1

Жалбоподателят, Pharmaceutical Works Polpharma S.A., е фармацевтично дружество, което разработва и предлага на пазара различни лекарствени продукти, сред които и генерични лекарствени продукти.

2

На 9 август 1994 г. Bundesinstitut für Arzneimittel und Medizinprodukte (Федерален институт за лекарствените продукти и медицинските изделия, Германия, наричан по-нататък „BfArM“) издава две разрешения за търговия за две концентрации на лекарствен продукт с наименованието „Fumaderm“ на дружеството Fumapharm AG. „Fumaderm“ съдържа диметилфумарат (наричан по-нататък „DMF“) и различни соли на етилхидрогенфумарат (соли на моноетилфумарат, наричан по-нататък „MEF“). От една страна, лекарственият продукт Fumaderm prae или Fumaderm initial е предназначен да се използва по време на начална фаза от три седмици с цел подобряване на поносимостта към лечението. Той е изготвен под формата на таблетки, състоящи се по-специално от 30 mg DMF, 67 mg калциева сол на MEF, 5 mg магнезиева сол на MEF и 3 mg цинкова сол на MEF. От друга страна, „Fumaderm“ е предназначен да се използва след началната фаза и е наличен под формата на таблетки, състоящи се по-специално от 120 mg DMF, 87 mg калциева сол на MEF, 5 mg магнезиева сол на MEF и 3 mg цинкова сол на MEF. „Fumaderm“ е предназначен за лечението на псориазис.

3

Тези две разрешения за търговия последователно са били прехвърлени от Almirall Hermal GmbH на Fumedica AG и накрая на Biogen Idec. Освен това през октомври 2003 г. Fumapharm предоставя на Biogen Idec изключителна лицензия за правата за разработване и предлагане на пазара на продуктите, съдържащи DMF, а впоследствие през 2006 г. Biogen Idec придобива Fumapharm.

4

На 8 юни 2011 г. Biogen Idec Ltd подава пред Европейска агенция по лекарствата (EMA) заявление за допустимост за издаване на равнището на Европейския съюз на разрешение за търговия съгласно централизираната процедура на основание член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Съюза за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83). Член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 726/2004 гласи:

„За всеки нефигуриращ в приложението [към Регламент № 726/2004] лекарствен продукт може да бъде предоставено разрешение за търговия от Съюза в съответствие с разпоредбите на [посочения] регламент, ако: […] заявителят демонстрира, че лекарственият продукт представлява [значително] нововъведение от гледна точка на неговата терапевтична, научна или техническа стойност, или че предоставянето на разрешение в съответствие с [посочения] регламент е в интерес за пациентите или здравето на животните на Съюза“.

5

Посоченото в точка 4 по-горе заявление се отнася до продукт, състоящ се от DMF и е предназначен за лечение на множествена склероза. В придружаващото заявлението писмо Biogen Idec посочва изложените по-долу обстоятелства. Първо, то изтъква, че DMF е активно вещество, което не е било одобрено или оценено преди това като моносубстанция, а именно като единствена съставка на лекарствен продукт, за определено показание. Второ, то подчертава, че има намерение да подаде „пълно“ заявление за разрешение за търговия, т.е. придружено от всички данни, посочени в член 8, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3), и по-специално от резултатите от предклиничните и клиничните изследвания. Трето, то уточнява, че е титуляр на разрешение за търговия, което през 1994 г. е било издадено на Fumapharm за лекарствения продукт „Fumaderm“, състоящ се от DMF и от соли на MEF (вж. т. 2 по-горе).

6

При тези обстоятелства, от една страна, Biogen Idec иска да се потвърди, че продуктът, за който е поискало издаването на разрешение за търговия и който се състои от DMF, не попада в обхвата на общото разрешение за търговия с „Fumaderm“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83.

7

Член 6, параграф 1 от Директива 2001/83 гласи:

„Лекарствен продукт не може да се пуска на пазара в държава членка, освен ако е издадено разрешение за пускане на пазара от компетентните органи на същата държава членка в съответствие с настоящата директива, или ако е издадено разрешение в съответствие с Регламент (ЕО) № 726/2004 […].

Когато за даден лекарствен продукт е издадено първоначално разрешение за търговия в съответствие с първа алинея, за всички допълнителни концентрации, фармацевтични форми, начини на прилагане, представяния, както и всички промени и удължения на срокове, се издава разрешение, в съответствие с първа алинея, или се включват в състава на първоначалното разрешение за търговия. Всички тези разрешения за търговия се считат за спадащи към едно и също общо разрешение за търговия, по-специално за целите за прилагане член 10, параграф 1“.

8

Член 10, параграф 1 от Директива 2001/83 гласи:

„Чрез дерогация от член 8, параграф 3, буква и) и без да се засяга законодателството в областта на защита на индустриалната и търговската собственост, от заявителя не се изисква да предостави резултатите от предклиничните изследвания и от клиничните изпитания, ако може да докаже, че лекарственият продукт е генеричен на референтен лекарствен продукт, който е или е бил разрешен по член 6, за не по-малко от осем години в някоя държава членка или в [Съюза].

Генеричен лекарствен продукт, разрешен в съответствие с настоящата разпоредба, не се допуска на пазара до изтичане на 10 години след първоначалното разрешение за референтния продукт.

Първата алинея се прилага и ако референтният лекарствен продукт не е разрешен в държавата членка, в която е подадено заявлението за генеричен лекарствен продукт. В такъв случай заявителят посочва в бланката за заявление името на държавата членка, в която е или е бил разрешен референтният лекарствен продукт. По искане на компетентния орган на държавата членка, в която е подадено заявлението, компетентният орган на другата държава членка предава в срок до 1 месец потвърждение, че референтният лекарствен продукт е или е бил разрешен, заедно с пълния състав на референтния продукт и, ако е необходимо, друга необходима документация.

Десетгодишният срок по втора алинея се удължава най-много до единадесет години, ако по време на първите осем от тези десет години титулярят на разрешението за търговия получи разрешение за едно или повече нови терапевтични показания, [за] които по време на научната проверка преди тяхното разрешаване е преценено, че са от значителна клинична полза в сравнение със съществуващите терапии“.

9

От друга страна и с оглед на гореизложеното, на 8 юни 2011 г. Biogen Idec иска също така от EMA да потвърди, че ако бъде одобрено въз основа на пълно заявление, продуктът, за който е поискано разрешение за търговия, ще се ползва от срок за защита на данните, предвиден в член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004, независимо от това дали активното вещество, което се съдържа в него, а именно DMF, ще бъде класифицирано като „ново активно вещество“.

10

Член 14, параграф 11 от Регламент 726/2004 гласи:

„Без това да засяга законодателството за защита на индустриалната и търговска собственост, лекарствените продукти за хуманна употреба, разрешени в съответствие с разпоредбите на [посочения] регламент, се ползват от право за защита на данните за осемгодишен период и от право на пазарна защита за десетгодишен период, при възможност за удължаване на последния период до максимум 11 години, ако по време на първите осем от общо десетте години титулярят на разрешението за търговия придобие разрешение за едно или повече нови терапевтични показания, които в хода на научната оценка, предшестваща издаването на разрешението, предоставят доказателства за осигуряване на значими клинични ползи в сравнение с други съществуващи терапии“.

11

На 21 юли 2011 г. Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба (наричан по-нататък „CHMP“), създаден с член 5, параграф 1 от Регламент № 726/2004, приема, че продуктът на Biogen Idec, състоящ се от DMF, отговаря на условията за подаване на заявление за разрешение за търговия съгласно централизираната процедура, с мотива че той представлява значително нововъведение от гледна точка на неговата терапевтична стойност по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 726/2004 (вж. т. 4 по-горе).

12

С писмо от 3 август 2011 г. EMA уведомява Biogen Idec, че според CHMP неговият продукт, състоящ се от DMF, отговаря на условията за подаване на заявление за разрешение за търговия съгласно централизираната процедура. В същото писмо EMA обяснява, че разрешението за дадена комбинация от лекарствени продукти не следва да се счита, че попада в обхвата на общите разрешения за търговия на различните индивидуални активни вещества в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2001/83. EMA добавя, че с оглед на тази преценка и на факта, че жалбоподателят е извършил пълно разработване на своя продукт, съдържащ DMF, разглежданият лекарствен продукт по принцип би се ползвал от изключителни права върху данните, предвидени в член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004, независимо от това дали активното вещество ще бъде квалифицирано като „ново активно вещество“.

13

На 28 февруари 2012 г. Biogen Idec подава пред ЕМА заявление за разрешение за търговия с лекарствения продукт за хуманна употреба „Tecfidera“ (диметилфумарат) (наричан по-нататък „Tecfidera“ (диметилфумарат)“ или „Tecfidera“) съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 726/2004. В заявлението за разрешение за търговия се съдържат всички данни, посочени в член 8, параграф 3 от Директива 2001/83. В това заявление Biogen Idec по същество изтъква, че „Tecfidera“ е предназначен за лечението на множествена склероза. Заявлението се отнася до стомашно-устойчиви капсули от 120 mg и 240 mg DMF. Предложената дозировка се състои от начална доза от 120 mg два пъти дневно в продължение на седем дни, след което тази доза се увеличава, за да достигне препоръчителната доза от 240 mg два пъти дневно. Освен това във формуляра към заявлението си Biogen Idec заявява, че заявлението му се отнася до известно активно вещество, и не декларира, че Tecfidera съдържа ново активно вещество, което никога не е било разрешавано в Съюза.

14

С оглед на всички представени данни и на проведените в рамките на CHMP научни обсъждания на 21 март 2013 г. посоченият комитет приема становище в полза на издаването на разрешение за търговия с „Tecfidera“.

15

Вследствие на това становище Biogen Idec се свързва с Европейската комисия и иска в решението за издаване на разрешение за търговия да се посочи, че изключителните права върху данните, предвидени в член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004, се прилагат за „Tecfidera“ в съответствие с позицията, изразена от EMA в писмото ѝ от 3 август 2011 г. (вж. т. 12 по-горе).

16

На 16 май 2013 г. е проведена среща между Комисията и Biogen Idec. По време на тази среща Комисията подчертава, че в решенията, с които се дава разрешение за търговия, не е направено изявление относно изключителните права върху данните, тъй като изключителните права върху данните са динамично понятие, което подлежи на изменения в случай на прехвърляне на активи между дружества. Комисията добавя, че решенията за издаване на разрешение за търговия включват единствено, въз основа на извършената от CHMP научна оценка, декларация относно статута на „ново активно вещество“ по смисъла на част II, точка 3 от приложение I към Директива 2001/83. Тази точка по-специално гласи: „[к]огато активното вещество на сходен по същество лекарствен продукт съдържа същата терапевтична част като оригиналния разрешен продукт, свързана с различна сол/естер комплекс/производно[,] се представя доказателство, че няма промяна във фармакокинетиката на частта, фармакодинамиката и/или токсичността, която би могла да промени профила на безвредност/ефикасност“ и че „[а]ко случаят не е такъв, тази асоциация се смята за ново активно вещество“. Освен това Комисията изразява съмнения във връзка с тълкуването на EMA относно изключителните права върху данните за Tecfidera, независимо от статута на „ново активно вещество“ (вж. т. 12 по-горе). Ето защо Комисията уведомява Biogen Idec, че то може да направи избор. От една страна, Biogen Idec може да остави Комисията да приеме решение, с което да издаде разрешение за търговия без декларация относно статута на „ново активно вещество“. Тъй като този въпрос не е разгледан в доклада за оценка на CHMP, в случай че заявлението за разрешение за търговия с генерична версия на „Tecfidera“ бъде валидирано, Biogen Idec би трябвало да защити представеното от него досие пред съда. От друга страна, Biogen Idec може да подаде молба до Комисията, за да спре последната процедурата по приемане на решението за издаване на разрешение за търговия, и да поиска извършването на оценка във връзка със статута на „ново активно вещество“. Комисията отбелязва, че тази процедура може да отнеме време, и подчертава, че е невъзможно да се предвиди резултатът от научната оценка. В заключение Комисията иска от Biogen Idec да я уведоми възможно най-скоро за направения от него избор.

17

В писмо до EMA от 17 май 2013 г. Комисията по-специално посочва, че решението ѝ за издаване на разрешение за търговия с „Tecfidera“ не може да включва декларация относно статута на „ново активно вещество“, тъй като въпросът не е бил разгледан в доклада за оценка на CHMP.

18

В писмо до председателя на CHMP от 18 септември 2013 г. Комисията посочва, че Biogen Idec е поискало да се извърши анализ на въпроса дали активното вещество DMF може да се квалифицира като ново активно вещество. Освен това Комисията уточнява, че ново активно вещество представлява химическо вещество, което преди това не е било разрешено като лекарствен продукт в Съюза. В това отношение тя се позовава на приложение I към „Съобщение до заявителите, том 2A, Процедури за разрешение за пускане на пазара, глава 1, Разрешение за пускане на пазара“ (Notice to applicants, Volume 2A, Procedures for marketing autorisation, Chapter 1, Marketing authorisations, наричано по-нататък „съобщение до заявителите“) в редакцията му от юни 2013 г. Освен това тя подчертава, че DMF преди това не е бил разрешен като лекарствен продукт в Съюза, а е част от лекарствения продукт „Fumaderm“, който е бил разрешен в Германия през 1994 г. При това положение, за да прецени дали DMF е ново активно вещество, Комисията иска от CHMP да извърши оценка дали DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и от соли на MEF. Така Комисията приканва CHMP да преразгледа доклада си за оценка, за да включи оценка на DMF в рамките на „Tecfidera“ с оглед на статута на „ново активно вещество“.

19

На 23 септември 2013 г. EMA получава заявление от Biogen Idec, с което се иска DMF да бъде квалифицирано като „ново активно вещество“ в рамките на „Tecfidera“.

20

В доклада за оценка от 9 октомври 2013 г. относно статута на DMF като „ново активно вещество“ в рамките на „Tecfidera“, докладчикът от CHMP приема, че DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и MEF. Поради съображения за последователност с предходните сходни случаи обаче докладчикът иска становището на Quality Working Party, а именно постоянна работна група, която по-специално предоставя съвети на CHMP във връзка с качеството на лекарствените продукти, по въпроса дали DMF и MEF могат да се считат взаимно за производни.

21

Във втория доклад за оценка от 9 октомври 2013 г. съдокладчикът от CHMP стига до заключението, че „Tecfidera“, състоящ се от DMF, е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и MEF. Той обаче изисква становището на Quality Working Party, за да се установи дали последната е съгласна с това, от една страна, че DMF и MEF са химически различни, и от друга страна, че DMF и MEF не са взаимно производни.

22

В съвместен доклад от 18 октомври 2013 г. докладчикът и съдокладчикът от CHMP (наричани по-нататък заедно „докладчиците“) приемат, че трябва да се предостави допълнителна информация в подкрепа на твърдението, че DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и MEF. При тези условия докладчиците изразяват няколко възражения по отношение на Biogen Idec. Първо, те приемат, че Biogen Idec трябва да обосноват причините, поради които MEF и DMF не могат да се считат за естери и производни едно от друго. Второ, те приканват Biogen Idec да разгледа, от гледна точка на безвредността и/или ефективността, съществените евентуални различия от гледна точка на техните свойства между, от една страна, DMF в рамките на „Tecfidera“, и от друга страна, сместа от DMF и от соли на MEF, съдържащи се във „Fumaderm“.

23

По време на среща, проведена на 24 октомври 2013 г., CHMP повдига две основни възражения срещу заявлението за предоставяне на статут на „ново активно вещество“ на DMF. С тези възражения се цели, първо, да се уточни дали DMF и MEF са естери или производни едно от друго, и второ, да се разгледат релевантните клинични различия от гледна точка на безвредността и/или ефективността между, от една страна, DMF, и от друга страна, DMF в комбинация с MEF.

24

На 4 ноември 2013 г. Biogen Idec представя отговорите си във връзка с повдигнатите от CHMP възражения.

25

В съвместен доклад от 11 ноември 2013 г. докладчиците анализират отговорите на Biogen Idec и приемат, че активното вещество DMF, съдържащо се в лекарствения продукт „Tecfidera“, не може да се квалифицира като „ново активно вещество“, тъй като от предоставените данни не следва, че свойствата на DMF се различават значително, от гледна точка на безвредността и/или ефективността, от продукта „Fumaderm“, който вече е разрешен и съдържа смес от DMF и соли на MEF.

26

На 21 ноември 2013 г. CHMP представя преразгледано становище в сравнение със становището, прието на 21 март 2013 г. (вж. т. 14 по-горе). В преразгледаното становище CHMP подчертава, че в искането си от 18 септември 2013 г. за разглеждане на статута на на DMF в рамките на „Tecfidera“ като „ново активно вещество“ (вж. т. 18 по-горе) Комисията е уточнила, от една страна, че „ново активно вещество“ по смисъла на Директива 2001/83 е химично вещество, което преди това не е било разрешено като лекарствен продукт в Съюза, и от друга страна, че DMF е част от лекарствения продукт „Fumaderm“, който е разрешен в Германия през 1994 г., но преди това не е бил разрешен като лекарствен продукт в Съюза.

27

В същото становище CHMP препоръчва съгласно член 7 от Регламент № 726/2004 с единодушие предоставянето на разрешение за търговия с „Tecfidera“. Освен това въз основа на научните доказателства и в съответствие с уточненията, които Комисията е дала на 18 септември 2013 г. (вж. т. 18 по-горе), CHMP приема, че DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и соли на MEF. Въз основа на това CHMP стига до извода, че активното вещество на „Tecfidera“, а именно DMF, е „ново активно вещество“.

28

На 26 ноември 2013 г. CHMP приема Европейския доклад за обществена оценка (наричан по-нататък „EPAR“) относно „Tecfidera“. EPAR е публикуван съгласно член 13, параграф 3 от Регламент № 726/2004. Този доклад представлява обобщение, написано по разбираем за обществеността начин, на характеристиките на лекарствения продукт, заедно с мотивите за становището на CHMP, с което се допуска издаването на разрешението за търговия. EPAR относно „Tecfidera“ съдържа четири части. В първата част CHMP припомня обстоятелствата, предхождащи производството. Във втората част CHMP пристъпва към научно обсъждане, което се отнася по-специално до качествените, неклиничните и клиничните аспекти, както и до статута на „ново активно вещество“ на DMF, съдържащо се в „Tecfidera“. В третата част CHMP извършва оценка на съотношението между ползата и риска от Tecfidera и стига до заключението, че това съотношение е положително при лечението на „възрастни, страдащи от циклични форми на множествена склероза“. В четвърта част CHMP препоръчва да се издаде разрешение за пускане на пазара, при условие че са спазени определени условия.

29

Що се отнася по-специално до статута на „ново активно вещество“ на DMF в рамките на „Tecfidera“, CHMP припомня уточнението, направено от Комисията на 18 септември 2013 г. и посочено в точка 18 по-горе. Освен това CHMP подчертава, че за да прецени дали DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и от соли на MEF, той е взел предвид член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83, който предвижда по-специално че „[р]азличните соли, естери, изомери, смеси на изомери, комплекси или производни на активно вещество се счита, че са същото активно вещество, освен ако не се различават значително по своите свойства по отношение безвредността и/или ефективността им“. Накрая CHMP приема, че MEF и DMF са две активни вещества и не съответстват на едно и също активно вещество, тъй като терапевтичната им част не е една и съща. В това отношение CHMP се позовава на част II, точка 3 от приложение I към Директива 2001/83, посочена в точка 16 по-горе. От това CHMP стига до извода, че не е необходимо да се изследват по-задълбочено съществените евентуални различия по отношение на профила безвредност/ефективност. Въз основа на това CHMP стига до извода, че активното вещество на „Tecfidera“, а именно DMF, е ново активно вещество.

30

На 19 декември 2013 г. Комисията представя проекта за решение за изпълнение за издаване на разрешение за търговия с лекарствения продукт за хуманна употреба „Tecfidera“ (диметилфумарат) пред Постоянния комитет по лекарствени продукти за хуманна употреба, създаден с член 121, параграф 1 от Директива 2001/83 и посочен в член 87, параграф 1 от Регламент № 726/2004, за да получи в писмената процедура становището на този комитет.

31

На 10 януари 2014 г. един от членовете на Постоянния комитет по лекарствените продукти за хуманна употреба отправя искане за провеждане на пленарно заседание на посочения комитет в съответствие с член 10, параграф 3, буква в) от Регламент № 726/2004. Този член е съгласен с предоставянето на разрешение за търговия с „Tecfidera“ въз основа на съотношението между риска и ползата. За сметка на това той не е съгласен с преценката, че DMF на „Tecfidera“ представлява ново активно вещество, доколкото DMF вече е бил използван в комбинация с други активни вещества в рамките на „Fumaderm“. Въпреки посоченото несъгласие той счита, че за Tecfidera трябва да бъде издадено ново общо разрешение за търговия, тъй като той не представлява нито допълнителна концентрация, фармацевтична форма, начин на прилагане или представяне, нито пък удължаване на срока на Fumaderm.

32

На 28 януари 2014 г. в Брюксел (Белгия) се провежда пленарно заседание на Постоянния комитет по лекарствените продукти за хуманна употреба, за да се обсъди проекта за решение за изпълнение на Комисията за издаване на разрешение за търговия с лекарствения продукт за хуманна употреба „Tecfidera“ (диметилфумарат) на основание Регламент № 726/2004.

33

По време на това заседание много членове изразяват становище, че статутът на „ново активно вещество“ не може да се прилага за вещество, което вече е било включено във вече разрешен лекарствен продукт, и че следователно DMF не представлява ново активно вещество.

34

При тези условия съображение 3 от проекта за решение за изпълнение на Комисията е изменено, за да се премахне, от една страна, позоваването на статута на „ново активно вещество“, и от друга страна, за да се посочи фактът, че заявлението за разрешение за търговия с „Tecfidera“ се основава на член 8, параграф 3 от Директива 2001/83. След това Постоянният комитет по лекарствените продукти за хуманна употреба дава положително становище относно така изменения проект.

35

На 30 януари 2014 г. Европейската комисия приема Решение за изпълнение C(2014) 601 окончателен за разрешение за търговия с лекарствения продукт за хуманна употреба „Tecfidera“ (диметилфумарат) на основание Регламент № 726/2004 (наричано по-нататък „решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.“). Обобщение на това решение за изпълнение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 28 февруари 2014 г. (ОВ C 59, 2014 г., стр. 1).

36

В съображение 1 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Комисията посочва, че лекарственият продукт „Tecfidera“ (диметилфумарат) отговаря на изискванията на Директива 2001/83.

37

В съображение 2 от това решение изпълнение Комисията подчертава, че поради това пускането му на пазара следва да бъде разрешено.

38

Съображение 3 от посоченото решение за изпълнение гласи следното:

„[DMF], активното вещество, съдържащо се в „Tecfidera — диметилфумарат“, влиза в състава на разрешения лекарствен продукт Fumaderm, който съдържа DMF, както и калциева сол на етилфумарат, магнезиева сол на етилхидрогенфумарат и цинкова сол на етилхидрогенфумарат (соли на моноетилфумарат), и който принадлежи на същия титуляр на разрешение за търговия. Комитетът по лекарствените продукти за хуманна употреба приема, че [MEF] и [DMF] са две активни вещества и не съответстват на едно и също активно вещество, тъй като терапевтичната им част не е една и съща. Поради това се приема, че Tecfidera, съдържащ DMF, е различен от Fumaderm, другият вече разрешен лекарствен продукт, състоящ се от DMF и от соли на MEF. Следователно Tecfidera — диметилфумарат, чието заявление за разрешение се основава на член 8, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО, и вече разрешеният лекарствен продукт „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО“.

39

След приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. към EPAR е добавена бележка (вж. т. 28 по-горе), в която се посочва, че „с оглед на промените в регулаторните съображения, за които свидетелства съображение [3] от решението [за изпълнение от 30 януари 2014 г.], окончателната декларация във връзка със становището на CHMP, че активното вещество на Tecfidera, а именно DMF, представлява[ло] ново активно вещество, [е] отпада[ла]“. CHMP обаче уточнява, че всички други съображения и изводи от научен характер относно неговата оценка остават валидни.

40

На 22 юни 2015 г. жалбоподателят подава пред BfArM искане за достъп до документи съгласно приложимото германско законодателство. Това искане се отнася по същество до всички документи, съхранявани от BfArM и свързани със заявлението за разрешение за търговия с лекарствения продукт „Fumaderm“. На 20 февруари 2017 г. BfArM отхвърля това искане с мотива, че информацията, до която е поискан достъп, представлява производствена и търговска тайна на Biogen Idec и че последното се е противопоставило на предоставянето на такъв достъп.

41

На 22 ноември 2017 г. жалбоподателят подава пред BfArM ново искане за достъп до документите. Това искане се отнася до всички документи, съхранявани от BfArM и свързани със заявлението за разрешение за търговия с лекарствения продукт „Fumaderm“. Това искане за достъп до документите се отнася и до продукт с наименование „Panaclar 120 mg“, който е предназначен за лечение на псориазис. „Fumapharm“подава заявление за разрешение за търговия за този продукт през 2005 г. пред BfArM, като това заявление впоследствие е било оттеглено.

42

На 27 ноември 2017 г. жалбоподателят подава заявление пред EMA. С това заявление той иска да получи потвърждение, че то отговаря на условията за подаване на заявление за разрешение за търговия съгласно централизираната процедура в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент № 726/2004 за генеричен лекарствен продукт с наименование „Dimethyl Fumarate Pharmaceutical Works Polpharma“. Член 3, параграф 3 от Регламент № 726/2004 предвижда, че разрешение за генеричен лекарствен продукт на референтен лекарствен продукт, за който има издадено разрешение от Съюза, може при определени условия да бъде предоставено от компетентните органи на държавите членки по-специално в съответствие с Директива 2001/83.

43

С писмо от 14 декември 2017 г. EMA потвърждава получаването на посоченото в точка 42 по-горе заявление. Освен това тя уведомява жалбоподателя, че въз основа на представената документация „Dimethyl Fumarate Pharmaceutical Works Polpharma“ отговаря на условията за подаване на заявление за разрешение за търговия съгласно централизираната процедура в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент № 726/2004. Освен това EMA подчертава, че подаденото от жалбоподателя заявление за разрешение за търговия ще бъде прието едва след изтичането на срока на защита на данните по смисъла на член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004, предоставен на референтния лекарствен продукт с наименование „Tecfidera“, който е получил първоначално разрешение за търговия на 30 януари 2014 г. Във връзка с това EMA се позовава на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. (вж. т. 35 по-горе). EMA пояснява, че в това решение за изпълнение Комисията е приела, че „Tecfidera“ (диметилфумарат), от една страна, и вече разрешеният лекарствен продукт с наименование „Fumaderm“, от друга страна, не са част от едно и също общо разрешение за търговия по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83 (вж. т. 7 по-горе). В писмото си от 14 декември 2017 г. EMA също така подчертава, че няма да бъдат определени докладчици, преди да бъде възможно да се подаде заявление за разрешение за търговия. Накрая, EMA приканва жалбоподателя да я уведоми най-малко седем месеца предварително за намерението си да подаде заявление за разрешение за търговия предвид срока на защита на данните, от които се ползва „Tecfidera“.

44

На 19 март 2018 г. BfArM отхвърля искането за достъп до документите, посочено в точка 41 по-горе.

45

С писмо от 22 март 2018 г. EMA се позовава на писмото на жалбоподателя от 27 ноември 2017 г. (вж. т. 42 по-горе), като го уведомява, че по време на заседание през март 2018 г. CHMP и Комитетът за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност са определили съвместно докладчик за всеки един от посочените комитети.

46

На 19 април 2018 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на BfArM, посочено в точка 44 по-горе, с което последният отхвърля искането му за достъп до документите.

47

На 27 юни 2018 г. жалбоподателят подава пред EMA заявление за разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“. Това заявление е било изменено на 5 и 18 юли 2018 г. Заявлението се отнася до стомашноустойчиви капсули от 120 mg и 240 mg DMF. То е подадено на основание член 10, параграф 1 от Директива 2001/83, който предвижда подаване на заявление за разрешение за търговия съгласно т.нар. „съкратена“ процедура (вж. т. 8 по-горе).

48

С писмо от 11 юли 2018 г. EMA е поискала от жалбоподателя да представи допълнителна информация.

49

На 18 юли 2018 г. жалбоподателят изпълнява искането на EMA.

50

С писмо от 30 юли 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) EMA по-специално приема, че съгласно съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.„Tecfidera“ (диметилфумарат), чието заявление за разрешение е подадено на основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/83, от една страна, и вече разрешеният лекарствен продукт „Fumaderm“, от друга страна, не са част от едно и също общо разрешение за търговия съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2001/83, понеже MEF и DMF са две активни вещества и не съответстват на едно и също активно вещество, тъй като терапевтичната им част не е една и съща. Освен това EMA припомня, че съгласно член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004, без това да засяга законодателството за защита на индустриалната и търговска собственост, лекарствените продукти за хуманна употреба, разрешени в съответствие с разпоредбите на посочения регламент, се ползват от право за защита на данните за осемгодишен период и от право на пазарна защита за десетгодишен период. Така EMA приема, че „Tecfidera“ очевидно се ползва от собствения си отделен осемгодишен период на защита на данните и че този период на защита все още не е изтекъл. С оглед на тези констатации EMA посочва, че позоваването на данни от предклиничните и клиничните изследвания, съдържащи се в досието на „Tecfidera“, понастоящем не е разрешено за целите на подаването на заявление за разрешение за търговия съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2001/83. EMA стига до извода, че не е в състояние да валидира заявлението на жалбоподателя за издаване на разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт, производен от „Tecfidera“.

51

На 8 октомври 2018 г. BfArM отхвърля подадената от жалбоподателя жалба, посочена в точка 46 по-горе, в частта ѝ относно документите, свързани с разрешението за търговия с „Fumaderm“.

52

На 9 октомври 2018 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

53

EMA подава писмената си защита на 17 януари 2019 г.

54

С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 21 декември 2018 г. и на 31 януари 2019 г., Biogen Netherlands BV, а именно дружеството, на което разрешението за търговия на „Tecfidera“ е било прехвърлено (наричано по-нататък „Biogen“), и Комисията искат да встъпят в подкрепа на исканията на EMA.

55

С писма от 5, 7 и 25 февруари 2019 г. EMA иска поверително разглеждане по отношение на Biogen и на Комисията на някои доказателства, съдържащи се в приложенията към писмената защита.

56

На 11 март 2019 г. жалбоподателят подава писмена реплика.

57

С определение на председателя на девети състав на Общия съд от 19 март 2019 г. Biogen и Комисията са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на EMA. Не е постановено решение по основателността на исканията за поверително третиране.

58

На 29 април 2019 г. EMA представя дуплика.

59

Въз основа на неповерителните варианти на материалите по делото Biogen и Комисията представят изявленията си при встъпване съответно на 16 и 17 май 2019 г.

60

EMA и жалбоподателят представят съответно на 21 юни и на 24 юни 2019 г. становищата си по изявленията при встъпване.

61

След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен, считано от 4 октомври 2019 г., в седми състав, на който съответно е разпределено настоящото дело на основание член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд.

62

По предложение на седми състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен съдебен състав.

63

По предложение на съдията докладчик Общият съд (седми разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от неговия процедурен правилник, приканва страните да отговорят на няколко писмени въпроса и да представят някои документи. Страните изпълняват тези искания в определените срокове.

64

Тъй като съдебното заседание, което първоначално е предвидено за 7 май 2020 г., е било отложено, устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 13 юли 2020 г.

65

Жалбоподателят иска от Общия съд:

66

EMA по същество иска от Общия съд:

67

Комисията иска от Общия съд:

68

Biogen иска от Общия съд:

69

Първото искане на жалбоподателя е Общият съд да обяви за допустимо и основателно повдигнатото от него възражение за незаконосъобразност на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Второто искане на жалбоподателя е Общия съд да отмени обжалваното решение.

70

Съгласно член 277 ДФЕС всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза, да се позове на средствата, предвидени в член 263, втора алинея ДФЕС, за да обоснове пред Съда на Европейския съюз неприложимостта на този акт.

71

Член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, който осигурява на всяка страна — за да постигне тя отмяната на решение, което е адресирано до нея — правото да оспори инцидентно валидността на актове с общо приложение, които представляват правното основание на това решение (вж. в този смисъл решения от 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, EU:C:1979:53, т. 39 и от 19 януари 1984 г., Andersen и др./Парламент, 262/80, EU:C:1984:18, т. 6).

72

Констатацията на съда за незаконосъобразност няма действие erga omnes, но води до незаконосъобразност на обжалваното индивидуално решение, като същевременно оставя акта с общо приложение в правния ред, без да засяга законосъобразността на други актове, които са били приети въз основа на него и не са били обжалвани в съответния срок (вж. решение от 25 октомври 2018 г., KF/CSUE, T‑286/15, EU:T:2018:718, т. 157 и цитираната съдебна практика).

73

Ето защо възможността за позоваване на неприложимостта на акт с общо приложение по силата на член 277 ДФЕС не представлява самостоятелно право за започване на съдебно производство и може да се упражнява само инцидентно (вж. определение от 8 юли 1999 г., Area Cova и др./Съвет, T‑194/95, EU:T:1999:141, т. 78 и цитираната съдебна практика, решение от 6 юни 2013 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, T‑279/11, EU:T:2013:299, т. 96).

74

Освен това в рамките на искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт съдът на Съюза несъмнено е компетентен инцидентно да установява незаконосъобразността на разпоредбата с общо приложение, на която е основан обжалваният акт. Той обаче не е компетентен да установява това в диспозитива на решенията си (вж. решение от 14 декември 2018 г., GQ и др./Комисия, T‑525/16, EU:T:2018:964, т. 37 и цитираната съдебна практика).

75

В случая със самостоятелно искане жалбоподателят иска от Общият съд да обяви за допустимо и основателно повдигнатото от него възражение за незаконосъобразност на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., в частта, в която Комисията приема, че „Tecfidera“ (диметилфумарат) не попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“.

76

От цитираната в точки 70—73 по-горе съдебна практика следва, че първото искане е недопустимо и трябва да се отхвърли.

77

С оглед на съдържанието на жалбата обаче този извод не е пречка Общият съд да разгледа възражението за незаконосъобразност на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. в рамките на отговора си на второто искане в жалбата за отмяна на обжалваното решение (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2018 г., GQ и др./Комисия, T‑525/16, EU:T:2018:964, т. 38 и 39 и от 12 декември 2019 г., Feral/Комитет на регионите, T‑529/16, непубликувано, EU:T:2019:851, т. 27, 33 и 58).

78

В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, изведено от незаконосъобразността на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., в частта, в която Комисията приема, че „Tecfidera — диметилфумарат “не попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“. По същество жалбоподателят поддържа, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., което е единственото правно основание за обжалваното решение, е незаконосъобразно и съгласно член 277 ДФЕС трябва да се обяви за неприложимо. Следователно обжалваното решение, с което се отказва валидирането на заявлението за издаване на разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“, било лишено от правно основание и трябвало да бъде отменено, по-специално поради липса на мотиви съгласно член 296 ДФЕС.

79

EMA, подкрепяна от Комисията и Biogen, оспорва това, като изтъква възражение за недопустимост.

80

EMA, подкрепяна от Комисията и Biogen, по същество твърди, че дори да се предположи, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. представлява подзаконов акт, доколкото в това решение Комисията е приела, че „Tecfidera“ не попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“, повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли като недопустимо. Всъщност жалбоподателят бил процесуално легитимиран да обжалва посоченото решение за изпълнение на основание член 263 ДФЕС и следователно е трябвало да подаде жалба за отмяната му, което той не е направил.

81

От една страна, EMA поддържа, че макар по думите на жалбоподателя решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. да е подзаконов акт, предвид съображение 3 от него, този акт поражда пряко и без мерки за изпълнение последици за правното положение на посочения жалбоподател. Според EMA разглежданото решение за изпълнение би могло да доведе до това на „Tecfidera“ да се предостави различен срок на защита на данните и вследствие на това жалбоподателят да бъде възпрепятстван да се основава на досието на „Tecfidera“ до изтичането на този срок.

82

От друга страна, EMA, подкрепяна от Biogen, твърди, че жалбоподателят има правен интерес да обжалва решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., тъй като с него Комисията потвърждава, че „Tecfidera“ и „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия. В това отношение EMA подчертава, че отмяната на това решение за изпълнение би довела до заключението, че „Tecfidera“ е част от едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“ и по този начин би позволила на жалбоподателя веднага да подаде заявление за разрешение за търговия с генеричната версия на „Tecfidera“.

83

Според EMA през периода между публикуването на обобщението на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз на 28 февруари 2014 г. и изтичането на срока за подаване на жалба за отмяна на това решение за изпълнение правното положение на жалбоподателя безспорно е било засегнато.

84

От своя страна, Комисията поддържа също така, че не съществува пряка правна връзка между обжалваното решение и някои подготвителни мерки във връзка с решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

85

От текста на член 277 ДФЕС следва, че възражение за незаконосъобразност може да бъде повдигнато единствено срещу акт с общо приложение (вж. т. 70 по-горе).

86

Освен това член 288, четвърта алинея ДФЕС, гласи, че „[р]ешението е задължително в своята цялост“ и че „[к]огато решението посочва адресати, то е задължително само за тях“.

87

В случая решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е прието вследствие на подадено от Biogen Idec заявление за разрешение за търговия. С посоченото решение за изпълнение също така се предоставя разрешение за търговия на конкретно дружество, а именно Biogen Idec. Накрая, Biogen Idec е единственият адресат на това решение за изпълнение.

88

Така от формална гледна точка решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. представлява индивидуално решение, а не акт с общо приложение.

89

Съгласно постоянната съдебна практика обаче изборът на форма не може да промени характера на акт, така че следва да се постави въпросът дали съдържанието на акта съответства на формата, която му е предоставена (решение от 13 декември 1989 г., Grimaldi, C‑322/88, EU:C:1989:646, т. 14 и определение от 27 октомври 2015 г., Белгия/Комисия, T‑721/14, EU:T:2015:829, т. 20). Освен това, за да определят приложното поле на даден акт, съдилищата на Съюза не трябва да се ограничават до официалното наименование на акта, а най-напред трябва да вземат предвид предмета и съдържанието му (решение от 14 декември 1962 г., Confédération nationale des producteurs de fruits et légumes и др./Съвет, 16/62 и 17/62, непубликувано, EU:C:1962:47, стр. 918).

90

Даден акт е с общо приложение, ако се прилага към обективно определени положения и ако поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно (решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 29).

91

Следователно приложното поле на член 277 ДФЕС трябва да обхваща и актовете на институциите, които въпреки че нямат формата на регламент, същевременно пораждат аналогични правни последици (решение от 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, EU:C:1979:53, т. 40). С други думи, с оглед да се осигури ефективен контрол за законосъобразност на актовете на институциите с общо действие в полза на лицата, които не могат да обжалват по реда на прякото производство тези актове, когато търпят последиците от решения за прилагане, които ги засягат пряко и лично, възражението за незаконосъобразност не може да бъде ограничено до актовете, които имат правната форма на акт с общо приложение по смисъла на член 277 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, EU:T:1993:89, т. 56).

92

В случая в съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Комисията приема, че „Tecfidera“, съдържащ DMF, е различен от „Fumaderm“, другият вече разрешен лекарствен продукт, състоящ се от DMF и соли на MEF. С оглед на това тя стига до заключението, че „Tecfidera“ (диметилфумарат), чието заявление за разрешение е с правно основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/83, и вече разрешеният лекарствен продукт „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия съгласно член 6, параграф 1 от същата директива.

93

В това отношение е важно да се отбележи, че член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83 препраща към член 10, параграф 1 от същата директива и така изрично свързва понятието „общо разрешение“ със срока на регулаторна защита на данните за референтния лекарствен продукт, уреден във въпросния член 10, параграф 1, независимо от факта, че това понятие обхваща различни разработки на първоначалния лекарствен продукт, във връзка с които са представяни отделни данни в различни моменти от времето (решение от 28 юни 2017 г., Novartis Europharm/Комисия, C‑629/15 P и C‑630/15 P, EU:C:2017:498, т. 64). Тази констатация важи и по отношение на срока за регулаторната защита на данните, предвиден в член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004.

94

Така посочената в съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. констатация, че „Tecfidera“ и преди това разрешеният лекарствен продукт „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83, води до необходимостта посоченото решение за изпълнение да се тълкува в смисъл, че включва прилагането на срок на регулаторна защита на свързаните с „Tecfidera“ данни.

95

Следователно посоченото решение за изпълнение от 30 януари 2014 г. се прилага към обективно определени положения с оглед на посочените в него констатации на съответните характеристики на „Fumaderm“ и на „Tecfidera“. Освен това, доколкото прилагането на срока на регулаторна защита на свързаните с „Tecfidera“ данни произтича от тази констатация, решението за изпълнение може да породи правни последици по отношение на категории лица, посочени общо и абстрактно, а именно всеки оператор, чиято дейност може да бъде свързана с „Tecfidera“, и по-специално всеки оператор, който може да произведе генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“.

96

Следователно, както впрочем твърдят EMA и Комисията в съдебното заседание, решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е акт с общо приложение по смисъла на член 277 ДФЕС, доколкото в съображение 3 от него се констатира, че „Tecfidera“ не е част от едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“.

97

Комисията твърди, че съществува пряка правна връзка между обжалваното решение и решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., доколкото отказът в обжалваното решение е свързан пряко, първо, с констатацията, че „Tecfidera“ е различен от „Fumaderm“, и второ, със самостоятелния срок на защита на данните, който произтича от тази квалификация. За сметка на това Комисията поддържа, че не съществува пряка правна връзка между обжалваното решение и някои подготвителни мерки във връзка с решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., а именно преразгледаното становище на CHMP от 21 ноември 2013 г. (вж. т. 26 по-горе) и a fortiori EPAR от 26 ноември 2013 г., който е свързан с „Tecfidera“ (вж. т. 28 по-горе).

98

Доколкото целта на член 277 ДФЕС не е да позволи на страната да оспорва приложимостта на който е да е акт с общо приложение, дори в подкрепа на жалба, възражението за незаконосъобразност е допустимо само доколкото е абсолютно необходимо за разрешаването на спора. Следователно актът от общ характер, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва пряко или непряко да е приложим в случая, по който е подадена жалбата или е предявен искът (вж. решение от 25 октомври 2018 г., KF/CSUE, T‑286/15, EU:T:2018:718, т. 156 и цитираната съдебна практика).

99

В този смисъл в производства по жалби за отмяна на индивидуални решения Съдът е приел за допустимо повдигането на възражения за незаконосъобразност на разпоредби от акт с общо действие, които представляват правно основание на съответните индивидуални решения (вж. в този смисъл решения от 28 октомври 1981 г., Krupp Stahl/Комисия, 275/80 и 24/81, EU:C:1981:247, т. 32 и от 11 юли 1985 г., Salerno и др./Комисия и Съвет, 87/77, 130/77, 22/83, 9/84 и 10/84, EU:C:1985:318, т. 36) или имат пряка правна връзка с тях (вж. в този смисъл решения от 31 март 1965 г., Macchiorlati Dalmas/Върховен орган, 21/64, EU:C:1965:30, стр. 245, от 9 септември 2003 г., Kik/СХВП, C‑361/01 P, EU:C:2003:434, т. 76 и от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P — C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 237).

100

В това отношение е вярно, че в решение от 22 януари 2015 г., Teva Pharma и Teva Pharmaceuticals Europe/EMA (T‑140/12, EU:T:2015:41, т. 52 и 53), на което се позовава Комисията, Общият съд отхвърля като недопустимо възражение за незаконосъобразност, повдигнато срещу един кратък доклад и едно становище на Комитета за лекарствени продукти сираци към EMA. В това решение Общият съд отбелязва, че тези актове са подготвителни и че Комисията може да се отклони от становището на посочения комитет. Поради това приема, че тези актове не представляват актове с общо действие и по естеството си не са актове, които могат да бъдат правното основание на обжалваното решение или да са правно свързани с последното така, че твърдяната им незаконосъобразност да се отрази по някакъв начин на изхода на спора.

101

Въпреки това, първо, следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят не повдига изрично възражение за незаконосъобразност на становището на CHMP или на EPAR. Всъщност жалбоподателят твърди, че научната оценка на CHMP е явно погрешна, тъй като в нея се достига до извода за наличието на различие между „Tecfidera“ и „Fumaderm“, което е от значение. Според жалбоподателя от това следва, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., с което се потвърждават констатациите на CHMP по този въпрос, е незаконосъобразно и неприложимо.

102

Второ, от съдебната практика следва, че доколкото дадено решение само потвърждава становището на EMA, следва да се приеме, че съдържанието на това становище, както впрочем и това на доклада за оценка, на който се основава, е неразделна част от мотивите на това решение, що се отнася по-специално до научната оценка на съответния лекарствен продукт (вж. решение от 11 юни 2015 г., Laboratoires CTRS/Комисия, T‑452/14, непубликувано, EU:T:2015:373, т. 60 и цитираната съдебна практика).

103

В решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Комисията не възпроизвежда заключението на CHMP, че активното вещество на „Tecfidera“, DMF, представлява ново активно вещество. В това решение за изпълнение обаче Комисията се основава изрично, от една страна, на преценката на CHMP, според която MEF и DMF са две активни вещества и не съответстват на едно и също активно вещество, тъй като терапевтичната им част не е една и съща, и от друга страна, на заключението на CHMP, че DMF е различно от „Fumaderm“. Въз основа на това Комисията стига до извода, че „Tecfidera“ и „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия. След приемането на това решение за изпълнение към EPAR е добавена бележка относно Tecfidera, в която се посочва, че „с оглед на промените в регулаторните съображения, за които свидетелства съображение [3] от решението [за изпълнение от 30 януари 2014 г.], окончателната декларация във връзка със становището на CHMP, че активното вещество на „Tecfidera“, а именно DMF, представлява ново активно вещество, отпада“. За сметка на това CHMP уточнява, че всички други съображения и изводи от научен характер относно неговата оценка остават валидни.

104

Поради това следва да се приеме, че съдържанието на преразгледаното становище на CHMP, както впрочем и съдържанието на EPAR, на което то се основава, са неразделна част от мотивите на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., що се отнася по-специално до научната оценка за наличието на различие между „Tecfidera“ и „Fumaderm“.

105

Ето защо, за да докаже незаконосъобразността на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., жалбоподателят има право да оспори преценките, първо, които се съдържат в преразгледаното становище на CHMP, както и в EPAR, и второ, на които се основава посоченото решение за изпълнение.

106

Следователно доводите, изтъкнати от Комисията и изведени от липсата на пряка правна връзка между обжалваното решение и някои подготвителни мерки във връзка с решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., трябва да се отхвърлят.

107

Член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, гарантиращ на всяка страна правото да оспори, с цел отмяна на акт, който я засяга пряко и лично, валидността на предходните актове на институциите, съставляващи правното основание на обжалвания акт, ако не е имала право да подаде на основание член 263 ДФЕС жалба направо срещу тези актове, чиито последици понася, без да е могла да поиска отмяната им (решения от 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, EU:C:1979:53, т. 39 и от 17 юни 1999 г., ARAP и др./Комисия, T‑82/96, EU:T:1999:127, т. 46).

108

Когато жалбоподател е имал право да подаде жалба за отмяна срещу акт, за който чрез възражение за незаконосъобразност по-късно се твърди, че е незаконосъобразен, възражението за незаконосъобразност, повдигнато срещу този акт, се отхвърля като недопустимо, тъй като преклузивният срок не допуска инцидентното оспорване на окончателен акт (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия, T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, EU:T:2011:493, т. 68). Всъщност, да се допусне, че в производство по жалба за отмяна на дадено решение жалбоподателят може да се позовава на незаконосъобразност на предходен акт, чиято отмяна е можел да поиска, би дало възможност непряко да се оспорват по-ранни решения, които не са били обжалвани в предвидения в член 263 ДФЕС срок, и да се стигне до заобикаляне на този срок (вж. в този смисъл решение от 29 юни 1995 г., Испания/Комисия, C‑135/93, EU:C:1995:201, т. 17).

109

Следователно трябва да се провери дали с оглед на материалите по делото жалба, подадена от жалбоподателя на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС срещу решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., е допустима.

110

В това отношение следва да се припомни, че член 263, четвърта алинея ДФЕС гласи, че „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

111

В случая е безспорно, че жалбоподателят не е адресат на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

112

В този контекст следва да се припомни, че условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 59 и 91 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 39).

113

На първо място, що се отнася до условието за лично засягане на жалбоподателя, от постоянната съдебна практика е видно, че субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223, от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 72 и от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 46).

114

Възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт (вж. в този смисъл решения от 22 ноември 2001 г., Antillean Rice Mills/Съвет, C‑451/98, EU:C:2001:622, т. 52 и от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 47).

115

В случая най-напред обстоятелството, че жалбоподателят е производител на генерични лекарствени продукти и че евентуално е планирал да пусне на пазара генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“, само по себе си не може да доведе до индивидуализирането му, тъй като други оператори може да се намират в същото положение като него.

116

На следващо място, е важно да се отбележи, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е прието вследствие на подадено от Biogen Idec заявление за разрешение за търговия.

117

В рамките на Директива 2001/83 или на Регламент № 726/2004 обаче процедурата по издаване на разрешение за търговия е замислена като двустранна процедура, в която участват само заявителят и компетентният орган (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2014 г., Olainfarm, C‑104/13, EU:C:2014:2316, т. 34). Всъщност става въпрос за процедура между заявителя и администрацията, в хода на която тя трябва да вземе предвид интереса на заявителя от получаване на разрешение за търговия и обществения интерес, свързан със защитата на човешкото здраве. Трети лица, като жалбоподателя в случая, не могат да участват в тази процедура, нито да влизат в диалог със CHMP и с Комисията, що се отнася до оценката на научните данни за съответния лекарствен продукт (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2003 г., Olivieri/Комисия и EMEA, T‑326/99, EU:T:2003:351, т. 94).

118

Накрая, следва да се подчертае, че в решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Комисията приема, че „Tecfidera“, съдържащ DMF, е различен от Fumaderm, другият вече разрешен лекарствен продукт, състоящ се от DMF и от соли на MEF, и че следователно „Tecfidera“ (диметилфумарат), чието заявление за разрешение е с правно основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/83, и вече разрешеният лекарствен продукт „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2001/83.

119

Така от процедурата по приемане и от съдържанието на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е видно, че индивидуалното положение на жалбоподателя не е било взето предвид при приемането на посоченото решение за изпълнение, включително доколкото в него Комисията приема, че „Tecfidera“ и вече разрешеният лекарствен продукт „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2001/83.

120

Следователно жалбоподателят е засегнат от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. единствено в обективното му качество на производител на лекарствени продукти, по-специално на генерични лекарствени продукти, на същото основание като всеки друг икономически оператор, който в същия момент потенциално се намира в същото положение.

121

Следователно не е доказано, че жалбоподателят е лично засегнат от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

122

На второ място, що се отнася до наличието на подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, следва да се подчертае, че понятието „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС обхваща всички незаконодателни актове с общо приложение (решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 28).

123

В случая следва да се припомни, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е с общо приложение по отношение на преценките, които жалбоподателят оспорва (вж. т. 85—96 по-горе). Освен това е безспорно, че решението за изпълнение не представлява законодателен акт.

124

Следователно посоченото решение за изпълнение е подзаконов акт, доколкото в съображение 3 от него се констатира, че Tecfidera не е част от едно и също общо разрешение за търговия като Fumaderm.

125

Съгласно установената практика на Съда изразът „които не включват мерки за изпълнение“ по смисъла на член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС трябва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, видно от историята на приемането ѝ, е да се избегне положение, при което частноправен субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност, когато липсват мерки за изпълнение, физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол едва след като е нарушило разпоредбите на този акт, като в хода на образуваното по отношение на него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 58 и цитираната съдебна практика).

126

Когато обаче подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите или юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 59 и цитираната съдебна практика).

127

Когато изпълнението на посочените актове е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочени в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 60 и цитираната съдебна практика).

128

Съдът освен това многократно е приемал, че за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС. Следователно няма значение дали съответният акт включва мерки за изпълнение по отношение на други правни субекти (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 61 и цитираната съдебна практика).

129

При тази преценка освен това следва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата и когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, ако са налице условията за това, трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва (вж. решение от 10 декември 2015 г., Kyocera Mita Europe/Комисия, C‑553/14 P, непубликувано, EU:C:2015:805, т. 45 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 61).

130

Накрая, текстът на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС не изисква, за да бъде една мярка квалифицирана като мярка за изпълнение на подзаконов акт, този акт да е правната основа на тази мярка. Една и съща мярка може да бъде мярка за изпълнение както на акта, чиито разпоредби са нейната правна основа, така и на отделен акт, когато всички или част от правните последици на втория посочен акт ще се реализират по отношение на жалбоподателя само чрез тази мярка (решение от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 72).

131

Въпросът дали мерките за изпълнение имат механичен характер е без значение (решение от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 47). С други думи, въпросът дали обжалваният подзаконов акт оставя право на преценка на органите, на които са възложени мерките за изпълнение, е без значение при определяне дали той включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС (решение от 6 юни 2013 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, T‑279/11, EU:T:2013:299, т. 53; в този смисъл вж. също определение от 14 юли 2015 г., Forgital Italy/Съвет, C‑84/14 P, непубликувано, EU:C:2015:517, т. 44).

132

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че съдържанието на съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е възпроизведено в обжалваното решение. Освен това е безспорно, че обжалваното решение се основава на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Всъщност в писменото си становище при встъпване Комисията посочва, че изразеният в обжалваното решение отказ за валидиране е пряко свързан с преценките, направени в решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. В тези писмени отговори на поставените от Общия съд въпроси Комисията добавя, че EMA е обвързана от съдържанието на съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

133

От друга страна, следва да се припомни, че по време на среща, проведена между службите на Комисията и Biogen на 16 май 2013 г., Комисията подчертава, че в решенията, с които се дава разрешение за търговия, не е направено изявление относно изключителните права върху данните, тъй като изключителните права върху данните са динамично понятие, което подлежи на изменения в случай на прехвърляне на активи между дружества. Освен това, както обяснява Комисията в писменото си становище при встъпване, в рамките на процедурата по валидиране EMA проверява дали срокът на регулаторна защита на данните за референтния лекарствен продукт е изтекъл. В писмените си отговори на въпросите на Общия съд EMA уточнява, че за да се определи дали разрешението за референтния лекарствен продукт е издадено преди по-малко от осем години, следва да се провери дали титулярят на разрешението за търговия с референтния лекарствен продукт притежава също така разрешения за други продукти, съдържащи същото активно вещество. Накрая, както обясняват EMA и Комисията в съдебното заседание, извършени от EMA проверки в рамките на нейната компетентност за валидиране най-общо се състоят в това да се прецени дали досието на заявителя за разрешение за търговия е пълно с оглед на член 8, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 2001/83.

134

В този смисъл следва да се отбележи, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., в което се констатира, че „Tecfidera“ не е част от едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“, поражда правни последици по отношение на жалбоподателя единствено посредством обжалваното решение, което е прието след подаването на заявление за разрешение за търговия съгласно т.нар. „съкратена“ процедура (вж. т. 8 по-горе) и с което се отказва да се валидира това заявление.

135

Безспорно Съдът е приел, че би било изкуствено да се иска от конкурент на бенефициер на национална мярка, която не представлява държава помощ, да предяви пред националните органи претенции да се ползва от помощите с цел да може впоследствие да оспори пред национална юрисдикция акта, с който тези му претенции се отхвърлят, и да я накара да отправи запитване до Съда за валидността на отнасящото се до споменатата мярка решение на Комисията (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 66 и цитираната съдебна практика).

136

В случая обаче жалбоподателят е бил в състояние да докаже надлежно причините, поради които решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. би могло да породи преки, конкретни и сигурни последици върху правното му положение единствено като подаде заявление за разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“. Поради това подаването на заявление за разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“ не може да се квалифицира като изкуствено, тъй като би позволило на жалбоподателя да докаже, че той е в състояние да произведе генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“ и че е взел решение да пусне на пазара такъв лекарствен продукт. Следва да се добави, че след подаването на това заявление EMA проверява дали посоченият от жалбоподателя референтен лекарствен продукт, а именно „Tecfidera“, се ползва със срок на регулаторна защита на данните съгласно член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004.

137

От това следва, от една страна, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. включва мерки за изпълнение, доколкото в съображение 3 от него се констатира, че „Tecfidera“ не е част от едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“, и от друга страна, че обжалваното решение, чийто адресат е жалбоподателят, представлява една от тези мерки.

138

Във всеки случай няма никаква пречка жалбоподател да повдигне възражение за незаконосъобразност срещу акт с общо приложение с мотива, че в срока, предвиден за подаване на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, той не може да обоснове наличието на пряк правен интерес от обжалването му (вж. по аналогия решение от 27 март 2019 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, C‑236/17 P, EU:C:2019:258, т. 103 и заключението на генерален адвокат Pitruzzella по дело Compagnie des pêches de Saint-Malo, C‑212/19, EU:C:2020:179, т. 49 и 50).

139

Съгласно постоянната съдебна практика жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55 и цитираната съдебна практика).

140

За сметка на това, правен интерес липсва, когато уважаването на жалбата не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя (вж. решение от 23 ноември 2017 г., Bionorica и Diapharm/Комисия, C‑596/15 P и C‑597/15 P, EU:C:2017:886, т. 85 и цитираната съдебна практика).

141

Правният интерес на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ. Той не може да се свързан с бъдещо несигурно събитие (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56 и цитираната съдебна практика).

142

Така правният интерес е основно и първостепенно изискване за всяка жалба (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 58 и цитираната съдебна практика).

143

В случая е вярно, че на 27 февруари 2014 г., тоест в деня преди публикуването на обобщението на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз, жалбоподателят е подал възражение пред Европейското патентно ведомство срещу европейски патент, издаден през май 2013 г. на Biogen Idec, който се отнася до „комбинации от вещества и тяхното използване за лечение на множествена склероза“ и обхваща използването на DMF при лечението на множествена склероза чрез одобрените за „Tecfidera“ специално указани концентрации. Освен това Biogen представя публикация на жалбоподателя, която от една страна се отнася до активните фармацевтични съставки, които през първото тримесечие на 2014 г. са на етапа на разработване, и в която от друга страна се посочва DMF във връзка с лечението на множествена склероза.

144

Следва обаче да се отбележи, че в представената от Biogen публикация на жалбоподателя се споменава, че разработването на DMF е било на ранен етап през първото тримесечие на 2014 г. Освен това следва да се констатира, че жалбоподателят поддържа, без това да се оспорва от другите страни в съдебното заседание, че процесът на разработване на генеричен лекарствен продукт включва голям брой етапи и изследвания, за да се съберат необходимите данни за досието по заявлението за разрешение за търговия. Той също така твърди, че резултатите от някои от тези изследвания продължават да бъдат несигурни до приключването им. Той уточнява, че сред необходимите изследвания има някои, като например изследванията за биоеквивалентност, които не могат да започнат или да бъдат проведени, докато референтният лекарствен продукт, в случая „Tecfidera“, не бъде пуснат на пазара.

145

Така, от една страна, предоставените от жалбоподателя обяснения показват, че интересът му да поиска пряко отмяната на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. не е възникнал и съществуващ, а бъдещ — към датата, на която би имал право да подаде жалба за отмяна на посоченото решение за изпълнение, доколкото не е било възможно той да подаде заявление за разрешение за търговия на генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“ към тази дата и срокът, който е необходим за подаването на такова заявление, би бил значително по-голям от срока за подаване на жалба за отмяна. От друга страна, от посочените обяснения също така се установява, че не е сигурно дали жалбоподателят би могъл да спази условията за издаване на разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“ към датата, на която той би имал право да подаде жалба за отмяна на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

146

Следователно с оглед на положението на жалбоподателя между датата, на която в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано обобщение на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., и датата, на която срокът за обжалването му изтича, не е доказано, че жалбоподателят е имал възникнал и съществуващ правен интерес да обжалва пряко посоченото решение за изпълнение.

147

Освен това в съдебната практика се приема, че обикновеното деклариране на намерение за навлизане на пазара, доколкото се отнася до бъдещо и несигурно положение, не е достатъчно за установяване на възникнал и съществуващ правен интерес (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2017 г., Bionorica и Diapharm/Комисия, C‑596/15 P и C‑597/15 P, EU:C:2017:886, т. 114 и 115).

148

Следователно трябва да се констатира, че от материалите по делото не е видно жалбоподателят да е имал право да подаде жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

149

Поради това възражението за недопустимост на възражението за незаконосъобразност следва да се отхвърли.

150

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е приложила погрешен критерий и е допуснала явна грешка в преценката, като е достигнала до заключението, че „Tecfidera“ и „Fumaderm“ са различни и че следователно „Tecfidera“ не попада в обхвата на общото разрешение за търговия с „Fumaderm“. Всъщност, на първо място, жалбоподателят твърди, че за да установи дали„Tecfidera“ и „Fumaderm“ се различават за целите на общото разрешение за търговия, Комисията е приложила погрешен критерий, при който не се вземат предвид всички релевантни фактори. На второ място, жалбоподателят твърди, че ако CHMP и Комисията бяха приложили подходящия критерий и взели предвид всички релевантни фактори, те не биха достигнали до решението, че „Tecfidera“ не попада в приложното поле на разрешението за търговия с „Fumaderm“. С оглед на съдържанието на жалбата Общият съд приема, че тези две оплаквания трябва да бъдат разгледани заедно, доколкото всъщност и двете целят да изтъкнат, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е опорочено от явна грешка в преценката, тъй като при приемането на това решение Комисията се е основала на обстоятелства, не представляващи всички налични и релевантни данни, които трябва да се вземат предвид. По-конкретно жалбоподателят изтъква, че при наличие на заявление за разрешение за търговия с активно вещество, което е част от разрешена преди това комбинация от лекарствени продукти, преценката за наличието на различие между тази комбинация и отделното активно вещество зависи от това дали индивидуалните активни вещества от комбинацията осигуряват документиран и релевантен терапевтичен принос в рамките на посочената комбинация.

151

Поради това, най-напред, Общият съд ще посвети някои предварителни бележки на относимостта на единственото основание и на обхвата на съдебния контрол. На следващо място, Общият съд ще прецени дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката при приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., като разгледа последователно следните четири въпроса: първо — общото разрешение за търговия и неговите цели, второ — приложимото право на Съюза и развитието на научните познания в периода между 1994 г. и 2014 г., трето — принципа на взаимно признаване на решенията, приети от националните органи, и четвърто — данните, с които Комисията и EMA са разполагали или са могли да разполагат относно ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“.

152

В самото начало следва да се провери дали единственото основание е относимо и да се определи обхватът на съдебния контрол.

153

В отговорите си, дадени в рамките на посочените в точка 63 по-горе процесуално-организационни действия, EMA изтъква, че видно от текста на обжалваното решение то се основава на две отделни правни основания, а именно, от една страна, член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004 във връзка с член 6, параграф 1 от Директива 2001/83, и от друга страна, решението за изпълнение на Комисията от 30 януари 2014 г. EMA обяснява също, че обжалваното решение се основава на сравнение на качествения състав на активните вещества на „Fumaderm“ и на „Tecfidera“, от една страна, и на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., от друга страна. Според EMA тези две правни основания са различни, тъй като почиват на леко различаващи се съображения.

154

Предвид изложеното по-горе в писмените си отговори на въпросите на Общия съд EMA твърди, че това единствено основание е неотносимо, тъй като жалбоподателят не е оспорил един от мотивите на обжалваното решение, а именно сравнението на качествения състав на „Fumaderm“ и на „Tecfidera“, което самата EMA е извършила на етапа на валидиране на заявлението за разрешение за търговия с „Dimethyl Fumarate Pharmaceutical Works Polpharma“.

155

Необходимо е обаче, на първо място, трябва да се констатира, че в обжалваното решение EMA най-напред припомня текста на съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., който от своя страна препраща към извършените от CHMP преценки. На следващо място, EMA припомня разпоредбите на член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004. Накрая, EMA обръща внимание на факта, че „Tecfidera“ и „Fumaderm“ се различават по качествения си състав на активни вещества. В това отношение тя посочва съдържанието на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83. EMA добавя, че както посочва Комисията в решението си за изпълнение от 30 януари 2014 г., „Tecfidera“ и „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия и е очевидно, че „Tecfidera“ се ползва от собствения си отделен осемгодишен период на защита на данните.

156

От това EMA стига до заключението, че с оглед на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., в което се признава, че „Tecfidera“ и „Fumaderm“ не са част от едно и също общо разрешение за търговия, и с оглед на член 14, параграф 11 от Регламент № 726/2004, тя не би могла да валидира заявлението за разрешение за търговия, подадено от жалбоподателя за генерична версия на „Tecfidera“.

157

Така от обжалваното решение е видно, че в него EMA се основава единствено на вече съдържащия се в решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. извод, че: „[MEF] и [DMF] са две активни вещества и не съответстват на едно и също активно вещество, тъй като терапевтичната им част не е една и съща [и] поради това се счита, че Tecfidera, съдържащ DMF, е различен от Fumaderm, другият вече разрешен лекарствен продукт, състоящ се от DMF и от соли на MEF“.

158

Следователно обжалваното решение не може да се тълкува в смисъл, че самата EMA е направила сравнението на качествения състав на „Fumaderm“ и на „Tecfidera“ на етапа на валидиране на заявлението за разрешение за търговия, подадено от жалбоподателя за генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“.

159

Впрочем, доколкото Комисията вече се е произнесла по сравнението на качествения състав на „Fumaderm“ и на „Tecfidera“, EMA не е длъжна да извърши собствено сравнение на качествения състав на „Fumaderm“ и на „Tecfidera“.

160

Второ, следва да се подчертае, че тълкуването на обжалваното решение, направено от EMA в писмените ѝ отговори на поставените от Общия съд въпроси, е несъвместимо с обясненията, които тя е изложила в писмената защита и в дупликата.

161

Действително в писмената си защита EMA обяснява, че констатацията за наличието на различни общи разрешения за търговия въз основа на сравнение на обобщението на характеристиките на разглежданите продукти (наричано по-нататък „ОХП“) може да се направи в хода на валидирането на всяко заявление за разрешение за генерична версия на „Tecfidera“, независимо дали става въпрос за заявление, подадено до EMA или до компетентен национален орган. Освен това EMA обяснява, че решението ѝ се основава на факта, че „Tecfidera“ не попада в обхвата на общото разрешение за търговия с „Fumaderm“, тъй като качественият състав на активните вещества на „Tecfidera“ и на „Fumaderm“ е различен.

162

В същата писмена защита обаче EMA твърди, че критерият за сравнение на качествения състав на двата лекарствени продукта, така както са били разрешени, може да бъде изпълнен по два начина: или след сравнение на ОХП, отнасящи се съответно до „Fumaderm“ и „Tecfidera“, както посочва EMA в писмото си от 3 август 2011 г. (вж. т. 12 по-горе), или след оценка, довела до заключението, че DMF и MEF представляват различни активни вещества (именно този критерий е приложен от Комисията към момента на предоставяне на разрешението за търговия с „Tecfidera“). Освен това от писмените изявления на ЕМА е видно, че според нея тя е могла да се ограничи до сравнението на ОХП на разглежданите лекарствени продукти и че самата констатация за наличието на различен качествен състав на активните вещества, въз основа на сравнение на посочените ОХП, позволява да се стигне до такъв извод. С други думи, EMA обяснява, че в случая „би било възможно“ да се следва такъв подход и че това е подходът, който ще бъде следван в бъдеще. За сметка на това EMA никога не е поддържала в писмената си защита и в дупликата, че подходът, който действително е следвала в настоящия случай, е подходът, следван от нея в обжалваното решение. В това отношение е показателно, че в подкрепа на доводите си EMA неколкократно се е позовала на подхода, който е препоръчала в писмото си от 3 август 2011 г., а не на съдържанието на обжалваното решение. Впрочем в обжалваното решение никъде не се споменават ОХП, свързани съответно с „Fumaderm“ и с „Tecfidera“.

163

Поради това следва да се отхвърлят доводите на EMA, че единственото основание е неотносимо, тъй като жалбоподателят не е оспорил един от мотивите на обжалваното решение.

164

Доколкото решението на административния орган е резултат от сложни технически преценки, например в медико-фармакологичната област, те по правило подлежат на ограничен съдебен контрол, което означава, че преценката на съда на Съюза на фактическите обстоятелства не може да замести преценката на този орган (вж. решение от 19 ноември 2008 г., Schräder/OCVV (SUMCOL 01), T‑187/06, EU:T:2008:511, т. 60 и цитираната съдебна практика).

165

Всъщност, когато институция на Съюза трябва да направи сложни оценки, тя разполага с широко право на преценка, чието упражняване подлежи на съдебен контрол, ограничаващ се до проверка на това дали разглежданите мерки не са опорочени от явна грешка или от злоупотреба с власт, или дали компетентният орган не е надхвърлил явно границите на своето право на преценка (вж. решение от 11 декември 2014 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, T‑189/13, непубликувано, EU:T:2014:1056, т. 34 и цитираната съдебна практика).

166

При все това, макар съдът на Съюза да признава свободата на преценка на администрацията в икономическата или техническата област, това не означава, че той трябва да се въздържа от упражняване на контрол върху тълкуването от администрацията на данни от технически или икономически характер. Всъщност съдът на Съюза трябва по-специално не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали са достоверни и съгласувани, но и дали включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. решение от 19 ноември 2008 г., Schräder/OCVV (SUMCOL 01), T‑187/06, EU:T:2008:511, т. 61 и цитираната съдебна практика).

167

Дори когато има ограничен обхват, съдебният контрол най-малкото налага институциите на Съюза, които са издали съответния акт, да бъдат в състояние да докажат пред съда на Съюза, че при приемането му действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2010 г., Afton Chemical, C‑343/09, EU:C:2010:419, т. 34 и от 30 април 2015 г., Polynt и Sitre/ECHA, T‑134/13, непубликувано, EU:T:2015:254, т. 53).

168

За да се установи допусната от институция явна грешка в преценката на сложните факти, с която може да се обоснове отмяната на посочения акт, представените от жалбоподателя доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност преценките на фактите, възприети в този акт (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2011 г., Франция/Комисия, T‑257/07, EU:T:2011:444, т. 86 и цитираната съдебна практика).

169

Що се отнася до становището на CHMP, Общият съд не може да замени преценката на този комитет със собствената си преценка. Всъщност съдебният контрол се упражнява само по отношение на редовността на функционирането на комитета, както и по отношение на вътрешната съгласуваност и мотивирането на становището му. Предвид последния аспект Съдът може единствено да провери дали становището съдържа мотиви, които позволяват да се прецени въз основа на какви съображения същото е било прието, и дали установява ясна връзка между медицинските или научните констатации и заключения. В това отношение следва да се подчертае, че CHMP е длъжен да посочи в становището си основните доклади и научни експертизи, на които се е основал, както и да уточни, в случай на съществени различия, причините, поради които се е отклонил от заключенията в представените от съответните предприятия доклади или експертизи. Това задължение е особено строго в случаите на научна несигурност. Като осигурява състезателност и прозрачност на консултацията с комитета, това задължение позволява да се гарантира, че разглежданото вещество е обект на задълбочена и обективна научна оценка, основана на съпоставяне на представените от съответните фармацевтични лаборатории представителни научни тези и съвременни научни изследвания (вж. решение от 11 декември 2014 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, T‑189/13, непубликувано, EU:T:2014:1056, т. 52 и цитираната съдебна практика).

170

Накрая, съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производство по жалба за отмяна законосъобразността на обжалвания акт трябва да се преценява въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта (вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 37 и цитираната съдебна практика; решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 260) и на информацията, с която институцията — автор на акта, е могла да разполага към момента, в който го е приела (решение от 9 септември 2009 г., Brink’s Security Luxembourg/Комисия, T‑437/05, EU:T:2009:318, т. 96; в този смисъл вж. също решение от 12 април 2013 г., Du Pont de Nemours (Франция) и др./Комисия, T‑31/07, непубликувано, EU:T:2013:167, т. 157).

171

Така жалбоподателят не може да се позовава пред съда на Съюза на фактически обстоятелства, настъпили след акта, чиято законосъобразност се оспорва или които авторът на акта не е могъл да знае към момента на приемането му. Доводите, изведени от тези обстоятелства, всъщност са неотносими.

172

Именно с оглед на тези съображения следва да се провери дали, без да допусне явна грешка в преценката, в решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Комисията е приела, че „Tecfidera“, състоящ се единствено от DMF, не е част от общото разрешение за търговия с „Fumaderm“, издадено от BfArM през 1994 г.

173

Според жалбоподателя фактът, че „Tecfidera“ е разрешен по различна процедура за различно показание и с търговско наименование, което е различно от „Fumaderm“, не представлява фактор, който като такъв може да бъде изтъкнат в полза на твърдението, че „Tecfidera“ не попада в приложното поле на общото разрешение за търговия с „Fumaderm“. Той изтъква, че терапевтичното действие или липсата на такова действие на солите на MEF в рамките на „Fumaderm“ представлява ключов елемент, позволяващ да се установи дали между „Tecfidera“ и „Fumaderm“ съществува някакво различие, което е от значение за целите на общото разрешение за търговия. Жалбоподателят добавя, че терапевтичният ефект на солите на MEF в рамките на „Fumaderm“ трябва да е от значение. Всъщност би било неуместно два продукта да се считат за „различни“ само поради това че единият от тях съдържа дадено съединение, пораждащо някакъв фармацевтичен ефект, който липсва в сравнявания продукт. В противен случай титулярят на разрешение за търговия би могъл прекалено лесно да получи дълъг допълнителен срок на регулаторна защита на данните, като към момента на включването на ново терапевтично показание в продукта добави или премахне дадено вещество, което от фармацевтична гледна точка е активно, но от клинична гледна точка е без значение. Същото се отнасяло и за вещество с релевантно действие, което присъства в дадена комбинация, но е в много ниска концентрация, за да породи някакъв значителен терапевтичен ефект, и което също би могло да бъде премахнато от комбинацията, без каквото и да било чувствително въздействие върху терапевтичното действие. Жалбоподателят твърди, че ако подобни изменения се възнаграждаваха с предоставянето на нов срок на регулаторна защита на данните единствено поради това че съответните активни вещества поотделно са проявили (определено) терапевтично действие, това би било в противоречие с преследваните с Директива 2001/83 цели и не би позволило да се намери правилен баланс между защитата на интересите на иновативните дружества и нуждата да се насърчава производството на генерични лекарствени продукти с оглед на общия интерес.

174

EMA оспорва довода на жалбоподателя, че приложеният от Комисията правен критерий за определяне дали два лекарствени продукта са част от различни общи разрешения за търговия би могъл да предостави на предприятията средство за заобикаляне на правилата относно регулаторната защита на данни. Според EMA посоченият от жалбоподателя риск от заобикаляне е напълно хипотетичен.

175

Член 10, параграф 1 от Директива 2001/83 (вж. т. 8 по-горе) има за цел да се съвмести, от една страна, достатъчната защита на научноизследователската и развойната работа на иновативните фармацевтични предприятия, и от друга страна, желанието да се избегнат излишните изпитвания върху хората и животните. Затова съгласно съображение 9 от посочената директива е препоръчително „да се уточнят по-добре случаите, при които не е необходимо да се представят резултати от токсикологични, фармакологични или клинични изпитания за получаване на разрешение за лекарствен продукт, подобен по същество на вече разрешен продукт, като се внимава [иновативните] предприятия да не бъдат ощетявани“, докато в съображение 10 се посочва, че „[с]ъществуват […] съображения, свързани с общественото благо, за това, да не се извършват многократни изпитания върху хората и животните, без това да е наложително“ (решение от 15 септември 2015 г., Novartis Europharm/Комисия, T‑472/12, EU:T:2015:637, т. 62).

176

Понятието за общо разрешение за търговия, използвано в член 6, параграф 1, втора алинея от изменената Директива 2001/83 (вж. т. 7 по-горе), е следствие от трайно установената практика на Съда, в която това понятие е разработено в частност за да се съобрази целта на т.нар. „съкратена“ процедура, а именно да даде възможност да се спестят времето и разходите, необходими за събирането на резултатите от фармакологичните, токсикологичните и клиничните изследвания, и да се избегне повтарянето на изпитванията върху хората или животните. Тази цел очевидно би била застрашена, ако производителят на първоначалния лекарствен продукт можеше безкрайно да продължава срока на регулаторна защита на данните и така да възпрепятства производителите на генерични лекарствени продукти да използват този продукт като референтен след изтичането на срока на регулаторна защита на данните, който законодателят изрично е предвидил, за да съвмести интересите на иновативните предприятия и общия интерес (вж. решение от 15 септември 2015 г., Novartis Europharm/Комисия, T‑472/12, EU:T:2015:637, т. 63 и цитираната съдебна практика).

177

Именно с оглед на текста на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83 и на преследваната с тази разпоредба цел Общият съд приема, от една страна, че обхватът на общото разрешение за търговия, определено в член 6, параграф 1, втора алинея от изменената Директива 2001/83, включва разработките, за които са издадени отделни разрешения за търговия по централизираната процедура, и от друга страна, обстоятелството, че титулярят е успял да получи по тази процедура разрешение за търговия за нови терапевтични показания и за ново наименование е без значение за целите на прилагането на срока на регулаторна защита на данните (решение от 15 септември 2015 г., Novartis Europharm/Комисия, T‑472/12, EU:T:2015:637, т. 82). В това отношение Съдът е постановил също така, че понятието „общо разрешение“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83 обхваща всички последващи разработки на първоначалния лекарствен продукт, по каквато и процедура да са разрешени — чрез промяна на първоначалното разрешение за търговия за лекарствения продукт или чрез издаване на отделно разрешение за търговия (решение от 28 юни 2017 г., Novartis Europharm/Комисия, C‑629/15 P и C‑630/15 P, EU:C:2017:498, т. 72).

178

Накрая, следва да се добави, че с оглед на целта „да се насърчат изследванията за нови терапевтични показания, осигуряващи значими клинични ползи и водещи до подобряване на качеството на живот и благосъстоянието на пациента“, и същевременно да се следи „да се поддържа подходящ баланс между подкрепата за тези нововъведения и нуждата да се насърчава производството на генерични лекарства“, законодателят е предвидил в член 10, параграф 1, четвърта алинея от Директива 2001/83, че десетгодишният срок на търговска ексклузивност за референтния лекарствен продукт се удължава с една година, „ако по време на първите осем от тези десет години титуляр[я]т на разрешението за търговия получи разрешение за едно или повече нови терапевтични показания, [за] които по време на научната проверка преди тяхното разрешаване е преценено, че са от значителна клинична полза в сравнение със съществуващите терапии“. В този смисъл за законодателя на Съюза удължаването на срока на търговска ексклузивност с една година е подходящата придобивка, с която да се възнаградят инвестициите в нови терапевтични показания (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2017 г., Novartis Europharm/Комисия, C‑629/15 P и C‑630/15 P, EU:C:2017:498, т. 77 и 78).

179

По същата логика член 10, параграф 5 от Директива 2001/83 гласи, че „[в] допълнение към разпоредбите, определени в параграф 1, когато се подава заявление за ново показание за утвърдено вещество, се предоставя некумулативен срок от една година за екслузивност на данните, при условие че са извършени значителни предклинични или клинични изследвания по отношение на новите показания“. Член 10, параграф 5 от Директива 2001/83 се отнася до утвърдените вещества, влизащи в състава на лекарствени продукти, за които срокът на регулаторна защита на данните е изтекъл. Освен това предвидената в тази разпоредба защита на данните с продължителност от една година се прилага само за данните, свързани с новото показание, а не за всички данни, свързани с преди това разрешения лекарствен продукт.

180

От това следва, че посоченото в съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. обстоятелство, че заявлението за разрешение за търговия с „Tecfidera“ е издадено на основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/83, т.е. „пълно“ заявление (вж. т. 5 по-горе), е без значение за обхвата на понятието за общо разрешение за търговия (вж. т. 177 по-горе). Освен с оглед на целите, посочени в точки 174—179 по-горе, следва да се провери дали, както по същество поддържа жалбоподателят, в случая съществува риск Biogen Idec да се ползва от целия осемгодишен срок на регулаторна защита на данните единствено поради това че към момента на подаване на заявление за разрешение за търговия за показание, различно от обхванатото от „Fumaderm“, той е премахнал MEF, който влиза в състава на „Fumaderm“, но не е клинично значим или чиято концентрация е много ниска, за да породи някакъв значителен терапевтичен ефект в рамките на „Fumaderm“.

181

Жалбоподателят изтъква, че в случая не е било възможно да предположи, че солите на MEF имат релевантен терапевтичен принос в рамките на „Fumaderm“, тъй като „Fumaderm“ е било оценено преди това от BfArM и е получило от последния разрешение за търговия. В това отношение жалбоподателят подчертава, че Директива 2001/83 не изисква да се докаже наличието на терапевтичен принос за всички активни вещества, съдържащи се в лекарствените продукти с установени комбинации. Освен това съдържанието на насоките относно комбинациите от лекарствени продукти, и по-точно изискваната от тези насоки степен на доказване, се е променила във времето. Освен това, тъй като насоките не били правно обвързващи, било възможно отклонение от тях.

182

В репликата жалбоподателят оспорва твърдението на EMA, че подходящият правен критерий е този, който последната е изложила в писмото си от 3 август 2011 г. до Biogen Idec (вж. т. 12 по-горе) и съгласно който не може да се приеме, че разрешението на комбинация от лекарствени продукти попада в обхвата на общите разрешения за търговия на различните активни вещества, от които се състои тази комбинация. Всъщност, от една страна, това тълкуване не следвало нито от текста на Директива 2001/83, нито от съобщението до заявителите. От друга страна, фактът че впоследствие EMA е изложила обосновка и по опростен начин предлагания от нея критерий не съответства на проведената в случая процедура. Всъщност, ако предложеното от EMA тълкуване било правилно, разискванията относно възможността „Tecfidera“ да се ползва от пълен период на регулаторна защита на данните и научната оценка, която в случая е била извършена от Комисията, не би трябвало никога да се проведат.

183

EMA поддържа, че е възможно да се стигне до извода, че „Fumaderm“ и „Tecfidera“ не попадат в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия, тъй като „Fumaderm“ е бил разрешен като установена комбинация, съдържаща двете активни вещества DMF и MEF, докато „Tecfidera“ е получил разрешение като монотерапия, съдържаща единствено активното вещество DMF. Този подход отразявал прилагането на два отдавна установени в правната уредба принципа. Първият принцип бил свързан с понятието за общо разрешение за търговия и с преценката, че два лекарствени продукта попадат в обхвата на отделни общи разрешения за търговия, когато се различават по качествения си състав на активни вещества. Съгласно този първи принцип, ако даден продукт е бил разрешен като установена комбинация, това автоматично предполага, че качественият му състав на активни вещества се различава от качествения състав на всеки лекарствен продукт, разрешен като монотерапия. Вторият посочен от EMA принцип е свързан с хармонизацията на правилата на Съюза относно разрешаването на лекарствени продукти за хуманна употреба, с която се гарантирало, че в рамките на Съюза лекарствените продукти са разрешени в съответствие с едни и същи правила и стандарти във връзка с качеството, безвредността и ефективността.

184

На първо място, страните не спорят, че когато Biogen Idec е подало заявление за разрешение за търговия с Tecfidera, това е бил първият път, когато на равнището на Съюза се е поставил въпросът дали разрешена комбинация от лекарствени продукти, от една страна, и съставка от тази комбинация, от друга страна, са част от едно и също общо разрешение за търговия.

185

Тази констатация се потвърждава от измененията, които са били направени в частта от съобщението до заявителите, посветена на понятието за общо разрешение за търговия.

186

Всъщност в редакцията си от юни 2013 г. в съобщението до заявителите единствено се посочва следното:

„Ако оценяваният лекарствен продукт съдържа изменение на съществуващо вещество и принадлежи на същия заявител [титуляр на разрешението за търговия], в хода на процедурата [за издаване на разрешение за търговия] следва да се уточни дали лекарственият продукт съдържа ново активно вещество. Това уточнение е от значение за съществуването на [общо разрешение за търговия]. Тази оценка се извършва в съответствие с критериите, посочени в приложение I в края на тази глава, и заключението следва да фигурира поне в доклада за оценка. Ако в последния не се посочва, че лекарственият продукт съдържа ново активно вещество, се счита, че съответният лекарствен продукт съдържа същото активно вещество и попада в обхвата на [общото разрешение за търговия]“.

187

В частта от съобщението до заявителите, посветена на понятието за общо разрешение за търговия, условията за прилагане на това понятие по отношение на заявления, отнасящи се до съставка на разрешена преди това комбинация от лекарствени продукти, обаче са предвидени след решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., а именно през юли 2015 г.

188

Всъщност в точка 2.3, параграф 3 от съобщението до заявителите в редакцията му от юли 2015 г. се посочва по-специално следното:

„Ако лекарственият продукт, на който се прави оценка, съдържа само активно вещество, което е част от разрешена комбинация от лекарствени продукти, новият лекарствен продукт ще образува нов и уникален лекарствен продукт, за който се изисква отделно [разрешение за търговия]. Доколкото в хода на процедурата за оценка на вече разрешената комбинация от лекарствени продукти [титулярят на разрешението за търговия] е доказал, че всяко вещество от установената комбинация осигурява документиран терапевтичен принос в рамките на посочената комбинация и следователно че всички съставки представляват различни активни вещества, разрешението за този нов лекарствен продукт не се счита за обхванато от [общото разрешение за търговия] на вече разрешената комбинация от лекарствени продукти, както е посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО“.

189

На второ място, в решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Комисията разрешава пускането на пазара на „Tecfidera“ и приема, че този лекарствен продукт не попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“. Пускането на пазара на „Fumaderm“ е било разрешено от BfArM през 1994 г., т.е. повече от петнадесет години преди подаването на заявлението за разрешение за търговия с Tecfidera.

190

Към датата, на която е предоставено разрешението за търговия с „Fumaderm“, разглеждането на заявления за разрешения за търговия относно комбинации от лекарствени продукти е уредено, първо, с Директива 65/65/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с патентованите лекарствени продукти (ОВ 22, 1965 г., стр. 369), изменяна многократно, второ, с Директива 75/318/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани с аналитичните, токсико-фармакологичните и клиничните стандарти и протоколи по отношение на изпитването на патентовани лекарствени продукти (ОВ L 147, 1975 г., стр. 1), изменяна многократно, и трето, с Втора директива 75/319/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 година за сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с патентованите лекарствени продукти (ОВ L 147, 1975 г., стр. 13), изменяна многократно.

191

Член 4, втора алинея, точка 8, буква б) от Директива 65/65, в редакцията ѝ съгласно Директива 87/21/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г. (ОВ L 15, 1987 г., стр. 36), предвижда, че „[в] случай на нов патентован лекарствен продукт, съдържащ познати съставки, които обаче все още не са употребявани в комбинация с терапевтична цел, трябва да се представят резултатите от фармакологичните, токсикологичните и клиничните изпитвания за съвместното им използване, без да е необходима документация относно отделните съставки“ [неофициален превод].

192

Освен това, както е видно от писмените отговори на EMA на въпросите на Общия съд, данните и документите, които е трябвало да бъдат приложени към заявлението за разрешение за търговия съгласно член 4 от Директива 65/65, са посочени в приложение I към Директива 75/318, изменена с Директива 91/507/ЕИО на Комисията от 19 юли 1991 г. (ОВ L 270, 1991 г., стр. 32). Това приложение включва четири части, посветени съответно на обобщението на досието, на химичните, фармацевтичните и биологичните изпитвания на лекарствените продукти, на токсикологичните и фармакологичните изпитвания и на клиничната документация.

193

Третата част от това приложение, посветена на токсикологичните и фармакологичните изпитвания, съдържа точка II, която се отнася до провеждането на изпитванията. Точка II Е, която се отнася до фармакодинамиката, а именно изследването на промените, предизвикани от лекарствения продукт във функциите на физиологичните системи, независимо дали тези функции са нормални или експериментално изменени, гласи следното:

„Комбинации от лекарствени продукти могат да се получат на фармакологична основа или чрез клинични индикации.

В първия случай фармакодинамичното изследване показва взаимодействията, които биха могли да придадат на комбинацията значение за терапевтичното приложение.

Във втория случай, когато за комбинацията се търси научна аргументация за клинично експериментиране, с изследването се определя дали очакваните от комбинацията ефекти могат да се демонстрират върху животни, както и дали е възможно поне да се изследва значението на всякакви съпътстващи ефекти.

Ако комбинацията включва ново активно вещество, последното трябва да бъде предварително подробно проучено“ [неофициален превод].

194

Точка II Ж, която е посветена на фармакокинетиката, а именно на изучаване на промените, които активното вещество претърпява в организма, и обхваща изучаването на абсорбцията, разпределението, биотрансформацията и отделянето на тези вещества, гласи следното „[в] случай на нови комбинации от познати вещества, изследвани в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, е възможно да не се изискват фармакокинетични проучвания, ако изпитванията за токсичност и клиничните експерименти дават основание те да бъдат пропуснати“ [неофициален превод].

195

Четвъртата част на това приложение, посветена на клиничната документация, съдържа в точка В, озаглавена „Представяне на резултатите“, подточка В.6, която гласи следното: „[д]анните, отнасящи се до нова комбинация от лекарствени продукти, трябва да бъдат еднакви с изискваните за нови лекарствени продукти и трябва да потвърждават безвредността и ефективността на комбинацията“.

196

На първо място, представените от страните пред Общия съд доказателства обаче не позволяват да се установи дали „Fumaderm“ е получен на фармакологична основа или чрез клинични индикации. Материалите по делото също не позволяват да се установи дали BfArM е приел, че MEF и DMF са познати или нови вещества. По-общо казано, посочените доказателства не позволяват да се проучи използвания от BfArM метод за анализ на „Fumaderm“ и на различните съставящи го вещества.

197

За сметка на това в представеното пред Общия съд досие се съдържа публикация на Nieboer, C., Hoop, D., van Loenen, A.C., Langendijk, P.N. J. и van Dijk, E., озаглавена „Systemic therapy with fumaric acid derivatives: New possibilities in the treatment of psoriasis“ (J Am Acad Dermatol 1989; 20(4):601-608, наричана по-нататък „изследването на Nieboer и др. от 1989 г.“), с която EMA е разполагала при разглеждане на заявлението за разрешение за търговия с „Tecfidera“. В публикацията е обяснено, че през изминалите двадесет години в Западна Европа сред хиляди пациенти, страдащи от псориазис, е придобила популярност нова терапия, наречена „терапия на основата на фумарова киселина“. Прилагането на тази терапия е започнало от един биохимик, който също е страдал от псориазис и през 1959 г. и 1966 г. публикува своите разработки. По-нататък в изследването на Nieboer и др. от 1989 г. се посочва, че тази терапия е стандартизирана от германски общопрактикуващ лекар, който е добавил към нея строга хранителна диета и е публикувал изследванията през 1982 г. и 1984 г. В изследването на Nieboer и др. от 1989 г. се обяснява също, че в Швейцария е основана клиника, специализирана в тази терапия. Освен това от друга публикация от 1998 г., която е приложена в представената пред Общия съд преписка и с която EMA и Комисията са могли да се запознаят при разглеждането на заявлението за разрешение за търговия с „Tecfidera“, е видно, че от 1959 г. естери на фумаровата киселина са били предписвани от малка група лекари в Германия, Швейцария и Нидерландия.

198

Второ, следва да се подчертае, че в нормативните текстове, посочени в точки 190—195 по-горе, не се съдържа уточнение относно формата, в която може да се изложи обосновката на комбинацията от лекарствени продукти с оглед на безвредността и ефективността.

199

Макар че в част трета от приложение I към Директива 75/318 се предвижда, че при комбинациите от лекарствени продукти, които са получени на фармакологична основа, фармакодинамичното изследване показва взаимодействията, които биха могли да придадат на комбинацията „значение“ за клинично приложение, в това приложение не се посочва по какъв начин тези взаимодействия трябва да бъдат изложени. Освен това тази разпоредба се отнася до „значението“ на комбинацията като цяло. Накрая, що се отнася до комбинациите от лекарствени продукти, които са получени чрез клинични индикации, в същата част от приложение I към Директива 75/318 се споменават очакваните ефекти на „комбинацията“, които могат да се демонстрират върху животни.

200

Трето, както пояснява EMA в писмените си отговори на поставените от Общия съд въпроси, данните, които според Съвета на Европейския съюз трябва да придружават дадено заявление за разрешение за търговия с комбинация от лекарствени продукти през 1994 г., всъщност се съдържат в приложение V към Препоръка 83/571/ЕИО на Съвета от 26 октомври 1983 година относно изследвания за пускане на пазара на патентовани лекарствени продукти (ОВ L 332, 1983 г., стр. 11). Приложение V, озаглавено „Специфични комбинации от лекарствени продукти“, представлява обяснителна бележка за прилагането на част трета, точка II.В.2 от приложението към Директива 75/318 (понастоящем четвърта част, точка В.6 от приложението към изменената Директива 75/318, посочена в т. 195 по-горе) с оглед на разрешението за търговия с нов лекарствен продукт.

201

В това отношение действително, че в приложение V към Препоръка 83/571 се посочва по-специално следното:

„Заявителите трябва да представят обосновка относно предложената конкретна комбинация от активни съставки. Специфичните комбинации от лекарствени продукти се считат за приемливи само ако предложената комбинация се основава на валидни терапевтични принципи.

[…]

Показанията, за които се твърди, че съответстват на специфична комбинация от лекарствени продукти, трябва да са такива, че наличието на всяка съставка да е обосновано за всяко от показанията. Препаратът трябва да е с такава рецептура, че количеството и пропорцията на всяка от неговите съставки да е подходяща за всички видове препоръчана употреба.

[…]

Новата комбинация трябва да бъде предмет на клинични изпитвания, за да се определи ролята на всека една от съставките ѝ в цялото.

[…]

Винаги трябва да взема предвид възможността за взаимодействие между съставките. Когато изглежда, че е възможно фармацевтично, фармакокинетично или фармакодинамично взаимодействие, заявителят трябва да предостави данни, които да доказват, че такова не се наблюдава или че то е добре познато и определено“ [неофициален превод].

202

От текста, съдържанието и контекста при приемането на този документ обаче не следва, че той е породил задължителни правни последици за държавите членки, и по-точно за националните органи.

203

Освен това, както отбелязва жалбоподателят, съдържанието на насоките относно комбинациите от лекарствени продукти и обемът на поисканата от заявителите информация значително се е променил в това отношение между, от една страна, 9 август 1994 г. — датата на разрешението за търговия с Fumaderm, и от друга страна, датата, на която е прието решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

204

С други думи, последователният преглед на отделните редакции на препоръките или насоките относно комбинациите от лекарствени продукти показва, че те са били постепенно допълвани и че тези допълнения са имали за цел да разграничат различни видове комбинации от лекарствени продукти и да препоръчат на националните органи да искат по-голям обем информация от заявителите.

205

В това отношение в преработените насоки в редакцията им към април 1996 г. (Note for Guidance concerning the application of C.6 Part 4 of the Annex to Directive 75/318/EEC as amended) се установяват следните разлики в сравнение с Препоръката 83/571:

206

Следва да се добави, че в приложение V към Препоръка 83/571 не се споменава изрично необходимостта всяко вещество от лекарствения продукт с установена комбинация да има документиран принос в рамките на посочената комбинация. Всъщност именно в преработените насоки в редакцията им към април 1996 г. за първи път се посочва, че всяко вещество от лекарствен продукт с установена комбинация трябва да има „документиран принос“ в рамките на тази комбинация. Впоследствие в приетата през 2009 г. редакция на насоките (Guideline on clinical development of cloed combation medicinal products) се споменава наличието на документиран „терапевтичен“ принос.

207

По-общо казано, в насоките, приети след преразгледаните през 1996 г. насоки, препоръките са засилени в още по-голяма степен, а информацията и данните, които се очаква да бъдат предоставени от заявителите, се увеличават и уточняват.

208

Така към датата, на която е прието решението за издаване на разрешение за търговия с „Fumaderm“, в никой правно обвързващ текст не се посочват прецизно условията, от които зависи издаването на разрешение за търговия относно комбинация от лекарствени продукти, нито начина, по който трябва да бъде обоснована комбинацията от лекарствени продукти. Освен това е вярно, че в Препоръка 83/571 вече е било предвидено, че заявителите са длъжни да обосноват предложената конкретна комбинация от активни съставки и че новата комбинация трябва да бъде предмет на клинични изпитвания, за да се определи ролята на всяка една от съставките ѝ в комбинацията като цяло. Тези условия обаче, съдържащи се в текст, който не е правно обвързващ, остават с ограничен обхват и не са особено точни по отношение на начина на тяхното прилагане, по-специално в сравнение с условията, които са формулирани впоследствие, за да се вземат предвид също така промените, свързани с нивото на техническите познания.

209

В това отношение се налага констатацията, че в писмо, изпратено до Комисията на 1 май 2013 г., което тя представя пред Общия съд, Biogen Idec обяснява, че BfArM е одобрил „Fumaderm“ като комбинация от четири активни съставки. Biogen Idec обаче уточнява, че „[с]поред BfArM […] в досието на „Fumaderm“ не се съдържат клинични данни относно конкретните активни фармацевтични съставки (АФС); в него има само данни относно безвредността и ефективността на комбинацията от лекарствени продукти като цяло, а свойствата на разглеждания самостоятелно DMF не са известни“.

210

Важно е също така да се отбележи, че в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, представителят на ЕМА обяснява, че доколкото му е известно, на понятието „активно вещество“ не е било дадено определение на равнището на Съюза преди влизането в сила на Директива 2001/83. Посочената директива обаче е влязла в сила след решението на BfArM, с което се разрешава пускането на пазара на „Fumaderm“.

211

Накрая, през 2013 г. също така е било прието, че при настоящото състояние на правото на Съюза, докато мерките, необходими за осигуряване на защитата на здравето, не бъдат хармонизирани в по-голяма степен, е трудно да се избегне наличието на различия между държавите членки при квалифицирането на продукти в контекста на Директива 2001/83 (вж. решение от 3 октомври 2013 г., Laboratoires Lyocentre, C‑109/12, EU:C:2013:626, т. 45 и цитираната съдебна практика).

212

На трето място, съгласно съображение 7 от Директива 2001/83 „[п]онятията „вредност“ и „терапевтично действие“ могат да се разглеждат само в тяхната взаимовръзка и имат само относително значение в зависимост от развитието на научните познания и като се вземе предвид предназначението на лекарствения продукт“.

213

В това отношение Съдът вече е постановил, че за да се определи дали даден продукт попада в обхвата на определението „лекарствен продукт“ по смисъла на Директива 2001/83, националните власти, действащи под съдебен контрол, трябва да се произнасят по всеки отделен случай, като вземат предвид всички характеристики на посочения продукт, по-конкретно неговия състав, фармакологичните, имунологичните или метаболитните му свойства, установени с оглед на актуалното състояние на научното познание, начините на употреба на продукта, обхвата на разпространението му, познанията на потребителите за него и рисковете, до които може да доведе употребата му (вж. решение от 10 юли 2014 г., D. и G., C‑358/13 и C‑181/14, EU:C:2014:2060, т. 42 и цитираната съдебна практика).

214

Следователно разрешението за търговия се предоставя в зависимост от равнището на научните познания към датата на издаването му.

215

В случая следва да се припомни, че повече от петнадесет години са изминали от решението за издаване на разрешение за търговия с „Fumaderm“ и подаването на заявление за разрешение за търговия с „Tecfidera“. От представената пред Общия съд преписка обаче е видно, че през този период научните познания относно веществата, от които се състои „Fumaderm“, съответното им действие, както и средствата за тяхното изследване значително са се променили.

216

Впрочем от материалите по делото е видно, че при разглеждането на въпроса дали „Tecfidera“ е бил част от едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“, Biogen Idec е представило доказателства, чиято дата е след решението на BfArM, както и че тези доказателства са били взети предвид от CHMP. Всъщност в заявлението си, с което се иска „Tecfidera“ да се ползва със статут на „ново активно вещество“, Biogen Idec се позовава на няколко изследвания, публикувани след решението на BfArM. Освен това в подкрепа на заявлението си Biogen представя по-специално писмо от 9 септември 2013 г., озаглавено „Коментари относно разликите в химичната структура между „Tecfidera“ и комбинацията от лекарствени продукти „Fumaderm“. Посочената в това писмо научна литература обаче с едно изключение е с дата след решението на BfArM. Накрая, по-конкретно въз основа на представени от Biogen Idec данни, които са по-късни от решението на BfArM, CHMP приема в EPAR, че MEF и DMF са две активни вещества и че не представляват едно и също активно вещество.

217

С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че в настоящия случай Комисията е била изправена пред новия въпрос дали разрешението за търговия с лекарствен продукт, чието единствено активно вещество е съставка от разрешена преди това комбинация от лекарствени продукти, е част от едно и също общо разрешение за търговия като това, което е предоставено на посочената комбинация. Освен това този нов въпрос се поставя в особен контекст, характеризиращ се с това, че решението за издаване на разрешение за търговия с разглежданата комбинация от лекарствени продукти е прието от национален орган през 1994 г., т.е. повече от петнадесет години преди подаването на заявлението за разрешение за търговия с лекарствения продукт, който се състои само от едно активно вещество. През 1994 г. обаче състоянието на правото на Съюза и научните познания значително са се различавали.

218

В този особен контекст се налага констатацията, че Комисията правилно, от една страна, не е следвала подхода, изложен от EMA в писмото ѝ до Biogen Idec от 3 август 2011 г., съгласно който разрешението на дадена комбинация от лекарствени продукти не се счита, че попада в обхвата на общите разрешения за търговия с различните индивидуални активни вещества в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2001/83 (вж. т. 12 по-горе), и от друга страна, че в писмото си от 18 септември 2013 г. Комисията е поискала от CHMP да прецени дали DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и от соли на MEF (вж. т. 18 по-горе).

219

Според жалбоподателя от съществено значение е Комисията да провери дали е доказано, че от терапевтична гледна точка солите на MEF имат релевантно действие в рамките на „Fumaderm“. CHMP и Комисията обаче не били извършили такава проверка. Нямало налични данни, които да доказват, че този критерий за документирания терапевтичен принос действително е бил приложен по време на първоначалната оценка на „Fumaderm“ по отношение на солите на MEF. Освен това нищо не доказвало, че по време на оценката на „Tecfidera“ в който е да било момент CHMP е поискал от BfArM да му предостави сведения, за да се увери, че действието на солите на MEF в рамките на „Fumaderm“ е било правилно оценено.

220

EMA се позовава на принципа на взаимно признаване и твърди, че е изключено регулаторен орган като Комисията или като нея да може да преразгледа оценката на друг регулаторен орган в рамките на разглеждането на заявление за разрешение за търговия с лекарствен продукт. Всъщност не било правно допустимо EMA да извърши нова преценка на първоначалната научна оценка на разрешен лекарствен продукт, освен при изключителни обстоятелства (например в случай на сезиране на основание член 31 от Директива 2001/83). EMA добавя, че въпросът за преценката на терапевтичното действие както на DMF, така и на MEF в рамките на „Fumaderm“ вече е бил разгледан във връзка с направената от BfArM оценка и че ако случаят не е бил такъв, „Fumaderm“ не би могъл да бъде разрешен като комбинация от лекарствени продукти.

221

EMA оспорва довода на жалбоподателя, че предполагаемият терапевтичен принос на MEF в рамките на „Fumaderm“ никога не е бил проверяван при оценката на CHMP, нито пък е бил взет предвид в рамките на процедурата по вземане на решения на Комисията. Всъщност проверката на документирания терапевтичен принос на MEF във „Fumaderm“ de facto не била включена в оценката, която Комисията е поискала от CHMP да извърши по отношение на DMF. Освен това посочената проверка била de lege извън обхвата на оценката на CHMP, тъй като в рамките на разрешението за търговия с „Tecfidera“ Комитетът нямал право да възобнови извършената от BfArM научна оценка на „Fumaderm“.

222

Накрая, противно на поддържаното от жалбоподателя, в решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. се извършвало ясно позоваване на издаденото от BfArM разрешение на „Fumaderm“ и на факта, че „Fumaderm“ е бил разрешен като лекарствен продукт, съдържащ активните вещества MEF и DMF. Подобно позоваване задължително трябвало да включва препращане към научната оценка на терапевтичния принос на всяко вещество от комбинацията, довела до издаването на разрешение на „Fumaderm“ като комбинация от лекарствени продукти.

223

Действително, що се отнася до процедурата за взаимно признаване, посочена в член 28, параграф 2 от Директива 2001/83, Съдът приема, че не може да се възприеме тълкуване, според което дори и извън посочената в член 29 от същата директива хипотеза на опасност за общественото здраве сезираната със заявление за взаимно признаване държава членка имала право да извърши нова преценка на данните дали продуктите са по същество аналози, въз основа на които референтната държава членка е приела съкратеното заявление (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2008 г., Synthon, C‑452/06, EU:C:2008:565, т. 31). Съдът добавя, че подобно тълкуване не само би противоречало на самия текст на членове 28 и 29 от Директива 2001/83, но и би лишило тези разпоредби от полезно действие. Всъщност, ако държавата членка, от която се иска да признае вече предоставеното от друга държава членка разрешение, можеше да обуслови това признаване от резултата от цялостна или частична повторна преценка на заявлението за разрешение, това напълно би обезсмислило въведената от законодателя на Съюза процедура по взаимно признаване и значително би застрашило осъществяването на целите на Директива 2001/83, и по-специално свободното движение на лекарствените продукти във вътрешния пазар (решение от 16 октомври 2008 г., Synthon, C‑452/06, EU:C:2008:565, т. 32).

224

Вярно е също така, че по повод на децентрализираната процедура, посочена в член 28, параграф 3 от Директива 2001/83, Съдът приема, че след като е констатирано общото съгласие на държавите членки, в които е подадено заявление за разрешение за търговия, компетентните органи на тези държави членки не могат да поставят под въпрос резултата от тази процедура, когато приемат решение относно пускането на посочения лекарствен продукт на пазара на територията на страната си. Тълкуване, което допуска тази възможност, не само би било в противоречие с текста на член 28, параграф 5 от Директива 2001/83, но и би лишило от всякакъв смисъл децентрализираната процедура и би застрашило по-специално осъществяването на целта за свободно движение на лекарствените продукти, прогласена в съображение 14 от посочената директива (решение от 14 март 2018 г., Astellas Pharma, C‑557/16, EU:C:2018:181, т. 26).

225

Въпреки това най-напред следва да се посочи, че в решенията, посочени в точки 223 и 224 по-горе, Съдът не е имал повод да се произнесе по дела, по които, както в настоящия случай, EMA е била сезирана със заявление за разрешение за търговия като свързаното с „Tecfidera“ в рамките на предвидената в Регламент № 726/2004 централизирана процедура, и по които Комисията е била органът, който е трябвало да вземе решение по това заявление.

226

Всъщност следва да се отбележи, че по делата, по които са постановени решения от 16 октомври 2008 г., Synthon (C‑452/06, EU:C:2008:565), и от 14 март 2018 г., Astellas Pharma (C‑557/16, EU:C:2018:181), Съдът е бил сезиран с въпроси, свързани с правомощията на органите на държавите членки в контекста на процедурата за взаимно признаване или на децентрализираната процедура. От членове 28 и 29 от Директива 2001/83 обаче следва, че тези процедури се отнасят до издаването на разрешение за търговия с лекарствен продукт в повече от една държава членка и следователно до отношенията между държавите членки.

227

Така от решения от 16 октомври 2008 г., Synthon (C‑452/06, EU:C:2008:565), и от 14 март 2018 г., Astellas Pharma (C‑557/16, EU:C:2018:181), на които се позовава EMA в писмената си защита, не може да се направи извод, че Комисията не е имала право да поиска от CHMP да извърши нова научна оценка на вече разрешен от национален орган лекарствен продукт или поне да поиска от BfArM необходимата информация, за да провери извършената преди това от посочения национален орган оценка.

228

На следващо място, следва да се отбележи, че съгласно съображение 19 от Регламент № 726/2004 основната задача на EMA следва да се свежда до предоставянето на институциите на Съюза и на държавите членки на възможно най-добрите научни становища, които да дават възможност на същите да упражняват пълномощията си във връзка с разрешаването и контрола на лекарствените продукти, предоставени им по силата на законодателството на Съюза в сферата на лекарствените продукти. Отново съгласно съображение 19 от Регламент № 726/2004 разрешенията за търговия могат да се предоставят от Съюза единствено след изпълнение на процедура за индивидуална научна оценка на качеството, безвредността и ефикасността на високотехнологичните лекарствени продукти от страна на EMA, при прилагане на най-високите възможни стандарти, която следва да се осъществява с помощта на бърза процедура и в рамките на тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки.

229

От Регламент № 726/2004 следва, че EMA отговаря за координирането на наличните научни ресурси, предоставени на нейно разположение от държавите членки за целите на оценката, контрола и фармакологичната бдителност на лекарствените продукти, и че тя се състои по-специално от CHMP, който отговаря за подготвянето на становище на EMA по всеки въпрос, свързан с оценката на лекарствения продукт, предназначен за хуманна употреба. Съгласно член 57, параграф 1, първа алинея от Регламент № 726/2004 EMA предоставя на държавите членки и институциите на Съюза възможно най-качествено научно съдействие по всички въпроси, отнасящи се до оценката на качеството, безвредността и ефикасността на лекарствените продукти за хуманна или ветеринарна употреба, в съответствие с разпоредбите от законодателството на Съюза относно лекарствените продукти. Съгласно член 60 от Регламент № 726/2004 по искане на Комисията EMA събира по отношение на разрешения лекарствен продукт цялата налична информация за методите, които компетентните органи на държавите членки прилагат за целите на определянето на добавената терапевтична стойност, осигурена от новите лекарствени продукти.

230

Накрая, следва да се подчертае, че съгласно съображение 12 от Директива 2001/83 в случай на несъгласие между държавите членки относно качеството, безвредността и ефикасността на лекарствения продукт, следва да се пристъпи към научна оценка на проблема в съответствие със стандартите на Съюза, за да се стигне до единно и задължително за съответните държави членки решение. Като имат предвид, че това решение следва да бъде прието по ускорена процедура при тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки. Също така съгласно съображение 17 от Регламент № 726/2004 Съюзът следва да разполага със средства за извършване на научна оценка на лекарствените продукти, представени в съответствие с децентрализираните процедури за издаване на разрешения. Освен това с оглед да се осигури ефективно хармонизиране на административните решения, взети от държавите членки по отношение на лекарствените продукти, представени в съответствие с децентрализираните процедури за разрешаване, е необходимо на Съюза да бъдат предоставени средства за разрешаване на споровете между държавите членки, касаещи качеството, безвредността и ефикасността на лекарствените продукти.

231

Така съгласно член 30, параграф 1 от Директива 2001/83, когато две или повече заявления са подадени в съответствие с членове 8, 10, 10а, 10б, 10в и 11 от директивата за разрешение за търговия с определен лекарствен продукт и ако държавите членки са приели различни решения относно разрешението на търговията с даден лекарствен продукт, или преустановяване на действието или отмяната му, държавата членка, Комисията или заявителят или титулярят на разрешение за търговия могат да отнесат въпроса до CHMP, за прилагане на процедурата по членове 32, 33 и 34 от същата директива.

232

Също така следва да се посочи, че съгласно член 31, параграф 1 от Директива 2001/83 в определени случаи, когато се засягат интересите на Съюза, държавите членки, Комисията, заявителят или титулярят на разрешение за търговия могат да отнесат въпроса до CHMP с цел прилагане на процедурата, установена в членове 32, 33 и 34 от Директивата, преди вземане на решение по заявлението за получаване на разрешение за търговия или за спирането на действието или за отмяната на разрешението за търговия или за каквото и да е друго необходимо изменение на разрешението за търговия.

233

С приемането на Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за изменение на Директива 2001/83 (ОВ L 136, 2004., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 116) законодателят на Съюза предоставя на Комисията компетентност да приема актове, които произвеждат задължително действие по отношение на държавите членки, по-специално след като изменя член 31 от Директива 2001/83.

234

Когато CHMP е сезиран с определени случаи, представляващи интерес за Съюза, в рамките на предвидената в член 31, параграф 1 от Директива 2001/83 процедура, той трябва да извърши на равнището на Съюза собствена оценка на съответния лекарствен продукт. Оценката, направена от този комитет, е независима от извършената от националните органи. В това отношение с оглед на информацията, която трябва да анализира за първи път, на CHMP не може да се противопостави преценката, която национален орган би могъл да е направил преди това на тази информация (решение от 3 декември 2015 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, C‑82/15 P, непубликувано, EU:C:2015:796, т. 37; в този смисъл вж. също решение от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 101).

235

Следователно предвидената в член 31 от Директива 2001/83 процедура може, по-специално по инициатива на Комисията и след извършването на независима оценка от страна на CHMP, да доведе до решение на Комисията, в което тя задължава компетентните органи на съответните държави членки да приемат решение на основание член 116 от Директива 2001/83, а именно решение, с което спират, отменят или изменят разрешение за търговия, ако се приеме становището, че лекарственият продукт е вреден или че не притежава терапевтична ефективност, или че балансът риск/полза не е благоприятен, или че качественият му или количествен състав не е такъв, какъвто е заявен.

236

С оглед на гореизложеното и без да е необходимо произнасяне по приложимостта на член 31 от Директива 2001/83 в настоящия случай, следва да се констатира, че в рамките на процедурите за издаване на разрешение за търговия, прилагани на равнището на Съюза или в държавите членки, EMA и Комисията изпълняват специфична функция, която не може да бъде сравнявана с тази на националните органи. Следователно принципът на взаимно признаване, на който се позовава EMA, не може да бъде пречка, след подаването на заявление за разрешение за търговия в рамките на централизираната процедура, CHMP да разгледа извършените преди това от национален орган оценки или сам да извърши независима оценка. Такъв по-специално е случаят, когато на равнището на Съюза е подадено заявление за разрешение за търговия с вещество, което влизаща в състава на комбинация от лекарствени продукти, разрешена на национално равнище петнадесет години преди това, и когато данните, с които разполага CHMP, могат да лишат от правдоподобност предположението, че веществото, което е било премахнато от посочената комбинация, в случая MEF, има определена роля в рамките на тази комбинация.

237

Това важи в още по-голяма степен в настоящия случай, тъй като след подаването на заявлението за разрешение за търговия с „Tecfidera“ съгласно централизираната процедура, EMA посредством CHMP, а след това и Комисията, са се произнесли по въпроса дали „Tecfidera“ попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“. На равнището на Съюза тази преценка би могла да повлияе на срока на регулаторна защита на свързаните с „Tecfidera“ данни и би могла да възпрепятства издаването от страна на компетентните органи на държавите членки или от страна на Комисията на разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт на „Tecfidera“. Така въпросът дали „Tecfidera“ попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“ и в този контекст въпросът дали MEF има определена роля в рамките на „Fumaderm“, представлява определен случай, който е от интерес за Съюза, от една страна, с оглед на целите, преследвани от Директива 2001/83 по принцип, а именно съществената цел за защита на общественото здраве и целта за свободно движение на лекарствените продукти, и от друга страна, с оглед на целите, преследвани с понятието за общо разрешение за търговия, припомнени в точки 174—179 по-горе.

238

Поведението на Комисията по време на процедурата, предхождаща приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., както и анализите във връзка с „Tecfidera“, извършени от CHMP по искане на тази институция, потвърждават че всеки един от тях има особена роля. Те показват, че Комисията не е счела, че е обвързана от решението, прието от BfArM през 1994 г. Всъщност Комисията приема, че констатацията, че „Tecfidera“ не е част от едно и също общо разрешение като „Fumaderm“, зависи от преценката на статута на „ново активно вещество“ на „Tecfidera“. При тези условия с писмо от 18 септември 2013 г. Комисията иска от CHMP да прецени дали DMF е различен от „Fumaderm“ (вж. т. 18 по-горе). Вследствие на това искане докладчиците са проверили както дали DMF и MEF са различни активни вещества, така и дали „Fumaderm“, състоящ се от MEF и DMF, се различава от DMF от гледна точка на безвредността и ефективността. Искането на Комисията от 18 септември 2013 г., както и събраните данни и проверката, извършена от CHMP вследствие на това искане, обаче биха могли да доведат до преценки и до извод, които са в противоречие с решението на BfArM да разреши търговията с „Fumaderm“ в качеството му на комбинация от лекарствени продукти.

239

Важно е да се припомни, че в свое писмо до председателя на CHMP от 18 септември 2013 г. Комисията посочва, че Biogen Idec е поискало да се извърши анализ на въпроса дали активното вещество DMF може да се квалифицира като ново активно вещество. Освен това Комисията уточнява, че ново активно вещество представлява химическо вещество, което преди това не е било разрешено като лекарствен продукт в Съюза. Освен това тя подчертава, че DMF преди това не е бил разрешен като лекарствен продукт в Съюза, а е част от лекарствения продукт „Fumaderm“, който е бил разрешен в Германия през 1994 г. (вж. т. 18 по-горе).

240

След изпращането на това писмо и въз основа на преценките на докладчиците, изложени в съвместния доклад от 18 октомври 2013 г. (вж. т. 22 по-горе), по време на среща, проведена на 24 октомври 2013 г., CHMP повдига две възражения срещу заявлението за предоставяне на статут на „ново активно вещество“ на DMF (вж. т. 23 по-горе). С тези възражения се цели, първо, да се уточни дали DMF и MEF са естери или производни едно от друго, и второ, да се разгледат релевантните клинични различия от гледна точка на безвредността и/или ефективността между, от една страна, DMF, и от друга страна, DMF, употребено в комбинация с MEF. На 4 ноември 2013 г. Biogen Idec представя отговорите си във връзка с повдигнатите от CHMP възражения. В съвместен доклад от 11 ноември 2013 г. докладчиците анализират отговорите на Biogen Idec и излагат своята преценка (вж. т. 25 по-горе).

241

В EPAR CHMP приема, че MEF и DMF са две активни вещества и не съответстват на едно и също активно вещество, тъй като терапевтичната им част не е една и съща. От това CHMP стига до извода, че не е необходимо да се изследват по-задълбочено съществените евентуални различия по отношение на профила безвредност/ефективност. Освен това въз основа на научните доказателства и в съответствие с уточненията, които Комисията е посочила в писмото си от 18 септември 2013 г., CHMP приема, че DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и от соли на MEF. Последната констатация, както и припомнянето на съдържанието на писмото на Комисията от 18 септември 2013 г. също се съдържат в становището на CHMP от 21 ноември 2013 г. (вж. т. 26 по-горе).

242

При тези обстоятелства CHMP събира клинични данни, свързани по-специално с фармакологичното действие на MEF, разглеждан самостоятелно, и с фармакологичното действие на MEF, разглеждан в рамките на „Fumaderm“. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя тези клинични данни пред Общия съд.

243

Жалбоподателят твърди по същество, че доказателствата, представени от Biogen Idec и взети предвид в хода на производството, предхождащо приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., не са нито достатъчни, нито убедителни, за да позволят да се направи извод за наличието на релевантно „различие“ между „Tecfidera“ и „Fumaderm“. Жалбоподателят по-специално твърди, че въз основа на наличните доказателствата CHMP не би могъл да достигне до заключението, че солите на MEF са имали релевантно терапевтично действие в рамките на комбинацията от DMF и соли на MEF на „Fumaderm“. Така единственото релевантно активно вещество във „Fumaderm“ било DMF. Тези констатации впрочем се потвърждавали от факта, че от наличните клинични доказателства не се установявало наличието на терапевтично действие на MEF, когато е разглеждан самостоятелно.

244

EMA поддържа, че CHMP правилно е стигнал до заключението за фармакологичните свойства на MEF въз основа на ограничени клинични доказателства, доколкото, от една страна, тези доказателства са документирани с неклинични данни, и от друга страна, „Fumaderm“ вече е получил разрешение за търговия и фармакологичните му свойства вече са били установени от компетентния орган на държава членка. EMA добавя, че твърденията, изтъкнати от жалбоподателя срещу извършената от CHMP оценка, са неотносими. Всъщност при оспорването му на направената от CHMP оценка на клиничните и неклиничните данни жалбоподателят не бил взел предвид преследваната с тази оценка цел, а изхождал от погрешната предпоставка, че CHMP бил длъжен да извърши оценка на терапевтичния ефект на MEF в рамките на „Fumaderm“. BfArM обаче вече е извършил такава оценка и фактът, че „Fumaderm“ е получил разрешение като комбинация от лекарствени продукти, означавал, че при тази оценка се е установило, че MEF и DMF имат документиран терапевтичен принос в комбинацията. Поради това CHMP не бил длъжен да извърши отново такава оценка в рамките на заявлението за разрешение за търговия с „Tecfidera“. EMA уточнява, че CHMP е анализирал клиничните данни, представени от Biogen Idec, а след това посочени от жалбоподателя, единствено за да определи фармакологичното действие на MEF. Тъй като клиничните данни единствено за MEF били сравнително ограничени, действието на MEF било проверено косвено чрез сравняване на данните от пациенти, приемащи MEF в комбинация с DMF, с данните от пациенти, приемащи единствено DMF. В това отношение EMA уточнява, че CHMP се позовава на публикацията на Nieboer, C., de Hoop, D., Langendijk, P.N.J., van Loenen, A. C. и Gubbels, J., озаглавена „Fumaric acid therapy in psoriasis: a double-blind comparison between fumaric acid compound therapy and monotherapy with dimethylfumaric acid ester“ (Dermatologica. 1990; 181(1):33-37, наричана по-нататък „изследването на Nieboer и др. от 1990 г.“), единствено за да подкрепи заключението, че MEF е активен от фармакологична гледна точка.

245

На първо място, що се отнася до клиничното действие на MEF, разглеждан самостоятелно, CHMP е взел предвид изследването на Nieboer и др. от 1989 г. (вж. т. 197 по-горе), в което се описват шест терапевтични схеми на основата на DMF и на MEF, използвани при лечението на псориазис.

246

В писмената си защита EMA посочва, че проведените в рамките на това изследване проучвания показват, че „е отчетено значително по-голямо намаляване на сърбежа в групата, получила [MEF], отколкото в групата, получила плацебо“ и че „[з]начителни различия (p < 0,05) се наблюдават между крайните резултати във връзка с лющенето на кожата и сърбежа при двете групи пациенти“, получили различни концентрации MEF.

247

Според EMA от гореизложеното ясно следва, че при приема на MEF се е достигнало до резултати, различни от получените при приема на плацебо, по отношение на критерия за сърбеж, и че различните концентрации MEF са довели до твърде различни резултати, що се отнася до критерия за лющене на кожата и сърбеж.

248

От една страна обаче, в общия доклад за оценка на докладчиците от 18 октомври 2013 г. последните посочват, че изследването на Nieboer и др. от 1989 г. се отнася до формулировки на продукти, които не са цялостно описани, и до целева група, чиито критерии за включване и тежест на симптомите също така не се споменават. Освен това в общия доклад за оценка на докладчиците от 11 ноември 2013 г. се посочва, че „[…] DMF и солите на MEF не показват клинично значима разлика от гледна точка на безвредността[, че] е невъзможно да се направи извод за наличието на клинично значими различия от гледна точка на ефективността, тъй като единствените налични данни идват от изследването [на Nieboer и др. от 1989 г., и че] в случая само десет пациенти, страдащи от псориазис, са вземали единствено MEF в рамките на изследване, чиято методология не може да бъде надеждно оценена“.

249

От друга страна, в EPAR CHMP посочва, че наличните клинични данни, които се отнасят само до MEF, са посочени в публикуваната литература и са ограничени.

250

Така от данните по досието се установява, че изследването на Nieboer и др. от 1989 г. не предоставя достатъчно релевантни данни относно клиничното действие на MEF, разглеждан самостоятелно.

251

Във всеки случай следва да се отбележи, че в изследването на Nieboer и др. от 1989 г. се сравнява натриевата сол на MEF (MEF-Na) с плацебо. MEF-Na обаче не влиза в състава на „Fumaderm“ (вж. т. 2 по-горе). Освен това, що се отнася до сравнението между групата, получавала дневна концентрация от 240 mg натриева сол на MEF (MEF-Na), и групата, получавала плацебо, се посочва, че не съществува никаква разлика по отношение на случаите на подобрение, липса на подобрение или на влошаване на положението. В същото изследване се обяснява, че крайният среден резултат е един и същ за двете групи и че само при резултата относно сърбежа се отчита значително намаляване в групата, която е получавала MEF-Na. Авторите на изследването също така обясняват, че е проведено сравнително изследване между дневен прием на 720 mg MEF-Na и дневен прием на 240 mg MEF-Na, тъй като дневната концентрация от 240 mg MEF-Na се е оказала неефективна. Отново в изследването на Nieboer и др. от 1989 г. обаче авторите констатират, че не се наблюдава никаква разлика между приема на 720 mg MEF-Na и приема на 240 mg MEF-Na по отношение на броя пациенти, чието положение се е подобрило.

252

На второ място, що се отнася до сравнението между DMF, разглеждан самостоятелно, и комбинацията от DMF и соли на MEF, първо, EMA твърди по повод изследването на Nieboer и др. от 1989 г., че в EPAR CHMP също така е „посочил, че въздействието от лечението настъпва по-рано, когато DMF се взема в комбинация с MEF, отколкото когато DMF се приема самостоятелно“. Според EMA единствено фармакологичното действие на MEF може да обясни факта, че при приема на DMF в комбинация с MEF въздействието настъпва по-бързо отколкото при приема само на DMF.

253

Най-напред обаче следва да се припомни, че методологията на изследването на Nieboer и др. от 1989 г. не е могла да бъде надеждно оценена (вж. т. 248 по-горе). Така данните по преписката показват, че това изследване не предоставя релевантни данни относно ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“.

254

По-нататък, от общия доклад за оценка на докладчиците от 18 октомври 2013 г. е видно, че изследването на Nieboer и др. от 1989 г. не позволява да се направи преценка относно степента на фармакологично действие на DMF и MEF в рамките на „Fumaderm“. Така докладчиците по същество приемат, че съответното действие на DMF и на MEF трябва да бъде описано по-задълбочено от Biogen Idec, за да може да се установи каква е ролята на MEF във „Fumaderm“.

255

Освен това в изследването на Nieboer и др. от 1989 г. авторите подчертават, че при комбинацията на DMF и MEF концентрацията на DMF е значително по-висока от концентрацията, използвана при изпитванията само на DMF. Така, като се имат предвид използваните концентрации, резултатите от изследването на Nieboer и др. от 1989 г. не са достатъчни, за да се направи извод, че въздействието от лечението настъпва по-бързо с комбинацията от DMF и MEF, отколкото само с DMF.

256

Накрая, в изследването на Nieboer и др. от 1989 г. авторите посочват, че въпросът дали добавянето на соли на MEF в DMF има допълнително или дори потенциално въздействие, следва да бъде предмет на друго изследване.

257

Второ, следва да се припомни, че при разглеждането на въпроса дали „Tecfidera“ попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“, CHMP е разгледал и изследването на Nieboer и др. от 1990 г. (вж. т. 244 по-горе), което се отнася до двойно сляпо изпитване, за да се сравни въздействието на DMF като единствен агент и на комбинацията от DMF и MEF.

258

В това отношение EMA твърди, че въз основа на изследването на Nieboer и др. от 1990 г. CHMP е стигнал до заключението, че „[…] процентът на подобрение (т.е. намаляване с повече от половината на степента на тежест на случаите на псориазис) е 55 % в групата, лекувана с DMF, и 80 % в групата, лекувана с комбинацията DMF/сол на MEF“, и че „[к]ривата на крайния резултат и на различните параметри през четирите месеца на провеждане на изследването показват тенденция резултатите да настъпват по-бързо в групата, която е получавала комбинацията от DMF/сол на MEF, отколкото в тази, която е получавала лечение на основата само на DMF“. Въз основа на това EMA стига до извода, че приемът на DMF в комбинация с MEF води до резултат, различен от постигания при приема единствено на DMF.

259

Във въведението на изследването на Nieboer и др. от 1990 г. обаче авторите обясняват, че DMF и солите на MEF представляват активните съставки на стомашноустойчиви таблетки, които обикновено се предписват при терапии на основата на фумарова киселина. Според авторите тази комбинация изглежда се основава по-скоро на исторически фактори, отколкото на рационален терапевтичен подход.

260

Освен това, както изтъква жалбоподателят, направеното от CHMP обобщение не отразява по подходящ начин основните констатации и изводи на авторите, а именно че:

261

Освен това в публикацията на Rostami-Yazdi, M., Clement, B. и Mrowietz, U., озаглавена „Pharmacokinetics of anti-psoriatic fumaric acid esters in psoriasis patients“ (Arch Dermatol Res., 2010; 302(7):531-538), с която е разполагал CHMP при проверката на „Tecfidera“, авторите тълкуват резултатите от изследването на Nieboer и др. от 1990 г. в смисъл, че от него се установява, „че основната съставка на „Fumaderm“ е DMF, тъй като лечението на псориазис със смес от DMF и MEF в сравнение с монотерапия на основата на DMF не води до по-добри резултати“.

262

Трето, в общия им доклад за оценка от 18 октомври 2013 г. докладчиците обясняват, че има специален интерес по отношение на приноса на солите на MEF във връзка с фармакологичното действие на „Fumaderm“. Макар обаче „Fumaderm“ да е получил разрешение и да е бил пуснат на пазара в Германия през 1994 г. за лечение на псориазис, докладчиците отбелязват, че Biogen Idec не е извършило клинично изследване с „Fumaderm“ върху пациенти, страдащи от множествена склероза, което усложнявало извършването на преценка.

263

Освен това е важно да се припомни, че макар да са разполагали с резултатите от изследването на Nieboer и др. от 1989 г. и от изследването на Nieboer и др. от 1990 г., в общия им доклад за оценка от 18 октомври 2013 г. докладчиците посочват, че Biogen Idec е трябвало да опише по-задълбочено в каква степен DMF и MEF съответно проявяват фармакологичното си действие като съставка на продукта „Fumaderm“, за да се установи каква е ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“. Така по същество те са приели, че Biogen Idec е представило много ограничен брой клинични данни и че съответното действие на DMF и на MEF е трябвало да бъде описано по-задълбочено от него, за да може да се установи каква е ролята на MEF във „Fumaderm“.

264

Четвърто, преди всичко е важно да се подчертае, че в съвместния им доклад от 11 ноември 2013 г. докладчиците са анализирали отговорите на Biogen Idec и са приели, че активното вещество DMF, съдържащо се в лекарствения продукт „Tecfidera“, не може да се квалифицира като „ново активно вещество“, тъй като от предоставените данни не следва, че свойствата на DMF се различават значително, от гледна точка на безвредността и/или ефективността, от продукта „Fumaderm“, който към настоящия момент е разрешен и съдържа смес от DMF и от соли на MEF.

265

От гореизложеното следва, че от разгледаните от CHMP клинични изследвания не може да се достигне до заключението, че приемът на DMF в комбинация с MEF води до резултат, различен от постигания при приема единствено на DMF. Напротив, данните, с които са разполагали EMA и Комисията, са можели да лишат от правдоподобност предположението, че MEF има терапевтична роля в рамките на „Fumaderm“.

266

Като приложение към писмената защита EMA представя решението за издаване на разрешение за търговия с „Fumaderm“ и приложенията към него от 1994 г., а именно ОХП за този лекарствен продукт и условията, от които зависи пускането му на пазара.

267

В самото начало следва да се отбележи, че в отговор на поставен от Общия съд писмен въпрос EMA и Комисията обясняват, че не са разполагали с тези документи към момента на приемане на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

268

Във всеки случай е важно да се отбележи, че в ОХП за „Fumaderm“ е обяснено, че „все още не е изяснен начинът на действие на естерите на фумаровата киселина при лечението на псориазис вулгарис“ и че „поради липсата на подходящи животински модели не е налично никакво предклинично изследване“.

269

Освен това някои обяснения, които са посочени в представените документи, по-скоро поставят под съмнение ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“.

270

Всъщност следва да се припомни, че BfArM е издал две разрешения за търговия, първото се отнася до „Fumaderm prae“ или „Fumaderm initial“, а второто се отнася до „Fumaderm“. Количеството DMF, съдържащо се в една таблетка „Fumaderm prae“, е четири пъти по-малко от количеството DMF, съдържащо се в една таблетка „Fumaderm“ (вж. т. 2 по-горе).

271

В приложението относно условията за търговия с „Fumaderm prae“ и с „Fumaderm“ BfArM обаче обяснява, че „Fumaderm prae“ не може да бъде използвано при терапия на псориазис, тъй като клиничната му ефикасност не е доказана. В това отношение BfArM посочва, че е възможно да се приеме, че предварително лечение от три седмици с „Fumaderm prae“ подобрява поносимостта към лечението с „Fumaderm“. BfArM обаче уточнява, че все още не е възможно да се разбере защо процентът на смесване на трите съставки на фумаровата киселина във „Fumaderm prae“ трябва да бъде напълно различен от този във „Fumaderm“. BfArM добавя, че е необходимо да се извърши по-задълбочена проверка.

272

Действително в ОХП за „Fumaderm“ се посочва, че що се отнася до острата токсичност, съставките на стомашно-устойчивите таблетки „Fumaderm“ са се оказали по-малко токсични, приемани в комбинация, отколкото поотделно. Както обаче EMA припомня в писмената си защита, в съвместния доклад за оценка от 11 ноември 2013 г. се посочва, че „[DMF и MEF] изглежда имат сходен нефротоксичен потенциал, което е в съответствие с нежеланите явления, наблюдавани след лечението с естери на фумарат при пациенти, страдащи от псориазис“. В този доклад се посочва също, че „[к]акто бе споменато […] в раздела относно бъбречната токсичност, определена прагова доза естери на фумарат (независимо от съдържанието на DMF и на MEF) явно е достатъчна, за да породи стомашно-чревни (както и бъбречни) [нежелани реакции]“. Освен това е важно да се припомни, че в съвместния им доклад от 11 ноември 2013 г. докладчиците са анализирали отговорите на Biogen Idec и са приели, че активното вещество DMF, съдържащо се в лекарствения продукт „Tecfidera“, не може да се квалифицира като „ново активно вещество“, тъй като от предоставените данни не следва, че свойствата на DMF се различават значително, от гледна точка на безвредността и/или ефективността, от „Fumaderm“, който към настоящия момент е разрешен и съдържа смес от DMF и от соли на MEF. Впрочем в EPAR относно „Tecfidera“ се съдържат няколко позовавания на опита, който е придобит по отношение на безвредността, след като „Fumaderm“ е бил пуснат на пазара.

273

От това следва, че при приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. EMA и Комисията са разполагали или са могли да разполагат с данни, които са в състояние да лишат от правдоподобност предположението, че MEF има роля в рамките на „Fumaderm“.

274

Следователно съществува риск Biogen Idec да се ползва от целия и допълнителен осемгодишен срок на регулаторна защита на данните единствено поради това че към момента на подаване на заявление за разрешение за търговия за показание, различно от обхванатото от „Fumaderm“, той е премахнал MEF, който влиза в състава на „Fumaderm“, но не е клинично значим или чиято концентрация е много ниска, за да породи някакъв значителен терапевтичен ефект в рамките на „Fumaderm“.

275

При тези конкретни обстоятелства предоставянето в полза на Biogen Idec на нов срок на регулаторна защита на данните с продължителност от осем години за лекарствен продукт, който обхваща ново терапевтично показание, свързано с промяна в дозировката на лекарствения продукт, би било в противоречие с целите, преследвани с членове 6 и 10 от Директива 2001/83 (вж. точки 174—179 по-горе). Всъщност такъв срок на регулаторна защита на данните не би гарантирал намирането на правилен баланс между защитата на интересите на иновативните дружества и нуждата да се насърчава производството на генерични лекарствени продукти. Освен това тази защита би била в противоречие с целта на така наречената „съкратена“ процедура, а именно да се спестят времето и разходите, необходими за събирането на резултатите от фармакологичните, токсикологичните и клиничните изследвания, и да се избегне повтарянето на изпитванията върху хората или животните.

276

Този извод не се поставя под съмнение от факта, който EMA припомня, а именно че в EPAR CHMP е взел предвид и член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83 и разпоредбите на част II, точка 3 от приложение I към същата директива (вж. т. 29 по-горе).

277

Всъщност, първо, следва да се констатира, че тези разпоредби са били приложени, единствено за да се провери дали MEF и DMF, разглеждани поотделно, а не в рамките на комбинация от лекарствени продукти, представляват различни активни вещества. Така в EPAR CHMP установява, че MEF и DMF са две активни вещества и не представляват едно и също активно вещество, тъй като нямат една и съща терапевтична част. Както припомня в преразгледаното си становище от 21 ноември 2013 г. (вж. т. 26 по-горе), CHMP приема в EPAR „въз основа на научните доказателства и в съответствие с уточненията, които Комисията е посочила в писмото си от 18 септември 2013 г.“, че DMF е различен от „Fumaderm“, състоящ се от DMF и от MEF. Сред посочените от Комисията уточнения обаче е обстоятелството, че DMF е част от лекарствения продукт „Fumaderm“, който е бил разрешен в Германия през 1994 г.

278

Второ, от една страна, разпоредбите на точка 3 от част II от приложение I към Директива 2001/83 се прилагат, когато става въпрос за преценка на връзката между сходен по същество лекарствен продукт и вече разрешен продукт, когато активното вещество на сходния по същество лекарствен продукт съдържа същата терапевтична част, свързана с комплекс/дериват от соли/естери. Следователно те се отнасят до връзката между потенциален генеричен лекарствен продукт и референтен лекарствен продукт. Тези разпоредби не се отнасят до изследване, както е в настоящия случай, на връзката между два референтни лекарствени продукта, за да се определи дали те попадат в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия. Всъщност разпоредбите на част II, точка 3 от приложение I към Директива 2001/83 целят да се прецени дали съответното активно вещество представлява „ново активно вещество“. Както следва от точки 26—39 по-горе, в преразгледаното си становище и в EPAR CHMP първоначално стига до извода, че DMF е ново активно вещество. Комисията повтаря този извод в проекта за решение за изпълнение, което представя пред Постоянния комитет по лекарствените продукти за хуманна употреба, създаден с член 121, параграф 1 от посочената директива. Въпреки това вследствие на повдигнатите по този въпрос възражения в рамките на комитета, в съображение 3 от решението за изпълнение, така както е прието от Комисията, посочването на статута на DMF като ново активно вещество е било премахнато. Поради това EPAR е изменен с добавянето на бележка, в която се уточнява, че окончателната декларация във връзка със становището на CHMP относно предоставянето на този статут на DMF отпада.

279

От друга страна, следва да се отбележи, че в член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83 е дадено определение за генеричен лекарствен продукт. В това отношение следва да се констатира, че несъмнено всеки лекарствен продукт, който в приложение на член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83 може да се поиска да бъда квалифициран като генеричен лекарствен продукт на разрешен преди това референтен лекарствен продукт, задължително попада в обхвата на едно и също общо разрешение като посочения лекарствен продукт. Обстоятелството обаче, че даден лекарствен продукт не попада в обхвата на понятието „генеричен лекарствен продукт“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83, не е непременно пречка този лекарствен продукт да попадне в обхвата на едно и също общо разрешение като разрешен преди това лекарствен продукт. Следователно понятието за общо разрешение за търговия, посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2001/83, е по-широко от определението за генеричен лекарствен продукт, посочено в член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83.

280

Що се отнася до връзката, която съществува между дадена комбинация от лекарствени продукти и съставящите я вещества, е безспорно, че документираният терапевтичен принос на всяко едно от тези вещества в комбинацията е условие за разрешението на посочената комбинация като съставена от различни активни вещества. Впрочем в писмените си отговори на въпросите на Общия съд Комисията подчертава, че „съществува очевидна взаимовръзка между установяването на терапевтичния принос на всяко едно от различните активни вещества, съдържащи се в определен лекарствен продукт с установена комбинация, и отговора на въпроса дали едно-единствено активно вещество, използвано в различен лекарствен продукт, може да бъде квалифицирано като активно вещество, идентично на включените в установената комбинация“. Така преценката за съществуването на различие между комбинация от лекарствени продукти и съставящите я вещества зависи от наличието на документиран терапевтичен принос на всяко едно от посочените вещества в рамките на споменатата комбинация. От това следва, че констатацията, според която MEF и DMF са две различни активни вещества, когато се анализират поотделно с оглед на член 10, параграф 2, буква б) от Директива 2001/83, не позволява да се заключи, че когато се разглежда индивидуално DMF е различно активно вещество, и следователно попада в обхвата на различно общо разрешение за търговия, от комбинация от лекарствени продукти, състояща се от MEF и DMF. Всъщност, за да се направи такъв извод, е необходимо да се установи, че MEF и DMF предоставят терапевтичен принос в рамките на посочената комбинация.

281

Трето, от съображение 3 от решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. ясно се установява, че преценката, според която „Tecfidera“ е различен от „Fumaderm“ и не попада в обхвата на едно и също общо разрешение за търговия с посочената комбинация от лекарствени продукти, се основава на две констатации: констатацията на CHMP, че MEF и DMF са две активни вещества и не съответстват на едно и също активно вещество, и констатацията, че за „Fumaderm“ вече е било издадено разрешение за търговия като комбинация от лекарствени продукти, състояща се от DMF и MEF.

282

В случая тези констатации не са достатъчни, за да се заключи, че „Tecfidera“ попада в обхвата на общо разрешение за търговия, различно от това на „Fumaderm“. Всъщност като вземат предвид целите на общото разрешение за търговия, правото на Съюза, приложимо към комбинациите от лекарствени продукти през 1994 г., и развитието на научните познания в периода между 1994 г. и 2014 г., специфичната функция на EMA и на Комисията, както и данните, с които EMA и Комисията са разполагали или са могли да разполагат, и които биха могли да лишат от правдоподобност предположението, че MEF е имал роля в рамките на Fumaderm (вж. точки 175—275 по-горе), следва да се приеме, че Комисията не е имала основание да приеме, че „Tecfidera“ попада в обхвата на общо разрешение за търговия, различно от това на разрешения преди това „Fumaderm“, без да провери или да поиска от CHMP да провери дали и евентуално по какъв начин BfArM е извършил преценка на ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“ и без също така да поиска от CHMP да провери каква е ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“.

283

Първо обаче, следва да се констатира, че както е видно от писмените отговори на поставените от Общия съд въпроси, нито EMA, нито Комисията са разполагали преди приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. с досието, въз основа на което е прието разрешението за търговия с „Fumaderm“. Следва впрочем да се припомни, че към датата на приемане на това решение за изпълнение EMA не е разполагала с документите, представени като приложение към писмената защита, а именно решенията на немски език за издаване на разрешение за търговия с „Fumaderm prae“ и с „Fumaderm“ и приложенията към тях (вж. т. 266 по-горе). За сравнение е възможно да се отбележи, че съгласно член 28 от Директива 2001/83, който се отнася до процедурата за взаимно признаване и децентрализираната процедура, всички държави членки са адресати на досиетата по заявленията за разрешение за търговия и на оценките, извършвани от референтната държава членка (вж. също член 60 от Регламент № 726/2004, посочен в т. 229 по-горе).

284

Следва също да се отбележи, че в отговор на поставен от Общия съд въпрос жалбоподателят е представил решението, с което BfArM отхвърля искането му за достъп до документите, свързани с разрешението за търговия с „Fumaderm“ (вж. т. 51 по-горе). В това решение BfArM обяснява, че за лекарствените продукти, чието разрешение е било поискано преди 6 септември 2005 г., не е съществувало никакво задължение за изготвяне или публикуване на публичен доклад за оценка и че следователно информацията, до която жалбоподателят е поискал достъп, не е била обществено достояние.

285

Освен това не е доказано, че при оценката на Tecfidera Biogen Idec е предоставило на EMA или на Комисията данните, които са били представени с оглед на получаването на разрешение за търговия с „Fumaderm“. В това отношение е важно да се подчертае, че в писмените си отговори на поставените от Общия съд въпроси EMA обяснява, че не е възможно да посочи със сигурност документа или документите и научната литература, с които е разполагала при оценяването на „Tecfidera“ и които са били анализирани също така от BfArM в рамките на заявлението за разрешение за търговия с „Fumaderm“.

286

Освен това от материалите по делото и по-специално от писмените отговори на поставените от Общия съд въпроси е видно, че в хода на процедурата, предшестваща приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., EMA и Комисията не са поискали информация от BfArM. Те също така не са проверили дали BfArM е преценил ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“ или са разгледали по какъв начин той е извършил анализа си.

287

Второ, от материалите по делото е видно, че CHMP, а след това и Комисията в решението си за изпълнение от 30 януари 2014 г., само са обяснили, че DMF е част от вече разрешена комбинация от лекарствени продукти, а именно „Fumaderm“, и че той никога не е бил разрешен като лекарствен продукт в Съюза.

288

Трето, безспорно е, че въпреки особените обстоятелства по случая EMA, и по-конкретно CHMP, са се ограничили в EPAR относно „Tecfidera“ до преценката на това дали солите на MEF, разглеждани самостоятелно, са активни от фармакологична гледна точка (вж. т. 242 по-горе). За сметка на това, извършената проверка не е имала за цел да се прецени ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“, нито да се изиска информация от BfArM в това отношение.

289

С оглед на всичко изложено по-горе следва да се констатира, че преди приемането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. Комисията не е извършила анализ на всички релевантни данни, които е трябвало да бъдат взети предвид, за да се приеме, че „Tecfidera“ и „Fumaderm“ попадат в обхвата на отделно общо разрешение за търговия.

290

Този извод не се поставя под съмнение от заключението на генералния адвокат Bobek по съединени дела Novartis Europharm/Комисия (C‑629/15 P и C‑630/15 P, EU:C:2016:1003), на което се позовава EMA.

291

Наистина в точка 43 от заключението си по съединени дела Novartis Europharm/Комисия (C‑629/15 P и C‑630/15 P, EU:C:2016:1003), генералният адвокат Bobek посочва, че най-важният елемент на един лекарствен продукт е неговото активно вещество. Той добавя, че разрешение за търговия, издадено за лекарствен продукт, който е базиран на различно активно вещество спрямо това на първоначалния лекарствен продукт, трудно би могло да се разглежда като разработка, като се има предвид текстът на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83. Той уточнява, че ако разликата в активното вещество не води до различно общо разрешение за търговия, би било трудно да се определи какъв вид нововъведение би осигурило на заявителя различен срок на регулаторна защита на данните. Освен това в точка 45 от посоченото заключение генералният адвокат Bobek обяснява, че всички представени от Комисията примери на промени в първоначалния лекарствен продукт, които не попадат в същото общо разрешение за търговия, се отнасят до случаи, при които има промяна в активното вещество (или комбинация от активни вещества) на първоначалния лекарствен продукт и че такъв е случаят, първо, на установена комбинация от активни вещества по смисъла на член 10б от Директива 2001/83, второ, на отделянето на веществото от предишна комбинация от активни вещества, или трето, на модификация на съществуващо активно вещество, която представлява ново активно вещество. От това в точка 46 от заключението си той стига до извода, че понятието за общо разрешение за търговия се базира на самоличността на титуляря на разрешението за търговия и идентичността на активното вещество (вещества) и че ако титулярят на разрешението за търговия или активното вещество се промени, така издаденото общо разрешение за търговия повече не се прилага.

292

Важно е обаче да се отбележи, че в решение от 28 юни 2017 г., Novartis Europharm/Комисия (C‑629/15 P и C‑630/15 P, EU:C:2017:498), Съдът не дава никакви указания в смисъла, предложен от генералния адвокат Bobek. Освен това по делото, по което е постановено посоченото заключение, Съдът не е бил сезиран с въпроса дали разрешение за търговия, предоставено на равнището на Съюза за съставка от разрешена преди това от национален орган комбинация от лекарствени продукти попада в обхвата на едно и също общо разрешение като разглежданата комбинация. Освен това следва да се подчертае, че както следва от точки 150—282 по-горе, съществува риск подход, основан само на разлика в активните вещества, да доведе в настоящия случай до предоставяне на регулаторна защита на данните, която е в противоречие с целите, преследвани с понятието за общо разрешение за търговия.

293

Предвид всичко изложено по-горе, и по-точно доколкото нито CHMP, нито Комисията са извършили преценка на ролята на MEF в рамките на „Fumaderm“, нито пък са поискали информация от BfArM в това отношение, въпреки особените обстоятелства по случая, следва да се уважи единственото основание, на което се позовава жалбоподателят, че решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. е опорочено от явна грешка в преценката, доколкото в него Комисията е приела, че „Tecfidera“ не е част от едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“.

294

Доколкото този извод не се основава нито на оплакване, изведено от нарушение на принципа на добра администрация, нито на съдържанието на приложения C.1 и C.2 към становището на жалбоподателя по писмените становища при встъпване, нито на съдържанието на приложение R.8 към писмените отговори на жалбоподателя на въпросите на Общия съд, не е необходимо произнасяне по допустимостта на посоченото оплакване, оспорено от EMA, както и по допустимостта на посочените приложения.

295

Следователно повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност трябва да се уважи и решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. да се обяви за неприложимо в частта, в която Комисията приема в това решение за изпълнение, че „Tecfidera“ не е част от едно и също общо разрешение за търговия като „Fumaderm“.

296

Следователно обжалваното решение, което се основава на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., е лишено от основание и трябва да бъде отменено.

297

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като EMA е загубила делото в основната му част, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на жалбоподателя съгласно направените от последния искания.

298

В съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

299

Накрая, съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Biogen понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

I. Обстоятелствата по спора

II. Производството и исканията на страните

III. От правна страна

А. По първото искане Общият съд да обяви за допустимо и основателно повдигнатото възражение за незаконосъобразност на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

Б. По второто искане за отмяна на обжалваното решение

1. По допустимостта

а) По квалифицирането на решението за изпълнение от 30 януари 2014 г. като „акт с общо приложение“

б) По наличието на връзка между обжалваното решение и оспорваните от жалбоподателя преценки

в) По правото на жалбоподателя да обжалва по реда на прякото производство решението за изпълнение от 30 януари 2014 г.

2. По същество

а) Предварителни бележки

1) По относимостта на единственото основание

2) По обхвата на съдебния контрол

б) По общото разрешение за търговия и неговите цели

в) По приложимото право на Съюза и развитието на научните познания в периода между 1994 г. и 2014 г.

г) По принципа на взаимно признаване на решенията, приети от националните органи

д) По данните, с които EMA и Комисията са разполагали или са могли да разполагат относно ролята на MEF в рамките на Fumaderm

IV. По съдебните разноски