–

за Verein für Konsumenteninformation, от M. Poduschka и A. Klauser, Rechtsanwälte,

–

за Volkswagen AG, от T. Kustor и S. Prossinger, Rechtsanwälte,

–

за правителството на Обединеното кралство, от F. Shibli и Z. Lavery, в качеството на представители, подпомагани от B. Lask, barrister,

–

за Европейската комисия, от M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Verein für Konsumenteninformation, сдружение за информиране на потребителите със седалище във Виена (Австрия) (наричано по-нататък „VKI“), и учреденото по германското право акционерно дружество Volkswagen AG, производител на автомобили, със седалище във Волфсбург (Германия) относно отговорността на последното за щетите, нанесени с монтирането в превозните средства, купени от австрийски потребители, на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове.

3

Съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 са формулирани по следния начин:

4

Глава II от Регламент № 1215/2012, озаглавена „Компетентност“, по-специално съдържа раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, и раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“. Член 4, параграф 1 от този регламент, включен в посочения раздел 1, гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5

Член 7 от Регламент № 1215/2012, включен в раздел 2 от глава II, е формулиран по следния начин:

„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]

[…]“.

6

Член 6, „Нелоялна конкуренция и действия, ограничаващи свободната конкуренция“, от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (ОВ L 199, 2007 г., стр. 40, наричан по-нататък „Регламент Рим II“) гласи в параграф 1:

„Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от действие на нелоялна конкуренция, е правото на държавата, в която са засегнати или е вероятно да се засегнат конкурентни отношения или колективните интереси на потребители“.

7

На 6 септември 2018 г. VKI — чийто предмет на дейност съгласно устава му включва отстояване пред съдилищата на правата, прехвърлени му от потребители с цел предприемане на действия по съдебен ред — предявява иск пред Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) с цел Volkswagen да бъде осъдено да му заплати сумата от 3611806 EUR заедно с лихвите и съдебните разноски, както и да бъде установена отговорността му за всички вреди, който все още не подлежат на количествено измерение и/или ще настъпят в бъдеще.

8

В подкрепа на искането си VKI твърди, че Volkswagen носи деликтна и квазиделиктна отговорност, посочвайки че 574-те потребители, които са му прехвърлили правата си за предявяването на иска в главното производство, са придобили в Австрия нови или употребявани превозни средства, оборудвани с двигател EA 189, преди на 18 септември 2015 г. публично да бъде разкрито извършеното от Volkswagen манипулиране на данните за емисиите на отработените газове от тези превозни средства. Според VKI тези двигатели са снабдени с „измервателно-коригиращо устройство“, което е незаконно с оглед на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1). Това бил софтуер, който по време на изпитванията и измерванията позволявал емисиите на отработените газове да изглеждат като отговарящи на изискваните максимални стойности, при положение че в реални условия, тоест при използването на съответните превозни средства на пътя, действително изхвърлените замърсяващи вещества достигат равнища, надхвърлящи многократно предписаните максимални стойности. Само благодарение на този софтуер, манипулиращ данните за посочените емисии, Volkswagen успяло да получи за превозните средства, оборудвани с двигател EA 189, типовото одобрение, предвидено в правната уредба на Съюза.

9

Според VKI щетата за собствениците на тези превозни средства се дължи на това, че ако са знаели за въпросното манипулиране, те са щели или да не купят такова превозно средство, или да получат отстъпка върху цената от поне 30 %. Тъй като разглежданите превозни средства от самото начало били с недостатък, пазарната им цена и съответно покупната им такава били значително по-ниски от действително платената цена. Разликата съставлявала щета, пораждаща право да се иска поправянето ѝ.

10

За да обоснове международната компетентност на запитващата юрисдикция, VKI се позовава на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012. Както сключването на договора за продажба, така и заплащането на цената за придобиване и предоставянето или доставката на разглежданите превозни средства били реализирани на територията, на която е компетентна тази юрисдикция. Това била не просто вреда, която е последваща спрямо покупката на превозните средства, а първоначална вреда, обосноваваща компетентността на посочената юрисдикция. Тя се изразявала в намаляване на имуществото на всеки засегнат потребител, настъпило най-рано към датата на покупката и на предаването на въпросните превозните средства на мястото за доставка и съответно на територията, на която е компетентна запитващата юрисдикция. Именно на това място машинациите на Volkswagen, които могат да ангажират неговата деликтна отговорност, за пръв път породили своите последици и нанесли пряко щета на засегнатите потребители.

11

Volkswagen счита, че искът на VKI трябва да се отхвърли, и оспорва международната компетентност на запитващата юрисдикция с оглед на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.

12

Запитващата юрисдикция има съмнения дали в разглеждания случай самата покупка на разглежданите превозни средства от установени в Австрия продавачи на автомобили и самата доставка на тези превозни средства в Австрия са достатъчни, за да обосноват компетентността на австрийските юрисдикции с оглед на тази разпоредба. От практиката на Съда, и по-специално от решение от 19 септември 1995 г., Marinari (C‑364/93, EU:C:1995:289, т. 14 и 15), тя заключава, че пряко пострадалите лица могат да се позоват на съдебната компетентност при деликтите и квазиделиктите само доколкото претендират първоначална вреда, а не само последващи вреди.

13

Всъщност според посочената юрисдикция софтуерът, позволяващ да се манипулират данните за емисиите на отработените газове на разглежданите превозни средства, е причинил първоначална вреда, докато претендираната от VKI вреда, изразяваща се в намаляване на стойността на тези превозни средства, представлява последваща вреда, която произтича от обременяването на посочените превозни средства с материален недостатък.

14

Запитващата юрисдикция освен това се пита дали чисто имуществените щети, произтичащи от деяния, които могат да ангажират деликтната отговорност, могат да обосноват компетентността с оглед на член 7, точка 2) от Регламент № 1215/2012.

15

Тази юрисдикция посочва, че предвид решение от 16 юни 2016 г., Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449), някои аспекти от делото в главното производство сочат, че Германия следва да се счете за мястото на настъпване на разглежданата вреда. Дори ако вредата е настъпила — както твърди VKI — с покупката и доставката в Австрия на превозните средства, оборудвани със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, предвид фактите всички искания за обезщетение засягали едно и също нещо, а именно неправомерните машинации, за които се търси отговорност от Volkswagen и които са извършени в седалището на това дружество, тоест в Германия. С оглед на надлежното организиране на производството, и по-специално поради близостта с предмета на спора и улесняването на събирането на доказателствата, германските юрисдикции съответно били обективно в по-добро положение, за да определят каква е отговорността за твърдените щети. Освен това компетентността на юрисдикциите по мястото на покупката на разглежданите превозни средства и на тяхната доставка на крайните потребители, сред които са и приобретателите на употребявани превозни средства, не отговаряла непременно на изискването за предвидимост на съдебната компетентност.

16

На последно място, запитващата юрисдикция се пита дали признаването на международната компетентност на австрийските юрисдикции е съвместимо с изискваното в практиката на Съда стриктно тълкуване на специалните правила за компетентност, предвидени в Регламент № 1215/2012.

17

При това положение Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?“.

18

В писменото си становище VKI твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като поставеният въпрос бил както неотносим, така и хипотетичен.

19

Същевременно, съгласно постоянната съдебна практика, въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 22 и цитираната съдебна практика).

20

В случая преюдициалното запитване трябва да се обяви за допустимо, тъй като съгласно акта за преюдициално запитване исканото тълкуване на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 е необходимо, за да се установи дали запитващата юрисдикция е компетентна по силата на тази разпоредба да се произнесе по спора в главното производство.

21

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка, мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка.

22

В самото начало трябва да се припомни, че тъй като съгласно съображение 34 от Регламент № 1215/2012 с последния се отменя и заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), който от своя страна заменя Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции във връзка с присъединяването на нови държави членки към нея (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), даденото от Съда тълкуване на разпоредбите от последните правни актове се отнася и за разпоредбите от Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като „еквивалентни“ (решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 23 и цитираната съдебна практика). Такъв впрочем е случаят с член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция и от Регламент № 44/2001, от една страна, и член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, от друга (вж. в този смисъл решение от 31 май 2018 г., Nothartová, C‑306/17, EU:C:2018:360, т. 18 и цитираната съдебна практика).

23

Както Съдът нееднократно е посочвал в практиката си по тези разпоредби, понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“ се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (решения от 16 юли 2009 г., Zuid-Chemie, C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 23 и от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 25 и цитираната съдебна практика).

24

В разглеждания случай, от една страна, от материалите, с които разполага Съдът, е видно, че мястото на събитието, причинило вредата, се намира в държавата членка, на чиято територия разглежданите автомобилни превозни средства са били оборудвани със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, а именно в Германия.

25

От друга страна, що се отнася до мястото на настъпване на вредата, трябва да се определи къде се намира това място при обстоятелства като тези в спора в главното производство, тоест когато вредоносните последици са се проявили едва след придобиването на разглежданите превозни средства, при това в друга държава членка — в разглеждания случай в Австрия.

26

В това отношение запитващата юрисдикция правилно припомня, че съгласно постоянната практика понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“ не може да се тълкува разширително, така че да обхване всяко място, на което могат да бъдат усетени неблагоприятните последици от събитие, което вече е причинило вреда, действително настъпила на друго място. Следователно това понятие не може да бъде тълкувано като включващо мястото, където пострадалото лице твърди, че е понесло имуществена вреда, до която е довела първоначална вреда, настъпила и понесена от него в друга държава (решения от 19 септември 1995 г., Marinari, C‑364/93, EU:C:1995:289, т. 14 и 15, и от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 28 и цитираната съдебна практика).

27

Във връзка с член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция Съдът също така постановява, че вреда, която е само непряка последица от щетата, нанесена първоначално на други лица, които пряко са пострадали от настъпилата вреда на различно място от това, където на непряко пострадалото лице впоследствие е нанесена щетата, не може да обоснове съдебната компетентност съгласно тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 11 януари 1990 г., Dumez France и Tracoba, C‑220/88, EU:C:1990:8, т. 14 и 22).

28

Съдът приема също, че последващи неблагоприятни последици не могат да обосноват предоставяне на компетентност въз основа на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 27 и цитираната съдебна практика).

29

При това положение от материалите, с които разполага Съдът, следва — в зависимост обаче от преценката на фактите, която запитващата юрисдикция трябва да извърши — че в главното производство твърдяната от VKI вреда се изразява в загуба на стойност от разглежданите превозни средства, произтичаща от разликата между цената, платена от приобретателя за такова превозно средство, и реалната му стойност предвид инсталирането на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове.

30

Поради това, макар тези превозни средства да са били засегнати от недостатък още от инсталирането на въпросния софтуер, се налага изводът, че твърдяната вреда е настъпила едва в момента на покупката на посочените превозни средства чрез придобиването им на цена, надхвърляща тяхната реална стойност.

31

Такава щета, която не е била налице преди покупката на превозното средство от крайния приобретател, който се счита ощетен, съставлява първоначална вреда по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 26 от настоящото решение, а не непряка последица от щетата, нанесена първоначално на други лица, по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 27 от настоящото решение.

32

Освен това, противно на виждането на запитващата юрисдикция, тази вреда не представлява и чисто имуществена щета.

33

С разглеждания в главното производство иск за обезщетение действително се цели да се получи компенсация за намаляването на стойността на разглежданите превозни средства, оценено на 30 % от покупната им цена, тоест количествено измерима финансова компенсация. Както посочва Европейската комисия в писменото си становище, изразяването на искането за обезщетение в евро обаче не означава, че става въпрос за чисто имуществена щета. Всъщност, за разлика от делата, по които са постановени решения от 10 юни 2004 г., Kronhofer (C‑168/02, EU:C:2004:364), от 28 януари 2015 г., Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и от 12 септември 2018 г., Löber (C‑304/17, EU:C:2018:701) — където финансови инвестиции водят до намаляване на финансовите активи на съответните лица без никаква връзка с материално благо — по делото в главното производство се разглежда недостатък, засягащ превозни средства, които са материални блага.

34

В разглеждания случай съответно става въпрос не за чисто имуществена щета, а за материална вреда, изразяваща се в загуба на стойност от всяко засегнато превозно средство и произтичаща от факта, че поради разкриването на инсталирането на софтуера, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, срещу плащането, извършено за придобиването на такова превозно средство, се оказва предоставено превозно средство, което е засегнато от недостатък и съответно има по-малка стойност.

35

Налага се съответно изводът, че при предлагане на пазара на превозни средства, оборудвани от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, нанесената щета на крайния приобретател не е нито непряка, нито чисто имуществена и настъпва при придобиването на такова превозно средство от трето лице.

36

При обстоятелства като посочените в точки 34 и 35 от настоящото решение такова тълкуване на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 съответства на целта за предвидимост на правилата за компетентност, посочена в съображение 15 от този регламент, тъй като установен в дадена държава членка производител на автомобили, извършващ незаконосъобразни манипулации в превозни средства, предлагани на пазара в други държави членки, може разумно да очаква срещу него да бъде предявен иск пред юрисдикциите на тези държави (вж. по аналогия решения от 28 януари 2015 г., Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 56 и от 12 септември 2018 г., Löber, C‑304/17, EU:C:2018:701, т. 35).

37

Всъщност, нарушавайки съзнателно правните изисквания, които трябва да спазва, такъв производител трябва да очаква вредата да настъпи в мястото, където съответното превозно средство е придобито от лице, което основателно е могло да очаква, че превозното средство съответства на тези изисквания, и което впоследствие установи, че разполага с вещ, която е дефектна и с по-малка стойност.

38

Това тълкуване съответства и на целите за близост и за добро правораздаване, посочени в съображение 16 от Регламент № 1215/2012, тъй като, за да определи размера на нанесената щета, на националната юрисдикция може да се наложи да прецени пазарните условия в държавата членка, на чиято територия е купено превозното средство. Юрисдикциите на последната държава членка впрочем могат най-лесно да получат достъп до доказателствените средства, които са необходими за извършването на тези преценки (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 34).

39

Накрая, посоченото тълкуване съответства на изискванията за последователност, предвидени в съображение 7 от Регламент Рим II, тъй като съгласно член 6, параграф 1 от него мястото на настъпване на вредата в случай, свързан с акт на нелоялна конкуренция, е мястото, където „са засегнати или е вероятно да се засегнат конкурентни отношения или колективните интереси на потребители“. Акт като разглеждания в главното производство, който представлява акт на нелоялна конкуренция, тъй като може да засегне колективните интереси на потребителите като група (решение от 28 юли 2016 г., Verein für Konsumenteninformation, C‑191/15, EU:C:2016:612, т. 42), може да засегне тези интереси във всяка държава членка, на чиято територия дефектната стока е купена от потребителите. Следователно съгласно Регламент Рим II мястото на настъпване на вредата е мястото, където такава стока е била купена (вж. по аналогия решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 35).

40

С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка, мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка от техния производител със софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка, мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка.