–

за Demeures terre et tradition SARL, от F. Molinié, адвокат,

–

за френското правителство, от D. Colas и R. Coesme, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от T. Henze и M. Hellmann, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Hottiaux и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (OВ L 382, 1986 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Conseils et mise en relations (CMR) SARL и Demeures terre et tradition SARL (наричано по-нататък „DTT“) по повод искането на CMR за изплащане, от една страна, на фиксирано обезщетение за вредите от прекратяването на сключения между него и DTT договор за търговско представителство и от друга страна, на обезщетение за вреди поради неправомерното прекратяване на този договор.

3

Второ и трето съображение от Директива 86/653 гласят:

„като има предвид, че различията в националните правни системи, отнасящи се до търговското представителство, значително засягат условията за конкуренция и упражняването на тази дейност в рамките на [Европейския съюз] и са в ущърб както на закрилата, предоставена на търговските представители по отношение на техните принципали, така и на сигурността на търговските сделки; като има предвид, освен това, че тези различия са такива, че значително възпрепятстват сключването и функционирането на договорите за търговско представителство, когато принципалът и търговските представители са установени в различни държави членки;

като има предвид, че търговията със стоки между държавите членки трябва да се извършва при условия, които са сходни на тези на единния пазар, и това поражда необходимост от сближаване на правните системи на държавите членки до степента, необходима за доброто функциониране на общия пазар; като има предвид, в това отношение, че стълкновителните норми не отстраняват в областта на търговското представителство противоречията, посочени по-горе, нито пък това би станало, ако те се уеднаквят, и съответно предлаганата координация е необходима, независимо от съществуването на тези норми“.

4

Член 1 от тази директива гласи:

„1.   Мерките за хармонизация, предвидени в настоящата директива, се прилагат по отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, регулиращи отношенията между търговските представители и техните принципали.

2.   За целите на настоящата директива „търговски представител“ означава самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано по-долу „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал.

[…]“.

5

Член 17, параграфи 1 и 3 от посочената директива предвижда:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че търговският агент, след прекратяването на договора за представителство, е обезщетен в съответствие с параграф 2 или е обезщетен за вреди в съответствие с параграф 3.

3.   Търговският представител има право на обезщетение за вреди, които понася в резултат от прекратяването на отношенията си с принципала.

Такива вреди се считат за настъпили, особено когато прекратяването настъпва при следните обстоятелства:

6

Член 18 от същата директива гласи:

„Обезщетението или обезщетението за вреди, посочени в член 17, не се дължат:

7

Член 19 от Директива 86/653 гласи:

„Страните не могат да се отклоняват от разпоредбите на член 17 и 18 в ущърб на търговския представител, преди срокът на договора за представителство да е изтекъл“.

8

Член L. 134‑12 от Търговския кодекс (Code de commerce) предвижда:

„При прекратяване на правоотношенията си с доверителя търговският представител има право на фиксирано обезщетение за претърпените вреди.

Търговският представител губи правото си на обезщетение, ако в рамките на една година от прекратяването на договора не е уведомил доверителя, че има намерение да предяви правата си.

Правоприемниците на търговския представител също имат право на обезщетение, когато договорът е прекратен поради смъртта на представителя“.

9

На 2 декември 2011 г. DTT сключва със CMR договор за търговско представителство при продажба на еднофамилни къщи. Съгласно този договор CMR и DTT имат качеството съответно на доверител и довереник. Въпросният договор предвижда срок за изпитване от дванадесет месеца, след изтичането на който се превръща в договор без определен срок, като в срока за изпитване всяка от страните му може да го прекрати с предизвестие, което за първия месец е петнадесет дни, а след това — един месец. Договорът за търговско представителство предвижда осъществяване на 25 продажби годишно.

10

С писмо от 12 юни 2012 г. DTT уведомява CMR за решението си да прекрати този договор след изтичането на договорния едномесечен срок на предизвестие. Това решение е взето поради неизпълнение на заложената в договора цел, тъй като за пет месеца CMR е осъществило само една продажба.

11

На 20 март 2013 г. CMR сезира Тribunal de commerce d’Orléans (Търговски съд Орлеан, Франция), като иска DTT да бъде осъдено да му изплати фиксирано обезщетение за вредите от прекратяването на договора за търговско представителство и обезщетение за вреди поради неправомерното прекратяване на този договор. С решение от 30 януари 2014 г. този съд частично уважава исканията на CMR.

12

На 14 февруари 2014 г. DTT подава въззивна жалба срещу това решение. С решение от 18 декември 2014 г. Сour d’appel d’Orléans (Апелативен съд Орлеан, Франция) отменя частично решението на Тribunal de commerce d’Orléans (Търговски съд Орлеан). Въззивният съд в частност счита, че предвиденото в член L. 134‑12 от Търговския кодекс фиксирано обезщетение не се дължи, когато договорът за търговско представителство е прекратен в срока за изпитване. Той също така приема, че сключеният между DTT и CMR договор не е прекратен неправомерно, щом като за пет месеца е извършена само една продажба, а този договор предвижда двадесет и пет продажби годишно.

13

CMR сезира с касационна жалба Cour de cassation (Касационният съд), който посочва, първо, че в решението си Сour d’appel d’Orléans (Апелативен съд Орлеан) прилага постоянната практика на неговото търговско, финансово и стопанско отделение, която не признава право на фиксирано обезщетение, когато договорът за търговско представителство е прекратен в срока за изпитване. Второ, Cour de cassation (Касационният съд) отбелязва, че Директива 86/653 не предвижда някакъв срок за изпитване, така че страните по договор за търговско представителство, изглежда, могат да уговарят такъв срок, без това да представлява нарушение на правото на Съюза. Трето, той припомня, като се позовава на практиката на Съда, че тази директива цели да защити търговския представител в отношенията му с принципала и че член 17, параграф 2 от същата директива следва да се тълкува в смисъл, който допринася за тази защита.

14

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Приложим ли е член 17 от Директива [86/653], когато договорът за търговско представителство е прекратен по време на уговорения в него срок за изпитване?“.

15

С въпроса си запитващата юрисдикция пита по същество дали член 17 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на прекратяване на договор за търговско представителство в уговорения в него срок за изпитване обезщетителните режими, които този член предвижда съответно в параграфи 2 и 3 в случай на прекратяване на договор за търговско представителство, са приложими.

16

Като начало следва да се разгледа въпросът дали Директива 86/653 допуска уговарянето на срок за изпитване в договора за търговско представителство.

17

Както генералният адвокат отбелязва в точка 34 от заключението си, в тази директива не се споменава понятието „срок за изпитване“. Доколкото тази директива не съдържа разпоредба, която да урежда уговарянето на срок за изпитване, следва да се приеме, че клауза в този смисъл, която страните по договора за търговско представителство могат да предвидят в рамките на свободата си на договаряне, сама по себе си не е забранена с посочената директива.

18

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че според търговското, финансово и стопанско отделение на Cour de cassation (Касационният съд) търговският представител няма право на фиксирано обезщетение, когато договорът за търговско представителство е прекратен в срока за изпитване.

19

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 288, трета алинея ДФЕС „директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до ко[и]то е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат“.

20

Както подчертава и генералният адвокат в точка 34 от заключението си, макар Директива 86/653 да допуска в договора за търговско представителство да се уговори срок за изпитване, вътрешното право не бива да обвързва този срок с правни последици, които биха могли да попречат на пълната ефективност на тази директива.

21

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се прецени дали уговореният в договор за търговско представителство срок за изпитване е пречка обезщетителните режими, предвидени съответно в параграфи 2 и 3 от член 17 от Директива 86/653, да се приложат в случай на прекратяване на този договор в срока за изпитване.

22

Съгласно постоянната практика на Съда, за да се определи обхватът на разпоредба от правото на Съюза, в случая член 17 от Директива 86/653, следва да се вземат предвид едновременно съдържанието, контекстът и целите ѝ (решение от 16 април 2015 г., Angerer,C‑477/13, EU:C:2015:239, т. 26 и цитираната съдебна практика).

23

Що се отнася до текста на този член, следва да се отбележи, първо, че съгласно член 17, параграф 1 от Директива 86/653 държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че търговският представител, след „прекратяването на договора за представителство“, получава фиксирано обезщетение или обезщетение за претърпените вреди. Освен това член 17, параграф 3 от тази директива предвижда, че търговският представител има право на обезщетение за вредите, които понася в резултат от „прекратяването на отношенията си с принципала“. Така правото на търговския представител на фиксирано обезщетение или на обезщетение за вреди е обвързано с прекратяването на договорните му отношения с принципала.

24

Макар, както посочва генералният адвокат в точка 38 от заключението си, определянето на срок за изпитване да има за цел да улесни прекратяването на договора за търговско представителство, прекратяването на такъв договор в уговорения с този договор срок за изпитване представлява „прекратяване на договор“ или „прекратяване на отношенията [на търговския представител] с принципала“, по смисъла на член 17, параграфи 1 и 3 от Директива 86/653.

25

В това отношение следва да се уточни, че видно от представените на Съда становища, цитираната в точка 18 от настоящото решение практика на Cour de cassation (Касационният съд), съгласно която търговският представител няма право на фиксирано обезщетение, когато договорът за търговско представителство е прекратен в срока за изпитване, се основава на съображението, че в този срок договорът за търговско представителство все още не е окончателно сключен.

26

Такова тълкуване не намира никакво основание в Директива 86/653. Напротив, както отбелязва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, отношението между търговски представител и принципал по смисъла на член 1 от Директива 86/653 съществува от момента, в който бъде сключен договор с предмет договаряне на продажбата или покупката на стоки, или договаряне и сключване на тези сделки за сметка на принципала, независимо дали в този договор е уговорен срок за изпитване. От това следва, че разпоредбите на тази директива са приложими от момента на сключването на такъв договор между принципала и търговския представител дори когато в този договор е уговорен срок за изпитване.

27

Второ, от член 17, параграф 2, буква а) от Директива 86/653 следва, че търговският представител има право на фиксирано обезщетение, ако е привлякъл нови клиенти за принципала или значително е увеличил обема на търговията със съществуващи клиенти и принципалът продължава да извлича съществени ползи от търговията с такива клиенти. Освен това съгласно член 17, параграф 2, буква б) от тази директива размерът на това обезщетение зависи от резултатите, които търговският представител е постигнал в периода на действие на договора. Също така, видно от текста на член 17, параграф 3 от посочената директива, търговският представител има право на обезщетение за претърпените вреди, в частност когато същите са резултат от прекратяването на договорните отношения при обстоятелства, които лишават този представител от комисионата, на която би имал право при изпълнение на договора, докато принципалът получава значителни ползи от дейността на този представител, и/или при обстоятелства, които не са дали възможност на търговския представител да си възстанови разходите, които при изпълнението на договора е направил по съвет на принципала.

28

При това положение, както генералният адвокат отбелязва в точки 26 и 50 от заключението си, от самия текст на член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 86/653 следва, че с предвидените в тази разпоредба обезщетителни режими се цели не да се санкционира прекратяването на договора, а да се обезщети търговският представител за минали резултати, от които принципалът продължава да се ползва и след прекратяването на договорните отношения, или за разноските и разходите, които е направил, за да постигне тези резултати. Затова, ако предпоставките в посочения член 17, параграфи 2 и 3 от тази директива са налице, този представител не бива — само заради това че договорът за търговско представителство е прекратен в срока за изпитване — да бъде лишаван от фиксираното обезщетение или от обезщетението за вреди.

29

Ето защо от текста на посочения член следва, че търговският представител има право на фиксирано обезщетение и на обезщетение за претърпените вреди дори когато договорното правоотношение между него и принципала е прекратено в срока за изпитване.

30

Горното се потвърждава от анализа на контекста, в който се вписва член 17 от Директива 86/653, и на целта на тази директива.

31

На първо място, що се отнася до контекста на член 17 от посочената директива, е важно да се отбележи, от една страна, че в член 18 от същата изчерпателно са изброени случаите, в които не се дължи фиксирано обезщетение или обезщетение за вреди. Прекратяването на договора в срока за изпитване не е сред тях. Освен това, тъй като представлява изключение от правото на фиксирано обезщетение и на обезщетение за вреди, посоченият член 18 следва да се тълкува стеснително. Следователно същият не може да се тълкува в смисъл, който би добавил основание за отпадане на правото на фиксирано обезщетение или на обезщетение за вреди, каквото този член не предвижда изрично (вж. в този смисъл решение от 28 октомври 2010 г., Volvo Car Germany,C‑203/09, EU:C:2010:647, т. 42). Да се приеме обаче, че когато договорните отношения се прекратяват в срока за изпитване, не се дължи нито фиксирано обезщетение, нито обезщетение за вреди, би означавало именно да се признае непредвидено в член 18 от посочената директива основание за отпадане на правото на обезщетение.

32

От друга страна, член 19 от Директива 86/653 забранява на страните да се отклоняват от разпоредбите на членове 17 и 18 в ущърб на търговския представител, преди срокът на договора за търговско представителство да е изтекъл. Както генералният адвокат отбелязва в точка 48 от заключението си, такова отклонение в ущърб на този представител би било налице, ако се приеме, че уговарянето на срок за изпитване в договор за търговско представителство изключва предвиденото в член 17 от посочената директива право на фиксирано обезщетение и на обезщетение за вреди. Всъщност на един търговски представител ще бъде признато, а на друг — отказано обезщетение в зависимост от това дали в договора за търговско представителство е уговорен или не срок за изпитване, макар двамата представители да са постигнали еднакви резултати при изпълнението на договора.

33

На второ място, що се отнася до целта на Директива 86/653, следва да се припомни, че съгласно второ и трето съображение от тази директива тя цели по-специално да защити търговския представител в отношенията му с принципала (решение от 17 май 2017 г., ERGO Poist’ovňa,C‑48/16, EU:C:2017:377, т. 41).

34

В това отношение Съдът е постановил, че членове 17 и 18 от посочената директива имат решаващо значение, тъй като определят равнището на закрила, което законодателят на Съюза е счел за разумно да предостави на търговските представители в рамките на създаването на единния пазар (решение от 17 октомври 2013 г., Unamar,C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 39). Освен това съгласно практиката на Съда членове 17—19 от същата директива имат за цел да осигурят закрилата на търговския представител след прекратяването на договора за търговско представителство. Установеният за тази цел от Директива 86/653 режим е императивен (решения от 9 ноември 2000 г., Ingmar,C‑381/98, EU:C:2000:605, т. 21 и от 23 март 2006 г., Honyvem Informazioni Commerciali,C‑465/04, EU:C:2006:199, т. 22).

35

Съдът е уточнил и че с оглед на целта на Директива 86/653 е изключено всяко тълкуване на член 17 от тази директива, което може да се окаже в ущърб на търговския представител (вж. в този смисъл решение от 26 март 2009 г., Semen,C‑348/07, EU:C:2009:195, т. 21).

36

Не е съвместимо с императивния характер на режима по член 17 от Директива 86/653 тълкуване в смисъл, че в случай на прекратяване на договора за търговско представителство в срока за изпитване не се дължи никакво фиксирано обезщетение. Всъщност такова тълкуване — при което на практика правото на обезщетение зависи от това дали в договора за търговско представителство е уговорен срок за изпитване, но не и от постигнатите от търговския представител резултати или направените от него разноски и разходи, противно на предписаното в този член — е по същите съображения като изложените в точка 32 от настоящото решение тълкуване в ущърб на търговския представител, който бива лишен от всякакво обезщетение само поради това че договорът му с принципала включва срок за изпитване.

37

Поради това следва да се приеме, че тълкуване на член 17 от Директива 86/653 в смисъл, че когато договорът за търговско представителство е прекратен в срока за изпитване, не се дължи нито фиксирано обезщетение, нито обезщетение за вреди, би било в противоречие с целта на тази директива.

38

С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 17 от Директива 86/653 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на прекратяване на договор за търговско представителство в уговорения в него срок за изпитване обезщетителните режими, които този член предвижда съответно в параграфи 2 и 3 в случай на прекратяване на договор за търговско представителство, са приложими.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 17 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на прекратяване на договор за търговско представителство в уговорения в него срок за изпитване обезщетителните режими, които този член предвижда съответно в параграфи 2 и 3 в случай на прекратяване на договор за търговско представителство, са приложими.