Жалба, подадена на 9 февруари 2016 г. от Comercializadora Eloro, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 9 декември 2015 г. по дело T-354/14, Comercializadora Eloro/СХВП — Zumex Group (Zumex)

(Дело C-71/16 P)

(2016/C 191/09)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Comercializadora Eloro, S.A. (представител: J. L. de Castro Hermida, abogado)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Zumex Group, S.A.

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

Първо основание: Нарушаване на член 42, параграф 2 на Регламента относно марката на Общността  (1) и на правило 22, параграфи 2 и 3 от Регламента за прилагане  (2)

Отделът по споровете на EUIPO е приел, че с представените от възразяващата страна доказателства за използването се достига необходимото минимално равнище, за да се обяви, че марката е била използвана реално през референтния период и на референтната територия.

Изразените в обжалваното решение съмнения относно реалното влизане на продуктите, продадени на нидерландската фирма „Nidera General Merchandise, B.V.“, на територията на Европейския съюз се основават единствено на едно доказателство: интернет страницата на това дружества, достъпна на адрес www.ngm-int.com, на която дружеството посочва, че търговските му операции са насочени към страните от Западна Африка.

В това отношение доказателствената стойност на извадките от посочената интернет страница трябва да се отхвърли, тъй като те се били получени в момента, когато се е установило наличието им, а именно около 5 август 2011 г., с други думи: осем години след началото на релевантния период за доказването на използването и три години след края на този период. През това време търговската дейност на въпросното дружество и географския обхват на дейността са можели постоянно да се променят. Правната логика изисква доказателствата, които се представят с цел да се обори установяването на използването на марката, да се отнасят и за релевантния период, а не за няколко години след края му.

От представените като доказателства фактури е видно, че нидерландското дружество „Nidera General Marchandise, B.V.“ със седалище в Ротердам не само е купувач на продуктите, но е и получател на продаваната стока, което предполага, че стоката е влязла на територията на Европейския съюз.

Възразяващата страна е представила доказателства за принадлежността на това дружество към групата от предприятия „Nidera“, присъстваща в различни европейски страни, включително в Испания чрез дъщерното дружество „Nidera Agro Comercial, S.A.“, което е сериозна индикация, че закупената от него стока е била предназначена за европейския пазар.

След като възразяващата страна е понесла тежестта на доказване на използването на марката си и това използване е установено чрез представянето на фактури относно продажбата на отличаващи се с марката продукти, при оспорването на съществуването на тези доказателства доказателствената тежест трябва да се размести, така че заявителят на марката да трябва да докаже, че представените доказателства са недостатъчни, надхвърляйки обикновените догадки и предположения.

Второ основание: Нарушаване на член 15, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността

Обстоятелството, че в представените фактури нидерландското дружество „Nidera General Merchandise, B.V.“ се посочва като получател на стоката изключва възможността продуктите да са били обработени на митницата на Съюза под външен митнически транзитен режим и предполага, че стоките действително са влезли на съответната територия, макар след това да са били реекспортирани към Африка.

В обжалваното решение се отхвърля възможността вносът, извършен единствено с цел реекспорт, да представлява реално използване на марката, тъй като тази дейност не позволявала формирането или запазването на пазарни дялове. Същевременно е налице идентичност с основанието в хипотезата, предвидена в член 15, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността, а именно поставяне на марката единствено за целите на износа, която дейност също не позволява формирането или запазването на пазарни дялове на територията на Съюза.

Трето основание: Нарушаване на член 76, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността

От посочената разпоредба и от съдебната практика следва, че по принцип твърденията и доказателствата, дори да се представени извън срока, се допускат, поради което предоставената на EUIPO свобода на преценка трябва да се тълкува ограничително и като налагаща излагането на мотиви, обосноваващи отхвърлянето. Право на самостоятелна преценка не означава произволност или субективност.

Новите фактури и етикети за опаковки, представени в края на производството по обжалване, а именно документи 1 — 7, имат съществено значение, тъй като предвид издаването им на името на други европейски предприятия те позволяват да се разсеят възникналите съмнения във връзка с фактурите, издадени на името на нидерландското търговско дружество „Nidera General Merchandise, B.V.“.

При представянето на доказателства за използването на марката си възразяващата страна се е сблъскала с трудности от хронологично естество, тъй като събирането на доказателствата става три години след това използване, и от географско естество, тъй като възразяващата страна е мексиканско дружество, чиито интереси са предимно на американския континент.

Отчитането на съществуващите обстоятелства от хронологично и географско естество и решаващото значение на представените със закъснение документи за разрешаването на спора е трябвало да доведе до допускане на разглеждането им и до заключението, че реалното и действително използване на противопоставената приоритетна марка е доказано, като се извърши необходимото съпоставяне между спорните марки, за да се установи съществуването на вероятност от объркване на потребителя.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (OB L 78, 2009 г., стр. 1)

(2)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OB L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).