1.

Кандидат за международна закрила подава молбата си в една държава членка, но се издава решение за прехвърлянето му в друга държава членка. Няколко дни по-късно брат му пристига в първата държава членка, където подава молба за международна закрила.

2.

Трябва ли съдът на първата държава членка, който е сезиран от кандидата с жалба за отмяна на решението за прехвърляне, да вземе предвид обстоятелството, настъпило след приемането на това решение, а именно пристигането на брат му и подаването от същия на молба за международна закрила? Такъв е по същество въпросът, поставен от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) ( 2 ).

3.

Настоящото дело ще даде повод на Съда да уточни практиката си по тълкуването на Регламент (ЕС) № 604/2013 ( 3 ) (наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“) във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Съдът ще трябва по-специално да разгледа каква следва да е рамката за упражняването на съдебния контрол върху решението за прехвърлянето на кандидат за международна закрила и дали пристигането на член на семейството му, в случая неговия брат, който също е кандидат за международна закрила, е обстоятелство, което може да има последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.

4.

Съгласно съображения 4, 5 и 19 от Регламент „Дъблин III“:

[…]

5.

Член 1 от този регламент е озаглавен „Предмет“ и гласи:

„С настоящия регламент се установяват критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство […]“.

6.

Член 2 от посочения регламент е озаглавен „Определения“ и буква ж) от него предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

7.

Член 3 от същия регламент е озаглавен „Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила“ и параграфи 1 и 2 от него гласят:

„1.   Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това.

2.   Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.

Когато е невъзможно кандидатът да бъде прехвърлен в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата], определящата държава членка продължава да разглежда критериите, предвидени в глава III, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.

[…]“.

8.

Член 7 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Йерархия на критериите“ и параграф 2 от него гласи следното:

„Компетентната държава членка в съответствие с критериите, посочени в тази глава[,] се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред държава членка“.

9.

Член 10 от този регламент е озаглавен „Членове на семейството, които са кандидати за международна закрила“ и гласи:

„Ако кандидатът има член на семейството в държава членка, по чиято молба за международна закрила в тази държава членка не е взето решение по същество до този момент, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма“.

10.

Член 12 от посочения регламент е озаглавен „Издаване на документи за пребиваване или на визи“ и параграф 2 от него предвижда:

„Ако кандидатът притежава валидна виза, държавата членка, която е издала визата, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, освен ако визата е била издадена от името на друга държава членка съгласно договореност за представителство, както е предвидено в член 8 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския [п]арламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността[ ( 4 )]. В този случай представляваната държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила“.

11.

Член 17 от Регламент „Дъблин III“ е озаглавен „Дискреционни клаузи“ и параграф 1 от него гласи:

„Чрез дерогация от член 3, параграф 1 всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент.

Държавата членка, която е взела решение да разгледа молба за международна закрила съгласно настоящия параграф, става компетентна държава членка и изпълнява задълженията, свързвани с тази компетентност. […]

[…]“.

12.

Член 27 от този регламент е озаглавен „Правна защита“ и гласи следното:

„1.   Кандидатът […] [има] право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.

2.   Държавите членки осигуряват приемлив срок, в рамките на който засегнатото лице може да упражни правото на ефективна правна защита съгласно параграф 1.

3.   За целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че:

4.   Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане.

[…]“.

13.

Член 29 от посочения регламент е озаглавен „Условия и срокове“ и параграфи 1 и 2 от него предвиждат:

„1.   Предаването на кандидата […] от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.

[…]

2.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие“.

14.

Член 1 от Директива 2013/32/ЕС ( 5 ) гласи:

„Целта на настоящата директива е да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС[ ( 6 )]“.

15.

Член 46 от Директива 2013/32 предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

[…]

3.   С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.

4.   Държавите членки предвиждат разумни срокове и други необходими правила, за да може кандидатът да упражни своето право на ефективна защита съгласно параграф 1. Сроковете не може да правят невъзможно или прекалено трудно упражняването на това право.

[…]“.

16.

Член 39/2, параграф 2 от Loi sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея) от 15 декември 1980 г. ( 7 ), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Законът от 15 декември 1980 г.“), гласи:

„Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците (Белгия)] се произнася с решение по други жалби за отмяна, подадени на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на формални изисквания за действителност, превишаване на правомощия или злоупотреба с власт“.

17.

Член 39/82, параграф 4, втора и четвърта алинея от този закон предвижда:

„Когато му е наложена мярка за извеждане или за връщане, чието изпълнение предстои, и по-конкретно когато е задържан на определено място съгласно членове 74/8 и 74/9 или е на разположение на властите, чужденецът може, ако все още не е поискал спиране по общия ред, да поиска спиране на изпълнението на тази мярка в условията на особена неотложност в срока по член 39/57, § 1, трета алинея.

[…]

Председателят на състава или съдът по споровете във връзка с режима на чужденците извършва задълбочена и изчерпателна проверка на всички представени пред него доказателства, и по-специално на онези, които сочат за наличието на основания да се счита, че изпълнението на обжалваното решение би изложило жалбоподателя на опасност от нарушение на основните човешки права, по отношение на които не се допуска дерогиране съгласно член 15, втора алинея от [Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., наричана по-нататък „ЕКПЧ“], като тази проверка подлежи на задълбочен и изчерпателен контрол“.

18.

Член 39/84 от посочения закон гласи:

„Когато Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците] е сезиран с искане за спиране на изпълнението на акт в съответствие с член 39/82, единствено той е компетентен, временно и при условията, предвидени в член 39/82, § 2, първа алинея, да постанови всички необходими мерки за защита на интересите на страните или лицата, заинтересовани от решението по делото, с изключение на мерките, засягащи граждански права.

Мерките се постановяват след изслушване или надлежно призоваване на страните с мотивирано решение на председателя на състава, компетентен да се произнесе по съществото на делото, или от определения от него за целта съд по споровете във връзка с режима на чужденците.

В изключително неотложни случаи могат да бъдат постановени временни мерки без предварително изслушване на страните или на някои от тях.

Член 39/82, § 2, втора алинея се прилага по отношение на съдебните решения, постановени съгласно настоящия член.

С указ, след обсъждане в рамките на Министерския съвет, кралят определя процедурата относно мерките по настоящия член“.

19.

Член 39/85, параграфи 1 и 3 от същия закон гласи следното:

„§ 1. Когато му е наложена мярка за извеждане или за връщане, чието изпълнение предстои, и по-конкретно когато впоследствие е задържан на определено място съгласно членове 74/8 и 74/9 или е на разположение на властите, чужденецът може по реда на временните мерки по смисъла на член 39/84 да поиска от Съвета [по споровете във връзка с режима на чужденците] да разгледа в най-кратки срокове молба за спиране на изпълнението, подадена преди това по общия ред, при условие че същата е входирана и че Съветът все още не се е произнесъл по нея. Молбата за постановяване на временни мерки трябва да бъде подадена в срока по член 39/57, § 1, трета алинея.

[…]

§ 3. Без да се засяга § 1, от момента на получаването на молбата за постановяване на временни мерки не може да се пристъпва към принудителното изпълнение на мярката за извеждане или за връщане, докато Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците] не се произнесе по подадената молба. Ако не се разреши спиране, отново е възможно принудително изпълнение на мярката“.

20.

На 22 май 2017 г. H. A. (наричан по-нататък „жалбоподателят“), с палестински произход, пристига в Белгия. На следващия ден той подава молба за убежище в тази държава членка.

21.

На 31 май 2017 г. белгийските органи изслушват жалбоподателя с оглед на определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата му за международна закрила, в рамките на прилагането на Регламент „Дъблин III“.

22.

На 22 юни 2017 г. белгийските органи отправят до испанските такива искане за поемане на отговорността за жалбоподателя на основание член 12, параграф 2 от този регламент. На 4 юли 2017 г. испанските органи се съгласяват да поемат отговорността за жалбоподателя.

23.

На 1 август 2017 г. белгийските органи приемат решение, с което отказват да признаят право на пребиваване на жалбоподателя и му разпореждат да напусне територията на Белгия (наричано по-нататък „решението от 1 август 2017 г.“).

24.

На 25 август 2017 г. жалбоподателят подава до Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците жалба за отмяна на това решение, придружена с молба за спиране на изпълнението. Той изтъква, че брат му е пристигнал в Белгия на 22 август 2017 г., че същият е подал молба за убежище в тази държава членка и че предвид общите аспекти на неговата молба за убежище и на тази на брат му белгийските органи трябва да разгледат заедно въпросните молби.

25.

С решение от 30 ноември 2017 г. Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците отхвърля тази жалба, като приема, че пристигането на брата на жалбоподателя в Белгия и молбата му за международна закрила, производството по която към онзи момент е висящо, са обстоятелства, настъпили след приемането на решението от 1 август 2017 г., които не могат да имат последици за неговата законосъобразност.

26.

На 28 декември 2017 г. жалбоподателят подава касационна жалба срещу това решение пред Conseil d’État (Държавен съвет), като изтъква по-специално че посоченото решение нарушава член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 47 от Хартата.

27.

В подкрепа на тази жалба жалбоподателят посочва, че към момента, в който е бил изслушан от белгийските органи в рамките на процедурата по определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата му за международна закрила, а именно 31 май 2017 г., все още е нямало как да изтъкне, от една страна, че брат му, който е пристигнал по-късно в Белгия, е подал молба за убежище в тази държава членка, и от друга страна, че белгийските органи са се признали за компетентни да разгледат тази молба. Следователно той можел да се позове на това ново обстоятелство едва в жалбата си срещу решението от 1 август 2017 г. Жалбоподателят поддържа, че белгийските органи трябва да разгледат заедно подадените от него и от брат му молби за убежище, които са тясно свързани поради твърденията им, че са били подложени на едно и също преследване. В това отношение жалбоподателят оспорва отказа на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците да вземе предвид това ново обстоятелство с мотива, че е настъпило след приемането на решението от 1 август 2017 г., и го упреква, че се е ограничил до контрол за законосъобразност, макар посоченото обстоятелство да можело да бъде от решаващо значение за справедливото разглеждане на молбата му за убежище, тъй като можело да предотврати решението за прехвърлянето му.

28.

Conseil d’État (Държавен съвет) отбелязва, че съгласно член 39/2, параграф 2 от Закона от 15 декември 1980 г. Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците упражнява съдебен контрол за законосъобразност по отношение на решенията за прехвърляне в рамките на Регламент „Дъблин III“ с оглед на представените пред него документи и сведения. Следователно в случая отказът на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците да вземе предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението от 1 август 2017 г., е в съответствие с тази разпоредба.

29.

Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно съответствието с правото на Съюза, и по-специално с правото на ефективна правна защита по член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 47 от Хартата, на положението, в което съдебният контрол върху решение за прехвърляне, прието в рамките на Регламент „Дъблин III“, се осъществява, без при проверката на законосъобразността на това решение да са взети предвид обстоятелства, настъпили след неговото приемане.

30.

Запитващата юрисдикция посочва, че в качеството ѝ на касационна инстанция от нея на практика не се иска да преценява последиците, които изтъкнатите от жалбоподателя нови обстоятелства биха могли да имат за определянето на държавата, компетентна да разгледа подадената от него молба за международна закрила.

31.

При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за „прехвърляне по дъблинската процедура“?“.

32.

Писмени становища представят жалбоподателят, белгийското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия. Жалбоподателят, белгийското правителство и Комисията представят и устни становища в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на 9 ноември 2020 г.

33.

В писменото си становище белгийското правителство твърди, че липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, тъй като след превишаването на шестмесечния срок за осъществяване на прехвърлянето, предвиден в член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, компетентността за разглеждането на молбата за международна закрила на жалбоподателя е преминала към Кралство Белгия.

34.

В отговор на поставен от Съда писмен въпрос Conseil d’État (Държавен съвет) посочва, че понастоящем не може да реши ex officio и без разисквания дали жалбоподателят е загубил правния си интерес от отмяната на решението на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците от 30 ноември 2017 г. и дали за разрешаването на спора, отнесен до него в качеството му на касационна инстанция, вече не е необходимо да се отговоря на поставения въпрос.

35.

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе ( 8 ).

36.

В случая с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция сведения и на становището ѝ относно релевантността на преюдициалния въпрос следва да се заключи — въпреки сериозните ми съмнения, що се отнася до мотивите на това становище, включително в рамките на жалба за отмяна и на контрол за законосъобразност — че за решаването на спора в главното производство все още има полза от това Съдът да отговори на поставения въпрос.

37.

Поради това настоящото преюдициално запитване ще бъде разгледано като допустимо.

38.

Съгласно член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ кандидатът за международна закрила има право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или друг правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.

39.

Обхватът на контрола при обжалване от страна на кандидата за международна закрила на издаденото спрямо него решение за прехвърляне е уточнен в съображение 19 от Регламент „Дъблин III“, в което се посочва, че за да се гарантира спазването на международното право, установената с този регламент ефективна правна защита срещу решения за прехвърляне следва да включва, от една страна, преценка как е приложен посоченият регламент, и от друга страна, преценка каква е законовата и фактическата ситуация в държавата членка, в която е прехвърлян кандидатът ( 9 ).

40.

Освен това с текста на член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ не се ограничават доводите, които търсещото убежище лице може да излага в производството по обжалване ( 10 ).

41.

Съдът вече многократно е разглеждал въпроса за вземането предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърлянето на кандидат за международна закрила. Той е възприел следните две хипотези, в които съдът, сезиран с жалба срещу решение за прехвърляне, е длъжен да разгледа такива последващи обстоятелства.

42.

Първата хипотеза се отнася до положение, в което решение за прехвърляне е прието, но не е изпълнено, за да може Съюзът и неговите държави членки да изпълнят задълженията си за защита на основните права на кандидата за международна закрила съгласно член 4 от Хартата.

43.

В това отношение Съдът посочва, че държавите членки, включително националните юрисдикции, са длъжни да не прехвърлят търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато не може да не им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в тази държава членка съставляват сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата ( 11 ).

44.

Съдът стига до този извод, като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) ( 12 ). Освен това следва да се отбележи, че в друго дело ЕСПЧ посочва, че за да прецени дали по отношение на застрашени от експулсиране или екстрадиция чужденци действително е налице твърдяната опасност от противоречащо на член 3 от ЕКПЧ третиране, трябва да извърши цялостно и ex nunc разглеждане на положението в страната по местоназначение, положение, което може да се променя с течение на времето ( 13 ). Макар необходимостта от извършване на такова ex nunc разглеждане да предизвиква резерви дори в самия ЕСПЧ ( 14 ), тя е потвърдена ( 15 ).

45.

За целите на прилагането на член 4 от Хартата е без значение дали опасността заинтересованото лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение поради прехвърлянето си в компетентната държава членка по смисъла на Регламент „Дъблин III“ е налице в момента на прехвърлянето, в хода на процедурата по предоставяне на убежище или след нейното приключване ( 16 ).

46.

Практиката на Съда е кодифицирана в член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ ( 17 ). Следователно самият регламент вече изрично предвижда обстоятелство — а именно наличието на системни недостатъци в компетентната държава членка, които създават опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата — чието настъпване след приемането на решение за прехвърлянето на кандидат за международна закрила възпрепятства изпълнението на това решение.

47.

В случая в главното производство не се поставя въпросът за опасността лицето да бъде изложено на такова нечовешко или унизително отношение в поелата отговорността държава членка ( 18 ).

48.

Втората хипотеза на вземане предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърляне, произтича от практиката на Съда, съгласно която споменаването в съображение 19 от Регламент „Дъблин III“ на преценката как е приложен този регламент трябва да се разбира — в контекста на предвидената в член 27, параграф 1 от него възможност за обжалване на решението за прехвърляне — като отнасящо се до контрола за правилното прилагане на предвидените в глава III от посочения регламент критерии за определяне на компетентната държава членка, включително на критерия за компетентност по член 12 от същия регламент ( 19 ).

49.

Така член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ във връзка със съображение 19 от него може да доведе до преразглеждане на компетентността на съответната държава членка, дори да не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в тази държава членка, които да създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата ( 20 ).

50.

Съдът е уточнил също, че що се отнася до решенията за прехвърляне, законодателят на Съюза е осигурил законосъобразността им чрез гаранции, като по-специално в член 27 от Регламент „Дъблин III“ е признал на съответното търсещо убежище лице правото на ефективна правна защита пред съд срещу такова решение, което обхваща както свързаните с това решение фактически, така и правни обстоятелства ( 21 ).

51.

Решение Shiri ( 22 ) съставлява първият етап от вземането предвид от Съда на обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърляне, за нуждите на определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.

52.

В делото, по което е постановено това решение, компетентният австрийски орган отхвърля като недопустима молбата за международна закрила на г‑н Majid Shiri, разпорежда извеждането му от страната и приема, че прехвърлянето му в България е законосъобразно. Г‑н Shiri подава жалба срещу това решение, като изтъква, че с изтичането на установения в член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“ шестмесечен срок за прехвърляне компетентността за разглеждане на молбата му е преминала към Република Австрия. В случая този шестмесечен срок е изтекъл след датата на приемането на решението за прехвърляне.

53.

Следователно Съдът е трябвало да определи дали вземането предвид от сезирания австрийски съд на това обстоятелство, настъпило след приемането на решението за прехвърляне, е в съответствие с правото на Съюза.

54.

В това отношение Съдът постановява, че член 27, параграф 1 с оглед на съображение 19 от Регламент „Дъблин III“ и на член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че кандидатът за международна закрила следва да разполага с ефективен и бърз способ за защита, който да му позволява да се позове на изтичането на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, настъпило след приемането на решението за прехвърляне. С признаването от национална правна уредба на правото на такъв кандидат да се позове при обжалване на решението за прехвърлянето му на обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, е изпълнено задължението да се предвиди ефективен и бърз способ за защита ( 23 ).

55.

По-късно Съдът формализира допълнително подхода си в решение Hasan ( 24 ). В делото, по което е постановено това решение, г‑н Aziz Hasan подава молба за убежище в Германия, получава отказ по жалбата си за отмяна на решението за прехвърляне и е прехвърлен в Италия — държавата членка, в която е подадена първата му молба за убежище — но впоследствие се връща незаконно в Германия. Относно подадената от г‑н Hasan въззивна жалба германският закон предвижда, че съдът, до който е подадена жалба срещу решение за прехвърляне, е длъжен по принцип да се произнесе съобразно с фактическото положение към момента на последното съдебно заседание пред него или, ако такова не се провежда, към момента, в който този съд се произнася по жалбата.

56.

В решение Hasan Съдът посочва, като се позовава на решение Shiri, че кандидатът за международна закрила трябва да има на разположение ефективен и бърз способ за защита, който да му позволи да изтъкне обстоятелства, настъпили след момента на приемане на приетото по отношение на него решение за прехвърляне, когато отчитането на тези обстоятелства е определящо за правилното прилагане на Регламент „Дъблин III“ ( 25 ).

57.

Струва ми се, че от тълкуването, което Съдът е възприел в решения Shiri и Hasan, могат да се изведат два извода в контекста на настоящото дело.

58.

От една страна, съгласно правото на Съюза компетентният национален съд е длъжен да вземе предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне. Според мен това разрешение е напълно обосновано, доколкото в случая посоченото обстоятелство е можело да има последици за прилагането на Регламент „Дъблин III“ по отношение на кандидата за международна закрила ( 26 ). Впрочем, както личи от съображение 5 от него, с този регламент се цели именно да се приложат обективни и справедливи критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица. Ако обстоятелство, настъпило след приемането на решението за прехвърляне, обективно погледнато може да има последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, кандидатът трябва да може да го изтъкне пред компетентния национален съд и да се възползва от него ( 27 ).

59.

От друга страна, признатото на кандидата за международна закрила право на разглеждане на обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, е пряко изведено от разпоредбите на правото на Съюза. Всъщност Съдът стига до този извод, като тълкува член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 47 от Хартата.

60.

Струва ми се очевидно, че в тези две решения Съдът установява принципа на задължително вземане предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, но само ако същите могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.

61.

Всъщност, ако се допусне да бъдат разглеждани обстоятелства, които не са от определящо значение, изтъкнати след приемането на решението за прехвърляне посредством една или няколко последователни жалби, лесно може да се стигне до превишаване на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“ и така да се застраши постигането на целта за бърза обработка на молбите за международна закрила, посочена в съображение 5 от този регламент. Това положение би представлявало злоупотреба с механизмите за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила, по-специално с оглед на първото влизане на територията на Съюза.

62.

Доколкото Съдът е посочил, че някои обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, трябва да се вземат предвид от сезираните с жалба срещу това решение национални съдилища, според мен за нуждите на определянето на процесуалния обхват на този съдебен контрол е необходимо да се провери дали същият е хармонизиран с правото на Съюза.

63.

От нормативните текстове се извеждат редица доводи в подкрепа на признаването на процесуална автономия на държавите членки при вземането предвид на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, в рамките на прилагането на Регламент „Дъблин III“.

64.

Първият довод е изведен от текста на член 27, параграф 1 от този регламент. Всъщност тази разпоредба предвижда само че кандидатът има право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или друг правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания. В посочената разпоредба изобщо не се споменава възможността за ex nunc разглеждане от сезирания национален съд.

65.

Разликата с член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, в който изрично се посочва, че държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, е съществена ( 28 ). Обратно, мълчанието на законодателя на Съюза по възможността за такова разглеждане в рамките на член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ навежда на идеята за предоставена на държавите членки процесуална автономия.

66.

Вторият довод следва от текста на член 7, параграф 2 от този регламент, съгласно който компетентната държава членка се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред държава членка. Това е правило, с което се цели да се попречи на кандидатите за международна закрила да заобиколят критериите, предвидени в посочения регламент. Поради това контролът ex nunc може да се осъществява само по изключение.

67.

Тези разпоредби биха могли да се тълкуват в смисъл, че липсват правила на Съюза в тази област. Така в постановено неотдавна решение Съдът се основава на текста на член 46, параграф 4 от Директива 2013/32, като приема, че той оставя на държавите членки грижата да предвидят необходимите правила, за да могат кандидатите за международна закрила да упражнят правото си на ефективна защита. Въз основа на това Съдът стига до извода, че разглежданите по това дело правила са въпрос на процесуална автономия на държавите членки, които от своя страна са длъжни да спазват принципите на равностойност и ефективност ( 29 ).

68.

Изведените от нормативните текстове доводи в подкрепа на предоставена на държавите членки процесуална автономия не са лишени от релевантност. Струва ми се обаче, че спорът е решен от Съда в решения Shiri и Hasan.

69.

Всъщност в тези решения Съдът изобщо не споменава за предоставена на държавите членки процесуална автономия, последиците от която може да стигнат дотам да се изключи всякаква възможност на компетентния национален съд да разгледа обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне. Напротив, както отбелязах в точка 59 от настоящото заключение, Съдът стига до извода, че такива последващи обстоятелства трябва да се вземат предвид на основание член 27 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 47 от Хартата. Именно от тези два члена, тълкувани заедно и във връзка със съображение 19 от Регламент „Дъблин III“, кандидатът за международна закрила черпи правото компетентният национален съд да разглежда обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърлянето му.

70.

Освен това тази съдебна практика не влиза в противоречие с текста на член 7, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“. Всъщност, от една страна, съгласно тази разпоредба администрацията на държавата членка, в която кандидатът е подал молбата си за международна закрила, трябва да определи компетентната държава членка въз основа на съществуващото към момента на подаването на тази молба положение. От друга страна, за да осигури ефективната съдебна защита на този кандидат, сезираният с жалба срещу решението за прехвърляне национален съд е длъжен да вземе предвид последващите обстоятелства — като изтичането на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“ — които са определящи за правилното прилагане на този регламент, в рамките на разглеждане ex nunc.

71.

Според мен Съдът ясно обвързва правото на кандидата за международна закрила да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата му, с конкретни разпоредби на правото на Съюза, съставляващи неговото правно основание.

72.

От това следва, че съдебният контрол на тези последващи обстоятелства е хармонизиран с правото на Съюза, в смисъл че каквито и да са националните процесуални разпоредби относно обхвата на този контрол, компетентният национален съд или съдилища трябва задължително да взема предвид някои обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне.

73.

Запитващата юрисдикция пита Съда дали положение, в което националната правна уредба не предвижда възможността националният съд да взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърлянето на кандидат за международна закрила, е в съответствие с правото на Съюза.

74.

Решения Shiri и Hasan се отнасят до положения, в които националната правна уредба позволява разглеждане ex nunc на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне. Тъй като обаче Съдът не ограничава прилагането на практиката си до изпълнението на това условие, това разрешение според мен може да се приложи и по отношение на национална правна уредба, която не предвижда такова разглеждане.

75.

В случая Conseil d’État (Държавен съвет) посочва, че националната правна уредба установява контрол за законосъобразност на обжалваното решение от Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците. От това следва, че този съд трябва да се произнесе въз основа на фактическото положение, съществуващо към момента, в който е прието решението за прехвърляне. В съдебното заседание за изслушване на устните състезания обаче белгийското правителство твърди, че в рамките на извършваното от него разглеждане Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците има право да вземе предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне.

76.

В това отношение следва да се припомни, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно собствените си правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност ( 30 ). Ето защо с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни и въпреки съмненията ми в това отношение, следва да се изходи от идеята, че съдебният контрол, осъществяван от Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците, не му позволява да взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне на кандидат за международна закрила.

77.

На пръв поглед такъв съдебен контрол изглежда несъвместим с правото на Съюза, тъй като не отговаря на тълкуването, възприето от Съда в решения Shiri и Hasan.

78.

Въпреки това, от една страна, наложеното от правото на Съюза изискване да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, според мен не предполага промяна на вида на предвидения от националното право съдебен контрол, а именно контрол за законосъобразност.

79.

В този смисъл считам, че практиката на ЕСПЧ не изисква такава промяна ( 31 ). В това отношение ми се струва полезно да отбележа, че съгласно вече постановеното от ЕСПЧ, макар националният съд да не е могъл да замени фактическите констатации на административния орган със свои собствени, той е имал правомощието да се увери, че констатациите на последния или произтичащите от тях изводи не са нито произволни, нито ирационални, и че такъв начин на действие може разумно да се очаква от апелативен съд в специализирани правни области, по-специално когато фактите са били установени по-рано в хода на квазисъдебно производство при зачитане на редица изисквания по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. В крайна сметка ЕСПЧ приема, че такъв контрол не представлява нарушение на тази разпоредба от ЕКПЧ ( 32 ).

80.

В решение Sigma Radio Television Ltd с/у Кипър ( 33 ) ЕСПЧ обобщава тълкуването си в контекста на класическото упражняване от администрацията на правомощията ѝ в специфични области на правото, които изискват специален професионален опит или специализирани познания, като поставя критерии за преценка дали контролът е достатъчен по смисъла на ЕКПЧ. От тази съдебна практика следва, че за да може даден „съд“ да реши правен спор относно граждански права и задължения в съответствие с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, той трябва да е компетентен да разгледа всички фактически и правни въпроси, които са от значение за отнесения до него спор. При определени условия извършваният от национален съд контрол за законосъобразност съответства на тези изисквания.

81.

Въз основа на тази съдебна практика може да се приеме, че при липса на разпоредба на правото на Съюза по този въпрос същото не може да изисква от държава членка — в рамките на вземането предвид на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне на кандидат за международна закрила — да задължава сезирания национален съд да се произнася, като упражнява пълен съдебен контрол.

82.

От друга страна, тъй като вземането предвид на някои последващи обстоятелства е задължително за постигането на съответствие с правото на Съюза, считам, че в такъв случай тези обстоятелства трябва да бъдат разгледани от същия национален съд, включително в рамките на друга жалба, или посредством такава, предявена пред друг национален съд, при условие че тези жалби са ефективен и бърз способ за защита ( 34 ). В този смисъл, без да се застрашава постигането на целта за бърза обработка на молбите за международна закрила, постановеното съдебно решение трябва да обвързва съда, сезиран с жалбата срещу решението за прехвърляне. Всъщност на кандидата за международна закрила трябва да се гарантира, че действително се вземат предвид обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на компетентната държава членка, за да се осигури ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила.

83.

В заключение, това че съдебният контрол на обстоятелствата, настъпили след приемането на решение за прехвърляне, е хармонизиран с правото на Съюза, не лишава държавите членки от възможността да определят компетентните съдилища и да уреждат процесуалните условия на правната защита в рамките на прилагането на член 27 от Регламент „Дъблин III“ и на член 47 от Хартата. В това отношение държавите членки трябва да гарантират, че законосъобразността на решението за прехвърляне може да бъде поставена под въпрос при наличието на обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, които са определящи за правилното прилагане на този регламент.

84.

Безспорно изглежда трудно уловима разликата с положението, разгледано в делото, приключило с постановяването на решение Unibet ( 35 ), в което Съдът постановява, че принципът на ефективната съдебна защита на правата, които правото на Съюза предоставя на правните субекти, трябва да се тълкува в смисъл, че той не изисква в правовия ред на държава членка да съществува самостоятелно средство за защита с основен предмет разглеждането на съответствието на националните разпоредби с член 49 ЕО (понастоящем член 56 ДФЕС), когато други ефективни правни способи, които не са по-неблагоприятни от правните способи, уреждащи подобни национални искове или жалби, позволяват да се прецени инцидентно това съответствие.

85.

Тази разлика обаче се дължи на наличието в рамките на Регламент „Дъблин III“ на специално правно основание за контрола, упражняван от националните съдилища, а именно член 27 от този регламент, с който се въвежда конкретно производство по обжалване на решението за прехвърляне. За сметка на това, що се отнася до обстоятелствата, настъпили след приемането на това решение и изтъкнати от кандидата за международна закрила, механизмите на националния съдебен контрол могат да приемат различни форми, стига да са спазени условията, които според мен са предвидени в правото на Съюза, както е посочено в точка 82 от настоящото заключение.

86.

В писменото си становище белгийското правителство изтъква, че по силата на Закона от 15 декември 1980 г. ( 36 ) вземането предвид на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, се извършва в условията на особена неотложност под формата на административно обезпечително производство. В такъв случай председателят на състава или съдът по споровете във връзка с режима на чужденците трябвало да разгледа всички представени пред него доказателства. Така белгийското право предвиждало разглеждане ex nunc на положението на кандидата за международна закрила. В рамките на временните мерки Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците също трябвало да извърши разглеждане ex nunc. Следователно всички средства за правна защита, с които разполагал този кандидат, позволявали вземането предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне.

87.

Както бе посочено в точка 82 от настоящото заключение, считам, че такива последващи обстоятелства могат да бъдат взети предвид в рамките на жалба, различна от тази срещу решението за прехвърляне, стига тя да представлява ефективен и бърз способ за защита, но в този случай решението по това друго производство трябва да обвързва съда, сезиран с жалбата срещу решението за прехвърляне.

88.

Така, взети заедно, средствата за правна защита, с които разполага кандидатът за международна закрила в дадена държава членка, трябва да позволяват да се вземат предвид всички обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила. В този смисъл тези средства за правна защита трябва да доведат до това окончателно да не може да бъде изпълнено решението за прехвърляне, ако такава е последицата от обстоятелствата, настъпили след неговото приемане.

89.

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика системата за сътрудничество, установена от член 267 ДФЕС, е основана на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. В производство, образувано съгласно този член, националните разпоредби трябва да се тълкуват от юрисдикциите на държавите членки, а не от Съда и той не бива да се произнася относно съвместимостта на норми на вътрешното право с разпоредбите на правото на Съюза. За сметка на това Съдът е компетентен да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени съвместимостта на нормите на вътрешното право с правната уредба на Съюза ( 37 ).

90.

С оглед на тази съдебна практика задача на запитващата юрисдикция е да провери доколко различните средства за правна защита, предвидени от националната правна уредба, позволяват да се изпълни условието обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, да бъдат отчетени в пълна степен.

91.

В случай че това е така, то белгийската правна уредба е в съответствие с практиката на Съда, установена с решения Shiri и Hasan. В противен случай задължението на националния съд да взема предвид такива последващи обстоятелства няма да е изпълнено от гледна точка на правото на Съюза.

92.

Ако се предположи, че националното право позволява да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне на кандидат за международна закрила, следва да се провери доколко изтъкнатият от жалбоподателя факт, че след отхвърлянето на молбата му за международна закрила неговият брат е подал молба в същата държава членка, може да има последици за определянето на компетентната държава членка в рамките на прилагането на Регламент „Дъблин III“.

93.

В това отношение жалбоподателят твърди, че тъй като той и брат му са били подложени на едно и също преследване, съвместното разглеждане на молбите им за международна закрила, в случая от белгийските органи, може да им гарантира справедлив анализ на тези молби и ефективен достъп до международна закрила, като предотврати изпълнението на решението за прехвърлянето му.

94.

Що се отнася до този довод, следва да се подчертае, че всяка молба за международна закрила трябва да се обработва, като се разглежда конкретният случай на кандидата. Както отбелязва Съдът, от изискванията за индивидуално оценяване и пълно разглеждане на молбите за международна закрила следва, че макар да може да се прилагат мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, все пак по тези молби трябва да се разглежда положението на всяко съответно лице. Следователно тези молби не бива да се оценяват общо ( 38 ).

95.

Регламент „Дъблин III“ обаче установява специфични критерии, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила. Такъв е случаят по-специално с положението на членовете на семейството, които са кандидати за международна закрила, както е предвидено в член 10 от този регламент.

96.

В случая братът на кандидат за международна закрила не може да се счита за един от „членовете на семейството“ по смисъла на член 2, буква ж) от Регламент „Дъблин III“ съгласно даденото в тази разпоредба определение. Ето защо във всички случаи нито кандидатът, нито брат му могат да се възползват от член 10 от този регламент ( 39 ). Освен това пълнолетно лице, каквото е братът на жалбоподателя, не попада в приложното поле на член 11 от посочения регламент.

97.

В съдебното заседание за изслушване на устните състезания жалбоподателят посочва, че молбата му има връзка с член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, предвиждащ дискреционна клауза, съгласно която чрез дерогация от член 3, параграф 1 от този регламент всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в посочения регламент.

98.

Съгласно постановеното от Съда обаче член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че не налага да се предвиди жалба срещу решението да не се използва предвидената в член 17, параграф 1 от този регламент възможност, независимо че това решение може да бъде оспорено по повод на жалба срещу решението за прехвърляне ( 40 ).

99.

При тези обстоятелства фактът, че след приемането от първата държава членка на решение, с което отказва да предостави право на пребиваване на кандидат за международна закрила, считайки, че разглеждането на молбата му е от компетентността на друга държава членка, братът на същия подава молба за международна закрила в първата държава членка, сам по себе си не прилича на последващо обстоятелство, което може да има последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила на кандидата, в рамките на прилагането на Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 47 от Хартата.

100.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска кандидат за международна закрила да не разполага със способ за защита, който да му позволи да изтъкне обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърлянето му, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила. За целите на определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, такива последващи обстоятелства трябва да могат да бъдат взети предвид от същия национален съд като този, който се е произнесъл по решението за прехвърляне, включително в рамките на друга жалба, или посредством такава, предявена пред друг национален съд, при условие че тези жалби са ефективен и бърз способ за защита и решението по тях обвързва съда, сезиран с жалбата срещу решението за прехвърляне, като запитващата юрисдикция следва провери това“.