–

за OC и др., от F. Capelli, F. S. Marini и U. Corea, avvocati,

–

за Banca d’Italia, от D. La Licata, M. Perassi и R. D’Ambrosio, avvocati,

–

за Banca Popolare di Sondrio ScpA, от G. Tanzarella, A. Sandulli, P. Mondini и C. Tanzarella, avvocati,

–

за Unione di Banche Italiane — Ubi Banca SpA, от G. Lombardi и G. de Vergottini, avvocati,

–

за Amber Capital Italia SGR SpA и Amber Capital UK LLP, от G. Sciacca и P. Cardellicchio, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili и G. M. De Socio, avvocati dello Stato,

–

за Европейската комисия, от V. Di Bucci, H. Krämer и A. Steiblytė, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3 ДФЕС, член 63 и сл. ДФЕС и член 107 и сл. ДФЕС, на членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на член 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1), на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63) и на член 10 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на регулаторните технически стандарти за капиталовите изисквания за институциите (ОВ L 74, 2014 г., стр. 8).

2

Запитването е отправено в рамките на три спора, първият, между OC и др., от една страна, и Banca d’Italia (Италианска централна банка) и Presidenza del Consiglio dei Ministri (Кабинет на министър-председателя, Италия), от друга страна, вторият, между Associazione Difesa Utenti Servizi Bancari Finanziari Postali Assicurativi — Adusbef, Federazione Nazionale di Consumatori ed Utenti — Federconsumatori и PB и др., от една страна, и Banque d’Italie, Présidence du Conseil des ministres и Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия), от друга страна, и третият, между QA и др., от една страна, и Banque d’Italie, от друга страна, относно актовете, приети от последната в рамките на задачата ѝ за осъществяване на пруденциален надзор върху италианските кооперативни банки.

3

Съгласно съображение 7 от Регламент № 575/2013:

„Настоящия регламент следва, наред с другото, да съдържа пруденциалните изисквания за институциите, които се ограничават до функционирането на пазарите на банкови и финансови услуги и имат за цел да се гарантира финансовата стабилност на участниците на тези пазари, както и високо ниво на защита на инвеститорите и вложителите. […]“.

4

Съгласно член 1, първа алинея от този регламент той установява единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OВ L 176, 2013 г., стр. 338), трябва да спазват по отношение на капиталовите изисквания, изискванията за ограничаване на големите експозиции, ликвидните изисквания, изискванията за отчитане, ливъриджа и изискванията за публично оповестяване.

5

По силата на член 26, параграф 1, първа алинея, буква а) от посочения регламент капиталовите инструменти се включват в елементите на базовия собствен капитал от първи ред, при условие че са спазени условията по член 28, или ако е приложимо — условията по член 29.

6

Член 28 от Регламент № 575/2013, озаглавен „Инструменти на базовия собствен капитал от първи ред“, гласи в параграф 1:

„1.   Капиталовите инструменти се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само ако са изпълнени всички условия по-долу:

[…]

[…]“.

7

Член 29 от този регламент, озаглавен „Капиталови инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции“, гласи:

„1.   Капиталовите инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции и подобни институции, се приемат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само ако са спазени условията по член 28 с измененията, произтичащи от прилагането на настоящия член.

2.   По отношение на изкупуването на капиталови инструменти трябва да са изпълнени следните условия:

[…]

6.   [Европейският банков орган (ЕБО)] разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя естеството на ограниченията за изкупуване, необходими когато приложимото национално право забранява на институцията да откаже изкупуването на инструменти на собствения капитал.

[…]

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 [на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OВ L 331, 2010 г., стр. 12)]“.

8

Член 30 от посочения регламент, озаглавен „Последици от неспазването на изискванията по отношение на инструментите на базовия собствен капитал от първи ред“, предвижда:

„Когато при инструмент на базовия собствен капитал от първи ред вече не се спазват изискванията по член 28 или на член 29, когато е приложимо, се прилага следното:

9

Съгласно член 1, първа алинея от Регламент № 1024/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ) се възлагат конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с цел да се допринесе за сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система в рамките на Европейския съюз и отделните държави членки при пълно зачитане и задължение за полагане на грижа за единството и интегритета на вътрешния пазар на основата на равнопоставено третиране на кредитните институции с оглед да се избегне регулаторният арбитраж.

10

По силата на член 6, параграф 1 от този регламент ЕЦБ изпълнява задачите си в рамките на единен надзорен механизъм (ЕНМ), който се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи и носи отговорност за ефективното и последователно функциониране на този механизъм.

11

Член 6, параграф 4 от посочения регламент предвижда:

„По отношение на задачите, определени в член 4, параграф 1 — с изключение на тези по букви а) и в) от него, ЕЦБ носи отговорностите по параграф 5 от настоящия член, а националните компетентни органи носят отговорностите по параграф 6 от настоящия член, в съответствие с рамката и процедурите, зададени в параграф 7 от настоящия член, за целите на надзора на следните кредитни институции, финансови холдинги или смесени финансови холдинги, или клонове, които са установени в участващи държави членки, на кредитни институции, които са установени в неучастващи държави членки:

По отношение на първа алинея по-горе, дадена кредитна институция или финансов холдинг, или смесен финансов холдинг не се счита за по-малко значима, освен ако това не е обосновано от конкретни обстоятелства, които следва да бъдат уточнени в методиката, при положение че е изпълнено което и да било от следните условия:

ЕЦБ може също по собствена инициатива да разглежда дадена институция като институция от съществено значение тогава, когато последната е установила банкови дъщерни предприятия в повече от една участваща държава членка и нейните трансгранични активи или пасиви представляват значителен дял от общите ѝ активи или пасиви, при спазване на посочените в методиката условия.

Кредитни институции, за които е поискана или получена публична финансова помощ пряко от [Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)] или [Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)], не се считат за по-малко значими.

Независимо от предходните алинеи, ЕЦБ осъществява задачите, възложени ѝ с настоящия регламент, по отношение на трите най-значими кредитни институции във всяка от участващите държави членки, освен ако конкретните обстоятелства налагат друго“.

12

Съображение 10 от Делегиран регламент № 241/2014 гласи:

„Правилата по отношение на собствените средства следва да се прилагат към взаимоспомагателните дружества, кооперативните дружества, спестовните институции и подобните институции, при подходящото отчитане на съответните особености. Въвеждането на правилата следва наред с другото да осигури възможност за тези институции да ограничават, когато това е целесъобразно, обратното изкупуване на емитираните от тях капиталови инструменти. Когато следователно приложимото национално законодателство не предвижда отказ за обратно изкупуване на инструментите е особено важно свързаните с тях разпоредби да предоставят на институцията възможност да отлага и ограничава обратното изкупуване. […]“.

13

Член 1 от този регламент гласи:

„С настоящия регламент се установяват правилата относно:

[…]

[…]“.

14

Член 10 от посочения регламент, озаглавен „Ограничения, за целите на член 29, параграф 2, буква б) и член 78, параграф 3 от Регламент […] № 575/2013, за обратното изкупуване на капиталови инструменти, емитирани от взаимоспомагателни дружества, кооперативни дружества, спестовни институции и подобни институции“, гласи:

„1.   Дадена институция може да емитира инструменти на базовия собствен капитал от първи ред с възможност за обратно изкупуване, само когато такава възможност е предвидена от приложимото национално законодателство.

2.   Степента, в която институцията може да ограничи обратното изкупуване по силата на разпоредбите относно капиталовите инструменти в член 29, параграф 2, буква б) и член 78, параграф 3 от Регламент […] № 575/2013, обхваща правото ѝ както да отложи обратното изкупуване, така и да ограничи съответното количество. В съответствие с параграф 3 институцията може да отложи обратното изкупуване или да ограничи съответното количество за неограничен период от време.

3.   Степента на ограниченията за обратно изкупуване в разпоредбите относно инструментите се определят от институцията въз основа на състоянието ѝ във всеки един момент от гледна точка на пруденциалните изисквания, като се вземат предвид по-специално, но не само:

15

Член 28, параграф 2-ter от decreto legislativo n. 385 — Testo unico delle leggi in materia bancaria e creditizia (Законодателен декрет № 385 — Консолидиран закон за банките и кредитната дейност) от 1 септември 1993 г. (редовна притурка към GURI бр. 230 от 30 септември 1993 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 385/1993“), предвижда:

„В кооперативните банки правото на обратно изкупуване на акциите при напускане, включително вследствие на преобразуване, смърт или изключване на съдружник, се ограничава съгласно предвиденото от Banca d’Italia, дори чрез дерогиране на законови разпоредби, когато това се налага, за да се осигури включването на акциите в регулаторния собствен капитал на банката от първи ред. Със същата цел Banca d’Italia може да ограничи правото на обратно изкупуване на другите емитирани капиталови инструменти“.

16

Член 29 от Законодателен декрет № 385/1993 гласи:

„1.   Кооперативните банки се учредяват под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции.

2.   Номиналната стойност на акциите не може да бъде по-малка от 2 EUR.

2-bis.   Активите на кооперативна банка не могат да превишават 8 милиарда евро. Ако банката e холдингово дружество на банкова група, това ограничение се прилага на консолидирана основа.

2-ter   При превишаване на ограничението по параграф 2‑bis управителният съвет свиква общо събрание за вземане на необходимите решения. Ако в рамките на една година от превишаването на ограничението активите не са намалени под прага, нито е взето решение за преобразуване на банката в акционерно дружество […] или за нейната ликвидация, Banca d’Italia може с оглед на обстоятелствата и степента на превишението да наложи забрана за осъществяване на нови операции […], или да приеме мерките, предвидени в дял IV, глава I, раздел I, или да предложи на [ЕЦБ] да отнеме разрешението за банкова дейност, а на министъра на икономиката и финансите — да започне принудителна административна ликвидация. Това не засяга правомощията за намеса и налагане на санкции, предоставени на Banca d’Italia по силата на настоящия законодателен декрет.

2-quater   Banca d’Italia приема разпоредби за прилагане на настоящия член.

[…]“.

17

Член 1, параграф 2 от decreto-legge n. 3, recante « Misure urgenti per il sistema bancario e gli investimenti » (Декрет-закон № 3 за приемането на спешни мерки за банковата система и инвестициите) от 24 януари 2015 г. (GURI бр. 19 от 24 януари 2015 г.), преобразуван в закон, със изменения, с legge n. 33 (Закон № 33) от 24 март 2015 г. (GURI бр.70 от 25 март 2015 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Декрет-закон № 3/2015“), гласи:

„При първото прилагане на настоящия декрет лицензираните към датата на влизането му в сила кооперативни банки трябва да изпълнят изискванията по член 29, параграфи 2-bis и 2-ter от [Законодателен декрет № 385/1993], въведени с настоящия член, в срок от 18 месеца от датата на влизане в сила на разпоредбите за прилагане, приети от Banca d’Italia съгласно същия член 29“.

18

Decreto-legge n. 91 (Декрет-закон № 91) от 25 юли 2018 г. (GURI бр. 171 от 25 юли 2018 г.), преобразуван с legge n. 108 (Закон № 108) от 21 септември 2018 г. (GURI бр. 220 от 21 септември 2018 г.), удължава до 31 декември 2018 г. срока от 18 месеца по член 1, параграф 2 от Декрет-закон № 3/2015.

19

В изпълнение на членове 28 и 29 от Законодателен декрет № 385/1993 Banca d’Italia приема деветото изменение от 9 юни 2015 г. на Циркулярно писмо № 285 от 17 декември 2013 г., озаглавено „Разпоредби относно банковия надзор“ (наричано по-нататък „деветото изменение на Циркулярно писмо № 285“).

20

По-конкретно на основание член 28, параграф 2-ter от Законодателен декрет № 385/1993, деветото изменение на Циркулярно писмо № 285 предвижда, че уставът на кооперативна банка и на кооперативна кредитна банка дава възможност на органа, който упражнява функциите по стратегически надзор — по предложение на управления орган и след изслушване на контролния орган — да ограничи или отложи, изцяло или частично и без ограничение във времето, обратното изкупуване на акциите и на другите капиталови инструменти на съдружник в случай на напускане (включително в случай на преобразуване на банката), на изключване или на смърт.

21

В акта за преюдициално запитване се посочва, че с изключение на две банки, всички италиански кооперативни банки са се съобразили с горепосочените разпоредби на италианското право.

22

Жалбоподателите в главното производство подават три отделни жалби срещу актове на Banca d’Italia, и по-специално срещу деветото изменение на Циркулярно писмо № 285, пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Окръжен административен съд Лацио, Италия), който ги отхвърля с решения № 6548/2016, № 6544/2016 и № 6540/2016.

23

Жалбоподателите в главното производство обжалват тези решения пред запитващата юрисдикция, Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), който постановява определения за спиране на действието на деветото изменение на Циркулярно писмо № 285 и повдига въпроси за конституционосъобразността на Декрет-закон № 3/2015.

24

С решение № 99/2018 Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) обявява посочените въпроси за неоснователни.

25

След възобновяването на производството пред запитващата юрисдикция с определение № 3645/2018 тя удължава срока на постановените спирания на действието до датата на публикуване на решението за разрешаване на спора по същество, с изключение на спирането за срока от 18 месеца, предвиден в член 1, параграф 2 от Декрет-закон № 3/2015, който вече е бил удължен със закон до 31 декември 2018 г.

26

При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

Запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа настоящото дело по реда на бързото производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

28

Искането е отхвърлено с определение на председателя на Съда от 18 януари 2019 г., Adusbef и др. (C‑686/18, непубликувано, EU:C:2019:68).

29

Unione di Banche Italiane — Ubi Banca SpA счита, че тъй като настоящото преюдициално запитване е отправено, след като Corte costituzionale (Конституционен съд) е постановил, че разглежданата в главното производство правна уредба е съвместима с италианската конституция, съществува риск от несъвместимост между националното производство пред Corte costituzionale (Конституционен съд) и настоящото преюдициално запитване, поради което същото е изцяло недопустимо.

30

В това отношение трябва да се припомни, че функционирането на установената с член 267 ДФЕС система на сътрудничество между Съда и националните юрисдикции и принципът на предимство на правото на Съюза изискват националният съд да може да сезира Съда с всеки преюдициален въпрос, който счита за необходим, и във всеки момент от производството, който според него е подходящ, включително след приключването на производство за инцидентен контрол за конституционност (решения от 22 юни 2010 г., Melki и Abdeli, C‑188/10 и C‑189/10, EU:C:2010:363, т. 52 и от 20 декември 2017 г., Global Starnet, C‑322/16, EU:C:2017:985, т. 22).

31

Ефективното прилагане на правото на Съюза би било застрашено и полезното действие на член 267 ДФЕС би било ограничено, ако поради наличието на производство за контрол за конституционност националният съд е възпрепятстван да сезира Съда с преюдициални въпроси и да приложи незабавно правото на Съюза в съответствие с решението или практиката на Съда (решение от 20 декември 2017 г., Global Starnet, C‑322/16, EU:C:2017:985, т. 23).

32

Като върховен съд Consiglio di Stato (Държавен съвет) дори е длъжен по силата на член 267, трета алинея ДФЕС да сезира Съда с преюдициално запитване, когато установи, че съществото на спора повдига въпрос, попадащ в приложното поле на член 267, първа алинея ДФЕС, и то дори ако в рамките на същия спор той може да отправи запитване до конституционния съд на съответната държава членка относно конституционосъобразността на национални разпоредби (вж. по аналогия решение от 15 януари 2013 г., Križan и др., C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 72).

33

Следователно обстоятелството, че Corte costituzionale (Конституционен съд) се е произнесъл по съвместимостта на разглежданата в главното производство национална правна уредба с разпоредбите на италианската конституция, не оказва никакво влияние върху това задължение за сезиране на Съда с въпроси относно тълкуването или валидността на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Global Starnet, C‑322/16, EU:C:2017:985, т. 25).

34

От това следва, че преюдициалното запитване не може да бъде обявено за недопустимо поради това обстоятелство.

35

От друга страна, Banque d’Italie, Unione di Banche Italiane — Ubi Banca, Banca Popolare di Milano, Amber Capital Italia SGR SpA, Amber Capital UK LLP, италианското правителство и Европейската комисия поддържат, че преюдициалните въпроси са изцяло или отчасти недопустими, тъй като предоставената от запитващата юрисдикция информация не e достатъчна и въпросите са без значение за разрешаването на спора в главното производство.

36

Що се отнася до информацията, която трябва да се съдържа във всяко преюдициално запитване, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Всъщност Съдът е оправомощен да се произнася по тълкуването на дадена разпоредба на Съюза само с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (определения от 5 октомври 2017 г., OJ, C‑321/17, непубликувано, EU:C:2017:741, т. 12 и от 5 юни 2019 г., Wilo Salmson France, C‑10/19, непубликувано, EU:C:2019:464, т. 12).

37

Също така Съдът е подчертал, че е важно националният съд да посочи конкретните причини, поради които има съмнения относно тълкуването на правото на Съюза и счита за необходимо да постави преюдициални въпроси на Съда. Последният вече е приел, че е необходимо в самия акт за преюдициално запитване националната юрисдикция да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от нея разпоредби на правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор (определение от 12 май 2016 г., Security Service и др., C‑692/15—C‑694/15, EU:C:2016:344, т. 20 и от 5 юни 2019 г., Wilo Salmson France, C‑10/19, непубликувано, EU:C:2019:464, т. 13).

38

Тези изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (определения от 12 май 2016 г., Security Service и др., C‑692/15—C‑694/15, EU:C:2016:344, т. 18, от 5 юни 2019 г., Wilo Salmson France, C‑10/19, непубликувано, EU:C:2019:464, т. 14 и от 7 ноември 2019 г., P.J., C‑513/19, непубликувано, EU:C:2019:953, т. 15). Те са припомнени в точка 15 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1).

39

Накрая, съгласно постоянната съдебна практика отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване трябва да се отхвърли, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство (решение от 10 юли 2014 г., Apple, C‑421/13, EU:C:2014:2070, т. 30 и определение от 17 януари 2019 г., Cipollone, C‑600/17, непубликувано, EU:C:2019:29, т. 21).

40

Допустимостта на настоящото преюдициално запитване следва да се прецени с оглед на всички посочени изисквания.

41

С първата част от първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която определя праг на активите от осем милиарда евро, над който кооперативните банки, учредени като кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции, са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества.

42

Член 6 от Регламент № 1024/2013 установява реда и условията за изпълнение — в рамките на ЕНМ, който се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи — на задачите, които този регламент възлага на ЕЦБ в областта на пруденциалния надзор над кредитните институции.

43

В този контекст член 6, параграф 4 по същество предвижда критериите, позволяващи да се определят случаите, в които тези задачи се изпълняват само от ЕЦБ, и случаите, в които националните компетентни органи я подпомагат в изпълнението на посочените задачи чрез децентрализирано изпълнение на някои от тях по отношение на кредитните институции, които не са толкова значими по смисъла на член 6, параграф 4, първа алинея (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 41).

44

Член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 не определя праг на активите, над който кооперативните банки са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си или да пристъпят към ликвидация. Тази разпоредба нито изисква, нито изключва определянето на такъв праг.

45

Прагът на активите от 30 милиарда евро, определен в член 6, параграф 4, втора алинея, подточка i), е едно от предвидените в тази разпоредба условия за определяне на кредитните институции, които не трябва да се считат за не толкова значими за целите на прилагането на член 6, параграф 4.

46

Следователно член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 няма никакво отношение към прага на активите от 8 милиарда евро, определен от разглежданата в главното производство национална правна уредба.

47

Освен това член 29 от Регламент № 575/2013 и член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 също нямат отношение към този праг.

48

Всъщност тези разпоредби — които в рамките на правилата относно пруденциалните изисквания, установени с тези регламенти в областта на собствения капитал, предвиждат изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат капиталовите инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции, да се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред — не установяват праг на активите, над който тези дружества и институции са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си или да пристъпят към ликвидация. Те не задължават държавите членки да определят такъв праг, нито им пречат да го направят.

49

При тези обстоятелства, след като член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013, член 29 от Регламент № 575/2013 и член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 нямат никакво отношение към прага на активите, установен от разглежданата в главното производство правна уредба, тълкуването на тези разпоредби е явно неотносимо.

50

Освен това запитващата юрисдикция не обяснява нито причините, поради които според нея такова тълкуване е от значение за решаването на спора, с който е сезирана, нито установената от нея връзка между посочените разпоредби и тази правна уредба.

51

Що се отнася до искането за тълкуването на членове 16 и 17 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата разпоредбите ѝ се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.

52

Съгласно постоянната съдебна практика понятието „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51 от Хартата предполага съществуването на връзка между правния акт на Съюза и разглежданата национална мярка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на една от областите върху другата (решения от 6 март 2014 г., Siragusa, C‑206/13, EU:C:2014:126, т. 24, от 10 юли 2014 г., Julián Hernández и др., C‑198/13, EU:C:2014:2055, т. 34 и от 6 октомври 2016 г., Paoletti и др., C‑218/15, EU:C:2016:748, т. 14).

53

В този контекст Съдът е приел, че основните права на Съюза са неприложими по отношение на национална уредба, тъй като разпоредбите на Съюза в съответната област не възлагат каквото и да било конкретно задължение на държавите членки във връзка с разглежданото в главното производство положение (решения от 6 март 2014 г., Siragusa, C‑206/13, EU:C:2014:126, т. 26 и от 10 юли 2014 г., Julián Hernández и др., C‑198/13, EU:C:2014:2055, т. 35).

54

Както обаче следва от изложените по-горе съображения, нито една от разпоредбите на правото на Съюза, посочени от запитващата юрисдикция в първата част от първия ѝ въпрос, не задължава държавите членки да определят праг на активите като разглеждания в главното производство, над който кооперативните банки, учредени под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции, са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си или да пристъпят към ликвидация.

55

С оглед на гореизложените съображения първата част от първия въпрос е изцяло недопустима.

56

Вторият въпрос се отнася до съответствието с член 3 ДФЕС, както и с член 63 и сл. ДФЕС на национална правна уредба, която определя праг на активите за извършване на банкови дейности под формата на кооперативни банки, над който тези банки, учредени под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции, са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си под този праг или да пристъпят към ликвидация.

57

Този въпрос е недопустим, доколкото се отнася до тълкуването на член 3 ДФЕС, тъй като запитващата юрисдикция иска тълкуване на тази разпоредба само „в областта на конкуренцията на вътрешния пазар“ и в преюдициалното запитване не се съдържа никакво изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването на посочената разпоредба, както и установената от нея връзка между тази разпоредба и спора по главното производство.

58

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 107 и сл. ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, от една страна, определя праг на активите, над който кооперативните банки, учредени под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции, са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си под този праг или да пристъпят към ликвидация, и от друга страна, позволява на съответната институция да ограничи обратното изкупуване на дела на напускащия съдружник, за да избегне евентуална ликвидация.

59

Запитващата юрисдикция обаче не посочва с необходимата точност и яснота причините, поради които има съмнения относно тълкуването на тези разпоредби от правото на Съюза, нито установената от нея връзка между тях и разглежданата в главното производство национална правна уредба.

60

Всъщност тази юрисдикция не обяснява причините, поради които би могла да приеме, че национално законодателство като разглежданото в главното производство предоставя предимство, че то въвежда селективна мярка, че помощта произтича от държавни ресурси или че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. Следователно запитващата юрисдикция не предоставя на Съда информация, която позволява да се прецени дали такава мярка може да бъде квалифицирана като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

61

При тези обстоятелства преюдициалното запитване не съответства, що се отнася до третия въпрос, на изискванията по член 94 от Процедурния правилник и не позволява на Съда да предостави на запитващата юрисдикция полезен отговор на този въпрос, който поради това трябва да се обяви за недопустим.

62

С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по валидността на член 10 от Делегиран регламент № 241/2014.

63

В това отношение е важно запитващата юрисдикция да посочи конкретните причини, поради които се съмнява във валидността на определени разпоредби от правото на Съюза, и да изложи основанията за невалидност, които следователно счита, че могат да бъдат приети (решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 48 и цитираната съдебна практика).

64

От гореизложеното следва, от една страна, че в преюдициалните производства Съдът проверява валидността на съответния акт на Съюза или на някои негови разпоредби от гледна точка на основанията за констатиране на невалидност, изложени в акта за преюдициално запитване. От друга страна, когато изобщо не са споменати точните причини, поради които запитващата юрисдикция се съмнява във валидността на този акт или тези разпоредби, това води до недопустимост на въпросите относно валидността на акта или разпоредбите (решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 50).

65

В случая трябва да се констатира, че запитващата юрисдикция не излага причините, поради които се съмнява във валидността на член 10 от Делегирания регламент № 241/2014.

66

При тези обстоятелства петият въпрос е недопустим.

67

Втората част от първия въпрос и четвъртият въпрос се отнасят до съвместимостта с някои разпоредби на правото на Съюза на национална правна уредба, която позволява на кооперативните банки да ограничат обратното изкупуване на емитираните от тях инструменти на собствения капитал.

68

В това отношение най-напред трябва да се посочи, че е в предмета на член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013, припомнен в точки 42 и 43 от настоящото решение, не попада възможността за ограничаване на обратното изкупуване на инструменти на собствения капитал и че следователно тълкуването на тази разпоредба е без значение в това отношение. Ето защо тези въпроси трябва да се преформулират, като се остави настрана посочената разпоредба.

69

Така с втората част от първия въпрос и с четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която позволява на установена на нейна територия кооперативна банка да отлага за неограничен период от време обратното изкупуване на дела на напускащия съдружник и да ограничи изкупуваното количество.

70

От съображение 7 от Регламент № 575/2013 следва, че намерението на законодателя на Съюза е било този регламент да съдържа по-специално пруденциалните изисквания за институциите, които се ограничават до функционирането на пазарите на банкови и финансови услуги и имат за цел да се гарантира финансовата стабилност на участниците на тези пазари, както и високо ниво на защита на инвеститорите и вложителите.

71

Съгласно член 1, първа алинея, буква а) от този регламент той установява единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/39, трябва да спазват по отношение на капиталовите изисквания.

72

Именно в този контекст член 28 от посочения регламент предвижда изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат капиталовите инструменти да се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, а член 29 от същия регламент предвижда специфични изисквания, които трябва да бъдат изпълнени за тази цел, що се отнася до капиталовите инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции.

73

По-специално съгласно член 29, параграф 2, буква а) от Регламент № 575/2013 институцията трябва да може да откаже да изкупи тези инструменти, освен ако националното право не го забранява. В последната хипотеза член 29, параграф 2, буква б) предвижда, че разпоредбите, които уреждат посочените инструменти, дават възможност на институцията да ограничи това обратно изкупуване.

74

На основание на посочения член 29, параграф 6 Комисията приема правила, уточняващи реда и условията за упражняване на тази възможност за ограничаване на обратното изкупуване на капиталови инструменти, емитирани от взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции. Тези правила се съдържат в член 10 от Делегиран регламент № 241/2014.

75

Така съгласно член 10, параграф 2, първо изречение от този делегиран регламент посочената възможност включва правото да се отложи обратното изкупуване и правото да се ограничи изкупуваното количество.

76

Във второто изречение от тази разпоредба се уточнява, че тези права могат да се упражняват в неограничен период от време по силата на член 10, параграф 3 от посочения делегиран регламент, който предвижда, че степента на ограниченията за обратно изкупуване в разпоредбите относно инструментите се определят от съответната институция въз основа на състоянието ѝ във всеки един момент от гледна точка на пруденциалните изисквания, като се вземат предвид по-специално, но не само, общото финансово положение и състоянието на ликвидността и платежоспособността на институцията, както и размерът на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на съвкупния капитал, съпоставен с общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с конкретните изисквания, към които препраща член 10, параграф 3, буква б) от същия делегиран регламент.

77

Следователно от член 29 от Регламент № 575/2013 и от член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 следва, от една страна, че когато националното право забранява на взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции да отказват обратно изкупуване на капиталови инструменти, квалификацията на емитираните от тези институции капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред е подчинена на изискването посочените институции да имат възможност да ограничават обратното изкупуване, включваща правото на отлагане на изкупуването и правото на ограничаване на изкупуваното количество, и от друга страна, че степента на ограниченията за обратно изкупуване се определят от съответната институция въз основа на състоянието ѝ във всеки един момент от гледна точка на пруденциалните изисквания.

78

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданите в главното производство разпоредби на италианското право забраняват на италианските кооперативни банки да отказват обратно изкупуване на инструменти на собствения капитал. Те обаче им позволяват да ограничат обратното изкупуване на акции в случай на напускане на съдружник, когато това се окаже необходимо, за да се гарантира, че емитираните от тези банки капиталови инструменти могат да бъдат осчетоводени като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. От този акт е видно също че по силата на тези разпоредби посочените банки могат да отложат това обратно изкупуване за неограничен период от време и да ограничат изцяло или частично изкупуваното количество.

79

Както обаче следва от самия текст на член 10, параграф 2, второ изречение от Делегиран регламент № 241/2014, когато националното право забранява да се отказва обратно изкупуване на инструменти на собствения капитал, предвидената в член 29, параграф 2, буква б) от Регламент № 575/2013 възможност позволява да се отложи това обратно изкупуване и да се ограничи изкупуваното количество за неограничен период от време съгласно член 10, параграф 3 от този делегиран регламент, тоест толкова дълго и доколкото е необходимо от гледна точка на тяхното пруденциално състояние, като се вземат предвид по-специално предвидените в последната разпоредба елементи.

80

Следователно член 29 от Регламент № 575/2013 и член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 допускат правна уредба на държава членка, която забранява на установените на нейна територия корпоративни банки да отлагат обратното изкупуване на инструменти на собствения капитал, но когато това се окаже необходимо, за да се гарантира, че емитираните от тези банки капиталови инструменти ще се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, позволява на посочените банки да отложат за неопределен период от време обратното изкупуване на акциите на напускащия съдружник и да ограничат изяло или частично изкупуваното количество.

81

Съгласно член 16 от Хартата свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.

82

Закрилата, която посоченият член дава, включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция (решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 42, от 17 октомври 2013 г., Schaible, C‑101/12, EU:C:2013:661, т. 25 и от 12 юли 2018 г., Spika и др., C‑540/16, EU:C:2018:565, т. 34).

83

Съгласно съдебна практика свободата на стопанска инициатива не е абсолютна. Тя може да бъде предмет на многобройни видове намеса от страна на публичната власт, с които в общ интерес могат да бъдат въведени ограничения за упражняването на стопанската дейност (решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 45 и 46, от 17 октомври 2013 г., Schaible, C‑101/12, EU:C:2013:661, т. 28 и от 26 октомври 2017 г., BB construct, C‑534/16, EU:C:2017:820, т. 36).

84

Член 17, параграф 1 от Хартата предвижда, че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава и че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.

85

В това отношение следва да се припомни, че правото на собственост, гарантирано от тази разпоредба, не е абсолютно и че упражняването му може да бъде предмет на ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право (решение от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701, т. 69 и 70).

86

Трябва да се припомни и че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата могат да бъдат налагани ограничения за упражняването на закрепените в нея права и свободи, като свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, при условие че тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържане на тези права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

87

Възможността, призната от национална правна уредба на кооперативните банки да ограничават обратното изкупуване на инструменти на собствения капитал, когато това е необходимо, за да се гарантира, че емитираните от тях капиталови инструменти могат да бъдат осчетоводени като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, е предвидена в закона по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

88

Основното съдържание на свободата на стопанска инициатива, гарантирана от член 16 от Хартата, и на правото на собственост, закрепено в член 17 от същата, е зачетено от национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда възможност за ограничаване на обратното изкупуване на акции в случай на напускане на съдружник с цел да се изпълни условието по член 29, параграф 2, буква б) от Регламент № 575/2013, за да могат акциите да се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

89

Всъщност, от една страна, тази възможност не води до лишаване от собственост и следователно не представлява намеса, която засяга същността на правото на собственост. От друга страна, дори да се приеме, че посочената възможност ограничава свободата на стопанска инициатива, тя зачита основното съдържание на тази свобода, тъй като не възпрепятства извършването на банковата дейност. В това отношение Съдът е признал, че кооперативните дружества се подчиняват на особени принципи на функциониране, които ясно ги отличават от другите икономически оператори (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Paint Graphos и др., C‑78/08—C‑80/08, EU:C:2011:550, т. 55).

90

Що се отнася до целите, преследвани с разглежданата в главното производство правна уредба, освен че предвиждайки посочената възможност, цели прилагането на това условие, запитващата юрисдикция посочва, че тази правна уредба има за цел и да осигури съответствие между правната форма и големината на една кооперативна банка, както и спазването на пруденциалните правила на Съюза, уреждащи извършването на банковата дейност. Според тази юрисдикция по този начин посочената правна уредба цели да съгласува правно-организационната форма на кооперативните банки с динамиката на референтния пазар, да гарантира по-добра конкурентоспособност на тези банки и да насърчи по-голяма прозрачност в тяхната организация, оперативност и функционалност.

91

Такива цели, които могат да гарантират доброто управление на кооперативния банков сектор, стабилността му, както и предпазливо извършване на банковата дейност, допринасят за избягване на неплатежоспособност на съответните институции, и дори на системен риск, и следователно за гарантиране на стабилността на банковата и финансовата система.

92

В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда целта да се гарантира стабилността на банковата и финансовата система, както и целта да се избегне системен риск са преследвани от Съюза цели от общ интерес (вж. в този смисъл решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 69, 88 и 91, от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701, т. 71 и 74 и от 8 ноември 2016 г., Dowling и др., C‑41/15, EU:C:2016:836, т. 51 и 54).

93

Всъщност финансовите услуги играят централна роля в икономиката на Съюза. Банките и другите кредитни институции са основен източник на финансови средства за предприятията, извършващи дейност на различните пазари. Освен това банките често са тясно взаимосвързани и много от тях осъществяват дейност на международно равнище. По тази причина има опасност неплатежоспособността на една или повече банки да се разпространи бързо към други банки в съответната държава членка или в други държави членки. Това на свой ред създава опасност от съпътстващо отрицателно въздействие върху други сектори (решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 50 и от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701, т. 72).

94

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 81 и 104 от заключението си, налице е очевиден обществен интерес да се гарантира, че инвестицията в базовия капитал на дадена банка няма да бъде внезапно изтеглена, и по този начин да се избегне възможността тя — а и целия банков сектор — да бъде изложен на пруденциална нестабилност.

95

Ето защо трябва да се приеме, че ограниченията за упражняването на правото на собственост, а ако се предположи, че съществуват — на свободата на стопанска инициатива, произтичащи от правна уредба като разглежданата в главното производство, действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

96

Освен това тези ограничения ще зачитат принципа на пропорционалност, ако не надхвърлят необходимото от гледна точка на пруденциалното състояние на съответните банки, за да се гарантира, че емитираните от тях капиталови инструменти ще се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, което запитващата юрисдикция следва да провери. За тази цел тя трябва да вземе предвид по-специално елементите, посочени в член 10, параграф 3 от Делегиран регламент № 241/2014.

97

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втората част от първия въпрос и на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014, както и членове 16 и 17 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която забранява на установените на нейна територия кооперативни банки да отказват обратно изкупуване на инструменти на собствения капитал, но позволява на тези банки да отложат за неопределен период от време обратното изкупуване на дела на напускащия съдружник и да ограничат изцяло или отчасти изкупуваното количество, стига наложените при упражняването на тази възможност ограничения на обратното изкупуване да не надхвърлят необходимото, от гледна точка на пруденциалното състояние на посочените банки, за да се гарантира, че емитираните от тях капиталови инструменти ще се считат за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, като се имат предвид по-специално посочените в член 10, параграф 3 от Делегиран регламент № 241/2014 елементи, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

98

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 63 и сл. ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която определя праг на активите за извършване на банкови дейности от установени в тази държава членка кооперативни банки, учредени под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции, над който тези банки са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си под този праг или да пристъпят към ликвидация.

99

Съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват.

100

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, тъй като в Договора за функционирането на ЕС липсва определение на понятието „движение на капитали“ по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС, Съдът е признал указателния характер на номенклатурата на движенията на капитали, която се съдържа в приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора [за ЕО (отменен с Договора от Амстердам)] (ОВ L 178, 1988 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10) (решения от 27 януари 2009 г., Persche, C‑318/07, EU:C:2009:33, т. 24, от 10 ноември 2011 г., Комисия/Португалия, C‑212/09, EU:C:2011:717, т. 47 и от 22 октомври 2013 г., Essent и др., C‑105/12—C‑107/12, EU:C:2013:677, т. 40).

101

Така Съдът многократно е постановявал, че движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС са в частност т.нар. „преки“ инвестиции, а именно инвестициите под формата на акционерно участие, което предоставя възможност за ефективно участие в управлението и контрола на предприятието, както и т.нар. „портфейлни“ инвестиции, а именно инвестициите чрез придобиване на ценни книжа на капиталовия пазар, извършено единствено с цел финансова инвестиция и без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието (решения от 11 ноември 2010 г., Комисия/Португалия, C‑543/08, EU:C:2010:669, т. 46, от 22 октомври 2013 г., Essent и др., C‑105/12—C‑107/12, EU:C:2013:677, т. 40 и от 26 февруари 2019 г(Междинни дружества, установени в трети страни), C‑135/17, EU:C:2019:136, т. 26).

102

Що се отнася до тези две форми на инвестиции, Съдът е уточнил, че национални мерки, които могат да възпрепятстват или ограничат придобиването на акции в засегнатите предприятия или да разубедят инвеститорите от други държави членки да инвестират в техния капитал, следва да се квалифицират като „ограничения“ по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС (решения от 21 октомври 2010 г., Idryma Typou, C‑81/09, EU:C:2010:622, т. 55, от 10 ноември 2011 г., Комисия/Португалия, C‑212/09, EU:C:2011:717, т. 48 и от 22 октомври 2013 г., Essent и др., C‑105/12—C‑107/12, EU:C:2013:677, т. 41).

103

В случая разглежданата в главното производство правна уредба определя праг на активите за упражняването на банкови дейности от италиански кооперативни банки, учредени под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции, над който тези банки са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си под този праг или да пристъпят към ликвидация.

104

Като ограничава обаче мащаба на икономическата дейност, която може да се извършва от италианските банки, учредени в определена правно-организационна форма, такава правна уредба може да разубеди инвеститорите от държави членки, различни от Италианската република и от трети държави, да придобият участие в капитала на посочените банки и следователно представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено от член 63 ДФЕС.

105

Съгласно постоянната съдебна практика национални мерки, които ограничават свободното движение на капитали, могат да бъдат обосновани с императивни съображения от общ интерес, при условие че са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел и че не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (решение от 10 ноември 2011 г., Комисия/Португалия, C‑212/09, EU:C:2011:717, т. 81 и цитираната съдебна практика). Освен това Съдът приема, че национална правна уредба може да представлява обосновано ограничение на основна свобода, когато е продиктувана от съображения с икономически характер, насочени към постигането на цел от общ интерес (решение от 22 октомври 2013 г., Essent и др., C‑105/12—C‑107/12, EU:C:2013:677, т. 52 и цитираната съдебна практика).

106

В това отношение следва да се припомни, че както бе прието в точки 90—95 от настоящото решение, разглежданата в главното производство правна уредба отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес.

107

Следователно, при условие че определеният от тази правна уредба праг на активите — който е задължителен за извършването на банкова дейност от италиански кооперативни банки, учредени под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции — може да гарантира осъществяването на тези цели и не надхвърля необходимото за постигането им, което запитващата юрисдикция следва да провери, произтичащото от посочената правна уредба ограничение на свободното движение на капитали е обосновано.

108

При тези обстоятелства на втория въпрос следва да се отговори, че член 63 и сл. ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която определя праг на активите за извършване на банкови дейности от установени в тази държава членка кооперативни банки, учредени под формата на кооперативни дружества с ограничена отговорност с акции, над който тези банки са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества, да намалят активите си под този праг или да пристъпят към ликвидация, при условие че тази правна уредба може да гарантира осъществяването на преследваните от нея цели от общ интерес и не надхвърлят необходимото за постигането им, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

109

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: