–

за Günter Hartmann Tabakvertrieb GmbH & Co. KG, от A. Mayer, Rechtsanwalt,

–

за Stadt Kempten, от C. Hage, в качеството на представител,

–

за Landesanwaltschaft Bayern, от P. Hahn, Landesanwalt,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Pavliš и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за датското правителство, от J. Nymann-Lindegren, M. Wolff и P. Ngo, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от G. Kanellopoulos, A. Vasilopoulou и E. Chroni, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Hödlmayr и J. Tomkin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точки 6 и 8 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г. стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Günter Hartmann Tabakvertrieb GmbH & Co. KG и Stadt Kempten (град Кемптен, Германия) по повод на наложената на това дружество забрана да пуска бездимни тютюневи изделия на германския пазар.

3

Съображения 32, 34 и 35 от Директива 2014/40 гласят:

[…]

4

Член 2 от Директива 2014/40 е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

5

Член 17 от посочената директива е озаглавен „Тютюн за орална употреба“ и предвижда:

„Държавите членки забраняват пускането на пазара на тютюн за орална употреба, без да се засяга член 151 от Акта за присъединяване на [Република] Австрия, [Република] Финландия и [Кралство] Швеция“.

6

Günter Hartmann Tabakvertrieb е германско дружество, което внася различни тютюневи изделия в Германия и ги разпространява на германския пазар, като сред тях са в частност изделията „Thunder Chewing Tobacco“ и „Thunder Frosted Chewing Bags“, произвеждани от учреденото по датското право дружество V2 Tobacco A/S.

7

В становище от 18 септември 2014 г. Bayerisches Landesamt für Gesundheit und Lebensmittelsicherheit (Баварска служба по въпросите на здравето и безопасността на храните, Германия) анализира изделието „Thunder Frosted Chewing Bags“, разпространявано на германския пазар от Günter Hartmann Tabakvertrieb, и стига до извода, че предвид структурата, консистенцията и начина му на употреба то е забранено тютюнево изделие, тъй като е предназначено за орална употреба, различна от пушене или дъвчене.

8

Със становища съответно от 19 ноември 2014 г. и 26 ноември 2014 г. посочената служба приема, че същото важи и за изделията „Thunder Wintergreen Chewing Tobacco“ и „Thunder Original Chewing Tobacco“.

9

Впоследствие с решения от 13 октомври 2014 г. и 15 януари 2015 г., приети на основание на германския закон, с който е транспонирана Директива 2014/40, град Кемптен забранява на Günter Hartmann Tabakvertrieb да пуска на пазара изделията „Thunder Chewing Tobacco“ и „Thunder Frosted Chewing Bags“.

10

Дружеството обжалва тези решения пред Bayerisches Verwaltungsgericht Augsburg (Баварски административен съд Аугсбург, Германия). На 28 юли 2015 г. посоченият съд провежда съдебно заседание по делото по двете жалби, в хода на което лично проучва посочените тютюневи изделия, както и класически тютюн за дъвчене и изделие от типа „снус“.

11

С решение от 28 юли 2015 г. Bayerisches Verwaltungsgericht Augsburg (Баварски административен съд Аугсбург) отменя решението на град Кемптен относно изделието „Thunder Chewing Tobacco“, като приема, че то е предназначено за дъвчене и като такова може да бъде пускано на пазара.

12

В това отношение посоченият съд в частност отбелязва, че само по себе си обстоятелството, че изделието „Thunder Chewing Tobacco“ представлява ново изделие и се различава от традиционния тютюн за дъвчене, не обосновава забраната за пускането му на пазара. Всъщност, за да се определи дали е предназначено за дъвчене, изделието следва да се прецени обективно, а не според данните на производителя или мнението на потребителите. След като лично проучва въпросното тютюнево изделие, посоченият съд се уверява, че то може да се дъвче. Според същия съд дори след оставянето му в чаша с вода до края на съдебното заседание, изделието запазва формата си на цяло парче консистентна маса, без да се разпадне. За разлика от това насипният „снус“ бързо се разпръсва във водата и се утаява на дъното на чашата. Съответно според посочения съд изделието „Thunder Chewing Tobacco“ е устойчиво на механично въздействие със зъбите и се нуждае от определена степен на такова въздействие, за да отдели тютюневите си съставки.

13

Обратно, що се отнася до изделието „Thunder Frosted Chewing Bags“, с решение от 28 юли 2015 г. Bayerisches Verwaltungsgericht Augsburg (Баварски административен съд Аугсбург) отхвърля жалбата на Günter Hartmann Tabakvertrieb, като в частност приема, че това е обвит в целулозни пликчета много фино нарязан тютюн с по-скоро зърнеста консистенция, който не е устойчив на механично въздействие със зъбите и не се нуждае от такова въздействие, за да отдели съставките си. Всъщност според посочения съд не е достатъчно годността за дъвчене да е придадена на тютюневото изделие с недължаща се на самото тютюнево изделие форма на представяне, за да се приеме, че това изделие е предназначено за дъвчене.

14

Günter Hartmann Tabakvertrieb и град Кемптен обжалват тези решения на Bayerisches Verwaltungsgericht Augsburg (Баварски административен съд Аугсбург) пред запитващата юрисдикция.

15

Последната отбелязва, че Директива 2014/40 не указва кога дадено тютюнево изделие е предназначено за дъвчене по смисъла на член 2, точка 8 от Директивата и че по този въпрос в главното производство са предложени няколко тълкувателни варианта, нито един от които не се налага еднозначно.

16

При тези условия Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Баварски областен административен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи какво е правилното тълкуване на понятието „тютюневи изделия, предназначени за дъвчене“ по смисъла на член 2, точка 8 във връзка с член 2, точка 6 от Директива 2014/40, за да прецени дали бездимни тютюневи изделия като разглежданите в главното производство попадат под действието на предвидената в член 17 от Директивата забрана за пускане на пазара на тютюн за орална употреба.

18

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от 22 юни 2016 г., Thomas Philipps, C‑419/15, EU:C:2016:468, т. 18 и от 26 юли 2017 г., Jafari, C‑646/16, EU:C:2017:586, т. 73 и цитираната съдебна практика).

19

В това отношение следва най-напред да се припомни, че съгласно член 17 от Директива 2014/40, без да се засяга член 151 от Акта за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция, държавите членки забраняват пускането на пазара на тютюн за орална употреба.

20

Този тип тютюн е дефиниран в член 2, точка 8 от Директивата като „всички изделия, предназначени за използване през устата, с изключение на предназначените за вдишване или дъвчене, съставени изцяло или частично от тютюн, на прах или на отделни частици или каквато и да е комбинация от тези форми, и по-специално тези, представени в пликчета дози или в порести пликчета“.

21

Тютюнът за дъвчене пък, който съгласно тази разпоредба не попада под действието на предвидената в член 17 от Директивата забрана на тютюна за орална употреба, е дефиниран в член 2, точка 6 от същата директива като „бездимно тютюнево изделие, предназначено изключително за дъвчене“.

22

В това отношение, противно на тезата, с оглед на която е зададен вторият преюдициален въпрос, понятието „тютюн, предназначен за дъвчене“ по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2014/40, не бива да се разграничава от понятието „тютюн за дъвчене“ по член 2, точка 6 от Директивата. Всъщност това изделие е конкретно дефинирано в последно посочената разпоредба и нищо не указва тази дефиниция да не е приложима, когато в член 2, точка 8 от Директивата се говори именно за „изделия, […] предназначен[и] за […] дъвчене“.

23

Що се отнася по-нататък до целта на разглежданите разпоредби, на първо място следва да се припомни, че съгласно член 1 Директива 2014/40 има двойна цел — да улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора (решения от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 171 и от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 80).

24

Що се отнася по-конкретно до целта на предвидената в член 17 от Директивата забрана на тютюна за орална употреба, следва да се отбележи, че тази забрана е въведена с Директива 92/41/ЕИО на Съвета от 15 май 1992 година за изменение на Директива 89/622 (ОВ L 158, 1992 г., стр. 30).

25

От съображенията в Директива 92/41 обаче следва, че въпросната забрана, която по-късно е потвърдена и възпроизведена в последвалите посочената директива актове в тази област, последният от които е Директива 2014/40, е мотивирана в частност с реалната опасност, създавана от новите тютюневи изделия за орална употреба на пазара на държавите членки, особено за младите хора, като се има предвид, че тези изделия са особено привлекателни за тази група потребители и съответно предизвикват ранно пристрастяване към никотина.

26

Същевременно законодателят на Съюза решава, че следва да възприеме различен подход по отношение на други, окачествявани като „традиционни“ бездимни тютюневи изделия като тютюна за дъвчене, в частност защото те не са нови и привлекателни за младите хора (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2004 г., Swedish Match, C‑210/03, EU:C:2004:802, т. 66).

27

Макар че забраната на тютюна за орална употреба съответно е въведена заради появата на пазара на нови тютюневи изделия, предназначени за такава употреба, по-конкретно тези от типа „снус“, от това все пак не може да се заключи, че споменатото в акта на запитващата юрисдикция обстоятелство дали съответното изделие е ново, или обратно — „класическо“ или „традиционно“, само по себе си би било определящо за квалифицирането на изделието като предназначено за орална употреба тютюнево изделие по смисъла на член 17 във връзка с член 2, точка 8 от Директива 2014/40.

28

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат Geelhoed в точка 31 от заключението си по дело Arnold André (C‑434/02, EU:C:2004:487), въпросните разпоредби разграничават изделията не според това дали са традиционни или не, а според това за каква употреба са предназначени.

29

Накрая следва да се отбележи, от една страна, че не се оспорва, че предвидената в член 17 от Директива 2014/40 забрана за пускане на пазара на тютюн за орална употреба е насочена по-специално към тютюна за смучене от типа „снус“ (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Дания, C‑468/14, непубликувано, EU:C:2015:504, т. 24 и 25), а това изделие може да се опише като „фино смлян или нарязан тютюн, продаван насипно или в малки пликчета дози и предназначен за консумация чрез поставянето му между венците и устните“ (решение от 14 декември 2004 г., Arnold André, C‑434/02, EU:C:2004:800, т. 19).

30

От друга страна, както от контекста, така и от целта на член 2, точка 8 във връзка с член 2, точка 6 от Директива 2014/40, изложени в точки 19—26 от настоящото решение, и конкретно от дерогационния характер на първата от тези разпоредби, следва, че понятието „тютюневи изделия, предназначени за дъвчене“, трябва да се тълкува стриктно, така че не може да обхваща тютюна за смучене като този от типа „снус“.

31

Всъщност, както отбелязва Европейската комисия, от документите от подготвителните работи по Директива 2014/40 следва, че с добавянето на наречието „изключително“ в определението на понятието „тютюн за дъвчене“ в член 2, точка 6 от Директивата законодателят на Съюза е искал да конкретизира това понятие, за да ограничи възможностите за заобикаляне на забраната на тютюна за орална употреба предвид нееднократните опити тютюн от типа „снус“ да се предлага на пазара като „тютюн за дъвчене“.

32

Оттук следва, че като „тютюневи изделия, предназначени за дъвчене“ по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2014/40, могат да се квалифицират единствено изделия, които не могат същински да се консумират освен с дъвчене, тоест които не могат да отделят основните си вещества в устата освен при дъвчене.

33

За сметка на това не могат да се квалифицират така тютюневи изделия, които, макар също да могат да се дъвчат, са основно предназначени за смучене, тоест изделия, които е достатъчно да се държат в устата, за да се отделят основните им вещества.

34

Що се отнася до разглежданите в главното производство изделия, следва да се припомни, че в рамките на член 267 ДФЕС Съдът е оправомощен не да прилага правилата на Съюза към конкретни случаи, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите на Съюза (решения от 10 май 2001 г., Veedfald, C‑203/99, EU:C:2001:258, т. 31 и от 6 октомври 2005 г., MyTravel, C‑291/03, EU:C:2005:591, т. 43).

35

Следователно е от компетентността на националния съд да определи в зависимост от всички релевантни обективни характеристики на разглежданите в главното производство изделия като състава, консистенцията, формата на представяне и евентуално действителната им употреба от потребителите дали не могат същински да се консумират освен с дъвчене.

36

По изложените съображения на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че член 2, точка 8 във връзка с член 2, точка 6 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че тютюневи изделия, предназначени за дъвчене по смисъла на тези разпоредби, са единствено тютюневите изделия, които не могат същински да се консумират освен с дъвчене, което националният съд следва да определи в зависимост от всички релевантни обективни характеристики на съответните изделия като състава, консистенцията, формата на представяне и евентуално действителната им употреба от потребителите.

37

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 2, точка 8 във връзка с член 2, точка 6 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че тютюневи изделия, предназначени за дъвчене по смисъла на тези разпоредби, са единствено тютюневите изделия, които не могат същински да се консумират освен с дъвчене, което националният съд следва да определи в зависимост от всички релевантни обективни характеристики на съответните изделия като състава, консистенцията, формата на представяне и евентуално действителната им употреба от потребителите.