1

С жалбата си HK иска да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 3 май 2018 г., HK/Комисия (T‑574/16, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:252), с което, първо, е отхвърлена жалбата му за отмяна на отказа на Европейската комисия да му предостави наследствена пенсия (наричано по-нататък „оспореното решение“), и доколкото е необходимо, и решението на Комисията за отхвърляне на жалбата му по административен ред, и второ, да му бъде присъдено обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

2

Съгласно член 1, озаглавен „Цел“, от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7):

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

3

Член 2 от тази директива, озаглавен „Понятие за дискриминация“, предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]“.

4

Съгласно член 1г от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима по настоящото дело (наричан по-нататък „Правилникът“):

„1.   При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични белези, език, религия или изповедание, политически или други убеждения, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

По смисъла на настоящия правилник небрачните двойки се считат за брачни, при условие че са изпълнени всички условия, посочени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII.

[…]

5.   Когато лицата, обхванати от настоящия правилник, които се считат за неоправдани, защото изложеният по-горе принцип на равно третиране не е бил приложен спрямо тях, установят факти, от които може да се предположи, че е налице пряка или непряка дискриминация, тежестта на доказване на липсата на нарушение на принципа на равно третиране е върху институцията. Тази клауза не се прилага за дисциплинарни процедури.

6.   Като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала. Подобни цели могат по-специално да обосноват въвеждането на задължителна възраст за пенсиониране и минимална възраст за получаване на пенсия за осигурителен стаж“.

5

Член 79, първа алинея от Правилника гласи:

„При условията на глава 4 на приложение VIII преживелият съпруг на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице има право на наследствена пенсия, равна на 60 % от пенсията за осигурителен стаж или обезщетенията за инвалидност, които са били изплащани на починалия, или биха му се полагали, независимо от продължителността на служебния му стаж или възраст към момента на неговата смърт“.

6

Член 91, параграф 2, от Правилника предвижда:

„Обжалването пред Съда на Европейския съюз е допустимо само ако:

7

Член 1, параграф 2, от приложение VII към Правилника гласи:

„Надбавката за жилищни нужди се отпуска на:

[…]

[…]“.

8

Член 17 от приложение VIII към Правилника гласи:

„При смърт на длъжностно лице в някое от административните положения по член 35 от Правилника за персонала преживелият съпруг има право, ако бракът е продължил най-малко една година преди настъпване на смъртта и при спазване на условията на член 1, параграф 1 и член 22, на наследствена пенсия равна на 60 % от пенсията за осигурителен стаж, на която би имало право длъжностното лице, независимо от продължителността на неговия служебен стаж или възраст, към момента на смъртта си.

Продължителността на брака не се взема предвид, ако от него или от предходен брак на длъжностното лице има едно или повече деца, при условие че преживелият съпруг се грижи или се е грижил за издръжката на тези деца, или ако смъртта на длъжностното лице е настъпила в резултат на физическо увреждане или заболяване, получено при изпълнение на служебните му задължения или в резултат на злополука“.

9

Жалбоподателят HK и г‑жа N са започнали съвместното си съжителство през 1994 г. в Лиеж (Белгия), където е бил постоянният им адрес.

10

Г‑жа N е била длъжностно лице на Европейската комисия и считано от 16 май 2005 г., е била назначена в Съвместния изследователски център (СИЦ) в Севиля (Испания).

11

Поради здравословни причини жалбоподателят е бил възпрепятстван да работи или да учи. Той е получавал редовно пари от г‑жа N.

12

Жалбоподателят и г‑жа N са сключили брак в Лиеж на 9 май 2014 г.

13

Г‑жа N е починала на 11 април 2015 г.

14

След смъртта на г‑жа N. Комисията е уведомила устно жалбоподателя, че няма да му бъде плащана наследствена пенсия.

15

На 15 юни 2015 г. жалбоподателят е подал предварителна жалба по административен ред срещу спорното решение. С решение на Комисията от 15 септември 2015 г. жалбата по административен ред е била отхвърлена.

16

С жалба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 23 декември 2015., жалбоподателят иска спорното решение да бъде отменено и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

17

С писмо, получено в секретариата на Съда на публичната служба на 18 февруари 2016 г., Съветът на Европейския съюз иска да бъде допуснат да встъпи по делото в подкрепа на Комисията. Председателят на първи състав на Съда на публичната служба уважава това искане с определение от 13 април 2016 г.

18

В съответствие с член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137) настоящото дело е прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз, на етапа на производството към 31 август 2016 г.

19

В подкрепа на искането си за отмяна на оспореното решение и „доколкото е необходимо“, и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред от 15 юни 2015 г., жалбоподателят изтъква чрез възражение незаконосъобразността на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, посочвайки, от една страна, че критерият бракът или небрачното партньорство да са с продължителност над една година, е произволен и неадекватен спрямо целта на наследствената пенсия, и от друга страна, че тази разпоредба е незаконосъобразна, тъй като нарушава член 21 от Хартата за основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и член 2 от Директива 2000/78.

20

Жалбоподателят иска също Комисията да бъде осъдена да плати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, както и за неимуществените му вреди, оценени ex aequo et bono на 5000 EUR.

21

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата изцяло и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

22

С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:

23

Комисията иска от Съда:

24

В подкрепа на искането си жалбоподателят изтъква две основания, първо, нарушение на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, а също и неяснота, непоследователност и противоречивост на мотивите на обжалваното съдебно решение, и второто, нарушение на принципа на недискриминация и непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение.

25

Комисията и Съветът изтъкват в съдебното заседание, че в жалбата си пред Общия съд жалбоподателят се е позовал чрез възражение на незаконосъобразността на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, като поддържа, че тази разпоредба има дискриминационен характер с мотива, че предоставянето на наследствена пенсия е обусловено от съществуването на брачна връзка между съответните лица. В подкрепа на първото си основание за обжалване обаче жалбоподателят вече твърдял, че посоченият член 17, първа алинея не ограничава наследствената пенсия само до брачните двойки. Това основание не било обсъдено пред Общия съд и имало поради това характер на ново, следователно било недопустимо.

26

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика, да се позволи на страна да изтъква за първи път пред Съда правно основание и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да се позволи Съдът, чиято компетентност при обжалване е ограничена, да бъде сезиран със спор с по-широк предмет от този, по който се е произнесъл Общият съд. Компетентността на Съда при обжалване е ограничена до преценката на правното разрешение, което е било дадено въз основа на оплакванията и доводите, разисквани пред първия съд (решения от 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, EU:C:1994:211, т. 59 и от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO, C‑43/15 P, EU:C:2016:837, т. 43).

27

Все пак в рамките на допустимо основание жалбоподателят по правило трябва да изложи доводите, които счита, че са в негова подкрепа, било като се основе на вече изтъкнатите пред Общия съд доводи, било като развие нови аргументи по-конкретно във връзка с възприетите от Общия съд положения. В противен случай производството по обжалване пред Съда отчасти би се обезсмислило (решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 64 и цитираната съдебна практика).

28

В настоящия случай следва да се отбележи, че тълкуването на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника и прилагането му спрямо положението на жалбоподателя са обсъдени пред Общия съд в първоинстанционното производство. Настоящото основание цели да се оспори подробно начинът, по който Общият съд е тълкувал и приложил тази разпоредба, и не представлява ново основание, каквото би било недопустимо да се изтъква във фазата на обжалването.

29

Следователно първото основание в жалбата е допустимо.

30

Жалбоподателят изтъква, че обжалваното съдебно решение е опорочено, тъй като изложените в него мотиви са нееднозначни, непоследователни и противоречиви. В това отношение той счита, че в отговор на първото му основание, а именно че критерият за брак или за небрачно партньорство бил произволен и неадекватен, Общият съд приема неправилни мотиви, установявайки „безрезервна“ връзка между понятието „съпруг“ по смисъла на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника и понятието „брак“. Общият съд добавял по този начин условие за прилагането на тази разпоредба, която не обуславяла предоставянето на наследствена пенсия в полза на преживелия съпруг на починало длъжностно лице от съществуването на брачна връзка между тези две лица. Жалбоподателят поддържа, че позитивното право се е развило, като множество национални законодателства са сближили режима на брака и този на други видове съюзи, каквито са фактическо съжителство или небрачното партньорство.

31

Освен това законодателството на Съюза също претърпяло развитие, по-специално в рамките на реформата на Правилника, осъществена през 2004 г., с изменението по-специално на първия параграф на член 1г от него. Всъщност законодателят на Съюза добавил посочване на сексуалната ориентация, позволяващо на официално регистрираните партньори от един и същ пол да се ползват, при определени условия, на същото основание като сключилите брак лица, от предимствата, предоставени от Правилника.

32

Според жалбоподателя Общият съд не е можел следователно валидно да приеме, в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че разпоредбите от Правилника, които са от значение за разрешаването на спора, сред които и член 17, първа алинея от приложение VIII, съдържат понятия от правото на Съюза като „брак“ и „съпруг“, отнасящи се изключително до връзка, основана на граждански брак, в традиционния смисъл на понятието.

33

Освен това обжалваното съдебно решение било противоречиво, тъй като Общият съд също така подчертавал, в точка 28 от него, че „по принцип“ бракът не е съпоставим с фактическото съжителство или с други фактически положения. Общият съд признавал по този начин, че съществуват положения, при които бракът може да бъде сравняван с тези други видове съюз. Въпреки това той не извеждал последиците от тази възможност, за да прецени дали в конкретния случай съюзът с починалото длъжностно лице, на който жалбоподателят може да се позове, е сравним с брачен съюз и дали той може да бъде считан за „преживял съпруг“ по смисъла на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, a fortiori доколкото е можел да докаже съществуването и продължителността на съвместния си живот с г‑жа N.

34

Освен това в точка 47 от обжалваното съдебно решение, Общият съд извеждал от точка 22 от него, че условието за предоставяне на наследствена пенсия почива не на загубата на възнаграждението на починалото длъжностно лице, а на правното естество на връзките между това длъжностно лице и преживелия му съпруг или партньор. Произнасяйки се по този начин, Общият съд приемал правилно, че понятията „съпруг“ и „партньор“ са еквивалентни.

35

Комисията възразява, че тълкуването на понятията, съдържащи се в Правилника, не може да задължи съда на Съюза да вземе предвид националните законодателства. Тя изтъква, че небрачните партньорства могат в някои случаи да породят права в полза на небрачния партньор, но само когато определените условия в Правилника са изпълнени. Той обуславял признаването на „небрачно партньорство“ от доказването на съвместен живот, характеризиращ се с определено постоянство, както и от спазването на условията, посочени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника, а именно невъзможността да сключат брак. Небрачните партньорства следвало да се третират по същия начин както и бракът единствено при спазване на всички изброени в член 1г, параграф 1, втора алинея от Правилника условия. Жалбоподателят обаче не доказвал, че отговаря на тези условия.

36

Що се отнася до твърдените пороци в мотивите на обжалваното съдебно решение, Комисията счита, че точка 47 от това съдебно решение не е нито нееднозначна, нито противоречива. С тази точка Общият съд приканвал да се вземе предвид правното естество на съществуващите между партньорите връзки, т.е. било съществуването на брак, който дава право да се получава наследствена пенсия, било съществуването на партньорство, както сочи съюзът „или“. Тълкуването, че Общият съд е приравнил в посочената точка „преживелия партньор“ на „съпруга“, било отречено от посоченото съдебно решение, разгледано в неговата цялост.

37

С първото си основание жалбоподателят изтъква, че обжалваното съдебно решение е опорочено от нееднозначни, непоследователни и противоречиви мотиви. Всъщност, докато в някои точки от това съдебно решение понятието „съпруг“, посочено в член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, се отнася само до лице, сключило брак, в други точки от посоченото съдебно решение Общият съд прилагал това понятие и към „партньора“.

38

Съгласно постоянната съдебна практика мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 135 и 136, и определение от 4 юни 2019 г., Aldo Supermarkets/EUIPO, C‑822/18 P, непубликувано, EU:C:2019:466, т. 18).

39

Въпросът дали мотивите на решение на Общия съд са противоречиви или недостатъчни, е правен въпрос, който като такъв може да бъде повдигнат в рамките на обжалване (решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 25 и от 23 януари 2019 г., Klement/EUIPO, C‑698/17 P, непубликувано, EU:C:2019:48, т. 29).

40

В жалбата си пред Общия съд жалбоподателят повдига чрез възражение две основания, а именно незаконосъобразност на член 17 от приложение VIII към Правилника, тъй като този член, от една страна, предвижда критерий, за който се твърди, че е „произволен и неадекватен“, за да определи правото на наследствена пенсия, и от друга страна, нарушава член 21 от Хартата, както и член 2 от Директива 2000/78.

41

За да се произнесе по тези основания, Общият съд разглежда персоналното приложно поле на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника.

42

В това отношение Общият съд посочва в точка 22 от обжалваното съдебно решение, че тази разпоредба поставя, „от една страна, условие във връзка със семейния статус на преживял съпруг на починалото длъжностно лице, и от друга страна, условие във връзка с продължителността на този статус, т.е. да е бил негов съпруг в продължение поне на една година“.

43

Общият съд отбелязва в точка 23 от това съдебно решение, че „разпоредбите на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника са ясни и точни и посочват недвусмислено условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде предоставена наследствена пенсия, а именно лицето да се е намирало в брак с починалото длъжностно лице в продължение поне на една година“. В точка 25 от посоченото съдебно решение той уточнява, че, „[с]ъгласно правната му дефиниция, както и съгласно обичайния му смисъл, понятието „съпруг“ се отнася до лице, което официално е сключило признат от закона граждански „брак“, с всички произтичащи от това права и задължения“.

44

Общият съд допълва в точка 29 от обжалваното съдебно решение, че „понятията „небрачно партньорство“ или „фактическо съжителство“ се различават от понятието „брак“, чиито характеристики са ясно определени във всички държави членки“.

45

Следователно в точка 30 от това съдебно решение Общият съд приема, че разпоредбите от Правилника, които са от значение за разрешаването на спора, сред които е и член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, „съдържат общностни понятия, каквито са „брак“ и „съпруг“, отнасящи се изключително до връзка, основана на граждански брак, в традиционния смисъл на понятието“.

46

Така в тези различни точки от мотивите Общият съд приема, че член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника се прилага единствено спрямо лице, което е сключило признат от закона граждански брак.

47

В точка 32 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд счита, че „ограничавайки предоставянето на наследствена пенсия до лицата, сключили граждански брак, както и регистрираните партньори, които нямат право да сключат брак, законодателят на Съюза не е действал произволно“.

48

Следователно в тази точка от мотивите на обжалваното съдебно решение, противно на приетото в точка 30 от него, Общият съд приема, без да мотивира преценката си в това отношение, че член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, се отнася не само за сключилите брак лица, но също и за регистрираните партньори.

49

Освен това в точка 47 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от точка 22 от това съдебно решение следва, че „не загубата на възнаграждението на починалото длъжностно лице е условието за предоставяне на наследствена пенсия, а правното естество на връзката му с преживелия съпруг или партньор“.

50

Следователно мотивите на обжалваното съдебно решение не разкриват по ясен и разбираем начин съображенията на Общия съд, що се отнася до определянето на лицата, които попадат в приложното поле на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника.

51

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 50 от заключението си, въпросът за персоналното приложно поле на тази разпоредба е тясно свързан с този за съпоставимостта на положенията, които се разглеждат при преценката за съответствие на посочената разпоредба с общия принцип на недискриминация.

52

Следователно с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 38 и 39 от настоящото съдебно решение, се установява, че Общият съд е нарушил задължението си да изложи мотиви, тъй като нееднозначните съображения в обжалваното съдебно решение не дават възможност, от една страна, на жалбоподателя да разбере мотивите на Общия съд относно приложното поле на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, и от друга страна, на Съда да упражни контрола си.

53

С оглед на изложените по-горе съображения посоченото от жалбоподателя първо основание следва да се уважи и да се отмени обжалваното съдебно решение, без да е необходимо да се разглежда второто основание за обжалване.

54

Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

55

Такъв е случаят по настоящото дело.

56

В писмената си защита пред Общия съд Комисията твърди, че повдигнатите от жалбоподателя основания са недопустими с мотива, че те се различават от изложените в предварителната жалба по административен ред и че поради това „правилото за съответствие“ между такава предварителна жалба по административен ред и последващата жалба пред съда било нарушено.

57

В съдебното заседание на 19 октомври 2017 г. пред Общия съд обаче Комисията се отказва от оспорването си на допустимостта на тези основания.

58

При тези обстоятелства допустимостта на жалбата пред Общия съд не следва да се разглежда.

59

В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква, първо, че целта на наследствената пенсия е да позволи на лицето, което се е ползвало от доходите на длъжностно лице на Съюза по време на съвместния им живот, да компенсира частично загубата на доходи вследствие на смъртта на длъжностното лице. Жалбоподателят признава, че наличието на сключен брак или на небрачно партньорство не означава непременно, че преживелият съпруг или партньор се е ползвал от доходите на починалото длъжностно лице по време на съвместния им живот и че има нужда от заместващ доход.

60

Той посочва, че такъв обаче е случаят, когато, както в настоящия случай, преживелият съпруг или партньор е зависел от доходите на починалото длъжностно лице. Така той изтъква, че поради здравословните си проблеми е бил възпрепятстван да работи или да учи, считано от 2013 г., и че е зависел изключително от доходите на г‑жа N.

61

Жалбоподателят поддържа, че член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника е незаконосъобразен, тъй като предвижда като условия за предоставянето на наследствена пенсия молителят да се е намирал в брак или в небрачно партньорство с починалото длъжностно лице през период най-малко от една година. Тези условия били произволни и неадекватни спрямо целта на наследствената пенсия. Така, преживял съпруг, който се е намирал в брак през период от една година и един ден, би получил право на наследствена пенсия, докато лицето, което е живяло фактически и е споделяло в период от няколко десетилетия живота и доходите на длъжностно лице, не би имало право на такава.

62

Жалбоподателят подчертава, второ, че фактическите и законовите съюзи имат сходства помежду си. Част от доктрината и белгийската съдебна практика приемали, че съществуват естествени задължения между лицата, които се намират във фактическо съжителство. Признаването на тези задължения, които биха могли да се превърнат в граждански задължения, позволявало да се приеме, че положението на двойките, сключили брак, и тези, намиращи се във фактическо съжителство, са съпоставими, най-малкото ако е налице финансова подкрепа от едното в полза на другото лице, намиращи се във фактическо съжителство, през периода на постоянна и дългогодишна връзка, както е в настоящия случай.

63

Следователно различното третиране на преживелия съпруг и на преживялото лице, което се е намирало във фактическо съжителство, предвидено в член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, било дискриминационно. В това отношение жалбоподателят се позовава на решение на Съда от 1 април 2008 г., Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179).

64

Член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника нарушавал следователно член 21 от Хартата и член 2 от Директива 2000/78 и вследствие на това приетото въз основа на него спорно решение трябвало да бъде отменено.

65

Комисията и Съветът, като встъпила страна, поддържат, че оплакванията на жалбоподателя трябва да бъдат отхвърлени.

66

Съгласно постоянната съдебна практика принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 28 и цитираната съдебна практика).

67

Съпоставимият характер на различни положения се преценява въз основа на всички елементи, които ги характеризират. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акт на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (решения от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 26 и от 6 юни 2019 г., P. M. и др., C‑264/18, EU:C:2019:472, т. 29).

68

В настоящия случай целта на наследствената пенсия, предвидена в член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, е да се предостави на „преживелия съпруг“ заместващ доход, предназначен да компенсира частично загубата на доходите на починалия му съпруг.

69

Както отбелязва генералният адвокат в точка 90 от заключението си, от текста на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, разгледан във връзка с член 1г, параграф 1, втора алинея от Правилника и член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника, следва, че правото на наследствена пенсия не е подчинено на условия за доходи или имущество, които трябва да характеризират невъзможността на преживелия съпруг да посрещне нуждите си и които доказват по този начин финансовата му зависимост в миналото от починалия.

70

Предоставянето на наследствена пенсия зависи за сметка на това единствено от правното естество на връзката между съответното лице и починалото длъжностно лице (вж. в този смисъл решение от 31 май 2001 г., D и Швеция/Съвет, C‑122/99 P и C‑125/99 P, EU:C:2001:304, т. 47).

71

Така, поставеното в член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника условие за определяне на персоналното приложно поле на тази разпоредба, а именно фактът, че е „съпруг“ на починалото длъжностно лице, предполага получателят на наследствена пенсия да е бил свързан с починалото длъжностно лице в рамките на граждански брак, който е породил съвкупност от права и задължения между тези лица.

72

В това отношение от практиката на Съда следва, че макар в някои отношения фактическите съюзи и законните съюзи като брака да разкриват сходства, те не водят задължително до приравняване на тези два вида съюзи (решение от 15 април 2010 г., Gualtieri/Комисия, C‑485/08 P, EU:C:2010:188, т. 75).

73

Всъщност бракът се характеризира със строг формализъм и поражда реципрочни права и задължения между съпрузите от висока степен, сред които са и задълженията за подпомагане и за солидарност.

74

Освен това законодателят на Съюза изрично е разширил при определени условия прилагането на разпоредбите от Правилника относно лицата, сключили брак, и спрямо лицата, свързани чрез регистрирано небрачно партньорство.

75

Така съгласно член 1г, параграф 1, втора алинея от Правилника, за целите на последния небрачният партньор се счита за съпруг, ако са изпълнени всички условия, изброени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника. Предвидените в тази разпоредба условия включват по-специално представяне от двойката на официален документ, признат като такъв от държава членка или друг компетентен орган на държава членка, удостоверяващ статуса им на небрачни партньори, както и че двойката няма право да сключи граждански брак в държава членка.

76

Тази разпоредба изисква следователно, за да може регистрирано небрачно партньорство да бъде приравнено на брак по смисъла на Правилника, регистрираното като постоянен небрачен партньор длъжностно лице да отговаря на легалните условия в тази разпоредба.

77

Съгласно член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника, разгледан във връзка с член 1г, параграф 1, втора алинея от него, когато предвидените в последната разпоредба условия са изпълнени, небрачен партньор може да претендира да му бъде предоставена наследствена пенсия след смъртта на партньора си.

78

За сметка на това фактически съюз като фактическото съжителство не отговаря на тези характеристики, тъй като, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 94 от заключението си, по принцип той не е уреден от закона статус.

79

В жалбата си жалбоподателят поддържа, от една страна, че положението на двойките, сключили брак, и това на двойките, намиращи се във фактическо съжителство, са съпоставими, като част доктрината и от белгийската съдебна практика считат, че следва да се признае съществуването на естествени задължения между лицата, намиращи се във фактическо съжителство, които имали тенденция да се превърнат в граждански задължения.

80

В това отношение, без да е необходимо произнасяне относно съществуването на такива естествени задължения в белгийското право, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят при всички положения не претендира, че фактическо съжителство поражда в това национално право задължения от същото естество, като възникналите от брака.

81

Следователно не може да се приеме, че от така приведения довод следва, че законодателят на Съюза не може валидно да реши да подчини на отделни режими положенията на фактическо съжителство и на брак.

82

От друга страна, жалбоподателят се позовава на решение от 1 април 2008 г., Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179), съгласно което Съдът постановява, че комбинираният прочит на разпоредбите на членове 1 и 2 от Директива 2000/78 не допуска правна уредба, по силата на която преживелият партньор, чийто партньор в живота е починал, не получава обезщетение за преживяло лице, равностойно на отпусканото на преживял съпруг, в случай че съгласно националното право житейското партньорство поставя лицата от еднакъв пол в положение, сравнимо с това на съпрузи, що се отнася до посоченото обезщетение, и че запитващата юрисдикция следва да провери дали преживелият партньор в живота е в положение, сравнимо с това на съпруг, който получава обезщетението за преживяло лице, предвидено от съответната професионална осигурителна схема.

83

По делото, по което е постановено посоченото съдебно решение, става въпрос обаче за партньорство в живота, което е регистрирано в държава членка, а не, както в настоящия случай, за фактическо съжителство. Следователно от това съдебно решение не може да се направи извод, че фактическо съжителство трябва да бъде приравнено на брак за целите на прилагането на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника.

84

При тези обстоятелства следва да отбележи, че с оглед на наследствената пенсия лицата, намиращи се във фактическо съжителство, не са в съпоставимо положение с лицата, сключили брак, нито с лицата, сключили регистрирано партньорство, отговарящи на изискуемите условия за прилагане на член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника.

85

Доколкото член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника изключва от приложното си поле лицата, намиращи се във фактическо съжителство, той не е следователно явно неадекватен на целта на наследствената пенсия и не нарушава общия принцип на недискриминация.

86

Освен това жалбоподателят поддържа, че условието за минимална продължителност от една година на брака, за да бъде предоставена наследствената пенсия е произволно, неадекватно и дискриминационно. След като е бил женен за г‑жа N. през период от почти една година, той трябвало да се ползва от правото на наследствена пенсия.

87

В това отношение Комисията изтъква, че изискването за минимална продължителност на брака към датата на смъртта има за цел да осуети възможността той да е само пакт относно бъдещи наследявания, мотивиран повече от финансови съображения, отколкото от планове за съвместен живот. Това условие за продължителност позволявало да се води борба с измамите.

88

Следва да се припомни, че принципът на забрана на измамите и злоупотребата с право представлява общ принцип на правото на Съюза, който правните субекти са длъжни да спазват (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 49 и цитираната съдебна практика).

89

Следователно е важно да се отбележи, че с оглед на борбата със злоупотребите, дори измамите, законодателят на Съюза разполага със свобода на преценка при уреждането на право на наследствена пенсия. В конкретния случай условието бракът да е продължил най-малко една година, за да може преживелият съпруг да се ползва от наследствена пенсия, цели да се гарантира, че връзката между съответните лица е била действителна и стабилна.

90

Такова условие не е дискриминационно или явно неадекватно спрямо целта на наследствената пенсия.

91

С оглед на изложените по-горе съображения искането на жалбоподателя за отмяна на оспореното решение следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

92

Жалбоподателят твърди, че спорното решение му е нанесло имуществени и неимуществени вреди.

93

В това отношение следва да се отбележи, че в областта на публичната служба исканията за поправяне на имуществени или неимуществени вреди трябва да се отхвърлят, когато имат тясна връзка с исканията за отмяна, които сами по себе си са били отхвърлени като неоснователни (вж. в този смисъл решение от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, EU:C:2001:127, т. 129).

94

В настоящия случай се установява, че исканията за обезщетение се намират в тясна връзка с исканията за отмяна.

95

Тъй като исканията за отмяна са отхвърлени, следва да се отхвърлят и исканията за обезщетение.

96

От всичко изложено по-горе следва, че жалбата в първоинстанционното производство трябва да бъде отхвърлена изцяло.

97

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

98

Съгласно член 138, параграф 3 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от посочения правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

99

В разглеждания случай, тъй като обжалваното съдебно решение е отменено, но жалбата е отхвърлена в първоинстанционното производство, жалбоподателят и Комисията следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, свързани както с производството пред първата инстанция, така и с производството по обжалване.

100

Член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, предвижда, че държавите членки и институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

101

Следователно Съветът, в качеството му на встъпила страна в производството пред първата инстанция, следва да понесе собствените си съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: