–

за Compagnie des pêches de Saint-Malo, от F.‑H. Briard и B. de Dreuzy, адвокати, както и от A. Bodmer,

–

за френското правителство, от E. de Moustier и P. Dodeller, в качеството на представители

–

за Европейската комисия, от V. Bottka и C. Georgieva-Kecsmar, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на Решение 2005/239/CE на Комисията от 14 юли 2004 година относно определени мерки за помощ, приложени от Франция в полза на производителите на аквакултури и риболовните предприятия (ОВ L 74, 2005 г., стр. 49, по-нататък наричано „спорното решение“).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между ministre de l’Agriculture et de l’Alimentation (министър на земеделието и храните, Франция) и Compagnie des pêches de Saint-Malo относно акт за събиране на вземания, издаден с оглед на връщането на помощите, които това дружество е получило в изпълнение на националните мерки, предмет на спорното решение.

3

Съображения 17, 18, 20, 55, 56, 98 и 99 от спорното решение имат следното съдържание:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

4

Член 3 от това решение гласи:

„Мярката за помощ в полза на рибарите, приведена в изпълнение от Франция под формата на намаление на социалноосигурителните задължения за периода между 15 април и 15 октомври 2000 г. е несъвместима с общия пазар“.

5

Съгласно член 4 от посоченото решение:

„1.   Франция взема всички необходими мерки за възстановяване от страна на получателите им на помощите, посочени в [член 3] и които вече са им предоставени неправомерно.

2.   Възстановяването се извършва без забавяне и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на настоящото решение. Сумите, които трябва да бъдат възстановени включват лихва от датата, на която са поставени на разположение на бенефициерите, до тяхното възстановяване. […]“.[неофициален превод]

6

Член L. 741‑9 от Сode rural et de la pêche maritime (Кодекс за селското стопанство и за морския риболов) в редакцията си, приложима към спора в главното производство, гласи:

„Средствата за социалното осигуряване на селскостопанските работници се набират от:

I.- За здравно осигуряване, майчинство, инвалидност и смърт

1° Вноски определени въз основа на:

2° От част от сумите от социалноосигурителните вноски, посочени в членове L. 136‑1, L. 136‑6, L. 136‑7, L. 136‑7‑1 от Кодекса на социалното осигуряване.

II.- За пенсиите за старост от вноска въз основа на:

III.- За осигуряването за вдовство, от вноска, въз основа на получените от осигурените лица възнаграждения или печалби, дължими от тях“.

7

В член 4 от Décret du 17 juin 1938 relatif à la réorganisation et à l’unification du régime d’assurance des marins (Наредба от 17 юни 1938 г. относно реорганизацията и уеднаквяването на схемата за осигуряване на моряците) в редакцията си, приложима към спора в главното производство, е предвидено следното:

„С изключение на ранените или болни моряци, за които вноските са за сметка на техния корабособственик или на Общия фонд за социално осигуряване, включването към Общия фонд за социално осигуряване води до плащане на лична осигурителна вноска и осигурителна вноска от работодателя при условията, определени в членове L. 41 и L. 42 от Сode des pensions de retraite des marins (Кодекс за пенсиите на моряците).

Когато период на прослужено време е зачетен само частично за пенсията от фонда за пенсиите на моряците, вноските и дължимите суми остават като задължение към Общия фонд за социално осигуряване за целия период“.

8

В резултат, от една страна, на замърсяването с гориво, причинено от потъването на кораба Erika на 12 декември 1999 г. в Бискайския залив, и от друга страна, на сериозните вреди в южната половина на Франция след силната буря на 27 и 28 декември 1999 г., Френската република приема разпоредби за обезщетяване в полза на рибарите и на занимаващите се с аквакултури, за да компенсира причинените им по тези причини вреди.

9

Първоначално са предвидени различни мерки за обезщетяване на рибарите и на занимаващите се с аквакултури в шестте френски департамента на атлантическия бряг, засегнати непосредствено от тези събития, а именно тези от Финистер до Жиронд.

10

С две окръжни, от 15 април и от 13 юли 2000 г., Френската република приема няколко допълнителни мерки, състоящи се по-конкретно в намаляване с 50 % на социалноосигурителните вноски в полза на всички предприятия от засегнатия отрасъл за периода между 15 април и 15 юли 2000 г. за занимаващите се с аквакултури и за периода между 15 април и 15 октомври 2000 г. за рибарите. Това намаляване се отнася както за вноските на работодателите, така и за тези на работниците и е приложено по отношение на всички рибари и на всички, занимаващи се с аквакултури на континенталната територия на Франция и на отвъдморските департаменти.

11

Френските власти прилагат незабавно различните мерки, които са съобщени на Комисията едва с писмо от 21 юни 2000 г.

12

Със спорното решение Комисията квалифицира част от тези мерки, а именно тази относно намаляването на социалноосигурителни вноски на рибарите, за несъвместими с общия пазар държавни помощи и разпорежда незабавно събиране на сумите, съответстващи на намалението. Законосъобразността на това решение не е оспорена с жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС нито от Френската република, нито от някой от ползващите се от тези мерки.

13

След приемането на това решение между Комисията и френските органи са разменени няколко писма, по повод на които те на първо време приканват Комисията да преразгледа становището си, а след това я уведомяват за факта, че според проучване на предприятията, от които трябвало да се съберат спорните помощи, се оказвало, че някои са изчезнали, докато други имали сериозни икономически затруднения.

14

На 23 декември 2009 г., като приема, че Френската република още не е изпълнила спорното решение, Комисията сезира Съда с иск за установяване на неизпълнение на задължения от страна на държава членка, по който е постановено решение от 20 октомври 2011 г., Комисия/Франция (C‑549/09, непубликувано, EU:C:2011:672).

15

В това решение Съдът постановява, че като не е изпълнила спорното решение в определения срок, Френската република не е изпълнила задълженията, които има по силата на член 288, четвърта алинея ДФЕС и член 4 от това решение. Освен това в точки 42 и 43 от посоченото решение в отговор на довода, повдигнат от Френската република, възпроизведен в точка 23 от същото решение и изведен от обстоятелството, че „тъй като сумите, съответстващи [на] намаляването на вноските на работниците, се внасят на компетентните институции от предприятията за сметка на работниците, предприятията не трябвало да ги възстановяват“, той приема, че този довод в действителност означава, че се оспорва направената в спорното решение преценка на Комисията относно характера на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС на намаляването на вноските върху заплатите както на работниците, така и на работодателите и че в производство по такъв иск за установяване на неизпълнение на задължения той не следва да взима становище по законосъобразността на това решение.

16

След постановяване на решение от 20 октомври 2011 г., Комисия/Франция (C‑549/09, непубликувано, EU:C:2011:672), с писмо от 20 декември 2012 г. Комисията иска от Френската република да започне отново процедурата по събиране на съответните помощи от получилите ги предприятия, за да събере и сумите, съответстващи на намаленията на вноските на работниците върху заплатите, което Френската република взема предвид, отразено в писмо от 7 февруари 2013 г.

17

В изпълнение на това искане на 22 февруари 2013 г. областният директор на публичните финанси на Бретан (Франция) издава акт за събиране на държавни вземания срещу Compagnie des pêches de Saint-Malo за сума в размер, съответстващ на намалението на вноските на работниците върху заплатите, от което се твърди, че се е възползвало това дружество между 15 април и 15 октомври 2000 г., а именно 84550,08 eur ведно с лихва за забава.

18

Този акт за събиране на държавни вземания е оспорен от дружеството пред Тribunal administratif de Rennes (Административен съд Рен, Франция), който го отменя с решение от 25 юни 2015 г. Въззивната жалба, подадена от министъра на околната среда, на енергетиката и на морето, отговарящ за международните отношения във връзка с климата, е отхвърлена от Сour administrative d’appel de Nantes (Административен апелативен съд Нант, Франция) с решение от14 април 2017 г. На 14 юни 2017 г. министърът на селското стопанство и храните подава срещу него касационна жалба до Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), в която по-конкретно той поддържа, че апелативната юрисдикция, от една страна, е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че риболовните предприятия не са се възползвали от спорните освобождавания от вноски на работниците върху заплатите, при положение че те са квалифицирани от Комисията като несъвместими с общия пазар държавни помощи, и от друга страна, че тя е изопачила представените ѝ доказателства по делото, като приела, че от разследването се установявало, че намаляването на вноските върху заплатите механично довело до увеличаване на размера на нетната заплата, изплатена на съответните работници.

19

От обясненията в акта за преюдициално запитване се установява, че след като отхвърля първите основания, повдигнати от Compagnie des pêches de Saint-Malo, изведени по същество от несъобразяването в спорния акт за събиране на държавни вземания с изискването за мотивиране, произтичащо от правото на Съюза, и с принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност и на спазване на разумен срок, Conseil d’État (Държавен съвет) отхвърля искането на това дружество за сезиране на Съда на основание член 267 ДФЕС с преюдициален въпрос за преценка на валидността на спорното решение. Като се основава на решения от 9 март 1994 г., TWD Textilwerke Deggendorf (C‑188/92, EU:C:1994:90), от 19 октомври 2000 г., Италия и Sardegna Lines/Комисия (C‑15/98 и C‑105/99, EU:C:2000:570), и от 25 юли 2018 г., Georgsmarienhütte и др. (C‑135/16, EU:C:2018:582), запитващата юрисдикция всъщност приема, че като действителен получател на индивидуални помощи, отпуснати по схемата за помощи, чието възстановяване е разпоредено от Комисията, посоченото дружество е пряко и лично засегнато от спорното решение по смисъла на член 263 ДФЕС и тъй като то не го е отнесло до Съда чрез жалба за отмяна, то не може да оспорва валидността му по повод на състезателно производство, образувано срещу приетите от националните органи мерки за изпълнение на това решение.

20

Що се отнася до последното повдигнато от Compagnie des pêches de Saint-Malo основание, което по същество е, че спорното решение предполага единствено възстановяване на сумите, съответстващи на намаленията на вноските на работодателите, като тези, съответстващи на вноските на работниците, са изключени, при положение че те трябва да бъдат възстановени от работниците от риболовните предприятия, които единствени са се ползвали реално от тях, Conseil d’État (Държавен съвет) веднага отбелязва, че макар в съображение 18 от спорното решение, където са описани разглежданите национални мерки, да се посочва, че спорното намаление се е отнасяло до вноските на работодателите и на работниците, в останалата част от това решение се говори само за „социалноосигурителни вноски“, без изрично уточнение дали намаленията на вноските, чието събиране е разпоредено, се отнася също и за вноските на работниците. От друга страна, той уточнява, че по силата на посочените в точки 6 и 7 от настоящото решение национални разпоредби вноските на работодателите, които те правят по схемата на селскостопанските работници и по схемата на моряците, се дължат от риболовните предприятия, в качеството им на работодатели, докато вноските на работниците се дължат от самите работници. Последните посочени вноски всъщност не били в тежест на риболовните предприятия; те само ги удържали от възнагражденията на своите работници във всеки фиш за заплата. Така намаляването на вноските на работниците се отразявало на работниците, които се ползвали непосредствено от него, тъй като щели да получат нетна заплата, увеличена със сумата, съответстваща на намаляването на тези вноски.

21

Според Conseil d’État (Държавен съвет) отговорът на посоченото основание на Compagnie des pêches de Saint-Malo зависи от това дали спорното решение трябва да се тълкува в смисъл, че с него са обявени за несъвместими с общия пазар само намаленията на вноските на работодателите, тъй като риболовните предприятия не се ползват директно от намаленията на вноските на работниците, които намаления при това положение не могат да попаднат в приложното поле на член 107 ДФЕС, или обратно, в смисъл, че несъвместимостта се отнася и за втория вид намаления. Ако се възприеме втората хипотеза, ще се постави освен това въпросът дали трябва да се счита, че риболовните предприятия, към които се числят работниците, ползвали се от намаленията на вноските на работниците, са се ползвали от всичките намаления, или само от част от тях. Във връзка с втората хипотеза запитващата юрисдикция се пита по какъв начин трябва да се оцени тази част от намаленията. От друга страна, ще се постави въпросът дали държавата членка, до която е адресирано разпореждането за възстановяване на сумите, трябва да разпореди връщането от съответните работници на частта от помощта, от която те са се ползвали.

22

При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

Като се основава на решения от 9 март 1994 г., TWD Textilwerke Deggendorf (C‑188/92, EU:C:1994:90) и от 25 юли 2018 г., Georgsmarienhütte и др. (C‑135/16, EU:C:2018:582), Комисията повдига като главно искане да се уважи възражението ѝ за недопустимост на преюдициалното запитване. Според нея целта на двата въпроса, поставени от Conseil d’État (Държавен съвет), макар да са формулирани като въпроси за целите на тълкуването, в действителност е да се оспори валидността на спорното решение, тъй като с него е квалифицирано като несъвместима с общия пазар държавна помощ намаляването на вноските на работниците, предмет на главното производство, и е разпоредено възстановяването на сумите, съответстващи на тези намаления. Тази квалификация на преюдициалните въпроси се потвърждавала както от целта и самия смисъл на така формулираните въпроси, така и от контекста, в който били поставени, а именно производство по касационна жалба пред национална юрисдикция, в което ответникът в главното производство оспорва валидността на това решение.

24

Според Комисията, тъй като при ограничителен прочит на спорното решение се подразбира, че искането за възстановяване се отнася само за сумите, съответстващи на намаленията на вноски на работодателите, като се изключват вноските на работниците, по същество това би означавало да се даде възможност на Compagnie des pêches de Saint-Malo да оспорва законосъобразността на това решение чрез преюдициален въпрос, за който се твърди, че е относно тълкуването на посоченото решение. Такава възможност обаче е изключена от практиката на Съда, посочена в предната точка от настоящото решение, тъй като това дружество не е подало жалба за отмяна на посоченото решение на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, въпреки че в качеството си на бенефициер на обявени за несъвместими с общия пазар държавни помощи оспорването от негова страна на това решение безспорно би било допустимо. При това положение, след като не е използвало този способ за защита в определения срок, посоченото дружество не може да оспорва валидността на същото решение по повод на жалба срещу националните мерки за неговото изпълнение.

25

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, както посочва по същество генералният адвокат в точка 22 от заключението си, че какъвто и да е предметът на първия въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, във втория въпрос има ясно искане за тълкуване. Затова, макар обстоятелството, че Compagnie des pêches de Saint-Malo не е оспорило законосъобразността на спорното решение чрез жалба за отмяна да може евентуално да се отрази на допустимостта на първия въпрос, при всяко положение то не би могло да доведе до недопустимост на преюдициалното запитване в неговата цялост (вж. в този смисъл решение от 17 февруари 2011 г., Bolton Alimentari,C‑494/09, EU:C:2011:87, т. 21).

26

От друга страна, когато става въпрос за допустимостта на първия въпрос, следва да се посочи, че макар да изглежда, че намерението на запитващата юрисдикция е било да се придържа към искането за тълкуване, за да установи дали нареждането за събиране на държавни вземания, издадено от Комисията въз основа на спорното решение, се отнася не само до сумите, съответстващи на намаленията на вноските на работодателите, но и до тези, съответстващи на намаленията на вноските на работниците, също от самия текст на този въпрос се установява, че запитващата юрисдикция пита Съда относно направената от Комисията в спорното решение преценка на характера на „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, на намаляването на вноските на работниците. Поради това следва да се приеме, че тя повдига имплицитно въпрос относно преценката на валидността на това решение.

27

Във връзка с това следва да се отбележи, че ако при разпределянето между националните юрисдикции и Съда на функциите по прилагането на член 267 ДФЕС националните юрисдикции трябва да преценяват релевантността на поставените въпроси, за Съда остава задачата да извлече от всички изложени от националната юрисдикция данни аспектите от правото на Съюза, които предвид предмета на спора се нуждаят от тълкуване или от преценка на валидността (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 1980 г., Roquette Frères, 145/79, EU:C:1980:234, т. 7).

28

Както отбелязва генералният адвокат в точки 25—31 от заключението си, от съдебната практика се установява, че изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно валидността на акт на Съюза или също обстоятелството, че такъв въпрос е повдигнат по делото в главното производство, са елементи, за които Съдът държи сметка при преценката си дали следва да се повдигне служебно въпросът за валидността на акт, за който запитващата юрисдикция формално е поискала само да бъде тълкуван (вж. в този смисъл решения от 13 декември 1989 г., Paris, C‑204/88, EU:C:1989:643, т. 8, от 11 юни 2009 г., Hans & Christophorus Oymanns, C‑300/07, EU:C:2009:358, т. 46 и 47, от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 67 и от 16 юли 2020 г., Facebook Ireland и Schrems, C‑311/18, EU:C:2020‑559, т. 159—161).

29

В случая обаче следва да се отбележи, от една страна, че от акта за преюдициално запитване и от преписката, с която разполага Съдът, се установява, че в жалбата си до първоинстанционната национална юрисдикция Compagnie des pêches de Saint-Malo оспорва директно спорното решение, тъй като в него намаляването на съответните вноски на работниците е квалифицирано като несъвместима с общия пазар държавна помощ. От друга страна, като подчертава, както беше отбелязано в точки 20 и 21 от настоящото решение, че тъй като риболовните предприятия не се ползват пряко от намаляването на тези вноски на работниците, то не може да попадне в приложното поле на член 107 ДФЕС, по този начин посочената юрисдикция дава израз на собствените си съмнения относно валидността на спорното решение.

30

Освен това, независимо че формално преюдициалните въпроси са относно тълкуването на спорното решение, за да бъде даден изчерпателен отговор на запитващата юрисдикция, уместно е да се разгледа и валидността на това решение.

31

Както следва от практиката на Съда обаче въпрос за валидността не може да бъде повдигнат служебно, ако няма никакво съмнение, че направено от ответника в главното производство искане за отмяна на спорното решение би било допустимо (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2007 г., Lucchini, C‑119/05, EU:C:2007:434, т. 56, от 8 юли 2010 г., Afton Chemical, C‑343/09, EU:C:2010:419, т. 19—25 и от 25 юли 2018 г., Georgsmarienhütte и др., C‑135/16, EU:C:2018:582, т. 37).

32

В това отношение обаче следва да се приеме, че в случая в момента, в който Compagnie des pêches de Saint-Malo би могло да оспори спорното решение пред Общия съд с жалба по член 263 ДФЕС, не е било сигурно, че то има правен интерес от оспорването на тази част от решението относно вноските на работниците, по-специално при положение че както се установява от преписката, с която разполага Съдът, тези вноски не са били в тежест на риболовните предприятия в качеството им на работодатели, а са били в тежест на работниците, които реално са се ползвали от намаленията на тези вноски.

33

Освен това, като се вземе предвид, че както беше подчертано в точки 16 и 17 от настоящото решение, едва след постановяването на решение от 20 октомври 2011 г., Комисия/Франция (C‑549/09, непубликувано, EU:C:2011:672) Compagnie des pêches de Saint-Malo е било надлежно информирано за това, че издаденото от Комисията разпореждане за събиране на вземания се отнася също и за сумите, съответстващи на намаленията на вноските на работниците, то е могло да счита, преди да изтече срокът за обжалване, определен в член 263 ДФЕС, че няма правен интерес да обжалва спорното решение, за да се противопостави на събирането на тези суми. От друга страна, не е изключена възможността, ако това дружество беше подало жалба срещу решението, Общият съд да повдигне служебно, по тези съображения, както и по изложените от генералния адвокат в точка 49 от заключението му, липсата на правен интерес за посоченото дружество.

34

В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика правният интерес, който трябва да е възникнал и все още да съществува, представлява също и условие за допустимостта на жалбата, подадена на основание член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., ACEA/Комисия, C‑319/09 P, непубликувано, EU:C:2011:857, т. 67 и цитираната съдебна практика), чиято липса е липса на абсолютна процесуална предпоставка, която Съдът може да разгледа служебно (вж. в този смисъл определение от 7 октомври 1987 г., d. M./Съвет и ИСС, 108/86, EU:C:1987:426, т. 10).

35

С оглед на това следва да се приеме, че не е очевидно, че подадена от ответника в главното производство жалба за отмяна би била допустима.

36

От всички изложени по-горе съображения следва, че преюдициално запитване е допустимо в неговата цялост.

37

В началото следва да се отбележи, че както се установява от точка 42 решение от 20 октомври 2011 г., Комисия/Франция (C‑549/09, непубликувано, EU:C:2011:672), в спорното решение Комисията квалифицира намаляването на социалноосигурителните вноски както на работодателите, така и на работниците като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност, макар в член 3 от това решение Комисията да посочва само намаляването на социалноосигурителни вноски, от съображения 18 и 20 от посоченото решение се установява, че понятието „социалноосигурителни вноски“ включва както вноските на работодателите, така и вноските на работниците.

38

Съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да бъдат изпълнени всички посочени по-долу условия. На първо място, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством средства от държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя избирателно предимство на предприятието бенефициер. Четвърто, тя трябва да нарушава конкуренцията или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Azienda Napoletana Mobilità, C‑659/17, EU:C:2019:633, т. 20 и цитираната съдебна практика).

39

Що се отнася до условието разглежданата в главното производство мярка да се анализира като предоставяне на предимство на нейния получател, също от постоянната практика на Съда следва, че за държавна помощ се счита всяка намеса чрез държавни ресурси, която под каквато и да е форма може да постави пряко или непряко в по-благоприятно положение определени предприятия или която трябва да се счита за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 83 и 84 и цитираната съдебна практика).

40

Следва също да се припомни, че понятието за помощ включва предоставените от държавните органи предимства, които по различни начини намаляват задълженията, обичайно в тежест на бюджета на едно предприятие. Така частично намаляване на задълженията във връзка със социалното осигуряване в тежест на предприятията от определен промишлен отрасъл представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, ако предназначението на тази мярка е да освободи частично тези предприятия от имуществените задължения, произтичащи от нормалното прилагане на общата система за социално осигуряване, без това освобождаване да е обосновано от естеството или от структурата на тази система (решение от 5 октомври 1999 г., Франция/Комисия, C‑251/97, EU:C:1999:480, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

41

Съдът подчертава освен това, че социалната цел на държавната намеса не е достатъчна, за да се избегне направо квалифицирането ѝ като „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 1999 г., Франция/Комисия, C‑251/97, EU:C:1999:480, т. 37 и цитираната съдебна практика), след като в параграф 1 от този член не се прави разграничение според причините или целите на тази намеса на държавата, а тя е определена с оглед на нейните последици (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 94 и цитираната съдебна практика).

42

В случая, когато става въпрос за намаляването на вноските на работниците, предоставено от Френската република в полза на рибарите за периода между 15 април и 15 октомври 2000 г., е безспорно, че тези вноски не са в тежест на риболовните предприятия в качеството им на работодатели, а са в тежест на работниците, които реално се ползват от тези намаления. Наистина от акта за преюдициално запитване се установява, че по силата на приложимите национални разпоредби, чието съдържание е възпроизведено в точки 6 и 7 от настоящото решение, посочените предприятия, в качеството им на работодатели, са задължени само да удържат тези вноски от възнагражденията на техните работници, във всеки фиш за заплата, за да ги внесат на компетентните социални институции.

43

Сумите, които риболовно предприятие като ответника в главното производство удържа от заплатите на служителите си за дължимите от тях социалноосигурителни вноски, трябва да съответстват точно на тези, които внася на социалните институции от името на своите работници. Така, доколкото риболовните предприятия изпълняват само функцията на обикновен посредник между техните служители и тези социални институции и при това положение разглежданата в главното производство мярка за намаляване на вноските на работниците остава неутрална по отношение на тях, следва да се приеме, че тази мярка не се отнася до задължения в тежест на бюджета на тези предприятия (вж. в този смисъл определение от 22 октомври 2015 г., Комисия/Гърция, C‑530/14 P, непубликувано, EU:C:2015:727, т. 32—34).

44

Наистина, както отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, следва да се приеме, че само по себе си задължението за плащане на компетентните организации на сумите, съответстващи на вноските на работниците, не позволява да се направи извод, че намаляването на тези вноски предоставя на съответните предприятия пряко предимство в размер, равен на размера на това намаление.

45

Тези съображения не се оспорват от препращането, което прави френското правителство, както и Комисията, към решение от 21 декември 2016 г., Комисия/Aer Lingus и Ryanair Designated Activity (C‑164/15 P и C‑165/15 P, EU:C:2016:990), след като, както отбелязва по същество генералният адвокат в точки 68 и 71—74 от заключението си, за разлика от настоящото дело, мерките, предмет на делото, приключило с това решение, са счетени от Съда за мерки, които се отразяват на бюджета на тези авиокомпании.

46

Тези съображения обаче се потвърждават от факта, че мярката за намаляване на вноските на работниците, предмет на главното производство, се отнася само до работниците в риболовните предприятия, които са единствените реално възползвали се от нея, тъй като тази мярка по същество означава, че на тези предприятия е наложено задължението да увеличат нетната заплата на своите служители пропорционално на освобождаването от вноските върху заплатите, заплащани при нормални условия от всеки от тях.

47

Следва обаче да се отбележи, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 64 от заключението си, че фактът, че намаляването на вноските на работниците облагодетелства непосредствено служителите на съответните предприятия, а не тези предприятия, не изключва възможността помощ, от която пряко се ползват служителите на предприятие, да бъде косвена помощ, отпусната в полза на това предприятие (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2011 г., Mediaset/Комисия, C‑403/10 P, непубликувано, EU:C:2011:533, т. 81).

48

Достатъчно е все пак да се отбележи в това отношение, че нито в спорното решение, нито в преписката, с която разполага Съдът, има данни, че съответните предприятия са се ползвали непряко от държавна помощ. От друга страна, от спорното решение, по-конкретно от съображение 55 от него, ясно личи, че в случая за тези предприятия посоченото от Комисията предимство не е било косвено, а пряко.

49

Следва да се приеме, че като изтъква в съображение 55 от спорното решение, че намаленията на социалноосигурителни вноски са изцяло мерки, осигуряващи предимство на риболовните предприятия, тъй като те били освободени от някои задължения, които при нормални условия би трябвало да понесат, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото.

50

Тази грешка е достатъчна, за да се установи недействителността на спорното решение, доколкото то квалифицира като държавна помощ, несъвместима с общия пазар, намаляването на вноските на работниците, предмет на главното производство, независимо че липсва необходимото за тази квалификация на основание на цитираната в точки 38 и 39 от настоящото решение съдебна практика условие относно наличието на предимство, осигурено на предприятие.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че спорното решение е недействително, доколкото квалифицира като несъвместима с общия пазар държавна помощ предоставеното от Френската република намаление на вноските на работниците в полза на рибарите за периода между 15 април и 15 октомври 2000 г.

52

Тъй като тази констатация на недействителност прави излишен отговора на двата въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, относно тълкуването на спорното решение, не следва да се отговаря на тези въпроси.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Решение 2005/239/EО на Комисията от 14 юли 2004 година относно определени мерки за помощ, приложени от Франция в полза на производителите на аквакултури и риболовните предприятия, е недействително, доколкото квалифицира като несъвместима с общия пазар държавна помощ предоставеното от Френската република намаление на вноските на работниците в полза на рибарите за периода между 15 април и 15 октомври 2000 г.