Жалба, подадена на 29 януари 2016 г. от г-н Carsten René Beul срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 23 ноември 2015 г. по дело T-640/14, Beul/Парламент и Съвет

(Дело C-53/16 P)

(2016/C 191/07)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Carsten René Beul (представители: H.-M. Pott и T. Eckhold, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

Основания и основни доводи

С жалба пред Общия съд жалбоподателят иска отмяна на Регламент (ЕС) № 537/2014 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията.

Жалбоподателят е одобрен в Германия експерт-счетоводител (както и задължителен одитор съгласно правото на Великото херцогство Люксембург и на Италианската република). Той има право да извършва задължителен одит на предприятия от обществен интерес. Като експерт-счетоводител за цялата си дейност той подлежи на контрол от страна на Wirtschaftsprüferkammer (камара на експерт-счетоводителите), публичноправен орган, в който членуват експерт-счетоводители и те избират неговите органи.

Обжалваният регламент (наричан по-нататък „регламентът“) предвижда, че надзорът спрямо задължителните одитори по отношение на одита на предприятията от обществен интерес се осигурява от независим орган, тоест орган, който не получава и никакви указания от държавата. В този орган не могат в никакъв случай да участват действащи експерт-счетоводители, а бивши експерт-счетоводители могат да участват само след изтичането на дълъг период от време от приключване на дейността им като счетоводители.

Според жалбоподателя тази нова уредба е неблагоприятна. Той твърди, че регламентът противоречи на правото на Съюза.

Общият съд отхвърля жалбата като недопустима. Той приема, че жалбоподателят няма право да обжалва регламента. Общият съд мотивира решението си като посочва, че жалбоподателят не е лично засегнат от регламента, тъй като спада към кръга от лица, посочени общо в разпоредбата и не може да изтъква индивидуални права.

Жалбоподателят напротив твърди, че е засегнат пряко и лично от разпоредбата. Той счита по-специално, че кръгът на адресатите на разпоредбата е отворен и именно поради това, че между приемането на регламента и влизането му в сила изтича срок, през който към този кръг от професионалисти могат да се включат неопределен брой лица.

Общият съд не отчел тази пряка и лична засегнатост. Според него кръгът от професионалисти по-специално е определен към всеки момент на прилагане на произтичащия от правото на Съюза надзор. Обстоятелството, че има период от време между приемането и влизането в сила не е решаващо за съществуването на съдебна защита.

Освен това според жалбоподателя, ако се приеме, че липсва лично засягане, се създава празнота в съдебната защита. Според него тази празнота следва да се запълни с оглед на Хартата на основните права, която защитава и свободата при избор на професия, и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Според жалбоподателя това произтича от отговорността и контрола на юрисдикциите на Европейския съюз, тъй като Европейският съюз създава предпоставките за тази празнота в съдебната защита.

(1)  ОВ L 158, стр. 77.