–

за HQ, IP, със законен представител HQ, и JO, от I. Maertzdorff, advocaat, M. Duinkerke и M. J. R. Hannink,

–

за Aegean Airlines SA, от J. Croon и D. van Genderen, advocaten,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Kasalická, в качеството на представители,

–

за германското правителство, първоначално от T. Henze, а впоследствие от М. Hellmann и A. Berg, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Nijenhuis, C. Valero и N. Yerrell, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) в светлината на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (ОВ L 158, 1990 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 248).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между HQ, IP със законен представител HQ, и JO (наричани по-нататък „HQ и др.“), от една страна, и авиокомпания Aegean Airlines SA, от друга страна, относно поисканото от HQ и др. възстановяване на стойността на самолетните билети след отмяна на полет, част от пакетно туристическо пътуване.

3

Съображения 1, 2 и 16 от Регламент № 261/2004 гласят:

[…]

4

Член 1 от този регламент, озаглавен „Предмет“, гласи в параграф 1:

„С настоящия регламент се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, когато:

5

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 6:

„Настоящият регламент не засяга правата на пътниците съгласно Директива 90/314/ЕИО. Настоящият регламент не се прилага в случаите, когато пакетна екскурзия се отменя по причини, различни от отмяната на полета“.

6

Член 5 от същия регламент, озаглавен „Отмяна“, гласи в параграф 1:

„При отмяна на полет, съответните пътници:

7

Член 8 от Регламент № 261/2004, озаглавен „Право на възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между:

2.   Параграф 1, буква a) се прилага също за пътници, чиито полети формират част от пакет, освен правото на възстановяване стойността на билета, когато такова право възниква съгласно Директива 90/314/ЕИО“.

8

Двадесет и първо съображение от Директива 90/314 гласи:

„като има предвид, че както потребителите, така и секторът за пакетни туристически пътувания биха били облагодетелствувани, ако организаторите и/или продавачите на дребно бъдат задължени да представят доказателства за достатъчно гаранции в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност“.

9

Член 1 от тази директива гласи:

„Целта на настоящата директива е да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на туристическите пакети, продавани или предлагани на територията на Общността“.

10

Член 4, параграф 6 от посочената директива предвижда:

„Ако потребителят се откаже от договора съгласно параграф 5 или ако по каквато и да било друга причина, с изключение на грешка от страна на потребителя, организаторът анулира туристическия пакет преди уговорената дата на тръгване, потребителят има право:

[…]“.

11

Съгласно член 5, параграф 1 от същата тази директива:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, носят отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от този организатор и/или продавач на дребно или от други доставчици на услуги, без това да засяга правото на организатора и/или продавача на дребно да упражни правата си срещу другите доставчици на услуги“.

12

Член 7 от Директива 90/134 предвижда:

„Организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, представя достатъчни доказателства, за да гарантира връщането на вложените средства и репатрирането на потребителя в случай на несъстоятелност“.

13

Към момента на настъпване на фактите по главното производство, Директива 90/314 е била транспонирана в нидерландското право с дял 7A („Договор за пътуване“) от книга 7 на Burgerlijk Wetboek (Граждански кодекс).

14

Член 7:504, параграф 3 от Гражданския кодекс дава възможност на пътника в случай на разваляне на договора за пътуване от страна на туроператора да поиска от него по-специално възстановяване на цената на самолетните билети.

15

Член 7:512, параграф 1 от посочения кодекс задължава туроператора да предприеме необходимите предпазни мерки, за да гарантира, че ако не е в състояние да изпълнява задълженията си по отношение на пътник в резултат на открито производство по несъстоятелност, тези задължения ще бъдат поети от трето лице или цената за пътуването ще бъде възстановена.

16

Aegean Airlines, установено в Гърция дружество, сключва договор за чартър с G. S. Charter Aviation Services Ltd (наричано по-нататък G. S. Charter“), установено в Кипър дружество, по силата на който трябва да предостави на последното определен брой места срещу заплащане на чартърната цена. Впоследствие G. S. Charter препродава тези места на трети лица, сред които по-специално Hellas Travel BV (наричано по-нататък „Hellas“), установен в Нидерландия туроператор.

17

G. S. Charter и Hellas сключват договор, по силата на който от 1 май до 24 септември 2015 г. всеки петък трябва да се организира двупосочен полет между Елде (Нидерландия) и Корфу (Гърция), като на Aegean Airlines трябва да бъде заплатена гаранция, а обратният полет, предвиден за следващия петък, трябва да бъде заплащан всеки понеделник.

18

На 19 март 2015 г. HQ и др. резервират от Hellas двупосочни полети между Елде и Корфу. Полетите са част от „пакетно туристическо пътуване“ по смисъла на Директива 90/314, чиято цена е платена на Hellas.

19

HQ и др. получават електронни билети с графичния знак на Aegean Airlines за посочените полети, предвидени за 17 и 24 юли 2015 г., както и документи, посочващи Hellas като чартърен превозвач.

20

Както е видно от акта за преюдициално запитване, няколко дни преди уговорената дата на тръгване Hellas изпраща на HQ и др. писмо и електронно съобщение, с които ги информира, че както поради ниския брой на резервациите, така и поради отмяната на направени резервации, дължащи се на „несигурното положение в Гърция“ към онзи момент, Hellas е принудено да отмени договорените с Aegean Airlines полети, тъй като поради невъзможността да получи предварително договорената с Hellas цена последното е решило да не извършва полети до и от Корфу, считано от 17 юли 2015 г. При тези обстоятелства Hellas информира HQ и др., че тяхното пакетно туристическо пътуване е отменено.

21

На 3 август 2016 г. Hellas е обявено в несъстоятелност. Дружеството не е възстановило цената на самолетните билети на HQ и др.

22

HQ и др. сезират Rechtbank Noord-Nederland (Първоинстанционен съд Северна Нидерландия) с искане Aegean Airlines да бъде осъдено да им изплати обезщетение за отмяната на полета от 17 юли 2015 г., както и да им възстанови стойността на билетите за този полет на основание съответно член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004, от една страна, и член 8, параграф 1, буква а) от този регламент, от друга страна.

23

Главното искане на Aegean Airlines е да се приеме, че Регламент № 261/2004 е неприложим, по-специално с оглед на член 3, параграф 6 от Регламента.

24

С неокончателно решение от 14 ноември 2017 г. обаче Rechtbank Noord-Nederland (Първоинстанционен съд Северна Нидерландия) отхвърля това твърдение за неприложимост, с мотива че приложимостта на Регламент № 261/2004 в полза на пътници, закупили пакетно туристическо пътуване, се изключва съгласно посочената разпоредба само ако отмяната не зависи от волята на въздушния превозвач да извърши или не полета или полетите, които са част от това пътуване, а в случая това не е така. Всъщност този съд приема, от една страна, че решението за отмяна на полета е взето от Aegean Airlines, което очевидно е било готово да извърши полета само ако Hellas му заплати предварително договорената цена на полета, и от друга страна, че нито е поддържано, нито е доказано, че Hellas е отменило пакетното туристическо пътуване по причини, различни от решението на Aegean Airlines за отмяна на полета.

25

Така в приложение на Регламент № 261/2004 HQ и др. получават от Aegean Airlines обезщетение във фиксиран размер за отмяната на въпросния полет. Този съд обаче не се произнася по искането за възстановяване на стойността на самолетните билети.

26

В това отношение Aegean Airlines изтъкава, при условията на евентуалност, че тъй като в случая става дума за пакетно туристическо пътуване, съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 то не е длъжно да възстанови на HQ и др. сумата, която те са платили на Hellas за закупуването на самолетните билети.

27

При тези обстоятелства Rechtbank Noord-Nederland (Първоинстанционен съд Северна Нидерландия, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

С двата си въпроса, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването.

29

Що се отнася до въпроса дали пътниците, които имат право да поискат от своя туроператор да им възстанови стойността на самолетните билети, могат да поискат възстановяване на стойността на билетите и от въздушния превозвач, най-напред трябва да се припомни, от една страна, че съгласно член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 261/2004 във връзка с член 5, параграф 1, буква а) от този регламент при отмяна на полет въздушният превозвач е длъжен да окаже на съответните пътници помощ, като им предложи по-специално възстановяване на стойността на билета (вж. решение от 12 септември 2018 г., Harms, C‑601/17, EU:C:2018:702, т. 12).

30

От друга страна, член 8, параграф 2 от посочения регламент предвижда, че правото на възстановяване на стойността на билета се прилага и за пътници, чийто полет е част от пакет, освен когато такова право възниква съгласно Директива 90/314.

31

От тази ясна формулировка на член 8, параграф 2 следва, че е достатъчно да съществува право на възстановяване въз основа на Директива 90/314, за да се изключи възможността пътник, чийто полет е част от туристически пакет, да поиска възстановяване на стойността на билета от опериращия въздушен превозвач въз основа на Регламент № 261/2004.

32

Подготвителните работи по приемането на Регламент № 261/2004 подкрепят това тълкуване. Всъщност, както посочва генералният адвокат в точки 43 и 44 от заключението си, от тези подготвителните работи е видно, че макар законодателят на Съюза да не е искал изцяло да изключи от приложното поле на този регламент пътниците, чийто полет е част от туристически пакет, той все пак е искал по отношение на тях да продължи да действа счетената за осигуряваща достатъчна закрила система, въведена по-рано с Директива 90/314.

33

Както следва в това отношение от член 3, параграф 6 от Регламент № 261/2004, този регламент не засяга правата, които пътниците, закупили пакетно туристическо пътуване, черпят от Директивата.

34

Така член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 предполага, че правото на възстановяване на стойността на билета въз основа на този регламент не може да се кумулира с правото на възстановяване на стойността на билета въз основа на Директива 90/314, тъй като това кумулиране може, както посочва и генералният адвокат в точка 64 от заключението си, да доведе до неоправдана свръхзащита на съответния пътник в ущърб на опериращия въздушен превозвач, който в този случай може да се окаже длъжен да поеме частично отговорността, която туроператорът носи по отношение на своите клиенти съгласно сключения с тях договор.

35

От гореизложените съображения следва, че пътниците, които имат право да поискат от своя туроператор да им възстанови стойността на самолетните билети въз основа на Директива 90/314, не могат да искат възстановяване на стойността на билетите от въздушния превозвач въз основа на Регламент № 261/2004.

36

Този извод важи и когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира това възстановяване.

37

Всъщност предвид ясната формулировка на член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 е без значение дали туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета, дали е предприел мерки, за да гарантира това възстановяване, и дали тези обстоятелства застрашават изпълнението на задължението му да възстанови разходите на засегнатите пътници.

38

Това тълкуване на член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 не се обезсилва от основната цел на този регламент, установена в съображение 1, а именно да се гарантира високо равнище на защита на пътниците.

39

Всъщност, както следва от точка 32 от настоящото решение, законодателят на Съюза е взел предвид именно осигуряващата достатъчна закрила система, въведена по-рано с Директива 90/314.

40

По-конкретно, член 7 от тази директива, тълкуван в светлината на съображение 21, предвижда, че туроператорът трябва да предостави достатъчно гаранции за възстановяването на платените средства в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност.

41

Съдът е постановил, че член 7 от Директива 90/314 съдържа задължение за резултат — на пътниците, закупили туристически пакети, да се гарантира, в случай на несъстоятелност на туроператора, правото на възстановяване на платените суми, и че целта на тази гаранция е именно да предпази потребителя от последиците на несъстоятелността, независимо какви са причините за нея (вж. в този смисъл решение от 15 юни 1999 г., Rechberger и др., C‑140/97, EU:C:1999:306, т. 74 и определение от 16 януари 2014 г., Baradics и др., C‑430/13, EU:C:2014:32, т. 35).

42

Освен това Съдът е приел, че национална правна уредба транспонира правилно предвидените в тази разпоредба задължения само ако, независимо от поставените в нея условия, тя ефективно гарантира на пътниците възстановяването на всички платени от тях средства в случай на неплатежоспособност на туроператора (вж. в този смисъл решение от 15 юни 1999 г., Rechberger и др., C‑140/97, EU:C:1999:306, т. 64 и определение от 16 януари 2014 г., Baradics и др., C‑430/13, EU:C:2014:32, т. 38).

43

В противен случай, както следва от постоянната практика на Съда, засегнатият пътник при всички положения има право да предяви иск за отговорност срещу съответната държава членка за причинените му в резултат на нарушение на правото на Съюза вреди (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 45—48 и цитираната съдебна практика).

44

С оглед на изложените съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването.