EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019CN0052
Case C-52/19 P: Appeal brought on 25 January 2019 by Banco Santander, S.A. against the judgment of the General Court (Ninth Chamber) delivered on 15 November 2018 in Case T-227/10 Banco Santander, S.A. v European Commission
Дело C-52/19 P: Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Banco Santander, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-227/10, Banco Santander, S.A./Европейска комисия
Дело C-52/19 P: Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Banco Santander, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-227/10, Banco Santander, S.A./Европейска комисия
OB C 112, 25.3.2019, p. 31–32
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
25.3.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 112/31 |
Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Banco Santander, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-227/10, Banco Santander, S.A./Европейска комисия
(Дело C-52/19 P)
(2019/C 112/37)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Banco Santander, S.A. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
— |
да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г., |
— |
да бъде уважена жалбата за отмяна и да бъде отменено окончателно обжалваното решение, и |
— |
да бъде осъдена Европейската комисия да заплати съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
На 15 ноември 2018 г. Общият съд приема решение по дело T-227/10, Banco Santander, S.A. срещу Европейската комисия (1), срещу което е насочена настоящата жалба за отмяна. С това решение се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение на Европейската комисия от 28 октомври 2009 г. (2) относно „финансовата репутация“, регулирана в член 12.5 от испанския Ley de Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративното облагане].
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание за отмяна, изведено от грешки при прилагането на правото, които са допуснати в обжалваното решение при тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с понятието „селективен характер“.
По-специално в жалбата се изтъква, че в решението са допуснати следните грешки:
— |
При определяне на референтната система в първия етап от анализа на селективния характер; |
— |
При определяне на целта, от която да бъдат сравнявани различните правни и фактически положения във втория етап от анализа на селективния характер; |
— |
Вследствие на това, грешка и при разпределяне на доказателствената тежест и прилагане на принципа на пропорционалност; |
— |
При условията на евентуалност, в анализа си на твърдяната липса на доказателство за причинно-следствена връзка между невъзможността на предприятията да се слеят в чужбина и придобиването на дяловото участие в чужбина; и |
— |
При условията на евентуалност, като отхвърля отделимостта на мярката за сливане според процента на контрол. |
Освен че поддържа юридически неправилно съображение, съдебното решение замества в няколко от посочените точки съображенията на решението с разминаващи се собствени съображения, като по този начин допуска допълнителни грешки при прилагането на правото.
(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander/Комисия (T-227/10, непубликувано, EU:T:2018:785).
(2) Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48).