–

за Dilly’s Wellnesshotel GmbH, от M. Kroner, Rechtsanwalt,

–

за австрийското правителство, от F. Koppensteiner, H. Schamp, G. Hesse и C. Pesendorfer, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от K. Blanck-Putz, K. Herrmann и P. Němečková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 108, параграф 3 ДФЕС, на Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с [вътрешния] пазар в приложение на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] (Общ регламент за групово освобождаване) (OB L 214, 2008 г., стр. 3) и на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС] (ОВ L 187, 2014 г., стр. 1), и по-специално на член 58, параграф 1 от последния регламент.

2

Запитването е отправено в рамките на производства, образувани по жалби на Finanzamt Linz (Данъчна служба Линц, Австрия) и Finanzamt Kirchdorf Perg Steyr (Данъчна служба Кирхдорф Перг Щайр, Австрия) относно възстановяването на суми за енергийни данъци на Dilly’s Wellnesshotel GmbH.

3

Съображения 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година относно прилагането на членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС] към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 31), изменен с Регламент (ЕС) № 733/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. (ОВ L 204, 2013 г., стр. 11) (наричан по-нататък „Регламент № 994/98“), гласят:

4

Съгласно член 1 от този регламент, озаглавен „Групови изключения“:

„1.   Комисията може да обявява чрез регламенти, приети в съответствие с процедурите, предвидени в член 8 от настоящия регламент и в съответствие с член [107 ДФЕС], следните категории помощи за съвместими с [вътрешния] пазар и да ги освобождава от задължението за уведомяване, предвидено в член [108, параграф 3 ДФЕС]:

[…]“.

5

Член 1 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

6

Член 2 от този регламент е озаглавен „Уведомяване за нова помощ“ и гласи:

„1.   Освен когато е предвидено друго в нормативните актове, приети съгласно член [109 ДФЕС] или други релевантни разпоредби от него, за всички планове за предоставяне на нова помощ трябва да бъде отправено уведомление до Комисията в подходящ срок от съответните държави членки. […]

[…]“.

7

Съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999 (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), озаглавен „Опростена процедура за уведомление при някои промени на съществуваща помощ“:

„1.   За целите на член 1, буква в) от Регламент […] № 659/1999 промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар. Увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % няма да се счита за промяна на съществуваща помощ.

2.   Следните промени на съществуваща помощ трябва да бъдат съобщени на Комисията, като се използва опростената форма на уведомление, посочена в приложение II:

[…]

[…]“.

8

Член 3 от Регламент № 800/2008, озаглавен „Условия за освобождаване“, се съдържа в озаглавената „Общи разпоредби“ глава I и параграф 1 от него предвижда:

„Схемите за помощ, изпълняващи всички условия на глава I от настоящия регламент, както и всички съответни разпоредби на глава II от настоящия регламент, са съвместими с [вътрешния] пазар по смисъла на член [107], параграф 3 [ДФЕС] и се освобождават от задължението за уведомяване по член [108], параграф 3 [ДФЕС], при условие че всяка индивидуална помощ, предоставена по такава схема, отговаря на всички условия на настоящия регламент и схемата съдържа изрично позоваване на настоящия регламент чрез цитиране на неговото заглавие и данни за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз“.

9

Регламент № 800/2008 е отменен с Регламент № 651/2014.

10

Текстът на съображения 2—5 и 64 от Регламент № 651/2014 е следният:

[…]

11

Член 2 от същия регламент е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

12

Член 3 от посочения регламент е озаглавен „Условия за освобождаване“ и предвижда:

„Схемите за помощ, индивидуалните помощи, предоставени по схеми за помощ, и помощите ad hoc са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграфи 2 и 3 [ДФЕС] и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 [ДФЕС], при условие че отговарят на всички условия, определени в глава I от настоящия регламент, както и на специалните условия за съответната категория помощи, посочени в глава III от настоящия регламент“.

13

Съгласно член 44 от същият регламент, озаглавен „Помощи под формата на намаления на данъци за околната среда по Директива [2003/96]“:

„1.   Схемите за помощ под формата на намаления на данъци за околната среда, които отговарят на условията по Директива [2003/96], са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 [ДФЕС] и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 [ДФЕС], ако са изпълнени условията, определени в настоящия член и в глава I.

[…]

3.   Схемите за помощ под формата на намаления на данъци се основават на намаление на приложимата ставка на екологичния данък или на заплащането на фиксирана сума на компенсацията, или на комбинация от тези два механизма.

[…]“.

14

Член 58 от Регламент № 651/2014 е озаглавен „Преходни разпоредби“ и гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага за индивидуални помощи, предоставени преди неговото влизане в сила, ако помощите изпълняват всички условия, определени в настоящия регламент, с изключение на член 9.

2.   Помощите, които не са освободени от задължението за уведомяване в съответствие с член 108, параграф 3 [ДФЕС], в съответствие с настоящия регламент или в съответствие с други регламенти, приети съгласно член 1 от Регламент [№ 994/98], и които са били в сила пред това, се оценяват от Комисията в съответствие с приложимите рамки, насоки, съобщения и известия.

3.   Всички индивидуални помощи, предоставени преди 1 януари 2015 г. по силата на който и да било регламент, приет съгласно член 1 от Регламент [№ 994/98], в сила към момента на предоставяне на помощта, са съвместими с вътрешния пазар и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 [ДФЕС], с изключение на регионалните помощи. Схемите за помощ за рисков капитал в полза на [малки и средни предприятия („МСП“)], учредени преди 1 юли 2014 г. и освободени от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 [ДФЕС] съгласно Регламент [№ 800/2008], се освобождават от задължението за уведомяване и са съвместими с вътрешния пазар до края на споразумението за финансиране, при условие че публичните средства са били поети като задължения към подпомагания фонд за частни капиталови инвестиции по силата на това споразумение преди 1 януари 2015 г. и продължават да са изпълнени останалите условия за освобождаване.

4.   В края на периода на действие на настоящия регламент всяка схема за помощ, освободена от задължението за уведомяване в съответствие с настоящия регламент, продължава да бъде освободена в рамките на период на приспособяване от шест месеца, с изключение на схемите за регионална помощ. Освобождаването на схемите за регионална помощ се преустановява на датата на изтичане на срока на одобрените карти на регионалните помощи. Освобождаването на помощите за рисково финансиране в съответствие с член 21, параграф 2, буква а) се преустановява в края на срока, предвиден в споразумението за финансиране, при условие че публичните средства, поети като задължения към подпомагания фонд за частни капиталови инвестиции, са били предоставени въз основа на това споразумение в срок от 6 месеца преди края на срока на действие на настоящия регламент, и при условие че са изпълнени останалите условия за освобождаване“.

15

Текстът на член 59 от този регламент е следният:

„Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2014 година.

[…]“.

16

Член 1, параграф 1 от Energieabgabenvergütungsgesetz (Закон за възстановяване на енергийните данъци, наричан по-нататък „EAVG“) предвижда:

„Въз основа на подадена молба енергийните данъци, платени върху посочените в параграф 3 енергийни източници, се възстановяват за календарна (стопанска) година, при условие че тези данъци надвишават (общо) 0,5 % от размера на разликата между

1.   сделките, посочени в член 1, параграф 1, точки 1 и 2 от [Umsatzsteuergesetz 1994 (Закон за данък върху оборота за 1994 г.)] и

2.   доставките, посочени в член 1, параграф 1, точки 1 и 2 от Закона за данък върху оборота за 1994 г., които предприятието получава (нетна производствена стойност)“.

17

Член 1, параграф 1 от EAVG е допълнен с член 2, параграф 2, който гласи:

„1.   По молба на лицето, което има право на възстановяване, за всяка календарна (стопанска) година се възстановява сумата, която надвишава посочената в член 1 част от нетната производствена стойност. Молбата трябва да съдържа използваното в предприятието количество от посочените в член 1, параграф 3 енергийни източници и посочените в член 1 суми. Тя трябва да се подаде най-късно до изтичането на 5 години от момента, в който условията за възстановяване са налице. Молбата се счита за данъчна декларация. По молбата се произнася решение и стойността, подлежаща на възстановяване, трябва да се изрази под формата на единична операция.

2.   При изчисляване на стойността, подлежаща на възстановяване, се прилага или прагът от 0,5 % от нетната производствена стойност, или следните фиксирани освобождавания, като се възстановява по-ниската стойност:

От стойността, подлежаща на възстановяване, се приспада фиксирано освобождаване в размер на 400 [EUR]. […]“.

18

Член 2, параграф 1 от EAVG в редакцията след изменението му с Budgetbegleitgesetz (Закон за изпълнение на държавния бюджет) от 30 юли 2004 г. (BGBl. I, 92/2004, (наричан по-нататък „BBG“), предвижда:

„Право на възстановяване имат всички предприятия, стига да не предоставят посочените в член 1, параграф 3 енергийни източници или произведена от посочените член 1, параграф 3 енергийни източници топлинна енергия (пара или топла вода)“.

19

Budgetbegleitgesetz 2011 (Закон за изпълнение на държавния бюджет) от 30 декември 2010 г. (BGBl. I, 111/2010, наричан по-нататък „BBG 2011“) изменя член 2, параграф 1 от EAVG, както следва:

„Право на възстановяване имат само предприятията, за които е доказано, че основната им дейност е свързана с производството на стоки, и стига те да не предоставят посочените в член 1, параграф 3 енергийни източници или произведена от посочените член 1, параграф 3 енергийни източници топлинна енергия (пара или топла вода)“.

20

BBG 2011 добавя параграф 7 към член 4 от EAVG, който гласи:

„Членове 2 и 3 [в редакцията след изменението им с BBG 2011] се прилагат към молби за възстановяване, отнасящи се за периода след 31 декември 2010 г., при условие че [Комисията] даде разрешение за това“.

21

Съгласно акта за преюдициално запитване в изготвените от Bundesministerium für Finanzen (Федерално министерство на финансите, Австрия) Насоки от 15 април 2011 г. за енергийните данъци за 2011 г., които са подпомагащ тълкуването акт, по-специално във връзка с възстановяването на енергийни данъци, посоченото министерство отбелязва, че от 1 януари 2011 г. право на възстановяване на енергийни данъци имат само производствените предприятия.

22

На 29 август 2013 г. това министерство изменя посочените насоки, като изменя тази дата съответно на 1 февруари 2011 г.

23

На 29 декември 2011 г. дружеството Dilly’s Wellnesshotel, което управлява хотел, подава молба за възстановяване на енергийните данъци за 2011 г.

24

Молбата е отхвърлена с решение от 21 февруари 2012 г. на Данъчна служба Линц с мотива, че след изменението на членове 2 и 3 от EAVG с BBG 2011 те предвиждат, че за молби след 31 декември 2010 г. възстановяването на енергийни данъци се ограничава само до предприятията, за които е доказано, че основната им дейност е производството на стоки. Така е изключено възстановяването на енергийни данъци на „предприятията — доставчици на услуги“ за периоди след посочената последно дата.

25

Dilly’s Wellnesshotel обжалва това решение.

26

С решение от 23 март 2012 г. Unabhängiger Finanzsenat (Независима финансова камара, Австрия) отхвърля жалбата като неоснователна.

27

Dilly’s Wellnesshotel подава жалба срещу това решение.

28

С решение от 19 март 2013 г. Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) отменя последното решение. По-специално тази юрисдикция приема, че Unabhängiger Finanzsenat (Независима финансова камара) неправилно е отказала да признае право на възстановяване на енергийните данъци за януари 2011 г.

29

С решение от 31 октомври 2014 г. Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия), заменил Unabhängiger Finanzsenat (Независима финансова камара), отправя преюдициално запитване до Съда на основание член 267 ДФЕС.

30

С решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel (C‑493/14, EU:C:2016:577), Съдът се произнася, че член 3, параграф 1 от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че ако в схема за помощи като разглежданата по делото, по което е постановено това решение, не е посочен изрично този регламент, чрез цитиране на заглавието му и на данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, не може да се приеме, че тази схема отговаря на условията, за да бъде освободена съгласно посочения регламент от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС.

31

С решение от 3 август 2016 г. Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) уважава подадената от Dilly’s Wellnesshotel жалба и постановява да му бъдат възстановени енергийните данъци за 2011 г., а не само за януари същата година, по-специално с мотива че при липсата на освобождаване от задължението за уведомяване не е било влязло в сила изключването на предприятията — доставчици на услуги, от правото на възстановяване на енергийните данъци.

32

Понастоящем запитващата юрисдикция е сезирана с жалба срещу това решение от данъчна служба Линц.

33

С друга молба от 25 юли 2014 г. Dilly’s Wellnesshotel е поискало възстановяването на енергийни данъци за периода от февруари 2013 г. до януари 2014 г.

34

С решение от 9 януари 2015 г. данъчна служба Кирхдорф Перг Щайр отхвърля тази молба, с мотива че предприятието хотелиер е доставчик на услуги, а не предприятие, чиято основна дейност е производството на стоки. Впрочем от 1 февруари 2011 г. възстановяването на енергийни данъци е възможно само за предприятията, чиято основна дейност е производството на стоки.

35

С решение от 13 февруари 2017 г. Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) уважава жалбата, подадена от Dilly’s Wellnesshotel срещу това решение, и постановява да бъдат възстановени енергийните данъци в съответствие с искането на Dilly’s Wellnesshotel, като по същество се позовава на решението си от 3 август 2016 г., посочено в точка 31 от настоящото решение.

36

Понастоящем запитващата юрисдикция е сезирана с жалба от данъчна служба Кирхдорф Перг Щайр срещу решението от 13 февруари 2017 г.

37

Запитващата юрисдикция счита, че в съответствие с EAVG в редакцията след изменението му с BBG възстановяването на енергийните данъци представлява помощ, която е разрешена имплицитно и неограничено от Комисията съгласно член 3 и съображение 72 от Решение 2005/565/ЕО на Комисията от 9 март 2004 година относно схема, приведена в действие в Австрия, която предвижда възстановяване на енергийните данъци върху природния газ и електроенергията през 2002 г. и 2003 г. (ОВ L 190, 2005 г., стр. 13).

38

Запитващата юрисдикция посочва и че ако правото на Съюза не допускаше ограничаване на кръга на получателите на помощта, като въведеното с BBG 2011, по силата на който право на възстановяване на енергийните данъци имат само предприятията, за които е доказано, че основната им дейност е производството на стоки, предходната национална правна уредба щеше да продължава да бъде в сила.

39

Запитващата юрисдикция отбелязва, че по споровете в главното производство се поставят няколко въпроса от правото на Съюза, за разрешаването на които от него е поискано да тълкува член 4, параграф 7 от EAVG, който предвижда, че въведената с BBG 2011 законодателна промяна се прилага „при условие че [Комисията] даде разрешение за това“.

40

Запитващата юрисдикция изпитва съмнения, на първо място, по въпроса дали е било необходимо Комисията да се уведоми за предвиденото в BBG 2011 ограничаване по отношение на схемата за помощи.

41

На второ място, в случай че съществува задължение за уведомяване за разглежданата по споровете в главното производство изменена схема за помощи, запитващата юрисдикция иска да се установи дали фактът, че съобщението до Комисията не отговаря на всички формални условия, предвидени в Регламент № 800/2008, води до това, че съответните помощи трябва да продължат да бъдат предоставяни на всички получатели, за които се отнася EAVG, в неговата редакция след изменението му с BBG, така че да е налице задължение за прилагане на схемата за помощи, предхождаща въведената с BBG 2011 законодателна промяна.

42

На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали определянето на данъчното намаление чрез предвидена в националното законодателство конкретна формула за изчисляване отговаря на изискването на член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014, според което изчисляването на намалението на данъчното облагане трябва да се основава на намаление на приложимата ставка на данъка за околна среда, на заплащането на фиксирана сума на компенсацията или на комбинация от тези два механизма. Освен това тя си задава въпроса за приложното поле във времето на този регламент.

43

При това положение Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

44

Следва да се отбележи, че австрийското правителство посочва, че обобщение на информацията относно разглежданата по споровете в главното производство схема за помощи, по силата на която частичното възстановяване на енергийните данъци върху природния газ и електроенергията е предвидено само в полза на предприятията, за които е доказано, че основната им дейност е производството на стоки, е било съобщено на Комисията от Република Австрия и че това съобщаване трябва да се разглежда като уведомление, извършено съгласно опростената процедура за уведомление по член 4 от Регламент № 794/2004.

45

В това отношение следва да се припомни, че както Съдът многократно се е произнасял в рамките на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и прецени фактите по спора в главното производство. В това производство Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза с оглед на фактическата и правна обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, за да ѝ предостави полезната информация за разрешаването на спора, с който е сезирана (решение от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 35 и цитираната съдебна практика).

46

В случая поставените на Съда въпроси се основават на разбирането, че Република Австрия не е уведомила Комисията за разглежданата по споровете в главното производство схема за помощи в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС. По-конкретно с първия и третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали за тази схема е предвидено задължението за уведомяване съгласно посочената разпоредба, или е освободена от това задължение по силата на Регламент № 651/2014, докато с втория си въпрос тази юрисдикция иска да установи евентуалните последици, които трябва да изведе от нарушението на посоченото задължение.

47

Становищата, представени пред Съда от Комисията и от Dilly’s Wellnesshotel, се основават на същото разбиране. Комисията уточнява, че съобщаването въз основа на Регламент № 800/2008 на обобщена информация за разглежданата по споровете в главното производство национална правна уредба не може да замени подходящото уведомление по член 108, параграф 3 ДФЕС и че впрочем Република Австрия не е използвала предвидената в приложение II към Регламент № 794/2004 опростена форма на уведомление в съответствие с член 4, параграф 2, буква в) от този регламент.

48

Следователно, без да се засяга въпросът при какви условия може да се приеме, че уведомяването за схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство е било извършено в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС, тъй като този въпрос не предмет на настоящото преюдициално запитване, Съдът следва да отговори на поставените по настоящото дело въпроси, като се основава на разбирането, че Комисията не е била уведомена за разглежданата в главното производство схема за помощи.

49

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за национална правна уредба, която изменя схема за помощи, като ограничава кръга на получателите на тези помощи, по принцип се прилага предвиденото в тази разпоредба задължение за уведомяване.

50

Най-напред следва да се уточни, че въпросът за наличието на подобно задължение за уведомяване се разглежда, без да се изключва възможността разглежданата схема за помощи да бъде освободена от това задължение поради прилагането към тази схема на регламент за групово освобождаване, като тази възможност е разгледана в рамките на отговора на третия въпрос.

51

В случая, както е видно от точка 44 от настоящото решение, изглежда, че разглежданата по споровете в главното производство национална правна уредба предвижда частично възстановяване на енергийните данъци върху природния газ и електроенергията само на предприятията, за които е доказано, че основната им дейност е производството на стоки. Следователно по силата на тази правна уредба възстановяването на енергийни данъци не се прилага за доставчиците на услуги като Dilly’s Wellnesshotel.

52

Следва да се отбележи, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция изхожда от разбирането, което впрочем не се оспорва по настоящото дело, че схемата за помощ, предхождаща разглежданата по споровете в главното производство, която признава право на частично възстановяване на енергийните данъци както на производствените предприятия, така и на предприятията — доставчици на услуги, е одобрена имплицитно от Комисията по силата на Решение 2005/565.

53

При тези условия, за да се отговори на този въпрос, в случая трябва да се вземе предвид това разбиране, без да се засяга неговата обоснованост, така че схемата за помощ, предхождаща разглежданата по споровете в главното производство, следва да се счита за съществуваща помощ по силата на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999.

54

Що се отнася до съществото на първия въпрос, следва да се припомни, че предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение за уведомяване е един от основните елементи на системата за контрол, въведена с Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи. В рамките на тази система държавите членки са длъжни, от една страна, да уведомят Комисията за всяка мярка за предоставяне или за изменение на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, да не прилагат такава мярка до приемането на окончателно решение по нея от посочената институция (решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 56 и цитираната съдебна практика).

55

Задължението на съответната държава членка да уведомява Комисията за всяка нова помощ е предвидено в член 2 от Регламент № 659/1999 (решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel, C‑493/14, EU:C:2016:577, т. 32).

56

Както Съдът вече е приел, за нови помощи, за които се прилага предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение за уведомяване, трябва да се считат мерките, приети след влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС, целящи въвеждане или изменение на помощи, с уточнението че измененията могат да се отнасят или до съществуващи помощи, или до първоначални проекти, за които Комисията е информирана (вж. по-специално решения от 9 август 1994 г., Namur-Les assurances du crédit, C‑44/93, EU:C:1994:311, т. 13 и от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C‑138/09, EU:C:2010:291, т. 46).

57

Действително, съгласно член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 нова помощ означава всяка схема за помощ и индивидуална помощ, която не е съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ.

58

В това последно отношение съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 промяна на съществуваща помощ е всяко изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар.

59

По-специално, съгласно член 4, параграф 2, буква в) от Регламент № 794/2004 затягането на критериите за прилагане на една разрешена схема за помощ, е сред измененията на съществуващи помощи, за които по принцип трябва да се отправи уведомление.

60

Освен това съгласно практиката на Съда разглеждането на въпроса дали дадена мярка представлява помощ по смисъла на член 107 ДФЕС отчита по-конкретно кръга на получателите, за които е предвидено предоставянето на тази помощ, за да се провери в частност селективният характер на тази мярка (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, C‑143/99, EU:C:2001:598, т. 33—36, 40 и 55).

61

От това следва, че изменението на критериите, според които се определят получателите на помощ, не се ограничава до промяна от чисто формален или административен характер, а представлява фактор, чиито последици могат да повлияят на въпроса дали дадена мярка трябва да бъде квалифицирана като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно на необходимостта от уведомяване за тази помощ в съответствие с предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение.

62

Действително, както правилно поддържа Комисията, контролът, който тази институция трябва да упражни след уведомяването, извършено в съответствие с последната разпоредба, за проект, насочен към изменение на кръга на получателите на схема за помощи, не се свежда до проверка дали съответното изменение е довело до намаляване на броя на получателите, а предполага по-специално да се прецени дали промяната на критериите за прилагане, произтичаща от посоченото изменение, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производства. Предварителното уведомление за такова изменение обаче позволява да се провери именно дали това е така.

63

Предвид изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 108, параграф 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за национална правна уредба, която изменя схема за помощи, като ограничава кръга на получателите на тези помощи, по принцип се прилага предвиденото в тази разпоредба задължение за уведомяване.

64

С втората част на третия си въпрос, която следва да се разгледа на първо място, тъй като се отнася до приложното поле във времето на Регламент № 651/2014, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 58, параграф 1 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че помощите, предоставени преди влизането в сила на посочения регламент въз основа на схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство, могат да бъдат освободени по силата на същия регламент от задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС.

65

Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 109 ДФЕС Съветът има правомощието да приема подходящи регламенти за прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, и в частност да определя условията за прилагане на член 108, параграф 3 ДФЕС, както и категориите помощи, които са изключени от предвидената в последната разпоредба процедура. Освен това съгласно член 108, параграф 4 ДФЕС Комисията може да приема регламенти относно категориите държавни помощи, за които Съветът е определил, в съответствие с член 109 ДФЕС, че могат да бъдат освободени от процедурата, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС (решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 57 и цитираната съдебна практика).

66

Именно на основание член 94 от Договора за ЕО (впоследствие член 89 ЕО и понастоящем член 109 ДФЕС) е приет Регламент № 994/98, съгласно който впоследствие е приет Регламент № 800/2008 (решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 58 и цитираната съдебна практика). Този регламент сам по себе си е отменен и заменен с Регламент № 651/2014, който също е приет въз основа на Регламент № 994/98.

67

От това следва, че независимо от задължението за предварително уведомяване за всяка мярка за предоставяне или изменение на помощ, което е предвидено за държавите членки в Договорите и което, както следва от точка 54 от настоящото решение, е един от основните елементи на системата за контрол на държавните помощи, ако приета от държава членка мярка за помощ отговаря на съответните условия по Регламент № 651/2014, тази държава членка може да се позове на възможността за освобождаване от задължението за уведомяване (вж., що се отнася до Регламент № 800/2008, решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel, C‑493/14, EU:C:2016:577, т. 36).

68

Напротив, от член 58, параграф 2 от Регламент № 651/2014 е видно, че помощите, които не са освободени от задължението за уведомяване в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС, в съответствие с този регламент или в съответствие с други регламенти, приети съгласно член 1 от Регламент № 994/98, и които са били в сила преди това, се оценяват от Комисията в съответствие с приложимите рамки, насоки, съобщения и известия.

69

В това отношение, както бе припомнено в точка 30 от настоящото решение, в решението си от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel (C‑493/14, EU:C:2016:577), Съдът е приел, че схема за помощи като разглежданата по делото, по което е постановено това решение, не е освободена от задължението за уведомяване по силата на Регламент № 800/2008, тъй като тази схема не съдържа изрично позоваване на този регламент в съответствие с член 3, параграф 1 от него. От акта за преюдициално запитване по настоящото дело следва, че схемата за помощи, разглеждана по делото, по което е постановено посоченото решение, същата, която се разглежда и по споровете в главното производство. Действително, от обстоятелствата по тези спорове, представени в посочения акт и изложени в точки 30—32, както и в точки 35 и 36 от настоящото решение, е видно, че жалбите, с които е сезирана запитващата юрисдикция, са подадени срещу решенията, с които вследствие на решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel (C‑493/14, EU:C:2016:577), Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) е постановил да бъдат възстановени енергийните данъци в съответствие с искането на Dilly’s Wellnesshotel.

70

Въпреки това обстоятелството, че поради липсата на изрично позоваване на Регламент № 800/2008 в разглежданата по споровете в главното производство схема за помощи, тази схема не може да се ползва от освобождаване по силата на същия регламент, само по себе си не е пречка посочената схема да отговаря на релевантните условия, предвидени в Регламент № 651/2014, който, както е видно от точки 9 и 66 от настоящото решение, отменя и заменя Регламент № 800/2008. Действително, както следва от съображения 2—4 от Регламент № 651/2014, целта му с прегледа на Регламент № 800/2008 е да се даде възможност да се определят по-добре условията, при които някои категории помощи могат да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар, и да се разшири обхватът на груповото освобождаване. Следователно, видно както от член 3, така и от съображение 6 от Регламент № 651/2014, въпросът дали дадена помощ може да се ползва от освобождаване по силата на този регламент следва да се преценява с оглед на всички условия, както общи, така и специални, за отделните категории помощи, установени в Регламент № 651/2014.

71

По този начин, що се отнася до въпроса дали помощите, предоставени въз основа на схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство, могат да бъдат освободени от задължението за уведомяване по силата на Регламент № 651/2014, следва да се отбележи, че по подобие на Регламент № 800/2008 Регламент № 651/2014 и предвидените в него условия трябва да се тълкуват ограничително, доколкото с тях се облекчава задължението за уведомяване като общо правило (вж. по аналогия решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel, C‑493/14, EU:C:2016:577, т. 37).

72

Този подход се потвърждава с оглед на целите на общите регламенти за освобождаване по категории държавни помощи, посочени в съображения 4 и 5 от Регламент № 994/98. Действително, макар Комисията да има правомощието да приема такива регламенти, за да се гарантира ефикасният контрол за спазване на правилата на конкуренцията в областта на държавните помощи и опростяването на административните процедури, без да се отслабва упражняваният от нея контрол в тази област, такива регламенти имат за цел и да се засилят прозрачността и правната сигурност. Изпълнението на условията, предвидени в тези регламенти, а оттам и в Регламент № 651/2014, позволява да се гарантира пълното постигане на тези цели (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2016 г., Dilly’s Wellnesshotel, C‑493/14, EU:C:2016:577, т. 38).

73

В случая помощите, разглеждани по споровете по главното производство, се отнасят до възстановяването на енергийните данъци за 2011 г. и за периода между февруари 2013 г. и януари 2014 г., докато Регламент № 651/2014 е влязъл в сила на 1 юли 2014 г. съгласно член 59 от последния.

74

В това отношение следва да се отбележи, че както е видно от самото заглавие на член 58 от Регламент № 651/2014, този член предвижда преходни разпоредби, приложими за държавните помощи, посочени в неговите разпоредби. В частност параграф 1 от този член предвижда, че Регламент № 651/2014 се прилага за индивидуални помощи, предоставени преди неговото влизане в сила, ако помощите изпълняват всички условия, определени в този регламент, с изключение на член 9, който предвижда задължения за публикуване и за предоставяне на информация, отнасящи се до мерките за помощи.

75

Съгласно член 2, точка 14 от Регламент № 651/2014 понятието „индивидуална помощ“ по смисъла на този регламент включва по-специално всяка помощ, предоставена на получател въз основа на схема за помощ. В обхвата на това понятие попадат данъчните облекчения, които жалбоподателят претендира по споровете в главното производство.

76

От това следва, че съгласно самия текст на член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014, при положение че разглежданите по споровете в главното производство помощи са предоставени преди влизането в сила на този регламент, те все пак могат да бъдат освободени от задължението за уведомяване по силата на същия регламент.

77

Впрочем това тълкуване е съвместимо с целта на Регламент № 651/2014, която, както е видно от съображение 3 от него, е да бъдат определени по-добре приоритетите на дейностите по правоприлагането в областта на държавните помощи. Действително, както следва от съображение 2 от посочения регламент, прегледът на Регламент № 800/2008 представлява централен елемент от модернизирането на държавната помощ на Съюза, като това модернизиране предполага по-широк преглед на правилата за държавната помощ и сред основните му цели е предварителният контрол на Комисията на мерките за помощ да се съсредоточи върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар.

78

Тълкуването на член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014, изложено в точка 76 от настоящото решение, не се опровергава от изтъкнатия от Dilly’s Welnesshotel довод, че този параграф 1 трябва да се тълкува във връзка с параграфи 2 и 3 от същия член. Действително, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014 по никакъв начин не изисква да бъдат изпълнени условията, определени в останалите параграфи от този член, за да бъде приложим посоченият параграф 1, тъй като всеки от един от параграфи 1—4 от посочения член 58 се отнася до отделни хипотези.

79

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че както изтъкват австрийското правителство и Комисията, член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014 освобождава от задължението за уведомяване индивидуалните помощи, предоставени преди 1 юли 2014 г., каквито са отпуснатите въз основа на схемата за помощи, разглеждана по споровете в главното производство, доколкото тези помощи отговарят на всички условия, предвидени в този регламент, с изключение на член 9 от него.

80

Ето защо на втората част на третия въпрос следва да се отговори, че член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че помощите, предоставени преди влизането в сила на посочения регламент въз основа на схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство, могат да бъдат освободени по силата на същия регламент от задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС.

81

В първата част на третия си въпрос запитващата юрисдикция посочва общо условията, предвидени в Регламент № 651/2014, без да цитира конкретна негова разпоредба. От самия текст на този въпрос обаче, както и от други констатации, изложени в акта за преюдициално запитване, каквито са възпроизведените в точка 42 от настоящото решение, следва, че с посочения въпрос тази юрисдикция иска да се установи дали условието по член 44, параграф 3 от този регламент е изпълнено в рамките на споровете в главното производство.

82

В текста на първата част на третия въпрос е посочен по-специално фактът, че националната правна уредба, разглеждана по споровете в главното производство, изрично определя във формула за изчисляване размера на възстановяването на енергийните данъци, докато член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014 предвижда, че схемите за помощи под формата на данъчни намаления трябва да се основават на намаление на приложимата ставка на данъка за околна среда, на заплащането на фиксирана сума на компенсацията или на комбинация от тези два механизма. Освен това, макар в акта преюдициално запитване запитващата юрисдикция да излага подробно причините, поради които има съмнения по въпроса дали може да се приеме, че разглежданата по споровете в главното производство схема за помощи отговаря на предвиденото в тази разпоредба условие, тя изрично посочва, че според нея както условията, предвидени в член 44, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент № 651/2014, така и тези, които произтичат от различни други разпоредби в глава I от този регламент, са изпълнени в рамките на споровете в главното производство.

83

Ето защо следва да се приеме, че с първата част на третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство, за която размерът на възстановяването на енергийните данъци е определен изрично във формула за изчисляване, предвидена от националната правна уредба, с която се въвежда тази схема, е в съответствие с тази разпоредба.

84

В това отношение следва да се припомни, че член 3 от Регламент № 651/2014 предвижда, че по-специално схемите за помощи и индивидуалните помощи, предоставени по схеми за помощ, са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 ДФЕС, доколкото отговарят на всички условия, определени в глава I от този регламент, както и на специалните условия за съответната категория помощи, посочени в глава III от него.

85

Разпоредбите на член 44 от Регламент № 651/2014, съдържащ се в глава III от този регламент, се прилагат, както е видно от самото заглавие на този член и от параграф 1 от него, под формата на намаления на данъци за околната среда по Директива 2003/96. Ето защо следва да се приеме, че тези разпоредби са приложими по споровете в главното производство, като това не засяга въпроса дали предвидените в тази директива условия са действително изпълнени в случая на схемата за помощи, разглеждана по споровете в главното производство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

86

Що се отнася до въпроса дали такава схема за помощи отговаря на изискванията, предвидени в член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014, от избора, който законодателят на Съюза е предоставил на държавите членки по тази разпоредба, доколкото позволява на последните да предвидят или намаление на приложимата данъчна ставка, или заплащане на фиксирана сума на компенсацията, или още комбинация от тези два механизма, следва, че както поддържа Комисията целта на тази разпоредба е да гарантира, че механизмът за намаляване на данъчното облагане позволява да се определи при условията на прозрачност кое намаление на данъка е действително приложимо, като оставя известна свобода на действие на държавите членки относно правилата за това намаление.

87

В това последно отношение съображение 64 от Регламент № 651/2014 уточнява по-специално че за да се запази по-добре ценовият сигнал за предприятията, който данъкът за околна среда има за цел да даде, държавите членки следва да могат да проектират схемите за данъчни намаления въз основа на механизъм за изплащане с фиксирана годишна сума на компенсацията (възстановяване на платен данък).

88

Следва също да се отбележи, че целта, състояща се в гарантирането на прозрачност на механизма за изчисляване на намалението на данъчно облагане, е част от целта, преследвана от Регламент № 651/2014, на която е наблегнато в съображения 3—5 от него, да се подобри прозрачността и да се засили контролът за спазване на правилата за държавните помощи на национално равнище и на равнището на Съюза. Действително, както е видно от точка 72 от настоящото решение, тази цел е сред целите, преследвани поначало с общите регламенти за групово освобождаване.

89

В случая от представените пред Съда доказателства е видно, че намаленията на данъците, в които се изразяват помощите, предоставени въз основа на разглежданата по споровете в главното производство схема за помощи, се основават на формула за изчисляване, определена конкретно в националната правна уредба, с която се въвежда посочената схема. В частност съгласно тази правна уредба енергийните данъци трябва да се възстановяват за календарна година, при условие че надвишават общо 0,5 % от нетната производствена стойност на предприятието. Освен това посочената правна уредба ограничава размера на възстановяването съобразно с минималните нива на облагане, предвидени в Директива 2003/96. Впрочем националната администрация не разполага с никаква свобода на преценка, що се отнася до размера на намалението на данъчното облагане, произтичащо от тази формула за изчисляване.

90

Така въз основа на тази схема размерът на подлежащите на възстановяване енергийни данъци съответства или на разликата между общия размер на тези данъци и 0,5 % от нетната производствена стойност на предприятието получател, или на разликата между общия размер на тези данъци и минималните нива на облагане, приложими за съответните енергийни източници. От тези два начина на изчисляване се прилага този, при който се определя по-ниският размер на подлежащите на възстановяване енергийни данъци.

91

От това следва, че въз основа на предвидената в нея формула за изчисляване разглежданата по споровете в главното производство национална правна уредба определя две потенциални намалени ставки на данъка за околна среда, както и тази от двете ставки, която трябва да се приложи за всяко предприятие получател. Подобна формула за изчисляване не позволява на националните органи да определят свободно размера на данъка, който предприятието действително трябва да заплати, като този размер съответства на размера, запазен от данъчните органи след плащането на така изчисленото възстановяване.

92

При тези условия следва да се приеме, че както изтъква Комисията, всеки от изложените в точки 89 и 90 от настоящото решение алтернативни начини за изчисляване, от които се състои формулата за изчисляване, предвидена от разглежданата в главното производство национална правна уредба, предполага намаляване на приложимата ставка на данъка за околна среда по смисъла на член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014. Всъщност в рамките на първия от тези начини на изчисляване приложимата данъчна ставка действително се намалява на 0,5 % от нетната производствена стойност на предприятието получател, докато в рамките на втория метод на изчисляване приложимата данъчна ставка действително се намалява до минималното ниво на облагане, приложимо за съответния енергиен източник.

93

Ето защо следва да се приеме, че схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство се основава на един от специфичните механизми за намаления на данъци за околната среда, предвидени в член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014, поради което предвиденото в тази разпоредба условие трябва да се счита за изпълнено.

94

Този извод не се опровергава от обстоятелството, че разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда формула за изчисляване, от която произтичат две различни намалени ставки на данъчно облагане, като се има предвид, че както е видно от точки 89—91 от настоящото решение, тази правна уредба позволява и да се определи коя от тези две ставки действително трябва да се приложи в конкретен случай, като по този начин наличието на две алтернативни ставки на облагане не поставя под въпрос целта на член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014, изложена в точки 86 и 87 от настоящото решение.

95

Предвид изложеното по-горе на първата част на третия въпрос следва да се отговори, че член 44, параграф 3 от Регламент № 651/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство, за която размерът на възстановяването на енергийните данъци е определен изрично във формула за изчисляване, предвидена от националната правна уредба, с която се въвежда тази схема, е в съответствие с тази разпоредба.

96

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се определят последиците, които трябва да изведе относно споровете в главното производство, в случай че Съдът приеме, че съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС за схема за помощи като разглежданата по тези спорове е трябвало да бъде отправено уведомление, така че отпуснатите въз основа на тази схема помощи трябва да се считат за неправомерни.

97

От отговорите на първия и третия въпрос обаче следва, че въпреки задължението за уведомяване по принцип, което се налага на основание член 108, параграф 3 ДФЕС по отношение на схема за помощи като разглежданата по споровете в главното производство, помощите, предоставени въз основа на тази схема в рамките на съответните периоди по тези спорове, са освободени от това задължение по силата на член 3 от Регламент № 651/2014, доколкото са спазени всички условия, предвидени в глава I и в член 44 от посочения регламент, което запитващата юрисдикция следва да провери.

98

При това положение не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

99

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: