–

за Alpha Trading SpA unipersonale и Novaol Srl, от F. Francica и C. Rossi, avvocati,

–

за Fallimento Mythen Spa, от O. Grandinetti и A. Di Todaro, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от A. Collabolletta, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от P. Stancanelli и F. Tomat, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 107 и 108 ДФЕС, на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), изменен с Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. (ОВ L 204, 2013 г., стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 659/1999“), както и на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999 (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 286, 2004 г., стр. 3, ОВ L 25, 2005 г., стр. 74 и ОВ L 131, 2005 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между, от една страна, Eco Fox Srl (C‑915/19), Alpha Trading SpA unipersonale (C‑916/19) и Novaol Srl (C‑917/19) и от друга страна, Fallimento Mythen SpA (C‑915/19), Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия), Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Mare (Министерство на околната среда и закрилата на територията и морето, Италия), Ministero delle Politiche agricole, alimentari e forestali (Министерство на земеделските, хранителните и горските политики, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) (C‑915/19—C‑917/19) и Agenzia delle Dogane e dei Monopoli (Агенция на митниците и монополите, Италия) (C‑915/19) във връзка с изменението на разрешена от Европейската комисия схема за помощи, с което се предвижда облекчено данъчно третиране на биодизела.

3

Член 1 от Регламент № 659/1999 е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

4

Член 2 от този регламент е озаглавен „Уведомяване за нова помощ“, като параграф 1 от него гласи:

Освен когато е предвидено друго в нормативните актове, приети съгласно член [109 от ДФЕС] или други релевантни разпоредби от него, за всички планове за предоставяне на нова помощ се отправя уведомление до Комисията в подходящ срок от съответните държави членки […]“.

5

Посоченият регламент, който е приложим към настъпилите в главните производства обстоятелства, е отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

6

Член 4 от Регламент № 794/2004 е озаглавен „Опростена процедура за уведомление при някои промени на съществуваща помощ“ и има следното съдържание:

„1.   За целите на член 1, буква в) от Регламент [№ 659/1999] [изменение] на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар. Увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % няма да се счита за изменение на съществуваща помощ.

2.   Следните промени на съществуваща помощ трябва да бъдат съобщени на Комисията, като се използва опростената форма на уведомление, посочена в приложение II:

[…]

[…]“.

7

Член 4, алинея 2 от Decreto ministeriale № 256 „Regolamento concernente le modalità di applicazione dell’accisa agevolata sul prodotto denominato biodiesel, ai sensi dell’articolo 21 del decreto legislativo 26 ottobre 1995, № 504“ (Министерско постановление № 256 „Наредба за условията за прилагане на акциз с намалена ставка върху продукта, определен като биодизел, в съответствие с член 21 от Законодателен декрет № 504 от 26 октомври 1995 г.“) от 25 юли 2003 г. (GURI, бр. 212 от 12 септември 2003 г., стр. 4) (наричано по-нататък „Министерско постановление № 256/2003“), е предвиждал:

„Когато поисканите количества [биодизел, освободени от акциз,] превишават предела по алинея 1, разпределението се извършва по следния начин:

8

Член 3, алинея 4 от Decreto ministeriale № 156 „Regolamento concernente le modalità di applicazione dell’accisa agevolata sul prodotto denominato „biodiesel“, ai sensi dell’articolo 22‑bis, del decreto legislativo 26 ottobre 1995, № 504“ (Министерско постановление № 156 „Наредба за условията за прилагане на акциз с намалена ставка върху продукта, определен като „биодизел“, в съответствие с член 22‑bis от Законодателен декрет № 504 от 26 октомври 1995 г.“) от 3 септември 2008 г. (GURI, бр. 239 от 11 октомври 2008 г., стр. 4) (наричано по-нататък „Министерско постановление № 156/2008“) е предвиждал:

„Квотата, която може да бъде предоставена, се разпределя между субектите по алинея 1 в рамките на поисканите общи квоти, като се отчита съответната обичайна мощност, определена като сбора от средната стойност на количествата по член 2, алинея 1, буква g) и годишната производителна мощност по член 2, алинея 1, буква d) на субекта, при което и двете се отнасят към съответните общи стойности и се умножават съответно по 0,55 и 0,45. Единствено субектите, които искат общи квоти, се вземат предвид при изчисляването на обичайната мощност. Разпределението съгласно настоящата алинея се извършва за 2008 г. не по-късно от 60 дни след публикуването на известието по член 11, алинея 3, а за 2009 г. и 2010 г. — най-късно до 28 февруари на всяка от тези години“.

9

Член 1 от Decreto ministeriale № 37 „Regolamento recante modalità di applicazione dell’accisa agevolata sul prodotto denominato biodiesel nell’ambito del programma pluriennale 2007‑2010, da adottare ai sensi dell’articolo 22‑bis del decreto legislativo 26 ottobre 1995, № 504“ (Министерско постановление № 37 „Наредба за условията за прилагане на акциз с намалена ставка върху продукта, определен като биодизел, в рамките на многогодишна програма 2007—2010, подлежаща на одобрение съгласно член 22‑bis от Законодателен декрет № 504 от 26 октомври 1995 г.“) от 17 февруари 2015 г. (GURI, бр. 76 от 1 април 2015 г., стр. 1) (наричано по-нататък „Министерско постановление № 37/2015“) предвижда:

„1.   Член 4, алинея 2 от [Министерско постановление № 256/2003] получава следната редакция:

„2.   Когато поисканите количества [биодизел, освободени от акциз,] превишават предела по алинея 1, разпределението се извършва по следния начин:

10

Съгласно член 2, алинея 1 от Министерско постановление № 37/2015:

„Член 3, алинея 4 от [Министерско постановление № 156/2008] получава следната редакция:

„4. Квотата, която може да бъде предоставена, се разпределя между субектите по алинея 1 в рамките на поисканите общи квоти, като се отчита съответната обичайна мощност, определена като сбора от средната стойност на количествата по член 2, алинея 1, буква g) и годишната производителна мощност по член 2, алинея 1, буква d) на субекта, при което и двете се отнасят към съответните общи стойности и се умножават съответно по 0,5 и 0,5. Единствено субектите, които искат общи квоти, се вземат предвид при изчисляването на обичайната мощност“.

11

Член 3 от Министерско постановление № 37/2015 предвижда:

„Без да се засягат историческите данни, въз основа на които всяко предприятие е допуснато до участие в програмите и е станало адресат на квоти за биодизел с данъчно облекчение за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., посоченият продукт се преразпределя на същите предприятия съгласно критериите, определени в членове 1 и 2“.

12

Главните производства са образувани по жалби на Eco Fox, Alpha Trading и Novaol, подадени пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия). Фактите и мотивите за запитванията по дела C‑916/19 и C‑917/19 по същество са аналогични на тези по дело C‑915/19, а освен това поставеният по всяко от тези дела въпрос е идентичен.

13

Фактите и мотивите за запитването по дело C‑915/19 са изложени по следния начин.

14

За да улесни откриването на национален пазар на биодизел, с последователни законодателни актове Италианската република предвижда три различни програми от мерки с многогодишна продължителност. Тези програми получават предварително одобрение от Комисията на основание член 108, параграф 3 ДФЕС.

15

С две решения Consiglio di Stato (Държавен съвет) отменя някои разпоредби от тези законодателни актове, а именно член 4, алинея 2 от Министерско постановление № 256/2003 и член 3, алинея 4 от Министерско постановление № 156/2008. И двете отменени разпоредби се отнасят до критериите за предоставяне на производителите на биодизел на освободените от акциз количества биодизел.

16

За да се съобрази с тези решения, министърът на икономиката и финансите приема Министерско постановление № 37/2015, в което отменените разпоредби получават нова редакция.

17

В рамките на съответните програми Eco Fox е един от получателите на облекчени квоти за биодизел. То подава жалба за отмяна на Министерско постановление № 37/2015 пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия), като изтъква, че това постановление предвижда нова държавна помощ.

18

Посоченият съд отхвърля жалбата с решение от 26 юли 2018 г. Той приема по-специално, че Министерско постановление № 37/2015 не въвежда нова програма за държавни помощи, а без да изменя срока на действие на програмите, определя с обратна сила някои коефициенти за предоставяне на получилите данъчно облекчение квоти за биодизел, след като Consiglio di Stato (Държавен съвет) е отменил разпоредбите с предходните критерии, поради което не е налице задължение за уведомяване на Комисията за това министерско постановление на основание член 108, параграф 3 ДФЕС.

19

Eco Fox обжалва това решение пред запитващата юрисдикция по-специално с твърдението, че разглежданата в главното производство национална правна уредба представлява нова държавна помощ, след като предходната мярка е била отменена с обратно действие или във всеки случай това е помощ, която изменя съществувалата преди това помощ, за която съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС Комисията трябва да бъде уведомена предварително.

20

Fallimento Mythen, предприятие, производител на биодизел, счита жалбата за частично недопустима и изцяло неоснователна.

21

Запитващата юрисдикция подчертава, че членове 1 и 2 от Министерско постановление № 37/2015 не са довели до увеличаване на продължителността на вече предвидените помощи, а са изменили критериите за предоставяне на тези помощи, като са въвели нови правила с обратно действие. Недвусмислен в това отношение бил член 3 от министерското постановление, съгласно който, без да се засягат историческите данни, въз основа на които всяко предприятие е допуснато до участие в програмите и е станало адресат на квоти за биодизел с данъчно облекчение за 2006—2009 г., посоченият продукт се преразпределя на същите предприятия съгласно критериите, определени в членове 1 и 2.

22

Пред запитващата юрисдикция Eco Fox твърди, че съгласно практиката на Съда Европейската комисия трябва да бъде уведомена предварително за всяко изменение на държавна помощ. Според запитващата юрисдикция посочените във връзка с това решения, а именно решения от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania (C‑74/16, EU:C:2017:496) и от 11 юни 2009 г., AEM/Комисия (T‑301/02, EU:T:2009:191), все пак не изглежда да имат решаващо значение, тъй като освен принципните твърдения те, изглежда, се позовават съответно на актове, представляващи помощи, или на актове, с които се разширява обхватът на помощи до нова категория получатели.

23

Освен това изглежда, че страна в процедурата е сезирала Комисията с жалба, запознавайки я с Министерско постановление № 37/2015, но във връзка с това тя не е образувала производство срещу Италианската република. Това обстоятелство можело да означава, че Комисията не е счела разглежданата в главното производство национална правна уредба за въвеждаща нова държавна помощ по смисъла на правото на Съюза.

24

При тези условия Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос по дело C‑915/19, като поставените по дела C‑916/19 и C‑917/19 преюдициални въпроси са формулирани по същия начин:

„Съдът […] да установи — с оглед на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, на [Регламент № 659/1999], на [Регламент № 794/2004] и на евентуални други релевантни разпоредби от правото [на Европейския съюз] — представлява ли държавна помощ, която като такава подлежи на предварително уведомление до [Комисията], подзаконов нормативен акт, като наредба, приета с обжалваното Министерско постановление № 37/2015, който, в пряко изпълнение на решения на [Consiglio di Stato (Държавен съвет)], с които се отменят частично предходните наредби, за които вече е изпратено уведомление на Комисията, оказва влияние с обратно действие върху условията за налагане на акциз с намалена ставка върху биодизела, като изменя ретроактивно критериите за разпределяне на предимството между искащите го предприятия, без да удължава срока на програмата за данъчни облекчения“.

25

С акт от 10 февруари 2020 г. председателят на Съда съединява дела C‑915/19—C‑917/19 за целите на писмената фаза на производството и на съдебното решение.

26

Следва да се припомни, че е налице презумпция за релевантност на въпросите, свързани с тълкуване на правото на Съюза, които са поставени от националния съд в определена от него съгласно неговите правомощия нормативна и фактическа рамка, и проверката на чиято точност не е задача на Съда. Отказът на Съда да се произнесе по преюдициален въпрос, отправен от национална юрисдикция, е възможен само когато не са спазени по-специално изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване в член 94 от Процедурния правилник на Съда или когато е ясно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или предмета на спора в главното производство, или още когато въпросът е хипотетичен (решение от 3 юни 2021 г., Bankia, C‑910/19, EU:C:2021:433, т. 24 и цитираната съдебна практика).

27

На първо място, доколкото Fallimento Mythen счита, че преюдициалните запитвания са недопустими поради твърдяно нарушение на изискванията по член 94, буква а) от Процедурния правилник, следва да се припомни, че вследствие на решение на председателя на Съда от 10 февруари 2020 г. до запитващата юрисдикция е отправено искане за информация, с което тя е приканена да уточни всички релевантни фактически обстоятелства, позволяващи на Съда да отговори на тези въпроси и да изложи съдържанието на релевантните национални разпоредби. Отговорите на това искане са получени от Съда на 13 юли 2020 г.

28

Информацията обаче, съдържаща се в преюдициалните запитвания, ведно с последвалите допълнения, е достатъчна, за да се приеме, че предвидените в член 94, буква а) от Процедурния правилник изисквания са изпълнени. Действително в посочените в предходната точка отговори на запитващата юрисдикция се прави изложение единствено на съдържанието на релевантните национални разпоредби и поради това в тях няма допълнителни уточнения относно фактическата обстановка, в която се вписват споровете в главните производства. При все това, както се изяснява от релевантните национални разпоредби, предоставени в отговор на въпросите на Съда, съдържащото се в преюдициалните запитвания описание на фактите позволява да се разбере в достатъчна степен фактическата обстановка по тези спорове.

29

На второ място, италианското правителство твърди, без обаче формално да оспорва допустимостта на преюдициалните запитвания, че запитващата юрисдикция не е посочила причините, поради които е повдигнала поставения във всяко от главните производства въпрос, а само е изложила обстоятелствата, позволяващи да се приеме, че разглежданата в главните производства национална правна уредба не представлява държавна помощ. От тези запитвания обаче е видно, че запитващата юрисдикция има съмнения дали разглежданото в главните производства изменение представлява „нова помощ“, за която е приложимо задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, и по-специално че според нея практиката на Съда в тази област не ѝ позволява да отговори именно на този въпрос.

30

Освен това, както отбелязва Fallimento Mythen, макар в текста на поставените въпроси — при изброяването на релевантните норми на Съюза, чието тълкуване иска — запитващата юрисдикция да се позовава общо на „евентуални други релевантни разпоредби от правото [на Европейския съюз]“, следва да се отбележи, че при това тя посочва конкретни разпоредби от правото на Съюза, които счита за относими към главните производства, а именно членове 107 и 108 ДФЕС, както и разпоредбите на Регламент № 659/1999 и Регламент № 794/2004.

31

Поради това предоставените от запитващата юрисдикция данни позволяват на Съда да разбере и причините, поради които за нея са възникнали въпроси относно тълкуването на посочените разпоредби от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националната правна уредба, приложима към споровете в главните производства, при което изискванията по член 94, буква в) от Процедурния правилник също трябва да се приемат за изпълнени.

32

Следователно преюдициалните запитвания са допустими.

33

С въпросите си запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали членове 107 и 108 ДФЕС, както и разпоредбите на Регламент № 659/1999 и Регламент № 794/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че изменение на разрешен от Комисията облекчен данъчен режим за биодизел трябва да се счита за нова помощ, за която е приложимо задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, когато това изменение се състои в промяна с обратно действие на критериите за разпределяне на квотите за биодизел, ползващи се от намалена акцизна ставка съгласно този режим.

34

От данните, с които разполага Съдът, е видно, че в основата на тези въпроси е поредица от решения на Комисията, с които тя последователно е разрешила първоначалната схема за помощи на 3 май 2002 г. (държавна помощ № 461/2001) (ОВ C 146, 2002 г., стр. 7) (наричано по-нататък „решението за одобряване от 2002 г.“), а след това на 21 юни 2005 г. (държавна помощ № 582/2004) (ОВ C 240, 2005 г., стр. 21) и на 11 март 2008 г. (държавна помощ № 326/2007) (ОВ C 134, 2008 г., стр. 1) (наричани по-нататък съответно „решението за одобряване от 2005 г.“ и „решението за одобряване от 2008 г.“) е разрешила последващи изменения на тази схема (наричани по-нататък и трите общо „разглежданите решения за одобряване“).

35

Комисията е приела всяко от тези решения след получаване на предварително уведомление от Италианската република на основание член 108, параграф 3 ДФЕС за редакцията на съответната схема за помощи. От друга страна, е безспорно, че националната правна уредба, чиято законосъобразност се оспорва в главните производства, е довела до изменение на критериите за разпределение на предоставяното по тази схема предимство, без Комисията да е била предварително уведомена за това изменение съгласно посочената разпоредба. Макар Италианската република да счита, че за даденото изменение не трябва да се прави уведомление, жалбоподателите в главните производства, които са всички производители на биодизел, твърдят пред запитващата юрисдикция, че изменението е незаконосъобразно, тъй като предвид неговото съществено значение то е трябвало да бъде съобщено на Комисията, преди да се приведе в изпълнение.

36

Във връзка с това следва да се припомни, че в рамките на създадената от членове 107 и 108 ДФЕС система за контрол на държавните помощи процедурата е различна в зависимост от обстоятелството дали помощите са вече съществуващи, или нови. Съгласно член 108, параграф 1 ДФЕС съществуващите помощи могат да бъдат правомерно прилагани, освен ако Комисията не установи тяхното несъответствие, а член 108, параграф 3 ДФЕС предвижда, че Комисията следва да бъде уведомявана в разумен срок за плановете за предоставяне на нови помощи или за изменение на съществуващи помощи, като те не могат да бъдат приведени в изпълнение преди процедурата да завърши с окончателно решение (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 86 и цитираната съдебна практика).

37

Както Съдът вече е посочил, задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС и уточнено в член 2 от Регламент № 659/1999, е един от основните елементи на системата за контрол, въведена с Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи (вж. по-специално решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 56 и цитираната съдебна практика).

38

В това отношение Съдът вече е уточнил, че за нови помощи, за които се прилага предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение за уведомяване, трябва да се считат мерките, приети след влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС, целящи въвеждане или изменение на помощи, с уточнението, че тези изменения могат да се отнасят или до съществуващи помощи, или до първоначални проекти, за които Комисията е уведомена (решение от 14 ноември 2019 г., Dilly’s Wellnesshotel, C‑585/17, EU:C:2019:969, т. 56 и цитираната съдебна практика).

39

Съгласно член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999 „съществуваща помощ“ по-конкретно означава всяка „разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета“. От това следва, че разглежданата в случая схема за помощи, както в първоначалната ѝ редакция, одобрена с решението за одобряване от 2002 г., така и в редакциите, изменени с решенията за одобряване от 2005 г. и от 2008 г., попада в обхвата на понятието „съществуваща помощ“ по смисъла на тази разпоредба.

40

От друга страна, понятието „нова помощ“ е определено в член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 като „всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ“. В това отношение член 4, параграф 1, първо изречение от Регламент № 794/2004 предвижда, че „[з]а целите на член 1, буква в) от [Регламент № 659/1999] [изменение] на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с [вътрешния] пазар“.

41

Както Съдът е постановил, изменението не може да се квалифицира като чисто формално или административно по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004, когато то може да повлияе върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар (решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 94).

42

За да се определи дали разглежданата в главните производства национална правна уредба въвежда изменение на схемата за помощи, което може да повлияе върху оценката на нейната съвместимост с вътрешния пазар, в който случай тя би трябвало да се счита за „[изменение] на съществуваща помощ“ и следователно за „нова помощ“, за която се прилага задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, следва да се вземат предвид както естеството и обхватът на това изменение, така и решенията за одобряване на Комисията относно предходните редакции на тази схема (вж. по аналогия решение от 20 септември 2018 г., Carrefour Hypermarchés и др., C‑510/16, EU:C:2018:751, т. 39—59).

43

На първо място, що се отнася до естеството и обхвата на изменението, за което става въпрос в случая, следва да се отбележи, че разглежданата в главните производства национална правна уредба е изменила с обратна сила критериите за разпределяне между предприятията, получатели по схемата, на количествата биодизел, за които се прилага намалената акцизна ставка за финансовите години 2006—2009. В частност от данните, с които разполага Съдът, е видно, че в съществувалите преди тази правна уредба редакции на схемата за помощи, критериите за предоставяне на квоти с данъчно облекчение за биодизел, определени на подзаконово равнище с Министерско постановление № 256/2003, а след това с Министерско постановление № 156/2008, са отдавали по-малко значение на производителната мощност на всяко съответно предприятие, тъй като първоначалният коефициент за претегляне от 0,4 е бил увеличен на 0,45 с Министерско постановление № 156/2008, като на преден план са изтъквали историческите данни за производството на всяко отделно предприятие, а именно количеството биодизел, което то действително е предложило на пазара в предходните години, при първоначален коефициент на претегляне от 0,6, намален с Министерско постановление № 156/2008 на 0,55.

44

След като в качеството на критерий е била предоставена по-голяма тежест на историческите данни за производството на всяко от съответните предприятия, така наречените „исторически“ производители, действащи от няколко години в сектора на биодизела, са получавали всеки път по-голямо количество биодизел с ниски данъчни ставки от това, което е било определено за производителите, намиращи се на този пазар едва отскоро макар и с по-голяма производителна мощност. След отмяната от Consiglio di Stato (Държавен съвет) на националните разпоредби, определящи критериите за разпределяне на получилите данъчно облекчение количества биодизел, италианският законодател е въвел разглежданата в главните производства национална правна уредба, съгласно която критерият на историческите данни за производството на всяко съответно предприятие и критерият на неговата производителна мощност се претеглят с един и същи коефициент, а именно 0,5 за всеки от тях.

45

При това положение трябва да се уточни, видно и от представените на Съда данни, които запитващата юрисдикция следва да провери, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не засяга нито кръга от получатели, за които преди това е бил приложим облекченият данъчен режим, нито бюджета на схемата за помощи, разрешена от Комисията с решението за одобряване от 2008 г., и не удължава срока на тази схема. Също така не се засяга нито определението за продукта, спрямо който се прилага намалена акцизна ставка, нито самата ставка.

46

На второ място, що се отнася до разглежданите решения за одобряване, следва да се припомни, че като изключения от установения в член 107, параграф 1 ДФЕС основен принцип на несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар решенията на Комисията, с които се разрешава схема за помощи, трябва да се тълкуват стриктно (решение от 20 септември 2018 г., Carrefour Hypermarchés и др., C‑510/16, EU:C:2018:751, т. 37 и цитираната съдебна практика).

47

Освен това съгласно постоянната съдебна практика, за да се даде тълкуване на такива решения на Комисията, следва не само да се разгледа техният текст, но и да се вземе предвид уведомлението, направено от съответната държава членка (решение от 20 септември 2018 г., Carrefour Hypermarchés и др., C‑510/16, EU:C:2018:751, т. 38 и цитираната съдебна практика).

48

В случая от разглежданите решения за одобряване следва, че критериите за разпределяне между предприятията, получатели по схемата, на количествата продукт, за които е приложима намалената акцизна ставка, не са обстоятелство, на което Комисията е основала своето одобрение на предходните редакции на разглежданата в главното производство схема за помощи.

49

По-специално, макар да е безспорно, че критериите за предоставяне на количествата биодизел при облекчен данъчен режим са били съобщени на Комисията — поне в уведомлението за измененията, които са предмет на решението за одобряване от 2008 г., в нито едно от разглежданите решения за одобряване обаче тези критерии не са били изрично разгледани.

50

Проверката на съвместимостта на разглежданата схема за помощи с вътрешния пазар се основава на други елементи особено що се отнася в частност до решението за одобряване от 2008 г. — на условията в раздел Д.3.3 от Насоките на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда (ОВ C 37, 2001 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 251), които се отнасят до оперативната помощ за възобновяеми енергийни източници. Така в съображения 32 и 36 от това решение Комисията проверява съответствието на определението за продукти, за които се прилага данъчното облекчение, с точка 6 от споменатите Насоки и с Директива № 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (ОВ L 123, 2003 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 170). В съображения 38—45 от посоченото решение Комисията проверява съответствието на изчисляването на помощта с критериите в точка 56 от Насоките и изключването на риска от прекомерно компенсиране. В този контекст Комисията отчита факта, че данъчното облекчение съществува съвместно с предвиденото за биогоривата задължение за тяхното пускане в употреба.

51

От разглежданите решения за одобряване обаче и от представените пред Съда становища по настоящите дела не следва, че изменението, въведено с разглежданата в главните производства национална правна уредба, на критериите за разпределяне между предприятията, получатели на квоти за биодизел при намалени данъчни ставки, би могло да повлияе върху който и да е елемент от съдържащите се в тези решения преценки. Освен това самият факт, че проект на национална правна уредба предвижда схема за помощи, който трябва да се съобщи на Комисията и за който тази институция е била уведомена от съответната държава членка, изобщо не предполага, че всички елементи от този проект трябва да се считат за съществени когато, както е в случая, това уведомление е последвано от решение на Комисията, разрешаващо съответната схема за помощи. Всъщност подобен подход би лишил от полезно действие понятието „[изменение] на съществуваща помощ“, което, както следва от самия текст на член 4, параграф 1, първо изречение от Регламент № 794/2004, припомнено в точка 40 от настоящото решение, обхваща не всяко изменение на съществуваща помощ, а само измененията, които оказват влияние върху оценката на съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар.

52

От съображение 23 от решението за одобряване от 2002 г., от съображение 22 от решението за одобряване от 2005 г. и от съображение 46 от решението за одобряване от 2008 г. несъмнено следва, че италианските власти са се ангажирали да представят годишни доклади на Комисията за мониторинг на свръхкомпенсацията. В тези доклади по-специално трябва да се посочват стойността на суровините и производствените разходи, отпуснатите квоти и дружествата, на които те са разпределени, както и всички останали данни, позволяващи на Комисията да прецени дали действително е налице свръхкомпенсация. Също така на италианските власти е било напомнено, че те трябва да уведомяват предварително Комисията за всяка промяна в условията, при които се предоставя помощта.

53

При все това, първо, по-специално от съображение 17 от решението за одобряване от 2005 г. и от съображение 44 от решението за одобряване от 2008 г. следва, че рискът от свръхкомпенсиране не произтича от критериите за разпределяне на облагания с ниска данъчна ставка продукт като такива, а от съотношението между разходите за производство на енергия от възобновяеми източници и пазарната цена на обикновеното дизелово гориво. Доколкото помощта се ограничава до покриване на разликата между тези две суми, когато е налице разумна печалба, свръхкомпенсацията е изключена.

54

Освен това, макар разглежданото в главните производства изменение да е довело до промяна на значението, което италианският законодател придава на двата параметъра, имащи отношение към разпределянето на помощта, а именно действителните исторически данни за производството на всяко съответно предприятие и неговата производителна мощност, тези два критерия остават релевантни и вече са приравнени помежду си в редакцията на разглежданата в главните производства схема за помощи, така че след като и акцизната ставка е оставена в сила, даденото изменение не обезсилва направения от Комисията извод в съображение 45 от решението за одобряване от 2008 г., съгласно което ниска акцизна ставка при съответната схема за помощи би могла да се ползва само за част от продукцията на всяко предприятие получател.

55

Второ, не може да се счита, че общо указание, каквото е съдържащото се в съображение 22 от решението за одобряване от 2005 г., според което италианските власти са длъжни предварително да уведомяват Комисията за всяка промяна в условията, при които се предоставя помощта, трябва да се тълкува като имащо за последица изменението на обхвата на задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, доколкото то се прилага, както следва от точки 39—41 от настоящото решение, само за измененията на съществуваща помощ, които са в състояние да окажат влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар. Това впрочем се потвърждава от факта, че в съображение 48 от решението за одобряване от 2008 г. Комисията отбелязва задължението да ѝ бъдат съобщавани промените в схемата за помощи, като изрично уточнява, че това уведомяване трябва да се извърши в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС и релевантните разпоредби от Регламент № 659/1999 и Регламент № 794/2004.

56

Трето, фактът, че поради новото редактиране на критериите за предоставяне на предимството, осъществено с разглежданата в главното производство национална правна уредба, на някои получатели се предоставят по-малки от първоначално предвидените квоти за биодизел с намалени данъчни ставки, докато квотите на други получатели се увеличават, не може да повлияе на направената от Комисията преценка в разглежданите решения за одобряване, че дадената схема за помощи е съвместима с вътрешния пазар. По-специално данните, с които разполага Съдът и които запитващата юрисдикция следва да провери, не са насочени към доказването на това, че изменението е поставило под въпрос целта на разглежданата схема за помощи, състояща се в намаляване на разходите на производителите на биодизел и на смесващите биодизел предприятия или на направената от Комисията преценка, че като дейност, която е от полза за енергията от възобновяеми източници и следователно от полза за опазването на околната среда, схемата за помощи е била и остава съвместима с правото на Съюза както в нейната първоначална редакция, така и в изменените ѝ редакции.

57

Следва да се добави, че това тълкуване на разглежданите решения за одобряване е в съответствие и с практиката на Съда, съгласно която при схема за помощи Комисията може само да проучи общите характеристики на съответната схема, без да е длъжна да разглежда всеки отделен случай на прилагане, поради което контролът на Комисията не трябва да се отнася до индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2018 г., Carrefour Hypermarchés и др., C‑510/16, EU:C:2018:751, т. 32 и цитираната съдебна практика и от 4 март 2021 г., Комисия/Fútbol Club Barcelona, C‑362/19 P, EU:C:2021:169, т. 65). Всъщност в рамките на схема за помощи Комисията може да се ограничи до преценката дали тази схема е необходима за постигането на една от целите, посочени в член 107, параграф 3 ДФЕС (решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 114 и цитираната съдебна практика).

58

От това следва, че изменението на критериите за разпределение на помощта, предоставена по разглежданата в главните производства схема за помощи, не засяга съставните елементи на тази схема, както са преценени от Комисията в рамките на разглежданите решения за одобряване с оглед на нейната оценка на съвместимостта на посочената схема с вътрешния пазар (вж. по аналогия решение от 13 декември 2018 г., Rittinger и др., C‑492/17, EU:C:2018:1019, т. 59). Следователно това изменение не представлява „[изменение] на съществуваща помощ“ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 и на член 4, параграф 1, първо изречение от Регламент № 794/2004 и следователно не е „нова помощ“, за която се прилага задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС. От това следва, че привеждането му в изпълнение не може да се счита за незаконосъобразно само поради това че не е било предварително съобщено на Комисията.

59

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че членове 107 и 108 ДФЕС, както и разпоредбите на Регламент № 659/1999 и Регламент № 794/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че изменение на разрешен от Комисията облекчен данъчен режим за биодизел не трябва да се счита за нова помощ, за която е приложимо задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, когато това изменение се състои в промяна с обратно действие на критериите за разпределяне на квотите за биодизел, ползващи се от намалена акцизна ставка съгласно този режим, доколкото изменението не засяга съставните елементи на дадената схема за помощи, както са преценени от Комисията с оглед на нейната оценка на съвместимостта на предходните редакции на тази схема с вътрешния пазар.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Членове 107 и 108 ДФЕС, както и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС], изменен с Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г., и на Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999 трябва да се тълкуват в смисъл, че изменение на разрешен от Комисията облекчен данъчен режим за биодизел не трябва да се счита за нова помощ, за която е приложимо задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, когато това изменение се състои в промяна с обратно действие на критериите за разпределяне на квотите за биодизел, ползващи се от намалена акцизна ставка съгласно този режим, доколкото изменението не засяга съставните елементи на дадената схема за помощи, както са преценени от Комисията с оглед на нейната оценка на съвместимостта на предходните редакции на тази схема с вътрешния пазар.