1

MS е член на мрежата Team Europe от 20 юли 2011 г. до 10 април 2013 г.

2

Team Europe е местна комуникационна мрежа, чиято основна задача е да подпомага усилията на представителствата на Европейската комисия да популяризират европейските политики на местно равнище и чиито членове се изявяват като лектори, модератори, водещи на събития и специалисти по комуникация.

3

Членовете на мрежата Team Europe са обвързани с Европейския съюз, представляван от Комисията, чрез „писмо за съгласие и членство в Team Europe“ (наричано по-нататък „писмото за съгласие“). В това писмо е предвидена възможност всяка от страните да се откаже писмено от това съгласие по всяко време и без допълнителни условия. По същество в него се посочва също, че членовете не получават възнаграждение от Комисията. Освен това в писмото се заявява, че членовете работят на доброволна основа, но при определени условия могат да приемат организаторите на проявите, в които участват, да възстановяват разноските им или да им отпускат разумна компенсация.

4

На 10 април 2013 г. ръководителят на представителството на Комисията във Франция (наричано по-нататък „представителството“) се свърза с MS по телефона след постъпило оплакване от жени, участвали в конференция или работна група на мрежата Team Europe, за нежелано поведение от негова страна. След този разговор тя информира MS с писмо, че считано от този момент, прекратява сътрудничеството с него в тази мрежа съгласно разпоредбите от писмото за съгласие.

5

На 6 юни 2013 г. MS подава жалба до Европейския омбудсман срещу решението на Комисията да прекрати сътрудничеството с него в мрежата Team Europe.

6

В хода на процедурата пред Омбудсмана MS е уведомен, че Комисията е приела решението си от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с него в мрежата Team Europe въз основа на три документа, а именно, първо, оплакване, постъпило от лице, което е участвало в една от организираните от мрежата Team Europe конференции (наричано по-нататък „X“), второ, електронно писмо, изпратено от него до Х (с копие до още едно лице, Y), и трето, съобщения, разменени между него и Х в социална мрежа (наричани по-нататък „спорните документи“). Той е уведомен също за твърдението на Комисията, че надеждността на преписката е подкрепена от появили се в хода на процедурата нови сведения, доколкото редица служители на представителството (наричани по-нататък съответно „служителите на представителството“) са потвърдили пред дирекцията си, че още от 2013 г. той е правил неуместни забележки по адрес на редица служители в генерална дирекция (ГД) „Комуникации“ на тази институция (наричани по-нататък „спорните свидетелски показания“), двама от които работещи в представителството и двама изпълняващи функциите си в Брюксел (Белгия) (наричани по-нататък „служителите на Комисията“).

7

С решение от 19 ноември 2015 г. Омбудсманът приключва проверката си по подадената от MS жалба. В това решение Омбудсманът установява по-специално, че администрацията е възприела лош подход, тъй като Комисията не изслушала MS по подходящ начин и не извършила достатъчно задълбочена оценка на разглеждания случай, преди да вземе решението си от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с него в мрежата Team Europe. Комисията не взема никакви мерки спрямо MS след подаването на тази жалба и решението на Омбудсмана.

8

С писмо от 18 декември 2015 г. MS изпраща до ръководителя на представителството първоначално заявление за достъп до спорните документи и свидетелски показания, както и до имената на лицата, дали тези свидетелски показания, на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

9

С писмо от 2 февруари 2016 г. генералният директор на ГД „Комуникации“ на Комисията — след като се запознава със становището на Х, посочена като автор на спорните документи — отказва да предостави на MS достъп до тези документи (наричано по-нататък „решението от 2 февруари 2016 г.“). Този отказ е обоснован с изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, и се отнася до защитата на личния живот и личната неприкосновеност, тъй като спорните документи съдържали някои лични данни на трети лица и тъй като не било удостоверено, че достъпът до тези данни е необходим на MS и няма да засегне легитимните интереси на тези трети лица. Що се отнася до заявлението за достъп до спорните свидетелски показания, Комисията добавя, че тези свидетелски показания не са взети предвид при приемането на решението ѝ от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с MS в мрежата Team Europe.

10

С писмо от 19 февруари 2016 г. MS подава потвърдително заявление, в което обосновава необходимостта от получаване на достъп до спорните документи и липсата на опасност от засягане на легитимните интереси на трети лица вследствие на такъв достъп. В това потвърдително заявление той иска също така да му бъдат предадени отнасящите се до него лични данни, които се съдържат в спорните документи (наричани по-нататък „спорните лични данни“), като се позовава на член 13 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

11

Генералният секретар на Комисията отговаря на потвърдителното заявление с решение от 19 април 2016 г. (наричано по-нататък „решението от 19 април 2016 г.“). От една страна, той уточнява, че спорните свидетелски показания не могат да бъдат предадени на MS, тъй като не са обединени в един документ. От друга страна, той отказва да предостави на MS достъп до спорните документи, като се позовава на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) и параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, отнасящи се съответно до защитата на личния живот и личната неприкосновеност и до защитата на съдебните процедури. В това решение той посочва също, че искането за предаване на спорните лични данни не попада в приложното поле на Регламент № 1049/2001 и че ще бъде препратено до ГД „Комуникации“, а именно службата, която е компетентна да отговори на това искане.

12

Ръководителят на представителството отхвърля искането за предаване на спорните лични данни с писмо от 16 юни 2016 г. (наричано по-нататък „решението от 16 юни 2016 г.“). В това отношение той счита, че „с оглед на спора, възникнал между [MS] и лицата, посочени в [спорните] свидетелски[…] показания, изглежда, че тези лица имат основателни причини да се опасяват от засягане на интересите им ad personam“, и че за да се гарантират правата и свободите на тези лица, тези лични данни не могат да бъдат предадени на MS.

13

MS сезира също и Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) на основание член 20, параграфи 3 и 4 от Регламент № 45/2001. С решение на ЕНОЗД от 3 февруари 2017 г. процедурата по този случай е спряна до постановяване на решенията по настоящите дела.

14

На 19 юли 2016 г. MS подава иск в секретариата на Общия съд, с който цели Комисията да бъде осъдена да заплати обезщетение за вредите, настъпили вследствие на решението ѝ от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството си с него в мрежата Team Europe. Този иск е заведен под номер T‑17/16.

15

С определение от 31 май 2017 г., MS/Комисия (T‑17/16, непубликувано, EU:T:2017:379), Общият съд отхвърля искането за обезщетение на MS като явно недопустимо, тъй като предметът на иска е с договорен характер и следователно — при липса на арбитражна клауза — не попада в обхвата на неговата компетентност.

16

На 5 януари 2018 г. MS подава жалба срещу това определение.

17

На 15 юни и на 1 август 2016 г. MS подава молби за правна помощ в секретариата на Общия съд.

18

С определения от 30 септември и 28 ноември 2016 г. председателят на Общия съд съответно допуска MS да получи правна помощ и определя адвокат.

19

На 15 и 22 декември 2016 г. MS подава в секретариата на Общия съд жалбите, които са заведени под номера T‑314/16 и T‑435/16.

20

По дело T‑314/16 с определение от 6 юли 2017 г. Общият съд разпорежда на Комисията на основание член 91, буква в), член 92, параграф 1 и член 104 от Процедурния правилник на Общия съд да представи всички документи, на които е основала решението си от 10 април 2013 г. да прекрати участието на MS в мрежата Team Europe.

21

На 14 юли 2017 г. Комисията представя спорните документи, като иска те да бъдат третирани поверително по отношение на MS. На основание член 104 от Процедурния правилник документите не са предадени на MS.

22

По предложение на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва Комисията да отговори на няколко въпроса. Комисията изпълнява това искане в определения срок.

23

С определение на председателя на първи състав на Общия съд от 30 януари 2018 г. на основание член 68 от Процедурния правилник дела T‑314/16 и T‑435/16 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.

24

На 19 февруари 2018 г. адвокатът на MS уведомява секретариата на Общия съд за смъртта на MS. Впоследствие Общият съд е уведомен, че жалбоподателката VG, в качеството си на универсален наследник на MS, е решила да продължи производствата по обжалване.

25

По дело T‑314/16 жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, иска от Общия съд:

26

Комисията иска от Общия съд:

27

По дело T‑435/16 жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, иска от Общия съд:

28

Комисията иска от Общия съд:

29

В съдебното заседание Комисията твърди, че след смъртта на MS жалбата по дело T‑435/16 станала безпредметна и съответно липсва основание за произнасяне по нея. В член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 субектът на данните се определя като „физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност“ и следователно той не се прилагал за данните на починали лица, а правата, на които се позовавал MS, били непрехвърляеми.

30

В искането си Комисията изтъква по същество, че интересът на жалбоподателката, в качеството ѝ на универсален наследник на MS, от изхода на делото е отпаднал поради смъртта на последния.

31

В това отношение от съдебната практика е видно, че производство по жалбата за отмяна, която е подадена от адресата на акт, може да бъде продължено от универсалния му правоприемник, по-конкретно в случай на смърт на физическо лице (вж. определение от 12 юли 2016 г., Yanukovych/Съвет, T‑347/14, EU:T:2016:433, т. 67 и цитираната съдебна практика). По същия начин универсалният правоприемник може да продължи производство по иск за обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди, че е претърпяло починалото лице, тъй като преди смъртта си починалият е поискал да се ползва от резултата от този иск, поради което последният е част от имуществото му към деня на наследяването.

32

Освен това съгласно постоянната съдебна практика правният интерес на жалбоподателя трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. определение от 12 юли 2016 г., Yanukovych/Съвет, T‑347/14, EU:T:2016:433, т. 67 и цитираната съдебна практика).

33

В случая, както беше отбелязано в точка 24 по-горе, след подаването на настоящите жалби MS починал, а представителят му посочва, че жалбоподателката желае да продължи тези производства в качеството си на универсален наследник на своя починал син, и представя нейна писмена декларация в този смисъл, официалния смъртен акт и личната ѝ карта.

34

С жалбата по дело T‑435/16 се иска по-специално на MS да бъдат предадени спорните лични данни, както и да се поправят неимуществените вреди, които се твърди, че е претърпял вследствие на отхвърлянето от Комисията на искането му за предаване. Безспорно е, че тези лични данни се отнасят до нежелано поведение на MS, свързано със сътрудничеството с него в мрежата Team Europe (вж. т. 4 по-горе), и че могат да уронят по-специално неговото добро име и честта му в качеството на сътрудник в тази мрежа. Впрочем не се оспорва, че решението на Комисията от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с MS в тази мрежа се основава на тези данни (вж. т. 6 по-горе).

35

При тези обстоятелства, тъй като, както беше уточнено в точка 31 по-горе, универсалният правоприемник на MS има право да продължи съдебното производство, независимо от смъртта на MS той запазва правния си интерес да поиска отмяна на решението от 16 юни 2016 г., с което се отхвърля искането на MS да му бъдат предадени спорните лични данни, и обезщетение за неимуществените вреди, които MS претърпял вследствие на отхвърлянето от Комисията на искането му за предаване на тези данни.

36

При тези обстоятелства правният интерес на жалбоподателката да продължи производството по обжалване по дело T‑435/16 в качеството си на универсален наследник на MS, продължава да съществува въпреки смъртта на последния.

37

Поради това искането за прекратяване поради липса на основание за произнасяне по същество, повдигнато от Комисията по дело T‑435/16, следва да се отхвърли.

38

Възможността институция на Съюза да уважи заявление за достъп до документи на институциите по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, очевидно предполага, че документите, за които се отнася това заявление, съществуват (решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 38; вж. също решение от 11 юни 2015 г., McCullough/Cedefop, T‑496/13, непубликувано, EU:T:2015:374, т. 49 и цитираната съдебна практика).

39

Съгласно съдебната практика всяко изявление на институциите относно несъществуването на поискани документи се ползва с презумпция за законосъобразност. Това изявление съответно се ползва с презумпция за истинност. Става въпрос обаче за оборима презумпция, която жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, може да обори с всички средства въз основа на релевантни и непротиворечиви индиции (вж. решение от 11 юни 2015 г., McCullough/Cedefop, T‑496/13, непубликувано, EU:T:2015:374, т. 50 и цитираната съдебна практика).

40

В случая с решението от 2 февруари 2016 г. Комисията отказва да предостави достъп до спорните свидетелски показания, като се позовава на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, и като обяснява, че не е взела предвид тези свидетелски показания в решението си от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с жалбоподателя в мрежата Team Europe. Впоследствие, в решението от 19 април 2016 г. тя изтъква, че спорните свидетелски показания не са обединени в един документ.

41

В отговор на процесуално-организационно действие на Общия съд Комисията потвърждава, че „не разполаг[а] с никаква писмена следа от тези свидетелски показания […] и съответно [у нея] няма документи, съдържащи [спорните] свидетелски[…] показания“. Предвид това изявление и при положение че жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, не представя доказателства, за да обори презумпцията за законосъобразност и истинност, с която то се ползва, в разглеждания случай не са налице достатъчно основания изявлението да се подложи на съмнение.

42

Ето защо искането за отмяна на решенията от 2 февруари и 19 април 2016 г. следва да се отхвърли в частта, в която се отхвърля заявлението за достъп на MS до спорните свидетелски показания, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на искането за отмяна в частта, която се отнася до решението от 2 февруари 2016 г.

43

В подкрепа на настоящото искане за отмяна жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, изтъква по същество две основания. Първото основание е изведено от нарушения на член 2 и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, както и на член 2 и член 4, параграф 2, второ тире от този регламент. Второто основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, нарушения на правото на защита и на принципите на зачитане на личния живот и на пропорционалност.

44

Жалбоподателката твърди, че макар спорните документи да съдържат лични данни, отнасящи се до X и други трети лица, Комисията не е доказала, че оповестяването на тези документи би засегнало конкретно и действително защитата на личния живот и неприкосновеността на X или тази на другите трети лица, посочени в документите.

45

Освен това жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, обосновава липсата на опасност за легитимните интереси на третите лица с „целта на действията си, [насочени към] възстановяване на истината и честта на MS“. Тя добавя, че обвиненията се отнасяли изключително до последния, така че оповестяването на спорните документи не можело да засегне защитата на личния живот и неприкосновеността на X или тази на други трети лица, които също са посочени в тях.

46

В това отношение жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, се позовава на факта, че в точка 32 от своето предложение за уреждане на спора по взаимно съгласие Омбудсманът вече е установил, че Комисията „не [е] доказала наличие на действителна опасност за […] легитимните интереси на [X]“.

47

Жалбоподателката, в качеството си на универсален наследник на MS, изтъква също, че е удостоверила необходимостта от предаването на спорните лични данни в съответствие с член 8, буква б) от Регламент № 45/2001. Според нея спорните документи са абсолютно необходими, за да се разберат обвиненията на Комисията срещу MS и решението ѝ от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с последния в мрежата Team Europe, както и за да се докаже, че обвиненията на Комисията са неоснователни. Тя обяснява, че MS вече е разполагал със съобщенията, разменени между него и X в социална мрежа и по електронна поща, но е оспорвал автентичността на спорните документи, до които не е получил достъп.

48

Накрая, позовавайки се на решение от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия (T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 107), жалбоподателката твърди, че спорните документи няма да станат публични, ако оповестяването им се извърши на основание Регламент № 1049/2001.

49

На първо място, Общият съд припомня, че както се посочва в съображение 4 и член 1 от Регламент № 1049/2001, целта на последния е да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите (вж. решение от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 73 и цитираната съдебна практика).

50

Съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 разпоредбите относно публичния достъп до документите се прилагат за всички документи, държани от Комисията, а именно всички документи, които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз.

51

При положение че Регламент № 1049/2001 цели да гарантира достъпа на всяко лице до документи, оповестен съгласно разпоредбите му документ става част от публичното пространство (решения от 21 май 2014 г., Catinis/Комисия, T‑447/11, EU:T:2014:267, т. 62, и от 15 юли 2015 г., Dennekamp/Парламент, T‑115/13, EU:T:2015:497, т. 67).

52

В това отношение Общият съд действително приема, че оповестяването на лични данни, които се отнасят единствено до съответния заявител на достъп, не може да се отхвърли с довода, че засяга защитата на личния живот и личната неприкосновеност (вж. в този смисъл решения от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 107—109, и от 12 май 2015 г., Unión de Almacenistas de Hierros de España/Комисия, T‑623/13, EU:T:2015:268, т. 91).

53

Противно на доводите на жалбоподателката обаче, тази съдебна практика не е приложима към настоящия случай, тъй като спорните документи съдържат лични данни, които не се отнасят единствено до MS.

54

Всъщност от решение от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия (T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 109), ясно следва, че макар защитата на интереса, посочен в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, да не е необходима спрямо заявителя на достъп, тя за сметка на това трябва да бъде гарантирана спрямо третите лица в съответствие с разпоредбите на Регламент № 45/2001.

55

На второ място, следва да се отбележи, че правото на достъп до документи не зависи от естеството на конкретния интерес, който заявителят на достъп би могъл да има или да няма от получаване на исканата информация (решение от 21 май 2014 г., Catinis/Комисия, T‑447/11, EU:T:2014:267, т. 61; вж. също в този смисъл решение от 1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, EU:C:2007:75, т. 43).

56

Освен това, доколкото заявителят на достъп, в качеството си на член на обществеността, не следва да обосновава своето заявление за достъп до документи, действителният интерес, който той може да има от оповестяването на съответните документи, също е без значение за целите на Регламент № 1049/2001 (вж. решение от 26 април 2016 г., Strack/Комисия, T‑221/08, EU:T:2016:242, т. 252 и цитираната съдебна практика).

57

На трето място, следва да се отбележи, че в съответствие със съображение 11 в член 4 от Регламент № 1049/2001 се предвижда режим на изключения, оправомощаващ институциите да откажат достъп до документ, ако оповестяването му би засегнало някои от защитените с този член интереси (вж. решения от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 74 и цитираната съдебна практика, и от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA, T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 51 и цитираната съдебна практика).

58

В това отношение в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 се предвижда, че институциите отказват достъп до документи, ако оповестяването им засяга защитата на личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни. Тази разпоредба, в която се установява специфичен засилен режим на защита на лицата, чиито лични данни евентуално биха могли да бъдат предоставени на обществеността, изисква евентуалното засягане на личния им живот и на личната им неприкосновеност да се разглежда и преценява винаги в съответствие по-специално с Регламент № 45/2001 (вж. решение от 7 юли 2015 г., Axa Versicherung/Комисия, T‑677/13, EU:T:2015:473, т. 138 и 139 и цитираната съдебна практика).

59

При това положение, когато институция реши да откаже достъп до документ, чието предоставяне е било поискано, тя по принцип трябва да обясни по какъв начин достъпът до този документ може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от предвидено в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключение, на което тази институция се позовава. Освен това рискът от такова засягане трябва да е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен (решение от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 76 и цитираната съдебна практика).

60

Този режим на изключения се основава на претегляне на интересите, които се сблъскват в даден случай, а именно, от една страна, интересите, които оповестяването на съответните документи би облагодетелствало, и от друга страна, тези, които оповестяването би застрашило. Решението, което се взема по заявление за достъп до документи, зависи от отговора на въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 42).

61

В случая е безспорно, че спорните документи съдържат лични данни, които се отнасят както до MS, така и до X и други трети лица.

62

Съгласно член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 изразът „лични данни“ означава „всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност […]; лице с подлежаща на установяване самоличност е лице, чиято самоличност може пряко или косвено да се установи, по-специално по идентификационен номер или по един или повече специфични фактора за неговата/нейната физическа, психологическа, психична, икономическа, културна или социална самоличност“.

63

От член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 и от практиката на Съда (решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Bavarian Lager, C‑28/08 P, EU:C:2010:378, т. 68, и от 23 ноември 2011 г., Dennekamp/Парламент, T‑82/09, непубликувано, EU:T:2011:688, т. 27) е видно, че фамилното и личното име могат да се считат за лични данни.

64

Освен данните за имената, информацията, които се отнася до професионалната дейност, упражнявана от дадено лице, също може да се счита за лични данни, ако, от една страна, става въпрос за информация за условията на работа на тези лица, и от друга страна, тази информация може да позволи — при положение че е възможно да се свърже с конкретна дата или конкретен календарен период — косвено да се установи самоличността на дадено физическо лице по смисъла на посочената по-горе разпоредба (вж. решение от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 117 и цитираната съдебна практика).

65

Освен това Съдът е постановил, че употребата на израза „всяка информация“ в определението на понятието „лични данни“ отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което не се свежда до чувствителната информация или информацията с частен характер, а потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че е „свързана“ със съответното лице (решение от 20 декември 2017 г., Nowak, C‑434/16, EU:C:2017:994, т. 34).

66

Съгласно член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 лични данни по принцип може да се предават само ако получателят удостовери необходимостта от подобно предаване и ако няма основания да се предполага, че биха могли да бъдат засегнати легитимните интереси на субекта на данните.

67

В този контекст лицето, което иска подобно предаване, трябва най-напред да докаже необходимостта му. Ако докаже това, съответната институция трябва да провери дали няма основания да се предполага, че с въпросното предаване биха могли да бъдат засегнати легитимните интереси на субекта на данните. При липса на такова основание поисканото предаване следва да се извърши, докато в противен случай съответната институция трябва да претегли различните налични интереси, за да се произнесе по заявлението за достъп. Решението, което се взема по заявление за публичен достъп до подобни документи, зависи от отговора на въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (вж. решения от 16 юли 2015 г., ClientEarth и PAN Europe/ЕОБХ, C‑615/13 P, EU:C:2015:489, т. 47 и цитираната съдебна практика, и от 13 януари 2017 г., Deza/ECHA, T‑189/14, EU:T:2017:4, т. 53 и цитираната съдебна практика).

68

В случая Комисията правилно е счела, че тъй като става дума за информация и оценки, които имат отношение към личния живот на MS, X, както и на други трети лица, и които биха позволили да се установи тяхната самоличност, съдържанието на спорните документи попада в обхвата на понятието за лични данни.

69

Следователно публичното оповестяване на спорните документи на основание Регламент № 1049/2001 би засегнало защитата на личния живот и неприкосновеността както на MS и X, така и на посочените в тези документи други трети лица.

70

Всъщност с оглед на обстоятелствата по случая нито MS, нито X, нито посочените в тези документи други трети лица имат интерес спорните документи да станат част от публичното пространство.

71

Ето защо Комисията трябва да претегли различните налични интереси, за да се произнесе по заявлението за достъп до оплакването на X и до съобщенията, разменени между това лице и MS по електронна поща и в социална мрежа, от гледна точка на изключението по член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 в съответствие с Регламент № 45/2001, с което се цели да се защитят личният живот и личната неприкосновеност.

72

В това отношение Комисията следва също така да вземе предвид факта, че съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, ако само част от искания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа трябва да се оповестят (вж. в този смисъл определение от 27 ноември 2012 г., Steinberg/Комисия, T‑17/10, непубликувано, EU:T:2012:625, т. 55 и цитираната съдебна практика).

73

Комисията обаче преценява, че в случая не е възможно определени части от спорните документи да се отделят и да се счетат за непопадащи в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, нито да се отделят онези от документите, които се отнасят до спорните лични данни относно MS или X и други трети лица.

74

В това отношение следва да се отбележи, че дори личните данни, които са анонимизирани, следва да се считат за лични данни, отнасящи се до трето лице, доколкото е възможно да бъдат свързани с дадено физическо лице, чиято самоличност може да се установи посредством допълнителна информация.

75

Впрочем в случая частичен достъп до информацията, съдържаща се в оплакването на X или в разменените между това лице и MS съобщения, би позволил публично да се установи самоличността на посочените в спорните документи лица.

76

Комисията съответно не може да предостави частичен достъп до спорните документи, без да се разкрие по-специално самоличността на посочените в тях други трети лица.

77

Освен това, доколкото спорните документи съдържат лични данни, които не се отнасят единствено до MS и които са щели да станат част от публичното пространство, ако тези документи бяха предадени на това лице, при претеглянето на наличните интереси Комисията правилно отдава предимство на интереса на X и на другите трети лица самоличността им да не стане част от публичното пространство пред интереса на MS тази самоличност да може да бъде огласена и отказва достъп на последния, като се позовава на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001.

78

От това следва, че доводите, които жалбоподателката изтъква в това отношение, трябва да бъдат отхвърлени.

79

Следователно първата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.

80

Жалбоподателката твърди, че спорните документи не са изготвени за целите на съдебна процедура и че съответно отхвърлянето на заявлението за достъп на MS, доколкото се основава на защитата на съдебните процедури, е необосновано. Тя подчертава, че основните права, и по-специално правото на защита, могат да съставляват по-висш обществен интерес, който да обоснове оповестяването на тези документи.

81

От изложените в точки 44—78 по-горе съображения обаче е видно, че законосъобразността на решенията от 2 февруари и 19 април 2016 г. не може да бъде поставена под въпрос, тъй като всички спорни документи попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001.

82

Следователно втората част от първото основание е неотносима и не трябва да бъде уважена, поради което първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

83

Жалбоподателката твърди, че като му е отказала достъп до спорните документи, Комисията е възпрепятствала MS да упражни правото си на защита, и по-специално правото си на достъп до отнасящите се до него документи, което е гарантирано с член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), правото си на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от Хартата, като e нарушила също и принципа на зачитане на личния живот, гарантиран с член 7 от Хартата, както и принципа на пропорционалност.

84

Що се отнася до довода на Комисията, че е можела да прекрати сътрудничеството с MS в мрежата Team Europe по всяко време, жалбоподателката изтъква, че тъй като Комисията е отправила сериозно обвинение за нежелано поведение на MS по отношение на X и други трети лица, правото му на защита и презумпцията за невиновност налагат достъпът до спорните документи да бъде разрешен.

85

Освен това жалбоподателката твърди, че мотивите на Комисията са твърде общи, тъй като не обяснява по какъв начин достъпът до спорните документи, например ако посочените имена в тях са заличени, би застрашил интереса от защита на личните данни и личния живот на субектите на данните. Тя добавя, че безпристрастността на Комисията при разглеждането на оплакването на X не може да се приема за даденост.

86

На първо място, трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той се отнася до законосъобразността по същество на спорния акт (решения от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, EU:C:2001:178, т. 35, и от 22 май 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑300/10, EU:T:2012:247, т. 180).

87

В това отношение в решението от 19 април 2016 г. Комисията ясно посочва изключенията, на които се основава отхвърлянето на заявлението за достъп на MS до спорните документи, като по отношение на всички тези документи се позовава преди всичко на предвиденото в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 изключение, отнасящо се до защитата на личния живот и личната неприкосновеност.

88

Всъщност, видно от решението от 19 април 2016 г., Комисията счита, че цялото съдържание на спорните документи попада в обхвата на понятието за лични данни, тъй като става дума за информация, която се отнася както до личния живот на MS, така и до този на други лица, и която ще позволи да се установи самоличността на тези лица, ако въпросните документи бъдат оповестени публично на основание Регламент № 1049/2001, съответно че оповестяването на тези данни представлява предаване на лични данни по смисъла на член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 и че не е изпълнено нито едно от кумулативните условия за такова предаване.

89

От това следва не само че MS е имал възможност да се запознае с обосновката на решението от 19 април 2016 г., но също и че Общият съд е можел да упражни контрол за законосъобразност върху това решение, както е видно и от точки 44—78 по-горе. Впрочем съгласно съдебната практика мотивите, които се изискват съгласно член 296 ДФЕС, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол (вж. решение от 22 април 2008 г., Комисия/Salzgitter, C‑408/04 P, EU:C:2008:236, т. 56 и цитираната съдебна практика). Следователно, що се отнася до спорните документи, Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране.

90

От друга страна, твърдението на жалбоподателката, че непредоставянето на достъп на MS до спорните документи нарушава правото му на защита, и по-специално правото му на достъп до отнасящите се до него документи, както и презумпцията за невиновност, и противоречи на Хартата, също не може да се приеме, тъй като заявлението за достъп до спорните документи не е част от административно или съдебно производство, в рамките на което биха могли да се приложат тези права и принципи, а от договорни отношения, обвързващи MS с Комисията и уредени с писмото за съгласие и с приложимото към това писмо право.

91

От изложеното дотук следва, че второто основание и съответно искането за отмяна на решенията от 2 февруари и 19 април 2016 г. в частта, в която се отхвърля заявлението за достъп на MS до спорните документи, трябва да се отхвърлят, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на искането за отмяна в частта, която се отнася до решението от 2 февруари 2016 г.

92

В подкрепа на настоящото искане за отмяна жалбоподателката изтъква само едно основание, изведено от нарушение на членове 8, 13 и 20 от Регламент № 45/2001.

93

Според жалбоподателката установените с член 8 от Регламент № 45/2001 правила не са част от условията или ограниченията на общото право на достъп, предвидено в член 13 от този регламент. Нямало никаква причина да се счита, че предаването на спорните лични данни може да засегне легитимните интереси на трети лица. По-специално, Комисията не доказала — както Омбудсманът установил в точка 32 от предложението си за уреждане на спора по взаимно съгласие — че оповестяването на спорните документи би засегнало конкретно и действително личния живот и неприкосновеността на X или тези на други лица, които са посочени в тези данни. При условията на евентуалност жалбоподателката твърди, че в случая кумулативните условия по член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 са изпълнени.

94

Освен това жалбоподателката изтъква, че със заявленията си MS целял единствено да разбере повдигнатите срещу него обвинения и да докаже, че те са неоснователни, за да възстанови истината и честта си. Освен това предаването на спорните данни било необходимо, за да се разбере решението на Комисията от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с MS в мрежата Team Europe. Отхвърлянето на искането на MS да му бъдат предадени тези лични данни, не можело да се обоснове и с член 20 от Регламент № 45/2001, което обстоятелство било констатирано и от Омбудсмана.

95

Що се отнася до твърдяното неправилно прилагане на членове 13 и 20 от Регламент № 45/2001, според Комисията спорните лични данни не са лични данни, които се отнасят единствено до MS, и не подлежат на проверка на точността, коригиране, заличаване или блокиране от страна на последния. Ролята и целта на Регламент № 45/2001 не били да се разреши достъпът до, оспорването или коригирането на чисто субективно описание, направено пред Комисията от жалбоподателка, която е присъствала на конференция и на вечеря с MS и си е разменяла съобщения с него в социална мрежа и по електронна поща.

96

Освен това по отношение на прилагането на член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 Комисията твърди, че личните данни могат да бъдат предавани на трети лица само когато това предаване, от една страна, отговаря на условията по член 8, букви а) и б) от този регламент, и от друга страна, представлява законосъобразна обработка в съответствие с изискванията по член 5 от същия регламент. В жалбата си по дело T‑435/16 жалбоподателката не посочвала по какъв начин предаването на MS на личните данни на трети лица може да се счита за законосъобразно. Ето защо Комисията твърди, че необходимостта от предаването на личните данни по смисъла на член 8, буква б) от същия регламент не е установена. Освен това тя изтъква, че MS отлично познавал причините за решението ѝ от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството с него в мрежата Team Europe.

97

Що се отнася до твърдението, с което жалбоподателката оспорва прилагането на член 20 от Регламент № 45/2001, а именно че Комисията не е доказала наличието на действителна опасност за основните права или легитимните интереси на трети лица, последната посочва, че се е запознала със становището на X и това лице се страхувало, че MS може да се обърне към него или неговите приятели, за да им потърси сметка. Предвид тези опасения и притежаваните от нея спорни документи Комисията счита, че подобна опасност е налице.

98

Накрая, Комисията твърди, че не е възможно определени съдържащи се в спорните документи данни да се отделят и да се счетат за необхванати от понятието за лични данни. Следователно тя не можела да предостави частичен достъп (освен до информация с несъществено съдържание) до спорните документи, без да разкрие лични данни или информация за личния живот на съответните трети лица или такива, които позволяват да се установи тяхната самоличност.

99

В самото начало следва да се отбележи, че Регламент № 45/2001 и Регламент № 1049/2001 преследват различни цели. Докато последният цели да осигури възможно най-голяма прозрачност на процеса на взимане на решения от публичните органи на Съюза, както и на информацията, на която се основават техните решения, първият, както се посочва в член 1 от него, има за цел да осигури защитата на свободите и основните права на физическите лица, по-специално на техния личен живот, при обработката на лични данни (решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Bavarian Lager, C‑28/08 P, EU:C:2010:378, т. 49, и от 21 септември 2016 г., Secolux/Комисия, T‑363/14, EU:T:2016:521, т. 26).

100

Видно от практиката на Европейския съд по правата на човека, отнасяща се до прилагането на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., правото на лицето да защити доброто си име, е елемент от правото на зачитане на личния живот (ЕСПЧ, решения от 21 септември 2010 г., Polanco Torres и Movilla Polanco с/у Испания, CE:ECHR:2010:0921JUD 003414706, т. 40, и от 7 февруари 2012 г., Axel Springer AG с/у Германия, CE:ECHR:2012:0207JUD 003995408, т. 83). Доброто име на лицето е неделима част от неговата собствена идентичност и от духовната му неприкосновеност, които попадат в обхвата на личния живот (ЕСПЧ, решение от 25 февруари 1992 г., Pfeifer и Plankl с/у Австрия, CE:ECHR:1992:0225JUD 001080284, т. 35). Същите съображения се отнасят и за честта на лицето (ЕСПЧ, решения от 4 октомври 2007 г., Sanchez Cardenas с/у Норвегия, CE:ECHR:2007:1004JUD 001214803, т. 38, и от 9 април 2009 г., A. с/у Норвегия, CE:ECHR:2009:0409JUD 002807006, т. 64).

101

Съгласно член 13, буква в) от Регламент № 45/2001 субектът на лични данни, които са в процес на обработка, има право да получи съобщение в разбираема форма за тези данни, както и всякаква налична информация за техния източник. В това отношение Регламент № 45/2001 трябва да се тълкува в съответствие с член 41 от Хартата, в който се признава правото на добра администрация, и по-специално правото на всяко лице на достъп до отнасящите се до него документи (решение от 16 септември 2013 г., CN/Съвет, F‑84/12, EU:F:2013:128, т. 39 и 40).

102

В този контекст защитата на основното право на зачитане на личния живот по-специално предполага всяко физическо лице да може да се увери, че засягащите го лични данни са точни и се обработват законосъобразно. Именно за да може да извърши необходимите проверки, субектът на данните разполага с право на достъп до данните, които го засягат и са предмет на обработка. Това право на достъп е необходимо по-специално за да се даде възможност на субекта на данните при необходимост да изиска от администратора да поправи, изтрие или блокира неговите данни и така да упражни правото да поиска отнасящите се до него оценки след определен период от време да бъдат изтрити, тоест унищожени (вж. по аналогия решение от 20 декември 2017 г., Nowak, C‑434/16, EU:C:2017:994, т. 57 и цитираната съдебна практика).

103

С оглед по-специално на доводите, изтъкнати от жалбоподателката в точка 94 по-горе, тя надлежно е доказала необходимостта да ѝ се осигури право на достъп до спорните лични данни, отнасящи се до MS, за да може евентуално да поиска коригиране или заличаване. Всъщност последният не е имал достъп до изложените в оплакването на X твърдения за нежелано поведение от негова страна, въпреки че тези твърдения ясно са посочени от Комисията като залегнали в основата на решението ѝ от 10 април 2013 г. да прекрати сътрудничеството му в мрежата Team Europe (вж. т. 6 по-горе) и по този начин могат да уронят неговото добро име и честта му в качеството на сътрудник в тази мрежа.

104

В член 20 от Регламент № 45/2001 обаче се предвиждат изключения от правото на достъп на субекта на данните и ограничения на същото право, и по-специално възможност институциите и органите на Съюза да ограничават прилагането на член 13 от този регламент, когато това ограничение представлява необходима мярка, за да се гарантира защитата на субекта на данни или на правата и свободите на други лица.

105

Освен това предаването на лични данни на получатели, различни от институциите и органите на Съюза и от субектите на данни, се урежда с член 8 от Регламент № 45/2001, който гласи по-специално, че лични данни могат да се предават на такъв получател само ако той удостовери необходимостта от предаването им и ако няма основания да се предполага, че биха могли да бъдат засегнати легитимните интереси на субекта на данните.

106

Тъй като спорните лични данни са лични данни, които се отнасят както до MS, така и до X и други посочени в спорните документи трети лица, трябва да се претеглят легитимните интереси на различните лица, които се сблъскват в случая, за да се определи дали е налице по-висш интерес, който да обоснове решението на MS да се откаже право на достъп до тези лични данни.

107

Впрочем, дори да се приеме твърдението на Комисията, че необходимостта от защита се прилага за спорните документи в тяхната цялост, в решението си от 16 юни 2016 г. тя не обяснява по какъв начин оповестяването на тези документи — и по-специално на двата документа, съдържащи разменените между X и MS съобщения, до които последният вече е имал достъп в качеството си на автор или адресат — може конкретно и действително да засегне легитимните интереси на X или на други трети лица, посочени в тези документи.

108

В това отношение в решението от 19 април 2016 г. Комисията не може да изтъква като допълнителен довод нежеланието на лицето, подало оплакването, спорните лични данни да бъдат доведени до знанието на MS поради страх от ответни действия. Макар в съдебното заседание Комисията да изтъква, че едно от посочените в спорните документи лица и MS живеят в един и същи град, в преписката няма данни, които да сочат, че MS — вече разполагащ с достатъчно информация, за да разпознае X и Y като лицата, които вероятно са в основата на оплакването — е имал намерение да упражни ответни действия спрямо тях, надхвърлящи действията, които са необходими за защитата на легитимните му интереси.

109

В точка 32 от предложението си за уреждане на спора по взаимно съгласие самият Омбудсман посочва, че „от гледна точка на правото на защита [на MS], основанието [за отказа да се оповестят спорните документи поради необходимостта да се защити поверителността на X] е недостатъчно, тъй като представителството на Комисията не [е] доказало наличието на действителна опасност за основните права или легитимните интереси на [X] и тъй като изявленията [на последното лице] и представените от [него] доказателства са решаващите и дори единствените доказателства срещу [MS]“.

110

В това отношение следва да се подчертае, че съгласно съдебната практика само по себе си обстоятелството, че документ засяга интерес, защитен с изключение, не е достатъчно, за да се обоснове прилагането на последното. Съответната институция трябва също така да даде обяснения по какъв начин достъпът до този документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен с предвидено в този член изключение (вж. решения от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 68 и цитираната съдебна практика, от 11 март 2009 г., Borax Europe/Комисия, T‑121/05, непубликувано, EU:T:2009:64, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 11 март 2009 г., Borax Europe/Комисия, T‑166/05, непубликувано, EU:T:2009:65, т. 50 и цитираната съдебна практика).

111

В случая от решението от 16 юни 2016 г. не е видно тази институция да е извършила подходящо претегляне на различните налични легитимни интереси, както изисква прилагането на членове 8, 13 и 20 от Регламент № 45/2001, разгледани във връзка помежду им.

112

От всички изложени дотук съображения следва, че с решението от 16 юни 2016 г., с което се отхвърля искането на MS да му бъдат предадени спорните лични данни, са нарушени членове 8, 13 и 20 от Регламент № 45/2001 и поради това то трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда другото основание, което жалбоподателката изтъква.

113

Жалбоподателката иска поправяне на неимуществените вреди, които MS претърпял вследствие на отхвърлянето от Комисията на заявлението му за достъп до спорните документи и на искането да му бъдат предадени спорните лични данни.

114

Жалбоподателката твърди, че като отказва да предостави достъп на MS до спорните документи и свидетелски показания и да му предаде спорните лични данни, Комисията действа виновно и нарушава основните му права, като правото на защита и правото на зачитане на личния живот, което предизвикало у последния усещане за несправедливост и загуба на доверие в тази институция. Поради тези причини жалбоподателката счита, че искането за обезщетение е отделно от искането за отмяна и продължава да е валидно дори ако жалбата за отмяна бъде отхвърлена. В това отношение жалбоподателката оценява претърпяната от MS вреда на 20000 EUR по всяко от делата, като общата сума възлиза на 40000 EUR.

115

Съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340 ДФЕС за неправомерни действия на дадена институция, трябва да е изпълнена съвкупност от условия, а именно да са налице неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, действителна вреда и причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Ако едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо да се разглеждат останалите условия за извъндоговорната отговорност (решения от 14 октомври 2014 г., Giordano/Комисия, C‑611/12 P, EU:C:2014:2282, т. 35 и цитираната съдебна практика, и от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 14).

116

Освен това исканията за поправяне на имуществена или неимуществена вреда трябва да бъдат отхвърлени, ако са в тясна връзка с исканията за отмяна, които сами по себе си са били отхвърлени като недопустими или неоснователни (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, EU:C:2006:582, т. 51).

117

В случая искането за поправяне на неимуществените вреди, които MS претърпял вследствие на твърдяната незаконосъобразност на отказа да му се предостави достъп до спорните документи, е в тясна връзка с искането за отмяна на решенията от 2 февруари и 19 април 2016 г. в частта, в която се отхвърля заявлението за достъп на MS до спорните документи. Както е видно от точки 43—91 по-горе обаче, при разглеждането на основанията, представени в подкрепа на това искане за отмяна, не бе установено Комисията да е допуснала каквато и да е незаконосъобразност и съответно каквото и да е нарушение, което да е годно да ангажира нейната отговорност. Следователно искането за обезщетение за вредите, които се твърди, че е претърпял MS вследствие на тези незаконосъобразни действия, също трябва да се отхвърли като неоснователно.

118

Що се отнася до искането за поправяне на неимуществените вреди, които MS претърпял вследствие на твърдяната незаконосъобразност на отказа да му бъдат предадени спорните лични данни, от точка 112 по-горе е видно, че с решението от 16 юни 2016 г., с което се отхвърля искането на MS да му бъдат предадени тези лични данни, се нарушават членове 8, 13 и 20 от Регламент № 45/2001 и поради това то трябва да бъде отменено. Съгласно постоянната съдебна практика е възможно със самата отмяна на незаконосъобразен акт да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт (вж. решение от 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, EU:T:2004:325, т. 127 и цитираната съдебна практика), освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която е отделна от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и която не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (вж. решение от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 131 и цитираната съдебна практика).

119

Чувството за несправедливост и тревогите, които предизвиква у дадено лице необходимостта да води съдебно производство, за да бъдат признати правата му, представлява вреда, за която може да се направи извод от самия факт, че администрацията е допуснала нарушения. Тези вреди могат да бъдат поправени, когато не се компенсират от удовлетворението в резултат от отмяната на незаконосъобразния акт (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2014 г., CG/ЕИБ, F‑115/11, EU:F:2014:187, т. 132)

120

Впрочем отмяната на незаконосъобразния акт не може сама по себе си да е подходящо средство за поправяне на вредата, когато обжалваният акт съдържа недвусмислено отрицателна оценка за способностите на жалбоподателя, която може да го оскърби (вж. в този смисъл решения от7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, EU:C:1990:49, т. 27—29, от 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, EU:T:2000:86, т. 98, и от 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, EU:T:2005:447, т. 205 и 206).

121

В случая решението от 16 юни 2016 г., с което се отхвърля искането да бъдат предадени на MS спорните лични данни, без да се извърши подходящо претегляне на различните налични легитимни интереси, е можело да предизвика у MS усещане за несправедливост и загуба на доверие в Комисията. Нещо повече, както е видно от съображенията, изложени от Комисията пред Омбудсмана и пред Общия съд, това решение почива на „опасенията от ответни действие на [MS] спрямо [X] или спрямо другите лица, посочени в оплакването“, т.е. на вид отрицателна оценка за MS, която може да го е оскърбила.

122

При тези обстоятелства със самата отмяна на решението от 16 юни 2016 г. не може да се поправи по подходящ начин неимуществената вреда, претърпяна от MS вследствие на това решение.

123

Поради това искането за поправяне на неимуществената вреда, претърпяна от MS вследствие на незаконосъобразния отказ да му бъдат предадени спорните лични данни, следва да се уважи частично за сумата от 5000 EUR и да се отхвърли в останалата му част.

124

Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания.

125

В случая жалбоподателката и Комисията са загубили по някои от предявените основания, поради което всяка от тях следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши: