—

за T.KUP SAS, от A. Tallon и D. Geernaert, advocaten,

—

за белгийското правителство, от C. Pochet и M. Jacobs, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от H. Marcos Fraile, в качеството на представител, подпомагана от N. Tuominen, avocată,

—

за Европейската комисия, от J.‑F. Brakeland и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,

1

Предмет на преюдициалното запитване е преценката дали Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета (ОВ L 352, 2009 г., стр. 1), е валиден от гледна точка на членове 2, 3, на член 11, параграфи 2, 5 и 9, на член 17, параграф 1 и на член 21 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен с Регламент (ЕО) № 461/2004 на Съвета от 8 март 2004 г. (ОВ L 77, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр. 171) (наричан по-нататък „основният антидъмпингов регламент“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между дружество T.KUP SAS и белгийската държава относно възстановяването на антидъмпинговите мита, които това дружество е платило за вноса на обувки от Китай и от Виетнам.

3

Член 6, параграф 8 от основния антидъмпингов регламент предвижда:

„С изключение на случаите по член 18, предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност“.

4

Член 11 от този регламент предвижда:

„[…]

2.   Срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред едновременно преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема по предложение на Комисията или по искане на или от името на производството на Общността, като митата остават в сила до приключване на преразглеждането.

Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема, когато в искането се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на действието на мерките по всяка вероятност ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. Вероятността може да бъде подкрепена, например, с доказателства за продължаващ дъмпинг и вреда, доказателства, че отстраняването на вредата се дължи изцяло или отчасти на съществуването на мерки или доказателства, че положението на износителите или условията на пазара са такива, че биха указали вероятност от по-нататъшен вредоносен дъмпинг.

При провеждане на разследванията по настоящия параграф, на износителите, вносителите, представителите на страната на износа и на производителите от Общността се предоставя възможност да развият, опровергаят или предоставят коментари по въпросите, повдигнати в искането за преразглеждане, като в заключенията следва да се отчетат пълно всички съответни и надлежно подкрепени с документи доказателства, представени във връзка с въпроса доколко е вероятно или не изтичането на срока на действие на митата да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него.

Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на митата се публикува в Официален вестник на [Европейския съюз] в подходящ момент през последната година от прилагането им съгласно дефиницията в настоящия параграф. След публикуването на горното известие, но не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния период, производителите от Общността имат право да подадат искане за преразглеждане в съответствие с втората алинея от настоящия параграф. Публикува се и известие за действителното изтичане на срока на действие на мерките по настоящия параграф.

[…]

5.   Съответните разпоредби на настоящия регламент по отношение на процедурите и провеждането на разследванията, с изключение на онези, които се отнасят до сроковете, се прилагат за всяко преразглеждане, съгласно параграфи 2, 3 и 4 на настоящия член. Преразглежданията, по параграфи 2 и 3 се извършват експедитивно като нормалният срок за това е 12 месеца от датата на започване на преразглеждането. При всички случаи, преразглеждането, по параграфи 2 и 3 завършват при всички случаи не по-късно от 15 месеца след започването. Преразглеждания по параграф 4 при всички случаи приключват в срок от девет месеца след започването им. Когато преразглеждане, провеждано по параграф 2 започне докато паралелно тече преразглеждане по параграф 3 в рамките на същата процедура, преразглеждането по параграф 3 приключва в срока, предвиден за преразглеждането по параграф 2.

Комисията прави предложение за предприемане на действие до Съвета не по-късно от един месец преди изтичането на горепосочените срокове.

Когато разследването не е приключило в рамките на горепосочените срокове, мерките:

престават да бъдат валидни за разследвания по параграф 2 от настоящия член,

престават да бъдат валидни в случай на разследвания, провеждани паралелно по параграфи 2 и 3 от настоящия член, когато или разследването по параграф 2 е било започнато, докато е текло преразглеждане по параграф 3 в рамките на същата процедура или такива преразглеждания са били започнати по същото време, или

остават непроменени за разследвания по параграфи 3 и 4 от настоящия член.

За изтичането или оставянето в сила на мерките по настоящия член се публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

[…]

9.   При провеждането на всяко преразглеждане или разследване на искане за възстановяване на мита Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него и на член 17.

[…]“.

5

Съгласно член 17, параграф 1 от посочения регламент:

„Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни към момента на правенето им статистически извадки въз основа на наличната информация или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време“.

6

Член 21 от същия регламент предвижда:

„1.   Преценката дали интересът на Общността налага вземане на мерки се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост, включително на интересите на местното производство, търговците и потребителите; преценка в съответствие с този член се прави само когато на всички заинтересовани лица е била предоставена възможност да изложат своите становища в съответствие с параграф 2. При такова разследване се отделя специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Мерки, определени на основата на установен дъмпинг и вреда от него, може да не се въвеждат, в случаите, когато органите, на основата на цялата получена информация, могат категорично да заключат, че въвеждането на тези мерки не е в интерес на Общността.

2.   С цел да се подсигури солидна основа, която да позволи на органите да вземат предвид всички мнения и информации при формулиране на решението доколко въвеждането на мерки е в интерес на Общността или не е, жалбоподателите, вносителите и техните представителни сдружения, представителните организации на търговците и на потребителите, имат право да заявят своя интерес и да предоставят на Комисията информация в срок, определен в публикуваното известие за започване на процедура по антидъмпингово разследване. Такава информация или достоверни обобщения на същата се предоставя на останалите лица по силата на настоящия член и те имат право да я коментират.

3.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право да поискат устно изслушване. Такива искания се уважават, когато се предоставени в рамките на срока, определен в параграф 2 и когато съдържат обосновка, какво от гледна точка на интереса на Общността налага да бъдат изслушани.

4.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право на коментар по прилагането на временни мита. За да бъдат взети предвид, такива коментари следва да се получат в рамките на месец от въвеждането на съответните мерки и да може да се предоставят, те или подходящи обобщения, на други страни с право да отговорят на съответните коментари.

5.   Комисията проучва надлежно предоставената ѝ информация и степента на нейната представителност, като резултатите от анализа, заедно със становище по основанията, се предоставя на Консултативния комитет. Във всяко едно предложение, което прави в съответствие с член 9, Комисията търси равновесието между различните становища, изразени в Комитета.

6.   Страните, действали в съответствие с параграф 2, имат право да искат да им бъдат предоставени фактите и съображенията, които има вероятност да послужат като основа за вземане на окончателно решение. Такава информация се предоставя в рамките на възможното и без да предопределя последващи решения на Комисията или Съвета.

7.   Взема се предвид само информация, подкрепена с реални доказателства в полза на достоверността ѝ“.

7

Съгласно съображения 12, 13, 34—38, 489, 490 и 502 от Регламент № 1294/2009:

[…]

[…]

[…]

8

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1294/2009:

„Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки с горна част от естествена или възстановена кожа, с изключение на спортни обувки, обувки по специална технология, пантофи и други домашни обувки и обувки със защитно покритие отпред, с произход от Китайската народна република и Виетнам и класирани в кодове по КН 6403 20 00, ex 6403 51 05, ex 6403 51 11, ex 6403 51 15, ex 6403 51 19, ex 6403 51 91, ex 6403 51 95, ex 6403 51 99, ex 6403 59 05, ex 6403 59 11, ex 6403 59 31, ex 6403 59 35, ex 6403 59 39, ex 6403 59 91, ex 6403 59 95, ex 6403 59 99, ex 6403 91 05, ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 05, ex 6403 99 11, ex 6403 99 31, ex 6403 99 33, ex 6403 99 36, ex 6403 99 38, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98 и ex 6405 10 00 […]

[…]“.

9

През периода от 28 юни 2006 г. до 24 януари 2011 г. дружеството T.KUP със седалище в Тулуза (Франция) е осъществило през пристанището на Антверпен (Белгия) внос на 26 товара произведени в Китай обувки, които то е закупило от тайванския дистрибутор Eastern Shoes Collection Co. Ltd и върху които е наложено антидъмпингово мито със ставка от 16,5 % в приложение на Регламент (ЕО) № 553/2006 на Комисията от 23 март 2006 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 98, 2006 г., стр. 3), на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3), и на Регламент № 1294/2009.

10

На 27 юни 2012 г. T.KUP подава заявление до Данъчно бюро Антверпен (Белгия) за възстановяване на споменатото мито, като се позовава на решение на Съда от 2 февруари 2012 г., Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет (C‑249/10 P, EU:C:2012:53).

11

С решение от 14 септември 2012 г. заявлението е оставено без уважение. На 25 февруари 2013 г. T.KUP обжалва това решение пред Регионална дирекция за мита и акцизи Антверпен (Белгия). На 18 април 2013 г. тази дирекция уведомява T.KUP за намерението си да отхвърли жалбата му.

12

На 7 юни 2013 г. посочената дирекция известява T.KUP, че спира производството до решаването на серия пилотни дела.

13

На 24 октомври 2013 г. T.KUP подава жалба по административен ред поради непроизнасянето в предвидения срок, а поради непроизнасянето по последната жалба подава на 2 септември 2014 г. жалба по съдебен ред пред запитващата юрисдикция.

14

При тези обстоятелства Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Нидерландскоезичен първоинстанционен съд, Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

В писменото си становище Съветът на Европейския съюз твърди, че преюдициалното запитване трябва да се отхвърли като недопустимо, защото запитващата юрисдикция не проверила отделно дали Регламент № 1294/2009 е валиден, а просто препредала съмненията, изразени от T.KUP в тази насока.

16

Следва да се припомни, че духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на преюдициалното производство, налага националната юрисдикция да изложи в акта за преюдициално запитване точните причини, поради които смята, че за решаването на спора е необходим отговор на въпросите ѝ относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза (решения от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 24 и от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 47 и цитираната съдебна практика).

17

Ето защо е важно националната юрисдикция да посочи конкретно точните причини, поради които се съмнява във валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, и да изложи основанията за констатиране на невалидност, които съответно смята, че биха могли да са налице. Подобно изискване произтича и от член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда (решения от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 25 и от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 48 и цитираната съдебна практика) и Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 338, 2012 г., стр. 1, т. 22) (вж. в този смисъл определение от 11 януари 2017 г., Boudjellal, C‑508/16, непубликувано, EU:C:2017:6, т. 22).

18

Наред с това съгласно постоянната практика на Съда предоставяните с актовете за преюдициално запитване сведения служат не само за да позволят на Съда да даде полезен отговор, но и за да осигурят възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи за запазването на тази възможност, тъй като по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване, придружени от превод на официалния език на всяка държава членка, без да им се изпраща преписката по националното дело, която запитващата юрисдикция евентуално е предоставила на Съда (вж. решения от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 26 и от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 49 и цитираната съдебна практика).

19

От акта за преюдициално запитване следва — наистина изложено сбито, но все пак ясно — че запитващата юрисдикция е разгледала твърденията на T.KUP за невалидност на Регламент № 1472/2006 и на Регламент № 1294/2009. От една страна, тя е отхвърлила като необосновани основните доводи за невалидност на Регламент № 1472/2006 и съответно е отказала да сезира Съда с преюдициалния въпрос, който T.KUP я приканва да постави. За сметка на това и от друга страна, тя разглежда доводите за невалидност на Регламент № 1294/2009, изложени при условията на евентуалност, и приема, че те не са ирелевантни.

20

Впрочем както Съветът и Европейската комисия, така и белгийското правителство са имали възможността да представят становище по въпросите на запитващата юрисдикция.

21

Оттук следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

22

С първите си три въпроса, които са свързани и следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 1294/2009 е невалиден, защото съставът на включените от институциите в извадката вносители не е достатъчно представителен с оглед на изискванията на член 11, параграф 2, трета алинея и на член 17, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, така че тези институции не разполагали с достатъчно данни, за да констатират, че е налице дъмпинг, а оттук и увреждане на производството на Съюза.

23

В тази насока на първо място, следва да се отбележи, че съгласно съображения 12 и 13 от Регламент № 1294/2009 поради големия брой производители износители в засегнатите държави, производители от Съюза и вносители, участващи в разследването, в известието за започване е предвидено изготвяне на представителни извадки в съответствие с член 17 от основния антидъмпингов регламент.

24

На второ място, трябва да се припомни, че член 17, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент предвижда два метода за изготвяне на извадка. Всъщност разследването може да се ограничи или до приемлив брой страни, продукти или сделки, статистически представителни въз основа на наличната информация по време на подбора, или до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., Fliesen-Zentrum Deutschland, C‑687/13, EU:C:2015:573, т. 86).

25

В настоящия случай от съображения 34—37 от Регламент № 1294/2009 се вижда, че от 139 вносители, с които е осъществен контакт въз основа на наличната информация, и от 22-мата несвързани вносители, попълнили формуляра за изготвяне на извадка, Комисията е направила извадка, която включва петимата най-големи несвързани вносители, а именно Adidas, Clarks, Nike, Puma и Timberland, които представляват 18 % от съответния внос, както и трима други вносители, за да се отразят по-добре географското разпределение на вносителите и разликите във видовете внасяни обувки. Тази извадка представя 10 % от вноса от Китай и около 34 % от вноса от Виетнам. В съображение 38 от Регламент № 1294/2009 обаче се посочва, че само седем от осемте включени в извадката вносители са попълнили изпратения им въпросник, така че в крайна сметка осмият е изключен от нея.

26

Както отбелязват Съветът и Комисията в писмените си становища, извадката на вносители е създадена въз основа на втория от методите за изготвяне на извадка, предвидени в член 17, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, като — видно от съображение 35 от Регламент № 1294/2009 — с решението да включи в тази извадка петте най-големи вносители Комисията е изхождала основно от обема на вноса. В съображение 36 от цитирания регламент обаче се уточнява, че Комисията също така е решила да допълни първоначалния подбор, като е взела предвид още трима вносители, за да се отразят по-добре тяхното географско разпределение и разнообразието на техния внос.

27

Освен това следва да се припомни вече постановеното от Съда, че при изготвянето на извадка институциите имат широко право на преценка (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., Fliesen-Zentrum Deutschland, C‑687/13, EU:C:2015:573, т. 93), така че, когато упражнява контрол, съдът на Съюза е длъжен да провери само дали посоченият подбор се основава на неверни факти, или при него е допусната явна грешка в преценката.

28

В тази насока се налага изводът, че бройката 21 несвързани вносители, готови да участват в извадката, от общо 139 вносители, с които е осъществен контакт, действително не е особено висока като абсолютна стойност, но T.KUP не е представило никакви данни, въз основа на които може да се заключи, че с решението да изготвят извадка институциите очевидно са надхвърлили пределите на правото си на преценка.

29

T.KUP обаче оспорва не толкова решението за изготвяне на извадка, колкото състава на извадката, за който смята, че по същество не е достатъчно представителен.

30

В този аспект следва да се припомни, че съгласно член 17, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, съставът на извадката може да се определи по два алтернативни метода. Всъщност разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти или сделки чрез използването на представителни статистически извадки въз основа на информацията, налична към момента на избора. По усмотрение на институциите обаче то може да се ограничи и до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време.

31

Следователно, когато избират втория метод за изготвяне на извадка, институциите на Съюза разполагат с известна свобода, що се отнася до прогнозната оценка за това, което логично могат да свършат в срока, предоставен им за провеждането на разследване.

32

Съгласно член 11, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент разследванията при преразглеждане на антидъмпингови мерки трябва да се извършват експедитивно и нормалният срок за тях е 12 месеца от датата на тяхното започване, като е необходимо да се уточни, че по силата на член 6, параграф 8 от основния антидъмпингов регламент институциите също така са длъжни да извършат възможно най-задълбочена проверка на достоверността на предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите.

33

Въпреки че включва само осем вносители, в случая по главното производство извадката, изготвена от Комисията, представлява 10 % от вноса от Китай и 34 % от вноса от Виетнам, което е показателно. Всъщност преценката на Комисията се основава на данни, които отразяват една трета от вноса от Виетнам. В допълнение, числото 10 % на вноса от Китай на пръв поглед може да изглежда ниско, но то трябва да бъде съотнесено към обема на китайския износ в този сектор. Освен това Съветът и Комисията са избрали петте най-големи вносители и още трима други вносители, за да се отразят по-добре географското разпределение на вносителите и разнообразието на внасяните обувки.

34

На последно място, нито запитващата юрисдикция, нито T.KUP са изложили каквито и да било данни, годни да докажат, че включването в извадката на други вносители е било задължително, за да може тази извадка да се смята за реално представителна от гледна точка на географското разпределение на вносителите или на разнообразието на внасяните обувки.

35

Следователно не се оказва, че при изготвянето на извадката на вносителите съответните институции са нарушили приложимите спрямо тези институции правни норми или са надхвърлили пределите на признатото им с тези норми право на преценка.

36

Ето защо анализът на първите три въпроса не е разкрил нищо, което би могло да засегне валидността на Регламент № 1294/2009.

37

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 1294/2009 е неправомерен, тъй като в нарушение на член 21 от основния антидъмпингов регламент Комисията поискала от несвързани вносители като T.KUP да представят допълнителни доказателства, че удължаването на антидъмпинговите мита представлява непропорционална тежест за тях.

38

В писменото си становище T.KUP в частност изтъква, че съображения 406, 458 и 502 от Регламент № 1294/2009 доказват по-специално, че при преценката си за интереса на Съюза от запазване на мерките Комисията отдала по-малко значение на вносителите, отколкото на производителите, като така се стигнало до неравно третиране, което представлявало нарушение на член 21 от основния антидъмпингов регламент.

39

В тази насока, най-напред, следва да се отбележи, че Съветът и Комисията са разгледали въпроса за интереса на Съюза в съображения 388—490 от Регламент № 1294/2009, а интереса на несвързаните вносители — в съображения 408—458 от него. В съображение 489 от този регламент въпросните институции констатират, че въздействието на антидъмпинговите мита върху вносителите, по-специално от датата на тяхното въвеждане до периода на разследване в рамките на преразглеждането, не е било прекомерно. В съображение 490 от същия регламент те заключават, че разследването в рамките на преразглеждането не е установило никакви неопровержими доводи против запазването на антидъмпинговите мерки.

40

Освен това в съображения 497—504 от Регламент № 1294/2009 споменатите институции са разгледали становищата, представени от страните след оповестяването на заключенията.

41

В съображение 502 от този регламент Съветът и Комисията по-специално уточняват, че съгласно член 21 от основния антидъмпингов регламент при преразглеждането с оглед на изтичане на срока на действие на мерките те следва да проверят дали съществуват основателни причини да не продължи прилагането на мерките, т.е. да установят негативните последици от удължаването на срока на действие на тези мерки и да съпоставят тези последици с ползите за производството на Съюза, за да преценят дали негативните последици са непропорционални. Ето защо обратният сценарий, т.е. проверката дали трябва да се допусне срокът на мерките да изтече, следвало да се анализира само ако са налице „конкретни признаци“, че запазването на мерките ще представлява „непропорционална тежест“ за вносителите. В настоящия случай такива признаци не били констатирани. В цитираното съображение също така се посочва, че във всеки случай разследването е показало, че част от загубата на рентабилност на вносителите може да се сметне за резултат от платените антидъмпингови мита и че ако мерките бъдат прекратени, нивата на печалба биха могли да надхвърлят установените при разследването нива от приблизително 20 %.

42

На следващо място, е нужно да се припомни, че член 21, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент задължава институциите на Съюза, на които е възложено да проверят дали интересът на Съюза налага приемането или удължаването на действието на антидъмпингови мерки, да преценят различните интереси в тяхната цялост, включително интересите на производството на Съюза, на търговците и на потребителите, като отделят специално внимание на необходимостта да се елиминират нарушаващите търговията последици от вредоносен дъмпинг и да се възстанови реалната конкуренция. Такава преценка се прави само ако на всички страни е била предоставена възможност да изложат гледната си точка в съответствие с член 21, параграф 2.

43

Следователно член 21, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент предвижда правото на различните страни, сред които са вносителите, от една страна, да изложат гледната си точка и да предоставят информация на Комисията, и от друга, да представят становище по дадената от останалите страни информация. Член 21, параграф 3 от цитирания регламент предвижда и правото на всички страни, направили съответното искане, да бъдат изслушани от Комисията, в случай че са спазени определени изисквания.

44

Ето защо разглеждането на интереса на Съюза от приемане или запазване на антидъмпингова мярка представлява строго очертано в процесуален аспект действие, което изисква претеглянето на интересите на всички страни и преценката на сложни икономически положения, а това предполага ограничен контрол от страна на съда на Съюза.

45

При все това в случая по главното производство е безспорно, че съответните институции са зачели различните процесуални права, които са предоставени на посочените в член 21, параграфи 2 и 3 от основния антидъмпингов регламент страни, включващи по-специално вносителите, и които им позволяват да защитават интересите си при преценката на интереса на Съюза от запазването на антидъмпингови мерки.

46

Предмет на четвъртия въпрос на запитващата юрисдикция, който е изяснен в писменото становище на T.KUP, обаче е не спазването на процесуалните изисквания, предвидени за институциите на Съюза, а естеството на извършваната от тези институции проверка с цел да се установи дали е налице интерес на Съюза от запазване на разглежданите по главното производство антидъмпингови мерки, и по-конкретно тежестта на доказване, която те прехвърлили върху вносителите, искащи да им бъде признат интересът от прекратяване на тези мерки.

47

В тази насока обаче е нужно да се припомни, че действително институциите са длъжни да отчетат всички налични интереси, като следят страните да имат възможност да изложат гледната си точка, но последните са длъжни да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Съгласно член 21, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент се взема предвид само информация, подкрепена с реални доказателства за достоверността ѝ.

48

Оттук институциите няма как да бъдат упрекнати за приетото от тях в съображение 502 от Регламент № 1294/2009, че при липсата на конкретни признаци, че запазването на антидъмпинговите мерки ще представлява непропорционална тежест за вносителите, не е необходимо допълнително да анализират дали са длъжни да допуснат да изтече срокът на тези мерки.

49

В този аспект следва да се добави, че нито запитващата юрисдикция в преюдициалното ѝ запитване, нито T.KUP в писменото му становище са изложили каквито и да било данни, годни да докажат, че констатацията за липсата на несъразмерна тежест за вносителите почива на фактически неверни констатации.

50

Следователно анализът на четвъртия въпрос не е разкрил нищо, което би могло да засегне валидността на Регламент № 1294/2009.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Анализът на отправените въпроси не е разкрил нищо, което би могло да засегне валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета.