1

С жалбата си г‑жа Carmen Liaño Reig иска отмяна на определението на Общия съд на Европейския съюз от 24 октомври 2019 г., Liaño Reig/ЕСП (T‑557/17, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2019:771), с което той е отхвърлил жалбата ѝ с искане, от една страна, за отмяна на член 6, параграф 1, буква г) от Решение SRB/EES/2017/08 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 7 юни 2017 г. относно схема за преструктуриране на Banco Popular Español, SA (наричано по-нататък „Banco Popular“), доколкото тази разпоредба предвижда преобразуване на инструментите на капитала от втори ред, обозначени с International Securities Identification Number (международен идентификационен номер за ценни книжа, ISIN) XS 0550098569, в нови акции на Banco Popular Español (наричано по-нататък „решението за преструктуриране“), както и на временната оценка, извършена от независим експерт, и на временната оценка на стойността, извършена от ЕСП, и от друга страна, за обезщетение — вследствие на така поисканата отмяна — за претърпените загуби поради това преобразуване.

2

Съгласно член 3, параграф 1, точки 30, 40, 44, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1):

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

3

Член 15, параграф 1, букви а), б), е) и ж) от Регламент № 806/2014 гласи:

„1.   Когато действат в рамките на посочената в член 18 процедура за преструктуриране, Съветът за преструктуриране, Съветът [на Европейския съюз], [Европейската комисия] и, когато е приложимо, националните органи за преструктуриране предприемат всички подходящи мерки, за да се уверят, че действието по преструктуриране се предприема в съответствие със следните принципи:

[…]

4

Член 17 (Ред на вземанията) от този регламент предвижда:

„1.   При прилагането на инструмента за споделяне на загуби към субект по член 2 от настоящия регламент и без да се засягат задълженията, изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби съгласно член 27, параграф 3 от настоящия регламент, Съветът за преструктуриране, Комисията или, когато е приложимо, националните органи за преструктуриране вземат решение относно упражняването на правомощията за обезценяване и преобразуване, включително относно евентуалното прилагане на член 27, параграф 5 от настоящия регламент, а националните органи за преструктуриране упражняват тези правомощия в съответствие с членове 47 и 48 от Директива 2014/59/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190)] и в съответствие с обратния ред на вземанията, установен в тяхното национално право, включително разпоредбите за транспониране на член 108 от посочената директива.

2.   Участващите държави членки съобщават на Комисията и Съвета за преструктуриране реда на вземанията към субекти по член 2 в национални производства по несъстоятелност на 1 юли от всяка календарна година или незабавно, когато бъде внесена промяна в реда.

Когато се прилага инструментът за споделяне на загуби, съответната схема за гарантиране на депозити отговаря при условията, предвидени в член 79“.

5

Съгласно член 21, параграфи 1, 7, 10 и 11 от посочения регламент:

„1.   Съветът за преструктуриране упражнява правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти, като действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, по отношение на субектите и групите, посочени в член 7, параграф 2, както и по отношение на субектите и групите, посочени в член 7, параграф 4, буква б) и параграф 5, когато условията за прилагането на посочените параграфи са изпълнени и единствено когато прецени, на своя изпълнителна сесия при получаване на съобщение съгласно втора алинея или по своя собствена инициатива, че са изпълнени едно или повече от следните условия:

Оценката на условията, посочени в букви а), в) и г) от първа алинея, се извършва от [Европейската централна банка (ЕЦБ)] след консултация със Съвета за преструктуриране. Съветът за преструктуриране, на своя изпълнителна сесия, също може да извърши подобна оценка.

[…]

7.   Ако е изпълнено едно или повече от условията по параграф 1, Съветът за преструктуриране, като действа в съответствие с предвидената в член 18 процедура, преценява дали правомощията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливи задължения трябва да бъдат упражнени самостоятелно или в съответствие с процедурата по член 18 — в комбинация с действие по преструктуриране.

[…]

10.   Съветът за преструктуриране гарантира, че националните органи за преструктуриране незабавно упражняват правомощията за обезценяване или преобразуване съгласно реда на вземанията съгласно член 17 и по начин, който дава следните резултати:

11.   Националните органи за преструктуриране изпълняват указанията на Съвета за преструктуриране и упражняват правомощията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти в съответствие с член 29“.

6

Съгласно член 22, параграф 1 от Регламент № 806/2014:

„Когато Съветът за преструктуриране реши да приложи инструмент за преструктуриране към субект или група по член 7, параграф 2 или към субект или група по член 7, параграф 4, буква б) и параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагане на посочените параграфи, и това действие по преструктуриране би довело до загуби за кредиторите или преобразуване на вземанията им, той дава на националните органи за преструктуриране указания да упражнят правомощието за обезценяване и преобразуване на съответните капиталови инструменти в съответствие с член 21 непосредствено преди или едновременно с прилагането на инструмента за преструктуриране“.

7

Член 24 от този регламент гласи:

„1.   В рамките на схемата за преструктуриране инструментът за продажба на стопанска дейност представлява прехвърлянето на купувач, който не е мостова институция, на следното:

2.   По отношение на инструмента за продажба на стопанска дейност в схемата за преструктуриране се установява следното:

3.   Съветът за преструктуриране прилага инструмента за продажба на стопанска дейност, без да спазва изискванията за предлагане на пазара, предвидени в параграф 2, буква д), когато прецени, че спазването им може да попречи на постигането на една или повече от целите на преструктурирането, и по-специално когато са изпълнени следните условия:

8

Член 4, параграф 1, точка 118 от Регламент № 575/2013 дефинира понятието „собствен капитал“ като „сумата на капитала от първи ред и капитала от втори ред“.

9

Съгласно член 63, буква н) от този регламент в редакцията му, приложима към датата на приемане на решението за преструктуриране:

„Капиталовите инструменти и подчинените заеми са инструменти на капитала от втори ред, ако са изпълнени следните условия:

[…]

10

Обстоятелствата по спора, са изложени в точки 1—11 от обжалваното определение, както следва:

11

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 август 2017 г., жалбоподателката иска, от една страна, отмяна на член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране, доколкото тази разпоредба предвижда преобразуване на инструментите на капитала от втори ред, обозначени с ISIN XS 0550098569, в нови акции на Banco Popular, както и на временната оценка, извършена от независим експерт, и на временната оценка на стойността, извършена от ЕСП, и от друга страна, обезщетение — вследствие на така поисканата отмяна — за претърпените загуби поради това преобразуване.

12

На 14 февруари 2018 г., в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва ЕСП да представи документи. ЕСП отговаря на това искане в определения срок.

13

На 6 юли 2018 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от неговия Процедурен правилник, Общият съд поставя писмени въпроси на страните по-специално относно правния интерес и процесуалната легитимация на жалбоподателката. Страните отговарят на въпросите в определения срок.

14

На 17 май 2019 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от неговия Процедурен правилник, Общият съд поставя писмени въпроси на страните относно допустимостта на жалбата. Тези въпроси се отнасят по-специално до частичната отмяна на решението за преструктуриране и до възможността за отделяне на някои разпоредби от това решение. Страните отговарят на въпросите в определения срок.

15

С обжалваното определение Общият съд решава на основание член 129 от своя Процедурен правилник да се произнесе с мотивирано определение относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки и отхвърля жалбата като явно недопустима, без да се произнася по повдигнатите от жалбоподателката основания.

16

В това отношение, що се отнася, първо, до искането за частична отмяна на решението за преструктуриране, Общият съд припомня, че съгласно съдебната практика (решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Съвет, C‑425/13, EU:C:2015:483, т. 94 и цитираната съдебна практика) частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Общият съд отбелязва също, че това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност. Що се отнася до проверката на възможността за отделяне на оспорваните разпоредби, тази проверка предполага да се разгледа обхватът на тези разпоредби, за да може да се прецени дали тяхната отмяна би изменила духа и същността на решението, чиято отмяна се иска. Накрая Общият съд посочва, че доколкото е сезиран с искане за частична отмяна на решение, е важно да се провери дали такава частична отмяна е възможна. Всъщност, ако случаят не е такъв, жалбата би трябвало да се отхвърли като недопустима, тъй като Общият съд не може да обяви за недействителен даден акт в неговата цялост, ако е сезиран само с искане за обявяване на частична недействителност, иначе би се произнесъл ultra petita.

17

Следователно, за да се прецени дали разпоредбата от решението за преструктуриране, чиято отмяна се иска, а именно разпоредбата, предвиждаща преобразуването на притежаваните от жалбоподателката инструменти на капитала от втори ред, може да бъде отделена от цялостната схема за преструктуриране на Banco Popular, Общият съд припомня, че ценните книжа, издадени от BPE Financiaciones и притежавани от жалбоподателката, са инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular, посочени в член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране сред инструментите на капитала от втори ред на Banco Popular, които трябва да бъдат обезценени и преобразувани в „нови акции II“. В това отношение Общият съд добавя, че съгласно член 6 от решението за преструктуриране приложеният инструмент за преструктуриране, а именно продажбата на стопанска дейност, предполага в случая с Banco Popular предварителното преобразуване на всички посочени в решението за преструктуриране инструменти на капитала от втори ред в „нови акции II“. Общият съд отбелязва още, че съгласно член 6, параграф 3 от решението за преструктуриране тези мерки за обезценяване и преобразуване се основават на оценка 2, която се потвърждава от резултатите от прозрачен и открит процес на продажба, проведен от FROB. Въпреки това, тъй като Banco Santander е предложило да закупи акциите на Banco Popular за цената от 1 EUR, което предполага по-специално преобразуването на 100 % от инструментите на капитала от втори ред на Banco Popular, преобразуването на всички тези инструменти е необходима предпоставка, за да се извърши продажбата спрямо Banco Santander, която не би могла да се осъществи при същите условия, ако не са преобразувани някои инструменти на капитала от втори ред, които са в обращение към датата на приемане на решението за преструктуриране. Накрая, Общият съд отхвърля останалите доводи на жалбоподателката относно възможността решението за преобразуване на инструментите на капитала от втори ред да се отдели от цялостното решение за преструктуриране.

18

Второ, относно искането за отмяна на оценки 1 и 2 Общият съд приема, че тъй като искането за частична отмяна на решението за преструктуриране е отхвърлено като недопустимо, това искане също трябва да се обяви за недопустимо.

19

Що се отнася, трето, до искането за обезщетение, Общият съд приема, че тъй като искането за отмяна е отхвърлено като недопустимо, това искане също трябва да се отхвърли, без да се засяга възможността жалбоподателката да предяви впоследствие евентуален иск за обезщетение.

20

С жалбата си г‑жа Liaño Reig иска от Съда:

21

ЕСП иска от Съда:

22

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква четири основания. С първото основание, което се състои от осем части, жалбоподателката оспорва обжалваното определение в частта му, в която Общият съд е приел, че разпоредбата, чиято отмяна се иска, не може да бъде отделена от другите елементи на схемата за преструктуриране, без да се измени същността на това решение. С второто основание, което се състои от три части, жалбоподателката оспорва обжалваното определение в частта му, в която Общият съд е приел, че частичната отмяна на решението за преструктуриране противоречи на принципа на равно третиране на кредиторите от една и съща категория. С третото основание жалбоподателката оспорва недопустимостта на искането за отмяна на оценки 1 и 2 Накрая, с четвъртото основание жалбоподателката оспорва недопустимостта на искането за обезщетение.

23

С първата, третата, четвъртата, шестата, седмата и осмата част от първото основание, които следва да се разгледат заедно и на първо място, жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение, и по-специално точки 30 и 35, 31 и 32, 40 и 42 от него, страдат от липса на мотиви и че Общият съд не е отговорил на някои от доводите му.

24

Така Общият съд пропуснал да идентифицира същността на решението за преструктуриране, не мотивирал твърдението, че преобразуването на облигациите BPE Financiaciones в акции на Banco Popular е от значение за прехвърлянето на целия му дружествен капитал на Banco Santander, нито обяснил причините, поради които доводите на жалбоподателката са „нелогични“. Общият съд не изяснил и обективния критерий, на който основал недопустимостта на жалбата. Освен това Общият съд не мотивирал извода си, че за да се прехвърли целият дружествен капитал на Banco Popular на Banco Santander, е необходимо всички инструменти на капитала от втори ред да се преобразуват като предпоставка за изпълнението на инструмента за преструктуриране, състоящ се в продажбата на стопанска дейност. Накрая, Общият съд не мотивирал отхвърлянето на няколко твърдения на жалбоподателката относно липсата на валидност на оценка 2, липсата на значителен характер на притежаваните от нея ценни книжа по отношение на всички капиталови инструменти на Banco Popular, които са обезценени и преобразувани, както и прилагането на член 21, параграф 1, буква в) от Регламент № 806/2014.

25

ЕСП оспорва доводите на жалбоподателката.

26

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране, което носи Общият съд, предполага той да изложи ясно и недвусмислено съображенията, които е следвал, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни съдебен контрол (решение от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P, EU:C:2020:575, т. 95 и цитираната съдебна практика).

27

По-нататък, също съгласно постоянната практика на Съда в областта на производството по обжалване, мотивите на решение на Общия съд могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни съдебен контрол (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 101 и цитираната съдебна практика). Така задължението за излагане на мотиви не налага на Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора (решение от 25 юни 2020 г., CSUE/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 96 и цитираната съдебна практика).

28

Накрая, задължението за мотивиране трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, на които се основава обжалваното определение (вж. в този смисъл решения от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 37 и от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квоти за риболов на средиземноморска риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 48), така че фактът, че по същество Общият съд е стигнал до извод, различен от този на жалбоподателката, сам по себе си не може да доведе до опорочаване на това определение поради липса на мотиви (решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 35 и цитираната съдебна практика).

29

Що се отнася до първата и третата част от първото основание, жалбоподателката упреква Общия съд, че в точка 40 от обжалваното определение не е идентифицирал същността на решението за преструктуриране и поради това не е взел предвид съдебната практика, съгласно която, за да се прецени допустимостта на искане за частична отмяна на акт на Съюза, следва да се определи с оглед на обективен критерий дали подобна отмяна би изменила същността на разглеждания акт.

30

В това отношение, първо, следва да се отбележи, че в точки 27—36 от обжалваното определение Общият съд е преценил възможността за отделяне на член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране, чиято отмяна се иска от жалбоподателката.

31

За тази цел Общият съд е анализирал разпоредбите на това решение и е стигнал до извода, че от една страна, обезценяването и преобразуването на всички инструменти на допълнителния капитал от първи ред и преобразуването на всички инструменти на капитала от втори ред представлява предпоставка за прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност и от друга страна, преобразуването на всички инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular е необходима предпоставка за извършването на продажбата спрямо Banco Santander.

32

Въпреки това, макар Общият съд да не го е посочил изрично, тези обстоятелства разкриват съдържанието и същността на решението за преструктуриране. Освен това посоченият анализ на Общия съд показва, че по този начин в съответствие със съдебната практика (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 38) той е преценил въз основа на обективен критерий, а именно съдържанието на решението за преструктуриране, дали елементът от това решение, чиято отмяна се иска, може да бъде отделен от останалата част на посоченото решение и дали частичната отмяна на същото решение би довела до изменение на неговата същност.

33

Второ, следва да се отбележи, че точка 40 от обжалваното определение има за цел да се отговори на довода на жалбоподателката, припомнен в точка 39 от това определение, а не да се прецени, stricto sensu, възможността за отделяне на член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране. Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателката в точка 40 от посоченото определение, Общият съд ясно и недвусмислено излага причината, поради която квалифицира неговия довод като „нелогичен“. Така от второто изречение от тази точка, започващо с думата „всъщност“, следва, че този довод е „нелогичен“, тъй като, ако притежаваните от жалбоподателката ценни книжа не се преобразуват в „нови акции II“, би било невъзможно да се приеме, че целият дружествен капитал на Banco Popular е прехвърлен на Banco Santander.

34

Следователно първата и третата част от първото основание трябва да бъдат отхвърлени.

35

Що се отнася до четвъртата част от първото основание, жалбоподателката поддържа, че точки 30 и 35 от обжалваното определение са опорочени от липса на мотиви относно необходимостта от преобразуване на всички инструменти на капитала от втори ред като предпоставка за изпълнението на инструмента за преструктуриране, състоящ се в продажбата на стопанска дейност.

36

В това отношение следва веднага да се подчертае, че в точка 30 от обжалваното определение Общият съд само е идентифицирал същността на решението за преструктуриране, като е припомнил съдържанието на член 6 от това решение, без да направи каквато и да било преценка на необходимостта от преобразуване на всички инструменти на капитала от втори ред като необходима предпоставка за изпълнението на инструмента за преструктуриране.

37

Що се отнася до точка 35 от обжалваното определение, в нея Общият съд е посочил, че поради изброените от него причини преобразуването на всички инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular е необходима предпоставка, за да се извърши продажбата спрямо Banco Santander, че тази продажба не би могла да се осъществи при същите условия, ако не са преобразувани някои инструменти на капитала от втори ред, които са в обращение към датата на приемане на решението за преструктуриране, и че отмяната на преобразуването на някои от тези инструменти би могло да измени същността на решението за преструктуриране.

38

Следователно тази точка не може да се разглежда отделно от предхождащите я точки 28—34 от обжалваното определение, в които съобразно с изискванията, припомнени в точка 26 от настоящото решение, Общият съд е изложил мотивите, поради които е приел, че преобразуването на всички инструменти на капитала от втори ред е необходима предпоставка за изпълнението на инструмента за преструктуриране.

39

От това следва, че противно на твърденията на жалбоподателката, преценката на Общия съд в точка 35 от обжалваното определение е мотивирана в достатъчна степен.

40

Жалбоподателката поддържа също, че в точка 35 от обжалваното определение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като с оглед на различните доводи, които тя е изтъкнала, би било обосновано да се направи извод, че ако облигациите BPE Financiaciones не се преобразуват в акции на Banco Popular, Banco Santander нито би се отказало да направи предложението си за придобиване на стопанската дейност на Banco Popular, нито би намалило предложената покупна цена, така че преобразуването на облигациите BPE Financiaciones в акции на Banco Popular не предполагало изменение на условията за продажба на акциите на Banco Popular спрямо Banco Santander и поисканата отмяна изобщо не влияела на решението за преструктуриране.

41

В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателката се позовава на доводите, изтъкнатите относно законосъобразността на разпоредбата от решението за преструктуриране. Въпросът за законосъобразността на това решение обаче трябва да се разграничава от този за допустимостта на искането за частична отмяна на посоченото решение, така че при преценката на допустимостта на жалба за отмяна на това решение Общият съд не е длъжен да преценява и да отговаря на доводите, изтъкнати срещу неговата законосъобразност.

42

Следователно жалбоподателката не може да упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото и неизпълнение на задължението за мотивиране, като е пропуснал да прецени доводите относно законосъобразността на решението за преструктуриране.

43

Следователно четвъртата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.

44

Що се отнася до шестата и осмата част от първото основание, жалбоподателката поддържа, че в точки 31 и 32 от обжалваното определение Общият съд не е взел предвид твърденията ѝ относно оценка 2, нито твърдението ѝ във връзка с прилагането на член 21, параграф 1, буква в) от Регламент № 806/2014 относно спазването на условието за възможността за отделяне.

45

Първо, необходимо е да се припомни, че в точки 31 и 32 от обжалваното определение Общият съд само е изложил разпоредбите на решението за преструктуриране, и по-специално член 6, параграф 4 от него.

46

Макар по този начин Общият съд да е упоменал оценка 2, налага се изводът, че жалбоподателката го упреква, че при преценката на допустимостта на искането му за частична отмяна на решението за преструктуриране не е взел предвид някои доводи, изложени в репликата срещу законосъобразността на това решение.

47

Както обаче следва от точка 41 от настоящото решение, при преценката на допустимостта на жалба за отмяна на акт на Съюза въпросът за законосъобразността на този акт трябва да се разграничава от въпроса за допустимостта на искането за частична отмяна на посоченото решение.

48

Второ, следва да се отбележи, че в отговор на въпрос 2, поставен в рамките на процесуално-организационното действие от 17 май 2019 г., жалбоподателката е отбелязала, че както е посочила в точка 37 от репликата, макар издадените от BPE Financiaciones облигации да се считат за релевантен капиталов инструмент и въпреки че мярка за преструктуриране може да се приложи към капиталови инструменти, издадени от дъщерно дружество, което не попада в приложното поле на Регламент № 806/2014, в член 21, параграф 1, буква в) от него се изисква за обезценяването и преобразуването на облигациите групата вече да не е жизнеспособна, освен ако не се приложи правомощието за обезценяване или преобразуване на издадените от дъщерното дружество капиталови инструменти.

49

Вярно е, че в обжалваното определение Общият съд не е изразил изрично становище по този довод на жалбоподателката.

50

Следва обаче да се отбележи, че в точка 42 от обжалваното определение Общият съд е изложил ясно и недвусмислено причините, поради които трябва да се отхвърли доводът, че липсата на преобразуване на притежаваните от жалбоподателката ценни книжа не е попречила на прехвърлянето на всички акции спрямо Banco Santander при същите условия.

51

Освен това в точки 43—51 от обжалваното определение Общият съд надлежно е изложил мотивите, поради които спазването на принципа на равенство на всички кредитори от една и съща категория и член 21 от Регламент № 806/2014 допускат решението за преструктуриране да се отнася до капиталови инструменти като притежаваните от жалбоподателката, а именно инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular, издадени от изцяло притежавано от него дъщерно дружество.

52

От това следва, че в съответствие с припомнената в точка 27 от настоящото решение съдебна практика Общият съд имплицитно е приел, че твърдението на жалбоподателката относно прилагането на член 21, параграф 1, буква в) от Регламент № 806/2014 не позволява да се докаже, че член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране, чиято отмяна се иска от жалбоподателката, може да бъде отделен от това решение.

53

Освен това е необходимо да се посочи също, че това твърдение на жалбоподателката, че предвидените в този регламент условия за обезценяването и преобразуването на разглежданите капиталови инструменти не са изпълнени, се отнася до законосъобразността на член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране, а не до въпроса за възможността за отделяне на тази разпоредба. Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че не му е дали изричен отговор.

54

Ето защо шеста и осма част от първото основание трябва да бъдат отхвърлени.

55

Що се отнася до седмата част от първото основание, жалбоподателката твърди, че точка 42 от обжалваното определение е опорочена от грешка при прилагане на правото поради липса на мотиви. Общият съд не мотивирал отхвърлянето на довода на жалбоподателката, споменат в точка 41 от обжалваното определение, нито необходимостта да се преобразуват всички капиталови инструменти, преди да се приложи инструментът за продажба на стопанска дейност чрез прехвърлянето спрямо Banco Santander на целия дружествен капитал на Banco Popular.

56

В това отношение, от една страна, доколкото жалбоподателката поддържа, че точка 42 от обжалваното определение е опорочена от същата липса на мотиви като точка 30 от това определение, достатъчно е да се припомни, както отбелязва Съдът в точка 36 от настоящото решение, че в точка 30 от посоченото определение Общият съд само е идентифицирал същността на решението за преструктуриране, като е припомнил съдържанието на член 6 от решението за преструктуриране.

57

От друга страна, следва да се отбележи, че в точка 42 от обжалваното определение Общият съд е отхвърлил довода на жалбоподателката, като е посочил, че фактът, че притежаваните от нея ценни книжа представляват незначителна сума, е без значение, доколкото упражняването на правомощието за обезценяване и преструктуриране преди прехвърлянето трябва да се отнася до всички капиталови инструменти на Banco Popular.

58

От това следва, че Общият съд е обосновал отхвърлянето на довода на жалбоподателката. Освен това тя няма основание да твърди, че Общият съд не е мотивирал необходимостта от преобразуване на всички капиталови инструменти, преди да се приложи инструментът за продажба на стопанска дейност чрез прехвърлянето спрямо Banco Santander на целия дружествен капитал на Banco Popular, тъй като такива мотиви са изложени изрично в точки 28—35 от обжалваното определение.

59

Ето защо седмата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.

60

Предвид всички изложени по-горе съображения първата, третата, четвъртата, шестата, седмата и осмата част от първото основание трябва да бъдат отхвърлени по същество.

61

С втората част от първото основание и с второто основание жалбоподателката твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране не може да бъде отделен от това решение.

62

Съдържащите се в точка 40 от обжалваното определение съображения били неправилни, тъй като Общият съд не взел предвид данните относно стойностите на инструментите на капитала от втори ред, посочени в член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране и преобразувани в акции на Banco Popular. Освен това жалбоподателката не се ограничила да посочи, че BPE Financiaciones не можело да бъде подложено на преструктуриране, и изобщо не твърдяла, че това образувание било обект на схемата за преструктуриране, а поддържала, че Регламент № 806/2014, и по-специално член 21 от него, отнасящ се до упражняването на правомощието за преобразуване и обезценяване на капиталови инструменти, не бил приложим спрямо него. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и в точки 45 и 46 от обжалваното определение, като приложил неоснователно към издадените от BPE Financiaciones облигации общия принцип на преструктуриране, предвиден в член 15, параграф 1, буква е) от Регламент № 806/2014, въпреки че това образувание не попада в приложното поле на посочения регламент и че този принцип не бил приложим за него. Накрая, в точки 44—46 и 51 от обжалваното определение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като спрямо издадените от BPE Financiaciones облигации приложил неправилно принципа на равно третиране.

63

ЕСП оспорва доводите на жалбоподателката.

64

Най-напред следва да се подчертае, че решението за преструктуриране се състои от две части. От една страна, в членове 1—4 от това решение, които съставляват „дял I“, ЕСП е посочил причините, поради които Banco Popular трябва да бъде обект на преструктуриране. От друга страна, в членове 5—7 от същото решение, които съставляват „дял II“, ЕСП изложила инструмента за това преструктуриране. По-специално член 5 от решението за преструктуриране изрично посочва приложения инструмент за преструктуриране, в случая инструмента за продажба на стопанска дейност, а в член 6 от това решение се уточнява, че преди продажбата ЕСП упражнява правомощието си за обезценяване и преобразуване на капиталовите инструменти на Banco Popular.

65

Що се отнася до член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране, чиято отмяна е поискана от жалбоподателката, в него ЕСП e посочил, че всички инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular трябва да бъдат обезценени и преобразувани в „нови акции II“ и е съставил списък на тези инструменти, включващ издадените от BPE Financiaciones инструменти на капитала от втори ред, обозначени с ISIN XS 0550098569.

66

От това следва, че с жалбата пред Общия съд се иска отмяна на индивидуален елемент от списъка с релевантни капиталови инструменти, посочени в член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране.

67

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако мярката или елементите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта. Съдът нееднократно е постановявал, че посоченото условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 36 и цитираната съдебна практика).

68

От това следва, че проверката на възможността за отделяне на елементи от акт на Съюза предполага да бъде разгледан техният обхват, за да се прецени дали отмяната на тези елементи би изменила духа и същността на акта (решение от 9 ноември 2017 г., SolarWorld/Съвет, C‑204/16 P, EU:C:2017:838, т. 37 и цитираната съдебна практика).

69

В конкретния случай тези условия не са изпълнени.

70

Всъщност елементите на решението за преструктуриране, свързани с обезценяването и преобразуването на капиталовите инструменти, не могат да бъдат отделени от другите елементи на това решение, и по-специално от избора да се приложи инструментът за преструктуриране, състоящ се в продажбата на стопанска дейност.

71

Същността на решение за преструктуриране като разглежданото в случая обхваща не само избора на инструмента за преструктуриране, но и избора той да се съчетае с упражняването на правомощието за обезценяване и преобразуване на капиталовите инструменти, както и на условията за тяхното прилагане.

72

Ето защо, както посочва Съдът в точки 31 и 32 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е стигнал до извода, че член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране е неразривно свързан със самата същност на решението за преструктуриране и че частичната отмяна на това решение би засегнала същността на посоченото решение, което предполага всички инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular да бъдат обезценени, след което да бъдат преобразувани в „нови акции II“.

73

По този начин, първо, от разпоредбите на член 15, параграф 1, буква б) във връзка с член 17, член 21, параграф 10, буква в) и член 22, параграф 1 от Регламент № 806/2014 следва, че когато дадено образувание е обект на мярка за преструктуриране, обезценяването на капиталовите инструменти зависи от равнището на загубите на това образувание. Следователно пълното обезценяване на инструментите на капитала от втори ред се налага, ако загубите достигнат това равнище на приоритет на вземанията.

74

Второ, избраният в случая инструмент за преструктуриране, а именно инструментът за продажба на стопанска дейност, предполага съвпадане между предлагане и търсене, така че да се постави под въпрос обезценяването и преобразуването на инструмент на капитала от втори ред като посочения в искането за отмяна на жалбоподателката непременно, би засегнало предлаганата от Banco Santander цена, а оттук и продажбата на стопанска дейност спрямо това образувание и прилагането на инструмента за преструктуриране.

75

Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателката, че в точка 40 от обжалваното определение Общият съд е допуснал грешка, тъй като не е взел предвид данните относно стойностите на инструментите на капитала от втори ред, посочени в член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране и преобразувани в акции на Banco Popular.

76

Всъщност, от една страна, в съответствие с член 15, параграф 1, буква б), член 17 и член 21, параграф 10, буква в) от Регламент № 806/2014 разграничаването на инструментите на капитала от втори ред, подлежащи на обезценяване или преобразуване преди прилагането на инструмента за преструктуриране, се определя от равнището на загубите на образуванието, както и от правилата относно реда на вземанията.

77

От друга страна, противно на поддържаното от жалбоподателката, независимо от стойностите на всеки от тези капиталови инструменти, не може да се приеме, че всички инструменти, посочени в член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране, са преобразувани, ако един от тези инструменти, дори да представлява незначителна част от посочените инструменти, не е обезценен. Всъщност, както правилно подчертава Общият съд, в подобна хипотеза би било невъзможно да се приеме, че целият дружествен капитал на Banco Popular е прехвърлен на Banco Santander.

78

Трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателката, че в точки 48 и 51 от обжалваното определение Общият съд е допуснал грешка в преценката на твърденията ѝ, тъй като тя не се е ограничила да посочи, че BPE Financiaciones не можело да бъде подложено на преструктуриране, и изобщо не е твърдяла, че това образувание било обект на схемата за преструктуриране, а е поддържала, че поради дейността си посоченото образувание не е сред посочените в член 1, параграф 1 от Директива 2014/59 и в член 2 от Регламент № 806/2014 институции, към които се прилагат тези актове, и по специално член 21 от посочения регламент.

79

В това отношение следва да се отбележи, че в отговор на първия въпрос, буква б) в рамките на процесуално-организационното действие на Общия съд от 17 май 2019 г. жалбоподателката е посочила, че съществува съществена обективна разлика между издадените от BPE Financiaciones облигации и другите инструменти на капитала от втори ред, преобразувани в акции на Banco Popular по силата на член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране. По-специално жалбоподателката е посочила, че тези облигации са единственият инструмент на капитала от втори ред, преобразуван в акции на Banco Popular, издаден от образувание, а именно BPE Financiaciones, което не може да бъде обект на преструктуриране.

80

Като е посочил обаче в точка 48 от обжалваното определение, че жалбоподателката е изтъкнала, че липсата на преобразуване на издадените от BPE Financiaciones ценни книжа, които тя притежава, е съвместима със спазването на принципа на равно третиране на кредиторите от една и съща категория, и че се е позовала на обективна разлика между притежаваните от нея ценни книжа и другите инструменти на капитала от втори ред, които са преобразувани, изразяваща се във факта, че притежаваните от нея ценни книжа не са били издадени от Banco Popular, а от BPE Financiaciones и че това образувание не отговаря на условията, за да бъде обект на преструктуриране, Общият съд не е допуснал грешка в преценката на твърденията на жалбоподателката.

81

Що се отнася до точка 51 от обжалваното определение, в нея Общият съд е посочил, че доводът на жалбоподателката, че липсата на преобразуване на издадените от BPE Financiaciones ценни книжа, които тя притежава, е съвместима със спазването на принципа на равно третиране на кредиторите от една и съща категория, произтича от объркване. По-специално Общият съд е отбелязал, че доколкото правомощието за преобразуване и обезценяване, предвидено в член 21 от Регламент № 806/2014, се упражнява по отношение на капиталовите инструменти на образуванието, което е обект на преструктурирането, а именно в случая Banco Popular, фактът, че тези инструменти са издадени от дъщерно дружество, притежавано изцяло от Banco Popular, не означава, че издалото инструментите образувание е обект на схемата за преструктуриране и не може да се установи разлика в положението в сравнение с другите инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular. Така Общият съд не е допуснал грешка в преценката на твърденията на жалбоподателката.

82

Трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателката, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 45 и 46 от обжалваното определение, като неоснователно е приложил към облигациите, издадени от BPE Financiaciones — образувание, което не попада в приложното поле на Регламент № 806/2014 — общия принцип на преструктуриране, предвиден в член 15, параграф 1, буква е) от този регламент.

83

В това отношение следва да се припомни, че в точки 45 и 46 от обжалваното определение Общият съд е приел, че общият принцип, уреждащ преструктурирането, закрепен в член 15, параграф 1, буква е) от Регламент № 806/2014, съгласно който кредиторите от една и съща категория се третират на равна основа, би бил поставен под въпрос, ако е възможно да се отмени само решението за преструктуриране в частта му, в която предвижда преобразуването на някои инструменти на капитала от втори ред. Въз основа на това Общият съд стига до извода, че този принцип не допуска и да се отмени преобразуването на някои инструменти на капитала от втори ред.

84

Подобна преценка не представлява грешка при прилагане на правото.

85

Всъщност член 3, параграф 1, точка 47 от Регламент № 806/2014 предвижда, че за целите на този регламент понятието „инструменти на капитала от втори ред“ обхваща капиталови инструменти или подчинени заеми, които отговарят на условията, предвидени в член 63 от Регламент № 575/2013. Съгласно тази разпоредба инструменти, които не са издадени пряко от институция или подчинени заеми, които не са получени пряко от институция, могат все пак да се смятат за инструменти на капитала от втори ред, ако отговорят на определени условия.

86

От това следва, че предвиденото в член 21 от Регламент № 806/2014 правомощие за преобразуване и обезценяване зависи не от образуванието, което е издало облигациите, а от характеристиките на тези облигации.

87

Тъй като жалбоподателката не е оспорила нито пред Общия съд, нито пред Съда, че издадените от BPE Financiaciones ценни книжа представляват инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular, и не е повдигнала оплакване по отношение на точка 28 от обжалваното определение, тя не е оспорила, че тези ценни книжа представляват капиталов инструмент на институция, която е обект на преструктуриране.

88

Ето защо Общият съд правилно е посочил, от една страна, че приложимата правна уредба позволява издадените от BPE Financiaciones ценни книжа да се считат за инструменти на капитала от втори ред и от друга страна, че по отношение на такива инструменти може да се приложи правомощието за обезценяване и преобразуване по член 21 от Регламент № 806/2014, както и принципът на равенство на всички кредитори от една и съща категория, закрепен в член 15, параграф 1, буква е) от Регламент № 806/2014.

89

Накрая, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателката, че в точки 44—46 и 51 от обжалваното определение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и грешка в мотивите, като е приложил неправилно принципа на равно третиране по отношение на издадените от BPE Financiaciones облигации.

90

Всъщност следва да се припомни, че в точки 44—46 от обжалваното определение Общият съд е приел, че притежателите на инструменти на капитала от втори ред на дадена институция са категория кредитори, които трябва да бъдат третирани по един и същ начин при упражняването от страна на ЕСП на правомощието му за обезценяване и преобразуване на капиталовите инструменти. От това той стига до извода, че посоченият общ принцип на равенство в областта на преструктурирането би бил поставен под въпрос, ако е възможно да се отмени само решението за преструктуриране в частта му, в която предвижда преобразуването на някои инструменти на капитала от втори ред, и че поради това спазването на принципа на равенство на всички кредитори от една и съща категория не допуска и отмяна на преобразуването само на някои инструменти на капитала от втори ред.

91

В точка 51 от това определение Общият съд обобщава преценката си по този довод на жалбоподателката, като посочва, че той произтича от объркване. Той подчертава, че предвидените в член 21 от Регламент № 806/2014 правомощия за преобразуване и обезценяване се упражняват по отношение на капиталовите инструменти на образуванието, което е обект на преструктурирането, а именно в случая Banco Popular. Той добавя, че фактът, че тези инструменти са издадени от дъщерно дружество, притежавано изцяло от Banco Popular, не означава, че издалото инструментите образувание е обект на схемата за преструктуриране и не може да се установи разлика в положението в сравнение с другите инструменти на капитала от втори ред на Banco Popular.

92

Доколкото жалбоподателката упреква Общия съд, че не е отговорил на някои нейни твърдения, следва да се припомни, че както е видно от точки 26—28 и 41 от настоящото решение, Общият съд не е длъжен да отговаря на всички изложени пред него доводи, и по-специално на тези относно законосъобразността на разпоредбата, чиято отмяна се иска. Всъщност, доколкото анализът на възможността за отделяне на дадена разпоредба е извършен във фазата на преценяването на допустимостта на жалбата, да се преценява и евентуално да се отговаря на изложените доводи относно законосъобразността на разглеждания акт, е преждевременно.

93

Освен това жалбоподателката само се позовава на такива доводи и твърди, че тъй като член 6, параграф 1, буква г) от решението за преструктуриране е незаконосъобразен, тази разпоредба може да се отдели от останалата част от това решение, без да сочи конкретно разликите между притежателите на издадените от BPE Financiaciones облигации и притежателите на другите инструменти на капитала от втори ред, посочени в тази разпоредба, които да обосновават отделното им третиране и частичната отмяна на решението за преструктуриране.

94

Предвид всички изложени по-горе съображения втората част от първото основание и второто основание следва да се отхвърлят по същество.

95

С петата част от първото основание жалбоподателката поддържа, че като се е основал в точки 33 и 34 от обжалваното определение на твърдата оферта, подадена от Banco Santander на 7 юни 2017 г., въпреки че този документ не е приложен към преписката по делото, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил правото на защита. Тя упреква Общия съд и за това, че не е предприел процесуално-организационни действия, за да отстрани тази непълнота в преписката. Накрая, тя поддържа, че в този контекст и предвид значението, което ѝ е отдал Общият съд, възможността да се запознае с тази оферта, би ѝ позволило да докаже, както е видно от бележка под линия 37 от дупликата, представена от ЕСП пред Общия съд, че в посочената оферта Banco Santander не е формулирало никакво условие или изискване относно подлежащите на преобразуване инструменти на капитала от втори ред.

96

ЕСП оспорва доводите на жалбоподателката.

97

Първо, доколкото жалбоподателката поддържа, че Banco Santander не е формулирало никакво условие или изискване относно подлежащите на преобразуване инструменти на капитала от втори ред и че Общият съд е изопачил офертата, представена от Banco Santander на 7 юни 2017 г., тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност, както подчертава самата жалбоподателка, тя не е имала достъп до този документ.

98

Второ, следва да се припомни, че Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела (решение от 24 септември 2009 г., Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, EU:C:2009:576, т. 319 и цитираната съдебна практика). Следователно жалбоподателката не може да упреква Общия съд, че не е поискал от ЕСП да представи тази оферта.

99

Трето, налага се изводът, от една страна, че Общият съд се е основал непряко на твърдата оферта на Banco Santander и от друга страна, че преценката му се основава на други документи, приложени към преписката по делото.

100

Всъщност, макар в точки 33 и 34 от обжалваното определение Общият съд действително да споменава твърдата оферта на Banco Santander, все пак той се позовава не на нейното съдържание, а на данните, съдържащи се в решението за преструктуриране относно посочената оферта, както и на представените от ЕСП доказателства.

101

Освен това от писмото за участие на FROB от 6 юни 2017 г., което е споменато в решението за преструктуриране и в точки 33 и 34 от обжалваното определение, приложено е от жалбоподателката към преписката и се съдържа на уебсайта на ЕСП, следва, че офертата на Banco Santander непременно трябва да отговаря на данните, посочени в това писмо за участие. В това писмо за участие обаче се посочва, че всички инструменти на капитала от втори ред, изброени в приложение 2 към същото писмо, сред които са и притежаваните от жалбоподателката инструменти, трябва да бъдат преобразувани в акции и след това прехвърлени на Banco Santander.

102

Следователно обстоятелството, че офертата на Banco Santander не е била включена в преписката, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателката.

103

Ето защо петата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена по същество.

104

С третото и четвъртото основание жалбоподателката оспорва съответно недопустимостта на искането за отмяна на оценки 1 и 2 и на искането за обезщетение. Тя твърди, че в точки 55 и 66 от обжалваното определение недопустимостта на тези искания е обоснована само с недопустимостта на искането за частична отмяна на решението за преструктуриране. Следователно, ако отхвърлянето на последното искане бъде отменено, искането за отмяна на оценки 1 и 2 и искането за обезщетение трябвало да се приемат за допустими.

105

ЕСП оспорва доводите на жалбоподателката.

106

Налага се изводът, че жалбоподателката не е изтъкнала самостоятелен довод в подкрепа на третото и четвъртото основание, а само е посочила, че ако първото и второто основание за отмяна бъдат уважени и ако бъде отменено отхвърлянето от Общия съд на искането за частична отмяна, искането за отмяна на оценки 1 и 2 и искането за обезщетение трябва да се приемат за допустими.

107

Тъй като първото и второто основание за отмяна са отхвърлени по същество, третото и четвъртото основание трябва да бъдат отхвърлени, а оттук и жалбата в нейната цялост.

108

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

109

Тъй като ЕСП е поискал жалбоподателката да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на ЕСП.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: