1.

С това преюдициално запитване Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) иска от Съда да изясни някои аспекти на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95/ЕС ( 2 ). Делото се отнася до това дали палестински бежанец трябва да се квалифицира като „[изключен] от кръга на бежанците“ или като „ipso facto“ притежаващ такъв статут съгласно член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, и по-конкретно какво значение може да има за това определяне промяната на пребиваването на жалбоподателя между две „зони на дейност“ на UNRWA преди пътуването му към държава — членка на Съюза. По-конкретно, жалбоподателят първоначално пребивава в Сирия, след което се премества в Ливан за продължителен период от време, след което за много кратък период се връща в Сирия, преди да отпътува за Германия по суша. Запитващата юрисдикция иска да се установи кой е географският район, който трябва да вземе предвид при преценката на статута на жалбоподателя по член 12, параграф 1, буква а) от тази директива.

2.

Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (United Nations Treaty Series [Сборник договори на Обединените нации], том 189, стр. 150, № 2545 (1954 г.), е в сила от 22 април 1954 г. Тя е допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. и влязъл в сила на 4 октомври 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“).

3.

В член 1, раздел A от Женевската конвенция от 1951 г. се определя по-конкретно понятието „бежанец“ за целите на конвенцията, като член 1, раздел D предвижда:

„Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция“.

4.

С Резолюция № 302 (IV) на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 8 декември 1949 г. относно подпомагането на палестинските бежанци е създадена Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (United Nations Relief and Works Agency for Palestine Refugees in the Near East, наричана по-нататък „UNRWA“). Мандатът на агенцията се подновява редовно, като настоящият ѝ мандат изтича на 30 юни 2023 г. ( 3 ). Тя има за задача да помага за благосъстоянието и развитието на човешкия потенциал на палестинските бежанци.

5.

Службата на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (Office of the United Nations High Commissioner for Refugees, наричана по-нататък „ВКБООН“) е създадена на 14 декември 1950 г. с Резолюция № 428 (V) на Общото събрание на Организацията на обединените нации. ВКБООН е спомагателен орган на Организацията на обединените нации съгласно член 22 от Устава на ООН.

6.

Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила преработва и отменя Директива 2004/83/ЕО ( 4 ) с оглед на постигане на яснота, тъй като в тази директива са направени редица съществени изменения. Член 12, параграф 1, буква а) обаче остава непроменен.

7.

Съображение 4 от Директива 2011/95 посочва, че Женевската конвенция и Протоколът представляват крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците. Текстът на съображение 4 от тази директива е идентичен с текста на съображение 3 от Директива 2004/83.

8.

Съображение 12 от Директива 2011/95 гласи, че основната цел на тази директива е, от една страна, да гарантира прилагането от държавите членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да гарантира минимално равнище на обезщетения за тези лица във всички държави членки. Текстът на съображение 6 от Директива 2004/83 е идентичен.

9.

Съображения 22—24 от Директива 2011/95 гласят:

10.

Член 1 от Директива 2011/95, озаглавен „Цел“, предвижда:

„Целта на настоящата директива е установяването на стандарти за определянето на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила“.

11.

Член 2 от Директива 2011/95, озаглавен „Определения“, има следния текст:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

12.

Член 5 от Директива 2011/95, озаглавен „Необходимост от международна закрила, възникваща на място“, предвижда в параграф 3:

„Без да се засяга Женевската конвенция, държавите членки могат да решат, че на молител, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на бежанец, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които молителят е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата на произход“.

13.

Член 11, озаглавен „Преустановяване“, предвижда:

„1.   […] лице без гражданство престава да бъде бежанец, ако […]:

[…]

2.   При прилагането на параграф 1, [буква е)] държавите членки преценяват дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна, а не с временен характер, за да може опасението на бежанеца от преследване да не може да бъде разглеждано повече като основателно.

3.   Параграф 1, [буква е)] не се [прилага] за бежанец, който може да посочи убедителни причини, свързани с предишно преследване, за отказа му да се възползва от закрилата […], ако е лице без гражданство, на държавата на предишното му обичайно пребиваване“.

14.

Член 12, озаглавен „Изключване“, предвижда:

„1.   […] лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, когато съответното лице:

[…]“.

15.

Член 14, озаглавен „Отнемане, прекратяване или отказ за подновяване на статут на бежанец“, има следния текст:

„1.   […] държавите членки отнемат статута на бежанец, предоставен от държавен, административен, съдебен или квазисъдебен орган на […] лице без гражданство, прекратяват го или отказват подновяването му, когато съответното лице престане да бъде бежанец в съответствие с член 11.

[…]

3.   Държавите членки отнемат, прекратяват или отказват подновяването на статута на бежанец […] на лице без гражданство, ако съответната държава членка установи, след като е предоставила статута на бежанеца, че:

[…]“.

16.

Според акта за преюдициално запитване XT (наричан по-нататък и „жалбоподателят“) е лице без гражданство от палестински произход, родено през 1991 г. в Дамаск, Сирия. Той е регистриран от UNRWA като палестински бежанец в лагера в Ярмук, южно от Дамаск.

17.

От неопределен момент през октомври 2013 г. до 20 ноември 2015 г. той е бил в Ливан, където е работил при условия на временна заетост или е извършвал спорадични дейности. От акта за преюдициално запитване обаче не става ясно дали през този период той е поискал и/или получил материална помощ от UNRWA.

18.

След това XT напуска Ливан, за да отиде в Кудсая, Сирия, където остава за кратко при членове на семейството си. Няколко дни по-късно той напуска Сирия и пътува до Германия по суша. От преписката не става ясно точно колко е останал в Сирия, но според становището на Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федерална служба за миграцията и бежанците, Германия) е напуснал Ливан „в края на ноември“. Следователно, преди да отпътува за Германия, той е останал в Сирия най-много за период от 10 дни. Според акта за преюдициално запитване към момента, в който XT е напуснал Сирия, Йордания и Ливан вече са били затворили границата си за палестински бежанци, идващи от Сирия.

19.

Поради войната и конфликта в Сирия възможността на UNRWA да предоставя защита и помощ в зоната на дейност в Сирия ( 5 ), е била силно ограничена по времето, когато XT напуска тази страна ( 6 ). Въпреки това според собствените си изявления агенцията продължава да предоставя помощ в зоната на дейност в Сирия и „продължава да предоставя подпомаганите от бюджета на програмата услуги по здравеопазване, образование, професионално обучение, микрофинансиране, подкрепа за младежта и социални услуги“ въпреки сложните предизвикателства, като ги адаптира спрямо ограничените обстоятелства на въоръжен конфликт ( 7 ).

20.

XT пристига в Германия през декември 2015 г. и през февруари 2016 г. подава молба за убежище. С решение от 29 август 2016 г. Федералната служба за миграцията и бежанците му предоставя субсидиарна закрила, но отказва да му предостави статут на бежанец. С решение от 24 ноември 2016 г. Verwaltungsgericht (Административен съд, Германия) уважава жалбата му и разпорежда да му бъде предоставен статут на бежанец.

21.

При въззивното обжалване Oberverwaltungsgericht (Областен административен съд, Германия) отхвърля жалбата на Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия) срещу решението на Verwaltungsgericht (Административен съд), като приема по същество, че като палестинец без гражданство XT е бежанец по смисъла на законовите разпоредби, транспониращи в германското право член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95. Според Oberverwaltungsgericht (Областен административен съд) XT се е ползвал от закрилата на UNRWA и тази закрила е преустановена по независещи от волята му причини. Oberverwaltungsgericht (Областен административен съд) приема, че когато е напуснал Сирия, е съществувала сериозна заплаха за личната му безопасност и че той не е имал възможност да ползва закрилата на UNRWA в други части от обхванатата от мандата зона, тъй като Йордания и Ливан вече са били затворили границите си за палестински бежанци от Сирия. Той приема, че заминаването му е било под принудата на независещи от волята му обстоятелства и то не може да се счита за доброволно. Приема, че това се потвърждава от факта, че му е предоставена субсидиарна закрила ( 8 ).

22.

Федерална република Германия подава ревизионна жалба пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия).

23.

Тази юрисдикция спира производството и отправя до Съда следните въпроси:

24.

Писмени становища представят белгийското и германското правителство, както и Федералната служба за миграцията и бежанците, и Европейската комисия. В проведеното на 10 юни 2020 г. съдебно заседание устни становища представят германското и френското правителство, както и Комисията.

25.

Преди да разгледам отправените въпроси, смятам за полезно да направя някои предварителни бележки по Директива 2011/95 и по географския обхват на дейностите на UNRWA, съответно.

26.

Директива 2011/95 е приета на 13 декември 2011 г. Тя преработва и отменя Директива 2004/83. Макар други части на Директивата да са изменени, член 12, параграф 1, буква а) от тези две директиви по същество е идентичен, като са внесени само някои правописни промени. Следователно съдебната практика по член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83 трябва да се прилага и по отношение на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95.

27.

Член 12, параграф 1, буква а) се състои от две части. Първата част изключва „от кръга на бежанците“ по смисъла на тази директива лице, което попада в обхвата на член 1, раздел D от Женевската конвенция. Член 1, раздел D, първа алинея изключва от приложното поле на Женевската конвенция лицата, „ползващи се в момента“ от закрила или помощ от UNRWA ( 9 ) (клауза за изключване). Втората алинея на член 1, раздел D предвижда, че когато „оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини“ и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на ООН, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от Женевската конвенция (клауза за включване). Ясно е, че положението на палестинските бежанци, регистрирани в UNRWA, все още не е надлежно установено ( 10 ). Текстът на английски език на второто изречение на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 повтаря дословно текста на член 1, раздел D, втора алинея, като единствено думата „конвенция“ е заменена с „директива“ ( 11 ). От това логично следва, а също така е и трайна съдебна практика, че клаузата за включване по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение се прилага само ако се прилага клаузата за изключване по член 12, параграф 1, буква а), първо изречение ( 12 ).

28.

Докато Женевската конвенция се отнася само до „бежанците“, Директива 2011/95 и Директива 2004/83 обхващат и „субсидиарната закрила“. Поради това, макар предвидената в член 1, раздел D от Женевската конвенция клауза за изключване да обхваща цялата конвенция, изключението, предвидено в член 12, параграф 1, буква а) от двете директиви, се отнася само до статута на „бежанец“. Така дадено лице може да бъде изключено от кръга на бежанците съгласно тази разпоредба от Директива 2011/95 и въпреки това все пак да има право да се ползва от субсидиарна закрила.

29.

По отношение на Директива 2011/95 Съдът многократно посочва, че от съображения 4, 23 и 24 от тази директива следва, че Женевската конвенция представлява крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците и че разпоредбите на тази директива относно условията за предоставяне и съдържанието на статута на бежанец са приети с цел подпомагане на компетентните органи на държавите членки при прилагането на тази конвенция въз основа на общи критерии и понятия ( 13 ) и че при това положение разпоредбите на тази директива, също като тези на Директива 2004/83, трябва да се тълкуват в светлината на общия разум и целта на Директивата и при зачитане на Женевската конвенция и другите приложими договори, посочени в член 78, параграф 1 ДФЕС ( 14 ). Съдът е постановил по-нататък, че както следва от съображение 10 от Директива 2004/83, тези разпоредби също трябва да се тълкуват в съответствие с основните права и принципите, признати по-специално от Хартата ( 15 ).

30.

UNRWA осъществява своята дейност в обхванатата от мандата ѝ зона, включваща пет зони на дейност, а именно Западния бряг на река Йордан, Ивицата Газа, Йордания, Ливан и Сирия ( 16 ), където тя предоставя закрила и/или помощ ( 17 ) на палестинските бежанци и на някои други категории ползващи се лица, като например „бедното население в Йерусалим и Газа“ и нерегистрираните лица, разселени в резултат на военните действия от 1967 г. и последващите военни действия ( 18 ). От съдържащото се в акта за преюдициално запитване описание на фактите по делото следва, че XT е „палестински бежанец“. Двете зони на дейност, в които XT е пребивавал, се намират в две различни суверенни държави, а именно Сирия и Ливан. И двете обаче са част от „обхванатата от мандата на UNRWA зона“.

31.

UNRWA не контролира териториите на своите зони на дейност и не е в състояние да предостави или откаже достъп на регистриран палестински бежанец до територията, в която се намира дадена зона на дейност. Така реалният достъп може да (и често ще) зависи от променящите се политики на правителствените или квазиправителствените власти, които контролират съответната територия към даден момент.

32.

С първия и втория си въпрос, които ще разгледам заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи кой е географският район, който следва да се вземе предвид, за да се прецени дали помощта или закрилата от UNRWA е „преустановена“ по отношение на конкретно лице, което преди това се е ползвало от такава помощ или закрила. Въпросите се отнасят конкретно до „клаузата за включване“ по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 и член 1, раздел D, втора алинея от Женевската конвенция ( 19 ). Актът за преюдициално запитване се основава на предпоставка, че клаузата за изключване по член 12, параграф 1, буква а), първо изречение и член 1, раздел D, първа алинея е приложима към фактите по делото в главното производство. За целите на моя анализ приемам, че това е така.

33.

Всички страни, представили писмени становища — Комисията, Белгия, Германия и Федералната служба за миграцията и бежанците — са съгласни, че при преценката дали за целите на член 12, параграф 1, буква а) закрилата или помощта от UNRWA е преустановена по отношение на дадено лице, не следва да се изхожда само от зоната на дейност по последното местопребиваване на съответното лице. Комисията изразява становище, с което по принцип съм съгласен, че следва да се вземат предвид зоните на дейност на UNRWA, до които съответното лице действително е могло да осъществи достъп ( 20 ) при напускане на зоната на дейност на UNRWA, както и зоните на дейност, до които съответното лице би имало достъп към момента на вземането на решение (включително съдебно решение) по молбата за предоставяне на статут на бежанец.

34.

Федерална република Германия е изразила становище, че в допълнение на зоната на дейност по последното реално пребиваване на съответното лице следва да се вземат предвид и другите зони на дейност, с които това лице има съществени връзки. Тези други зони на дейност биха могли да бъдат зоните на дейност, в които е било последното обичайно местопребиваване на молителя или в които е имал близки членове на семейството. Белгия е изразила становище, че за да се определи дали даден палестинец без гражданство все още се е ползвал от помощта на UNRWA към момента, в който е напуснал обхванатата от мандата на UNRWA зона, трябва да се вземат предвид всички зони на дейност на UNRWA и че молителят трябва да докаже, че за него е било невъзможно да отиде в друга зона на дейност на UNRWA и да получи закрила или помощ там.

35.

Франция не представя писмено становище, но иска да бъде изслушана в съдебно заседание, в хода на което заявява, че за преценката дали закрилата или помощта от UNRWA е или е била преустановена, е релевантна само зоната на дейност, в която молителят е имал „обичайното си местопребиваване“, преди да подаде молбата си за предоставяне на статут на бежанец.

36.

Най-напред следва да се отбележи, че нито член 12, параграф 1, буква а), нито член 1, раздел D споменават „пребиваването“ на съответното лице. За целите на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение и член 1, раздел D, първа алинея е от значение да се установи дали лицето се ползва от помощ или закрила от съответния орган, а за целите на втората алинея или второто изречение от тези две разпоредби — дали тази закрила или помощ „е преустановена“ ( 21 ).

37.

На второ място, според постоянната съдебна практика преценката дали дадено лице попада в обхвата на член 12, параграф 1, буква а), първо и/или второ изречение, трябва да се извършва за всеки отделен случай, а не с оглед на бежанците от Палестина или общо на палестинските бежанци като група ( 22 ). Следователно не споделям изразената от някои от страните загриженост, че ако при преценката дали защитата или помощта от UNRWA е преустановена, се взема предвид цялата обхваната от мандата на UNRWA зона, това ще ограничи необосновано обхвата на клаузата за включване по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение ( 23 ). Тази преценка трябва да се извършва за всеки отделен случай, което означава, че трябва да се вземе под внимание само тази защита или помощ в другите зони на дейност, която е била или е действително достъпна за молителя.

38.

Различните елементи на привръзка, които някои страни изтъкват, по принцип правят по-вероятно даден молител действително да има достъп до съответните зони на дейност и по този начин — до закрилата или помощта, предоставяна от UNRWA там. Такъв несъмнено е случаят в един от примерите, дадени от Федералната служба за миграцията и бежанците. Ако даден молител разполага формално с право на пребиваване в друга зона на дейност, в която UNRWA предоставя своята помощ, и той има възможност да пътува дотам, тогава очевидно той има ефективен достъп до тази помощ и според мен клаузата за включване по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение трябва да бъде неприложима.

39.

Дали семейните отношения, предишното обичайно пребиваване или други съществени привръзки към дадена зона на дейност действително биха направили възможно конкретен молител да получи достъп до помощ от UNRWA в тази зона на дейност, е фактически въпрос, който според мен трябва да се решава за всеки отделен случай, като се вземат предвид всички релевантни факти, включително обстоятелствата относно личното положение на молителя ( 24 ). Ако въпросният молител, преценен индивидуално, е имал действителен достъп до закрила или помощ от UNRWA към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA зона или има такъв действителен достъп към момента на вземане на решение (включително съдебно решение) по молбата му, не може да се счита, че попада в обхвата на клаузата за включване по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение, независимо от характера на връзките със зоната на дейност, ако изобщо има такива, които са направили достъпа възможен. В този случай, когато UNRWA продължава да предоставя закрила или помощ в една или повече зони на дейност, които са достъпни за молителя, не може да се счита, че закрилата или помощта от UNRWA е „преустановена“. По-скоро може да се приеме, че молителят се е отказал от тази закрила или помощ, напускайки зоната на дейност, в която преди това е имал достъп до нея.

40.

В подкрепа на това тълкуване на член 12, параграф 1, буква а) са решения на Съда Bolbol, El Kott и Алхето. Във всяко от тези решения Съдът изрично се е позовал на обхванатата от мандата на UNRWA зона като обхващаща Ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан, Йордания, Ливан и Сирия и доколкото е релевантно, е разглеждал тази зона като цялостна единица ( 25 ). В решение Алхето Съдът отбелязва по-нататък, в контекста на въпрос, засягащ член 35 от Директива 2013/32/ЕС ( 26 ), че лице, което се ползва от „ефективна закрила или помощ от UNRWA“ в зона на действие, различна от тази, в която е пребивавало обичайно преди да напусне зоната на действие на UNRWA, и което следователно е могло да остане там в безопасност при достойни условия на живот и без да е изложено на опасността да бъде върнато в територията на обичайното му пребиваване, „трябва […] да се изключи от кръга на бежанците в Европейския съюз съгласно член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 ( 27 ).

41.

През годините ВКБООН e издал редица насоки, бележки и други становища относно тълкуването на член 1, раздел D и в някои случаи на член 12, параграф 1, буква а). Тези становища са правни препоръки и като такива имат известна тежест на убеждение, но не са обвързващи ( 28 ).

42.

Въпреки че член 1, раздел D не е променян, изразените от ВКБООН мнения по този въпрос се променят съществено във времето. Така в едно такова становище ( 29 ) ВКБООН заема позицията, че палестински бежанец, който е напуснал обхванатата от мандата на UNRWA зона поради каквато и да е причина, ipso facto ще има право да се ползва от привилегиите, произтичащи от Женевската конвенция, и да му бъде признат статут на бежанец съгласно Директива 2004/83, докато той или тя се завърне в тази зона (вж. т. 2.2. и 2.3. от това становище — следва да се отбележи, че при това тълкуване и петте преюдициални въпроса биха били хипотетични), докато в една от своите насоки ( 30 ) ВКБООН изразява становището, че клаузата за включване по член 1, раздел D, втора алинея се прилага, когато една или повече „обективни причини“ за напускане на обхванатата от мандата на UNRWA зона или за предотвратяване на (повторно) ползване от защита или помощ от UNRWA са довели до преустановяване на тази защита или помощ за въпросното лице (т. 19 и 22 от тези насоки).

43.

В горепосочените насоки ВКБООН заявява по-нататък, че преценката дали палестински бежанец ще може да получи достъп до закрилата или помощта на UNRWA, трябва да се извърши спрямо „една обща обхваната от мандата на UNRWA зона“, а не спрямо „всяка от обхванатите от мандата на UNRWA зони“ ( 31 ). ВКБООН уточнява, че тази препоръка се потвърждава от текста на решение на Съда El Kott и от използването от Съда на формата за единствено число, „зона на действие“, в това решение ( 32 ).

44.

Считам, че препоръката на ВКБООН не е убедителна и че тя не намира подкрепа в решение на Съда El Kott ( 33 ). В това отношение преди всичко ще отбележа, че в тази част от насоките ВКБООН се отклонява не само от терминологията, използвана по еднакъв начин от Общото събрание на ООН в резолюциите му относно UNRWA, от самата UNRWA в описанията на нейната работа и от Съда в неговите решения, включително решение El Kott ( 34 ), а и от терминологията, използвана по-рано от самия ВКБООН в неговото Ревизирано становище по член 1, раздел D от Конвенцията от 1951 г. ( 35 ) и неговата ревизирана бележка по приложимостта на член 1, раздел D от Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанци на палестинските бежанци ( 36 ), където изразът „обхваната от мандата на UNRWA зона“ се използва за обозначаване на целия район, в който UNRWA предоставя закрила или помощ.

45.

В своето неотдавнашно изявление по въпроса, направено в контекста на настоящото дело за Съда ( 37 ), ВКБООН не се позовава на решението на Съда El Kott в подкрепа на становището си. В това изявление ВКБООН се връща към общоупотребяваната терминология, като използва израза „обхваната от мандата на UNRWA зона“, за да обхване всичките пет зони на действие на UNRWA ( 38 ). Той изразява становището, че преценката дали закрилата или помощта е преустановена „трябва […] да се направи по отношение на зоната на действие, в която лицето е пребивавало преди“ ( 39 ). Ако въпросното лице „по-рано е пребивавало в повече от една зона на действие на UNRWA“, сега ВКБООН е на мнение, че „преценката за това дали „закрилата или помощта е преустановена поради каквато и да е причина“ може да се направи по отношение на повече от една зона, където лицето е пребивавало преди“. В подкрепа на становището си ВКБООН цитира своите Насоки за международна закрила № 13 ( 40 ), споменати по-горе в точки 43 и 44, без да изяснява разминаванията между изявлението и тези насоки, които не изглежда да са били оттеглени. Не считам, че изявлението е по-убедително от насоките.

46.

Поради това предлагам на Съда да отговори на първия и втория преюдициален въпрос по следния начин:

За да се прецени, за целта на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, дали закрилата или помощта от UNRWA е „преустановена“ по отношение на конкретно лице, което преди това се е ползвало от тази закрила или помощ, националните юрисдикции или компетентни административни органи следва да вземат предвид всички зони на дейност на UNRWA, в които молителят действително би имал достъп до закрила или помощ от UNRWA.

При тази преценка националните юрисдикции или административни органи трябва да вземат предвид всички релевантни факти, включително обстоятелствата относно личното положение на молителя и възможността му действително да осъществи достъп до тези зони на дейност.

47.

С четвъртия си въпрос, който ще разгледам по-долу, запитващата юрисдикция по същество търси насоки относно географския район, който трябва да се вземе предвид при преценката дали условията за ipso facto предоставяне на статут на бежанец са престанали да съществуват от момента, в който молителят е напуснал обхванатата от мандата на UNRWA зона, и по-конкретно дали районът, който трябва да се вземе предвид, отразява този от отговора на първия и втория въпрос. Въпросът се основава на предпоставката, че клаузата за включване по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение се е прилагала за молителя към момента, когато той е напуснал обхванатата от мандата на UNRWA зона, но че тя вече не се прилага към момента, в който компетентните национални административни или съдебни органи вземат решение по молбата, тоест че по отношение на молителя закрилата или помощта от UNRWA е преустановена към момента, когато е напуснал обхванатата от мандата на UNRWA зона, но че тя е възобновена там, преди да бъде взето окончателно решение по искането му за признаване ipso facto на статут на бежанец.

48.

Всички представили писмени становища страни се съгласяват, че отговорът на четвъртия въпрос трябва да отразява отговора на втория въпрос, тоест че за целите на преценката дали закрилата или помощта от UNRWA е била преустановена към момента, когато молителят е напуснал обхванатата от мандата на UNRWA зона, и за целите на преценката дали закрилата или помощта от UNRWA е била възобновена към момента на вземане на решение от компетентните национални административни или съдебни органи по молбата за предоставяне на статут на бежанец, трябва да се взема предвид един и същ географски район ( 41 ).

49.

В подкрепа на тезата си по първи, втори и четвърти въпрос, според която релевантният географски район трябва да бъде зоната на дейност, в която молителят е имал обичайно пребиваване, в устното си становище в съдебно заседание френското правителство поддържа, че член 2, букви г) и н) от Директива 2011/95 използват това понятие за определяне на условията, при които дадено лице без гражданство трябва да бъде квалифицирано като бежанец, а член 11, параграф 1, буква е) от Директивата използва същото понятие за целите на определянето на обстоятелствата, при които дадено лице без гражданство престава да бъде бежанец.

50.

Първо, ще припомня, че член 12, параграф 1, буква а) изключва лицето от „кръга на бежанците“ и че условията за прилагането на тази разпоредба не са свързани с пребиваването, както бе посочено в точка 35 и сл. от настоящото заключение. Следователно фактът, че в член 2, букви г) и н) се споменава понятието „обичайно пребиваване“, не е определящ за отговора на поставените преюдициални въпроси. Второ, четвъртият (и вторият) въпрос се отнасят до положение, различно от това по член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2011/95. Последната разпоредба се отнася до положение, при което лице без гражданство вече е получило статут на бежанец и обстоятелствата, в резултат на които това лице е било признато за бежанец, са престанали да съществуват, и се прилага във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2011/95, който задължава държавите членки да „отнемат[, прекратяват или отказват подновяването на] статута на бежанец“ на лице без гражданство, когато съответното лице престане да бъде бежанец в съответствие с член 11“ (курсивът е мой).

51.

За разлика от това четвъртият въпрос е дали съответното лице изначално трябва да бъде признато за бежанец съгласно член 12, параграф 1, буква а), второ изречение. Тази разпоредба — ако обстоятелствата го изискват и трябва да се вземе последващо решение за отнемане — се прилага във връзка с член 14, параграф 3, който задължава държавите членки да „отнемат, прекратяват или отказват подновяването на статута на бежанец“ на лице без гражданство, „ако […] лицето е следвало да бъде или е изключено от кръга на бежанците съгласно член 12“ (курсивът е мой). В член 14, параграф 3 изобщо не се споменава за обичайно или друго пребиваване.

52.

Поради това предлагам на Съда да отговори на четвъртия преюдициален въпрос по следния начин:

Районът, който трябва да се вземе предвид, за да се определи дали към момента на произнасяне по молба за ipso facto получаване на статут на бежанец съгласно член 12, параграф 1, буква а), второ изречение условията за прилагане на тази разпоредба вече не са налице, отразява района, който трябва да се вземе предвид при преценката дали закрилата или помощта от UNRWA е „преустановена“ по отношение на конкретно лице, което преди това се е ползвало от тази закрила или помощ, както е описано в отговора на първия и втория въпрос.

53.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се изясни дали лице без гражданство може да се позовава на заплаха за личната му безопасност, на която то се е изложило доброволно, премествайки се от една безопасна (или относително безопасна) зона на дейност на UNRWA към друга, в която има сериозна заплаха за личната му безопасност, и дали въз основа на този доброволно поет риск това лице може да претендира, че ipso facto има право на предимствата на статута на бежанец съгласно Директива 2011/95.

54.

В решение El Kott Съдът вече е изяснил, че доброволното отпътуване от обхванатата от мандата на UNRWA зона не е достатъчно, за да се сложи край на изключването от предвидения в член 1, раздел D статут на бежанец ( 42 ). Съдът обаче приема, че ако лице, което ефективно се е ползвало от закрила или помощ от UNRWA, престава да се ползва от нея поради причина, която не може да контролира и не зависи от волята му, тогава се прилага клаузата за включване по член 12, параграф 1, буква а) и лицето ipso facto има право на предимствата по Директивата, при условие че не се прилага нито една от останалите клаузи за изключване, посочени в член 12, параграф 1, буква б), в член 12, параграф 2 или в член 12, параграф 3 от Директива 2011/95 ( 43 ).

55.

В този контекст трябва да се счита, че дадено лице е било принудено да напусне обхванатата от мандата на UNRWA зона, ако е имало сериозна заплаха за личната му безопасност и UNRWA не е била в състояние да му осигури в тази зона условия на живот, отговарящи на мисията, с която тя е натоварена ( 44 ).

56.

В духа на тези съображения считам, че по същия начин доброволното отпътуване от една безопасна (или относително безопасна) зона на дейност на UNRWA към друга, в която има сериозна заплаха за личната безопасност на съответното лице, не може да се изтъква в подкрепа на твърдението, че закрилата или помощта от UNRWA е „преустановена“ по отношение на това лице.

57.

По-специално, когато заплахите за личната му безопасност в зоната на дейност, към която лицето е пътувало, са били известни или разумно предвидими за съответното лице и когато то не е могло разумно да очаква да се върне безопасно в безопасната (или относително безопасната) зона на дейност, от която е отпътувало, или в друга безопасна зона на дейност на UNRWA, не може да се приеме, че по отношение на него закрилата или помощта от UNRWA е била преустановена.

58.

Добавям, че този извод не оставя съответното лице без защита. То все пак може да се ползва от субсидиарна закрила и принципът за забрана на връщането продължава да се прилага в съответствие с член 21 от Директива 2011/95, но не би трябвало да може да се позовава ipso facto на статута на бежанец въз основа на съзнателно и доброволно поети рискове.

59.

Следователно предлагам на Съда следния отговор на третия преюдициален въпрос:

Лице, което иска да му бъде признат статут на бежанец, не може в подкрепа на твърдението, че ipso facto има право на предимствата на статута на бежанец съгласно Директива 2011/95, да се позовава на заплахи за личната му безопасност, на които това лице се е изложило доброволно, премествайки се от една безопасна (или относително безопасна) зона на дейност на UNRWA към друга, в която има сериозна заплаха за личната му безопасност.

60.

Запитващата юрисдикция поставя петия въпрос само в случай че обичайното пребиваване на молителя трябва да се счита за релевантно за отговора на втория и четвъртия въпрос. С оглед на предложения отговор на първите четири въпроса не е необходимо Съдът да отговаря на петия въпрос.

61.

Комисията изтъква, че мястото на обичайно пребиваване не е определящо за втория и четвъртия въпрос, но че въпреки това на петия въпрос трябва да се отговори. В това отношение Комисията подчертава, че понятието „обичайно пребиваване“ е използвано в член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2011/95, който е съответно приложим и за палестинците без гражданство.

62.

От акта за преюдициално запитване е видно, че решението по молбата на XT за признаване на статут на бежанец все още не е окончателно, тъй като производството по обжалване не е приключило. Въпросът за последващо отнемане на статута на бежанец на XT не е част от подадената до запитващата юрисдикция ревизионна жалба и тази юрисдикция не е поискала от Съда да тълкува член 11, параграф 1, буква е) от тази директива. Както бе посочено в точка 50 от настоящото заключение, бъдещо хипотетично отнемане на статута на бежанец на XT въз основа на клаузата за изключване, предвидена в член 12, параграф 1, буква а), първо изречение, би се уреждало от член 14, параграф 3 от Директива 2011/95, който не се прилага във връзка с член 11, параграф 1, буква е). Затова според мен петият въпрос е от хипотетично естество, освен ако понятието „обичайно пребиваване“ на молителя е релевантно за отговора на втория и/или четвъртия въпрос. Считам (подобно на Комисията), че случаят не е такъв.

63.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на отправените от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) преюдициални въпроси по следния начин: