1.

В настоящите три производства по обжалване, които са относно допустимостта на подадените от латвийска банка и нейните акционери жалби срещу отнемането на (разрешение) лиценз за банкова дейност ( 2 ) от Европейската централна банка (наричана по-нататък „ЕЦБ“), се поставят основни проблеми на системата за правна защита на Съюза, развити в контекста на материалноправната уредба на надзора над кредитните институции.

2.

Съгласно латвийското право с отнемането на лиценза за банкова дейност съответната банка се прекратява директно и без възможност за обжалване. Поради това жалбата на Trasta Komercbanka (наричана по-нататък „TKB“) срещу отнемането на лиценза ѝ е отхвърлена от Общия съд като недопустима въз основа на подадено от ЕЦБ съответно възражение. Общият съд приема, че съгласно националното законодателство в резултат на ликвидацията жалбоподателят — управителният орган на банката — вече не притежава правомощия да представлява банката и да възлага на адвокати процесуално представителство в това отношение. При тези обстоятелства Общият съд постановява, че по изключение е допустима жалба на акционерите, с която да се защитят интересите на банката с оглед на отнемането на лиценза.

3.

С подадените жалби ЕЦБ и Комисията оспорват тази част от решението на Общия съд и активната процесуална легитимация на акционерите. По този начин се разкрива основният проблем относно правната защита, който е в основата на настоящото производство: трябва ли в крайна сметка всички възможности за обжалване пред Съда действително да бъдат блокирани? Освен това допустимо ли е националното право да обвързва отнемането на лиценз за банкова дейност с необратими последици, които на практика изключват ефективния контрол от страна на съдилищата на Съюза, като се има предвид задължението на Съюза да осигурява ефективна съдебна защита срещу актове на Съюза с неблагоприятни последици?

4.

При обстоятелствата по настоящия случай, в който акт на Съюза има за пряка последица прекратяването на юридическото лице, което е адресат на този акт, особено значение има въпросът кой може да представлява това юридическо лице пред съдилищата на Съюза по водено срещу него дело.

5.

Член 14 от Регламент № 1024/2013 ( 3 ) съдържа следната уредба:

„1.   Всяко заявление за лиценз за извършване на дейност на кредитна институция в дадена участваща държава членка се подава до националните компетентни органи на държавата членка, в която ще бъде установена кредитната институция, съгласно изискванията на приложимото национално право.

[…]

5.   При спазване на параграф 6 ЕЦБ може да отнеме лиценза в случаите, предвидени в приложимото право на Съюза, по собствена инициатива след консултации с националния компетентен орган на участващата държава членка, в която е установена кредитната институция, или по предложение на този национален компетентен орган. Тези консултации имат за цел по-конкретно да гарантират, че преди да вземе решение за отнемане на лиценз, ЕЦБ предоставя достатъчно време на националните органи да вземат решение относно необходимите корективни действия, в т.ч. евентуални[те действия по прекратяване], както и че ЕЦБ ги взима предвид при разглеждане на случая.

Когато националният компетентен орган, който е предложил лицензирането в съответствие с параграф 1, прецени, че съгласно приложимото национално право лицензът трябва да бъде отнет, той подава за тази цел предложение до ЕЦБ. В т[ози] случай ЕЦБ взема решение относно предложението за отнемане на лиценз, като отчита изцяло обосновката за отнемането му, дадена от националния компетентен орган.

[…]“.

6.

Член 129 от латвийския Закон за кредитните институции ( 4 ) предвижда следното:

„(1)   Ако съгласно член 27, параграф 1, точки 1, 2, 3, 4, и 8 от този закон Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисията за финансовите и капиталовите пазари) отнеме издадения на кредитната институция лиценз (разрешение) за извършване на дейност, Finanšu un kapitāla tirgus komisija определя квестор и подава до съда молба за ликвидация, както и за назначаване на ликвидатор, и същевременно предлага кандидатура за ликвидатор.

(2)   След отнемането на лиценза общото събрание на акционерите на кредитната институция повече няма право да взема решение за доброволното прекратяване и назначаването на ликвидатор.

[…]“.

7.

Член 133, параграф 4 от латвийския Закон за кредитните институции определя:

„Разпоредбите на Глава XI от настоящия закон, с изключение на членове 160 и 166, както и на дадените на синдика съгласно членове 172 и 1721 от настоящия закон права, задължения и правомощия, се прилагат за назначения от съда ликвидатор на кредитната институция“.

8.

Член 161, параграф 1 от посочения закон гласи следното:

„След като кредитна институция бъде обявена за неплатежоспособна, синдикът поема всички задължения, права и правомощия на предвидения от закона и съгласно устава на кредитната институция управителен орган и на неговия ръководител“.

9.

Член 5, параграф 3 от латвийския Граждански процесуален кодекс ( 5 ) гласи:

„Ако съответният правен въпрос е уреден от разпоредбите на правото на Европейския съюз, които са пряко приложими в Латвия, латвийското законодателство се прилага в степента, допустима от нормите на правото на Европейския съюз“.

10.

Член 371 от латвийския Граждански процесуален кодекс урежда съдържанието на молбата за ликвидация, която следва да се състави от Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари) в случаите по член 129 от Закона за кредитните институции. Параграф 2 от него предвижда:

„Към молбата за ликвидация се прилагат и решението на Finanšu un kapitāla tirgus komisija [Комисия за финансовите и капиталови пазари], с което е отнет издаденият на кредитната институция лиценз, както и документите, които потвърждават обстоятелствата, въз основа на които е отнет лицензът на кредитната институция“.

11.

Член 377, параграф 2 от латвийския Граждански процесуален кодекс гласи:

„При постановяването на решението относно ликвидацията на кредитната институция съдът назначава ликвидатор на кредитната институция. Съдът назначава за ликвидатор на кредитната институция предложеното от Finanšu un kapitāla tirgus komisija [Комисия за финансовите и капиталови пазари] лице.

12.

Член 387 от латвийския Граждански процесуален кодекс предвижда също:

„[…]

(2)   Съдът може да освободи синдик или ликвидатор по молба на Finanšu un kapitāla tirgus komisija [Комисия за финансовите и капиталови пазари]. Към молбата се прилага решението на Finanšu un kapitāla tirgus komisija [Комисия за финансовите и капиталовите пазари], с което се удостоверява снемането на доверието към синдика или ликвидатора поради някое от следните обстоятелства:

(3)   Съдът може да разгледа въпроса за освобождаването на синдик или ликвидатор по молба на кредитор или група кредитори или служебно, ако има доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения синдикът или ликвидаторът нарушава разпоредбите на Закона за кредитните институции, съответно на други нормативни актове или съдебни решения, не отговаря на разпоредбите на член 131, параграф 1, съответно на член 1311, параграф 1 от Закона за кредитните институции или е настъпило някое от обстоятелствата, посочени в членове 132 и 1321, или синдикът или ликвидаторът е некомпетентен, или злоупотребява с правомощията си“.

13.

Член 322 от латвийския Търговски кодекс ( 6 ) е озаглавен „Права и задължения на ликвидатора“ и гласи следното:

„(1)   Ликвидаторът има всички права и задължения на управителния и на надзорния съвет, които не противоречат на целите на ликвидацията.

(2)   Ликвидаторът събира всички вземания, включително дължимите на дружеството суми от невнесени дялове в капитала, продава имуществото на дружеството и удовлетворява претенциите на кредиторите.

(3)   Ликвидаторът може да сключва сделки само ако те са необходими за ликвидацията на дружеството.

[…]“.

14.

Жалбоподателят по точка 1 по дело C‑669/17 P е TKB, която е латвийска кредитна институция. Жалбоподателите по точки 2—7 по същото дело са акционери на TKB (наричани по-нататък „акционерите“). От септември 1991 г. TKB предоставя финансови услуги съгласно лиценз, издаден за тази цел от Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталови пазари, наричана по-нататък „FKMK“).

15.

На 5 февруари 2016 г. съгласно член 14, параграф 5 от Регламент № 1024/2013 FKMK прави предложение за отнемане на лиценза на TKB.

16.

След като съвместно с FKMK проверява налице ли са предпоставките за отнемане на лиценза, на 3 март 2016 г. ЕЦБ издава решение ECB/SSM/2016 — 529900WIP0INFDAWTJ81/1 WOANCA-2016‑0005, с което отнема лиценза за банкова дейност на TKB. Едновременно с това същата отхвърля молбата на TKB за отлагане на изпълнението на решението с един месец.

17.

По молба на FKMK на 14 март 2016 г. Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Районен съд Видземе, Рига, Латвия) открива производството по ликвидация на дружественото имущество на TKB и назначава предложения от FKMK ликвидатор. Преди издаването на решението за откриване на производството TKB иска управителният орган на банката да запази представителните си правомощия, за да може да подаде жалба по административен ред пред Административния съвет за преглед към ЕЦБ и жалба за отмяна пред Общия съд. Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa отхвърля тези искания. Това съдебно решение не подлежи на обжалване.

18.

На 17 март 2016 г. в Официален вестник на Латвия е публикувано известие за откриването на производството по ликвидация и за назначаване на ликвидатор. На същия ден с решение на ликвидатора са оттеглени всички пълномощни, издадени до този момент от TKB. На 21 март 2016 г. това оттегляне е оповестено от нотариус в Официален вестник на Латвия.

19.

На 3 април 2016 г. TKB, представлявана от упълномощени на 17 март 2016 г. от бившия управителен орган на банката адвокати, обжалва отнемането на лиценза по административен ред пред Административния съвет за преглед към ЕЦБ. В решение от 30 май 2016 г. Административният съвет за преглед намира за неоснователни направените от TKB процесуалноправни и материалноправни оплаквания, а цялото решение на ЕЦБ за отнемането на лиценза — за достатъчно обосновано и пропорционално. Въпреки това той възлага на ЕЦБ да изясни някои точки от решението. В резултат на това на 11 юли 2016 г. ЕЦБ издава ново решение за отнемане на лиценза на TKB ( 7 ), което замества решението от 3 март 2016 г.

20.

На 13 май 2016 г. TKB, от една страна, и акционерите, от друга страна, подават пред Общия съд жалба за отмяна срещу решението на ЕЦБ за отнемане на лиценза за банкова дейност. При това TKB отново е представлявана от адвокатите, които бившият управителен орган на банката е упълномощил преди 17 март 2016 г.

21.

В отговор на това на 29 септември 2016 г. ЕЦБ повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд по отношение както на жалбата на TKB, така и на жалбата на акционерите.

22.

С отделно определение от 12 септември 2017 г. (наричано по-нататък „обжалваното определение“) ( 8 ) Общият съд уважава частично възражението за недопустимост на ЕЦБ. Основание за това са аргументите на ЕЦБ, съгласно които адвокатите, упълномощени от бившия управителен орган на банката, не разполагат с валидно пълномощно, тъй като били ангажирани от лице, което било вече без представителна власт. За производството пред Общия съд обаче лицето с представителна власт към съответния момент, а именно ликвидаторът, можело да оттегли пълномощните за процесуално представителство. Поради тази причина жалбата на TKB се обезсмисляла.

23.

По отношение на жалбата на акционерите обаче Общият съд отхвърля възражението за недопустимост на ЕЦБ: той счита, че в настоящия случай по изключение трябва да бъде потвърден правният интерес на акционерите да действат в интерес на TKB срещу отнемането на лиценза за банкова дейност. Това е така, защото в настоящата хипотеза акционерите били лишени от всякаква възможност да окажат каквото и да е влияние съгласно дружественото право. Освен това Общият съд счита, че в настоящия случай акционерите трябва да бъдат разглеждани като лично и пряко засегнати от отнемането на лиценза за банкова дейност.

24.

Жалби срещу определението на Общия съд подават както TKB и акционерите, така и ЕЦБ и Комисията.

25.

С жалбата си от 24 ноември 2017 г. по дело C‑663/17 P ЕЦБ иска от Съда:

26.

С жалбата си от 27 ноември 2017 г. по дело C‑665/17 P Комисията иска:

27.

С подадената на 25 ноември 2017 г. жалба по дело C‑669/17 P както TKB, така и акционерите искат:

28.

В писмения си отговор по дела C‑663/17 P и C‑665/17 P TKB и акционерите искат:

29.

В писмения си отговор по дело C‑669/17 P ЕЦБ иска:

30.

С акт на председателя на Съда от 13 март 2018 г. дела C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на решението.

31.

Страните са изложили становищата си в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 февруари 2019 г.

32.

Общият съд уважава частично възражението за недопустимост относно жалбата на TKB. Поради това определението на Общия съд се оспорва и от двете страни в производството по обжалване, като Комисията подкрепя позицията на ЕЦБ със собствена жалба.

33.

С жалбата по дело C‑669/17 P TKB и акционерите оспорват първо точка 1 от обжалваното определение, с която Общият съд постановява, че липсват основания за произнасяне по жалбата на TKB (вж. относно това буква А) по-нататък).

34.

Второ, с жалбите на ЕЦБ по дело C‑663/17 P и на Комисията по дело C‑665/17 P се оспорва точка 2 от обжалваното определение, с която Общият съд отхвърля повдигнатото от ЕЦБ възражение за недопустимост на жалбата на акционерите. С жалбите си двамата жалбоподатели оспорват доводите на Общия съд както по отношение на правния интерес, така и по отношение на прякото и лично засягане на акционерите. Поради тази причина основателността на тези жалби може да бъде разглеждана заедно (вж. в това отношение буква Б).

35.

С жалбата по дело C‑669/17 P TKB и акционерите оспорват точка 1 от обжалваното определение, с която Общият съд постановява, че няма основания за произнасяне по жалбата на TKB Според Общия съд не са налице основания за произнасяне, тъй като на 17 март 2016 г. ликвидаторът оттеглил всички дадени от TKB, съответно от бившия управителен орган на банката, пълномощни и следователно жалбоподателят повече не е надлежно представляван пред Общия съд.

36.

В подкрепа на жалбата си TKB и акционерите изтъкват по същество ( 9 ) две основания, а именно, на първо място, нарушение на принципа на ефективна правна защита и на второ място, при условията на евентуалност, че не е било валидно оттеглено даденото на адвокатите пълномощно за представителство пред съд.

37.

Жалбата е допустима, доколкото е подадена от акционерите и е насочена изключително срещу точка 1 от обжалваното определение. По силата на член 56, втора алинея от Статута на Съда жалбата може да бъде подадена само от страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени. Общият съд обаче уважава исканията на акционерите по отношение на допустимостта на жалбата им.

38.

Доколкото жалбата е подадена от TKB, допустимостта ѝ зависи от основателността на възраженията, на които се позовава TKB в нея. Поради това основателността и допустимостта трябва да бъдат изследвани заедно.

39.

С първото си основание TKB твърди по същество, че изключителната представителна власт, която в резултат от ликвидацията придобива ликвидатора по всички въпроси, свързани с отнемането на лиценза, а следователно и правото му да оттегля пълномощни на адвокати, ангажирани от управителния орган на банката, е несъвместимо със задължението за гарантиране на ефективна правна защита. Всъщност по този начин юридически или най-малкото фактически TKB била лишавана от правна защита, що се отнася до отнемането на банковия ѝ лиценз.

40.

Общият съд отхвърля това възражение в точки 36—38 от обжалваното определение. В подкрепа на твърденията си той поддържа, че в качеството си на юридическо лице TKB продължава да бъде активно процесуално легитимирана по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, при което ликвидаторът трябва да подаде жалба за отмяна от името на TKB. В резултат на ликвидацията и назначаването на ликвидатора бившият управителен орган на банката действително вече не можел да представлява TKB ефективно и поради тази причина не можел да упълномощава процесуални представители. Напротив, това решение вече било в правомощията на ликвидатора, който следователно можел да оттегли и пълномощните на адвокатите, подали жалбата за отмяна от името на TKB.

41.

Следователно трябва да се провери дали в точка 36 от обжалваното определение Общият съд правилно е приел, че целта на правната защита на банката, а именно отмяната на решението за отнемане на лиценза ѝ, може да бъде ефективно постигната чрез ликвидатора. TKB има съмнения дали това е така по две причини.

42.

От една страна, Общият съд неправилно приел, че мандатът на ликвидатора включва правомощието да обжалва отнемането на лиценза. В това отношение жалбоподателят упреква по същество Общия съд, че е изопачил фактите (първата част от първото основание, виж в това отношение буква б) по-нататък).

43.

От друга страна, според се TKB Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като приел, че възможността, с която разполагал ликвидатора да защити нейните права, представлявала ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). На първо място, ликвидаторът бил назначен от FKMK, по чието предложение ЕЦБ е отнела лиценза на жалбоподателя. Поради това той не можел да представлява ефективно интересите на TKB пред тези институции. На второ място, само управителният орган на банката от самото начало участвал по същество в процедурата по отнемането на лиценза, поради което ликвидаторът не можел да го замени на етап на съдебното оспорване. На трето място, ликвидаторът щял да наруши задълженията си, ако направи искане за възстановяване на лиценза, а с това и икономическата дейност на дружеството, което тъкмо той трябва да ликвидира (втора част от първото основание, виж в това отношение буква в) по-нататък).

44.

Преди всичко останало обаче следва да се изясни дали, за разлика от разпоредбите на националното право относно правомощията на ликвидатора и представляването на кредитна институция в ликвидация, правото на Съюза изобщо може да предостави основания, на базата на които бившият управителен орган на банката да запази представителната си власт за целите на подаването на жалба за отмяна (вж. в това отношение буква а) по-нататък).

45.

Въпросът дали юридическо лице може да подаде жалба за отмяна на акт на Съюза съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС, попада изцяло в обхвата на правото на Съюза ( 10 ). Тъй като обаче юридическото лице не може да извършва само процесуални действия, възможността да получи правна защита от съдилищата на Съюза е пряко свързана с въпроса за определяне на лицето, което е оправомощено да представлява юридическото лице. Следователно и този въпрос попада в обхвата на правото на Съюза.

46.

Тъй като на равнището на Съюза липсват съответни правила относно представителството на юридическите лица, за определянето на лицето с представителна власт по принцип се прилага националното право ( 11 ). Същевременно обаче Съдът подчертава, че националната правна уредба не може да накърнява правото на ефективна съдебна защита, доколкото за определени процесуални изисквания се прибягва до разпоредбите на националното право ( 12 ).

47.

В настоящия случай обаче Общият съд приема, че при всички положения влязлото в сила съдебно решение на Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Районен съд Видземе, Рига, Латвия) е пречка за подаването на жалба за отмяна чрез бившия управителен орган на банката. Със съдебното решение, независимо че адвокатите правят противоположно по смисъл искане, на практика е отказано на бившия управителен орган на банката на TKB да подаде от името на TKB жалба за отмяна на решението на ЕЦБ. В точка 35 от обжалваното определение Общият съд твърди, че това решение е задължително, дори при наличието на конфликт на интереси и дори ако ликвидаторът не разполага с правомощия да подаде жалба за отмяна от името на жалбоподателя.

48.

Ако това твърдение е правилно, възможността за ефективен съдебен контрол върху решението на ЕЦБ, т.е. върху акт на Съюза, в крайна сметка би зависило от националното право. Националното право може дори да изключи напълно тази възможност например ако съгласно съответните национални разпоредби ликвидаторът не е упълномощен да подаде жалба за отмяна. Въпреки това националното право не може окончателно да реши дали в отделен случай може да бъде осъществен (ефективен) контрол върху даден акт на Съюза.

49.

Тази идея може да бъде илюстрирана с различни примери от съдебната практика на Съда.

50.

Така например в решение Groupement des Agences de voyages Съдът потвърждава допустимостта на жалба за отмяна, подадена от дружество в процес на учредяване, което съгласно националното право няма правосубектност, и въпреки че съгласно постоянната и неоспорена съдебна практика от значение в това отношение може да бъде по принцип само националното дружествено право поради липсата на правна уредба на Съюза в тази област ( 13 ). От гледна точка на ефективната правна защита обаче от решаващо значение е образуванието, адресат на акт на Съюза, също да може да обжалва този акт ( 14 ).

51.

По същия начин по дело PKK Съдът приема, че независимо от прекратяването или загубата на правосубектност на дадена организация тя трябва продължи да бъде разглеждана като активно процесуално легитимирана по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, ако в противен случай съдебната защита не може да бъде ефективно гарантирана ( 15 ). В отмененото определение Общият съд постановява също, че поради липсата на правосубектност такава организация не може да упълномощи представител ( 16 ). Той не е в състояние да избегне това обстоятелство, въпреки че е признат проблемът относно правната защита ( 17 ).

52.

Всъщност всяко от тези решения засяга запазването на правосубектността на юридическо лице за целите на обжалването пред съдилищата на Съюза, а не запазването на представителната власт на лице, действащо от негово име. Те се основават на идеята съдилищата на Съюза да не бъдат ни най-малко „с вързани ръце“ в случаи, при които в резултат от прилагането на националното право не може да бъде гарантирана ефективна съдебна защита ( 18 ). Напротив, и в тези случаи тези съдилища са задължени да гарантират ефективна правна защита.

53.

Този извод не се поставя под въпрос и от обстоятелството, че съгласно практика на Съда в други случаи лице, търсещо правна защита, в крайна сметка има право само на обезщетение за вреди, когато националното право изключва ефективна възможност за правната му защита. Делата, които бяха обсъждани в това отношение по време на съдебното заседание, не засягат жалбите на адресатите по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС срещу издадения спрямо тях акт на Съюза, а жалбите на жалбоподателите, които не са адресати, срещу актове на Съюза с общо действие, които подлежат на изпълнение или съдържат национални мерки за изпълнение ( 19 ). Ако в тези случаи националното право не предвижда никакво (ефективно) средство за правна защита, не може да бъде подадена, „за сметка на това“, жалба за отмяна директно срещу акта на Съюза, която не е предвидена в системата на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

54.

В настоящия случай обаче жалбата, подадена от адресата — TKB, против издадения срещу него акт на Съюза — решението на ЕЦБ, не е предвидена в системата на член 263, четвърта алинея ДФЕС и не може да бъде заместена по-специално с иск за обезщетение за вреди. Освен това в настоящия случай не е налице и теоретична възможност националните юрисдикции да осъществяват контрол за законосъобразност по отношение на отнемането на лиценза от ЕЦБ ( 20 ).

55.

Настоящото положение не би могло да бъде избегнато и чрез искане за постановяване на временни мерки. Това е така, тъй като по отношение на него, също както по отношение на жалбата съгласно член 263 ДФЕС, трябва да са налице условията за допустимост към момента на постановяване на решението на Съда. След отнемането на лиценза обаче, единадесет дни след издаването на решението на ЕЦБ, е назначен ликвидатор, в резултат на което към момента на постановяване на решението на Съда по временните мерки пълномощните на адвокатите би следвало вече да са оттеглени. Освен това съгласно член 278 ДФЕС Съдът може да спре изпълнението на обжалвания акт, следователно в настоящия случай изпълнението на решението за отнемането на лиценза, но не и ликвидацията съгласно националното право.

56.

Изводът, че в настоящия случай националното право не е от значение за определяне на оправомощеното да представлява TKB лице, се потвърждава след кратък преглед на паралелни производства. В производство пред Общия съд със сходна фактическа обстановка, например в решението си за откриване на ликвидация на съответната банка, компетентният малтийски съд по ликвидацията изрично запазва представителната власт на управителния орган на банката за целите на подаването пред Общия съд на жалба за отмяна на отнемането на лиценза за банкова дейност ( 21 ). Освен това в Латвия има случаи, при които управителният орган на банката продължава да бъде разглеждан като орган с представителна власт за целите на водения процес срещу отнемането на лиценза ( 22 ). Ако се приеме тезата на Общия съд, възможността за контрол на акта на Съюза следователно би зависила от правната уредба в съответната държава членка.

57.

Като приема в точка 35 от обжалваното определение, че представителната власт, следователно и правомощието за оттегляне на пълномощни, се определя от националното право във всеки отделен случай, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

58.

Тази грешка при прилагане на правото обаче може да доведе до отмяна на обжалваното определение само ако оттеглянето на пълномощно от страна на ликвидатора действително може да осуети ефективната правна защита на банката срещу отнемането на издадения ѝ лиценз. Случаят не би бил такъв, когато целта на правната защита на банката може да бъде ефективно постигната и от ликвидатора.

59.

Член 47, първа алинея от Хартата определя, че принципът на ефективна правна защита е правото на всеки на ефективни правни средства за защита пред съд. Освен това от член 47, трета алинея следва, че трябва да се осигури реален достъп до правосъдие. Възможността за правна защита, която съществува само формално или теоретично, но е изключена на практика, не може да бъде разглеждана като достатъчна ( 23 ). Така например Съдът разглежда възможността за правна защита като неефективна, ако единствената възможност правните субекти да получат достъп до съд е да се окажат принудени да извършат нарушение на правото, срещу чието санкциониране впоследствие да могат да се защитят ( 24 ).

60.

В случай че съгласно латвийското право ликвидаторът de jure вече не е оправомощен да оспорва отнемането на лиценза, банката изобщо не би имала право на никакво правно средство за защита, тъй като е съвсем естествено юридическите лица да не могат да извършват сами процесуални действия, а да трябва да бъдат представлявани от физическо лице. Във всеки случай това не би отговаряло на изискванията относно ефективността на правната защита.

61.

TKB твърди в първоинстанционното производство, че такова ограничение на представителната власт на ликвидатора следва от член 322, параграф 1 от латвийския Търговски кодекс, който ограничава неговите правомощия за действие до сделки, които не противоречат на целите на ликвидацията на дружеството. От друга страна, в точка 36 от обжалваното определение Общият съд посочва, че латвийското право поверява на ликвидатора задачата да подаде жалба за отмяна от името на банката.

62.

В това отношение следва да се отбележи, че срещу неправилна преценка на националното право от Общия съд може да бъде предявено възражение в производството по обжалване, когато Общият съд е изопачил националното право ( 25 ).

63.

По този начин Съдът проверява дали предвид документите и материалите, които са били представени на Общия съд, същият не е изопачил текста на съответните национални разпоредби или съдържанието на отнасящата се до тях национална съдебна практика или още свързаните с тях становища в доктрината, по-нататък, дали с оглед на тези доказателства Общият съд не е направил констатации, които явно противоречат на тяхното съдържание, и накрая, дали при разглеждането на съвкупността от доказателства Общият съд не е придал на някое от тях — за да установи съдържанието на разглежданото национално законодателство — значение, което то няма предвид останалите доказателства, стига това да следва явно от материалите по делото ( 26 ).

64.

Следователно жалбоподателят трябва да изтъкне, че Общият съд е направил констатации, които явно са в разрез с разпоредбите на посоченото национално право, или че с оглед на материалите по преписката по делото той е придал на тези разпоредби значение, каквото те явно нямат ( 27 ).

65.

От преписката по делото е видно, че според TKB възможностите за действие на ликвидатора са ограничени съгласно член 322, параграф 1 от латвийския Търговски кодекс до мерки, които не са в разрез с целите на ликвидацията, докато ЕЦБ се позовава на член 133, параграф 4 и на член 161, параграф 1 от латвийския Закон за кредитните институции, за да докаже, че ликвидаторът разполага с всички правомощия, с които разполага и управителният орган на банката на банката.

66.

Следователно латвийското законодателство не може да се счита за достатъчно ясно, за да се приеме, че е налице изопачаване на фактите по смисъла на цитираната в точка 63 от настоящото заключение съдебна практика, тъй като Общият съд твърди, че съгласно латвийското право ликвидаторът има възможност, най-малкото de jure, да оспорва отнемането на лиценза от ЕЦБ пред съдилищата на Съюза.

67.

От това следва, че тази констатация на Общия съд е обвързваща.

68.

Следователно остава да се провери дали, без да допусне грешка при прилагане на правото, Общият съд е можел да приеме, че тази възможност за правна защита е ефективна. Всъщност, както е видно от цитираната в точка 59 настоящото заключение съдебна практика, правните средства за защита не трябва да бъдат de facto неефективни.

69.

В това отношение генералният адвокат Bobek вече посочи на друго място, че на въпроса дали дадено средство за правна защита е ефективно, трябва да се отговори посредством структурни съображения ( 28 ). В този смисъл съществуването на чисто формална възможност за прибягване до дадено правно средство за защита не е достатъчно, ако правната уредба е замислена по такъв начин, че на практика тази възможност да не може да бъде използвана. В противен случай член 47, първа алинея от Хартата би бил лишен от смисъл.

70.

Що се отнася до възможността ликвидаторът да подаде жалба след откриването на производството по ликвидация, TKB изтъква, на първо място, че с оглед член 322, параграф 1 от латвийския Търговски кодекс това би представлявало най-малкото нарушение на задължението на ликвидатора да оспори отнемането на лиценза. Поради това обжалването от страна на ликвидатора представлява само теоретична възможност. В отговор ЕЦБ изтъква, че ликвидаторът е задължен спрямо кредиторите да реализира във възможно най-голяма степен разпределение на осребреното имущество, поради което ликвидаторът би имал интерес непременно да оспори отнемането на лиценза.

71.

Действително временното продължаване на търговската дейност на съответното дружество по принцип може да бъде допуснато при определени обстоятелства с оглед на задължението на ликвидатора спрямо кредиторите на дружеството. За разлика от производството по несъстоятелност целта на ликвидацията е именно осребряването на активите на дружеството и прекратяването на дружеството. Ако оспорването на отнемането на лиценза пред съдилищата на Европейския съюз бъде поверено на ликвидатора, от него ще се изиска да коригира правното основание за прекратяването на дружеството. Това обаче не съответства на неговия мандат.

72.

Това положение не трябва да се сравнява с положението на синдика, назначен да управлява активите на дружество, което е трябвало да декларира неплатежоспособността си вследствие на акт на Съюза, издаден срещу него, като например глоба за нарушаване на конкуренцията. В този случай не е проблем да се възложи на синдика единствено да представлява съответното дружество пред съдилищата на Съюза в рамките на жалбата за отмяна ( 29 ). Той има интерес от оспорването на глобата за нарушаване на конкуренцията, ако по този начин може да предотврати и неплатежоспособността. Нагледен пример в това отношение е даден в дело, по което Общият съд е постановил: назначеният междувременно, след налагането на глобата за нарушаване на конкуренцията, синдик дори е задължен съгласно правото на държавата членка да запази дейността на съответното дружество ( 30 ). В настоящия случай обаче интересите и задълженията са съвършено противоположни.

73.

На второ място, TKB изтъква, че интересите на банката могат да бъдат представлявани ефективно само от управителния орган на банката, който от самото начало е участвал в сложната процедура по отнемането на лиценза. Поради това трябвало да се осигури приемственост на лица, взели участие в този процес.

74.

В това отношение преди всичко следва да се подчертае, че въпреки вече оттеглените от ликвидатора пълномощни и решението на Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Районен съд Видземе, Рига, Латвия), което предвижда обратното, Административният съвет за преглед към ЕЦБ не счита за недопустимо повдигнатото от управителния орган на банката възражение срещу отнемането на лиценза и дава отговор по същество. Това обстоятелство е в подкрепа на тезата, че тези лица могат да се явяват от името на банката и на етапа на съдебния процес. Освен това от цитираната по-горе практика на Съда относно запазването на правосубектността от юридически лица за целите на подаването на жалба пред съдилищата на Съюза може да се направи извод, че адресатът на акт на Съюза във формата, която притежава към момента, в който институциите на Съюза са приели засягащия го акт, може да обжалва издадения срещу него акт ( 31 ).

75.

На трето място, следва да се отбележи, че съгласно член 377, параграф 2 от латвийския Граждански процесуален кодекс ликвидаторът на банка, чийто лиценз е бил отнет, се назначава по предложение на FKMK. Освен това съгласно член 387, параграф 2 от латвийския Граждански процесуален кодекс FKMK може да подаде искане за смяна на ликвидатора по всяко време, ако вече му няма доверие. В същото време, като се вземе предвид фактът, че именно по предложение на FKMK ЕЦБ отнема лиценза на TKB, конфликтът на интереси е очевиден. Ако ликвидаторът иска да оспори отнемането на лиценза от ЕЦБ, би могъл като последица от това по всяко време да бъде сменен по молба на FKMK, която в това отношение подкрепя позицията на ЕЦБ.

76.

По дело със сходна фактическа обстановка Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) смята, че обстоятелството, че законосъобразността на отнемането на лиценз за банкова дейност, което е довело до ликвидацията на съответната банка, вече не може да бъде подложена на съдебен контрол по искане на бившия управителен орган на банката, а само по искане на ликвидатора, представлява нарушение на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). В това отношение ЕСПЧ се позовава по-специално на факта, че на практика ликвидаторът е контролиран от надзорния орган, който например може да поиска от съда по несъстоятелността по всяко време ликвидаторът да бъде сменен ( 32 ). Въпреки че в настоящия случай FKMK не може сама да назначи ликвидатора за разлика от разглеждания по това дело случай, съгласно член 377, параграф 2 и член 387, параграф 2 от латвийския Граждански процесуален кодекс съдът по несъстоятелността назначава предложеното от FKMK лице и го освобождава, ако FKMK загуби доверието си в него.

77.

Следователно решението на ликвидатора да не оспорва отнемането на лиценза, е структурно и не е обусловено от икономическата или правна преценка в конкретния случай. Поради тази причина на TKB не може да бъде противопоставено обстоятелството, че тя не е опитала да поиска от латвийските съдилища смяната на назначения ликвидатор с друг. Съгласно латвийското законодателство, както е видно от преписката по делото, в случай като разглеждания ликвидаторът не може систематично да предприема действия срещу отнемането на лиценза за банкова дейност. Следователно не е налице и положение, при което управителният орган на банката просто не иска да се задоволи с различното мнение на ликвидатора по отношение на целесъобразността на даден правен подход в конкретния случай ( 33 ).

78.

На четвърто място, различно тълкуване не може да бъде обосновано от обстоятелството, че в резултат на необратимата съгласно латвийското право ликвидация на TKB става въпрос единствено за претенции за обезщетение за вреди, чието предявяване също би могло да бъде в интерес на ликвидатора. Съгласно латвийското право ликвидаторът се намира в конфликт на интереси и по отношение на оспорването на отнемането на лиценза с цел последващо претендиране на обезщетение за вреди. Въпреки това той би следвало формално да оспори основанието за ликвидацията. Освен това подобен довод би довел до лишаване от ефективна правна защита с аргумента, че латвийското законодателство изначално изключва ефективна (първична) правна защита срещу отнемането на лиценза.

79.

При тези обстоятелства не може да се приеме, че целта за правната защита на TKB може да бъде постигната ефективно чрез препращане към жалбата, която следва да бъде подадена от ликвидатора.

80.

Направената от Общия съд в точка 36 от обжалваното определение констатация, че правото на TKB на ефективна съдебна защита не би могло да бъде ограничено вследствие на оттеглянето на пълномощните и следващата от това липса на основание за произнасяне по жалбата, може да се окаже все пак вярна по други причини.

81.

Такъв би бил по-специално случаят, ако жалбата на акционерите, която Общият съд счита за допустима в точка 72 от обжалваното определение, би могла да постигне също толкова ефективно преследваната от банката цел за правна защита.

82.

В настоящия случай са възможни две форми на жалба на акционерите: подадена от собствено име жалба на акционерите, с която те защитават собствените си права, и подадена от собствено име жалба на акционерите, с която те защитават правата на дружеството (във формата на процесуална субституция) ( 34 ).

83.

Първият посочен вариант — жалба на акционерите, с която те претендират защита на лични права срещу отнемането на лиценза по-специално за да защитят правото си собственост ( 35 ), изначално се различава от жалба на банката — в качеството ѝ на лицензопритежател — с която тя търси защита на интересите си за запазване на този лиценз, поради което този вариант не следва да се разглежда като толкова ефективен.

84.

В настоящия случай обаче в точка 57 от обжалваното определение Общият съд приема, че в хипотеза като разглежданата акционерите трябва да имат право да защитят интересите на банката. Независимо дали подобна жалба изобщо би била допустима ( 36 ), във всеки случай и тя не може да се счита за толкова ефективна, колкото жалбата на банката, подадена от нейно собствено име.

85.

На първо място, жалба, която трябва да бъде подадена от друго лице, винаги се счита за по-малко ефективна, тъй като в резултат на това правната защита зависи от волята на трето лице. В това отношение в производството по обжалване TKB изтъква, че жалбата на акционерите не може да замести жалбата на банката.

86.

На второ място, акционерите не разполагат с информация и поглед върху хода на производството, необходими за ефективното представляване на позицията на банката.

87.

На трето място, възможностите за обжалване пред съдилищата на Съюза са създадени с цел пряка правна защита на адресатите на акта на Съюза. Това се дължи на обстоятелството, че жалбите, подадени от лица, които не са адресати на акта на Съюза, са допустими само при определени условия; по отношение на тях съдебната система на Съюза се допълва от съдилищата на държавите членки ( 37 ). Поради тази причина адресатът на акт на Съюза не може да се позове на второстепенна в този смисъл възможност за правна защита от страна на друго лице, което не е адресат на съответния акт. Ето защо при преценката на допустимостта на жалбата за отмяна трябва да бъде гарантирана първостепенна ефективна правна защита на преките адресати на акта на Съюза.

88.

Следователно преследваната от банката цел за правна защита не може да бъде ефективно постигната нито чрез позоваване на възможностите, с които разполага ликвидаторът, нито чрез позоваване на жалбата на акционерите. Поради това, тъй като в точка 36 от обжалваното определение Общият съд отрича наличието на нарушение на правото на ефективна правна защита, той допуска грешка при прилагане на правото.

89.

От всичко изложено следва, че първото основание е налице.

90.

Решението на Общия съд, доколкото се отнася до липсата на основание за произнасяне по същество по жалбата на TKB, се позовава на изложените в точки 35 и 36 от обжалваното определение твърдения, че тъй като не е налице възможност за ефективна правна защита след оттеглянето на пълномощните, не може да се стигне до неприлагане на съответното национално законодателство, и че във всеки случай ликвидаторът гарантира ефективната правна защита. Тези две твърдения обаче представляват грешка при прилагане на правото ( 38 ).

91.

Следователно трябва да бъде отменена точка 1 от обжалваното определение, без да се разглежда дали е налице второто посочено при условията на евентуалност от TKB основание, изведено обстоятелството, че оттеглянето на пълномощните не съответства на националните процесуални разпоредби.

92.

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда, ако отмени решението на Общия съд, Съдът се произнася сам по спора, когато фазата на производството позволява това.

93.

Такъв е разглежданият случай. Това е така, тъй като от горните съображения следва, че възражението за недопустимост, повдигнато от ЕЦБ, трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо по-нататъшното установяване на фактите.

94.

Според констатациите на Общия съд на 17 март 2016 г. ликвидаторът оттегля всички пълномощни, издадени от TKB, респективно от бившия управителен орган на банката.

95.

Доколкото обаче с това действие на практика се отказва достъп на TKB до съдилищата на Съюза, то не е от значение за преценката на допустимостта на нейната жалба. Всъщност, както беше посочено, прилагането на националното право не може да води до пренебрегване на ефективната съдебна защита, гарантирана от член 47, първа алинея от Хартата ( 39 ).

96.

Както беше изложено обаче, само чрез жалбата, подадена на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС от името на банката чрез управителния орган на банката, TKB може да постигне ефективна правна защита срещу отнемането на лиценза за банкова дейност.

97.

В това отношение преди всичко от точки 70—79 от настоящото заключение е видно, че по-специално възможността за обжалване от името на банката чрез ликвидатора, която формално продължава да съществува след оттеглянето на пълномощните, не може да се счита за ефективна.

98.

Освен това TKB не може да се позове на възможността акционерите на банката да подадат жалба, тъй като тя също не е толкова ефективна, колкото жалба, подадена от банката от нейно собствено име ( 40 ).

99.

Поради тази причина от гледна точка на правото на Съюза е без значение установеното в националното право правомощие на ликвидатора да оттегля всички пълномощни, доколкото това правомощие засяга пълномощното за обжалване съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС и води до невъзможност за постигане на ефективна правна защита. Следователно първоначалното пълномощно на адвокатите, чиято валидност към момента на издаването е безспорна, трябва да продължи да бъде разглеждано като действащо.

100.

Впрочем латвийското законодателство не засяга запазването на представителното правомощие на управителния орган на банката за целите на подаването на жалба за отмяна пред съдилищата на Съюза ( 41 ). По същия начин, както в резултат на признаването на правото на обжалване на туристическото дружество по посоченото в точка 50 от настоящото заключение дело това туристическо дружество не придобива правосубектност по националното право, признаването на представителната власт бившия управителен орган на банката в контекста на жалбата, подадена на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не би възстановила правното му положение съгласно националното право, който този орган има преди ликвидацията.

101.

От всичко изложено следва, че повдигнатото пред Общия съд възражение за недопустимост следва да бъде отхвърлено, доколкото се отнася до жалбата на TKB.

102.

С жалбите по дела C‑663/17 P и C‑665/17 P ЕЦБ и Комисията оспорват точка 2 от обжалваното определение, с която Общият съд отхвърля повдигнатото от ЕЦБ възражение за недопустимост срещу жалбата на акционерите.

103.

В жалбата си ЕЦБ формално се позовава на три, а Комисията — формално на две основания. По същество двете упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагането на правото както при определянето на правния интерес (в това отношение вж. точка 1 по-нататък), така и при определянето на активната процесуална легитимация на акционерите (в това отношение вж. точка 2 по-нататък).

104.

Съгласно постоянната практика на Съда правният интерес на жалбоподателя предполага, че задължителното правно действие на обжалваните мерки трябва да е от естеството да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение ( 42 ).

105.

Съгласно съдебната практика, посочена в точка 53 от обжалваното определение, жалбата за отмяна, подадена от акционер на дружеството, по принцип е допустима само ако той може да изтъкне личен правен интерес, който е различен от правния интерес на дружеството, адресат на акта на Съюза. В противен случай той може да защитава своя интерес по отношение на този акт на Съюза единствено като упражнява своите права на съдружник в това дружество ( 43 ).

106.

Причината е, че в това отношение самото дружество притежава право да обжалва акта. Следователно жалба от страна на акционера не е необходима и трябва да се разглежда като второстепенна в сравнение с пряката правна защита на дружеството като адресат на съответния акт ( 44 ).

107.

В точка 57 от обжалваното определение обаче Общият съд постановява, че в настоящия случай акционерите могат по изключение да подадат жалба за защита на интересите на банката, тъй като в резултат на ликвидацията на TKB те били възпрепятствани да предявят във вътрешните отношения своите дружествени права спрямо управителния орган на банката.

108.

Отговорът на въпроса дали следва да се признае наличието на личен правен интерес на акционерите или правото на акционерите да подадат жалба в защита на интересите на банката, е решаващият аспект в това отношение. Това е така, тъй като съобразно този отговор се определят изискванията, които следва да се поставят на следващия етап от проверката на активната процесуална легитимация. Ако акционерите могат да подадат жалба именно в защита на интереса на банката, от значение за активната процесуална легитимация е дали банката, а не самите акционери, е засегната пряко и лично от отнемането на лиценза.

109.

Това може да бъде изведено от практиката на Съда относно правото на обжалване на сдружения в областта на държавните помощи. В нея винаги се срещат хипотези, при които дадено сдружение подава от собствено име жалба за отмяна в защита на интереса на друго юридическо лице, най-често член на сдружението.

110.

Съгласно тази съдебна практика сдружение, което обединява дружества, засегнати от решение в областта на държавните помощи, може да обжалва подобно решение само ако може да изтъкне личен правен интерес. Личният правен интерес на сдружението може да бъде обоснован например със запазването на преговорните му позиции. В този случай Съдът изисква на следващ етап преговорните позиции на сдружението да бъдат засегнати конкретно и пряко от обжалваното решение ( 45 ).

111.

Въпреки това Съдът е постановил също така, че дадено сдружение може да има право да подаде от собствено име жалба за отмяна на решение в защита на интересите на свой член. В този случай в контекста на активната процесуална легитимация е от значение, че членовете са лично и пряко засегнати от решението, което подлежи на обжалване ( 46 ).

112.

Това е напълно логично. Всъщност съвсем естествено е при защитата на интересите на своите членове сдружението да не е лично и пряко засегнато с оглед на правното си положение. Следователно, ако се позволява дадено лице да защитава интересите на друго лице, такава жалба би била допустима, ако изпълнява изискването жалбоподателят да е лично засегнат. Това следва да се прилага както по отношение на жалби на сдружения, така и по отношение на жалби на акционери. Освен това в своята практика Общият съд приема, че преценките в съдебната практика относно правото на обжалване на сдружения са приложими и към правото на обжалване на акционерите ( 47 ).

113.

Следователно е необходимо да се провери дали в настоящия случай, както приема Общият съд, акционерите по изключение могат да изтъкнат интереса на банката за отмяна на решението. Преди това следва да се провери дали акционерите могат да докажат личен правен интерес и дали поради това обжалваното определение би могло да се окаже правилно.

114.

Икономическият интерес от запазването на лиценз, чийто единствен притежател е банката, принципно не може да обоснове личен правен интерес на акционерите. Всъщност в това отношение интересът на акционерите се припокрива с интереса на банката ( 48 ).

115.

Ако непривилегирован жалбоподател подаде жалба срещу акт, чийто адресат той не е, изискването задължителните правни последици да са от естеството да засягат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение (правен интерес), съвпада с условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС (по-специално пряко засягане) ( 49 ).

116.

Поради тази причина подчертаната в съдебното заседание роля на акционерите в административното производство, предхождащо отнемането на лиценза, сама по себе си не обосновава личния правен интерес на акционерите. Всъщност участието в това производство само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че участвалото в същото производство лице е засегнато от акта, с приемането на който е приключило посоченото производство ( 50 ).

117.

Въпреки това съгласно практиката на Общия съд акционерите на дадена банка могат да изтъкнат като личен правен интерес по-специално защитата на правото си на собственост ( 51 ). В тези случаи Общият съд проверява дали положението на акционера в качеството му на собственик на акции на дружеството е лично и пряко засегнато от издадения на дружеството акт на Съюза ( 52 ).

118.

Съгласно постоянната съдебна практика субектът, който не е адресат на дадено решение, може да твърди, че е лично засегнат от решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако решението се отнася до него поради някои присъщи на него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин както адресата на решението ( 53 ). По-нататък в това отношение критерият за прякото засягане изисква засягащият акт на Съюза пряко да поражда последици за правното положение на това лице и да не оставя никакво право на преценка на органите, на които е възложено изпълнението на акта, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правото на Съюза, без да се прилагат други правила ( 54 ).

119.

Правното положение на акционерите или тяхното право на собственост обаче, както изтъкват ЕЦБ и Комисията, в никакъв случай не са пряко засегнати от отнемането на лиценза. Това е така, тъй като отнемането на лиценза за банкова дейност само по себе си не поражда преки последици за правното положение на акционерите и правото им на собствеността върху акции на TKB. Вярно е, че съгласно националното право в рамките на ликвидацията на дружеството настъпват някои правни последици, като прекратяването на дружеството означава, че се изгубват окончателно имуществените и членски права. Ликвидацията обаче започва след отнемането на лиценза и по никакъв начин не е регламентирана в правото на Съюза. Следователно правните последици от ликвидацията не са преки по смисъла на цитираната съдебна практика.

120.

Само обстоятелството, че отнемането на лиценза застрашава предмета на дейност на дружеството и следователно може да доведе до обезценяване на акциите, не е достатъчно, за да се обоснове пряко засягане. Освен това би било налице несъвместимост с принципите, изложени в точка 105 от настоящото заключение, ако акционерите получат право да обжалват всеки акт на Съюза, който е възможно да има негативни последици върху стойността на акциите на акционерното дружество.

121.

В допълнение, в настоящия случай интересът на акционерите за бъдещото съществуване на дружеството също не се различава в достатъчна степен от интереса на банката да запази своя лиценз ( 55 ).

122.

Следователно следва да се отрече, че акционерите разполагат с личен правен интерес.

123.

В точка 57 от обжалваното определение Общият съд все пак приема, че в настоящия случай следва да се отклони от изложените в точка 105 от настоящото заключение принципи и да потвърди правния интерес на акционерите, макар че те се опитват да защитят не личен интерес, а интереса на банката.

124.

Общият съд обосновава своето твърдение, изложено в точки 54—56 от обжалваното определение, с обстоятелството, че в настоящия случай акционерите нямат възможност да упражняват влияние, с което биха могли да изискат подаването на жалба от името на банката. Поради това следвало да бъде потвърден правният интерес на акционерите за целите на защитата на интересите на банката.

125.

Както обаче вече беше изяснено в точка 106 по-горе, причината за ограничаването на правото на обжалване на акционерите е, че самото дружество е активно легитимирано да обжалва акта на Съюза, а не че акционерите обикновено оказват влияние върху дружеството, съответно върху управителния орган на банката и следователно биха могли да изискат подаването на жалбата. Съвсем не всички правопорядъци предвиждат подобни правомощия за общото събрание на акционерите. Ако при ограничаването на правните възможности за влияние винаги се признава правото на обжалване на акционерите, то това право трябва да бъде допускано във всяко производство по ликвидация и несъстоятелност.

126.

Когато акционерите не могат да изтъкнат интерес от отмяната на акт на Съюза, който е различен от интереса на дружеството, те с основание не могат да подават жалба, тъй като самото дружество е активно процесуално легитимирано за това ( 56 ). Предвид тази активна процесуална легитимация на дружеството е обосновано акционерите да се позовават в това отношение на упражняването на своето право на участие ( 57 ). Всъщност това съответства на обичайната правна структура на дружеството, съгласно която то се представлява от съвет на директорите или от управителен съвет, но не и от акционерите.

127.

Ето защо според смисъла и целта на този принцип не трябва да се прави подобно изключение от него в случаи, ако въобще има такива, при които правото на участие на акционерите е ограничено, както Общият съд е приел в точки 54—56 от обжалваното определение, а в случаи, при които самото дружество не може (ефективно) да обжалва съответния акт на Съюза.

128.

Както е видно от съображенията ми, изложени е контекста на жалбата по дело C‑669/17 P, в настоящия случай обаче не е налице подобна ситуация. Напротив, трябва да се приеме, че е възможно да бъде подадена жалба на TKB, представлявана от бившия управителен орган на банката. Поради това няма основание за отклонение от принципа, повторен от Общия съд в точка 53 от обжалваното определение, съгласно който жалбата за отмяна от страна на акционер на дадено дружество по принцип може да бъде допустима само ако той може да изтъкне личен правен интерес, отделен от този на дружеството, адресат на акта на Съюза.

129.

Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като в точка 57 от обжалваното определение приема, че в отклонение от този принцип при обстоятелствата в конкретния случай може да се признае правен интерес на акционерите.

130.

Следователно е налице първото основание на ЕЦБ и Комисията по дела C‑663/17 P и C‑665/17 P.

131.

Тъй като в настоящия случай правният интерес на акционерите следва да бъде отхвърлен, не следва да се разглеждат останалите възражения, повдигнати впоследствие от жалбоподателя, срещу активната процесуална легитимация на акционерите, по-специално срещу тяхното лично и пряко засягане.

132.

Съгласно изложените съображения ( 58 ) личното и пряко засягане на собственото правно положение на акционерите и без това не е от значение в случай на жалба в защита на интересите на банката. То би подлежало на разглеждане, ако Общият съд беше потвърдил личния правен интерес на акционерите ( 59 ).

133.

Видно от точки 53—57 от обжалваното определение обаче, Общият съд е искал да се отклони от този подход. Съвсем логично е при тези обстоятелства на следващия етап да бъде разглеждан въпросът не дали акционерите, а дали правното положение на TKB е пряко и конкретно засегнато от отнемането на лиценза. Това обстоятелство следва да бъде потвърдено, тъй като TKB има качеството на адресат на съответния акт на Съюза.

134.

Въпреки това според тук застъпеното становище автоматично се изключва възможността за подаване на жалба от акционерите в защита на интересите на банката с оглед запазването на лиценза, тъй като TKB, представлявана от управителния орган на банката, сама може да обжалва отнемането на лиценза от ЕЦБ ( 60 ).

135.

Тъй като е налице първото основание, с което по дела C‑663/17 P и C‑665/17 P ЕЦБ и Комисията оспорват констатацията на Общия съд, че в настоящия случай акционерите имат правен интерес, следва, че обжалваното определение трябва да бъде отменено в точка 2. Всъщност, ако не е налице правен интерес на акционерите, Общият съд не би могъл да потвърди допустимостта на жалбата на акционерите и в това отношение би могъл да отхвърли възражението за недопустимост на ЕЦБ.

136.

Следва, че в това отношение по смисъла на член 61, първа алинея от Статута на Съда жалбата на акционерите е недопустима поради липсата на правен интерес.

137.

Тъй като съгласно застъпваното тук становище делото следва да се върне на Общия съд за ново разглеждане и за продължаване на производството, доколкото засяга жалбата на TKB, Съдът не следва да се произнася по направените от банката разноски до постановяване на окончателното решение на Общия съд.

138.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: