1.

Поставените от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия) преюдициални въпроси се отнасят до тълкуването и валидността от гледна точка на първичното право на Съюза на редица разпоредби от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО ( 2 ).

2.

Въпросите са отправени във връзка със спор между Planta Tabak-Manufaktur Dr. Manfred Obermann GmbH & Co. Kg (наричано по-нататък „Planta Tabak“), производител на тютюневи изделия, и Land Berlin (Федерална провинция Берлин, Германия) относно прилагането на германската правна уредба, с която се транспонира споменатата директива, към изделията, предлагани от предприятието на пазара.

3.

С поставените от запитващата юрисдикция многобройни въпроси от Съда се иска да разгледа отново някои аспекти, обсъждани вече в рамките на решения от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет ( 3 ) и Philip Morris Brands и др. ( 4 ), и по-специално забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества и правилата за представяне на тютюневите изделия, забраняващи всички елементи или отличителни обозначения, които могат да насърчат употребата на тези изделия, предвидени съответно в член 7, параграфи 1 и 7 и в член 13, параграф 1 от Директива 2014/40.

4.

В съответствие с искането на Съда ще сведа обаче настоящото заключение до анализ на следните два аспекта. Най-напред ще разгледам валидността на първата забрана от гледна точка на принципа на равно третиране, доколкото в член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 законодателят на Съюза е предвидил преходен период, който да се прилага за тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е над 3 % за дадена продуктова категория. След това ще се спра на тълкуването на втората разпоредба, за да определя дали тя забранява обозначаването върху все още разрешените за продажба тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества на съдържащите се в тях овкусители.

5.

Ще предложа на Съда да отговори, от една страна, че член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 е в съответствие с принципа на равно третиране, и от друга страна, че член 13, параграф 1 от тази директива действително забранява такова обозначаване на характерни вкусово-ароматни качества върху опаковката на все още разрешените за продажба изделия.

6.

Съображения 16, 25 и 27 от Директива 2014/40 гласят:

[…]

[…]

7.

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, гласи:

„Целта на настоящата директива е сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно:

[…]

за да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, и за да се изпълнят задълженията на Съюза съгласно Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна (РККТ)“.

8.

Член 7 от Директивата е озаглавен „Регулиране на съставките“ и предвижда:

„1.   Държавите членки забраняват пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества.

[…]

7.   Държавите членки забраняват пускането на пазара на тютюневи изделия, съдържащи овкусители в която и да е от съставните им части, като например филтри, хартия, опаковки, капсули или други технически елементи, даващи възможност за промяна на мириса или вкуса на съответните тютюневи изделия или интензитета на техния дим. Филтрите, хартията и капсулите не могат да съдържат тютюн или никотин.

[…]

12.   Тютюневите изделия, различни от цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, се освобождават от забраните, установени в параграфи 1 и 7. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 27, за да отмени това освобождаване за конкретна продуктова категория, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, установена в доклад на Комисията.

[…]

14.   Що се отнася до тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз се равнява на 3 % или повече за дадена продуктова категория, разпоредбите на настоящия член се прилагат, считано от 20 май 2020 г.

[…]“.

9.

Съгласно член 13 от същата директива, озаглавен „Представяне на изделието“:

„1.   Етикетирането на потребителската опаковка и на всяка външна опаковка, както и самото тютюнево изделие не включват никакви елементи или отличителни обозначения, които:

[…]

3.   Елементите и отличителните обозначения, които са забранени съгласно параграфи 1 и 2, могат да включват текстове, символи, имена, търговски марки, фигуративни или други знаци, но не се ограничават само до тях“.

10.

Директива 2014/40 е транспонирана в Германия по-специално с Gesetz über Tabakerzeugnisse und verwandte Erzeugnisse (Закона за тютюневите изделия и свързаните с тях изделия) от 4 април 2016 г. (BGBl. 2016 I, стр. 569, наричан по-нататък „TabakerzG“), влязъл в сила на 20 май 2016 г.

11.

Член 5 от TabakerzG, озаглавен „Съставки“, гласи:

„(1)   Забранява се пускането на пазара на:

12.

Член 18 от TabakerzG, озаглавен „Забрани с цел защита на потребителя от заблуда“, предвижда:

„[…]

(2)   Забранява се пускането на пазара на тютюневи изделия с поставена върху потребителските опаковки, върху външните опаковки или върху самите тютюневи изделия подвеждаща рекламна информация. По-специално подвеждане е налице, когато:

[…]

[…]“.

13.

Член 47, параграф 4 от TabakerzG, озаглавен „Преходни разпоредби“, предвижда:

„Що се отнася до цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз се равнява на 3 % или повече за дадена продуктова категория, разпоредбите на член 5, параграф 1, точка 1, буква а) се прилагат, считано от 20 май 2020 г.“.

14.

Planta Tabak е семейно предприятие, което произвежда и разпространява различни видове тютюневи изделия. Преди влизането в сила на Директива 2014/40 предприятието е специализирано по-конкретно в производството на ароматизиран тютюн за ръчно свиване на цигари. Най-голям дял в това производство се пада на тютюна с ментол. Освен това предприятието разпространява и неголям асортимент цигари, повечето от тях ароматизирани, тютюн за водна лула, както и, в по-малка степен, пурети, пури и принадлежности за пушачи.

15.

На 4 април 2016 г. германският законодател приема TabakerzG, с който транспонира Директива 2014/40. На 25 април 2016 г. Planta Tabak предявява иск пред Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин), като оспорва прилагането към тютюневите изделия, които произвежда и разпространява, на разпоредбите от този закон, отнасящи се до забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, здравните предупреждения и правилата за представяне на изделието. Тази юрисдикция обаче има съмнения относно валидността и тълкуването на съответните разпоредби от посочената директива.

16.

При тези условия с акт от 21 април 2017 г., постъпил в Съда на 27 април 2017 г., Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин) решава да спре производството и да постави на Съда по-специално следните въпроси:

[…]

17.

Planta Tabak, испанското, френското и унгарското правителство, правителството на Обединеното кралство и норвежкото правителство, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия представят писмени становища пред Съда.

18.

Planta Tabak, испанското правителство, правителството на Обединеното кралство, Парламентът, Съветът и Комисията се явяват в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на 21 март 2018 г.

19.

Сред различните постижения на Директива 2014/40 за правната уредба на Съюза в областта на тютюневите изделия видно място заема забраната по член 7, параграф 1 от тази директива за пускане на пазара на изделия с характерни вкусово-ароматни качества ( 7 ). Освен това параграф 7 от същия член забранява тютюневите изделия, съдържащи овкусители в която и да е от съставните им части, като например филтри, хартия, опаковки, капсули или други технически елементи, даващи възможност за промяна на мириса или вкуса на съответните тютюневи изделия или интензитета на техния дим. Към момента тези забрани се отнасят само за цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари ( 8 ).

20.

С приемането на тези забрани намерението на законодателя на Съюза е било да се изтеглят от пазара тютюневите изделия с ванилов, шоколадов или ментолов вкус. В съображение 16 от Директива 2014/40 са изложени основанията за това. По същество законодателят е приел, че тези тютюневи изделия могат да улеснят, особено сред младите хора, започването на употреба на тютюневи изделия и да окажат влияние върху моделите на тяхната употреба. Както отбелязва Съдът, тези овкусители прикриват или намаляват остротата на тютюневия дим и допринасят за насърчаването и поддържането на употребата на тютюн ( 9 ).

21.

Тези забрани по принцип влизат в сила на 20 май 2016 г., датата, към която държавите членки е трябвало да са транспонирали Директива 2014/40 ( 10 ). В член 7, параграф 14 от тази директива обаче се предвижда, че пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз се равнява на 3 % или повече за дадена продуктова категория ( 11 ), може да продължи до 20 май 2020 г. ( 12 )

22.

Според Planta Tabak, към чието становище се присъединява и запитващата юрисдикция, член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 създава необоснована разлика в третирането между сходни тютюневи изделия и в този смисъл противоречи на принципа на равно третиране. По-специално, докато по правило за цигарите с ментол се допуска прилагането на преходния период по тази разпоредба ( 13 ), според информацията, с която разполага Planta Tabak, същият не бил приложим за тютюна за ръчно свиване на цигари с ментол ( 14 ). Освен това този преходен период не бил приложим за тютюневите изделия, съдържащи други овкусители, като например ванилия или евкалипт. Всички тези изделия обаче имали аналогични обективни характеристики и представлявали едни и същи рискове за човешкото здраве.

23.

Ще отбележа, че в решения Полша/Парламент и Съвет ( 15 ) и Philip Morris Brands и др. ( 16 ) Съдът вече е разглеждал валидността на забраните по член 7, параграфи 1 и 7 от Директива 2014/40 за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества от гледна точка на принципа на пропорционалност. За сметка на това въпросът за валидността на тези разпоредби във връзка с член 7, параграф 14 от тази директива от гледна точка на принципа на равно третиране досега не е обсъждан.

24.

В това отношение следва да се припомни, че като общ принцип на правото на Съюза, принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано ( 17 ).

25.

Сред разпоредбите, посочени от запитващата юрисдикция в нейния въпрос, член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 въвежда такава разлика в третирането. Тази разпоредба установява разграничение между тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, основано на обема на продажбите на всяко изделие от дадена продуктова категория. От това следва например, че цигарите с ментол, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е над 3 % в категорията „цигари“, от една страна, и цигарите с по-необичайни овкусители, чиито продажби не достигат този праг, от друга страна, се третират по различен начин. Първите могат да бъдат пускани в обращение до 20 май 2020 г., а вторите трябва да бъдат изтеглени от пазара до 20 май 2016 г.

26.

Поради това е необходимо да се провери, на първо място, дали тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажби не достига прага от 3 % по член 7, параграф 14 от Директива 2014/40, и тези, чийто обем на продажби достига този праг, се намират в сходно положение (2). Ако се приеме, че това е така, на второ място, следва да се прецени дали различното им третиране е обективно обосновано (3).

27.

Съгласно практиката на Съда „[с]ходният характер на различните положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акт[а] на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт“ ( 18 ).

28.

С оглед на изразените становища ( 19 ) прилагането на тази „проверка“ в настоящото дело изисква да се отговори най-напред на следния въпрос: следва ли сходството на разглежданите положения да се преценява от гледна точка на общите цели, преследвани с Директива 2014/40, или на специфичните цели по член 7, параграф 14 от същата, или и от двете гледни точки?

29.

С оглед на двустепенния анализ, който Съдът прилага в своята практика — сходство на положенията, обективна обосновка — ми се струва, че логиката е следната. На етапа на установяване на сходството следва да се определи дали въпросните положения по принцип са сходни от гледна точка на целите, преследвани поначало с въпросния акт. Ако това се потвърди, етапът на обосноваване позволява да се определи дали въпреки това принципно сходство съществуват специфични съображения, съвместими с предмета и целта на този акт, които биха обосновали различно третиране, доколкото става дума за конкретна разпоредба от въпросния акт.

30.

Накратко, за да се определи дали положението на тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите е над прага от 3 % за дадена продуктова категория, е сходно с това на изделията, чийто обем на продажбите не достига този праг, според мен следва да се разгледат общите цели, преследвани с Директива 2014/40. Считам, че специфичните цели по член 7, параграф 14 от тази директива следва евентуално да се анализират на етапа на обективното обосноваване.

31.

Що се отнася до целите на Директива 2014/40, следва да се припомни, че съгласно член 1 тя преследва двойна или дори тройна цел. Тя се състои в това да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, и да се изпълнят задълженията на Съюза по приетата от Световната здравна организация Рамкова конвенция за контрол на тютюна (РККТ) ( 20 ).

32.

С оглед на тази тройна цел законодателят на Съюза е приел, че по принцип ( 21 ) следва да се въведе еднакъв правен режим за всички тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества. Законодателят е счел, че всички тези изделия биха могли да улеснят започването на употреба на тютюневи изделия или да окажат влияние върху моделите на употреба. Предвид това приемането на мерки за хармонизация на основание на член 114 ДФЕС цели именно да се избегнат „[м]ерките, въвеждащи неоправдани различия в третирането на различните видове ароматизирани цигари“ ( 22 ). Като цяло тези мерки имат за цел да се премахнат и предотвратят различията между националните правни уредби относно използването на съставки, придаващи характерни вкусово-ароматни качества на тютюневите изделия.

33.

Впрочем РККТ, чието прилагане законодателят на Съюза цели, не провежда разграничение между отделните тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества. В частичните насоки за прилагане на членове 9 и 10 от тази конвенция се призовава за премахване на съставките, използвани по-специално за подобряване на вкусовите качества на изделието, без да се прави каквото и да било разграничение между различните овкусители, които могат да бъдат добавяни в тютюневите изделия ( 23 ).

34.

Съдът възприема същия подход в решенията си от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет и Philip Morris Brands и др. ( 24 ), като приема, че различните видове тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества имат аналогични обективни характеристики, от една страна, и от друга, сходни ефекти от гледна точка на започването и поддържането на употребата на тютюневи изделия.

35.

С оглед на изложеното дотук стигам до извода, че всички ароматизирани тютюневи изделия, за които се отнасят забраните по член 7, параграфи 1 и 7 от Директива 2014/40 за характерни вкусово-ароматни качества, са в сходно положение за целите на прилагането на принципа на равно третиране, без обемът на продажбите им в Съюза да има някакво значение в това отношение.

36.

Съгласно постоянната практика на Съда разликата в третирането е обоснована, „когато се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и когато е съразмерна на целта на съответното третиране“ ( 25 ).

37.

Като се има предвид, че Директива 2014/40 е законодателен акт на Съюза, законодателят на Съюза следва да докаже съществуването на такъв критерий, като предостави на Съда необходимите в това отношение данни ( 26 ).

38.

Съдът все пак признава на законодателя на Съюза широко право на преценка в област като тази по настоящото дело, която предполага той да направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в която е призван да извършва комплексни преценки. Съдът не може да замени преценката на законодателя със своя собствена преценка. Той извършва само ограничен съдебен контрол, като се стреми да установи евентуален явно неподходящ характер на дадена мярка с оглед на целта, която законодателят възнамерява да постигне ( 27 ). Що се отнася по-специално до контрола за спазването на принципа на равно третиране, санкционират се произволните различия в третирането, тоест тези, които не се основават явно на обективни и подходящи критерии с оглед на преследваната цел ( 28 ).

39.

В случая първа обосновка за различното третиране, въведено с член 7, параграф 14 от Директива 2014/40, е представена в съображение 16 от същата директива. В него се посочва, че тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества с по-голям обем на продажби следва да бъдат изтеглени от употреба в рамките на по-продължителен период от време, „за да се даде на потребителите достатъчно време да ги заменят с други изделия“ ( 29 ).

40.

В това отношение Парламентът, Съветът и Комисията поясняват в писмените си становища, че законодателят е искал да отчете факта, че някои вкусово-ароматни качества са особено утвърдени сред потребителите и са от голямо значение за моделите им на употреба. Такива модели на употреба можели обаче да отпаднат само постепенно.

41.

Освен това в решение Полша/Парламент и Съвет и в решение Philip Morris Brands и др. ( 30 ) Съдът извежда и една друга обосновка в основата на преходния период по член 7, параграф 14 от Директива 2014/40. В анализа си относно валидността на забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества от гледна точка на принципа на пропорционалност Съдът приема, че този преходен период има също така за цел да осигури време за адаптиране на тютюневата промишленост ( 31 ).

42.

Тези две обосновки почиват на една и съща логика: избягването на някои икономически и социални последици, които могат да произтекат от внезапна забрана на изделия със значителен обем на производство и интензивна употреба в Съюза.

43.

От подготвителните работи по Директива 2014/40 се установява също така, че по време на законодателния процес е била предложена идеята да не се забраняват тютюневите изделия с ментол, считани за утвърдени сред потребителите. Всъщност изглежда, че преходният период по член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 е резултат, или поне отчасти, от политически компромис между, от една страна, желаещите тези изделия да бъдат напълно освободени от забраната на характерните вкусово-ароматни качества, и от друга страна, застъпващите се за прилагането на тази забрана ( 32 ).

44.

Запитващата юрисдикция изразява съмнение дали подобни съображения са съвместими с целта за защита на човешкото здраве, преследвана с Директива 2014/40. Все пак считам, че в толкова сложна, чувствителна и важна от икономическа гледна точка област като тази за регламентирането на тютюневите изделия законодателят на Съюза не е превишил широката свобода на преценка, с която разполага, като е забранил поетапно пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества.

45.

В това отношение показателен е фактът, че законодателят на Съюза само временно е отложил влизането в сила на забраната на някои тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества. Според мен законодателят е имал основание да преследва целта за защита на човешкото здраве постепенно, като предвиди изключения с ограничен обхват и подходящи преходни периоди ( 33 ).

46.

Впрочем досега Съдът неизменно приема, че при правното уреждане на сложни отношения законодателят на Съюза може да прибегне към поетапен подход, стига този му избор да е основан на обективни и подходящи с оглед на преследваните цели критерии ( 34 ).

47.

Изтеглянето от пазара най-напред на „нишовите“, а след това и на утвърдените сред потребителите изделия, като за целта основанието е в обема на продажбите за дадена продуктова категория, според мен отговаря на тези условия.

48.

От една страна, такъв критерий е обективен по отношение на разглежданите изделия. За всяко изделие, независимо от характеристиките му, може да се прилага преходният период по член 7, параграф 14 от Директива 2014/40, при условие че обемът на продажбите му достига предвидения праг. Наистина, както бе припомнено ( 35 ), предложените от Парламента изменения, които са в основата на тази разпоредба, изрично са се отнасяли за ментола и съдържащите го изделия. Следва обаче да се констатира, че законодателят е преразгледал своите предложения и в крайна сметка е приел неутрален критерий.

49.

Впрочем критерият за обема на продажбите е неутрален по отношение на производителите. Законодателят се е съсредоточил не върху съответните им пазарни дялове, а върху целия обем на продажбите на всяко изделие. Преписката по делото не позволява на Съда да установи верността на твърдението на Planta Tabak, че основната част от тютюневите изделия, чийто обем на продажбите е над предвидения в посочения член 7, параграф 14 праг от 3 %, се предлагала на пазара от няколкото многонационални дружества, производители на тютюневи изделия, докато „нишовите“ изделия били произвеждани главно от малки или средни предприятия. От преписката по делото следва, че самият ищец в главното производство произвежда ароматизирани цигари, а според Съвета многонационалните дружества предлагат на пазара и „нишови“ изделия, което не се оспорва. При всички положения, дори да се допусне, че твърдението е доказано, според мен това не би било решаващо. Всяка политика води до неблагоприятни последици за някои субекти. Както бе посочено в точка 38 от настоящото заключение, това, което е от значение според съда на Съюза, е разграничението между облагодетелстваните от политиката и поставените в по-неблагоприятно положение да не се основава на произволен критерий. В настоящия случай обаче изборът на критерия за обема на продажбите не предполага подобна критика.

50.

Всъщност, от друга страна, този критерий е подходящ с оглед на различните посочени цели, а именно да се даде на потребителите време да променят утвърдените си модели на употреба, а на промишлеността — да се адаптира ( 36 ). В това отношение обемът на продажбите, като израз на съотношението между търсенето и предлагането, отразява както утвърдените модели на употреба, така и икономическото значение на производството в Съюза, засегнато от забраната на характерните вкусово-ароматни качества.

51.

Впрочем, както посочва Комисията, критерият за обема на продажбите в Съюза е резонен и с оглед на правното основание за приемане на Директива 2014/40, а именно член 114 ДФЕС, и на целта за хармонизация, преследвана с тази директива. Всъщност въздействието на забраната на някои тютюневи изделия върху функционирането на вътрешния пазар зависи до известна степен от обема на търговския обмен между държавите членки. В този случай обаче посоченият критерий също дава известна представа за въпросния обмен.

52.

Аз също съм на мнение, че с избора на праг от 3 % от обема на продажбите в рамките на целия Съюз за дадена продуктова категория законодателят не е превишил свободата на преценка, с която разполага. Той основателно е приел, че обем на продажбите от 3 % за дадена продуктова категория отразява утвърдени в значителна степен модели на употреба и значително производство.

53.

Предвид всичко изложено дотук считам, че въведеното с член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 различно третиране на сходни тютюневи изделия е обективно обосновано. Ето защо според мен тази разпоредба е валидна от гледна точка на принципа на равно третиране.

54.

С влизането в сила на 20 май 2016 г. на забраните по член 7, параграфи 1 и 7 от Директива 2014/40 повечето тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества не може вече да се продават в Съюза.

55.

Някои от тези изделия може обаче все още да се произвеждат и да бъдат законно предлагани на пазара в Съюза и след тази дата. От една страна, както бе посочено в буква б) от първия въпрос ( 37 ), тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е 3 % или повече за дадена продуктова категория — или по-специално цигарите с ментол — следва да бъдат забранени, считано едва от 20 май 2020 г. От друга страна, тютюневите изделия, различни от цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари — тоест по-конкретно тютюнът за лула, пурите и пуретите — все още може да бъдат пускани в обращение, при това за неограничено време ( 38 ).

56.

Съгласно обаче член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 етикетите върху потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия не може да включват „никакви елементи или отличителни обозначения“, които „се отнасят до вкус, мирис, всякакви овкусители или други добавки или тяхната липса“. Параграф 3 от този член предвижда, че забранените елементи и отличителни обозначения могат да включват „текстове, символи, имена, търговски марки, фигуративни или други знаци, но не се ограничават само до тях“ ( 39 ).

57.

Според Planta Tabak, към чието становище по този въпрос се присъединява и запитващата юрисдикция, от това произтича парадоксално положение, при което производителите на тютюневи изделия действително могат законно да пускат на пазара някои тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, но не могат да посочват овкусителите, които те съдържат, върху етикетите на потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия ( 40 ).

58.

Без подобно указание обаче потребителите не биха могли да идентифицират ароматизираните тютюневи изделия или, обратно, тези, които не са ароматизирани. Освен тези практически съображения забраната по член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 би довела до проблеми от икономическо естество. Тъй като забранените елементи и отличителни обозначения включват търговските марки ( 41 ), производителите на тютюневи изделия ще бъдат принудени да се откажат от онези свои марки, които се отнасят до вкус, мирис, овкусители или други добавки.

59.

В този контекст запитващата юрисдикция иска от Съда да изясни дали член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 се отнася само до елементите или отличителните обозначения, които имат за цел популяризиране или реклама и надхвърлят обикновената информация за наличието на вкус, мирис, овкусители или други добавки в дадено тютюнево изделие, или пък забранява самото обозначаване на такава информация ( 42 ).

60.

В решение Philip Morris Brands и др. ( 43 ) Съдът приема, че забраната по член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 на всички елементи или отличителни обозначения, поместени на етикетите на потребителските опаковки, на външните опаковки и на самите тютюневи изделия, които се отнасят до вкус, мирис, всякакви овкусители или други добавки, се прилага независимо от това дали съответната информация e фактически вярна.

61.

Също така според мен няма никакво съмнение, че тази разпоредба забранява дори неутрални и нерекламни обозначения, тъй като текстът ѝ не се поддава на различно тълкуване.

62.

Както изтъква Комисията, текстът на посочения член 13, параграф 1, буква в) не указва някакво специално ограничение за информацията с цел популяризиране или реклама. Той визира всички („никакви“) елементи и отличителни обозначения, които „се отнасят до“ вкус, мирис, всякакви овкусители или други добавки. Това впечатление за общовалидност се затвърждава от прочита на параграф 3 от същия член, съгласно който забранените елементи и отличителни обозначения включват, като обаче „не се ограничават само до тях“, текстове, символи, имена, търговски марки, фигуративни „или други“ знаци.

63.

Освен това, дори и в букви a), б) и д) от същия член 13, параграф 1 законодателят на Съюза да е използвал думи, които може евентуално да насочат към представата за известна реклама на дадено изделие („рекламират“, „насърчават“, „внушават“), употребеният в буква в) израз „се отнасят до“ отразява само въпроса дали информация относно вкус, мирис, овкусители или други добавки — обективно погледнато — е поместена върху потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия ( 44 ).

64.

Впрочем това тълкуване се потвърждава от съображения 25 и 27 от Директива 2014/40. В това отношение следва, че законодателят на Съюза е имал намерение да забрани всички елементи на представяне на тютюневите изделия, които могат да въведат в заблуждение потребителите, и по-специално младите хора, относно вредността на тези изделия. В тази връзка законодателят е приел, предвид наличните научни данни, че някои изрази („с ниско съдържание на катран“, „леки“, „ултралеки“, „меки“, „натурални“, „органични“, „без добавки“, „без аромати“ и т.н.) или някои наименования, изображения или знаци могат да създадат такова погрешно впечатление ( 45 ).

65.

Следователно законодателят не е искал предмет на правната уредба да са само онези елементи и отличителни обозначения върху опаковките на тютюневите изделия, които са с рекламна цел, и по-специално тези, които са неверни или приписват определени действия на някои съставки. Законодателят е забранил всякакво обозначаване на конкретна информация, която би могла да има доказан стимулиращ ефект върху потребителите, дори тази информация да е достоверна и да е представена по неутрален и нерекламен начин ( 46 ).

66.

Наистина съображения 25 и 27 от Директива 2014/40 не се отнасят изрично до обозначения относно наличието на вкус, мирис, овкусители или други добавки в дадено тютюнево изделие — посочени са само обозначенията, които се отнасят до липсата на такива елементи. Все пак логиката на законодателя е ясна: дори само информацията върху етикетите на потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия, отнасяща се до наличието на вкус, мирис, овкусители или други добавки в дадено тютюнево изделие, сама по себе си може да омаловажи неблагоприятните последици от това изделие върху човешкото здраве, с което да насърчи употребата му, и поради това е забранена ( 47 ).

67.

Също така според мен няма никакво съмнение, че по отношение на тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, които все още може да се произвеждат и пускат законно на пазара след 20 май 2016 г. ( 48 ), член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 забранява всякакво обозначаване на овкусителите, които съдържат, върху потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия.

68.

Всъщност следва да се припомни, че съгласно определението в тази директива „характерни вкусово-ароматни качества“ означава „ясно уловим мирис или вкус, […] получен от добавка или комбинация от добавки […]“ ( 49 ). В този смисъл тази разпоредба установява забрана за обозначаване на такива характерни вкусово-ароматни качества върху опаковките на съответните изделия в две отношения: от една страна, обозначението на вкус или мирис, а от друга страна, посочването на добавката или добавките, на които се дължи вкусът или мирисът.

69.

Освен това в Директива 2014/40 законодателят на Съюза не е предвидил изключение от член 13, параграф 1, буква в) по отношение на все още разрешените изделия ( 50 ). Това прави още по-силно впечатление, след като такова изключение е предвидено обаче за електронните цигари и за растителните изделия за пушене ( 51 ).

70.

Следователно включването в приложното поле на член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 на тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, които все още са разрешени за продажба, е израз на действителната воля на законодателя. В рамките на правомощието си за тълкуване Съдът обаче не може да замести законодателя, като въведе в тази директива разграничения, които последният не е установил ( 52 ).

71.

Ето защо всякакво обсъждане на необходимостта дали да продължи обозначаването върху опаковките на все още разрешените тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества на овкусителите, които те съдържат, се вмества в контекста на поставения от запитващата юрисдикция трети въпрос, буква б) ( 53 ), който се отнася до валидността на член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 от гледна точка на гарантираното в член 17 от Хартата право на собственост. Тъй като този въпрос е извън обхвата на настоящото заключение, доколкото би могло да е полезно, бих искал само да откроя следните аспекти.

72.

Независимо дали се приеме, както прави правителството на Обединеното кралство в писменото си становище, че правата, предоставени с регистрацията на марка, са само отрицателни — позволяващи да се изключат определени действия от страна на трети лица — или се приеме, че марката предоставя притежателя си позитивното право да я използва, при всички случаи считам, че използването на марка е подчинено на зачитането на правото, и по-специално на разпоредбите, с които се гарантира постигането на императивна цел като защитата на човешкото здраве ( 54 ), към които разпоредби спада и член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40.

73.

Вярно е наистина, че Planta Tabak оспорва необходимостта от тази разпоредба с оглед на посочената цел. Според него, след като някои тютюневи изделия са освободени от забраните за пускане на пазара по член 7, параграфи 1 и 7 от посочената директива, тази цел не налага да се премахне от опаковката им информацията за овкусителите, които съдържат.

74.

Въпреки това защитата на човешкото здраве, и по-специално това на младите хора, също е аргумент в подкрепа на премахването на всякакво обозначаване на овкусители върху опаковките на все още разрешените тютюневи изделия.

75.

В това отношение изделията, които се ползват от предвиденото в член 7, параграф 12 от Директива 2014/40 освобождаване и които основно се употребяват от по-възрастни потребители и от малки групи от населението ( 55 ), продължават да се следят отблизо. В този контекст премахването на елементите на представяне, които може да насърчат употребата на тези изделия, е оправдано, за да се избегне възможността цигарите с ментол да бъдат заменени с пурети с вкус на ванилия, които да послужат при младите хора като преход към тютюнопушене ( 56 ). Що се отнася до тютюневите изделия, за които се прилага преходният период по параграф 14 от този член, следва да се отбележи, по примера на Парламента и френското правителство, че целта на този преходен период не е да се предостави на производителите на тютюневи изделия допълнителен срок за привличане на нови потребители. Тези изделия трябва незабавно да изгубят своята привлекателност, което предполага в частност да се премахне всякакво обозначаване на характерни вкусово-ароматни качества върху опаковката на съответните изделия.

76.

Пропорционалността на член 13, параграф 1 буква в) от Директива 2014/40 също не може да бъде поставена под съмнение с оглед на твърдяното изискване за надеждна информираност на потребителите. Наистина в някои области, сред които областта на храните, е от съществено значение на потребителите да се предоставя информация за съставките на продуктите, които консумират, за да им се позволи да идентифицират и използват правилно храните и да направят избор, съобразен с индивидуалните им потребности ( 57 ).

77.

Тютюневите изделия обаче не са обикновени продукти. Идеята не е да се позволи на потребителите да направят по-лесно своя избор между различните изделия. В тази връзка предоставянето на подходяща информация на потребителите се свежда по същество до подчертаване на изключително вредните последици от тютюна за тяхното здраве. Както по същество изтъкват правителството на Обединеното кралство и Комисията, прозрачността относно съставките отстъпва пред целта да се избягва всяка информация, която може да накара потребителите да забравят за тези последици.

78.

Впрочем не трябва да се преувеличават практическите последици от забраната по член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40. По-специално производителите на тютюневи изделия могат все още да разграничават изделията с характерни вкусово-ароматни качества от останалите само когато не използват някой от елементите, изброени в посочения член 13, параграф 1, букви а)—д) ( 58 ).

79.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, буква б) и на третия въпрос, буква а), отправени от Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), както следва: