–

за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann, J. Möller и A. Berg, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от D. Colas, J. Traband и A.‑L. Desjonquères, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от N. Ruiz García и M. Noll-Ehlers, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 1999 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между г‑н Christian Fülla и Toolport GmbH, дружество, регистрирано по германското право, във връзка с искане за връщане на покупната цена на палатка на основание упражненото от г‑н Fülla право да развали договора за продажба.

3

Съгласно съображения 1 и 10—12 от Директива 1999/44:

[…]

4

Член 1 от тази директива, озаглавен „Приложно поле и дефиниции“, предвижда в параграф 1:

„Целта на настоящата директива е сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции с цел да се осигури еднакво минимално ниво на защита на потребителите в контекста на вътрешния пазар“.

5

Член 2 от тази директива, озаглавен „Съответствие с договора“, в параграфи 1 гласи:

„Продавачът е длъжен да достави на потребителя стока, която съответства на договора за продажба“.

6

Член 3 от същата директива, озаглавен „Права на потребителя“, има следното съдържание:

„1.   Продавачът отговаря пред потребителя за всяка липса на съответствие, която съществува в момента на доставка на стоките.

2.   В случай на липса на съответствие потребителят има право стоките да бъдат приведени в съответствие безплатно чрез ремонт или замяна, съгласно параграф 3, или да получи подходящо намаление на цената или договорът да бъде [развален] по отношение на тези стоки, в съответствие с параграфи 5 и 6.

3.   На първо място потребителят може да поиска от продавача да ремонтира стоките или той може да поиска продавачът да ги замени, и в двата случая безплатно, освен ако това е невъзможно или непропорционално.

Счита се, че даден начин за обезщетяване е непропорционален, ако той налага на продавача разходи, които в сравнение с друга алтернативна форма на обезщетение са неразумни, като се вземе предвид:

Всеки ремонт или замяна се извършва в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителя[т] изисква стоките.

4.   Терминът „безплатно“ в параграфи 2 и 3 се отнася до необходимите разходи, направени за привеждане на стоките в съответствие с договора, и по-специално разходите за пощенски услуги, труд и материали.

5.   Потребителят може да поиска подходящо намаление на цената или да [развали] договора:

6.   Потребителят няма право да [развали] договора, ако липсата на съответствие е незначителна“.

7

Член 8 от Директива 1999/44, озаглавен „Национално законодателство и минимална защита“, предвижда в параграф 2:

„Държавите членки могат да приемат или запазят в сила по-строги разпоредби в съответствие с Договора, в областта, уредена от настоящата директива, за да гарантират още по-високо ниво на защита на потребителите“.

8

Директива 1999/44 е транспонирана в германското право чрез изменения, внесени в Bürgerliche Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“). Член 269 от BGB, озаглавен „Място на изпълнение“, гласи:

„1.   Когато местоизпълнението не е определено, нито може да бъде определено въз основа на обстоятелствата, и по-конкретно от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши по местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

2.   Когато задължението е породено при упражняването на търговска или промишлена дейност от длъжника и мястото на стопанска дейност на последния е различно от неговото местожителство, то мястото на стопанска дейност заменя местожителството му.

3.   Фактът, че длъжникът е поел разходите по изпращане, не е достатъчен, за да се заключи, че мястото, към което е извършено изпращането, е място на изпълнението“.

9

Член 439 от BGB, озаглавен „Последващо изпълнение“, в редакцията, приложима по делото в главното производство, предвижда:

„1.   Купувачът може да изисква последващо изпълнение, като избира между отстраняване на недостатъка или доставка на стока без недостатъци.

2.   Продавачът, който осъществява последващо изпълнение, е длъжен да поеме необходимите разходи, и по-специално разходите за транспортни и товарни услуги, труд и материали.

3.   [П]родавачът може да откаже избрания от купувача начин на последващо изпълнение, ако той предполага непременно осъществяването на непропорционални разходи. При това трябва да се имат предвид по-специално стойността, която стоката би имала без недостатъци, значението на недостатъка и това дали другият начин на последващо изпълнение би могъл да се използва без съществено неудобство за купувача. В този случай правото на купувача се ограничава до този друг начин на последващо изпълнение; правото на продавача да откаже и този начин на изпълнение при условията, определени в първо изречение, се запазва.

4.   Продавачът, който с оглед на осъществяването на последващо изпълнение доставя стока без недостатъци, може да иска от купувача връщане на неизправната стока съгласно членове 346—348“.

10

На 8 юли 2015 г. г‑н Fülla купува по телефона от Toolport палатка с размери пет на шест метра.

11

След доставката на тази палатка в жилището на г‑н Fülla той установява липсата на съответствие на същата и тогава иска от Toolport да я приведе в съответствие в неговото жилище. Той нито връща тази палатка на Toolport, нито предлага да го направи. От своя страна Toolport отхвърля рекламациите на г‑н Fülla относно липсата на съответствие на споменатата палатка, тъй като смята, че са неоснователни. В същото време то не указва на г‑н Fülla, че е необходимо палатката да бъде транспортирана до седалището на стопанската му дейност, нито му предлага да поеме транспортните разходи.

12

На този етап страните не разискват по въпроса за мястото, където палатката да бъде приведена в съответствие. Освен това в сключения между страните договор също не е предвидено нищо по този въпрос.

13

При това положение г‑н Fülla иска разваляне на договора и връщане на покупната цена на тази палатка в замяна на връщането ѝ.

14

Тъй като Toolport не удовлетворява това искане, г‑н Fülla предявява иск пред Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщет, Германия)

15

В производството пред тази юрисдикция Toolport за първи път изтъква, че мястото, където спорната стока може да бъде приведена в съответствие, е седалището на стопанската му дейност.

16

Според запитващата юрисдикция определянето на мястото на привеждане в съответствие на спорната стока е от основно значение, за да се установи дали г‑н Fülla е дал на Toolport възможност да осъществи ремонта или замяната на тази стока или разумен срок по смисъла на член 3, параграф 5 от Директива 1999/44, за да може да се произнесе по развалянето на договора в съответствие с тази разпоредба.

17

Във връзка с това запитващата юрисдикция отбелязва, че в германското право мястото на привеждане в съответствие на стока се определя по реда на член 269 от BGB, според който на първо място определящо е договореното между страните. При липсата на договорно споразумение относно това място, следва да се вземат предвид обстоятелствата в конкретния случай, преди всичко естеството на спорното задължение. Ако и от него не може да се направи окончателен извод, мястото на привеждане в съответствие на стока би трябвало да се определи по местожителството или седалището на предприятието на длъжника към момента на възникване на задължението.

18

Поради това запитващата юрисдикция отбелязва, че в светлината на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия), член 269 от BGB трябва да се тълкува в смисъл, че в настоящия случай с оглед на привеждането в съответствие на спорната стока потребителят е трябвало да я постави на разположение на продавача в седалището на стопанската му дейност.

19

Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно съответствието на такова тълкуване с Директива 1999/44, като посочва, че с оглед на характерните особености на спорната стока има опасност организирането на транспорта да бъде за потребителя значително неудобство по смисъла на член 3, параграф 3 от тази директива.

20

Според същата юрисдикция мястото на привеждане в съответствие на стока, което в най-голяма степен може да гарантира възможно най-широка защита на потребителя, е мястото, където се намира тази стока. Такъв подход щял да позволи на продавача сам да организира прегледа на стоката по възможно най-ефективния начин. Така продавачът би могъл да прегледа въпросната стока там, където тя се намира, или да поиска стоката да му бъде изпратена за нетова сметка и при спазване на указанията му.

21

Според тази юрисдикция обаче определянето на мястото на привеждане в съответствие на стока във всеки отделен случай, трябвало да се изключи, тъй като би довело до правна несигурност най-малко за потребителя.

22

Запитващата юрисдикция се пита също дали установеният в член 3, параграф 3, първа алинея от Директива 1999/44 принцип на безплатно привеждане в съответствие на стока включва и правото на потребителя да иска от продавача да му заплати предварително разходите за транспорт на тази стока до седалището на стопанската дейност на продавача, за да му даде възможност да ремонтира тази стока или да я замени.

23

При тези обстоятелства Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщет), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Според германското правителство допустимостта на преюдициалното запитване е съмнителна, тъй като изложението на фактите и представянето на относимите разпоредби от германското право са недостатъчни и релевантността на поставените въпроси за решаването на делото не може да се изведе само от фактите.

25

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 7 март 2018 г., flightright и др., C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 46 и цитираната съдебна практика).

26

В случая, от една страна, изложението на фактите по делото в главното производство в акта за запитване, възпроизведено в точки 10—15 от настоящото решение, и представянето на относимата национална правна уредба, припомнена в точки 8 и 9 от настоящото решение, са достатъчно ясни и пълни, за да бъде Съдът полезен с отговора на поставените му въпроси.

27

От друга страна, както се установява от точки 16—22 от настоящото решение, запитващата юрисдикция излага причините, поради които по делото в главното производство е решила да отправи запитване до Съда относно тълкуването на обхвата на правата на потребителя по член 3 от Директива 1999/44, а именно необходимостта за решаването на това дело да се определи мястото, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупена от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие.

28

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

29

С първите си три въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, параграф 3 от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба мястото, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупена от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие, винаги е мястото, където се намира тази стока, или, ако това не е така, винаги е мястото, където се намира седалището на стопанска дейност на продавача, а ако това не е така, какви критерии за определянето на това място могат да се изведат от тази разпоредба.

30

В началото следва да се припомни, че по силата на член 3, параграф 2 от Директива 1999/44, в случай на липса на съответствие при доставяне на стоката, потребителят има право тя да бъде приведена в съответствие безплатно чрез ремонт или замяна, съгласно член 3, параграф 3 от тази директива, или ако не може да получи това привеждане в съответствие, или да получи подходящо намаление на цената, или договорът да бъде развален в съответствие с параграфи 5 и 6 от същия член (вж. в този смисъл решение от 17 април 2008 г., Quelle, C‑404/06, EU:C:2008:231, т. 27).

31

В член 3, параграф 3, първа и трета алинея от тази директива се уточнява, че потребителят има право на първо място да поиска от продавача да ремонтира стоката или да я замени, и в двата случая безплатно, освен ако това е невъзможно или непропорционално. Всеки ремонт или замяна трябва да се извърши в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителят изисква стоките.

32

Във връзка с това следва да се отбележи, че макар член 3, параграф 3 от Директива 1999/44 да не определя мястото, където несъответстваща стока трябва да бъде поставена на разположение на продавача, за да бъде ремонтирана или заменена, тази разпоредба все пак поставя някои условия, които трябва да се спазват при това привеждане в съответствие на стоката. Така всеки ремонт или замяна на несъответстваща стока трябва да се направи не само безплатно, но също в разумен срок и без значително неудобство за потребителя. Това тройно изискване е израз на волята на законодателя на Съюза да осигури ефективна защита на потребителя (решение от 16 юни 2011 г., Gebr. Weber и Putz, C‑65/09 и C‑87/09, EU:C:2011:396, т. 52).

33

От това следва, че мястото, където несъответстваща стока трябва да бъде поставена на разположение на продавача, за да бъде ремонтирана или заменена, трябва да може да осигури привеждане в съответствие, отговарящо на това тройно изискване.

34

Така, що се отнася, на първо място, до изискването за „безплатно“ привеждане в съответствие на стоката от продавача, което се проявява в изключването на всяка финансова претенция от страна на продавача в рамките на изпълнението на това изискване, независимо дали под формата на ремонт или на замяна на несъответстващата стока, и цели да защити потребителя срещу риска от финансови тежести, който би могъл да го възпре да предяви правата си при липса на подобна защита (вж. в този смисъл решение от 17 април 2008 г., Quelle, C‑404/06, EU:C:2008:231, т. 34), следва да се отбележи, че то не може да бъде поставено в зависимост от мястото, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупената от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие.

35

Наистина, в член 3, параграф 3, първа и втора алинея от Директива 1999/44 се уточнява, че продавачът може да откаже да ремонтира или да замени стоката безплатно, ако това се оказва невъзможно или непропорционално, тъй като един от тези начини на обезщетяване налага на продавача разходи, които в сравнение с друга алтернативна форма на обезщетение са неразумни. Критериите, въз основа на които може да се прецени, че тези разходи са неразумни, изброени в член 3, параграф 3, втора алинея от тази директива, са свързани със стойността, която би имала стоката, ако не съществуваше липса на съответствие, значимостта на липсата на съответствие и възможността алтернативното обезщетяване да бъде осъществено без значително неудобство за потребителя, и се прилагат независимо от мястото, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупената от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие.

36

На второ място, когато става въпрос за изискването за привеждане в съответствие на стоката „в разумен срок“, следва да се отбележи, че бързината на такова привеждане в съответствие може да е различна в зависимост от мястото, където потребителят трябва да постави стоката на разположение на продавача за тази цел.

37

Наистина, както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, при определени обстоятелства, особено ако стоката се намира в страна, различна от седалището на стопанска дейност на продавача, би могло той да се нуждае от много време, за да организира прегледа на тази стока с оглед на ремонта или замяната ѝ в това място. В такъв случай не е изключено поставянето на стоката на разположение на продавача в седалището на стопанската му дейност да може да гарантира по-бързото ѝ привеждане в съответствие.

38

Ако обаче продавачът вече разполага с мрежа за сервизно обслужване или с транспортна мрежа, налична в мястото, където се намира стоката, привеждането ѝ в съответствие може да се окаже по-бързо, ако продавачът прегледа стоката на това място и самият той организира транспорта ѝ към седалището на стопанската му дейност.

39

На трето място, член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44/ЕО изисква привеждането в съответствие на стоката да се извършва „без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителя изисква стоките“.

40

От това следва, от една страна, че мястото, където стоката трябва да бъде поставена на разположение на продавача, за да бъде приведена в съответствие, не следва да се избира така, че да представлява не какво да е неудобство за потребителя, доколкото това поставяне на разположение обикновено налага на потребителя да отдели време и да положи усилия във връзка с опаковането и предаването на стоката, а значително неудобство, което, както отбелязва генералният адвокат в точка 68 от заключението си, представлява тежест, която може да разубеди средния потребител да предяви правата си.

41

В това отношение следва наистина да се държи сметка за това, че с член 3 се цели установяване на справедливо равновесие между интересите на потребителя и тези на продавача чрез гарантиране в полза на потребителя, в качеството му на слаба страна по договора, на пълна и ефикасна защита срещу лошо изпълнение на договорните задължения на продавача и едновременно с това се допуска вземането предвид на повдигнати от продавача съображения от икономическо естество (решение от 16 юни 2011 г., Gebr. Weber и Putz, C‑65/09 et C‑87/09, EU:C:2011:396, т. 75).

42

От друга страна, за да се прецени дали при привеждането в съответствие на стоката дадено положение може да представлява значително неудобство за средния потребител, следва да се вземе предвид характерът на стоката и целта, за която потребителят я изисква.

43

Така в някои случаи, както поради характера на стоките, по-конкретно голямо тегло, значителен обем, особена чупливост или особено сложни изисквания във връзка с изпращането им, така и поради целта, за която среден потребител ще ги използва, а именно предполагаща предварително инсталиране, изпращането им към седалището на стопанската дейност на продавача би могло да представлява за този потребител значително неудобство, противоречащо на изискванията, изложени в член 3, параграф 3, трета алинея, от Директива 1999/44.

44

В други случаи обаче може да се предполага, че изпращането към седалището на стопанската дейност на продавача на компактни вещи, които не изискват нито специална поддръжка, нито специален начин на транспортиране, не може да представлява значително неудобство за този потребител.

45

Поради това мястото, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупената от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие, което най-добре може да осигури такова безплатно привеждане в съответствие в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, зависи от присъщите на всеки конкретен случай обстоятелства.

46

Във връзка с това, когато става въпрос за съображенията за правна сигурност, следва да се припомни, че според член 1, параграф 1 и член 8, параграф 2 от Директива 1999/44 целта ѝ е да се осигури еднакво минимално ниво на защита на потребителите в уредената от нея област. Така от тези разпоредби следва, от една страна, че държавите членки могат да предвидят в националната си правна уредба мястото или местата, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупената от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие, при условие че те отговарят на изискванията по член 3, параграф 3 от посочената директива. От друга страна, държавите членки могат да приемат или запазят в сила по-строги разпоредби, за да гарантират още по-високо ниво на защита на потребителите, като специални правила за някои категории стоки.

47

Когато прилагат така приетото национално право, националните юрисдикции, от които се изисква да го тълкуват, са длъжни да вземат предвид всички разпоредби на това право и да приложат признатите от него методи за тълкуване, за да могат, доколкото е възможно, да го тълкуват в светлината на текста и целите на Директива 1999/44, за да постигнат предвидения от нея резултат и да се съобразят по този начин с член 288, трета алинея ДФЕС. Това изискване за съответстващо тълкуване включва и задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на тази директива (решение от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 31 и 33 и цитираната съдебна практика).

48

С оглед на изложените по-горе съображения на първите три въпроса следва да се отговори, че член 3, параграф 3 от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са компетентни да определят мястото, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупената от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие въз основа на тази разпоредба. Това място трябва да може да осигури безплатно привеждане в съответствие в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, предвид характера на стоката и целта, за която потребителят изисква стоките. Във връзка с това националната юрисдикция трябва да направи съответстващо на Директива 1999/44 тълкуване, включително, ако е необходимо, да измени постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на тази директива.

49

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, параграфи 2—4 от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че правото на потребителя да бъде „безплатно“ приведена в съответствие закупена от разстояние стока включва задължението на продавача да заплати разходите за транспортиране на тази стока към седалището на стопанската дейност на продавача, за да бъде приведена в съответствие.

50

Според член 3, параграф 4, от тази директива терминът „безплатно“ се отнася до необходимите разходи, направени за привеждане на стоките в съответствие с договора, и по-специално разходите за пощенски услуги, труд и материали.

51

Както се установява от цитираната в точка 34 от настоящото решение съдебна практика, целта на това задължение за безплатно привеждане в съответствие на вещта, от което законодателят на Съюза е искал да направи основен елемент на защитата, гарантираната на потребителя от Директива 1999/44, е да се предпази потребителя от риска от финансови тежести, който би могъл да го възпре да предяви правата си при липса на такава защита (вж. в този смисъл решение от 17 април 2008 г., Quelle, C‑404/06, EU:C:2008:231, т. 33 и 34).

52

Същевременно, както вече беше отбелязано в точка 41 от настоящото решение, целта на тази директива не е само да защити интересите на потребителя, като му гарантира пълна и ефективна защита срещу лошо изпълнение на договорните задължения на продавача, а също и установяване на равновесие между тези интереси и повдигнати от продавача съображения от икономическо естество (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2011 г., Gebr Weber и Putz, C‑65/09 и C‑87/09, EU:C:2011:396, т. 75).

53

В светлината на тези съображения следва да се отбележи, че задължението на продавача системно да заплаща разходите за транспорт към седалището на стопанската му дейност на закупена от разстояние стока, която не отговаря на изискванията, може, от една страна, да увеличи времето, необходимо за привеждането в съответствие на такава стока, за сметка на осъществяването му в разумен срок. Това би било така, когато продавачът не използва етикети за връщане с предварително платени пощенски разходи и е принуден да внася авансово тази сума. От друга страна, има опасност такова задължение да натовари твърде много продавача, особено в случаи, при които след преглед се оказва, че стоката не е дефектна.

54

При тези обстоятелства установяването на равновесие между интересите на потребителя и на продавача, което се цели с Директива 1999/44, не налага задължението за безплатно привеждане в съответствие на стока да включва освен задължението на продавача да възстанови на потребителя разходите за транспорт на тази стока към седалището на стопанска дейност на продавача, също и задължението редовно да заплаща авансово тези разходи на потребителя.

55

Като се има предвид това, посоченото поставяне в равновесие за целите на защитата на потребителя, както следва от точки 34 и 40 от настоящото решение, налага транспортните разходи, заплащани от потребителите, да не представляват тежест, която би могла да възпре среден потребител да предяви правата си. Във връзка с това, както отбелязва генералният адвокат в точка 86 от заключението си, когато проверява дали тежест може да възпре такъв потребител да предяви правата си, националната юрисдикция трябва да вземе предвид обстоятелствата по всеки отделен случай, а именно размерът на разходите за транспорт, стойността на стоката, която не отговаря на изискванията, или правната или фактическа възможност за потребителя да предяви правата си, в случай че продавачът не възстанови авансово направените от него разходи.

56

С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграфи 2—4 от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че правото на потребителя на „безплатно“ привеждане в съответствие на закупена от разстояние стока не включва задължението на продавача авансово да заплати разходите за транспорт на тази стока към седалището на стопанската му дейност, за да бъде приведена в съответствие, освен ако авансовото заплащане на тези разходи от този потребител не представлява тежест, която може да го възпре да предяви правата си, което националната юрисдикция следва да провери.

57

С петия и шестия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали разпоредбите на член 3, параграф 3 във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от Директива 1999/44 трябва да се тълкуват в смисъл, че при положение като разглежданото в главното производство потребителят, който е уведомил продавача за несъответствието на закупена от разстояние стока, без обаче да постави тази стока на разположение на продавача в седалището му на стопанска дейност, за да бъде приведена в съответствие, има право да развали договора, поради това че не е обезщетен в разумен срок.

58

В това отношение следва да се отбележи, че член 3, параграфи 3 и 5 от тази директива установява ясен ред за прилагане на способите на обезщетяване, на които потребителят има право при несъответствие на стоката.

59

Така в съответствие с член 3, параграф 3, първа алинея от посочената директива, на първо място потребителят има право да иска от продавача стоката да бъде ремонтирана или заменена, освен ако това е невъзможно или непропорционално.

60

Само ако потребителят няма право нито на ремонт, нито на замяна на стоката, която не отговаря на изискванията, или ако продавачът не е приложил един от тези способи на обезщетяване в разумен срок или без значително неудобство за потребителя, по силата на член 3, параграф 5 от същата директива потребителят може да иска разваляне на договора, освен ако в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 1999/44 липсата на съответствие е незначителна.

61

В това отношение, доколкото от член 3, параграфи 3 и 5 във връзка със съображение 10 от Директива 1999/44 следва, че в интерес на двете страни по договора Директивата дава предимство на изпълнението на този договор посредством двата предвидени на първо място начина на обезщетяване пред развалянето на договора (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2011 г., Gebr. Weber и Putz, C‑65/09 и C‑87/09, EU:C:2011:396, т. 72), за целта посочената директива предвижда при липса на съответствие на стока няколко положителни задължения, както за потребителя, така и за продавача.

62

Така в съответствие с член 3, параграф 3, първа алинея от Директива 1999/44 потребителят, който желае стока да бъде приведена в съответствие, трябва да даде на продавача достатъчна възможност да приведе в съответствие тази стока. За целта той трябва да уведоми продавача за тази липса на съответствие и за избрания от него начин на обезщетяване, а именно ремонт на стоката или замяна. Освен това потребителят трябва да постави такава стока, която не отговаря на изискванията, на разположение на продавача.

63

Колкото до продавача, той трябва да извърши евентуалния ремонт или замяна безплатно, в разумен срок и без съществено неудобство за потребителя и може да откаже да направи това само ако то е невъзможно или непропорционално. Както следва от точка 60 от настоящото решение, потребителят може да иска разваляне на договора единствено ако продавачът не е изпълнил задълженията си във връзка с това, наложени с член 3, параграф 3 от Директива 1999/44.

64

В случая запитващата юрисдикция уточнява, че страните в главното производство нито са се договорили, нито са разисквали за мястото, където спорната стока е трябвало да бъде поставена на разположение на продавача, за да бъде приведена в съответствие. От акта за преюдициално запитване обаче се установява, че потребителят, г‑н Fülla, е уведомил продавача, Toolport, за дефектите на тази стока и е поискал това дружество да я приведе в съответствие в неговото жилище, което обаче не е довело до никакви действия от страна на Toolport. От своя страна то само заявява, за първи път едва в хода на производството пред запитващата юрисдикция, че стоката е трябвало да бъде поставена на разположение в неговото седалище на стопанска дейност. Според запитващата юрисдикция с оглед на характерните особености на спорната стока имало опасност организирането на транспорта към седалището на стопанска дейност на продавача да представлява „значително неудобство“ за потребителя по смисъла на член 3, параграф 3 от тази директива.

65

В това отношение следва да се отбележи, че потребителят, който ясно е информирал продавача за липсата на съответствие на закупена от разстояние стока, транспортирането на която към седалището на стопанска дейност на продавача могло да представлява за него значително неудобство, и е поставил тази стока на разположение на продавача в своето жилище, за да бъде приведена в съответствие, без да получи в отговор от този продавач информация относно мястото, където стоката трябва да му бъде поставена на разположение, за да бъде приведена в съответствие или друго подходящо за целта действие, и който поради това не е поставил тази стока на разположение на посочения продавач на въпросното място, е изпълнил задължението за полагане на грижа, което му налага член 3, параграф 3, първа алинея от Директива 1999/44 (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2015 г., Faber, C‑497/13, EU:C:2015:357, т. 61—63).

66

Задължението за продавача в разумен срок да приложи способ за обезщетяване, без което въз основа на член 3, параграф 5, второ тире от Директива 1999/44 за потребителя се открива възможност да упражни правото си да иска разваляне на договора, обаче не е изпълнено, ако продавачът не предприеме никаква подходяща мярка, поне за да инспектира стоката, която не отговаря на изискванията, включително да уведоми потребителя в разумен срок за мястото, където стоката, която не отговаря на изискванията, трябва да му бъде поставена на разположение, за да бъде приведена в съответствие.

67

С оглед на изложените по-горе съображения на петия и шестия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на член 3, параграф 3 във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от Директива 1999/44 трябва да се тълкуват в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство, потребителят, който е информирал продавача за липсата на съответствие на закупената от разстояние стока, чийто транспорт към седалището на стопанска дейност на продавача има опасност да представлява значително неудобство за него, и който е поставил тази стока на разположение на продавача в жилището си, за да бъде приведена в съответствие, има право да развали договора поради липса на обезщетяване в разумен срок, ако продавачът не е предприел никаква подходяща мярка, за да приведе тази стока в съответствие, включително да уведоми потребителя за мястото, където стоката трябва да му бъде поставена на разположение, за да бъде приведена в съответствие. В това отношение националната юрисдикция трябва чрез съответстващо на Директива 1999/44 тълкуване да гарантира правото на потребителя да развали договора.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: