1

Със жалбата си до Съда Prysmian SpA и Prysmian Cavi e Sistemi Srl искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 юли 2018 г., Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия (T‑475/14, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:448), с което той отхвърля подадената от тях жалба, с която са искали, от една страна, отмяната на Решение C(2014) 2139 окончателен на Комисията от 2 април 2014 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39610 — Електропроводи) (наричано по-нататък „спорното решение“) в частта, отнасяща се до тях, и от друга страна, намаляването на размера на глобите, наложени им със спорното решение.

2

Член 20, „Правомощия на Комисията за извършване на проверки“, от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), предвижда:

„1.   За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да извършва всички необходими проверки на предприятия или на сдружения на предприятия.

2.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:

[…]

4.   Предприятията и сдруженията на предприятия са длъжни да се подчинят на проверките, разпоредени с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, насрочва се дата, на която тя ще започне, и се посочват санкциите, предвидени в членове 23 и 24, и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности. Комисията взема такива решения след допитване до органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

[…]“.

3

Член 21 от този регламент, „Проверки на други помещения“, гласи:

„1.   В случай че има основателно подозрение, че книги или други документи, свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката, които могат да са от значение за доказване на тежко нарушение на член [101] или [102 ДФЕС], се съхраняват в други помещения, имоти и транспортни средства, включително и в домове на директори, управители и други членове на персонала на съответните предприятия и сдружения на предприятия, Комисията може чрез решение да разпореди извършване на проверка в такива други помещения, имоти и транспортни средства.

[…]

4.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разпоредена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, разполагат с правомощията, посочени в член 20, параграф 2, букви а), б) и в). […]“.

4

Съгласно член 23, параграфи 2 и 3 от посочения регламент:

„2.   С решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…]

3.   При определяне на размера на [глобата] се взема[т] предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“.

5

За нуждите на настоящото производство обстоятелствата, предхождащи спора, изложени в точки 1—20, 39—44 и 131 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва.

6

Жалбоподателите, Prysmian SpA и Prysmian Cavi e Sistemi Srl (наричани по-нататък „PrysmianCS“), са две италиански дружества, които общо образуват групата Prysmian. Второто дружество, което се притежава изцяло от първото, е световен лидер в сектора на подводните и подземните електрически кабели.

7

Между 18 февруари 1999 г. и 28 юли 2005 г. Pirelli & C. SpA (наричано по-нататък „Pirelli“), по-рано Pirelli SpA, италианско дружество, е било дружество майка на Pirelli Cavi e Sistemi SpA (наричано по-нататък „PirelliCS“), а след това на Pirelli Cavi e Sistemi Energia SpA (наричано по-нататък „PirelliCSE“), които са осъществявали дейност в сектора на подводните и подземните електрически кабели. На 28 юли 2005 г. Pirelli прехвърля последното дружество на дъщерно дружество на The Goldman Sachs Group Inc. (наричано по-нататък „Goldman Sachs“), американско дружество. След това прехвърляне PirelliCSE става Prysmian Cavi e Sistemi Energia Srl (наричано по-нататък „PrysmianCSE“), а впоследствие PrysmianCS.

8

С писмо от 17 октомври 2008 г. ABB AB, установено в Швеция дружество, заедно със заявление за освобождаване от глоби по смисъла на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ С 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3) предоставя на Европейската комисия редица изявления и документи относно ограничителни търговски практики в посочения сектор.

9

Впоследствие Комисията извършва разследване.

10

В сряда, 28 януари 2009 г., инспектори на Комисията (наричани по-нататък „инспекторите“), придружавани от представител на италианския орган за защита на конкуренцията, се явяват в помещенията на жалбоподателите в Милано (Италия) за извършване на проверка по член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 (наричана по-нататък „разглежданата проверка“) на основание на решение от 9 януари 2009 г., с което на Prysmian и предприятията, пряко или непряко контролирани от него, се разпорежда да се подчинят на извършването на тази проверка (наричано по-нататък „решението за проверка“). Съгласно член 1, втора алинея от това решение „[разглежданата] проверка[…] може да се извърши във всички помещения на предприятието или неговите дъщерни дружества, и по-специално в офисите на адрес: Viale Scarca 222, 20126 Милано, Италия“. След като съобщават решението на жалбоподателите и им връчват разяснения относно проверките, инспекторите проверяват компютрите на петима служители в присъствието на представителите и адвокатите на жалбоподателите.

11

На втория ден от разглежданата проверка, а именно 29 януари 2009 г., инспекторите информират жалбоподателите, че проверката ще отнеме повече време от първоначално предвидените три дни. Жалбоподателите изразяват готовност както да предоставят достъп до помещенията си през уикенда, така и да ги запечатат, за да може разглежданата проверка да продължи през следващата седмица. На третия ден от проверката обаче, а именно в петък, 30 януари 2009 г., инспекторите решават да копират твърдите дискове на компютрите на трима от първоначално определените петима служители (наричани по-нататък „процесните компютри“), за да изследват съдържащата се в тях информация в помещенията на Комисията в Брюксел (Белгия).

12

Жалбоподателите посочват, че предложеният от инспекторите метод за проверка е незаконосъобразен. След като инспекторите ги информират, че всяко възражение срещу предлаганата процедура за проверка ще се счита за „неоказване на съдействие“, жалбоподателите се подчиняват на процедурата, но си запазват правото да оспорят законосъобразността ѝ пред съда.

13

След това инспекторите копират твърдите дискове на процесните компютри. Копията на твърдите дискове на два от компютрите са записани на компютърно устройство за съхранение на данни. Копието на твърдия диск на третия компютър е записано на компютър на Комисията. Този компютър и процесното компютърно устройство за съхранение на данни са поставени в запечатани пликове, които инспекторите отнасят в Брюксел.

14

На 26 февруари 2009 г. посочените в предходната точка запечатани пликове са отворени в присъствието на адвокатите на жалбоподателите в помещенията на Комисията. Инспекторите изследват съдържащите се в пликовете копия и разпечатват на хартиен носител документите, които считат за релевантни за разследването. Второ копие от тези документи на хартиен носител, както и списък на същите, са предадени на адвокатите на жалбоподателите. Тези действия продължават на 27 февруари 2009 г. и приключват на 2 март 2009 г. Помещението, в което се провеждат, се запечатва в края на всеки работен ден в присъствието на адвокатите на жалбоподателите и се отваря на следващия ден отново в тяхно присъствие. След приключване на тези действия Комисията изтрива в присъствието на представителите на жалбоподателите направените от нея копия на твърдите дискове.

15

На 7 април 2009 г. жалбоподателите внасят в секретариата на Общия съд жалба, заведена под номер T‑140/09, с която искат от него по-специално да отмени решението за проверка и да обяви за незаконосъобразно решението на Комисията за копиране на твърдите дискове на процесните компютри с цел последваща проверка в нейните помещения в Брюксел.

16

С решение от 14 ноември 2012 г., Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi Energia/Комисия (T‑140/09, непубликувано, EU:T:2012:597), Общият съд отменя частично решението за проверка в частта относно електрическите кабели, различни от подводните и подземните електрически кабели с високо напрежение, и относно свързаните с тези различни кабели материали, като отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

17

При тези обстоятелства в член 1 от спорното решение Комисията констатира, че жалбоподателите и 24 други дружества, включително Nexans France SAS и Silec Cable SAS, две френски дружества, са участвали в картел (наричан по-нататък „картелът“), представляващ единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) в сектора на подводните и/или подземните електрически кабели с (много) високо напрежение (наричано по-нататък „разглежданото нарушение“).

18

В посоченото решение Комисията приема, че картелът има две основни конфигурации, които съставляват едно общо цяло, а именно:

19

Съгласно спорното решение PrysmianCS участва в картела от 18 февруари 1999 г. до 28 януари 2009 г. Отговорността на Pirelli се ангажира по същество заради упражняваното от него в качеството на дружество майка решаващо влияние над PirelliCSE до 28 юли 2005 г. Prysmian отговаря за разглежданото нарушение в качеството на дружество майка на PrysmianCS за периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г. Освен това Комисията приема, че Goldman Sachs отговаря за разглежданото нарушение през същия период с оглед на връзките си с Prysmian и индиректно с PrysmianCSE.

20

За изчисляване на размера на глобите Комисията прилага член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003 и методиката, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

21

На първо място, що се отнася до основния размер на тези глоби, Комисията определя приложимата стойност на продажбите. След това установява дела от тази стойност на продажбите, отразяващ тежестта на разглежданото нарушение. В това отношение Комисията приема, че по естеството си нарушението спада към най-тежките ограничения на конкуренцията, което обосновава налагането на коефициент за тежест от 15 %. Освен това посочената институция увеличава посочения коефициент с 2 % за всички адресати на спорното решение на основание на общия пазарен дял и почти световния географски обхват на картела, който обхваща по-специално цялата територия на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

22

В допълнение, Комисията приема, че поведението на европейските предприятия засяга конкуренцията в по-голяма степен отколкото това на останалите предприятия, тъй като, освен че са участвали в конфигурацията А/R, европейските предприятия са разпределяли помежду си и проектите за електрически кабели в рамките на европейската конфигурация. По тази причина тя е определила дела от стойността на продажбите, който да бъде приложен с оглед на тежестта на нарушението, на 19 % за европейските предприятия и на 17 % за останалите предприятия. Така определеният основен размер възлиза на 104613000 EUR за PrysmianCS.

23

На второ място, що се отнася до адаптирането на основния размер на глобите, Комисията не констатира утежняващи или смекчаващи обстоятелства във връзка с жалбоподателите.

24

Съгласно член 2, букви е) и ж) от спорното решение Комисията налага, от една страна, глоба в размер на 67310000 EUR на PrysmianCS, съвместно и солидарно с Pirelli, за периода от 18 февруари 1999 г. до 28 юли 2005 г., и от друга страна, глоба в размер на 37303000 EUR на PrysmianCS, съвместно и солидарно с Prysmian и Goldman Sachs, за периода от 29 юли 2005 г. до 28 януари 2009 г.

25

На 17 юни 2014 г. жалбоподателите подават жалба в секретариата на Общия съд, с която искат отмяна на спорното решение в отнасящата се до тях част и намаляване на размера на наложените им глоби.

26

С две определения от 25 юни 2015 г. Общият съд допуска встъпването на дружествата Pirelli и Goldman Sachs по делото, първото в подкрепа на исканията на Комисията, а второто в подкрепа на исканията на жалбоподателите.

27

В подкрепа на исканията си за отмяна на спорното решение жалбоподателите излагат пред Общия съд девет основания, по-специално първото от които изведено от незаконосъобразността на разглежданата проверка, четвъртото — от погрешно вменяване на отговорност на PrysmianCS за периода преди 27 ноември 2001 г., шестото — от липса на достатъчно доказателства за нарушение на член 101 ДФЕС, седмото — от погрешното определяне на продължителността на разглежданото нарушение, и осмото, във втората му част — от нарушение на принципа на равно третиране, що се отнася до изчисляването на наложените глоби. В подкрепа на искането си за намаляване на размера на наложените им глоби жалбоподателите сочат, освен грешките на Комисията, упоменати в искането за отмяна на спорното решение, и прекомерната продължителност на административното производство.

28

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло жалбата до него.

29

Относно първото основание на жалбоподателите Общият съд приема, първо, че противно на поддържаното от тях, от член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003 не следва, че правомощието на Комисията да взема или да получава копия или извлечения от книги или други документи, свързани със стопанската дейност на проверяваното предприятие, се ограничава до книгите и документите, свързани със стопанската дейност, които тя вече е проверила. Такова тълкуване освен това би могло да засегне полезния ефект на член 20, параграф 2, буква б) от този регламент, тъй като при определени обстоятелства е възможно проверката на книгите и документите, свързани със стопанската дейност на проверяваното предприятие, да изисква или, както в случая, да може да бъде опростена чрез предварително копиране на посочените книги и документи. Според Общия съд, тъй като копирането на твърдите дискове на процесните компютри е част от използваната от Комисията програма за компютърно разследване, позволяваща търсене по ключови думи в съдържащите се в тези компютри данни, чиято цел е издирване на релевантна за разследването информация, копирането на тези дискове попада в правомощията, предвидени в член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003.

30

Второ, Общият съд констатира, че противно на поддържаното от жалбоподателите, инспекторите не са приложили направо към преписката по разследването документите, съдържащи се в копията на твърдите дискове на процесните компютри, без да проверят предварително дали тези документи са релевантни с оглед на предмета на проверката.

31

Трето, Общият съд постановява, че член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003 не предвижда, че проверката на книгите и документите, свързани със стопанската дейност на проверяваните предприятия, трябва да се извърши единствено в помещенията на тези предприятия, ако, както в случая, тази проверка не е можело да бъде довършена в първоначално предвидения срок. Той задължава Комисията единствено да предостави на проверяваните предприятия по време на проверката на документите в нейните помещения същите гаранции като тези, които тази институция е длъжна да спазва при проверките на място, както е било направено в случая.

32

Четвърто, Комисията не е нарушила и обхвата на решението за проверка, тъй като последното не изключва възможността Комисията да продължи проверката в своите помещения в Брюксел, а жалбоподателите не са посочили, че продължителността на въпросната проверка е надвишила разумния срок.

33

Във връзка с четвъртото основание на жалбоподателите Общият съд постановява, че Комисията основателно е счела, че отговорността за неправомерното поведение на PirelliCS преди 27 ноември 2001 г. преминава към PirelliCSE по силата на принципа на икономическата приемственост, поради което неин носител е PrysmianCS. Относно довода на жалбоподателите, основан на нарушение на принципа на равно третиране, Общият съд приема, че същият трябва да се съвмести с принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. Според Общия съд от това следва — дори да се предположи, че Комисията е допуснала евентуална незаконосъобразност, като не е приела, че Nexans France и Silec Cable не отговарят по силата на принципа на икономическа приемственост — че тази евентуална незаконосъобразност, с разглеждането на която той не е бил сезиран в рамките на отправената до него жалба, по никакъв начин не може да го доведе до констатация относно наличието на дискриминация, а оттам и на незаконосъобразност по отношение на тях.

34

Относно шестото основание на жалбоподателите Общият съд постановява, че те не са доказали, че Комисията не е установила надлежно наличието на нарушение на член 101 ДФЕС.

35

Във връзка със седмото основание на жалбоподателите Общият съд решава, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че срещата от 18 февруари 1999 г. бележи началото на разглежданото нарушение.

36

Относно втората част от осмото основание на жалбоподателите Общият съд постановява, че дори да се предположи, че е доказан, фактът, че както твърдят жалбоподателите, участието в разглежданото нарушение на японските предприятия е било сходно с това на европейските предприятия, що се отнася до участието в европейската картелна конфигурация, не може да постави под съмнение извода на Комисията, че разпределянето на проектите в рамките на ЕИП представлява допълнителен елемент, който следва да бъде санкциониран с увеличаване на коефициента за тежест. Освен това доводът на жалбоподателите, че Комисията е допуснала грешка в преценката в тази насока, е без значение за установяването на нарушение на принципа на равно третиране по отношение на жалбоподателите. Всъщност, макар, ако се допусне, че е основателен, подобен довод да може да обоснове увеличението на глобата, наложена на японските предприятия, принципът на равно третиране не може да обоснове каквото и да било право на недискриминационно прилагане на незаконосъобразно третиране.

37

Накрая, Общият съд отхвърля искането на жалбоподателите за намаляване на размера на наложените им глоби.

38

Жалбоподателите искат от Съда:

39

Комисията иска от Съда:

40

Pirelli иска от Съда:

41

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет твърдения. Първото твърдение е за нарушение на член 20, параграф 2 oт Регламент № 1/2003. Второто твърдение е за нарушение на принципите на лична отговорност, правна сигурност и равно третиране, както и на задължението за мотивиране. Третото твърдение е за явна грешка, допусната от Общия съд в квалификацията като единно и продължено на разглежданото нарушение. Четвъртото твърдение е за грешки при прилагане на правото, допуснати в преценката при очертаването на продължителността на нарушението. Петото твърдение е за нарушение на принципа на равно третиране относно определянето на коефициента на тежест.

42

С първото твърдение, което се отнася до точки 50—53, 58, 60 и 62—68 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите сочат, че последното е опорочено поради грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003, тъй като Общият съд е потвърдил, че Комисията е имала право, от една страна, да копира твърдите дискове на процесните компютри, без предварително да изследва естеството на документите, които са се намирали на тези твърди дискове, и относимостта им към разглежданата проверка, и от друга страна, да продължи извършването на последната в своите помещения в Брюксел.

43

Що се отнася до копирането на твърдите дискове, от текста на член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003 следвало, че когато получава достъп до помещенията на предприятие, Комисията трябвало най-напред да провери документите, свързани със стопанската дейност, за да прецени тяхната относимост към разследването, и едва след тази проверка можела да вземе копия от „тези книги или документи“, тоест от документите, които е проверила.

44

Освен това Регламент № 1/2003 уточнявал, че Комисията може да проверява и копира само книги и документи, свързани със стопанската дейност. Въпреки че компютрите на управителите на предприятие могат да се окачествят като „свързани със стопанската дейност“, не всички съдържащи се в тях файлове, данни и програми непременно били такива. Следователно, копирайки твърдите дискове на процесните компютри, Комисията неизбежно копирала и лични файлове и данни, поради което допуснала явно нарушение на член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003.

45

Разясненията относно проверките, упоменати в точка 10 от настоящото решение, не представлявали достатъчно правно основание, обосноваващо подобна практика. В съответствие с принципа на законност всяко производство, включващо копирането на съвкупности от данни, трябвало да се урежда с акт, постановен от законодателя на Съюза, или поне приет от Комисията по силата на изрично делегирани от същия законодател правомощия.

46

Същото се отнасяло за мястото, на което Комисията е оправомощена да извършва проверка. Географският обхват на правомощията по разследване, които са ѝ предоставени от член 20 от Регламент № 1/2003, бил ясно ограничен до помещенията на засегнатите предприятия, видно от текста на член 20, параграф 1 от този регламент. Освен това от член 21 от споменатия регламент следвало, че само по изключение Комисията може да упражнява правомощията си за проверка в други помещения, когато правен акт на Съюза я оправомощава изрично за целта. В случая член 20, параграф 1 от същия регламент и решението за проверка, което възпроизвеждало неговото съдържание, следователно забранявали на Комисията да продължи разглежданата проверка в своите помещения в Брюксел. Следователно тълкуването на член 20 от Регламент № 1/2003, възприето от Общия съд, било в разрез с обхвата на този регламент, както и с принципите на законност и на правна сигурност.

47

Обстоятелството, че изследването на документите в помещенията на Комисията в Брюксел се ползвало от същите гаранции, които обвързват тази институция при проверка на място, не поставяло под съмнение наличието на нарушение на Регламент № 1/2003, допуснато от нея поради продължаване на разглежданата проверка в нейните помещения в Брюксел.

48

Комисията поддържа, че първото твърдение е недопустимо, тъй като само преповтаря вече изложени в първоинстанционното производство доводи и цели да накара Съда да преразгледа доводите, представени от жалбоподателите пред Общия съд. При условията на евентуалност Комисията сочи, че това твърдение е неприложимо или поне неоснователно, тъй като почива на частичен прочит на обжалваното съдебно решение, който не взема под внимание основните констатации на Общия съд, съдържащи се в точки 50 и 56 от това съдебно решение.

49

Относно допустимостта на първото твърдение следва да се отбележи, че с него жалбоподателите оспорват тълкуването от Общия съд на член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003. От практиката на Съда е видно, че когато жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от страна на Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване пред Съда. Всъщност, ако жалбоподател не може по този начин да основе жалбата си на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило (решение от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service, C‑265/17 P, EU:C:2019:23, т. 15 и цитираната съдебна практика). Следователно първото твърдение е допустимо.

50

По същество преди всичко следва да се отбележи, че действително жалбоподателите не оспорват констатациите на Общия съд, съдържащи се в точки 50 и 56 от обжалваното съдебно решение. Според тези констатации, от една страна, копирането на твърдите дискове на процесните компютри във връзка с използваната от Комисията програма за компютърно разследване по същество представлява междинен етап, целящ да позволи на инспекторите издирването на релевантните за разглежданата проверка документи. От друга страна, от посочените констатации е видно, че в случая Комисията не е приложила направо към преписката по разследването документите, съдържащи се в копията, без да провери предварително тяхната относимост с оглед на предмета на тази проверка. Същевременно обстоятелството, че жалбоподателите не са оспорили същите тези констатации пред Общия съд, не означава, противно на твърденията на Комисията, че първото твърдение е неприложимо, що се отнася до доводите на жалбоподателите, насочени срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, съгласно които Комисията има право да копира твърдите дискове на процесните компютри. Всъщност посочените констатации сами по себе си са недостатъчни да установят, че Комисията е имала право да направи тези копия.

51

Следователно е необходимо да се изследва дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003 дава на Комисията правомощие да направи такива копия и да продължи проверката в своите помещения в Брюксел.

52

На първо място, що се отнася до изготвянето на копия на твърдите дискове на процесните компютри, следва да се отбележи, че видно както от текста на член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003, така и от неговия контекст, разрешавайки с тази разпоредба на Комисията да „взема или получава“ под всякаква форма копия или извлечения от упоменатите в член 20, параграф 2, буква б) от този регламент книги, както и от други свързани със стопанската дейност документи, законодателят на Съюза е имал предвид доказателствата, с които Комисията има право да се снабди, за да ги приложи към преписката и при необходимост да ги използва в рамките на производство, чиято цел е да се санкционират нарушенията на правото на конкуренцията на Съюза. Следователно това трябва да бъдат документи, попадащи в обхвата на предмета на проверката, което предполага, че Комисията предварително е проверила, че това е така (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 58).

53

От това следва, че Общият съд не може да се основава на член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003, за да постанови, че Комисията е имала право да копира твърдите дискове на процесните компютри.

54

Член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003, на който също се позовава Общият съд и който позволява на Комисията да проверява книгите и другите документи, свързани със стопанската дейност, независимо от носителя, на който се съхраняват, на предприятието или на сдружението от предприятия, предмет на проверката, обаче предоставя правно основание за изготвянето на такива копия (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 60).

55

Действително, следва да се отбележи, първо, че ограничавайки се в това отношение да разреши на Комисията да извърши такава проверка, без по-подробно да уточни така предоставеното на Комисията правомощие, законодателят на Съюза предоставя известна свобода на преценка на тази институция във връзка с конкретния ред условия за проверката, която тя може да извърши.

56

Следователно в зависимост от обстоятелствата Комисията може да реши да извърши проверка на данните, съдържащи се в цифровия носител на данни на проверяваното предприятие въз основа не на оригинала, а на копие от тях. Всъщност, както в случай че проверява оригиналните данни, така и в случай че анализира копие от тях, Комисията проверява едни и същи данни.

57

В този смисъл правото на Комисията да копира твърдия диск на компютър като междинен етап в изследването на данните, съдържащи се на този носител, не съставлява допълнително правомощие, предоставено на Комисията, а както основателно приема Общият съд в точка 53 от обжалваното съдебно решение, е част от правомощията за контрол, предоставени на тази институция от член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003.

58

Второ, макар действително според постоянната съдебна практика ревизионните правомощия на Комисията в областта на конкуренцията да са точно определени (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2015 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, C‑583/13 P, EU:C:2015:404, т. 31 и цитираната съдебна практика), това все пак не означава, че разпоредбите, предоставящи ревизионни правомощия на посочената институция, трябва да се тълкуват ограничително, макар в тази перспектива да следва да се гарантира, че посочените правомощия не нарушават правата на засегнатите предприятия. Посочените права обаче са гарантирани, когато — както в настоящия случай — Комисията копира данни, вярно без предварително изследване, но впоследствие проверява при стриктно спазване на правата на защита на засегнатото предприятие дали тези данни са относими към предмета на проверката, преди да приложи по делото документите, преценени за относими в това отношение, и да изтрие останалите копирани данни.

59

Следователно правото на Комисията да направи такива копия не засяга нито процесуалните гаранции, предвидени в Регламент № 1/2003, нито останалите права на проверяваното предприятие, при условие че след приключване на изследването Комисията прилага по делото само относими с оглед на предмета на проверката документи. Както констатира Общият съд в точка 56 от обжалваното съдебно решение, в случая това е така.

60

Трето, видно от фактическите констатации на Общия съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, Комисията използва програма за компютърно разследване, която се нуждае от предварителен етап, наречен „индексиране“, който обикновено отнема значително време. Същото важи за следващия етап от процеса на обработка на информацията, през който Комисията изследва тези данни, видно впрочем от фактите по делото. Следователно в интерес не само на Комисията, но и на засегнатото предприятие е при извършване на проверката тази институция да използва копие на посочените данни, което ще позволи на предприятието да продължи да използва първоначалните данни, както и носителите, на които се намират, непосредствено след като е изготвено такова копие, и следователно ще намали намесата в неговата работа, предизвикана от проверката на Комисията.

61

При това положение доводите на жалбоподателите, отнасящи се до изготвянето на копия на твърдите дискове на процесните компютри и основаващи се на текста на член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003 и общата структура на член 20, параграф 2 от него, трябва да бъдат отхвърлени.

62

На второ място, що се отнася до решението на Комисията да продължи изследването на копията на твърдите дискове на процесните компютри в своите помещения в Брюксел, следва да се отбележи, че действително, видно както от текста и структурата на член 20 от Регламент № 1/2003 — както предвижда член 20, параграф 1 от него — проверката „на предприятия или на сдружения на предприятия“ трябва да започне и по принцип би трябвало да продължи в тях, поради което, от една страна, член 20, параграф 2, буква а) от този регламент разрешава на Комисията да „влиза във всички помещения, имоти и транспортни средства“ на последните, и от друга страна, член 20, параграф 3 от същия регламент задължава Комисията в разумен срок преди извършване на проверката да уведоми органа по конкуренция на държавата членка, „на чиято територия ще се извърши тя“. Отново по същата причина в случая решението за проверка задължава Prysmian да се подчинят на проверката „във всички [техни] помещения“ и в помещенията на дъщерните им дружества.

63

При все това, както основателно отбелязва Общият съд в точка 58 от обжалваното съдебно решение, член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003 не предвижда, както твърдят жалбоподателите, че проверката на книгите и документите, свързани със стопанската дейност на проверяваните предприятия, трябва при всички обстоятелства да се извърши единствено в помещенията на тези предприятия (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 78).

64

Същото важи за решението за проверка, което се ограничава да предвиди, че разглежданата проверка може да се извърши във всички помещения на жалбоподателите.

65

Всъщност в сравнение с извършването на проверката в помещенията на проверяваните предприятия, продължаването на тази проверка в помещенията на Комисията само по себе си не би представлявало допълнително нарушение на правата на тези предприятия, което би изисквало подобна възможност да бъде изрично предвидена по отношение на Комисията, без тя да може да бъде имплицитно изведена от правомощията, предоставени на тази институция с член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003. Фактът, че в някои случаи възможността проверката да бъде продължена в помещенията на Комисията не би била необходима, за да може Комисията да я извърши, не означава, че подобна възможност е изключена при всички обстоятелства (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 80).

66

Всъщност основателни причини, които са и в интерес на засегнатите предприятия, могат да накарат Комисията да реши да продължи в помещенията си в Брюксел проверката на данните, които е събрала в рамките на съответното предприятие. В това отношение следва да се припомни, както следва от точка 60 от настоящото решение, че времето, необходимо за обработката на електронните данни, може да се окаже значително. Вменяването на задължение на Комисията да обработва такива данни само в помещенията на проверяваното предприятие, когато става въпрос за особено обемни данни, обаче би могло да доведе до значително удължаване на присъствието на инспекторите на място в това предприятие, което би могло да намали ефикасността на проверката и ненужно да увеличи намесата във функционирането на посоченото предприятие вследствие на проверката (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 81).

67

Освен това следва да се припомни, видно от точка 60 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателите не упрекват Комисията, че при проверката на копията на твърдите дискове на процесните компютри, извършена в нейните помещения в Брюксел, тя е действала по начин, различен от този, по който би действала, ако проверката бе извършена в помещенията на жалбоподателите. Действително, жалбоподателите не оспорват, че проверката, извършена от Комисията в нейните помещения в Брюксел, е била осъществена при строго спазване на правата им на защита, тъй като Комисията е гарантирала през цялото времетраене на разглежданата проверка защитата на засегнатите данни и е приложила към преписката само документите, за които вече се е уверила, че са относими за целите на посочената проверка.

68

Тълкуването на член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003, съгласно което Комисията може евентуално да продължи в помещенията си в Брюксел проверката, която надлежно е започнала в помещенията на проверяваното предприятие или сдружение на предприятия, не се поставя под съмнение от довода на жалбоподателите, че само по изключение член 21 от този регламент позволява на Комисията да упражнява своите правомощия за проверка „в други помещения“. Всъщност посоченият член 21 се отнася до положение, което е напълно различно от посоченото в член 20 от този регламент, а именно възможността Комисията да извършва проверки в помещения, различни от помещенията, които се използват за осъществяването на стопанска дейност на съответното предприятие, като например домовете или транспортните средства на членове на неговия персонал, при положение че е налице основателно подозрение, че в тях са съхранявани книги или други свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката документи, които биха могли да бъдат от значение за доказването на тежко нарушение на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 85).

69

Тълкуването на член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003, посочено в предходната точка, също не се поставя под съмнение от довода на жалбоподателите, че подобно тълкуване би предоставило на Комисията възможност да извършва дистанционни проверки или да нарежда на засегнатите предприятия да ѝ предават копия на цели твърди дискове, стига Комисията да предостави подходящи гаранции. Всъщност възможността Комисията да продължи в помещенията си в Брюксел проверката, която е започнала в помещенията на проверяваното предприятие, няма никакво значение за въпроса дали тази институция има право на основание член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003 да извършва действия по разследване като посочените от жалбоподателите. В това отношение следва да се отбележи, че обстоятелството, че Комисията продължава проверката в собствените си помещения, означава, че става въпрос за продължаване на една и съща проверка, започнала в помещенията на предприятие, а не за нова проверка при трето лице (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 84).

70

Следва обаче да се уточни, че Комисията може на основание член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003 да използва възможността да продължи в помещенията си в Брюксел проверката на книгите и другите документи, свързани със стопанската дейност на проверяваното предприятие, само когато може основателно да приеме, че е обосновано да действа по този начин в интерес на ефикасността на проверката или за да избегне прекомерната намеса във функционирането на съответното предприятие (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 87).

71

В случая, видно от изложението на установените от Общия съд факти, припомнено по същество в точки 10—14 от настоящото решение, инспекторите прекарват общо три дни в помещенията на жалбоподателите, а именно от 28 до 30 януари 2009 г. Те копират твърдите дискове на процесните компютри на компютърно устройство за съхранение на данни, както и на компютър на Комисията. Устройството и компютърът са поставени в запечатани пликове и отнесени в служебните помещения на Комисията в Брюксел. Впоследствие изследването на иззетите данни в Брюксел в присъствието на представителите на жалбоподателите продължава три работни дни, а именно от 26 февруари до 2 март 2009 г., което означава, че в момента, в който Комисията е решила да продължи разглежданата проверка в помещенията си в Брюксел, е имало особено голям обем цифрови данни, които все още не са били обработени.

72

При това положение следва да се приеме, че Комисията не е действала незаконосъобразно, като е решила да продължи разглежданата проверка в помещенията си в Брюксел. Всъщност с оглед на установените от Общия съд фактически обстоятелства Комисията е могла законосъобразно да приеме, че е обосновано да продължи проверката в помещенията си в Брюксел, като по този начин избегне удължаване на присъствието на инспекторите в помещенията на жалбоподателите, което е в интерес на ефикасността на проверката и има за цел да се избегне прекомерната намеса във функционирането на тези предприятия (вж. по аналогия решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 89).

73

Накрая, както е видно от точка 65 от настоящото решение, възможността на Комисията да продължи да проверява книгите и другите документи, свързани със стопанската дейност на дадено предприятие, на основание член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003 в помещенията си в Брюксел, зависи от констатацията, че такова продължаване не води до нарушаване на правото на защита и не представлява допълнително нарушение на правата на съответните предприятия в сравнение с това, което е присъщо при извършването на проверка в помещенията им. Би трябвало обаче да се констатира наличието на такова нарушение, ако продължаването на проверката в помещенията на Комисията в Брюксел води до допълнителни разходи за проверяваното предприятие, произтичащи единствено от това продължаване. От това следва, че когато продължаването на проверката може да доведе до такива допълнителни разходи, Комисията може да го направи само при условие че приема да възстанови тези разходи, когато съответното предприятие ѝ представи надлежно мотивирано искане в този смисъл (решение от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 90).

74

Предвид изложеното първото твърдение следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

75

С второто твърдение, което се отнася до точки 130—140 и 144—148 от обжалваното съдебно решение и се разделя на три части, жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото, като е потвърдил основателността на спорното решение, в което се приема, че PrysmianCS отговаря за разглежданото нарушение през целия период на осъществяването му, а именно от 18 февруари 1999 г. до 27 януари 2009 г., въпреки че то било учредено едва на 27 ноември 2001 г.

76

В първата част от второто твърдение жалбоподателите сочат, че Общият съд е нарушил принципите на лична отговорност и правна сигурност.

77

От практиката на Съда следвало, че по принцип физическото или юридическо лице, което управлява предприятието, участвало в нарушението на правото на конкуренцията на Съюза в момента на извършването му, следва да отговаря за него, макар към момента на приемане на решението, с което нарушението се констатира, за стопанисването на това предприятие да отговаря друго физическо или юридическо лице. Само изключителни обстоятелства можели да обосноват изключения от този общ принцип, обслужващи полезния ефект и възпиращото действие на правилата на конкуренцията на Съюза. В тези случаи отговорността можела да се вмени на това друго физическо или юридическо лице в съответствие с принципа на икономическа приемственост. От практиката на Съда следвало също, че такива обстоятелства са налице, когато физическото или юридическо лице, извършило нарушението, е престанало да съществува, правно или икономически, и е налице устройствена връзка между първоначалния и новия предприемач, който следователно прилага същите търговски указания.

78

Поради това в случая Общият съд най-напред трябвало да идентифицира от относимата гледна точка на националното дружествено право първоначалния предприемач в PrysmianCS, а именно Pirelli, в което PirelliCS се вляло. Общият съд обаче не извършил такова изследване и приложил принципа на икономическа приемственост просто като алтернатива на принципа на личната отговорност на юридическите лица, видно от факта, че отхвърлил като непораждаща последици възможността Комисията да е допуснала грешка при прилагане на правото, приемайки че PirelliCSE се явява правоприемник на PirelliCS. Това била явна грешка при прилагане на правото, в резултат от която, в разрез с принципа на правна сигурност, на Комисията било признато абсолютно право на преценка, позволяващо ѝ да определя юридическото лице, на което може да бъде наложена глоба при прехвърляне на активи в рамките на една и съща група.

79

Комисията поддържа, че второто твърдение е недопустимо, тъй като жалбоподателите се ограничават да повторят пред Съда доводи, които вече са изложили пред Общия съд. Реално жалбоподателите искали от Съда да преразгледа доказателствата, които вече са били разгледани от Общия съд.

80

При условията на евентуалност второто твърдение било неоснователно.

81

Pirelli поддържа, че принципът на икономическа приемственост намира приложение не само когато първоначалният предприемач, който е извършител на нарушението, е престанал да съществува, а и когато вече той не осъществява стопанска дейност на съответния пазар. В случая, след настъпилото през 2001 г. разделяне, PirelliCS станало фасадно дружество, а PirelliCSE било единственият негов икономически и правен наследник. Съществуването на първоначалното дружество майка, Pirelli, продължаващо в момента на приемане на спорното решение, не влияело по никакъв начин на този извод. Pirelli добавя, че във всички случаи то не би избегнало отговорност за разглежданото нарушение, но би носило съвместна и солидарна отговорност за него заедно с PrysmianCS за периода от 18 февруари 1999 г. до 28 юли 2005 г.

82

Според Pirelli първата част от второто твърдение следователно е неприложима и при всички положения неоснователна.

83

В съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 49 от настоящото решение, като се има предвид, че първата част от второто твърдение съдържа критика на разгледан от Общия съд правен въпрос, в тази си част, противно на твърденията на Комисията, твърдението трябва да се счита за допустимо, тъй като такъв правен въпрос може да бъде предмет на ново обсъждане на етапа на обжалване пред Съда.

84

Следва обаче да се отбележи, че представените от жалбоподателите доводи в подкрепа на първата част от второто им твърдение почиват на неправилно тълкуване на практиката на Съда в тази област.

85

Действително, той е имал повод да уточни, по въпроса при какви обстоятелства дадено образувание, което не е извършител на нарушение на правото на конкуренция на Съюза, може все пак да бъде санкционирано за него, че в тази хипотеза попадат случаите, при които образуванието, извършило нарушението, престава да съществува в правния мир или да участва в икономическия оборот, при положение че санкция, наложена на предприятие, което не извършва повече икономическа дейност, може да се окаже лишена от възпиращото си действие. Ако обаче образуванието, извършило нарушението, продължава както да съществува в правния мир, така и да извършва икономическа дейност, по принцип Комисията е задължена да наложи разглежданата глоба на това образувание (вж. в този смисъл решение от 29 март 2011 г., ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 144 и 145).

86

От практиката на Съда следва също, че когато дадено образувание, извършило нарушение на правото на конкуренция на Съюза, претърпява правна или организационна промяна, от тази промяна не следва по необходимост възникването на ново образувание, освободено от отговорност за нарушенията на правно предхождащото го образувание, стига поне от икономическа гледна точка двете образувания да са идентични. Всъщност, ако предприятията биха могли да избегнат санкции чрез обикновено изменение на правния си статут вследствие на реорганизация, прехвърляне или други правни или организационни промени, би могло да се възпрепятства осъществяването на целта да се санкционират действията, които противоречат на правото на конкуренцията на Съюза, и да се предотврати тяхното възобновяване посредством възпиращи санкции (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin, C‑434/13 P, EU:C:2014:2456, т. 40, както и цитираната съдебна практика).

87

Затова Съдът е приел, че когато две образувания съставляват едно икономическо образувание, обстоятелството, че образуванието, което е извършило нарушението, продължава да съществува, само по себе си не е пречка за санкциониране на образуванието, на което то е прехвърлило икономическата си дейност, по-конкретно когато тези образувания са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, са изпълнявали по същество едни и същи търговски указания (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., Комисия/Parker Hannifin Manufacturing и Parker-Hannifin, C‑434/13 P, EU:C:2014:2456, т. 41, както и цитираната съдебна практика).

88

Въз основа на тази съдебна практика и фактически обстоятелства, изложени за самостоятелна преценка от него, в точки 130—133 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава, че PirelliCSE трябва да се счита за образуванието, което се явява икономически наследник на PirelliCS, считано от 27 ноември 2001 г., поради което по силата на принципа на икономическа приемственост Комисията правилно приема, че отговорността за участието на PirelliCS в разглежданото нарушение е преминала върху PirelliCSE.

89

Жалбоподателите не оспорват, че условията, упоменати в точка 87 от настоящото съдебно решение, в случая са били изпълнени.

90

При посочените обстоятелства, без да допуска грешка, Общият съд е приел, че Комисията е имала право да счита, че PirelliCSE се явява икономически наследник на PirelliCS.

91

Освен това правилно Общият съд постановява в точка 140 от обжалваното съдебно решение, че дори да се приеме, че Комисията е допуснала грешка, като е счела, че PirelliCSE е правоприемник на PirelliCS, тази констатация е без значение за вменяването на първото дружество на отговорността за прякото участие в разглежданото нарушение преди 27 ноември 2001 г., тъй като във всички случаи Комисията правилно е констатирала, че PirelliCSE е икономически наследник на PirelliCS.

92

В допълнение, що се отнася до довода на жалбоподателите, свързан с полезния ефект и възпиращото действие на правилата на конкуренцията на Съюза, следва да се припомни, че в спорното решение Комисията също установява отговорността на Pirelli за разглежданото нарушение в качеството му на дружество майка на Pirelli CS и на PirelliCSE през периода от 18 февруари 1999 г. до 28 юли 2005 г.

93

С оглед на посоченото първата част от второто твърдение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

94

С втората част от второто твърдение жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото при прилагане на принципа на равно третиране в настоящия случай. Nexans France и Silec Cable се намирали в сравнимо положение с PrysmianCS, тъй като са били създадени след вътрешни реорганизации, за да поемат съществуваща дейност, включително служителите и активите, засегнати от съглашателските практики, свързани с картела, с оглед на прехвърлянето им на трети лица. Принципът на икономическа приемственост обаче бил приложен само по отношение на PrysmianCS.

95

От практиката на Съда следвало, че когато по отношение на картел Комисията приема специфичен метод за определяне на отговорността на дружествата майки за извършени от техни дъщерни дружества нарушения, освен при особени обстоятелства тя трябвало да приложи едни и същи методологични критерии по отношение на всички дружества майки. Тази съдебна практика намирала приложение и когато Комисията решава, че някой от адресатите на нейното решение отговаря на основание на принципа на икономическа приемственост, без обаче да третира по същия начин други негови адресати. Действително, макар Комисията да разполага с известно право на преценка относно прилагането на посочения принцип за възлагане на отговорност на дружества майки, тя не била длъжна да го прилага.

96

За сметка на това, когато посочената институция решава да приложи този принцип, тя била задължена да го направи по отношение на останалите участващи в картела предприятия, намиращи се в сходно положение. В случая следователно Общият съд допуснал грешка, като приел, че не било незаконосъобразно решението на Комисията да не прилага принципа на икономическа приемственост към други адресати на спорното решение освен PrysmianCS.

97

Оттам и позоваването в точки 145 и 146 от обжалвано съдебно решение, което Общият съд прави на практиката на Съда, съгласно която спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което означава, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, било без значение.

98

Комисията поддържа, че второто твърдение е недопустимо поради вече изложените в точка 79 от настоящото съдебно решение причини, а при условията на евентуалност — неоснователно.

99

Pirelli сочи, че втората част от това твърдение е неоснователна.

100

В съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 49 от настоящото решение, като се има предвид, че втората част от второто твърдение се отнася до разгледан от Общия съд правен въпрос, в тази си част, противно на посоченото от Комисията, твърдението трябва да се счита за допустимо, тъй като такъв правен въпрос може да бъде предмет на ново обсъждане на етапа на обжалване пред Съда.

101

Следва да се припомни, че принципът на равно третиране е основен принцип на правото на Съюза, предвиден в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От постоянната практика на Съда е видно, че този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по-специално решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 51).

102

В случая жалбоподателите сочат, че Общият съд е нарушил този принцип, като е потвърдил решението на Комисията, съгласно което PrysmianCS отговаря за разглежданото нарушение през период, предхождащ неговото учредяване, основавайки се на принципа на икономическа приемственост, при положение че Комисията не е приложила същия принцип по отношение на Nexans France и Silec Cable, две предприятия, които според жалбоподателите са се намирали в сравнимо положение с PrysmianCS.

103

В подкрепа на тази част от твърдението жалбоподателите излагат по същество два довода.

104

От една страна, жалбоподателите се позовават на практиката на Съда, установена по-специално с решение от 18 юли 2013 г., Dow Chemical и др./Комисия (C‑499/11 P, EU:C:2013:482), в точка 50 от което той постановява, че когато в случай на картел Комисията възприема определен метод, за да определи отговорността на визираните дружества майки за нарушенията на техни дъщерни дружества, освен ако не са налице особени обстоятелства, тя трябва да се основе на едни и същи критерии за всички тези дружества майки.

105

Във връзка с този довод следва да се припомни, че делото, по което е постановено това решение, се отнася до положение, при което от решението на Комисията е видно, че във връзка с възлагането на отговорността за нарушение, извършено от дъщерно дружество, на дружество майка, тя е избрала определен метод, за да определи отговорността на съответните дружества майки, който следователно е трябвало да приложи към всички участващи в това нарушение предприятия (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2012 г., Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия, C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:479, т. 50, 53, както и 59). Дори да се допусне, че тази съдебна практика може да се приложи спрямо възлагането на отговорността за нарушение на основание на принципа на икономическа приемственост, следва да се констатира, че жалбоподателите не са доказали, че Комисията е избрала да приложи определен метод относно привеждането в действие на този принцип, който да е в отклонение от общите правила. Поради това от спорното решение не следва, че има определен метод, който е трябвало да бъде следван за всички участващи в разглежданото нарушение предприятия.

106

Оттук следва, че жалбоподателите не биха могли основателно да се позовават на упоменатата в точка 104 от настоящото решение съдебна практика, за да установят, че в случая е бил нарушен принципът на равенство.

107

От друга страна, жалбоподателите сочат, че след като Комисията е избрала да се основе на принципа на икономическа приемственост, за да установи отговорността на PrysmianCS за периода преди неговото учредяване, тя е трябвало да приложи същия метод по отношение на Nexans France и Silec Cable. В този смисъл жалбоподателите действително твърдят, както основателно сочи Pirelli, че спорното решение е опорочено от незаконосъобразност, що се отнася до тези две дружества.

108

Както Общият съд правилно отбелязва в точка 146 от обжалваното съдебно решение обаче, от практиката на Съда следва, че спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (решение от 16 юни 2016 г., Evonik Degussa и AlzChem/Комисия, C‑155/14 P, EU:C:2016:446, т. 58, както и цитираната съдебна практика).

109

Поради това жалбоподателите не биха могли да се основават на евентуална незаконосъобразност, допусната от Комисията по отношение на Nexans France и Silec Cable, за да оспорят обжалваното съдебно решение по този въпрос.

110

С оглед на изложеното втората част от второто твърдение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

111

С третата част от второто твърдение жалбоподателите сочат, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС, като не се е произнесъл по оплакването им, основаващо се на характера на изключение на принципа на икономическа приемственост, и като е отхвърлил първата и втората част от четвъртото изложено от тях основание в първоинстанционното производство въз основа на противоречиви мотиви.

112

Комисията поддържа, че второто твърдение е недопустимо поради вече изложените в точка 79 от настоящото съдебно решение причини, а при условията на евентуалност — неоснователно. Освен това третата част била неприложима, тъй като не давала самостоятелно основание, позволяващо отмяната на обжалваното съдебно решение.

113

Тъй като тази част от твърдението е за порок в мотивите на обжалваното съдебно решение и следователно за неизпълнение на законово задължение, възложено на съда на Съюза, противно на твърденията на Комисията, тя трябва да се счита за допустима.

114

По същество следва да се отбележи, от една страна, че след обосновката, че следваният от Комисията подход в спорното решение относно прилагането на принципа на икономическа приемственост е в съответствие с практиката на Съда, Общият съд не е бил задължен да отговаря конкретно на довода на жалбоподателите във връзка с твърдения характер на изключение на такова прилагане на принципа. От друга страна, жалбоподателите не уточняват в какво именно се състои вътрешната противоречивост или липсата на логика в мотивите, представени от Общия съд в това отношение.

115

С оглед на изложеното третата част от второто твърдение, както съответно и твърдението като цяло, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

116

С третото си твърдение, което се отнася до точки 169—186 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите сочат, че Общият съд е допуснал явна грешка във връзка с квалифицирането на разглежданото нарушение като единно и продължено. Всъщност Общият съд потвърдил, че Комисията е представила достатъчно точни доказателства, позволяващи да се установи съществуването на трите елемента, съставляващи картела, без обаче да се произнесе по основния довод, изложен от жалбоподателите в първоинстанционното производство, че Комисията не е установила, че в случая е налице единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

117

От практиката на Съда следвало, че трябва да бъдат изпълнени три условия, за да се вмени на предприятие отговорността за участието му в единно продължено нарушение, а именно наличие на общ план с обща антиконкурентна цел, принос на предприятието в този план и запознатост от страна на същото с антиконкурентния принос на останалите участници. Общият съд неправилно потвърдил спорното решение, без да прецени дали наличието на споразумение за „националната територия“, ако се допусне за доказано, е било достатъчно да установи връзка между събраните доказателства, отнасящи се до твърде разнородни положения и споразумения, така че надлежно да се установи наличието на единно продължено нарушение. В тази връзка списъкът с доказателствата, обобщен в точки 172 и 173 от обжалваното съдебно решение, изобщо не доказвал наличието на връзка между двете конфигурации на картела и твърдяното споразумение за „националната територия“.

118

Общият съд по-специално изопачил доказателствата във връзка със споразумението за „националната територия“, както и довода на жалбоподателите, че това понятие е неприложимо и лишено от смисъл, тъй като азиатските производители на електрически кабели не са проявявали никакъв интерес от навлизане на пазарите на европейските производители, и обратно.

119

В точка 180 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че дадено споразумение, което има за цел да защити европейските производители на тяхната територия на Съюза от действителна или потенциална конкуренция от страна на други чуждестранни производители, може да ограничи конкуренцията, освен ако не са налице непреодолими пречки за навлизането на европейския пазар, изключващи каквато и да е потенциална конкуренция от страна на тези чуждестранни производители. С тези съображения Общият съд не отговорил на изложения от жалбоподателите довод в жалбата, поставяща началото на производството пред него, а именно че Комисията е разширила приложното поле на сътрудничеството при износ по отношение на цялата територия на Съюза посредством споразумение за „националната територия“, при положение че прилагането на такова споразумение изобщо не е било предмет на обсъждания по време на срещите, проведени в рамките на конфигурацията A/R на картела, най-вече поради това че от стратегическа гледна точка азиатските производители нямали интерес от участие в конкурентни процедури по проекти, осъществявани на територията на Съюза.

120

Противно на посоченото от Общия съд в точка 183 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите твърдели не че участието на японските и южнокорейските производители на пазара в ЕИП е „технически невъзможно“, а че поначало нямало никакво основание от икономическо естество, оправдаващо толкова голяма инвестиция. Поради това Общият съд изопачил разясненията, предоставени в това отношение от жалбоподателите.

121

Комисията поддържа, че третото твърдение е недопустимо. Всъщност с него жалбоподателите излагали отново вече представени в първоинстанционното производство доводи и целели да накарат Съда да ги преразгледа. Освен това жалбоподателите не изпълнили възложеното им с член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда задължение, тъй като не откроили конкретните части от обжалваното съдебно решение, доказващи надлежно, че Общият съд е изопачавал доказателства.

122

При условията на евентуалност Комисията сочи, че това твърдение е неоснователно, тъй като Общият съд не се задоволил да потвърди квалификацията на разглежданото нарушение, възприета от Комисията, а разгледал редица доказателства, приложени по делото, и по-конкретно обсъжданията относно разпределянето на европейските проекти, които демонстрирали, че същите са част от единно продължено нарушение, обхващащо двете конфигурации на картела.

123

Що се отнася до допустимостта на третото твърдение, следва да се констатира, от една страна, че противно на твърденията на Комисията, конкретните части от обжалваното съдебно решение, визирани в третото твърдение на жалбоподателите, са откроени достатъчно ясно в жалбата до Съда.

124

От друга страна, следва да се отбележи, че в подкрепа на това твърдение жалбоподателите сочат два отделни довода. Първият от тях е, че Общият съд не се е произнесъл по въпроса дали Комисията е установила, че разглежданото нарушение представлява единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 55 от Споразумението за ЕИП. Вторият довод от своя страна се основава на това, че Общият съд е изопачил доказателства относно споразумението за „националната територия“.

125

Докато в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 49 от настоящото решение, първият от тези доводи е свързан с правен въпрос, разгледан от Общия съд, който може отново да бъде обсъден в производство по обжалване пред Съда, това не се отнася за втория довод.

126

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси. Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на тези факти и на тези доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 26 септември 2018 г., Philips и Philips France/Комисия, C‑98/17 P, непубликувано, EU:C:2018:774, т. 40, както и цитираната съдебна практика).

127

Действително, жалбоподателите упрекват Общия съд, че е изопачил доказателства относно споразумението за „националната територия“. Следва обаче да се отбележи, че жалбоподателите не са идентифицирали доказателствата, които са били опорочени по този начин, а още по-малко пък са установили, че Общият съд може да бъде упрекнат в подобно изопачаване. Всъщност жалбоподателите се задоволяват с твърдението, че единственото конкретно доказателство, упоменато в този контекст, потвърждава тяхната позиция.

128

От това следва, че аргументацията на жалбоподателите, отнасяща се до преценката на доказателствата относно споразумението за „националната територия“, трябва да се счита за недопустима.

129

Доводът, изведен от твърдяно изопачаване на един от техните доводи, което би трябвало да се изведе от точка 183 от обжалваното съдебно решение, почива на частичен прочит на това съдебно решение. Всъщност в тази точка от посоченото съдебно решение Общият съд, противно на това, което жалбоподателите са изтъкнали, е приел, че участието на азиатските производители в проекти в рамките на ЕИП „не е било нито технически невъзможно, нито икономически нежизнеспособно“. Дори да се допусне, че Общият съд е направил грешка, приемайки че жалбоподателите са изходили от техническата невъзможност за навлизането на азиатските производители на този пазар, това не променя факта, че този съд се е позовал и на довода на жалбоподателите, че отсъствието на посочените производители от ЕИП се дължи на съображения от икономически порядък. При посочените обстоятелства жалбоподателите не са установили, че твърдяната грешка на Общия съд би могла да постави под съмнение извода, който той е направил.

130

По същество следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда, за да се докаже, че предприятие е участвало в единно нарушение на правото на конкуренцията на Съюза, трябва да се установи, че то е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници в картела общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия, C‑99/17 P, EU:C:2018:773, т. 172 и цитираната съдебна практика).

131

В отговор на въпрос на Съда по време на заседанието, приканващ жалбоподателите да уточнят къде в първоинстанционната си жалба са посочили, че Комисията не е установила, че разглежданото нарушение отговаря на необходимите условия съгласно цитираната в предходната точка съдебна практика, за да бъде квалифицирано като единно продължено нарушение, те цитират точка 110 от споменатата жалба. В тази точка не са упоменати нито посочените условия, нито споменатата съдебна практика. От това следва, че пред Общия съд жалбоподателите не са представили достатъчно ясно довода, че Комисията не е доказала, че разглежданото нарушение отговаря на всички условия, необходими за квалифицирането му като единно продължено нарушение.

132

Освен това следва да се отбележи, че в рамките на шестото основание в първоинстанционното производство жалбоподателите сочат, че Комисията не е установила надлежно наличието на споразумение за „националната територия“, което според тази институция било ключов елемент от картела, и следователно същата не е установила, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, обхващащо цялата територия на ЕИП.

133

В точка 174 от обжалваното съдебно решение обаче въз основа на фактическите преценки, съдържащи се в точки 170—173 от това решение, Общият съд постановява, че Комисията е доказала надлежно наличието на това споразумение. В това отношение следва да се припомни, че тъй като доводите на жалбоподателите целят да поставят под съмнение тази преценка, те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими, видно от практиката на Съда, посочена в точка 126 от настоящото решение.

134

От изложените съображения е видно, че третото твърдение следва да бъде отхвърлено като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

135

С четвъртото си твърдение, което се отнася до точки 199—217 от обжалваното съдебно решение и съдържа четири части, жалбоподателите поддържат, че констатацията на Общия съд, че Комисията не е допуснала грешка, приемайки че началният момент на разглежданото нарушение бележи срещата, състояла се на 18 февруари 1999 г., е опорочена от грешки при прилагане на правото.

136

С първата част от това твърдение жалбоподателите упрекват Общия съд, че се е произнесъл ultra petita и е нарушил правото им на защита, като е основал констатацията си на мотиви относно Super Tension Cables Export Agreement (Споразумение за износа на кабели с много високо напрежение, наричано по-нататък „споразумението STEA“), отнасящо се до подземните електрически кабели, Sub-marine Cable Export Association (Асоциация за износ на подводни кабели, наричана по-нататък „SMEA“) и твърдяното неписано споразумение между европейските, японските и южнокорейските производители, с което тези три групи производители се задължавали да не се конкурират помежду си в съответните си „национални територии“ и което съпътствало посочените договорености (наричано по-нататък „неписаното споразумение“).

137

Жалбата, внесена от жалбоподателите в Общия съд, се отнасяла само до твърдяното нарушение на правото на конкуренцията на Съюза, извършено между 1999 г. и 2009 г., констатирано в спорното решение. Квалифицирайки споразумението STEA, SMEA и неписаното споразумение, прекратени през 1997 г., като антиконкурентни споразумения, Общият съд следователно се произнесъл по въпроси, които не били част от предмета на спора, очертан в жалбата до Общия съд. Освен това изобщо нито споразумението STEA, нито пък SMEA или неписаното споразумение били счетени за противоречащи на член 101 ДФЕС в рамките на административното производство, приключило със спорното решение. Поради това жалбоподателите изобщо не са имали възможност официално да оспорят подобна констатация за незаконосъобразност, насочена срещу тях. По аргумент за по-силното основание жалбоподателите не били в състояние да упражнят ефективно правото си на защита в това отношение в хода на производството пред Общия съд.

138

Комисията поддържа, че четвъртото твърдение е недопустимо, тъй като с него жалбоподателите представяли отново вече обсъдени в хода на първоинстанционното производство доводи и целели да накарат Съда да ги преразгледа.

139

При условията на евентуалност това твърдение било неприложимо, тъй като се основавало на твърдение за неправилно тълкуване на споразумението STEA и относно SMEA, при положение че последните били упоменати в спорното решение само с цел да се опише контекстът, в който е било поставено началото на картела. От това следвало, че дори да се допусне, че четвъртото твърдение трябва да бъде уважено, това не било достатъчна причина да се счита, че Общият съд е допуснал грешка, потвърждавайки началната дата на разглежданото нарушение, възприета от Комисията. Според Комисията четвъртото твърдение при всички случаи е неоснователно.

140

С първата част от четвъртото твърдение жалбоподателите упрекват Общият съд, че се е произнесъл ultra petita и е нарушил правото им на защита. Противно на твърденията на Комисията, тази част следователно се отнася до правен въпрос, свързан със съображенията на Общия съд, който поради това може да бъде обсъден в рамките на производството по обжалване и съответно трябва да бъде обявен за допустим.

141

По същество следва да се констатира, на първо място, че от обжалваното съдебно решение е видно, че при разглеждане на въпроса дали основателно Комисията определя началото на разглежданото нарушение на 18 февруари 1999 г., в точка 201 от обжалваното съдебно решение Общият съд е взел под внимание направените от Комисията констатации в съображение 64 от спорното решение относно споразумението STEA, SMEA, както и неписаното споразумение, а в точка 202 от това съдебно решение е отбелязал, че картелът възпроизвежда описаната от тази институция схема, що се отнася до предхождащите я договорености. Разглеждайки същите въпроси, Общият съд добавя в точка 203 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е представила доказателства, които жалбоподателите не оспорват надлежно с помощта на конкретни доводи, от които е видно, от една страна, че производителите на електрически кабели, сключили посочените споразумения, са съзнавали неправомерния им характер, и от друга страна, че са предвиждали в бъдеще да ги реорганизират.

142

Следователно в резултат от това изследване Общият съд изобщо не се произнася ultra petita. Всъщност решението, което взема Общият съд в резултат от изследването, а именно да отхвърли възражението на жалбоподателите срещу определяне за начало на разглежданото нарушение на датата 18 февруари 1999 г., е в съответствие с отправеното от Комисията до него искане в този смисъл.

143

На второ място, следва да се констатира, че Общият съд не е нарушил и правото на защита на жалбоподателите в тази връзка. От една страна, както основателно отбелязва Комисията, обстоятелствата, изложени в съображение 64 от спорното решение, са били включени още в изложението на възраженията, което жалбоподателите са имали възможност да оспорят в рамките на административното производство пред Комисията. От друга страна, от съображение 506 от спорното решение, на което Общият съд се позовава в точка 199 от обжалваното съдебно решение, е видно, че за да прецени доказателствата за срещата от 18 февруари 1999 г., Комисията е взела предвид поведението на засегнатите страни преди тази дата, от което според споменатата институция е личало, че съответните предприятия възнамеряват отново да въведат предходните договорености. Тази бележка може да се разбира единствено като отпращаща към договореностите, описани в съображение 64 от спорното решение. При тези обстоятелства жалбоподателите е трябвало да очакват, че Общият съд ще отчете и този контекст.

144

Предвид гореизложеното първата част от четвъртото твърдение трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

145

Във втората част от четвъртото твърдение жалбоподателите сочат, че Общият съд е изопачил доказателства, представени пред него, и е приложил неправилен правен критерий в рамките на своя анализ, поради което неоснователно е квалифицирал споразумението STEA, SMEA и неписаното споразумение като „антиконкурентни споразумения“, засягащи търговията между държавите членки. Всъщност в това отношение Общият съд се основал неправилно на констатациите, съдържащи се в съображение 64 от спорното решение, без да провери дали те са подкрепени с доказателства. Освен това било явно неправилно да се твърди, че жалбоподателите никога не са възразявали или оспорвали направените от Комисията констатации в съображение 64 от спорното решение.

146

В третата част от четвъртото твърдение жалбоподателите поддържат, че неправилната квалификация на споразумението STEA, на SMEA и на неписаното споразумение като „антиконкурентни споразумения“, срещу която е насочена втората част от това твърдение, изцяло изопачава анализа на Общия съд относно контекста, в който започва разглежданото нарушение, и непоправимо засяга потвърждението, което е направил на извода на Комисията, до който тя достига в спорното решение, а именно че твърденият картел е започнал на 18 февруари 1999 г.

147

Действително, като се има предвид, че повечето доказателства, на които Комисията основала този извод и които Общият съд съобразил в точки 200—206 от обжалваното съдебно решение, се отнасяли до договореностите относно „износните територии“, посочените доказателства не трябвало да се вземат предвид при установяване на началната дата на нарушение, включващо споразумение за „националната територия“, което произвежда действие в ЕИП.

148

Тази погрешна интерпретация на фактическия контекст освен това довела Общия съд до изопачен анализ на бележките от срещата на 18 февруари 1999 г., тоест на първия документ, съдържащ минимални и оспорими позовавания на правилото за „националната територия“. От бележките ясно се виждало, че участниците в срещата нямали съгласие по основните характеристики на бъдещите споразумения.

149

От точка 210 от обжалваното съдебно решение било видно, че Общият съд тълкува тези бележки просто като потвърждение на предходни обсъждания. Поради това посочената точка от обжалваното съдебно решение съдържала две погрешни констатации. От една страна, нямало доказателство, свързващо твърдяното споразумение относно „националната територия“ със споразумението STEA и със SMEA. От друга страна, обсъждането, описано в точка 204 от обжалваното съдебно решение, което според Общия съд потвърждавало съществуването на такова споразумение, в действителност се отнасяло до разпределянето на проекти в „износните територии“.

150

Освен това Общият съд допуснал основополагаща методологична грешка, като в точка 213 от обжалваното съдебно решение отхвърлил нуждата от индивидуална преценка на обсъжданията, проведени по време на срещите след 18 февруари 1999 г., противно на посоченото от самия него в същата точка от това съдебно решение.

151

Общият съд също така изопачил доводите на жалбоподателите, като в точка 213 от обжалваното съдебно решение приел, че противно на твърденията им, доказателствената стойност на бележките от срещата на 18 февруари 1999 г. не намалявала, поради това че същите се тълкували години по-късно „от автора си въз основа, както те посочват, на „далечни спомени“. Всъщност жалбоподателите посочили, че не авторът, а други служители на съответното предприятие разяснили на Комисията тези бележки без никаква помощ от страна на този автор.

152

Поради това Общият съд систематично изопачил доказателства, представени му за преценка, позовавайки се без разлика на фактически обстоятелства и събития без връзка помежду им, чиито последици за търговията между държавите членки не били доказани.

153

С двете части на четвъртото твърдение, които следва да се разгледат заедно, жалбоподателите критикуват съображенията на Общия съд относно доказателствата, на които се позовава Комисията в подкрепа на констатацията си, че срещата, проведена на 18 февруари 1999 г., бележи началото на разглежданото нарушение.

154

В това отношение следва да се отбележи, че Общият съд разглежда посочените доказателства в точки 199—214 от обжалваното съдебно решение. В тези рамки в точки 201—206 от това съдебно решение Общият съд най-напред се спира на контекста на срещата от 18 февруари 1999 г. След това в точки 207—214 той разглежда доказателствата, отнасящи се по-конкретно до тази среща.

155

В това отношение следва да се припомни, както личи от точка 126 от настоящото съдебно решение, че преценката на доказателствата, направена от Общия съд, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване.

156

Макар жалбоподателите да сочат наличието на систематично изопачаване на доказателствата в това отношение от Общия съд, по отношение на съображенията му, съдържащи се в точки 207—214 от обжалваното съдебно решение, те се позовават само на една от тези точки, а именно на точка 210, в която Общият съд преценява, че бележките от срещата от 18 февруари 1999 г.„потвърждават“, че към момента на изготвянето на посочените бележки предприятията, присъствали на тази среща, са договорили по принцип разпределянето на съответните пазари.

157

Жалбоподателите поддържат, от една страна, че текстът на тази точка показва, че Общият съд тълкува бележките от срещата от 18 февруари 1999 г. просто като потвърждение на предходни обсъждания. Освен че този довод не намира никаква опора в мотивите, съдържащи се в точка 210 от обжалваното съдебно решение, при всички положения той не е в състояние да докаже, че Общият съд е изопачавал доказателства.

158

От друга страна, относно довода на жалбоподателите, че посочените бележки показвали ясно, че предприятията, участвали в срещата от 18 февруари 1999 г., не са имали съгласие по основните характеристики на бъдещите споразумения, достатъчно е да се припомни, че макар в точка 208 от обжалваното съдебно решение да признава, че някои от обсъдените на тази среща аспекти не са довели до споразумение, Общият съд приема, че от бележките от срещата е видно, че участвалите в нея предприятия са се съгласили по принцип съответните пазари да се разпределят. Тъй като жалбоподателите не са оспорили тази преценка, посоченият довод следователно е неприложим.

159

Що се отнася до точка 213 от обжалваното съдебно решение, дори да се допусне, че бележките от срещата от 18 февруари 1999 г. не са били разяснени на Комисията „от автора си“, при всички положения това обстоятелство не дава основание за извода, до който Общият съд достига в това отношение, поради което, дори да е основателен, подобен довод би трябвало да се обяви за неприложим.

160

Накрая, що се отнася до твърдението, че Общият съд е допуснал методологична грешка, а именно като не е взел под внимание обсъжданията по време на срещите, състояли се след 18 февруари 1999 г., противно на посоченото от самия него в точка 213 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че в същата точка Общият съд посочва, че за да стигне до извода, че разглежданото нарушение е започнало на датата на срещата от 18 февруари 1999 г., Комисията е взела предвид и поведението на съответните предприятия след тази среща.

161

Като се има предвид, че мотивите, съдържащи се в точки 207—214 от обжалваното съдебно решение, сами по себе си съставляват валидно и достатъчно основание за решението на Общия съд, че Комисията е имала право да приеме, че разглежданото нарушение е започнало на датата на срещата от 18 февруари 1999 г., евентуалните грешки на Общия съд в преценката на контекста на картела в точки 199—206 от обжалваното съдебно решение, дори да са основателни, не биха могли да поставят това решение под съмнение, поради което изложените в тази връзка доводи от жалбоподателите трябва да бъдат отхвърлени като неприложими.

162

С оглед на изложеното втората и третата част от четвъртото твърдение следва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

163

С четвъртата част от четвъртото твърдение жалбоподателите по същество сочат, че грешките, посочени в останалите части от него, и по-специално позоваването от Общия съд на фактически обстоятелства и доказателства, неотносими към решението му да определи за начална дата на разглежданото нарушение датата на срещата от 18 февруари 1999 г., водят до непоследователни мотиви в нарушение на задължението на Общия съд да мотивира решението си съгласно член 296 ДФЕС.

164

Относно тази част е достатъчно да се отбележи, че жалбоподателите изобщо не уточняват твърдените непоследователности, които споменават в тази връзка, поради което тази част от твърдението им трябва да бъде обявена за недопустима. При всички положения следва да се отбележи, че Общият съд е мотивирал решението си надлежно.

165

От изложените съображения е видно, че четвъртото твърдение следва да бъде отхвърлено като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

166

С петото твърдение, отнасящо се до точки 251—254 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите упрекват Общия съд в нарушение на принципа на равно третиране в рамките на определянето на коефициента за тежест.

167

Жалбоподателите поддържат, че пред Общия съд са изтъкнали, че азиатските производители са участвали в европейската конфигурация на картела в същата степен като европейските производители. Отговорът на Общия съд в точки 251 и 253 от обжалваното съдебно решение, че тезата на жалбоподателите, дори да е основателна, не би могла да постави под съмнение извода на Комисията, че разпределянето на проектите в рамките на ЕИП представлява допълнителен елемент, заслужаващ санкция с допълнителен процент на основание на тежестта на нарушението, и че европейската конфигурация на картела е задълбочила нарушаването на конкуренцията, причинено в ЕИП от конфигурацията A/R на този картел, бил явно противоречив.

168

Освен това, както признала Комисията в спорното решение, конфигурацията A/R на картела била подчинена на глобалния план на картела, а за азиатските производители присъединяването към споразумението за „националната територия“ било равносилно на въздържане от кандидатстване по европейски проекти. Поради това, дори да не са участвали активно в твърдяното разпределяне на проекти в ЕИП, азиатските производители са допринесли за него в степен, сходна с европейските производители.

169

При тези обстоятелства увеличаването на коефициента за тежест с 2 % по отношение на жалбоподателите и на останалите европейски производители заради твърдяното им изключително участие в европейската конфигурация било нелогично и дискриминационно. Основателността на този довод се потвърждавала от решение от 6 юли 2017 г., Toshiba/Комисия (C‑180/16 P, EU:C:2017:520), постановено във връзка с картел с много сходна с разглежданата в случая структура.

170

Комисията твърди, че петото твърдение е недопустимо, поради това че целта му е да се направи нова преценка на представените пред Общия съд доказателства. При условията на евентуалност това твърдение трябвало да се отхвърли като неоснователно.

171

Тъй като петото твърдение повдига правен въпрос, то трябва да се счита за допустимо.

172

По същество следва да се отбележи, че в това отношение жалбоподателите се ограничават с критика на съображенията на Общия съд в точки 251—253 от обжалваното съдебно решение. В точки 256 и 257 от него обаче Общият съд уточнява по същество, че дори да се допусне, че Комисията е направила грешка относно участието на азиатските производители в европейската конфигурация на картела, тази грешка можела да обоснове по-висок коефициент за тежест за азиатските производители, но не и правото на „недискриминационно прилагане на незаконосъобразно третиране“.

173

Този извод не е опорочен от никаква грешка при прилагане на правото. Действително, видно от практиката на Съда, посочена в точка 108 от настоящото съдебно решение, спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго.

174

От това следва, че петото твърдение трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

175

С оглед на това, че нито едно от твърденията, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на жалбата им до Съда, не може да бъде уважено, тя следва да бъде изцяло отхвърлена.

176

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

177

След като Комисията е направила искане Prysmian и PrysmianCS да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, освен собствените си съдебни разноски, и тези, направени от Комисията.

178

Съгласно 184, параграф 4 от Процедурния правилник, ако не е жалбоподател, встъпилата в първоинстанционното производство страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване само ако е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда. Когато такава страна участва в производството, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски.

179

Тъй като Pirelli е участвало в производството пред Съда, следва да се постанови, че с оглед на обстоятелствата в случая то следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: