1)

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че ефективната съдебна защита е гарантирана от държавата членка и когато нейните съдебни органи не могат да изменят постановените в процедури по предоставяне на убежище решения, а само да ги отменят и да връщат преписката за ново произнасяне от административния орган?

2)

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 31 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (наричана „Директивата за процедурите“), отново с оглед на предвиденото в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че не е в противоречие с тях законодателство на държава членка, което предвижда императивен срок от общо шестдесет дни за всички съдебни производства във връзка с убежището, независимо от каквито и да било лични обстоятелства и без да се отчитат особеностите на случая, нито възможните доказателствени затруднения?