31.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 249/33

—

да приеме, че жалбата им е допустима и основателна,

—

да отмени решението от 15 юли 2016 г., с което е отхвърлено искането за прекласиране от 16 март 2016 г.

—

да отмени решението от 13 февруари 2017 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред от 14 октомври 2016 г.

—

да постанови поправяне на имуществените и неимуществените вреди на жалбоподателите,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първото основание е изведено от възражение за незаконосъобразност на решението на Директора на службата за борба с измамите (наричана по-нататък „OLAF“) от 16 октомври 2012 г. да организира процедура за прекласиране единствено за срочно наетите служители, които имат договори за неопределено време.

Жалбоподателите считат, че това решение е незаконосъобразно, тъй като с него са нарушени член 10, параграф 3 и член 15 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), йерархията на нормативните актове и принципа на защита на оправданите правни очаквания. Така решението на Директора на OLAF от 15 юли 2016 г., с което е отхвърлено искането за прекласиране от 16 март 2016 г., и това от 13 февруари 2017 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред от 14 октомври 2016 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“), били приети въз основа на незаконосъобразно решение и поради това трябвало да бъдат отменени.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация, главно тъй като влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз от 2014 г. и на разпоредбите, ограничаващи възможностите за професионално развитие над степен AD12 и AST9 не било основателна причина за изключването на тези срочно наети служители от организирането на процедури за прекласиране.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като обжалваните решения противоречали на решение на Комисията за агенциите на Европейския съюз, в което се предвижда участието на срочно наетите служители в процедурите за прекласиране. Така за срочно наетите служители с договори за неопределено време от Съвместния изследователски център („СИЦ“) на Комисията имало система за годишно прекласиране, което жалбоподателите изтъкват като разлика в третирането, която не била оправдана.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, по-специално тъй като ограничаването до само едно прекласирне в рамките на кариерното развитие на едно лице не било мярка, отговаряща на посочената в решението от 16 октомври 2016 г. цел да се задоволят нуждите на OLAF от специфични познания и опит, а по-скоро могло да не позволи на OLAF да запази на служба за продължителни периоди срочно наети служители.