1

С жалбата си Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland GmbH (наричано по-нататък „DGP“) иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 септември 2018 г., Der Grüne Punkt/EUIPO — Halston Properties (Изображение на кръг с две стрелки) (T‑253/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:909), с което се отхвърля жалбата му за отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 20 февруари 2017 г. (преписка R 1357/2015‑5), постановено в производство по отмяна със страни Halston Properties s.r.o. и DGP (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), който влиза в сила на 23 март 2016 г. Впоследствие той е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1). Предвид обаче момента на настъпване на фактите в основата на спора в главното производство настоящата жалба трябва да се разгледа с оглед на Регламент № 207/2009 в неговата първоначална редакция.

3

Член 9, параграф 1 от този регламент гласи:

„Марката на [Европейския съюз] предоставя на своя притежател изключителни права. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия:

[…]

[…]“.

4

Член 15, параграф 1 от посочения регламент предвижда:

„Ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на [Европейския съюз] не е била реално използвана от притежателя в [Съюза] за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, марката на [Европейския съюз] подлежи на санкциите, предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползването.

[…]“.

5

Съгласно член 51 от същия регламент:

„1.   Правата на притежателя на марката на [Европейския съюз] се прекратяват въз основа на искане, представено в Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение на правата върху марка:

[…]

2.   Когато основанията за отмяна съществуват само за една част от стоките или от услугите, за които е регистрирана марката на [Европейския съюз], правата на притежателя се прекратяват само за съответните стоки или услуги“.

6

Член 66 от Регламент № 207/2009 гласи:

„1.   Могат да представляват колективни марки на [Европейския съюз] марките на [Европейския съюз], посочени за такива при подаване на заявката и годни да отличат стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на другите предприятия. Сдруженията на фабриканти, производители, доставчици на услуги или на търговци, които по смисъла на приложимото за тях законодателство, са правоспособни от тяхно собствено име да бъдат титуляри на права и задължения от всякакво естество, да сключват договори или да извършват други правни действия и да участват като страна в съдебни производства, както юридическите лица по публичното право, могат да подават заявки за колективни марки на [Европейския съюз].

[…]

3.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат за колективните марки на [Европейския съюз], освен ако в членове 67—74 не е предвидено друго“.

7

Съгласно член 67 от този регламент:

„1.   Заявителят на колективна марка на [Европейския съюз] трябва да представи правила за използването ѝ в рамките на определения срок.

2.   Правилата за използване указват лицата, които имат право да използват марката, условията за присъединяване към сдружението, както и, ако съществуват, условията за използване на марката, включително санкциите. […]“.

8

Текстът на членове 9, 15, 51, 66 и 67 от Регламент № 207/2009 по същество е същият като този на членове 9, 18, 58, 74 и 75 от Регламент 2017/1001.

9

На 12 юни 1996 г. DGP подава заявка за регистрация на следния фигуративен знак като колективна марка на Европейския съюз (наричана по-нататък „разглежданата марка“):

10

Тази регистрация се иска за стоки от класове 1—34 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. (наричана по-нататък „Ницската спогодба“), както и за услуги от класове 35, 39, 40 и 42 от нея.

11

Посочените стоки включват стоки за ежедневна употреба, като храни, напитки, облекло, продукти за лична хигиена и препарати за чистене, както и стоки за професионална употреба, като например продукти, предназначени за селското стопанство и промишлеността.

12

Посочените услуги съответстват на следното описание:

13

По смисъла на правилата за използване, приложени към заявката за регистрация, разглежданата марка е създадена, „за да се позволи на потребителите и търговците да разпознават опаковките, които са част от [системата за рециклиране на DGP] и за които е създаден принос към финансирането на системата, както и опакованите по този начин стоки, и да ги различават от другите опаковки и стоки“.

14

Разглежданата марка е регистрирана на 19 юли 1999 г. Впоследствие тази регистрация е подновена.

15

На 2 ноември 2012 г. Halston Properties дружество, учредено по словашкото право, подава искане за частична отмяна на тази марка на основание член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, тъй като марката не е била реално използвана за стоките, за които е била регистрирана.

16

С решение от 26 май 2015 г. отделът по отмяна на EUIPO уважава частично това искане. Прекратява правата на DGP, които му предоставя разглежданата марка, считано от 2 ноември 2012 г., за всички стоки, за които е регистрирана, с изключение на стоките, които представляват опаковки.

17

На 8 юли 2015 г. DGP подава жалба срещу решението на отдела по отмяна.

18

Със спорното решение пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата.

19

Апелативният състав приема, че DGP не е доказало, че разглежданата марка е била използвана в съответствие с основната ѝ функция, а именно да гарантира произхода на стоките, за които е била регистрирана. Средният потребител в Съюза не възприема разглежданата марка като указание за произхода на тези стоки, а свързва тази марка с екологосъобразното поведение на предприятията, участващи в системата за рециклиране на DGP.

20

Въпреки че при продажбата опаковката и стоката се явяват като едно цяло, посоченият потребител възприема тази марка единствено като указание за факта, че опаковките на стоките на тези предприятия могат да бъдат събрани и оползотворени по тази система. Използването на посочената марка няма за цел да създаде или да запази пазар за самите стоки.

21

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 април 2017 г., DGP моли спорното решение да бъде отменено и EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

22

В подкрепа на жалбата си DGP изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 15, параграф 1 във връзка с член 66 от Регламент № 207/2009, като изтъква, че разглежданата марка е използвана не само за услугите, за които тази марка е регистрирана, но и за обхванатите от тази регистрация стоки.

23

DGP по-специално подчертава, че тази марка е поставяна върху опаковки, които заедно с опакованата стока образуват една и съща единица за продажба. Ползвателите на посочената марка не били доставчици на опаковки, а производители или разпространители на стоки. Разглежданата марка показвала, че тези стоки произхождат от предприятия, които са поели задължение опаковките да бъдат третирани съгласно системата на DGP. Освен това, тъй като тази марка се свързва от потребителите с екологосъобразното поведение на посочените производители и разпространители, тя изразявала „нематериално качество“ на стоките.

24

Общият съд отхвърля жалбата.

25

Най-напред той излага критериите, с оглед на които следва да се прецени дали разглежданата марка е била реално използвана.

26

В това отношение в точка 26 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че от практиката на Съда следва, че „марката се използва реално, когато използването се осъществява в съответствие с основната ѝ функция да гарантира […] произхода на стоките и услугите, за които е била регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки и услуги, с изключение на символичното използване, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя марката“, и че „по същия начин основната функция на колективна марка на Европейския съюз е да отличи стоките или услугите на членовете на сдружението, което е неин титуляр, от тези на други предприятия“.

27

В точки 27—29 от това решение Общият съд припомня, че преценката на реалното използване на марката трябва да се състои в цялостна преценка, която отчита всички относими към конкретния случай фактори, като естеството на стоките или услугите, за които се отнася марката, и считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за създаване или запазване на пазарни дялове.

28

По-нататък, в точка 33 от обжалваното съдебно решение, като взема предвид факта, че разглежданата марка е използвана реално като колективна марка в редица държави — членки на Съюза, върху опаковки на стоки, Общият съд подобно на апелативния състав приема, че реалното използване на тази марка върху опаковките не е доказване на реално използване за стоките.

29

В точка 36 от това решение Общият съд уточнява, че съответните потребители в случая са основно широк кръг потребители, и в точка 38 от посоченото съдебно решение констатира, че тези потребители разпознават разглежданата марка като указание, че опаковките могат да бъдат събрани и оползотворени по определена система.

30

В следващите точки от същото съдебно решение Общият съд приема, че разглежданата марка обаче не посочва произхода на стоките.

31

В това отношение в точка 41 от обжалваното съдебно решение той посочва, че „несъмнено е вярно, че [разглежданата] марка в съответствие с функцията ѝ като колективна марка, указва на обстоятелството, че производителят или разпространителят на […] стоки[те] участва в системата на [DGP] от лицензионни споразумения и следователно дава информация за определено екологосъобразното поведение на това предприятие“. Въпреки това съответният потребител може да направи разлика между марка, посочваща търговския произход на стоката, и марка, указваща оползотворяването на отпадъците от опаковки. Освен това следва да се вземе предвид фактът, че „самите стоки редовно се обозначават с марки, принадлежащи на различни дружества“.

32

В точка 42 от това решение Общият съд приема, че „използването на [разглежданата] марка като колективна марка, обозначаваща стоките на членовете на сдружението, отличавайки ги от стоките с произход от предприятия, които не участват в това сдружение, ще бъде възприета от съответните потребители като използване, което се отнася до опаковките. […] [Е]кологосъобразното поведение на предприятието поради участието му в системата на [DGP] от лицензионни споразумения, според съответните потребители ще се дължи на възможността за екологично обработване на опаковката, а не на такова обработване на самата опакована стока, която може да се окаже неподходяща за такава екологична обработка“.

33

Накрая, в точки 44 и 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че използването на разглежданата марка също така няма за цел да създаде или да запази пазар за стоките. Тази марка е известна на потребителя само като указание, че благодарение на приноса на производителя или разпространителя на стоката опаковката ще бъде обезвредена и оползотворена, ако този потребител отнесе опаковката до намиращ се наблизо пункт за събиране. Следователно поставянето на посочената марка върху опаковката на стока изразява само факта, че производителят или разпространителят на тази стока действа съгласно изискването на законодателството на Съюза, че всички предприятия имат задължение за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Според Общия съд в малко вероятния случай, когато потребителят реши да купи стока единствено въз основа на качеството на опаковката, не се променя изводът, че тази марка създава или запазва пазар не по отношение на тази стока, а единствено що се отнася до опаковката.

34

DGP иска от Съда:

35

EUIPO иска от Съда:

36

В подкрепа на жалбата си DGP изтъква по същество едно-единствено основание, а именно нарушение на член 15, параграф 1 във връзка с член 66 от Регламент № 207/2009.

37

Според DGP Общият съд не се е съобразил с тълкуването на понятието „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, така както то произтича от практиката на Съда, и не е отчел надлежно характеристиките на колективните марки на Европейския съюз, посочени в член 66 от този регламент. Следователно обжалваното съдебно решение било опорочено от грешки при прилагане на правото.

38

DGP по-специално отбелязва, че Общият съд е приел за ирелевантно обстоятелството, установено обаче в точки 41 и 42 от обжалваното съдебно решение, че използването на разглежданата марка указва на съответните потребители, че всички стоки, върху опаковката на които е поставена тази марка, произхождат от предприятията, които са се присъединили към системата на DGP, и че това използване изразява общо екологосъобразно поведение на тези предприятия.

39

След като отхвърля тези обстоятелства, които са свързани с продажбата на стоките, за които е регистрирана разглежданата марка, при преценката си за наличие на „реално използване“ на тази марка, Общият съд не е обосновал тази преценка с основната функция на колективните марки на Европейския съюз. Тази грешка при прилагане на правото го е довела до извода, че използването на разглежданата марка се отнася не до стоките, за които е била регистрирана, а е била запазена за опаковките им, макар да е безспорно, че ползвателите на разглежданата марка продават стоки и не са производители или разпространители на опаковъчни материали.

40

Според DGP в правото на марките стоките и тяхната опаковка трябва да бъдат преценени заедно, тъй като образуват едно цяло и се пускат в продажба като една и съща единица. Преценката на Общия съд се основавала на противоположен подход, в резултат на който в точки 44 и 45 от обжалваното съдебно решение, без да се приложат относимите към преценката критерии, се приема, че използването на разглежданата колективна марка не се вписва в целта да се създаде или запази пазар за стоките на членовете на сдружението, притежател на тази марка.

41

Грешките, допуснати от Общия съд в обжалваното съдебно решение, що се отнася до критериите за преценка за наличието на реално използване, се подчертавали още повече от посочения в точка 41 от това решение мотив, че посочените стоки „редовно се обозначават с марки, принадлежащи на различни дружества“. В това отношение DGP отбелязва, че е обичайно дадена колективна марка да бъде използвана за стоки на различни предприятия и е очевидно, че те поставят индивидуални марки върху стоките си или тяхната опаковка. Това едновременно използване на колективната и на индивидуалните марки по никакъв начин не сочи липса на реално използване на колективната марка.

42

Според EUIPO единственото основание за отмяна, доколкото не е недопустимо, при всички положения е неоснователно.

43

За да може да се установи, че дадена колективна марка е „реално използвана“ за стоките, за които е регистрирана, е необходимо тази марка да се използва „като“ колективна марка за тези стоки.

44

От това следвало, че не е достатъчно разглежданата марка да е използвана в някаква връзка със стоките, за които е регистрирана. Напротив, според EUIPO трябва да има обективна и достатъчно конкретна връзка между колективната марка и посочените стоки. При липсата на такава връзка следвало да се заключи, че колективната марка не се използва в съответствие с основната ѝ функция, а именно да отличи стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на други предприятия.

45

В конкретния случай липсвала такава връзка. Приобщаването на производителите и разпространителите към системата на DGP засягала само опаковките, а именно опаковането на стоките, а не самите стоки. Фактът, че стоката и нейната опаковка представляват единица за продажба, не променял нищо.

46

Следователно Общият съд правилно е приел, че използването на разглежданата марка предоставя на съответните потребители указания за опаковката, а не за опакованата стока.

47

Доводът на DGP относно едновременното използване на индивидуални и колективни марки бил ирелевантен. По този въпрос EUIPO отбелязва, че независимо от наличието на подобно обстоятелство реалното използване на колективната марка за стоките, за които е регистрирана, трябва да бъде доказано.

48

EUIPO споделя и преценката на Общия съд по въпроса дали използването на разглежданата марка е могло да има за цел да създаде или да запази пазар за стоките, за които разглежданата марка е регистрирана. В това отношение отбелязва, че изискването, свързано с целта да се създаде или да се запази пазар за стоките, се прилага както към колективните, така и към индивидуалните марки. В конкретния случай поставянето на разглежданата марка върху опаковката на стоките би могло да е релевантно за решението на потребителя за покупка само поради опаковката. Това доказвало, че използването на тази марка няма за цел да създаде или да запази пазар за стоките.

49

При липсата на разпоредба в обратен смисъл, предвидена в членове 67—74 от Регламент № 207/2009, членове 15 и 51 от този регламент съгласно член 66, параграф 3 от посочения регламент са част от разпоредбите на последния, които се прилагат за колективните марки на Европейския съюз.

50

Следователно в съответствие с посочените членове 15 и 51 правата на притежателя на такава марка се прекратяват, когато през непрекъснат период от пет години и при липсата на основателна причина за неизползване марката не е била реално използвана в Съюза за стоките или услугите, за които тя е регистрирана. Когато основанията за отмяна съществуват само за част от посочените стоки или услуги, правата се прекратяват само за съответните стоки или услуги.

51

Макар констатациите на Общия съд относно използването на дадена марка да са фактически и следователно да не могат — освен в случай на изопачаване на фактите — да се оспорват в производството по обжалване, основание за обжалване, а именно нарушение на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, все пак е допустимо, когато се отнася до критериите, с оглед на които Общият съд трябва да прецени наличието на реално използване по смисъла на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 11 октомври 2017 г., EUIPO/Cactus, C‑501/15 P, EU:C:2017:750, т. 64). Настоящият случай е такъв, тъй като единственото основание на жалбата се отнася до критериите, с оглед на които следва да се прецени наличието на реално използване по смисъла на посочената разпоредба на колективна марка на Европейския съюз, предвид характеристиките на този вид марка.

52

По същество следва да се припомни, както Общият съд подчертава в точка 26 от обжалваното съдебно решение, че основната функция на колективна марка на Европейския съюз е да отличи стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на други предприятия (решение от 20 септември 2017 г., The Tea Board/EUIPO, C‑673/15 P—C‑676/15 P, EU:C:2017:702, т. 63).

53

Така, за разлика от индивидуалната марка, колективната марка не е предназначена да указва на потребителя какъв е „произходът“ на стоките или услугите, за които е регистрирана, тъй като тази функция, която цели да гарантира на потребителя, че съответните стоки или услуги са били произведени или доставени под контрола на едно-единствено предприятие, което може да носи отговорността за тяхното качество, е специфична за индивидуалните марки (вж. по-специално решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 41 и цитираната съдебна практика).

54

В това отношение следва да се отбележи, че член 66 от Регламент № 207/2009 по никакъв начин не изисква фабрикантите, производителите, доставчиците или търговците, които участват в сдружението, което е притежател на колективна марка на Европейския съюз, да са част от една и съща група от дружества, която произвежда или доставя стоки или услуги под единен контрол. Този регламент допуска членовете на такова сдружение да бъдат конкуренти, всеки от които използва колективна марка, посочваща участието му в посоченото сдружение, от една страна, и индивидуална марка, указваща произхода на неговите стоки или услуги, от друга страна.

55

От практиката на Съда, припомнена в точка 26 от обжалваното съдебно решение, следва също така, че дадена марка се използва реално, когато се използва в съответствие с основната ѝ функция, с цел да създаде или запази пазар за тези стоки и услуги, за които е регистрирана (вж. по-специално относно индивидуалните марки решения от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 43 и от 3 юли 2019 г., Viridis Pharmaceutical/EUIPO, C‑668/17 P, EU:C:2019:557, т. 38).

56

Тази съдебна практика се прилага съответно за колективните марки на Европейския съюз. Всъщност тези марки подобно на индивидуалните марки са част от процеса на търговия. Следователно, за да може да се квалифицира като „реално“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, използването им трябва да се вписва действително в целта на съответните предприятия да създадат или запазят пазар за своите стоки и услуги.

57

От това следва, че колективна марка на Европейския съюз се използва реално, когато се използва в съответствие с основната ѝ функция, която е да отличи стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на други предприятия, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки и услуги.

58

По-специално такава марка се използва в съответствие с основната ѝ функция от момента, в който позволява на потребителя да разбере, че посочените стоки или услуги произхождат от предприятия, членуващи в сдружението, притежател на марката, и по този начин да отличи тези стоки или услуги от стоките или услугите на предприятия, които не членуват в него.

59

В точка 41 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд приема, че разглежданата марка в съответствие с функцията ѝ като колективна марка указва на обстоятелството, че производителят или разпространителят на спорните стоки участва в системата на жалбоподателя от лицензионни споразумения.

60

Следователно такава колективна марка се използва в съответствие с основната ѝ функция, без подобен извод, като се има предвид изложеното в точка 54 от настоящото решение, да може да бъде поставян под въпрос с твърдението, съдържащо се в точка 41 от обжалваното съдебно решение, че съответният потребител е напълно в състояние да направи разлика между марка, посочваща търговския произход на стоката, и марка, указваща оползотворяването на отпадъците от опаковки на самия продукт.

61

Действително в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че жалбоподателят не е успял да докаже, че използването на разглежданата марка има за цел да създаде или да запази пазар за спорните стоки, така че не може да е налице реалното ѝ използване във връзка с тези стоки.

62

Все пак, за да се определи дали това изискване е изпълнено, следва в съответствие с постоянната практика на Съда да се провери дали разглежданата марка действително се използва „на пазара“ на посочените стоки или услуги. Тази проверка следва да се направи, като се оценят по-конкретно считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържане или създаване на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара и обхватът и честотата на използване на марката (вж. по-специално решения от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 37 и 43 и от 3 юли 2019 г., Viridis Pharmaceutical/EUIPO, C‑668/17 P, EU:C:2019:557, т. 39 и 41).

63

Макар обаче Общият съд действително да посочва тези критерии в точка 27 от обжалваното съдебно решение, трябва да се констатира, че впоследствие е пропуснал да ги приложи в конкретния случай.

64

Както е видно от точки 3 и 41 от обжалваното съдебно решение, пред Общия съд е било безспорно, че разглежданата марка е била регистрирана за много различни стоки, които спадат към широка гама от категории стоки от класове 1—34 по смисъла на Ницската спогодба, и че така посочените стоки са опаковани при пускането им за продажба. Установено е също, че тези опаковки се превръщат в отпадъци, след като потребителят разопакова или използва стоката.

65

Освен това в точки 41 и 42 от това съдебно решение Общият съд констатира, че използването на разглежданата марка действително се възприема от съответните потребители като указание за факта, че производителите и разпространителите на посочените стоки са се присъединили към общата система за екологична обработка, установена от DGP, и че тази система позволява на потребителя при закупуване на тези стоки да отнесе отпадъците от опаковки до пункт за събиране, намиращ се наблизо, за тяхното обезвреждане и оползотворяване. В точка 44 от посоченото съдебно решение Общият съд приема също така, че действайки по този начин, посочените производители и разпространители изпълняват задължението, което имат въз основа на правото на Съюза, да допринасят за оползотворяването на отпадъците от опаковките на стоки.

66

Макар по този начин да установява, че предприятията, включени в системата на DGP, чрез поставяне на разглежданата марка върху опаковката на техните стоки действително посочват в коя система за събиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки участват като производители и разпространители, в точки 44 и 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд решава, че не е доказано, че използването на разглежданата марка действително се вписва в целта на тези предприятия да създадат или запазят пазар за своите стоки.

67

В съответствие с критериите за преценка, изложени в практиката на Съда, припомнена в точка 62 от настоящото решение, преди да стигне до този извод и да се произнесе за прекратяването на правата на титуляря върху разглежданата марка за почти всички стоки, за които тя е регистрирана, Общият съд е трябвало да провери дали използването, надлежно доказано в конкретния случай, а именно поставянето на разглежданата марка върху опаковката на стоките на предприятията, включени в системата на DGP, се счита за обосновано в съответните икономически сектори за поддържане или създаване на пазарни дялове за стоките.

68

Такава проверка, която следва да се отнася и до естеството на съответните стоки и до характеристиките на пазарите, на които те се предлагат за продажба, липсва в обжалваното съдебно решение. Действително Общият съд установява, че потребителят разбира, че системата на DGP се отнася до събирането в близост и оползотворяването на опаковките на стоките, а не до събирането или оползотворяването на самите стоки, но не е проверил надлежно дали указанието до потребителя при пускането на стоките в продажба за предоставянето на разположение на такава система за събиране в близост и екологично обезвреждане на отпадъци от опаковки изглежда обосновано в съответните икономически сектори или в някои от тях за поддържане или създаване на пазарни дялове за стоките.

69

Макар и в това отношение да не може да се очаква от Общия съд да извърши тази проверка поотделно за всяка от подробно описаните стоки, съдържащи се в акта за регистрация на разглежданата марка, поради многообразието на стоките, за които се отнася такава марка, все пак е било важно да се направи анализ, който разграничава различни категории стоки в зависимост от естеството и характеристиките на пазарите и оценява за всяка от тези категории стоки дали използването на разглежданата марка действително се вписва в постигането на целта да се поддържат или създават пазарни дялове.

70

Така, някои от съответните икономически сектори се отнасят до стоки за ежедневна употреба, като храни, напитки, продукти за лична хигиена и препарати за чистене, които могат ежедневно да генерират отпадъци от опаковки, от които потребителят трябва да се освободи. Ето защо не може да се изключи, че указването от производителя или разпространителя върху опаковката на стоки от този вид на участието в система за събиране в близост и екологично обработване на отпадъците от опаковки може да повлияе върху решенията на потребителите за покупка и по този начин да допринесе за поддържането или създаването на пазарни дялове по отношение на тези стоки.

71

В точка 45 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд се е ограничил до това да твърди общо и за всички спорни стоки, че дори изборът на потребителя да е повлиян от качеството на опаковката на съответната стока, разглежданата марка създава или запазва пазар по отношение на другите икономически оператори само що се отнася до опаковката, а не до съответната стока. Подобно разсъждение не се основава на припомнените в точка 62 от настоящото решение критерии и освен това води до противоречиво становище, че дори в случай че използването на разглежданата марка допринася за закупуването на стоките, върху опаковките на които е поставена тази марка, това използване трябва да се счита за чуждо за поддържането или създаването на пазар за тези стоки.

72

Следва още да се отбележи, че необходимостта за целите на преценката на реалното използване на дадена марка да се извърши проверка, която отчита надлежно естеството на обхванатите стоки или услуги и характеристиките на съответните пазари и следователно разграничава няколко вида стоки или услуги, когато последните имат голямо разнообразие, отразява адекватно сериозността на посочената преценка. Всъщност последната определя дали правата на притежателя на дадена марка се прекратяват, и ако това е така, за кои стоки или услуги.

73

В този аспект безспорно е важно да се осигури спазването на изискването за използване, което действително се вписва в целта да се създаде или запази пазар за стоките и услугите, за които е регистрирана марката, за да не бъде притежателят на марката неправомерно защитен за стоки или услуги, търговията с които всъщност не се насърчава с тази марка. Все пак също толкова важно е притежателите на марки, а в случай на колективна марка техните членове, да могат да бъдат надлежно защитени да използват своя знак в процеса на търговия.

74

Тъй като не е извършил проверката, посочена в припомнената в точка 62 от настоящото решение съдебна практика, при прилагането на понятието „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

75

Следователно единственото посочено в жалбата основание е налице и обжалваното съдебно решение трябва да се отмени.

76

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

77

В случая Съдът разполага с необходимите доказателства, за да се произнесе окончателно по единственото основание на жалбата в първоинстанционното производство.

78

От спорното решение, чието съдържание е изложено в точки 19 и 20 от настоящото решение, следва, че пети апелативен състав на EUIPO се основава на мотиви, които по същество съответстват на мотивите в обжалваното съдебно решение. Всъщност Общият съд по същество възпроизвежда съображенията на апелативния състав. Както следва от точка 74 от настоящото решение, тези съображения са грешни от правна гледна точка, доколкото нарушават обхвата на понятието „реално използване“ по смисъла на член 15 от Регламент № 207/2009.

79

Следователно спорното решение трябва да се отмени.

80

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

81

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

82

След като DGP е направило искане за осъждането на EUIPO и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от DGP в настоящото производство по обжалване и в първоинстанционното производство.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: