–

за г‑жа H., лично,

–

за Land Берлин, от M. Theis, E.‑N. Voigt, K.‑P. Nießner и A. Hollmann, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Valero и M. Kellerbauer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено на 18 юни 2009 г. (наричано по-нататък „Ревизираното рамково споразумение“), съдържащо се в приложението към Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (СЕЕР) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 2010 г., стр. 13), както и на член 14, параграф 1, букви а) и в) и на членове 15 и 16 от Директива 2006/54/ЕО на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Н. и Land Berlin (Федерална провинция Берлин, Германия) относно решение на последната, изпратено на г‑жа H. по време на нейния родителски отпуск, с което я уведомява, че поради отсъствието ѝ във връзка с този отпуск не е завършила успешно двегодишния изпитателен срок за длъжността с ръководна функция, на която е била назначена преди посочения отпуск, че нейният статут на държавен служител, назначен със срок за изпитване, е прекратен и че вследствие на това ще бъде върната на предходната си по-ниска по степен длъжност.

3

Директива 2010/18 отменя, считано от 8 март 2012 г., Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, 1996 г., стр. 4; Специално издание на български език, глава 5, том 3, стр. 160) на 14 декември 1995 г. (наричано по-нататък „рамковото споразумение от 1995 г.“).

4

Съгласно съображения 8 и 11 от Директива 2010/18:

[…]

5

Член 3, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, или гарантират, че социалните партньори са въвели необходимите мерки чрез споразумение, най-късно до 8 март 2012 г. […]“.

6

Преамбюлът на Ревизираното рамково споразумение предвижда по-специално следното:

„С настоящото рамково споразумение […] се преработва [рамковото споразумение от 1995 г.], като се определят минимални изисквания за родителския отпуск като важно средство за съвместяване на професионалните и семейните задължения и за насърчаване на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените.

[…]

I. Общи съображения

[…]

[…]

[…]“.

7

Клауза 1, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение гласи:

8

Съгласно клауза 2 от това рамково споразумение:

9

Клауза 3, точка 1 от посоченото рамково споразумение предвижда:

„Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, при спазване на минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите членки и/или социалните партньори могат, по-специално:

10

Озаглавена „Трудови права и недискриминация“, клауза 5 от същото рамково споразумение гласи:

[…]“.

11

Член 14, параграф 1 от Директива 2006/54 гласи:

„Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:

[…]

[…]“.

12

Член 15 от тази директива предвижда:

„Жена в отпуск по майчинство има право, след изтичане на отпуска по майчинство, да се завърне на работното си място или на равностойна позиция в срокове и при условия, които са не по-малко благоприятни за нея […]“.

13

Член 16 от посочената директива предвижда:

„Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да признаят отделни права, свързани с отпуска за бащинство и/или отпуска за осиновяване. Тези държави членки, които са признали такива права, предприемат необходимите мерки […] и гарантират, че при изтичането на този отпуск [работниците и работничките] ще имат правото да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност при условия и ред, не по-малко благоприятни за тях […]“.

14

Статутът на държавен служител на длъжност с ръководна функция, назначен със срок за изпитване, е уреден, що се отнася до Федерална провинция Берлин, в член 97 от Landesbeamtengesetz (Закон за държавните служители на федералната провинция, наричан по-нататък „LBG“) от 19 март 2009 г.

15

Член 97, параграф 1 от LBG предвижда в частност, че изпитателният срок за такава длъжност е с продължителност две години и не може да бъде удължаван.

16

Съгласно член 97, параграф 2, второ изречение от LBG:

„Считано от деня на назначаването, правата и задълженията, присъщи за длъжността, на която служителят или служителката последно е назначен(а) за постоянно като държавен служител […] се спират за времетраенето на изпитателния срок […]“.

17

По силата на член 97, параграф 4 от LBG, изменен с Dienstrechtsneuordnungsgesetz (Закон за реформа и модернизация на федералното право в областта на държавната служба) от 22 юни 2011 г.:

„Служителят или служителката, който/която успешно премине изпитателния срок, се назначава на постоянна длъжност […]. Служител или служителка, който/която след изтичане на изпитателния срок не бъде назначен(а) на постоянна длъжност, губи право на съответното възнаграждение за длъжността, на която не е бил(а) назначен(а). Служителят или служителката не придобива по-широки права. В едногодишен срок служителят или служителката не може да бъде назначен(а) с изпитателен срок на същата длъжност. Когато служителят или служителката не е преминал(а) успешно изпитателния срок първия път само поради това че той или тя не е могъл/могла да изпълнява функциите на ръководната длъжност през продължителен период, висшестоящият ръководител може да разреши прилагане на изключенията по изречение 7“.

18

През 1999 г. г‑жа H. е безсрочно назначена като държавен служител в администрацията на Федерална провинция Берлин. От 23 септември 2008 г. тя заема длъжност съветник в степен А 16. След конкурсна процедура, на 20 септември 2011 г. г‑жа Н. е повишена на основание член 97, параграф 1 от LBG на длъжност с ръководна функция със срок за изпитване, с ранг съветник в по-високата степен В 2. Вследствие на това на 18 октомври 2011 г. тя е назначена на незаета към момента длъжност от последната посочена степен, включваща ръководни функции.

19

Г‑жа H. обаче не встъпва на новата длъжност. Всъщност в периода от 25 юли 2011 г. до 19 януари 2012 г. тя ползва отпуск по болест във връзка с бременността си, след което, в периода от 20 януари до 27 април 2012 г. — отпуск по майчинство. След края на този отпуск по майчинство г‑жа Н. е била в отпуск до 29 май 2012 г., а считано от 30 май 2012 г., ѝ е предоставен родителски отпуск, който е продължаван няколко пъти и изтича на 20 февруари 2015 г.

20

Междувременно за длъжността с ръководна функция, за която г‑жа Н. е трябвало да премине изпитателен срок, е обявен нов конкурс през втората половина на 2012 г. и на нея е назначено друго лице.

21

На 4 септември 2014 г. Landesverwaltungsamt Berlin (Канцелария на администрацията на Федерална провинция Берлин, Германия) уведомява г‑жа Н., че не е завършила успешно двегодишния изпитателен срок за горепосочената длъжност, тъй като изобщо не е заемала същата, и че поради това съгласно член 97, параграф 4 от LBG правоотношението ѝ със срок за изпитване е прекратено на 19 септември 2013 г. Тази Канцелария уведомява заинтересованата и че ще бъде върната на предходната заемана от нея длъжност от степен A 16.

22

След като с решение от 10 ноември 2014 г. посочената канцелария отхвърля подадената от г‑жа Н. жалба, заинтересованата сезира Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия) с жалба, с която иска да бъде отменено това решение и да се постанови, че считано от 19 септември 2013 г., тя трябва да запази своето правоотношение на държавен служител, назначен със срок за изпитване на длъжност с ръководни функции от степен B 2. В подкрепа на тази жалба г‑жа H. изтъква по-конкретно, че обжалваното решение нарушава директиви 2006/54 и 2010/18.

23

Що се отнася до Директива 2010/18 и до Ревизираното рамково споразумение, Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия) иска да се установи в частност дали член 97 от LBG е съвместим с клауза 5, точка 1 от това рамково споразумение, предвид факта че след изтичането на нейния родителски отпуск г‑жа H. не е могла да се върне на длъжността, която е заемала преди този отпуск, или на равностойна длъжност, а е преназначена на по-ниска длъжност. Тази юрисдикция изпитва съмнения и относно съвместимостта на този член 97 с клауза 5, точка 2 от посоченото рамково споразумение, която предвижда запазването на придобити права или права в процес на придобиване, поради това че преназначаването има за последица намаляване на заплатата. Според посочената юрисдикция обаче не може да се изключи, че — както поддържа Land Berlin — правилата, закрепени в член 97 от LBG, биха могли да представляват законодателство по смисъла на клауза 5, точка 2, второ изречение от същото рамково споразумение, от което законно могат да произтекат, след края на родителския отпуск, промени на правата на работника.

24

Впрочем запитващата юрисдикция посочва, че дори да се предположи, че член 97 от LBG нарушава Ревизираното рамково споразумение и/или Директива 2006/54, би било невъзможно да се тълкува този член 97 по начин, който гарантира неговото съответствие с посочените правни норми на Съюза, така че в този случай това национално правило следва да не се прилага.

25

В това отношение според посочената юрисдикция най-подходящото решение би било да се наложи удължаване на изпитателния срок с все още неизтеклата към началото на родителския отпуск част или на първоначалната длъжност, или — когато, както в конкретния случай, на тази длъжност междувременно е преназначен друг държавен служител — на сравнима ръководна длъжност. Същевременно тя си задава и въпроса какво решение следва да се възприеме в хипотезата, при която не е налице сравнима длъжност. Накрая, доколкото националното право изисква в случай на назначаване на нова длъжност да се проведе нова процедура за подбор, с риска в този случай да бъде подбран не служителят, който се връща от родителски отпуск, а друг кандидат, запитващата юрисдикция се пита дали правото на Съюза налага да не бъде провеждана такава процедура.

26

При тези условия Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя окончателното повишаване на ръководна длъжност в държавната служба от предварителното успешно преминаване на двегодишен изпитателен срок на тази длъжност от страна на подбрания кандидат, и по силата на което условие, ако такъв кандидат е бил през по-голямата част от този изпитателен срок в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск, посоченият изпитателен срок изтича по силата на закона с изтичането на този период от две години, без да е възможно да бъде продължен, като заинтересованото лице вследствие на това се връща след изтичането на родителския отпуск на по-ниската длъжност — както в служебната йерархия, така и по отношение на възнаграждението — която е заемал преди назначаването му на длъжност с посочения изпитателен срок. При утвърдителен отговор на първия въпрос запитващата юрисдикция пита, с първата част от третия си въпрос, дали тази клауза 5, точки 1 и 2 трябва да се тълкува в смисъл, че такава национална правна уредба може въпреки това да бъде обоснована с целта на същия изпитателен срок, която се изразява в това да се даде възможност за оценка на годността за изпълнение на длъжността с ръководна функция при постоянно назначаване и следователно изисква изпитателният срок да обхваща продължителен период от време.

28

В самото начало следва да се уточни, че тъй като г‑жа H. е отсъствала поради своя родителски отпуск през по-голямата част от изпитателния срок, който се изисква за назначаване на въпросната ръководна длъжност, и е била все още в родителски отпуск към момента, когато Канцеларията на администрацията на Федерална провинция Берлин я уведомява, че ще бъде върната на предходната си длъжност, разглежданата по главното производство национална правна уредба трябва да се разглежда единствено в светлината на Директива 2010/18 и на Ревизираното рамково споразумение.

29

Както е видно от първата алинея от преамбюла на Ревизираното рамково споразумение, това рамково споразумение представлява ангажимент на социалните партньори, представлявани от общопрофилните междуотраслови организации, за въвеждане, посредством минимални изисквания за родителския отпуск, на мерки, предназначени да позволят съвместяване на професионалните и семейните задължения и за насърчаване на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените.

30

Съображение 8 от Директива 2010/18 за прилагане на посоченото Ревизирано рамково споразумение подчертава също така, че целите на директивата са да се даде възможност на работещите родители да съвместяват по-добре професионалния, личния и семейния си живот и да се работи за равенството между мъжете и жените по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа на цялата територия на Съюза.

31

Впрочем трябва да се припомни, че принципът на равенство между жените и мъжете, по-конкретно в областта на заетостта, професиите и заплащането, от една страна, и правото на родителски отпуск с цел възможност да се съвместяват семейният и професионалният живот, от друга страна, са закрепени съответно в член 23 и член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), разпоредби, към които препраща точка 3 от общите съображения на Ревизираното рамково споразумение.

32

Правото на родителски отпуск действително е записано в член 33, параграф 2 от Хартата сред основните социални права, включени в дял IV от нея, озаглавен „Солидарност“. Тази разпоредба гласи, че за да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки има право в частност на родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете.

33

Освен това така преследваните от Ревизираното рамково споразумение цели са свързани с подобряването на условията на живот и труд, както и с осигуряването на подходяща социална закрила на работниците, които, както е видно от член 151 ДФЕС, фигурират сред целите, преследвани от социалната политика на Съюза (вж. в този смисъл относно Рамковото споразумение от 1995 г. решение от 22 октомври 2009 г., Meerts, C‑116/08, EU:C:2009:645, т. 37).

34

Накрая, следва да се припомни, че Ревизираното рамково споразумение, подобно на рамковото споразумение от 1995 г., се прилага и за работниците, които, както жалбоподателката по главното производство, имат статут на държавен служител. Всъщност клауза 1, точка 2 от Ревизираното рамково споразумение се отнася общо до „всички работници […], които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори или от установената практика във всяка една държава членка“, а клауза 2, точка 1 от същото рамково споразумение визира „работниците“, без да прави разграничение между публичните и частните работодатели, с които те са обвързани, и по този начин обхваща всички работници (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2010 г., Chatzi, C‑149/10, EU:C:2010:534, т. 28—30).

35

Важно е да се отбележи в началото, че точки 1—3 от клауза 5 на Ревизираното рамково споразумение имат почти същия текст като този на точки 5—7 от клауза 2 на рамковото споразумение от 1995 г., така че тълкуването, направено от Съда във връзка с последните разпоредби, важи и за първите (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Rodríguez Sánchez, C‑351/14, EU:C:2016:447, т. 47).

36

Ревизираното рамково споразумение позволява на младите родители да прекъснат професионалната си дейност, за да се посветят на семейните си задължения, като едновременно с това им гарантира, както е записано в клауза 5, точка 1 от това рамково споразумение, че те ще се върнат на същата длъжност или, при невъзможност, на равностойна или подобна работа, съответстваща на трудовия договор или трудовото им правоотношение, след изтичането на родителския отпуск. Така тази разпоредба гарантира връщането на работа след приключване на отпуска при същите условия като съществувалите към момента на започване на отпуска (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., TSN и YTN, C‑512/11 и C‑513/11, EU:C:2014:73, т. 39 и посочената съдебна практика).

37

От тази гледна точка клауза 5, точка 2, първо изречение от Ревизираното рамково споразумение има за цел да предотврати изгубването или ограничаването на правата, произтичащи от трудовото правоотношение, които са придобити или са в процес на придобиване и на които работникът може да се позовава към началния момент на родителския отпуск, и да се гарантира, че в края на този отпуск той ще се намира по отношение на тези права в същото положение, в което е бил преди посочения отпуск (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., Gómez-Limón Sánchez-Camacho, C‑537/07, EU:C:2009:462, т. 39 и от 22 октомври 2009 г., Meerts, C‑116/08, EU:C:2009:645, т. 39 и посочената съдебна практика).

38

Посочената разпоредба обаче не урежда правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение през периода на родителския отпуск, които съгласно клауза 5, точка 3 от Ревизираното рамково споразумение се определят от държавите членки и/или от социалните партньори. Същевременно, както е постановил Съдът, с това препращане към националното законодателство и към колективните трудови договори не се засягат минимални изисквания, определени в Ревизираното рамково споразумение, и по-конкретно уточнените в клауза 5, точки 1 и 2 от това рамково споразумение (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., Gómez-Limón Sánchez-Camacho, C‑537/07, EU:C:2009:462, т. 46 и от 22 октомври 2009 г., Meerts, C‑116/08, EU:C:2009:645, т. 45).

39

Във връзка с доводите, развити от Land Berlin, следва да се уточни, на първо място, че обратно на поддържаното от същата, работникът трябва да има правото да се върне на длъжността, която е заемал, и да запази придобитите права или правата в процес на придобиване, както гарантира клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение, дори когато родителският отпуск, ползван по силата на приложимите национални разпоредби, надвишава минималния период от четири месеца по клауза 2, точка 2 от Ревизираното рамково споразумение.

40

Действително, освен обстоятелството, изтъкнато от генералния адвокат в точка 20 от неговото заключение, че това решение се извежда имплицитно от практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2013 г., Riežniece, C‑7/12, EU:C:2013:410, т. 12, 17, 32, 50 и 51), обратната теза, защитавана от Land Berlin, не намира никакво основание в текста на Ревизираното рамково споразумение, клауза 5 от което споменава, съответно в точки 1 и 2, правото на връщане на същата работа „в края на родителския отпуск“ и правото на запазване на правата, които са били придобити или са били в процес на придобиване като такива „до края на родителския отпуск“.

41

Освен това лишаването на съответния работник от гаранцията, че ще се върне на длъжността, която е заемал преди това, и че ще продължи да се ползва от такива права, които са били придобити или са били в процес на придобиване, когато родителският отпуск надвишава минимален период от четири месеца, би могло да възпре работника да вземе решението да ползва правото си на такъв отпуск, като накърнява по този начин ефективността на това право и полезния ефект на Директива 2010/18, както и на Ревизираното рамково споразумение (решение от 13 февруари 2014 г., TSN и YTN, C‑512/11 и C‑513/11, EU:C:2014:73, т. 51), и така осуетява постигането на преследваната от Ревизираното рамково споразумение цел за съвместяване на професионалната дейност и семейния живот (решение от 27 февруари 2014 г., Lyreco Belgium, C‑588/12, EU:C:2014:99, т. 40).

42

На второ място, не може да бъде възприета и тезата на Land Berlin, според която при липсата на ефективно заемане на разглежданата по главното производство длъжност на държавен служител на изпитателен срок, за г‑жа H. не се пораждат права по клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение да се върне на посочената длъжност в края на своя родителски отпуск и да продължи да се ползва от правата, които са били придобити или са били в процес на придобиване, по-конкретно свързани с тази длъжност, към началната дата на този отпуск.

43

Понятията „работа“ и „права, придобити или в процес на придобиване“, съдържащи се в посочената клауза 5, точки 1 и 2, при липсата на изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на техния смисъл и обхват, трябва по принцип да получат самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на тези разпоредби и целта на разглежданата правна уредба (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2009 г., Meerts, C‑116/08, EU:C:2009:645, т. 41).

44

С оглед обаче на преследваните от Ревизираното рамково споразумение и Директива 2010/18 цели, припомнени в точки 29 и 30 от настоящото решение, и на обстоятелството, че клауза 5, точка 1 и точка 2, първо изречение от Ревизираното рамково споразумение, от една страна, изразява принцип на социалното право на Съюза, което е от особено значение, и от друга страна, конкретизира правото на родителски отпуск, гарантиран впрочем като основно право в член 33, параграф 2 от Хартата, тази разпоредба не може да се тълкува стеснително (вж. в този смисъл решения от 22 октомври 2009 г., Meerts, C‑116/08, EU:C:2009:645, т. 42 и от 27 февруари 2014 г., Lyreco Belgium, C‑588/12, EU:C:2014:99, т. 36).

45

Следователно е достатъчно за целите на прилагането на клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение към датата, на която г‑жа H. е започнала ползването на своя родителски отпуск, същата да е била вече назначена в качеството на държавен служител на изпитателен срок на въпросната длъжност, след процедура за подбор и повишението ѝ, ползвайки се по този начин и от възнаграждението, съответстващо на по-високата категория заплащане, в която попада тази длъжност. Обратно, обстоятелството, че към момента на назначаване заинтересованата е била в болничен отпуск поради причини, свързани с бременността, не въздейства по никакъв начин върху факта, че тази нова длъжност е станала нейна считано от този момент, така че следва да се приеме, че когато впоследствие заинтересованата е взела своя родителски отпуск, тя вече е заемала посочената длъжност и се е ползвала от придобити права или права в процес на придобиване, евентуално свързани със същата.

46

Да се възприеме предлаганото от Land Berlin тълкуване, би означавало впрочем да бъдат възпирани засегнатите работници да вземат родителски отпуск и да бъдат осуетени целите, преследвани от посоченото споразумение.

47

На трето място, следва да се разгледа въпросът дали, като не предвижда никакво удължаване на изпитателния срок, когато държавният служител, назначен на ръководна длъжност с изпитателен срок, е в положение на родителски отпуск, правна уредба като разглежданата по главното производство нарушава клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение.

48

На първо място, що се отнася до правата, предоставени от клауза 5, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение на работника в родителски отпуск, а именно да се върне на същата длъжност или, при невъзможност, на равностойна или подобна работа, съответстваща на трудовия договор или трудовото му правоотношение, след изтичането на този отпуск, от акта за преюдициално запитване е видно, че член 97 от LBG, от една страна, има за автоматична последица да изключи възможността държавен служител, намиращ се в положението на жалбоподателката по главното производство, след изтичането на родителския си отпуск да се върне на длъжността с изпитателен срок, която е заемал преди този отпуск. Действително, тъй като заинтересованата е била в родителски отпуск през разрешеното времетраене на изпитателния срок, поради което не е могла да упражнява функциите, присъщи на тази длъжност, не е могла и да докаже своята годност да бъде назначена окончателно на същата, е безспорно, че при завръщането си от отпуск тя не е могла да се върне на посочената длъжност.

49

От друга страна, посочената национална правна уредба има също така за автоматична последица — както произтича от акта за преюдициално запитване — да изключи възможността на заинтересованата след изтичането на родителския ѝ отпуск да бъде предложена длъжност на държавен служител на изпитателен срок, равностойна или подобна на тази, която е заемала преди този отпуск, при положение че двегодишният период, през който ѝ е било разрешено да работи на изпитателен срок, за да докаже своята годност да заема длъжност с ръководна функция, тогава е бил изтекъл и не е могъл да бъде продължен.

50

От това следва, че клауза 5, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение не допуска правна уредба като разглежданата по главното производство.

51

На второ място, що се отнася до клауза 5, точка 2, първо изречение от Ревизираното рамково споразумение, която предвижда запазването на „придобити права или права в процес на придобиване“ като такива, е важно да се припомни, че това понятие обхваща всички права и предимства, в пари или в натура, произтичащи пряко или косвено от трудовото правоотношение, които работникът може да претендира от работодателя към началната дата на родителския отпуск (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2009 г., Meerts, C‑116/08, EU:C:2009:645, т. 43).

52

Сред тези права и предимства са тези, произтичащи от разпоредбите, които установяват условията за достъп до по-високо равнище в професионалната йерархия, тъй като същите действително произтичат от трудовото правоотношение (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2004 г., Sass, C‑284/02, EU:C:2004:722, т. 31). Такъв е в конкретния случай правото на държавен служител, регламентирано в член 97 от LBG, евентуално да получи окончателно повишение на длъжност с ръководна функция, като премине, при изпълнението на трудовото правоотношение в служба на Land Berlin и след предварително проведена процедура за подбор, изпитателен срок с определена продължителност.

53

Трябва да се констатира обаче в това отношение, че вследствие на факта, че г‑жа H. е била в родителски отпуск, член 97 от LBG в конкретния случай е имал за последица да я лиши от всякаква възможност да докаже способността си да изпълнява длъжността с ръководна функция, към която се стреми, и да бъде съответно окончателно повишена на тази длъжност след края на изпитателния срок, за който е била подбрана преди посочения отпуск.

54

От това следва, че клауза 5, точка 2, първо изречение от Ревизираното рамково споразумение също не допуска правна уредба като разглежданата по главното производство. Тъй като е от естество да възпре работника, намиращ се в положение като това на г‑жа H., да вземе решението да ползва правото си на родителски отпуск, посочената правна уредба накърнява освен това ефективността на това право, гарантирано от Ревизираното рамково споразумение.

55

По отношение на съображенията, изтъкнати от запитващата юрисдикция, според които разпоредбите на член 97, параграф 1 и параграф 2, второ изречение от LBG могат да представляват разпоредби на „националното законодателство“ по смисъла на клауза 5, точка 2, второ изречение от Ревизираното рамково споразумение, от които в края на родителския отпуск могат да произтекат промени на правата на работника като разглежданите в главното производство, следва още в началото да се отбележи, че съществуват различия между текстовете на различните езици на тази разпоредба. Всъщност текстовете на някои езици, например немски, гласят, че правата, които са придобити или са в процес на придобиване, включително промените, произтичащи наред с останалото от националното законодателство, се запазват в края на родителския отпуск, докато текстът на френски език от своя страна предвижда, че се запазват, в края на родителския отпуск, правата по клауза 5, точка 2, първо изречение от посоченото ревизирано рамково споразумение, както и промените, внесени, наред с останалото, „в националното законодателство“.

56

В това отношение трябва да се припомни, че според установената съдебна практика в случай на несъответствие между текстовете ѝ на различните езици разглежданата разпоредба на правото на Европейския съюз трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, към която тя спада (вж. по-конкретно решения от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 46 и от 26 април 2017 г., Popescu, C‑632/15, EU:C:2017:303, т. 35).

57

В конкретния случай предвид целите, преследвани от Ревизираното рамково споразумение, припомнени в точки 29 и 30 от настоящото решение, както и значението на закрилата, предоставена на работниците по силата на клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение, подчертана в точка 44 от същото решение, клауза 5, точка 2, второ изречение от това Ревизирано рамково споразумение не може да се тълкува по начин, който накърнява полезния ефект на закрилата, предоставена на работниците по силата на клауза 5, точка 2, първо изречение от това рамково споразумение. Такъв обаче би бил случаят, ако се приеме, че при обстоятелства като разглежданите по главното производство е възможно да се обоснове по силата на клауза 5, точка 2, второ изречение от Ревизираното рамково споразумение погасяването на право на работник, което е било придобито или в процес на придобиване, поради факта че националното законодателство предвижда, че такова право се губи с изтичането на срок, чието продължаване е невъзможно и който продължава да тече през отсъствието на засегнатия работник, произтичащо от неговия родителски отпуск.

58

На четвърто и последно място, следва да се разгледа питането на запитващата юрисдикция дали нарушенията на правата, гарантирани от клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение, произтичащи по този начин от прилагането на член 97 от LBG, биха могли при необходимост да бъдат обосновани с целта на изпитателния срок, разглеждан по главното производство, която е да се даде възможност за оценка на годността за изпълнение на длъжността с ръководна функция при постоянно назначаване, годност, която може да се установи само при ефективно изпълнение на характерните за тази длъжност задължения през продължителен период.

59

В това отношение трябва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 30 от своето заключение, че Ревизираното рамково споразумение не съдържа нито една разпоредба, позволяваща дерогиране на така гарантираните права. При всички положения извършените в дадения случай нарушения на същите изобщо не изглеждат необходими за постигането на така преследваната цел. Действително цел като изложената от запитващата юрисдикция може да се окаже съхранена посредством определени мерки, предназначени да позволят, както изисква клауза 5, точка 2, първо изречение от Ревизираното рамково споразумение, започналият процес на професионално израстване да бъде напълно запазен и изпитателният срок — продължен, за изискуемото времетраене след края на родителския отпуск, било на длъжността, заемана към началния момент на този отпуск, било — при явна невъзможност — на равностойна или подобна длъжност, както изисква клауза 5, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение.

60

Не може да се възприеме и доводът на Land Berlin, според който фактът, че работодателят трябва да гарантира връщането на работника на заеманата преди това от него длъжност през период, който може да достигне максималната продължителност на разрешения родителския отпуск, т.е. в Германия, три години, като при необходимост е длъжен да запази длъжността свободна през този период, е от естество да застраши доброто функциониране на службите на този Land или, в частния сектор, дори самото съществуване на предприятието.

61

Съгласно клауза 3, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск, и по-конкретно разрешената продължителност на същия, се определят от държавите членки, и то при спазване на минималните изисквания на посоченото рамково споразумение. Както обаче е видно от самия текст на посочената клауза 3, точка 1, нуждите на работодателите, и по-конкретно свързаните с функционирането и устройството на предприятията, особено на малките предприятия, фигурират по подобие на нуждите на работниците сред критериите, с оглед на които държавите членки и/или социалните партньори трябва да определят при необходимост условията за достъп до родителски отпуск и подробните правила за прилагане на същия.

62

При това положение не може да се приеме, че след като веднъж е определена в изпълнение на посочената разпоредба разрешената продължителност на отпуска, работниците, които са взели родителски отпуск за така разрешения период, биха могли, в името на същите тези нужди, да се окажат лишени от минималните изисквания, гарантирани от Ревизираното рамково споразумение, каквито са в частност закрепените в клауза 5, точки 1 и 2 от същото.

63

С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос и на първата част от третия въпрос трябва да се отговори, че клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя окончателното повишаване на ръководна длъжност в държавната служба от предварителното успешно преминаване на двегодишен изпитателен срок на тази длъжност от страна на подбрания кандидат и по силата на което условие, ако такъв кандидат е бил през по-голямата част от този изпитателен срок в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск, посоченият изпитателен срок изтича по силата на закона с изтичането на този период от две години, без да е възможно да бъде продължен, като заинтересованото лице вследствие на това се връща, след завръщането си от родителски отпуск, на по-ниската длъжност — както в служебната йерархия, така и по отношение на възнаграждението — която е заемал преди назначаването му на длъжност с посочения изпитателен срок. Така допуснатите нарушения на тази клауза не могат да бъдат обосновани с целта, преследвана от същия изпитателен срок, която е да се даде възможност за оценка на годността за изпълнение на длъжността с ръководна функция при постоянно назначаване.

64

Предвид отговора, даден на първия въпрос и на първата част от третия въпрос, не следва да се отговаря на втория въпрос и на втората част от третия въпрос.

65

С четвъртия и петия си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи какви последици, произтичащи от правото на Съюза, се прикрепват при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство към несъвместимостта на правна уредба като разглежданата по главното производство с клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение.

66

Като начало следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС (вж. по-конкретно решение от 24 януари 2012 г., Dominguez, C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 24 и цитираната съдебна практика). Такъв е случаят и при наличие на споразумения, каквото е Ревизираното рамково споразумение, които са въведени с директива на Съвета, от която същите са неразделна част (вж. по аналогия решение от 16 септември 2010 г., Chatzi, C‑149/10, EU:C:2010:534, т. 43 и 44).

67

В конкретния случай запитващата юрисдикция обаче изрично подчертава в акта за преюдициално запитване, че такова съответстващо тълкуване не е възможно, що се отнася до разглежданата по главното производство правна уредба.

68

При тези условия е важно да се припомни също така, че както е видно от постоянната съдебна практика, във всички случаи, когато с оглед на тяхното съдържание разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат право да се позовават на тях срещу държавата членка, по-специално в качеството ѝ на работодател. Съдът впрочем вече е постановявал, че е допустимо тази съдебна практика да се приложи по отношение на споразумения, които подобно на Рамковите споразумения за родителския отпуск са плод на диалог между социалните партньори на равнище Европейски съюз и са въведени съобразно съответното правно основание на всяко от тях чрез директива на Съвета, от която са неразделна част (вж. в този смисъл решение от 22 април 2010 г., Zentralbetriebsrat der Landeskrankenhäuser Tirols, C‑486/08, EU:C:2010:215, т. 22 и 23).

69

Клауза 5, точка 1 и точка 2, първо изречение от Ревизираното рамково споразумение обаче закрепва общо и недвусмислено правата на работника да се върне на своята длъжност или при невъзможност — на равностойна или подобна длъжност, и да запази правата, които вече са придобити или са в процес на придобиване към датата, на която започва неговият родителски отпуск, към крайната дата на същия. Следователно тези разпоредби с оглед на тяхното съдържание са безусловни и достатъчно точни, за да може правен субект да се позовава на тях и те да бъдат приложени от съда (вж. по аналогия решение от 16 юли 2009 г., Gómez-Limón Sánchez-Camacho, C‑537/07, EU:C:2009:462, т. 36).

70

От това следва съгласно практиката на Съда, че когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да приложат правото на Съюза в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост оставят без приложение разпоредбите от вътрешното право, които са в противоречие с него (решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 40 и цитираната съдебна практика).

71

Следователно запитващата юрисдикция трябва да провери дали при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство Land Berlin в качеството си на работодател е била наистина в невъзможност да гарантира на г‑жа H. връщане на нейната длъжност след изтичането на нейния родителски отпуск и при утвърдителен отговор — да се увери, че тогава ѝ се предоставя, както изисква клауза 5, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение, равностойна или подобна длъжност, съответстваща на трудовия ѝ договор или на трудовото ѝ правоотношение, за да може тя да продължи на въпросната длъжност изпитателен срок при условия, които освен това съответстват на изискванията, произтичащи от клауза 5, точка 2 от това рамково споразумение (вж. по аналогия решение от 20 юни 2013 г., Riežniece, C‑7/12, EU:C:2013:410, т. 51).

72

Колкото до обстоятелството, че на длъжността с ръководна функция, на която г‑жа H. е била назначена на 18 октомври 2011 г. със срок за изпитване, след излизането ѝ в родителски отпуск на 30 май 2012 г., е бил назначен окончателно друг служител вследствие на процедура за подбор, проведена през второто шестмесечие на 2012 г., трябва да се отбележи, че Land Berlin не е обяснила пред Съда поради каква причина ѝ е било обективно невъзможно да направи така, че г‑жа H. да се върне на съответната длъжност с ръководна функция на изпитателен срок след изтичането на нейния отпуск. Тази Land не излага по-конкретно обективните причини, поради които е била в невъзможност да запази длъжността временно свободна или при необходимост да назначи за преходен период друг държавен служител до завръщането на г‑жа H.

73

Макар Съдът вече да е признал, че за да осигури разумно управление на предприятието си, работодателят е свободен да реорганизира структурите си, той уточнява също така, че това е, при условие че спазва приложимите разпоредби на правото на Съюза (вж. по аналогия, във връзка с рамковото споразумение от 1995 г., решение от 20 юни 2013 г., Riežniece, C‑7/12, EU:C:2013:410, т. 36).

74

Следователно в този контекст работодателят носи тежестта да установи пред запитващата юрисдикция, че за него по обективни причини е било невъзможно да направи така, че жалбоподателката по главното производство да се върне след изтичането на нейния родителски отпуск на ръководната длъжност, на която е била назначена на изпитателен срок, преди да вземе този отпуск.

75

Ако се предположи, че запитващата юрисдикция приеме наличието на такава невъзможност в конкретния случай, тогава и при всички случаи длъжността, на която Land Berlin е преназначила г‑жа H. с оглед на нейното връщане на работа след изтичането на родителския отпуск, не може да се счита за „равностойна или подобна“ на ръководната длъжност, заемана от заинтересованата към началния момент на този отпуск, по смисъла на клауза 5, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение, тъй като е безспорно, че същата е била преназначена на длъжността, която е заемала, преди да бъде повишена на тази ръководна длъжност, а именно по-ниска длъжност както в служебната йерархия, така и по отношение на възнаграждението.

76

Спазването на посочената клауза 5, точка 1 изисква действително Land Berlin да назначи г‑жа H., в качеството на държавен служител на изпитателен срок, на ръководна длъжност, която се характеризира най-малкото с ранг в служебната йерархия, ниво на възнаграждението и ръководни функции, съответстващи на тези на длъжността, за която тя е била първоначално подбрана.

77

По-нататък, запитващата юрисдикция трябва да се увери, че продължаването на изпитателния срок на първоначално заеманата ръководна длъжност или, при обективно установена невъзможност, на равностойна или подобна длъжност, се извършва — по отношение на продължителността на изпитателния срок — при спазване на изискванията, произтичащи от клауза 5, точка 2 от Ревизираното рамково споразумение.

78

Такова спазване предполага, че в края на своя родителски отпуск г‑жа H. запазва възможността да продължи изпитателния срок на една от тези две длъжности по такъв начин, че да премине ефективно изпитателен срок с обща продължителност, идентична на тази, от която би се ползвала, ако не беше взела родителски отпуск. Всъщност заинтересованата трябва да продължи да се ползва, след изтичането на своя родителски отпуск, от същите възможности да докаже своята годност да изпълнява заеманата ръководна длъжност и следователно от същата перспектива за евентуално окончателно назначаване на тази длъжност в края на посочения изпитателен срок.

79

Накрая, що се отнася до евентуалното изискване, състоящо се в обуславяне на назначаването на жалбоподателката по главното производство, в качеството ѝ на държавен служител на изпитателен срок, на подобна или равностойна ръководна длъжност от предварителното провеждане на нова процедура за подбор, трябва да се констатира, че то е от естество да лиши от съдържание правото, от което се ползва работник като разглеждания по главното производство, взел родителски отпуск, да бъде преместен на подобна или равностойна длъжност при условията, предвидени в клауза 5, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение, за да продължи изпитателен срок в условия, които впрочем да съответстват на изискванията, произтичащи от клауза 5, точка 2, първо изречение от това рамково споразумение (вж. по аналогия решение от 20 юни 2013 г., Riežniece, C‑7/12, EU:C:2013:410, т. 54).

80

Всъщност, като се изключи обстоятелството, че заинтересованата вече е участвала в такава процедура за подбор, довела до нейното назначаване като държавен служител на изпитателен срок на ръководната длъжност, заемана към началния момент на нейния родителски отпуск, такава процедура за подбор би имала за последица да забави още повече назначаването на заинтересованата на тази нова длъжност и следователно възможността за нея да докаже годността си да бъде окончателно назначена на тази длъжност. Тя би имала за последица освен това и още по-съществено, да придаде на това назначение алеаторен характер, тъй като тогава то би било в зависимост от резултатите от посочената процедура за подбор.

81

При това положение изискване като споменатото в точка 79 от настоящото решение не може да бъде прието и следователно запитващата юрисдикция трябва да остави същото без приложение съобразно припомнената в точка 70 от настоящото решение съдебна практика.

82

Предвид гореизложените съображения на четвъртия и петия въпрос трябва да се отговори, че запитващата юрисдикция трябва, като при нужда остави без приложение разглежданата по главното производство национална правна уредба, да провери, както изисква клауза 5, точка 1 от Ревизираното рамково споразумение, дали при обстоятелства като тези в делото по главното производство съответната Land в качеството си на работодател е била наистина в обективна невъзможност да позволи на заинтересованата връщане на нейната длъжност след изтичането на нейния родителски отпуск, и при утвърдителен отговор — да гарантира, че ѝ се предоставя равностойна или подобна длъжност, съответстваща на трудовия ѝ договор или на трудовото ѝ правоотношение, без това предоставяне на длъжност да бъде обусловено от предварителното провеждане на нова процедура за подбор. Посочената юрисдикция трябва също така да гарантира възможността на заинтересованата след края на този родителски отпуск да продължи на длъжността си, на която по този начин е възстановена или новоназначена, изпитателен срок при условия, които съответстват на изискванията, произтичащи от клауза 5, точка 2 от Ревизираното рамково споразумение.

83

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: