1.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 279/12

1)

Има ли право въз основа на Директива 2009/101/ЕО (1), Директива 2012/30/ЕС (2) и разпоредбите за тяхното транспониране inter alia в членове 236, 237, 238, 241 и 367 от Ley de Sociedades de Capital [Закон за капиталовите дружества] кредиторът на търговско дружество, който претендира вземането си по трудово правоотношение пред компетентните испански съдилища, а именно съдилищата по трудови и осигурителни спорове, да предяви пред един и същ съд едновременно прекия иск срещу предприятието за установяване на задълженията по трудовото правоотношение и, кумулативно, иска срещу физическото лице, а именно управителя на дружеството, в качеството му на солидарно отговорно лице за задълженията на това дружество, поради неизпълнението на търговскоправните задължения, предвидени в посочените директиви и транспонирани в испанския Ley de Sociedades de Capital?

2)

Противоречи ли на членове 2, 6, 7 и 8 от Директива 2009/101/ЕО и на членове 19 и 36 от Директива 2012/30/ЕС практиката на Sala de lo Social [Отделение по трудови и осигурителни спорове] на испанския Tribunal Supremo [Върховен съд], която се съдържа в решения от 28.2.1997 г. (RJ 1997\4220), 28.10.1997 г. (RJ 1997\7680), 31.12.1997 г. (RJ 1997\9644), 13.4.1998 г. (RJ 1998\4577), 17.1.2000 г. (RJ 2000\918), 9.6.2000 г. (RJ 2000\5109), 8.5.2002 г. и 20.12.2012 г. (обобщена във втора точка от раздел „Приложима национална съдебна практика“ от настоящото определение) и съгласно която при вземания по трудови правоотношения испанските съдилища по трудови и социални спорове не могат пряко да прилагат предвидените в тези общностни директиви и транспонирани в членове 236, 237, 238, 241, 367 и др. от Ley de Sociedades de Capital гаранции за кредиторите на търговските дружества, когато физически лица, които са най-високопоставените длъжности лица в тези дружества, не изпълняват формалните изисквания, предвидени в Директива 2009/101, Директива 2012/30 и транспонирани в испанския Ley de Sociedades de Capital, за оповестяване на основни актове на дружеството?

3)

Противоречи ли на членове 20 и 21 във връзка с член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз практиката на Sala de lo Social на испанския Tribunal Supremo, която се съдържа в решения от 28.2.1997 г. (RJ 1997\4220), 28.10.1997 г. (RJ 1997\7680), 31.12.1997 г. (RJ 1997\9644), 13.4.1998 г. (RJ 1998\4577), 17.1.2000 г. (RJ 2000\918), 9.6.2000 г. (RJ 2000\5109), 8.5.2002 г. и 20.12.2012 г. (обобщена във втора точка от раздел „Приложима национална съдебна практика“ от настоящото определение) и съгласно която работниците и служителите, които са кредитори по трудови правоотношения, са принудени да водят две съдебни дела — първо, пред съдилищата по трудови и социални спорове за установяване на вземанията им по трудови правоотношения срещу предприятието, и второ, пред общите граждански съдилища или пред търговските съдилища за установяване на солидарната отговорност на управителя на дружеството или на други физически лица — при положение че в Директива 2009/101/ЕО, Директива 2012/30/ЕС и в националните правни норми (Ley de Sociedades de Capital) за транспониране на посочената общностна уредба такова изискване не е предвидено за никой друг вид кредитори, независимо от естеството на вземанията им?