1

Между 16 юни 2010 г. и 15 юни 2013 г. жалбоподателят — RS, работи в Европейската комисия като договорно нает служител от функционална група III. От 16 юни 2013 г. до 15 юни 2016 г. той е срочно нает служител по договор, сключен на основание член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“).

2

От 1 октомври до 30 ноември 2015 г. органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, разрешава на жалбоподателя неплатен отпуск на основание член 17 от УРДС.

3

На 9 февруари 2016 г. Комисията публикува обявление за вътрешен изпитен конкурс за съставянето на списък с резерви за назначаване на секретари/деловодители от степен 2 (AST/SC 2), асистенти от степен 2 (AST 2) и администратори от степен 6 (AD 6) (наричано по-нататък „конкурсното обявление“). Трите конкурса са обозначени съответно със следните референтни номера: COM/01/AST-SC/16 (AST/SC 2) — Секретари/деловодители, COM/02/AST/16 (AST 2) — Асистенти, и COM/03/AD/16 (AD 6) — Администратори.

4

Дял III („Условия за допускане“), член 2.1 от конкурсното обявление предвижда в частност следното за административния статут на кандидатите:

„Изисква се:

5

На дата, която тук не е известна, жалбоподателят подава кандидатурата си за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2).

6

На 11 април 2016 г. конкурсната комисия за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2) съобщава на жалбоподателя решението си да отхвърли кандидатурата му (наричано по-нататък „обжалваното решение“), тъй като той не отговаря на предвиденото в конкурсното обявление условие „през последните поне дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване да [е бил] с административен статут „активна заетост“, „отпуск за отбиване на военна служба“, „отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини“, „командировка в интерес на службата“ или „командировка по желание на служителя“ (през първите шест месеца от командировката по желание на служителя) по смисъла на член 37 и сл. от [Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз]“ (наричано по-нататък „спорното условие“).

7

На 11 юли 2016 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение.

8

С решение от 21 октомври 2016 г., съобщено на жалбоподателя на 24 октомври същата година, органът по назначаването отхвърля подадената по административен ред жалба и изпраща решението си на адвокатите на жалбоподателя.

9

На 3 февруари 2017 г. жалбоподателят подава разглежданата тук жалба в секретариата на Общия съд.

10

С писмо от 3 февруари 2017 г. жалбоподателят моли, от една страна, да му бъде предоставена анонимност в съответствие с член 66 от Процедурния правилник на Общия съд, и от друга, делото му да бъде съединено със свързаното дело T‑55/17, Healy/Комисия, в съответствие с член 68 от Процедурния правилник.

11

С писмо от 15 февруари 2017 г. жалбоподателят и Комисията са приканени да представят становища по евентуалното съединяване на това дело и дела T‑55/17, Healy/Комисия, и T‑79/17, Schoonjans/Комисия.

12

С писмо от 23 февруари 2017 г. жалбоподателят заявява, че е съгласен със съединяването на това дело и дела T‑55/17, Healy/Комисия, и T‑79/17, Schoonjans/Комисия, без да поиска поверително третиране на данните в процесуалните документи и доказателствата по преписката.

13

Комисията представя писмената си защита на 4 април 2017 г.

14

С решение от 6 април 2017 г. Общият съд уважава искането на жалбоподателя за анонимност.

15

С писмо от 18 май 2017 г. жалбоподателят посочва, че се отказва от подаването на реплика.

16

С писмо от 30 май 2017 г. жалбоподателят прави искане за провеждане на съдебно заседание.

17

На 14 ноември 2017 г. председателят на девети състав на Общия съд взема решение да не съединява настоящото дело и дела T‑55/17, Healy/Комисия, и T‑79/17, Schoonjans/Комисия.

18

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 18 януари 2018 г.

19

Жалбоподателят моли Общия съд:

20

Комисията моли Общия съд:

21

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно основание, което по същество представлява възражение за незаконосъобразност на конкурсното обявление, по съображение, че спорното условие, на което се основава обжалваното решение, е в противоречие, от една страна, с член 24а и член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), и от друга, с принципа на равно третиране.

22

Според жалбоподателя от член 29 от Правилника следва, че до участие във вътрешните конкурси за дадена институция се допускат всички лица, които работят за тази институция, в това число срочно наетите служители, и че всяко изключение от този принцип трябва да е надлежно мотивирано с оглед на интереса на службата.

23

За жалбоподателя е безспорно, че е бил на служба в Комисията към момента на подаването и разглеждането на кандидатурата му за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2). Освен това той смята, че за първи път Комисията тълкува условието кандидатът да е бил „на служба в институцията“ като изискване да е бил с административен статут активна заетост (или в някой от посочените в конкурсното обявление видове отпуск) през дванадесетте месеца преди приключването на записванията за конкурса.

24

Според жалбоподателя, противно на приетото от органа по назначаването в решението му от 21 октомври 2016 г., спорното условие не позволява да се постигне зададената двойна цел, а именно, от една страна, да се осигури наемането на високо квалифициран и непосредствено пълноценен в работата си персонал, и от друга, да се уреди в интерес на службата положението на договорно и срочно наетите служители, които отдавна и без прекъсване работят за Комисията.

25

На първо място, жалбоподателят посочва, че няма никакво основание да се презумира, че има опасност да е „в по-малка степен непосредствено пълноценен в работата си“ от други служители, които са ползвали по-дълъг отпуск (например за отглеждане на дете или за отбиване на военна служба) и имат по-малък служебен стаж.

26

Спорното условие било въведено и в нарушение на принципа на равно третиране, доколкото без обективна причина кандидатите били третирани различно според вида отпуск, който са ползвали през дванадесетте месеца преди приключването на записванията за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2). Според жалбоподателя органът по назначаването допуска грешка, като приема, че този принцип е спазен, щом са третирани еднакво всички кандидати, ползвали отпуск по лични причини или неплатен отпуск. Също така тази разлика в третирането не намирала обяснение в това, че за разлика от служителите в отпуск по лични причини служителите в отпуск за отглеждане на дете или по семейни причини остават осигурени към общата здравноосигурителна схема на Европейския съюз и продължават да набират осигурителен стаж за пенсия.

27

Накрая, жалбоподателят оспорва разбирането, че отпускът му е въпрос на личен избор без връзка с интереса на службата. От една страна, съгласно член 17 от УРДС такъв отпуск се разрешавал само ако заявлението е в съответствие с интереса на службата. От друга страна, отпускът му позволил да работи за повишаване на професионалната си квалификация, което трябвало да се вземе предвид съгласно член 24а от Правилника.

28

На второ място, жалбоподателят посочва, че целта да се уреди положението на работилите в Комисията служители, не намира никакво основание в конкурсното обявление. Освен това въпросното обявление в частност предвиждало, че кандидатите трябва да имат служебен опит от най-малко 42 не непременно последователни месеца.

29

По тези причини спорното условие било в противоречие с членове 24а и 27 от Правилника, доколкото нямало връзка с качествата на служителите — кандидати на вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2).

30

При всички случаи предвид кратката продължителност на отпуска му жалбоподателят по същество твърди, че последиците от спорното условие са непропорционални на целта на конкурсното обявление.

31

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

32

Член 24а от Правилника гласи:

„Съюзът насърчава повишаването на професионалната квалификация на длъжностните лица, което е съвместимо с правилното функциониране на службата и съответства на интересите ѝ.

Подобно повишаване на квалификацията се взема предвид за целите на служебното развитие на длъжностните лица“.

33

Член 27, първа алинея от Правилника гласи:

„Назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз. Не се запазват длъжности за граждани на определени държави членки“.

34

На първо място, следва да се припомнят определените в съдебната практика принципи относно условията и реда за организиране на конкурси.

35

Първо, основната роля на обявлението за конкурс се състои в това да информира заинтересованите лица по възможно най-точен начин за естеството на необходимите условия за заемането на въпросното работно място, за да могат тези лица да преценят дали да подадат кандидатурата си (вж. решение от 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, EU:T:2006:37, т. 63 и цитираната съдебна практика).

36

Второ, в това отношение институцията разполага с широко право на преценка, за да определи критериите във връзка с уменията, изисквани за длъжностите, които подлежат на заемане, и за да определи в зависимост от тези критерии и в интерес на службата условията и реда за организирането на конкурса (вж. в този смисъл решения от 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, EU:C:2008:549, т. 76 и 77, както и цитираната съдебна практика, от31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, EU:T:2006:37, т. 63 и цитираната съдебна практика, и от 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, EU:T:2006:392, т. 36 и цитираната съдебна практика).

37

Правото на преценка, с което институциите разполагат при организирането на конкурси, по-специално във връзка с определянето на условията за допускане, трябва обаче да се упражнява в съответствие с императивните разпоредби на член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника. Именно императивно член 27, първа алинея от Правилника определя целта на всяко назначаване, а член 29, параграф 1 — процедурния ред, който трябва да се следва при заемане на свободна длъжност. Поради това правото на преценка винаги трябва да се упражнява в зависимост от изискванията, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план — в зависимост от интереса на службата (вж. решение от 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, EU:T:2006:392, т. 37 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 17 ноември 2009 г., Di Prospero/Комисия, F‑99/08, EU:F:2009:153, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

38

Що се отнася конкретно до условията, ограничаващи записването на кандидати за участие в конкурс, те наистина могат да стеснят възможностите на институцията да назначи най-добрите кандидати по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника, но от това все пак не следва, че всяко условие, което въвежда подобно ограничение, е в противоречие с посочения по-горе член. Всъщност правото на преценка на администрацията при организирането на конкурсите и в по-общ план интересът на службата предоставят на институцията правото да поставя условията, които счита за уместни и които, като ограничават достъпа на кандидатите до определен конкурс, а оттам, разбира се, и броя на записаните за участие кандидати, все пак не поставят в опасност постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които имат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2009 г., Di Prospero/Комисия, F‑99/08, EU:F:2009:153, т. 30).

39

В това отношение, както поддържа Комисията, в съдебната практика вече е прието, че не е налице задължение да се допускат до участие във вътрешните конкурси за институцията всички лица, които са на служба в нея. Всъщност подобно задължение би накърнило широкото право на преценка, признато на тази институция (вж. в този смисъл решения от 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, EU:C:2008:549, т. 70—76, и от 24 септември 2009 г., Brown/Комисия, F‑37/05, EU:F:2009:121, т. 68). Следователно на служителите и длъжностните лица на институцията не може да се признае абсолютно право на участие във вътрешните за нея конкурси (вж. в този смисъл решения от 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Berge/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, EU:T:1997:28, т. 39, и от 8 ноември 2006 г., Chetcuti/Комисия, T‑357/04, EU:T:2006:339, т. 42).

40

В този смисъл се приема, че в противоречие с член 27, първа алинея от Правилника са само онези условия, ограничаващи достъпа на кандидатите до конкурса, които застрашават постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които отговарят на най-високите стандарти (вж. в този смисъл решения от 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Berge/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, EU:T:1997:28, т. 40, и от 17 ноември 2009 г., Di Prospero/Комисия, F‑99/08, EU:F:2009:153, т. 32).

41

Трето, следва да се припомни, че предвид признатото на институциите широко право на преценка в тази област контролът на Общия съд за спазването на условието във връзка с интереса на службата трябва да се свежда до преценка дали институцията е действала в границите на разумното и неоспоримото и дали не е упражнила явно неправилно правото си на преценка (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2015 г., Z/Съд, T‑88/13 P, EU:T:2015:393, т. 106).

42

На второ място, следва да се припомни и при какви условия институциите могат да изискват от кандидатите на вътрешен конкурс да притежават служебен стаж с определена продължителност.

43

В това отношение вече е постановено, че изискването за определен брой години служебен стаж е подходящо средство, за да се гарантира, че длъжностните лица ще притежават всички качества, изисквани от член 27, първа алинея от Правилника, и съответно за да се обезпечи интересът на службата. Всъщност притежаването на определен стаж и съответно на значителен опит в институциите на Европейския съюз представлява „сигурен белег“ за наличието на упоменатите качества (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, EU:T:2006:392, т. 40 и цитираната съдебна практика).

44

Подобно условие за стаж позволява да се гарантира, че за допусканите до вътрешния конкурс лица в продължение на определено време са се прилагали условията за работа на административния персонал на институциите, и в частност правилата за атестирането и дисциплината, и че тези лица са доказали способностите си в този контекст. Следователно процедурата по наемане осигурява на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, така както ги преценяват самите институции (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, EU:T:2006:392, т. 41).

45

Така в съдебната практика вече са допускани условия за притежаване на служебен стаж с продължителност от три години (решения от 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Berge/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, EU:T:1997:28, т. 47, и от 17 ноември 2009 г., Di Prospero/Комисия, F‑99/08, EU:F:2009:153, т. 31), от пет години (решение от 13 декември 2006 г., Heus/Комисия, T‑173/05, EU:T:2006:392, т. 38, 40 и 42) и от десет години (решение от 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, EU:T:2000:272, т. 56 и 61), тъй като в случаите по тези дела съответната институция е упражнявала широкото си право на преценка при спазване на условието във връзка с интереса на службата.

46

За сметка на това въвеждането на допълнително условие, състоящо се в изискване наред с притежаването на определен служебен стаж кандидатстващите длъжностни лица и служители да са били и без прекъсване на служба в институцията през периода, определен с условието за служебен стаж, може да доведе до отстраняването от участие във вътрешния конкурс на длъжностни лица и служители, които имат същия или по-голям служебен стаж от необходимия съгласно последно упоменатото условие. Оттук следва, че ако институцията не обоснове това изискване, същото трябва да се смята за незаконосъобразно (вж. в този смисъл решение от 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Berge/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, EU:T:1997:28, т. 48—54).

47

В настоящия случай е безспорно, че дял III („Условия за допускане“), член 2.1, букви а) и б) от конкурсното обявление изисква кандидатите не само да притежават служебен стаж от най-малко 42 не непременно последователни месеца, но и да са работили в Комисията през дванадесетте месеца преди датата на приключване на електронното записване, като през тези дванадесет месеца да са били с административен статут активна заетост, отпуск за отбиване на военна служба, отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини, командировка в интерес на службата или командировка по желание на служителя с продължителност не повече от шест месеца.

48

Ето защо е видно, че конкурсното обявление изисква през период от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване кандидатите да са били на служба в Комисията без прекъсване и с някой от изброените в точка 47 по-горе административни статути, сред които не фигурира в частност отпускът по лични причини.

49

Следва да се констатира, че като последица от спорното условие от участие във вътрешните конкурси, за които се отнася конкурсното обявление, се отстраняват някои длъжностни лица и служители, които имат по-голям служебен стаж от необходимите съгласно конкурсното обявление 42 месеца, по единственото съображение, че не са били без прекъсване на служба в Комисията през периода от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване, например защото са ползвали макар и кратък отпуск по лични причини. Именно в тази ситуация е жалбоподателят, който е имал служебен стаж от 69 месеца, но е ползвал двумесечен отпуск по лични причини през дванадесетте месеца преди датата на приключване на електронното записване.

50

За да обоснове спорното условие обаче, Комисията просто посочва, че с него се цели да бъдат наети длъжностни лица, които са не само способни и високо квалифицирани, но и поради доказания си опит ще бъдат непосредствено пълноценни в работата си. В това отношение е вярно, че тази цел е изрично спомената в дял „Обща рамка“ от конкурсното обявление. Комисията обаче не посочва нито едно конкретно обстоятелство, свързано с характеристиките на подлежащите на заемане длъжности, от което да личи, че само служителите, които са били без прекъсване на служба в Комисията през дванадесетте месеца преди датата на приключване на електронното записване, биха били непосредствено пълноценни в работата си, и което съответно да обосновава изключването от участие в спорния вътрешен конкурс на служителите, които не са били без прекъсване на служба в Комисията през този период, в частност защото са ползвали отпуск по лични причини, въпреки че имат по-голям служебен стаж от изискваните 42 месеца.

51

При тези условия трябва да се приеме, че Комисията е упражнила явно неправилно правото си на преценка, когато е въвела в конкурсното обявление допълнително условие към условието за служебен стаж, изискващо кандидатите да са били без прекъсване на служба в Комисията през периода от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване.

52

При всички случаи не може да се заключава, че даден служител би бил по-високо квалифициран или по-непосредствено пълноценен в работата си от друг само защото двамата са ползвали различни по вид отпуски. Този извод намира допълнително потвърждение в обстоятелството, че спорното условие парадоксално води до изключването от участие на някои служители като жалбоподателя, въпреки че поради по-малката продължителност на отпуска си те имат повече присъствени дни през последните дванадесет месеца на служба в Комисията, отколкото други служители, които обаче са допуснати до участие в разглеждания вътрешен конкурс. Тази констатация впрочем опровергава твърдението на Комисията в отговор на писмен въпрос от Общия съд, че въпросното условие позволявало да се даде шанс за назначаване на постоянна длъжност на онези служители, които са доказали, че го заслужават с работа и с действително изпълнение на служебните задачи, което е имало възможност да бъде оценено най-неотдавна и съответно възможно най-надеждно.

53

Следователно изключването от участие на служителите, ползвали отпуск по лични причини, не е обосновано нито с оглед на заложените цели, нито с оглед на член 27, първа алинея от Правилника.

54

Този извод не намира опровержение в изложения в съдебното заседание довод на Комисията, че рискувала да наруши принципа за недопускане на дискриминация, ако предвиди различни условия за допускане в зависимост от това дали съответните служители са договорно или срочно наети.

55

В това отношение, противно на посоченото от Комисията в отговор на писмен въпрос от Общия съд, няма значение, че става дума за първите вътрешни конкурси след реформата в Правилника от 2013 г., до които се допускат за участие договорно наети служители, и че поради това няма предходна практика в обратен смисъл. Това обстоятелство е още по-малко релевантно, като се има предвид, че в случая жалбоподателят не е договорно нает, а срочно нает служител. Освен това при всички положения за Комисията е било възможно да изравни условията за допускане на договорно наетите служители с тези за срочно наетите служители при спазване на установените в съдебната практика принципи.

56

Предвид всички тези обстоятелства, без да е необходимо произнасяне по евентуалното наличие на нарушение на член 24а от Правилника или на принципа на равно третиране, следва да бъде уважено възражението за незаконосъобразност поради противоречие на спорното условие с член 27, първа алинея от Правилника и съответно обжалваното решение трябва да бъде отменено.

57

Тъй като според жалбоподателя отмяната на обжалваното решение няма да е достатъчна, за да се поправят претърпените от него неимуществени вреди, той моли Общия съд да осъди Комисията да му заплати сумата от 5000 EUR. Комисията възразява, че доколкото обжалваното решение не е незаконосъобразно, посоченото искане, предявено за първи път пред Общия съд, трябва да бъде отхвърлено. При всички положения, дори да се предположи, че решението е незаконосъобразно, отмяната му щяла да е достатъчна, за да се поправят твърдените неимуществени вреди.

58

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика е възможно със самата отмяна на незаконосъобразен акт да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт (решение от 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, EU:T:2004:325, т. 127; в този смисъл вж. също решение от 9 юли 1987 г., Hochbaum и Rawes/Комисия, 44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, EU:C:1987:348, т. 22).

59

При все това отмяната на незаконосъобразния акт не може сама по себе си да е подходящо средство за поправяне на вредата, когато, от една страна, обжалваният акт съдържа недвусмислено отрицателна оценка за способностите на жалбоподателя, която може да го оскърби (в този смисъл вж. решения от 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, EU:C:1990:49, т. 27—29, от 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, EU:T:2000:86, т. 98, и от 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, EU:T:2005:447, т. 205 и 206), и от друга страна, жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която е отделна от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 131, и от 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑49/08 P, EU:T:2009:456, т. 88).

60

В настоящия случай жалбоподателят твърди, че претърпяната от него неимуществена вреда се дължи на това, че за Комисията е невъзможно отново да го постави в същите условия, при които е трябвало да бъде организиран конкурсът, за да се гарантират равното третиране на всички кандидати и обективността на оценяването.

61

Налага се констатацията, че от една страна, жалбоподателят не твърди Комисията да е дала отрицателна оценка на способностите му, която може да го оскърби, и от друга, че той не доказва да е претърпял неимуществена вреда, отделна от незаконосъобразността, дала основание за отмяната.

62

При тези условия въз основа на съдебната практика, припомнена в точки 58 и 59 по-горе, Общият съд намира, че всяка евентуална неимуществена вреда, която жалбоподателят може да е претърпял вследствие от незаконосъобразността на обжалваното решение, се поправя по подходящ начин и в достатъчна степен с отмяната на това решение. Ето защо искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено.

63

От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се уважи в частта, в която се иска отмяна на обжалваното решение, и да се отхвърли в останалата ѝ част.

64

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая Комисията по същество е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

реши: