–

за Cristal Union, правоприемник на Sucrerie de Toury SA, от C. Lesourd и J.‑M. Priol, адвокати,

–

за френското правителство, от D. Colas, E. de Moustier, S. Ghiandoni и A. Alidière, в качеството на представители,

–

за финландското правителство, от S. Hartikainen, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от C. Perrin и F. Tomat, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, параграф 1, буква а) и на член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Cristal Union, правоприемник на Sucrerie de Toury SA, и ministre de l’Économie et des Finances относно облагането с данък на природния газ, използван от инсталация за комбинирано производство на топло- и електроенергия.

3

Съображения 2—7, 11, 12, 24 и 25 от Директива 2003/96 имат следния текст:

[…]

[…]

4

Член 1 от Директива 2003/96 гласи:

„Държавите членки налагат данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с настоящата директива“.

5

Съгласно член 14, параграф 1, буква a) от тази директива:

„В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО [на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продуктите, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129) в редакцията ѝ след изменението с Директива 2000/47/ЕО на Съвета от 20 юли 2000 година (ОВ L 193, стр. 73; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 257)] по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци:

6

Член 15, параграф 1, буква в) от посочената директива предвижда:

„Без да се накърняват други разпоредби на Общността, държавите членки могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на:

[…]

7

Член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96 предвижда:

„Предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди, се счита за дистрибутор. Независимо от член 14, параграф 1, буква а), държавите членки могат да освободят от облагане с данък дребните производители на електроенергия, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия“.

8

Член 266 quinquies от Code des douanes (Митнически кодекс) в редакцията му, приложима от 1 януари до 31 декември 2006 г., гласи:

„1.   Природният газ […] подлежи на облагане с национален данък върху потреблението при доставка на крайния потребител.

[…]

3.   […]

Доставките на газ се освобождават и когато са предназначени за използване:

[…]

9

Съгласно член 266 quinquies А от Митническия кодекс в редакцията му, приложима от 1 януари 2006 г.:

„Доставките на природен газ и на минерални масла, предназначени за използване в инсталации за когенерация за комбинирано производство на топло- и електроенергия или на топло- и механична енергия, се освобождават от националните данъци върху потреблението, предвидени в член 265 и член 266 quinquies, за срок от 5 години от въвеждането в експлоатация на тези инсталации. […]

Това освобождаване се прилага за инсталации, пуснати в експлоатация не по-късно от 31 декември 2007 г. […]“.

10

Считано от 1 януари 2007 г., член 266 quinquies, параграф 3, втора алинея, буква c) от Митническия кодекс е изменен по следния начин:

„3.   […]

Освобождават се и доставките на газ, предназначени за използване:

[…]

Освобождаването, предвидено […] в настоящия [параграф 3, буква с)], не се прилага за доставките на газ, предназначени за използване в инсталациите по член 266 quinquies A. Производителите обаче, чиято инсталация не се ползва от договор за изкупуване на електроенергия […], се ползват от схемата, предвидена в [параграф 3, буква с)], ако направят отказ от правото на освобождаване от вътрешните данъци, предвидено в член 266 quinquies A“.

11

Sucrerie de Toury, чийто правоприемник е Cristal Union, експлоатира инсталация за комбинирано производство на топло- и електроенергия, в която използва като гориво природен газ.

12

Върху природния газ, който е доставен на Sucrerie de Toury между 1 януари 2006 г. и 25 декември 2007 г., доставчикът му е начислил и заплатил вътрешния данък за потребление на природен газ, предвиден в член 266 quinquies от Митническия кодекс.

13

Тъй като счита, че тези доставки на газ е трябвало да бъдат освободени от този данък по силата на член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96, Sucrerie de Toury сезира Tribunal administratif d’Orléans (Административен съд Орлеан, Франция) с иск срещу държавата за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяло поради закъснението, с което Френската република е транспонирала тази разпоредба във вътрешното право.

14

С решение от 31 януари 2013 г. Tribunal administratif d’Orléans (Административен съд Орлеан) отхвърля иска.

15

С решение от 18 декември 2014 г. Cour administrative d’appel de Nantes (Апелативен административен съд Нант, Франция) отхвърля жалбата, подадена от Sucrerie de Toury срещу това решение, с мотива че по същество природният газ, предназначен за комбинираното производство на топло- и електроенергия попада в обхвата само на член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96, който предвижда възможността на държавите членки да освобождават от облагане с данъци енергийните продукти, използвани за такова производство, а не на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, според който държавите членки освобождават енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия.

16

На 10 февруари 2015 г. Sucrerie de Toury подава жалба срещу това решение пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция).

17

При тези условия Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Прилага ли се по отношение на енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, единствено възможността за освобождаване от облагане с данъци, установена [с член 15, параграф 1, буква в)] от Директива 2003/96, или те попадат, що се отнася до частта от тези продукти, чиято консумация отговаря на произведената електроенергия, и в приложното поле на предвиденото [в член 14, параграф 1, буква а)] от тази директива задължение за освобождаване от облагане с данъци?“.

18

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължително освобождаване се прилага по отношение на енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, когато тези продукти са използвани за комбинираното производство на същата и на топлинна енергия, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от тази директива.

19

Според френското правителство енергийните продукти, използвани за последната цел от инсталация за когенерация като разглежданата по главното производство, попадат в приложното поле само на член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96, така че независимо от член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, държавата членка не е длъжна да освобождава от данъчно облагане частта от тези продукти, използвана за производството на електроенергия.

20

Обратно, Cristal Union, финландското правителство и Европейската комисия са на мнение, че член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 не изключва прилагането на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, който задължава държавите членки да освобождават частта от енергийните продукти, използвана от инсталация за когенерация като разглежданата по главното производство, за производството на електроенергия. Предметът на посочения член 15, параграф 1, буква в) бил само да се даде на държавите членки допълнителна възможност за пълно или частично освобождаване от данъци на частта от енергийните продукти, съответстваща на производството на топлинна енергия.

21

Според постоянната съдебна практика предвидените в Директива 2003/96 разпоредби, които се отнасят до освобождаването от данъчно облагане, трябва да получат самостоятелно тълкуване, което да се основава на техния текст и на преследваните от тази директива цели (вж. в този смисъл решения от 3 април 2014 г., Kronos Titan и Rhein-Ruhr Beschichtungs-Service, C‑43/13 и C‑44/13, EU:C:2014:216, т. 25 и от 13 юли 2017 г., Vakarų Baltijos laivų statykla, C‑151/16, EU:C:2017:537, т. 24 и цитираната съдебна практика).

22

На първо място, следва да се отбележи, че от самия текст на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96 е видно, че държавите членки имат задължението да освободят от предвиденото в тази директива данъчно облагане „енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия“.

23

Трябва да се констатира, че този текст изобщо не изключва от приложното поле на това задължение за освобождаване от данъци енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия от инсталация за когенерация като разглежданата по главното производство. Действително такава инсталация трябва да използва „енергийни продукти за производството на електроенергия“ по смисъла на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96.

24

На второ място, относно структурата на Директива 2003/96 следва да се припомни, че несъмнено същата не е насочена към въвеждане на общо освобождаване (вж. в този смисъл решения от 1 декември 2011, Systeme Helmholz, C‑79/10, EU:C:2011:797, т. 23 и от 21 декември 2011 г., Haltergemeinschaft, C‑250/10, непубликувано, EU:C:2011:862, т. 19).

25

Също така, при положение че член 14, параграф 1 от Директива 2003/96 изброява изчерпателно задължителните освобождавания, които държавите членки трябва да извършат в рамките на данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията (вж. решения от 5 юли 2007 г., Fendt Italiana, C‑145/06 и C‑146/06, EU:C:2007:411, т. 36 и от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 45), неговата разпоредба не може да се тълкува разширително, тъй като това би лишило въведеното с тази директива хармонизирано данъчно облагане от всякакво полезно действие.

26

Следователно, както Съдът вече е постановил, член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96, доколкото налага на държавите членки задължението да не облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, предвижда точно и безусловно задължение, така че тази разпоредба предоставя на частноправните субекти правото да се позовават на него пряко пред националния съд (вж. в този смисъл решение от 17 юли 2008 г., Flughafen Köln/Bonn, C‑226/07, EU:C:2008:429, т. 29—33).

27

По-нататък трябва да се отбележи, че когато законодателят на Съюза е възнамерявал да позволи на държавите членки да дерогират този режим на задължително освобождаване, е предвидил това изрично, съответно в член 14, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2003/96, според който те могат да обложат енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, поради причини, свързани с опазването на околната среда, и в член 21, параграф 5, трета алинея от тази директива, по силата на който държавите членки, които освобождават от облагане с данък електроенергията, произведена от дребните производители на електроенергия, трябва да облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия.

28

Така от структурата на Директива 2003/96 произтича, че с изключение на тези два специфични случая задължителното освобождаване на енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, предвидено в член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от тази директива, се налага на държавите членки безусловно.

29

На трето място, що се отнася до преследваните с Директива 2003/96 цели, следва най-напред да се отбележи, че тази директива, предвиждайки режим на хармонизирано данъчно облагане на енергийните продукти и на електроенергията, цели, както е видно от съображения 2—5 и 24 от нея, да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар в енергийния сектор, като се предотврати по-конкретно нарушаване на конкуренцията (вж. в този смисъл по-конкретно решения от 3 април 2014 г., Kronos Titan и Rhein-Ruhr Beschichtungs-Service, C‑43/13 и C‑44/13, EU:C:2014:216, т. 31 и 33, от 2 юни 2016 г., ROZ-ŚWIT, C‑418/14, EU:C:2016:400, т. 32 и от 7 септември 2017 г., Hüttenwerke Krupp Mannesmann, C‑465/15, EU:C:2017:640, т. 26).

30

За тази цел, що се отнася до производството на електроенергия, законодателят на Съюза е избрал, както е видно в частност от стр. 5 от изложението на мотивите към предложението на директива на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти (ОВ C 139, 1997 г., стр. 14), да наложи на държавите членки, в съответствие с член 1 от Директива 2003/96, облагането на произведената електроенергия, като енергийните продукти, използвани за производството на същата, трябва съответно да бъдат освободени от данъчно облагане, и то с цел, както отбелязва генералният адвокат в точки 56—62 от своето заключение, да се избегне двойното данъчно облагане на електроенергията.

31

Ако обаче енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия от инсталация за когенерация като разглежданата по главното производство, не бяха освободени от облагане на основание член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96, от това би произтекъл именно риск от двойно данъчно облагане, при положение че така произведената електроенергия също би била обложена с данък съобразно член 1 от тази директива.

32

Несъмнено Директива 2003/96 не изключва всеки риск от двойно данъчно облагане, при положение че както вече бе отбелязано в точка 27 от настоящото решение, дадена държава членка може съобразно член 14, параграф 1, буква а), второ изречение от тази директива да облага енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, поради причини, свързани с опазването на околната среда (вж. решение от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 51).

33

Същевременно това не променя факта, че ако една инсталация за когенерация като разглежданата по главното производство е лишена от освобождаването, предвидено в член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96 единствено поради това че тя произвежда не само електроенергия, но комбинирано топло- и електроенергия, от това може да произтече, както показват обстоятелствата по делото в главното производство, неравно третиране между производителите на електроенергия, което би било източник на нарушения на конкуренцията, увреждащи функционирането на вътрешния пазар в енергийния сектор (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Haltergemeinschaft, C‑250/10, непубликувано, EU:C:2011:862, т. 17 и 18).

34

Следва да се припомни впрочем, че Директива 2003/96 визира също така постигането на целта, както е обявено в съображения 6, 7, 11 и 12 от нея, за насърчаване на целите на политиката за опазване на околната среда (решение от 7 септември 2017 г., Hüttenwerke Krupp Mannesmann, C‑465/15, EU:C:2017:640, т. 26).

35

Облагането с данък обаче на енергийните продукти, когато са използвани за производството на електроенергия от инсталация за когенерация като разглежданата по главното производство, с оглед на риска от двойно данъчно облагане, който съдържа, би противоречало на тази цел.

36

Всъщност правото на Съюза цели, както е видно по-конкретно от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 2012 г., стр. 1 и поправки в OB L 113, 2013 г., стр. 24 и OB L 71, 2014 г., стр. 24), насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлинна енергия във вътрешния енергиен пазар, тъй като високоефективната когенерация предоставя значителен потенциал за икономии на първична енергия.

37

По-нататък, безспорно е, както е видно от съображение 20 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78 и поправка в OB L 199, 2011 г., стр. 76), че при когенерацията се отделят по-малко емисии на CO2 на единица продукция, отколкото отделното производство на топло- и електроенергия.

38

Вследствие на това трябва да се констатира, че както от текста на член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96, така и от структурата и целите на тази директива произтича, че енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, попадат в приложното поле на предвиденото в тази разпоредба задължително освобождаване.

39

Това тълкуване не може да се постави под въпрос от член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96.

40

Всъщност предвиденият в тази разпоредба факултативен режим, по силата на който държавите членки могат да могат да прилагат пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на енергийни продукти, използвани за комбинирано производство на топло- и електроенергия, не може да съставлява решаващ фактор за определянето на обхвата на задължителните освобождавания, предвидени в член 14, параграф 1 от Директива 2003/96 (вж. по аналогия решение от 1 март 2007 г., Jan De Nul, C‑391/05, EU:C:2007:126, т. 29).

41

В това отношение трябва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, когато една разпоредба от правото на Съюза подлежи на различни тълкувания, предимство трябва да се отдаде на това, което може да запази нейното полезно действие (вж. по-конкретно решения от 18 декември 2008 г., Afton Chemical, C‑517/07, EU:C:2008:751, т. 43 и от 10 септември 2014 г., Holger Forstmann Transporte, C‑152/13, EU:C:2014:2184, т. 26).

42

Както обаче е видно от точки 26—28 от настоящото решение, член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96 налага на държавите членки безусловното задължение да освобождават енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия.

43

За да не бъде лишена тази разпоредба от нейното полезно действие, предвиденият в член 15, параграф 1, буква в) от тази директива факултативен режим следователно може да има само остатъчен характер в смисъл, че се ограничава до това да позволи на държавите членки да прилагат, както произтича от съображение 25 от посочената директива, „преференциални мерки“ към енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, като приемат за насърчаване на целите на политиката за опазване на околната среда, припомнени в точки 34—37 от настоящото решение, специфичен режим, който предвижда или освобождаване от данъчно облагане на тези енергийни продукти, или намалени данъчни ставки за тях, доколкото възприетата данъчна ставка гарантира задължителното освобождаване на частта от посочените продукти, използвана за производството на електроенергия (вж. по аналогия решение от 1 март 2007 г., Jan De Nul, C‑391/05, EU:C:2007:126, т. 29).

44

По този начин член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 цели да предостави на държавите членки допълнителна възможност за дерогация от предвиденото в член 1 от тази директива данъчно облагане на енергийните продукти, а не да изключи прилагането на режима на задължително данъчно освобождаване, предвиден в член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от посочената директива.

45

В това отношение трябва да се уточни, че евентуалните практически затруднения, които поражда необходимостта да се идентифицира частта от енергийните продукти, използвана от инсталация за когенерация за производството на електроенергия, спрямо тази, използвана за производството на топлоенергия, подчертани от френското правителство, не могат в никакъв случай да освободят държавите членки от тяхното задължение да освободят безусловно от данък енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, в съответствие с член 14, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2003/96. Впрочем, както отбелязва генералният адвокат в точка 74 от заключението си, от представените от Комисията и Cristal Union в хода на съдебното заседание доказателства е видно, че изобщо не е невъзможно да се оцени, при условия и по ред, които при липсата на уточнение в директивата държавите членки трябва да определят, количеството енергийни продукти, което може да се изменя в зависимост от особеностите на инсталациите за когенерация, необходимо за производството на дадено количество електроенергия или дадено количество топлоенергия.

46

Предвид всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължително данъчно освобождаване се прилага за енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, когато тези продукти са използвани за комбинираното производство на същата и на топлоенергия, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от тази директива.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължително данъчно освобождаване се прилага за енергийните продукти, използвани за производството на електроенергия, когато тези продукти са използвани за комбинираното производство на същата и на топлоенергия, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от тази директива.