2. 

Настоящото преюдициално запитване се отнася по-специално до правилното тълкуване на член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (наричана по-нататък „КООНМП“) ( 2 ) и на член 7, параграф 2 от Директива 2005/35/ЕО ( 3 ) относно замърсяване от кораби — разпоредба, която възпроизвежда съдържанието на член 220, параграф 6 от КООНМП. По-конкретно, запитващата юрисдикция иска насоки относно обстоятелствата, при които крайбрежна държава може да заведе дело срещу чуждестранен плавателен съд, който е източник на нефтен разлив в изключителната икономическа зона (наричана по-нататък „ИИЗ“) на съответната крайбрежна държава.

3. 

Делото повдига важен принципен въпрос, който е в основата на тълкуването на общоприетите принципи на морското право. По-конкретно, в отговор на отправените към него въпроси Съдът ще има повод за първи път ( 4 ) да уточни обстоятелствата, при които крайбрежни държави може, съгласно правото на Съюза, да се позовава на компетентност в своята ИИЗ по отношение на чуждестранен плавателен съд с цел защита на морската среда, без необосновано да засяга свободата на корабоплаване.

4.

Международната конвенция за намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт е сключена на 29 ноември 1969 г. в Брюксел (наричана по-нататък „Конвенцията за намесата“). Панама и Финландия са страни по тази конвенция, докато Европейският съюз и някои от неговите държави членки не са.

5.

В съответствие с член 1, параграф 1 от Конвенцията за намесата страните по тази конвенция „могат да предприемат в открито море такива мерки, каквито са необходими, за да се предотвратят, ограничат, намалят или ликвидират сериозна и предстояща опасност за тяхното крайбрежие или свързани с него интереси от замърсяване или от заплаха за замърсяване на морето с нефт, произтичащи от морско бедствие или действия, свързани с такова бедствие, които биха довели до по-големи и пагубни последици“.

6.

Член 2, параграф 4 от Конвенцията определя понятието „свързани интереси“ като „интересите на дадена крайбрежна държава, пряко накърнени или заплашени от морското бедствие, като например: а) морското крайбрежие, дейност в пристанищата или устията на реките, включително риболова, представляващи жизнено необходими средства за съществуване на засегнатите лица; б) туристически атракции в съответния район; в) здравословното състояние на крайбрежното население и благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето и дивеча“.

7.

Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби е сключена в Лондон на 2 ноември 1973 г. и допълнена с Протокол от 17 февруари 1978 г. (наричана по-нататък „Конвенция Marpol 73/78“). Тази конвенция установява правила, които имат за цел да сведат до минимум замърсяването на морската среда. За разлика от държавите членки Европейският съюз не е страна по Конвенция Marpol 73/78.

8.

В съответствие с член 4, параграф 2 от Конвенция Marpol 73/78 се забранява всякакво нарушение на изискванията на Конвенцията, като за такова нарушение се определят санкции. Тази разпоредба предвижда още, че в случай на извършване на такова нарушение съответната страна по Конвенцията дава разпореждане за възбуждане на съдебна процедура в съответствие със своето законодателство или изпраща до държавата на знамето на кораба информация и доказателства в потвърждение на нарушението, с които разполага.

9.

Анекс I към Конвенцията съдържа правила за предотвратяване замърсяването с нефт. В глава I, правило 1 от анекс I („Правила за предотвратяване на замърсяването с нефт“) Балтийско море се определя като особен район за целите на този анекс. В такива райони, поради технически причини, отнасящи се до техните океанографски и екологически условия и спецификата на превозите, е необходимо взимане на специални задължителни мерки за предпазване на морето от замърсяване с нефт. Съгласно Конвенция Marpol 73/78 в особените райони се предоставя по-високо ниво на защита, отколкото в други райони на морето.

10.

Глава III, част C, правило 15A от анекс I към Конвенция Marpol 73/78 се отнася до контрола над изхвърлянето на нефт. По същество то посочва, че се забранява всякакво изхвърляне на нефт и нефтосъдържащи смеси от кораби с 400 или повече тона брутотонаж, ако нефтеното съдържание в изхвърляната смес превишава 15 части на милион (ppm). Глава III, част C, правило 15B от анекс I по същество отново възпроизвежда същото правило по отношение на особените райони.

11.

Както всички държави членки, Европейският съюз е страна по КООНМП.

12.

Член 1 от КООНМП пояснява, че за целите на тази конвенция:

„1)   „район“ означава повърхността на морското и океанското дъно и неговите недра отвъд пределите на националната юрисдикция;

[…]

4)   „замърсяване на морската среда“ означава привнасянето от човека, пряко или косвено, на вещества или енергия в морската среда, включително и в устията на реките, което води или би могло да доведе до такива пагубни последици, като увреждане на живите ресурси и живота в морето, опасност за здравето на човека, препятствия за морските дейности, включително за риболова и за всяко друго правомерно използване на морето, неблагоприятна промяна в качеството на морската вода с оглед на нейното използване и влошаване на условията за отдих;

[…]“.

13.

Член 56 от Конвенцията установява правило, което урежда юрисдикцията на крайбрежните държави в ИИЗ. Той гласи:

„1.   В [ИИЗ], крайбрежната държава има:

14.

Правата и задълженията на други държави в ИИЗ на дадена крайбрежна държава са предвидени в член 58 от Конвенцията. Съгласно тази разпоредба другите държави следва да гарантират, че ще упражняват правата си в изключителната икономическа зона в съответствие с Конвенцията, надлежно ще зачитат правата и задълженията на крайбрежната държава и ще спазват законите и правилата, приети от крайбрежната държава съгласно КООНМП и другите норми на международното право.

15.

Част XII от КООНМП се отнася до защитата и опазването на морската среда.

16.

Съгласно член 192 от КООНМП държавите са задължени да защитават и опазват морската среда.

17.

В съответствие с член 217 от КООНМП държавите на знамето вземат мерки за обезпечаване ефективното изпълнение на нормите и стандартите за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от кораби независимо от мястото на извършване на нарушението.

18.

Член 220, който се отнася до обезпечаване на изпълнението от крайбрежните държави, принадлежи към тази част от Конвенцията.

19.

Член 220, параграфи 3—6 определят основанията за компетентност, при които крайбрежната държава може да предприеме мерки за изпълнение срещу плавателния съд, който е извършил нарушение на международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателните съдове в нейната ИИЗ. Тези параграфи гласят следното:

„3.   Ако има явни основания да се смята, че плавателният съд, извършващ плаване в териториалното море или [ИИЗ] на дадена държава, е нарушил в [ИИЗ] приложимите международни норми и стандарти или приетите от нея закони и правила в съответствие с тези международни норми и стандарти и които осигуряват тяхното осъществяване, то тази държава може да изиска от този плавателен съд информация относно наименованието на плавателния съд и пристанището, където е регистриран, относно последното и следващо пристанище, където ще влезне, както и друга имаща отношение към делото информация, необходима за установяването дали е било извършено нарушение.

4.   Държавите на знамето приемат закони, правила и други мерки техните кораби да се подчиняват на изискванията за предоставяне на информация в съответствие с параграф 3.

5.   Ако има явни основания да се смята, че плавателният съд, извършващ плаване в [ИИЗ] или в териториалното море на дадена държава, е извършил нарушение, упоменато в параграф 3, водещо до голямо изхвърляне, предизвикващо значително замърсяване или опасност от значително замърсяване на морската среда, тази държава може да предприеме фактическа инспекция на плавателния съд за изясняване на въпросите, свързани с това нарушение, ако плавателният съд отказва да предостави информация или ако съзнателно е предоставена информация, която противоречи на факти, и такава инспекция е оправдана от обстоятелствата по случая.

6.   Ако има явни обективни доказателства, че плавателният съд, извършващ плаване в [ИИЗ] или териториалното море на дадена държава, е извършил в [ИИЗ] нарушение, упоменато в параграф 3, довело до изхвърляне, което е причинило или заплашва да причини тежки щети на крайбрежието, на свързаните с това интереси на крайбрежната държава или на ресурсите на нейното териториално море или [ИЗЗ], то тази държава може, спазвайки разпоредбите на раздел 7 и при условие че това е придружено с доказателствен материал, да заведе дело, включително и да разпореди задържане на плавателния съд, в съответствие със своите закони“.

20.

Директива 2005/35 се отнася до замърсяването от кораби и адекватните мерки, които да предприемат държавите членки за борба с това замърсяване.

21.

По-специално, от съображения 2 и 3 е видно, че целта на Директивата е да подобри прилагането на Конвенция Marpol 73/78 чрез хармонизиране на нейното прилагане на равнището на ЕС. Необходимостта от хармонизиране се преценява като особено належаща, тъй като, от една страна, правилата, съдържащи се в Конвенция Marpol 73/78, се пренебрегват ежедневно от много голям брой кораби, плаващи във водите на Съюза, без да се предприемат корективни действия. От друга страна, преди приемането на Директивата практиките на държавите членки относно налагането на санкции за изхвърляне на замърсяващи вещества от корабите значително се различават.

22.

Член 1 от Директивата определя целта ѝ. Той гласи:

„1.   Целта на настоящата директива е да включи в правото на Общността международни стандарти относно замърсяването от кораби и да гарантира, че на лицата, отговорни за изхвърлянето на замърсяващи вещества, се налагат подходящи санкции, включително наказателноправни санкции, с оглед подобряване на морската безопасност и подобряване на опазването на морската среда срещу замърсяване от кораби.

2.   Настоящата директива не възпрепятства държавите членки от приемане на по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право“.

23.

Съгласно член 3, параграф 1 от Директивата:

„Настоящата директива се прилага съгласно международното право към изхвърляне на замърсяващи вещества във:

[…]

24.

Член 7 от Директива 2005/35 се отнася до изпълнение на мерките от крайбрежните държави по отношение на транзитните кораби. Той гласи:

„1.   Ако съмнителното изхвърляне на замърсяващи вещества се извършва в пространствата по член 3, параграф 1, буква б), в), г) или д) и корабът, заподозрян за изхвърлянето, няма престой в пристанище на държавата членка, която разполага с информацията за съмнителното изхвърляне, се прилага следното:

2.   Когато има несъмнено, обективно доказателство, че кораб, плаващ в пространствата по член 3, параграф 1, буква б) или г), е извършил нарушение в пространството по член 3, параграф 1, буква г), което е довело до изхвърляне, причинило големи щети или което е заплаха за големи щети за крайбрежието или свързаните с него интереси на засегнатата държава членка, или заплаха за всякакви ресурси в пространствата по член 3, параграф 1, буква б) или г), тази държава, предмет на разглеждане в част XII, раздел 7 от [КООНМП], и при условие че доказателството дава основания, отнася въпроса до своите компетентни органи с цел започване на съдебни процедури, включително задържане на кораба, съгласно своето национално законодателство.

3.   При всеки един случай се информират властите на държавата, под чийто флаг плава корабът“.

25.

Глава III, член 1 от Merenkulun ympäristönsuojelulaki (1672/2009) (Закон за защита на околната среда при морския транспорт) гласи:

„Нарушенията на уредената по-горе в глава II, член 1 забрана за изхвърляне на нефт или на нефтени смеси във водите или в [ИИЗ] на Финландия, се наказват с глоба (глоба за изхвърляне на нефт), освен ако количеството изхвърлен нефт или изхвърлена нефтенa смес или последиците от това могат да се считат за незначителни. За нарушения на забраната за изхвърляне, извършени от чуждестранен кораб, транзитно преминаващ в [ИИЗ] на Финландия, глоба се налага само ако изхвърлянето е причинило или заплашва да причини тежки щети на крайбрежието на Финландия, на свързаните с това интереси или на ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ] на Финландия“.

26.

Bosphorus Queen е кораб за сухи товари, регистриран в Панама. Според Rajavartiolaitos (Службата за брегова охрана, Финландия, наричана по-нататък „Службата“) от този кораб е бил изхвърлен нефт в морето, когато корабът е преминавал транзитно в ИИЗ на Финландия на 11 юли 2011 г.

27.

Изхвърлянето е станало в областта на външния край на ИИЗ на Финландия на разстояние от около 25 до 30 километра от финландското крайбрежие. Изхвърленият нефт се разпространява като ивица, широка около 10 метра и обхващаща над 37 километра. Площта на замърсяването е оценена на приблизително 0,222 km2, а обемът му — между 0,898 и 9,050 m3.

28.

Не са предприети никакви мерки за противодействие на изхвърления нефт. Не е забелязано нефтът да е достигнал до крайбрежието, както и не е установено изхвърленият нефт да е причинил конкретни щети.

29.

Когато Bosphorus Queen се връща обратно от Санкт Петербург, извършвайки плаване в ИИЗ на Финландия, с решение от 23 юли 2011 г. Службата изисква от корабопритежателя, а именно Bosphorus Queen Shipping Ltd. Corp (наричано по-нататък „Bosphorus“), да представи финансова гаранция в размер на 17112 EUR за обезпечаване изпълнението на евентуално задължение за плащане на глоба за изхвърлен нефт. Гаранцията е предоставена на 25 юли 2011 г., след което корабът продължава по маршрута си.

30.

На 26 юли 2011 г. Suomen ympäristökeskus (Агенцията по околна среда на Финландия, наричана по-нататък „Агенцията“) представя на Службата експертно становище относно рисковете, свързани с изхвърления от Bosphorus Queen нефт. Оценката на екологичните последици от изхвърлянето на нефта е извършена на база прогнозираното минимално количество изхвърлен нефт. Според това становище:

31.

На 16 септември 2011 г. Службата налага на Bosphorus глоба в размер на 17112 EUR за изхвърляне на нефт. Въз основа на експертното становище Службата приема, че изхвърлянето е причинило или че е заплашвало да причини тежки щети на крайбрежието на Финландия, на свързаните с това интереси или на ресурсите на нейното териториално море или нейната ИИЗ.

32.

Впоследствие Bosphorus предявява иск пред Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия), действащ като съд по морско право. Дружеството иска да бъдат отменени решенията за представяне на обезпечение и за налагане на глоба за изхвърляне на нефт.

33.

В решението си от 30 януари 2012 г. съдът по морско право приема за установено, че количество изхвърлен в морето нефт от поне приблизително 900 литра произхожда от кораба Bosphorus Queen. В контекста на оценката на въздействието върху околната среда съдът по морско право приема, че изхвърлянето на нефта по смисъла на глава III, член 1 от Закона за защита на околната среда при морския транспорт е заплашвало да причини тежки щети. С оглед на тези съображения той отхвърля исковата молба.

34.

С решение от 18 ноември 2014 г. Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) отхвърля жалбата, подадена срещу решението на съда по морско право.

35.

Bosphorus сезира с касационна жалба запитващата юрисдикция, като иска последната да отмени решенията на Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки) и на съда по морско право, да отмени решенията за налагане на обезпечителната мярка и на глобата за изхвърляне на нефт и да отмени глобата за изхвърляне на нефт.

36.

Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на съответните разпоредби от КООНМП и Директива 2005/35, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

37.

Писмени становища са представили белгийското, гръцкото, френското, нидерландското и финландското правителство, както и Европейската комисия. Bosphorus, френското, нидерландското и финландското правителство и Комисията са изслушани в съдебното заседание, проведено на 6 декември 2017 г., почти в навечерието на отбелязването на 100-ата годишнина на Финландия като самостоятелна морска нация.

38.

Запитващата юрисдикция отправя редица въпроси към Съда, отнасящи се по-специално до правилното тълкуване с оглед правото на Съюза на член 220, параграф 6 от КООНМП (съответно на член 7, параграф 2 от Директива 2005/35). Макар да подхождат към проблема от различни гледни точки, поставените въпроси по същество се отнасят до два взаимно свързани въпроса, засягащи обстоятелствата, при които крайбрежната държава може да се позове на компетентност в своята ИИЗ, а именно интересите, обхванати от юрисдикцията на крайбрежната държава, и необходимите доказателства, за да се обоснове приемането на мерки за изпълнение срещу транзитно преминаващ плавателен съд.

39.

След като направя някои встъпителни бележки, ще разгледам поставените от запитващата юрисдикция въпроси в следните тематични групи: 1) интересите, обхванати от юрисдикцията на крайбрежната държава в ИИЗ съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 (въпроси 1—4); 2) доказателствата, които са необходими съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, за да започне крайбрежната държава съдебни процедури срещу чуждестранен плавателен съд (въпроси 5—7, 9 и 10), и 3) дискреционното правомощие на държавите членки съгласно член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 (въпрос 8).

40.

За по-добро разбиране на проблематичните въпроси, които са в основата на настоящото преюдициално запитване, считам за полезно да започна анализа си с някои встъпителни бележки. Първо, като се има предвид, че преюдициалното запитване засяга няколко различни международни споразумения в областта на морското право, най-напред ще припомня принципите, уреждащи компетентността на Съда да тълкува разпоредби на международното право в рамките на производството по преюдициално запитване. На второ място, ще очертая правната структура по отношение на разделението на компетентността между държавите на знамето и крайбрежните държави в контекста на морското право. В този контекст ще обясня по-специално как КООНМП подхожда към необходимостта от постигане на баланс между свободата на корабоплаването и опазването на морската среда.

41.

Запитващата юрисдикция посочва три групи норми на международното право, които са от значение в настоящия случай. Това са КООНМП, Конвенция Marpol 73/78 и Конвенцията за намесата. Всяка от тези конвенции има различен статут от гледна точка на правото на Съюза.

42.

Първо, както всички страни са съгласни, Съдът е компетентен да тълкува разпоредбите на КООНМП. Съгласно постоянната съдебна практика Съдът е компетентен да тълкува разпоредбите на международното право, които са част от правния ред на Съюза ( 5 ). Тъй като Европейският съюз се е присъединил към КООНМП, тази конвенция е част от правния ред на Съюза. Следователно Съдът е компетентен да тълкува разпоредбите на тази конвенция.

43.

Второ, що се отнася до Конвенция Marpol 73/78, всички държави — членки на Европейския съюз, са обвързани от тази конвенция, но не и Съюзът. Именно защото държавите членки са обвързани от посочената конвенция, Съдът е приел, че Конвенция Marpol 73/78 следва да се вземе предвид при тълкуването както на КООНМП, така и на разпоредбите на вторичното право, които попадат в приложното поле на Конвенция Marpol 73/78. Такъв е случаят по-специално с Директива 2005/35 ( 6 ).

44.

Трето, нито Европейският съюз, нито всички държави членки са обвързани от Конвенцията за намесата. Страните, представили писмени становища, изразяват противоположни мнения относно обхвата на компетентността на Съда да тълкува разпоредбите на тази конвенция. Докато белгийското и френското правителство по-скоро поддържат, че Съдът може да тълкува разпоредбите на тази конвенция, Комисията, нидерландското и финландското правителство считат, че подобно тълкуване би било извън обхвата на компетентността на Съда. Запитана по този въпрос в съдебното заседание Комисията пояснява своята позиция: тя приема, че при тълкуването на член 220 от КООНМП Съдът наистина може да се ръководи от Конвенцията за намесата.

45.

Струва ми се, че всички страни, които са взели отношение по въпроса, имат право.

46.

От една страна, Съдът по принцип не е компетентен в рамките на преюдициално производство да дава авторитетно тълкуване на международни споразумения, сключени между държавите членки и трети държави. Това мнение се потвърждава от практиката на Съда в тази област ( 7 ). Действително, без да се засяга конкретният случай на конвенции, като например посочената по-горе Конвенция Marpol 73/78, и положението, при което Европейският съюз е поел правомощия в областта, уредена с въпросното международно споразумение ( 8 ), упражнявани преди това от държавите членки, тълкувателната компетентност на Съда обхваща само нормите, които са част от правния ред на Съюза.

47.

Този принцип се потвърждава отново в решението на Съда по дело Manzi ( 9 ) по отношение на допълнителния протокол към Конвенция Marpol 73/78, към който някои държави членки не са се присъединили. По това дело Съдът е постановил, че не е възможно тълкуване на разпоредби на вторичното право с оглед на задължение, наложено от международно споразумение, което не обвързва всички държави членки. В противен случай това би довело до разширяване на обхвата на това задължение по отношение на държави членки, които не са договарящи страни по това споразумение ( 10 ).

48.

Макар при обстоятелствата по дело Manzi на практика да е могло да се стигне до такъв резултат, според мен становището на Съда не може да се разбира в смисъл, че при тълкуването на разпоредби на правото на Съюза Съдът не може да взема предвид правилата на международното право, които не обвързват Съюза или всички държави членки.

49.

Общопризнато е, че съдебното тълкуване не се извършва във вакуум. Макар да е ясно, че Съдът не е компетентен да тълкува авторитетно правила, които не са част от правния ред на Съюза, за мен е трудно да приема, че не би могло, когато е уместно, да се направят изводи от такива правила за целите на тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза. Това е така по-специално когато законодателната история на международно споразумение, което обвързва Европейския съюз или държавите членки, предполага наличието на тясна връзка със споразумение, което не ги обвързва.

50.

Казано по друг начин, от явната липса на компетентност за тълкуване на Конвенцията за намесата не следва, че тази конвенция не може да послужи като пример при тълкуването на сходни понятия, които могат да се срещнат в КООНМП. С други думи, не може да се изключи възможността Съдът да тълкува КООНМП по начин, който съвпада с терминологията, използвана в Конвенцията за намесата. Както ще илюстрирам в контекста на преценката по първия, втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос, съответните разпоредби на Конвенцията за намесата могат да бъдат полезни при тълкуването с оглед правото на Съюза на член 220, параграф 6 от КООНМП ( 11 ).

51.

Преди обаче да разгледам този въпрос, ще проследя основните принципи на правната рамка, която разграничава компетентността на държавата на знамето и компетентността на крайбрежната държава в конкретния контекст на КООНМП.

52.

Съгласно съдебната практика КООНМП цели да установи справедливо равновесие между интересите на крайбрежните държави и на други държави, които могат да бъдат противоречиви ( 12 ). Тези интереси са свързани по-специално със законния интерес за корабоплаване, независимо от географското положение на държавата, използването на природните ресурси и необходимостта от опазване на морската среда.

53.

В този контекст свободата на корабоплаването е от особено значение. Всъщност свободното корабоплаване, като еманация на древния принцип на свобода на моретата ( 13 ), е основата на международното морско право. За да се избегне разпокъсването на морето за протекционистични цели, свободата на корабоплаването гарантира, че всичко отвъд териториалното море е открито за използване в интерес на общото благо ( 14 ).

54.

Този принцип намира отражение в КООНМП: като последица от свободата на корабоплаването крайбрежните държави по правило имат юрисдикция само върху плавателни съдове, плаващи в тяхното териториално море, като ширината на последното не надхвърля 12 морски мили, измервани от изходните линии ( 15 ). Дори тогава тази юрисдикция е ограничена от задължението за осигуряване на свободно транзитно преминаване на плавателните съдове ( 16 ). Отвъд този район за отправна точка служи правилото, че държавата на знамето има юрисдикция върху плавателните съдове под нейно знаме. По-конкретно, държавата на знамето определя стандартите за безопасност, социалните и екологичните стандарти, които следва да се прилагат, и изпълнява тези правила по отношение на кораби, плаващи под неин флаг, в съответствие с международните норми и стандарти ( 17 ). Освен това обаче, съгласно член 217 от КООНМП, държавата на знамето трябва да обезпечи ефективното изпълнение на международните норми и стандарти относно замърсяването от кораби, независимо от мястото на извършване на нарушението.

55.

Въпреки това, съгласно системата на компетентност, въведена с КООНМП, юрисдикцията на държавата на знамето отвъд териториалното море на дадена крайбрежна държава търпи важни изключения. Едно от тези изключения се отнася до юрисдикцията на крайбрежната държава в ИИЗ.

56.

Член 57 от КООНМП определя ИИЗ като район отвъд териториалното море и прилежащ към него, който се разпростира на не повече от 200 морски мили от изходните линии. По отношение на ИИЗ действа особен правен режим, установен в част V от КООНМП (членове 55—75 от същата). По силата на член 56 от Конвенцията крайбрежната държава има, наред с другото, (ограничена) компетентност за обезпечаване на изпълнението в тази зона с цел адекватна защита на морската среда. От друга страна, съгласно член 58 от КООНМП, другите държави трябва да гарантират, че упражняват правата си в ИИЗ в съответствие с Конвенцията, надлежно зачитат правата и задълженията на крайбрежната държава и спазват законите и правилата, приети от крайбрежната държава съгласно разпоредбите на КООНМП и другите норми на международното право.

57.

Счита се, че тези принципи отразяват съществуващия широк международен консенсус по отношение на необходимостта от защита на морската среда от замърсяване (от кораби). По-специално, компетентността за обезпечаване на изпълнението, предоставена на крайбрежните държави в ИИЗ в съответствие с член 220, параграфи 3—6 от КООНМП, за да вземат мерки срещу транзитно преминаващи плавателни съдове, може да се разглежда като конкретен израз на тази загриженост.

58.

По-конкретно, през втората половина на XX век са сключени множество договори в отговор на нарастващата загриженост за замърсяването на морската среда ( 18 ). Например Конвенцията за намесата е сключена през 1969 г. след опустошителното бедствие с кораба Torrey Canyon. Тя предоставя на всички страни по Конвенцията правомощие за намеса в открито море в случаи, когато морето или крайбрежието са застрашени от замърсяване с нефт в резултат на морска авария. Този принцип на право на намеса е потвърден отново в член 221 от КООНМП ( 19 ).

59.

Действително изглежда общоприето, че юрисдикцията на държавата на знамето сама по себе си е недостатъчна за борба със замърсяването от кораби ( 20 ). От тази гледна точка правомощията, предоставени на крайбрежните държави в член 220 от КООНМП — за който се твърди, че допълва правомощията, предоставени на крайбрежните държави от Конвенцията за намесата и член 221 от КООНМП, като позволява на крайбрежната държава да заведе дело дори в случаи, когато не е настъпила морска авария — според мен могат да се разглеждат като отражение на желанието на международната общност да изработи инструменти за по-ефективна борба срещу замърсяването от кораби и за защита на морската среда като общо благо. В това отношение подчертавам, че Конвенцията за намесата оказва влияние върху формулирането не само на член 221 от КООНМП, но и на член 220 от същата ( 21 ).

60.

На този етап следва да се изтъкне, че член 220, параграфи 3—6 от КООНМП просто предоставя на крайбрежната държава, при ясно определена съвкупност от обстоятелства, компетентност за обезпечаване на изпълнението, която е допълнителна към компетентността на държавата на знамето. Тя предоставя (ограничена) компетентност на крайбрежните държави с цел защита на морската среда в случай на нарушение на приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването от плавателни съдове. Материалноправните норми, съдържащи се в Конвенция Marpol 73/78, относно предотвратяването на замърсяването с нефт представляват съвкупност от такива правила. Всъщност не трябва да се забравя, че КООНМП представлява рамкова конвенция, която е допълнена с други международни споразумения, като например Конвенция Marpol 73/78 ( 22 ).

61.

Обратно, член 220, параграфи 3—6 от КООНМП не налага например по-строги стандарти за замърсяване от тези, които иначе биха били приложими. Тази правна уредба също така не предоставят компетентност на крайбрежните държави за намеса по отношение на чуждестранни плавателни съдове отвъд границите на компетентност на държавата на знамето. Действително, както е видно от член 228, параграф 1 от КООНМП, държавата на знамето може да започне съдебно преследване в срок от шест месеца, след като е била информирана от крайбрежната държава за мерките, предприети срещу плавателен съд, плаващ под нейно знаме ( 23 ).

62.

Както всички други държави, държавите на знамето също трябва да защитават и опазват морската среда, съгласно член 192 от КООНМП. Те трябва също така да осигурят ефективно прилагане на международните правила и стандарти относно замърсяването от плавателни съдове на основание член 217 от КООНМП. В съответствие с принципа на близост, член 220, параграфи 3—6 от КООНМП обаче възлага компетентност и на държавата, която има най-явен интерес от това, а именно крайбрежната държава. На практика се предполага, че крайбрежната държава е държавата, която може най-добре да установи нарушение на съответните международни правила относно замърсяването от кораби и при необходимост да предприеме мерки за изпълнение срещу въпросния плавателен съд.

63.

От тази гледна точка основанията за компетентност, предвидени в член 220, параграфи 3—6 от КООНМП по отношение на компетентността на крайбрежната държава в ИИЗ, имат за цел да гарантират ефективното прилагане на разпоредбите на Конвенцията, отнасящи се до защитата и опазването на морската среда.

64.

В обобщение, юрисдикцията на държавата на знамето остава основното правило съгласно КООНМП. Въпреки това, предоставяйки конкурираща компетентност на крайбрежната държава в ИИЗ в случая на нарушение на приложимите международни правила, КООНМП отразява признатата необходимост от ефективна защита на интересите на крайбрежната държава и от опазване и съхранение морската среда като общо благо за човечеството в епохата на нарастващо използване на моретата ( 24 ).

65.

Тези съображения трябва да се имат предвид при преценката на въпросите, отправени до Съда по това дело.

66.

В началото бих искал да отбележа, че Съдът не е компетентен да отговори на втория преюдициален въпрос, тъй като с него се иска тълкуване на Конвенцията за намесата. Както беше обяснено по-горе, Съдът не може да отговори на този въпрос поради липса на компетентност ( 25 ).

67.

Все пак считам, че с този въпрос, разгледан в контекст заедно с първия, третия и четвъртия въпрос, по същество се пита как следва да се тълкуват интересите, обхванати от член 220, параграф 6 от КООНМП и повторени в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35. Не трябва да се забравя, че в допълнение към другите елементи, посочени в член 220, параграф 6 от КООНМП, крайбрежната държава е компетентна да заведе дело само доколкото интересите, които иска да защити чрез позоваване на своята компетентност, съвпадат с посочените в тази разпоредба.

68.

За да установи дали това е така в настоящия случай, запитващата юрисдикция иска от Съда да поясни значението на понятията „крайбрежието [или] свързаните с това интереси“ и „ресурсите на […] териториално море или [ИИЗ]“. Действително от акта за преюдициално запитване става ясно, че запитващата юрисдикция има съмнения дали тези понятия обхващат интересите, установени в експертното становище на Агенцията ( 26 ).

69.

Както посочих по-горе, член 220, параграф 6 от КООНМП има за цел да се гарантира ефективната защита и опазването на морската среда. Именно в светлината на тази цел следва да се тълкуват посочените интереси.

70.

Що се отнася, първо, до понятието „крайбрежието [или] свързаните с това интереси“, обстоятелството, че Съдът не е компетентен да тълкува разпоредбите на Конвенцията за намесата, не означава, че разпоредбите на тази конвенция следва да бъдат изцяло пренебрегнати — или че не може да се стигне до същото тълкувание като в посочената конвенция — при тълкуването на член 220, параграф 6 от КООНМП. Същевременно е ясно, че няма задължение определението на понятието „свързани интереси“ в член 2, параграф 4 от Конвенцията за намесата да се пренесе директно към член 220, параграф 6 от КООНМП.

71.

По-конкретно, от законодателната история на член 220, параграф 6 от КООНМП е видно, че при приемането на разпоредбите, съгласно които крайбрежните държави също са компетентни да приемат мерки срещу извършили нарушение чуждестранни плавателни съдове, договарящите страни са се ръководили от Конвенцията за намесата ( 27 ). Наистина, нищо не указва, че е предвидено определенията, възприети в Конвенцията за намесата, да бъдат пренесени и към КООНМП, която не съдържа определение на понятието „крайбрежието [или] свързаните с това интереси“, нито на „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“.

72.

При все това, както посочих по-горе, Конвенцията за намесата несъмнено представлява част от по-широкия законодателен контекст, в който се вписва член 220, параграф 6 от КООНМП. Като се има предвид, че правилата, съдържащи се в КООНМП, явно целят да допълнят и разширят тези, които се съдържат в Конвенцията за намесата, по отношение на компетентността на крайбрежната държава да се намеси в случай на морско бедствие, значението на понятието „свързани интереси“ съгласно Конвенцията за намесата представлява полезен критерий за определянето на интересите, обхванати от член 220, параграф 6 от КООНМП.

73.

В това отношение считам че определението на „свързани интереси“, възприето в Конвенцията за намесата, е широко. Съгласно член 2, параграф 4 от Конвенцията за намесата „свързани интереси“ означава интересите на дадена крайбрежна държава, пряко накърнени или заплашени от морското бедствие, като например морското крайбрежие, дейност в пристанищата или устията на реките, включително риболова, представляващи жизнено необходими средства за съществуване на засегнатите лица, туристически атракции в съответния район и здравословното състояние на крайбрежното население и благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето и дивеча.

74.

Не откривам никакви основания за подкрепа на мнението, че в контекста на КООНМП следва да се възприеме различно тълкуване. Всъщност не трябва да се забравя, че член 220, параграф 6 от КООНМП има за цел да гарантира подходяща защита на морската среда. Затова тази разпоредба предоставя компетентност на крайбрежните държави да се намесват в ИИЗ. Очевидно е, че възможността за намеса би била значително възпрепятствана, ако интересите, посочени в нея, се тълкуват стеснително.

75.

Няма основания да се счита, че ще бъдат засегнати само някои аспекти на околната среда или че следва да бъдат обхванати само интересите на крайбрежната държава в териториалното море. Поради тези съображения считам, че понятието „крайбрежие или свързаните с това интереси“ трябва да се тълкува в смисъл, че включва съвкупността от интересите на крайбрежната държава в териториалното море, които са пряко свързани с използването на морето и здравословна околна среда.

76.

На второ място, по отношение на понятието „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“, според мен фактът, че в член 220, параграф 6 от КООНМП също се упоменават „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“, явно отразява желанието в приложното поле на член 220, параграф 6 от КООНМП да се включат всички аспекти на морската среда, които могат да бъдат засегнати от замърсяване от кораби.

77.

Що се отнася до конкретния въпрос на запитващата юрисдикция, следните съображения ме карат да смятам, че интересите, обхванати от израза „ресурсите на […] териториално море или [ИИЗ]“, трябва да включват растителни и животински видове, използвани за храна от оползотворяеми видове.

78.

На първо място, използването на думата „any“ за описание на въпросните ресурси предполага, че трябва да се възприеме широко тълкуване в съответствие с обикновеното значение на тази дума, тоест понятието трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до всички живи и неживи ресурси, независимо дали тези ресурси могат или не могат да бъдат пряко оползотворени.

79.

На второ място, тълкуването на понятието „ресурсите“, според което растителните и животинските видове, използвани за храна от оползотворяеми видове, трябва да се обхващат от понятието „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“, е в съответствие с одобрения от Европейския съюз екосистемен подход в областта на политиката за морска среда и общата политика в областта на рибарството ( 28 ). Този подход не разглежда видовете изолирано от по-широката екосистема, а зачита взаимодействията в рамките на екосистемата, включително между видовете ( 29 ). КООНМП ясно признава тези връзки, по-специално в член 61, параграф 4 ( 30 ), на който също се позовава запитващата юрисдикция.

80.

На трето място, най-вече не трябва да се забравя, че член 220 от КООНМП има за цел да се гарантира ефективната защита и опазването на морската среда като цяло. Разбира се, ограничаването на приложното поле на тази разпоредба до ресурси, които не са пряк обект на експлоатация от страна на крайбрежната държава, би било в противоречие с посочената цел.

81.

Поради това предлагам отговорът на първия, втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос да гласи, че член 220, параграф 6 от КООНМП и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 трябва да се тълкуват в смисъл, че от една страна, понятието „крайбрежието [или] свързаните с това интереси“ включва съвкупността от интересите на крайбрежната държава в териториалното море и ИИЗ, свързани с експлоатацията на морето и здравословна околна среда, и че от друга страна, понятието „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“ обхваща и двата вида живи ресурси — каквито са представителите на флората и фауната, използвани за храна от оползотворяеми видове — и неживите ресурси.

82.

С петия, шестия, седмия, деветия и десетия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска насоки относно доказателствата, които са необходими, за да може крайбрежната държава да започне съдебни процедури срещу чуждестранни плавателни съдове, плаващи в нейната ИИЗ, съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35.

83.

За да дам насоки по този въпрос, ще го разгледам на два етапа. Първо, ще разгледам взаимовръзката между член 220, параграфи 3, 5 и 6 от КООНМП. На второ място, ще се спра на елемента „заплаха за големи щети“, посочен в член 220, параграф 6 от КООНМП.

84.

За по-добро разбиране на вътрешната логика на член 220 от КООНМП и начина на функциониране на член 220, параграф 6 от КООНМП, е полезно най-напред да се разгледа взаимовръзката между член 220, параграфи 3, 5 и 6 от КООНМП, като последните два параграфа са подробно разгледани в съдебното заседание.

85.

Предварително ще отбележа, че по общоприето мнение член 220 от КООНМП се основава на степенуван подход.

86.

От особено значение в контекста на настоящото дело са основанията за компетентност, предвидени в член 220, параграфи 3, 5 и 6 от КООНМП, които предоставят компетентност на крайбрежната държава по отношение на чуждестранни плавателни съдове, плаващи в нейната ИИЗ. На практика, както ще стане видно от следващото изложение, всяка от тези разпоредби съдържа отделно основание за компетентност в полза на крайбрежната държава. Тези основания следва да се прилагат при различни обстоятелства и те значително се различават по отношение на мерките, които крайбрежната държава може да предприеме въз основа на всяко от тях. Поради това съответните елементи на всяко основание за компетентност следва да се разгледат отделно, с оглед на обстоятелствата по разглежданото дело.

87.

Степенуваният подход личи от равнището на намеса, което допуска всяка от тези разпоредби. Първо, член 220, параграф 3 от КООНМП предоставя на крайбрежната държава правото да изиска информация от чуждестранния плавателен съд с цел да се установи дали е било извършено нарушение на международните норми и стандарти относно замърсяване от кораби. Второ, член 220, параграф 5 от КООНМП предоставя на крайбрежната държава правото да извърши инспекция на чуждестранния плавателен съд. Трето, член 220, параграф 6 от КООНМП предоставя на крайбрежната държава правото да заведе дело срещу чуждестранния плавателен съд.

88.

Между основанията за компетентност, предвидени в член 220, параграфи 3 и 5, съществува явна връзка. От една страна, и двете разпоредби се отнасят до обстоятелства, при които крайбрежната държава подозира (тоест държавата има явни основания да смята), че чуждестранен плавателен съд е нарушил международните норми и стандарти по отношение замърсяването на морето. Мерките, посочени в тези разпоредби, имат за цел да се установи, че плавателният съд е източникът на въпросното нарушение. От друга страна, съгласно член 220, параграф 5 от КООНМП, крайбрежната държава може да предприеме инспекция на чуждестранния плавателен съд, който е отказал да сътрудничи на органите на крайбрежната държава по отношение на искания за предоставяне на информация съгласно член 220, параграф 3, само когато разследваното нарушение е довело до голямо изхвърляне, предизвикващо значително замърсяване или опасност от значително замърсяване на морската среда.

89.

С други думи, отказът да се сътрудничи не означава автоматично, че крайбрежната държава може да предприеме инспекция по член 220, параграф 5 от КООНМП. Напротив, инспекция е възможна само при строги условия, когато обемът на изхвърлянето и замърсяването, причинено от това изхвърляне, са достатъчно значими.

90.

За разлика от член 220, параграфи3 и 5 член 220, параграф 6 от КООНМП се отнася до ситуация, при която крайбрежната държава има явни обективни доказателства за нарушението ( 31 ). Освен това, за да има право крайбрежната държава да започне съдебни процедури, нарушението трябва да е довело до изхвърляне, което е причинило или заплашва да причини тежки щети на интересите, защитени с тази разпоредба.

91.

Важно е да се подчертае, че за разлика от член 220, параграфи 3 и 5 от КООНМП нищо не показва, че прилагането на член 220, параграф 6 от КООНМП зависи от предварителното прилагане на член 220, параграф 5 от КООНМП. Тези разпоредби просто уреждат различни обстоятелства.

92.

Разбира се, напълно е възможно извършването на инспекция по смисъла на член 220, параграф 5 от КООНМП да предостави явни обективни доказателства за нарушението, каквито са необходими за прилагането на член 220, параграф 6 от КООНМП. Невинаги обаче случаят е такъв. Действително крайбрежната държава може да разполага например с (въздушни) фотографски доказателства, които показват, че въпросният чуждестранен плавателен съд е извършил нарушение на приложимите международни норми и стандарти относно замърсяването от кораби. Настоящият случай може да послужи като пример в това отношение: в съдебното заседание се пояснява, че органът е разполагал с кадри, заснети от въздуха, които потвърждават, че Bosphorus Queen е източникът на въпросното изхвърляне.

93.

Въпреки това, както споменах по-горе, наличието на явни обективни доказателства за нарушение от страна на конкретен чуждестранен плавателен съд само по себе си не е достатъчно, за да обоснове завеждането на дело срещу този плавателен съд съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП. Това нарушение трябва да е довело до изхвърляне, което е причинило или заплашва да причини тежки щети.

94.

Според мен запитващата юрисдикция има съмнения дали при обстоятелствата по настоящото дело съществува „[заплаха от] тежки щети“ по смисъла на член 220, параграф 6 от КООНМП. По-конкретно, тя не е убедена с какъв вид доказателства за тази заплаха трябва да разполага крайбрежната държава, за да се позове на компетентност съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП (и на член 7, параграф 2 от Директива 2005/35).

95.

Веднага ще разгледам въпроса как следва да се тълкува този елемент в контекста на конкретните обстоятелства по настоящото дело.

96.

В самото начало е полезно да се припомни, че член 220, параграф 6 от КООНМП определя основанието за компетентност, което позволява на крайбрежната държава да заведе дело срещу чуждестранен плавателен съд, плаващ в нейната ИИЗ. В съответствие със степенувания подход на член 220 параграф 6 от тази разпоредба предоставя на крайбрежната държава най-широките правомощия по отношение на чуждестранните плавателни съдове.

97.

При все това важно е да се подчертае, че доказателствата, които са необходими, за да бъдат наложени санкции на чуждестранния плавателен съд в производството по член 220, параграф 6 от КООНМП — като например наложената в настоящия случай глоба за изхвърляне на нефт — не се уреждат от тази разпоредба. Доказателствата, необходими за налагането на санкции в рамките на това производство, и техният обем остават предмет на уреждане от националното право на съответната крайбрежна държава ( 32 ).

98.

В този контекст въпросът, който се поставя, е как запитващата юрисдикция трябва да прецени дали съществува заплаха от тежки щети, за да заведе делото съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП.

99.

Преди всичко, при определяне значението на израза „заплашва да причини тежки щети“, съдържащ се в член 220, параграф 6 от КООНМП, трябва да се преодолее изкушението за съпоставяне на това понятие с понятието „опасност от значително замърсяване“ в член 220, параграф 5 от КООНМП. Както вече беше посочено, обстоятелствата, при които крайбрежната държава може да се позове на компетентност въз основа на основанията за компетентност, определени в тези разпоредби, са различни и съдържащите се в тях елементи следва да се преценяват самостоятелно. По-специално, не трябва да се забравя, че „замърсяване“ и „щети“ са две отделни понятия. В зависимост от обстоятелствата значително замърсяване може да причини или да не причини (заплаха от) тежки щети на конкретни интереси. С други думи, между двете понятия не съществува задължителна връзка.

100.

На второ място, член 220, параграф 6 от КООНМП изисква наличието на явни обективни доказателства за нарушение на международните норми и стандарти относно замърсяването от кораби. Член 220, параграф 3 от КООНМП и Директива 2005/35 специално се позовават на тази конвенция.

101.

В съответствие с глава III, част C, правило 15 от анекс I към Конвенция Marpol 73/78 се забранява всякакво изхвърляне на нефт и нефтосъдържащи смеси от кораби с 400 или повече тона брутотонаж, ако нефтеното съдържание в изхвърляната смес превишава 15 части на милион (ppm). С други думи, всяко изхвърляне над тази концентрация представлява нарушение на Конвенция Marpol 73/78, за което следва да се наложи санкция в съответствие с член 4, параграф 2 от тази конвенция.

102.

Доколкото, както в настоящия случай, изхвърленият нефт се вижда с просто око, това ограничение е значително превишено ( 33 ). Все пак, дали е това достатъчно да причини заплаха за тежки щети, както изисква член 220, параграф 6 от КООНМП, според мен зависи от конкретните обстоятелства, при които е станало изхвърлянето.

103.

С други думи, сериозността на заплахата от щети не следва да се определя абстрактно. В противен случай, както по същество твърди френското правителство, крайбрежната държава може автоматично да заведе дело срещу чуждестранен плавателен съд, плаващ в нейната ИИЗ, всеки път, когато тази държава разполага с доказателства, че плавателен съд е изхвърлил нефт в ИИЗ на същата държава в нарушение на съответните правила на Конвенция Marpol 73/78. Всъщност това правителство твърди, че заплахата за тежки щети може да се предполага, при условие че са налице доказателства, че въпросният плавателен съд е източникът на изхвърляне, което надвишава (значително) ограничението, установено в част С, глава 3, правило 15 от анекс I към Конвенция Marpol 73/78.

104.

Този подход несъмнено би бил в съответствие с целта на член 220 от КООНМП за гарантиране на ефективна защита и опазване на морската среда. Въпреки това, както обясних по-горе, основното правило на КООНМП остава правилото за компетентност на държавата на знамето. Действително не бива да се забравя, че преди всичко държавите на знамето следва да гарантират, че плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме, спазват съответните приложими международни норми и стандарти, и да предприемат подходящи мерки за изпълнение, в случай че техен кораб наруши тези правила. Само при изключителни, ясно определени обстоятелства крайбрежната държава има правомощие, в съответствие с принципа на близост, да приема мерки срещу чуждестранен плавателен съд в ИИЗ. Следователно, за да не се допусне компетентността на крайбрежната държава да се превърне в основно правило, заплахата за тежки щети не трябва просто да предполага.

105.

Поради това според мен елементът на „заплаха за тежки щети“ трябва да се основава на конкретна преценка на обстоятелствата, въз основа на която може обосновано да се предположи, че изхвърлянето заплашва да причини тежки щети на интересите на крайбрежната държава, посочени в член 220, параграф 6 от КООНМП. Факторите, които са релевантни за преценката дали съществува заплаха за тежки щети, могат да включват например уязвимостта на района, засегнат от изхвърлянето, обема, географското му местоположение и неговия обхват, както и продължителността на изхвърлянето и преобладаващите метеорологични условия в района около момента на изхвърлянето.

106.

В настоящия случая изхвърлянето на нефт е станало в Балтийско море и по-конкретно във Финския залив. Балтийско море е международно признато за особен район, който се характеризира с географски особености и особено уязвима екосистема, която се нуждае от специална закрила ( 34 ). Без съмнение това обстоятелство следва да се вземе предвид при тълкуването на член 220, параграф 6 от КООНМП: то е от значение, когато се определя дали в контекста на разглежданото дело изхвърлянето заплашва да причини тежки щети.

107.

Както посочва Комисията в съдебното заседание, абстрактната заплаха за причиняване на (тежки) щети (тоест, наличието на видимо изхвърляне) се превръща, донякъде парадоксално, в конкретна заплаха за тежки щети при конкретните обстоятелства на изхвърляне в особено уязвим район. Това е така, при условие че при тези обстоятелства може разумно да се предположи, че самото съществуване на изхвърляне като разглежданото в главното производство заплашва да причини тежки щети.

108.

Казано по друг начин, специфичните географски и екологични характеристики и чувствителността на района на Балтийско море не засягат обхвата на компетентност на крайбрежната държава съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП по такъв начин, че това основание за компетентност да обхваща и ситуации, при които нарушението на приложимите правила на Конвенция Marpol 73/78 не създава заплаха за тежки щети. Тези характеристики са от значение, за да се установи съществуването на заплаха за тежки щети.

109.

Въз основа на това считам, че на петия, шестия, седмия, деветия и десетия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че крайбрежната държава може да упражнява компетентност за обезпечаване на изпълнението, предвидена в член 220, параграф 6 от КООНМП и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, при положение че, от една страна, тази държава разполага с явни обективни доказателства, че чуждестранен плавателен съд е източник на изхвърляне, което нарушава приложимите международни норми и стандарти по отношение на замърсяване от кораби, и че от друга страна, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай може да се предположи, че това изхвърляне заплашва да причини тежки щети на морската среда. Когато се преценява дали съществува заплаха за тежки щети, особено значение трябва да се отдаде на уязвимостта на района, засегнат от изхвърлянето, обема, географското му местоположение и неговия обхват, както и на продължителността на изхвърлянето и преобладаващите метеорологични условия в съответния район.

110.

Накрая накратко ще разгледам осмия преюдициален въпрос. С този въпрос запитващата юрисдикция по същество пита по какъв начин член 1, параграф 2 от Директива 2005/35 би трябвало да повлияе на тълкуването на член 7, параграф 2 от Директивата, който урежда правомощието на крайбрежната държава да заведе дело срещу транзитно преминаващ плавателен съд. Това е така, защото член 1, параграф 2 предвижда, че тази директива не възпрепятства държавите членки от приемане на по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право.

111.

От една страна, нищо в Директива 2005/35 не указва, че възможността за прилагане на по-строги правила за борба срещу замърсяването не се отнася до всички разпоредби на тази директива. Следователно по принцип възможността за прилагане на по-строги правила се отнася и до член 7, параграф 2 от Директивата.

112.

От друга страна обаче, доколкото тези правила трябва да съответстват на международното право, държавите членки не могат да предприемат действия срещу чуждестранен плавателен съд по член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, освен ако такова действие е допустимо съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП. Тази разпоредба определя, в съответствие с международното право, основанието за компетентност, която позволява на крайбрежната държава да заведе дело срещу чуждестранен плавателен съд. На практика това означава, че член 220, параграф 6 от КООНМП, разглеждан в контекста на съответните разпоредби на Конвенция Marpol 73/78, определя обхвата на компетентността на държава членка да предприеме действия срещу транзитно преминаващ плавателен съд в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 ( 35 ). Разбира се, дискреционното правомощие, предоставено на държавите членки съгласно Директива 2005/35, да приемат по-строги мерки за борба срещу замърсяването от кораби, се ограничава от приложимите международни норми, които съгласно правото на Съюза не трябва да бъдат нарушавани.

113.

Във връзка с това обаче е важно да се подчертае, че доколкото не се превишават тези граници, при позоваване на компетентността по член 220, параграф 6 от КООНМП и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35 държавите членки могат да вземат предвид специалните характеристики и в зависимост от случая, уязвимостта на района, в който е станало изхвърлянето. Както поясних по-горе, тези характеристики са от значение, когато се установява дали нарушението на съответните правила на Конвенция Marpol 73/78 причинява (или заплашва да причини) тежки щети на въпросните интереси на крайбрежната държава по смисъла на член 220, параграф 6 от ККОНМП ( 36 ). С други думи, дори в рамките на ограниченията, установени с приложимите международни норми, държавите членки запазват значителна свобода на преценка, когато определят до каква степен при конкретните обстоятелства е подходящо започването на съдебни процедури срещу транзитно преминаващ чуждестранен плавателен съд за целите на адекватната защита и опазването на морската среда.

114.

Следователно на осмия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че независимо от разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 2005/35 държавите членки не могат да разширяват своята компетентност за обезпечаване на изпълнението, предвидена в член 7, параграф 2 от Директивата, отвъд допустимото съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП.

115.

С оглед на изложените доводи предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия), по следния начин:

„Член 220, параграф 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, сключена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. (КООНМП) и член 7, параграф 2 от Директива № 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване, изменена с Директива № 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че от една страна, понятието „крайбрежието [или] свързаните с това интереси“ означава съвкупността от интересите на крайбрежната държава в териториалното море и изключителната икономическа зона, свързани с експлоатацията на морето и здравословна околна среда, и че от друга страна, понятието „ресурсите на нейното териториално море или изключителната икономическа зона“ включва и двата вида живи ресурси — каквито са представителите на флората и фауната, използвани за храна от оползотворяеми видове — и неживите ресурси.

Крайбрежната държава може да упражнява компетентност за обезпечаване на изпълнението, предвидена в член 220, параграф 6 от КООНМП и член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, при положение че, от една страна, тази крайбрежна държава разполага с явни обективни доказателства, че чуждестранен плавателен съд е източник на изхвърляне, което нарушава приложимите международни норми и стандарти по отношение на замърсяване от кораби, и че от друга страна, с оглед на обстоятелствата в конкретния случай може да се предположи, че това изхвърляне заплашва да причини тежки щети на морската среда. Когато се преценява дали съществува заплаха за тежки щети, особено значение трябва да се отдаде на уязвимостта на района, засегнат от изхвърлянето, обема, географското местоположение и неговия обхват, както и на продължителността на изхвърлянето и преобладаващите метеорологични условия в съответния район.

Независимо от разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 2005/35 държавите членки не могат да разширяват своята компетентност за обезпечаване на изпълнението, предвидена в член 7, параграф 2 от Директивата, отвъд допустимото съгласно член 220, параграф 6 от КООНМП“.