наказателното право (решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 62 и от 1 юли 2009 г., ThyssenKrupp Stainless/Комисия, T‑24/07, EU:T:2009:236, т. 190).

309

Всъщност в подобен случай наложените с новото решение санкции не се добавят към тези, произнесени с отмененото решение, а ги заместват (решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 62 и от 1 юли 2009 г., ThyssenKrupp Stainless/Комисия, T‑24/07, EU:T:2009:236, т. 190).

310

В случая трябва да се констатира, че до момента не е било постановено решение по съществото на делото, що се отнася до участието на жалбоподателя в нарушенията, в които е обвинен. Решението от 2002 г. е отменено от Общия съд поради използваното от Комисията правно основание и решението от 2009 г. е отменено поради съществено процесуално нарушение, без в нито един от тези два случая да е била приета окончателна позиция по изложените от жалбоподателя основания по същество, свързани с участието му в деянията, в които е упрекнат. Единствено в решение от 9 декември 2014 г., Feralpi/Комисия (T‑70/10, непубликувано, EU:T:2014:1031) Общият съд се е произнесъл по такива основания, но то е отменено изцяло от Съда. При това положение не може да се счита, че с приемането на обжалваното решение Комисията е санкционирала или преследвала два пъти жалбоподателя за едни и същи деяния (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 63).

311

Що се отнася до санкцията, наложена на жалбоподателя с обжалваното решение, тя заменя постановената в решението от 2009 г. санкция, която от своя страна заменя наложената с решението от 2002 г. Платените от жалбоподателя суми за глобата, наложена с решението от 2002 г., а след това с решението от 2009 г., са му били възстановени вследствие на отмяната на тези две решения.

312

При това положение не може да се приеме, че е нарушен принципът non bis in idem.

313

Следователно не може да се приеме и че е налице нарушение на принципа на правна сигурност, произтичащо от нарушение на принципа non bis in idem, и поради това трябва да бъдат отхвърлени твърденията по петото основание.

314

Жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на режима на прекъсване и спиране на давността, установен в член 25, параграфи 3—6 от Регламент № 1/2003. Според него този режим следва да бъде обявен за неприложим в настоящото производство. Всъщност той водел до положения, при които, както в настоящия случай, Комисията можела да приема нови решения след отмяна, без тази възможност да бъде ограничена във времето. Подобен резултат бил в противоречие, от една страна, с членове 41 и 47 от Хартата и от друга, с член 6 от ЕКПЧ, като всички те закрепват задължението за спазване на разумен срок в производствата.

315

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

316

В това отношение следва да се припомни, че в областта на конкуренцията давностният срок е уреден в член 25 от Регламент № 1/2003 по следния начин:

317

Що се отнася до принципа на разумен срок, той не е определен предварително по абстрактен начин за всички производства, които могат да бъдат засегнати, а трябва да се преценява, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално значимостта на спора, сложността на делото, поведението на жалбоподателя и това на компетентните органи (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 187 и 188).

318

Жалбоподателят упреква законодателя на Съюза, че в член 25 от Регламент № 1/2003 не е предвидил максимален срок, след изтичането на който би била изключена всякаква намеса на Комисията дори когато давностният срок е бил спиран.

319

В това отношение следва да се отбележи, че член 25 от Регламент № 1/2003, както е формулиран, е резултат от извършеното от законодателя на Съюза при упражняване на предоставените му правомощия съвместяване на две цели, които могат да изискват противоположни мерки, а именно, от една страна, необходимостта да се гарантира правна сигурност, като се избегне консолидирани с течение на времето положения да бъдат поставяни под въпрос безкрайно, и от друга, изискването да се гарантира спазването на правото, като се преследват, установяват и санкционират нарушенията на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2005 г., Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, EU:T:2005:349, т. 82).

320

Жалбоподателят обаче не е доказал в случая, че при съвместяването на тези две отделни цели законодателят на Съюза е превишил свободата, която трябва да му бъде призната в този контекст. Всъщност са установени строги предели на правомощието за извършване на проверки и налагане на санкции. Безспорно давностният срок спира да тече в случай на жалба, подадена пред съда на Съюза. Реализирането на тази възможност обаче изисква действия, които следва да се извършат от самите предприятия. Законодателят на Съюза не може да бъде упрекнат, че вследствие на няколко жалби, всяка от които е подадена от съответните предприятия, решението в производството е прието след изтичането на определен срок.

321

Така постигнатото от законодателя на Съюза съвместяване изглежда още по-подходящо предвид това, че правните субекти, които се оплакват от неразумно дълго производство, могат да оспорят продължителността му, като искат отмяна на приетото в това производство решение, а подобна отмяна е възможна само в случаите, в които превишаването на разумния срок е възпрепятствало упражняването на правото на защита, или, когато превишаването на разумния срок не е довело до нарушение на правото на защита, като предявят иск за обезщетение пред съда на Съюза (вж. т. 172 по-горе).

322

Ето защо следва да бъдат отхвърлени твърденията по шестото основание.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши: