1. 

С настоящите жалби г‑н Kenzo Tsujimoto (наричан по-нататък „г‑н Tsujimoto“) иска от Съда да отмени две решения на Общия съд от 2 декември 2015 г., Tsujimoto/СХВП ( 2 ) и Tsujimoto/СХВП ( 3 ). Съдът поиска в настоящото заключение да се фокусирам върху една част от жалбата на г‑н Tsujimoto, а именно тълкуването на относителните основания за отказ на регистрация на марка, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността ( 4 ). Въпросът, който следва да се разгледа, е дали словната марка „KENZO ESTATE“, която г‑н Tsujimoto иска да регистрира като марка на ЕС, попада в обхвата на израза „използване[…] без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка“ в тази разпоредба. Г‑н Tsujimoto твърди, че тъй като тази марка се състои отчасти от неговото собствено име — Kenzo, регистрацията ѝ би представлявала използване с основателна причина и следователно член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 не се прилага.

2.

Съображение 7 гласи, че „[п]равото върху марка на [ЕС] не може да бъде придобито, освен чрез регистрация, а такава се отказва именно ако марката няма отличителен характер, ако тя е незаконна или ако това е в противоречие с по-ранни права“.

3.

Член 8 предвижда основанията за определяне дали следва да се откаже регистрация на заявена марка, когато е образувано производство по възражение на притежателя на по-ранна марка. Съществуват две основания. Регистрацията на заявена марка следва да се откаже, „когато тя е идентична с по-ранната марка и когато стоките или услугите, за които се иска регистрация, са идентични със стоките и услугите, за които е защитена по-ранната марка“ (член 8, параграф 1, буква а). Регистрацията се отказва още „когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка“ (член 8, параграф 1, буква б). За целите на член 8, параграф 2 по-ранни марки означават по-специално марки на ЕС (член 8, параграф 2, буква а), подточка i).

4.

Член 8, параграф 5 гласи: „При възражение на притежателя на по-ранна марка по смисъла на параграф 2 се отказва регистрация на марката, за която е била подадена заявката, когато тя е идентична или сходна на по-ранна марка и тя трябва да бъде регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка, когато, в случай на по-ранна марка на [ЕС], тя се ползва с репутация в [Европейския съюз], а в случай на по-ранна национална марка, тя се ползва с репутация в съответната държава членка, и когато използването без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка, извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или би я увредило“ ( 5 ).

5.

Текст, сходен с този на член 8, параграф 5, е използван в член 9 („Права, предоставени от марката на [ЕС]“) в раздел 2 („Действие на марката на [ЕС]“). Член 9, параграф 1 изброява обстоятелствата, при които притежателят на марка на ЕС е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва знаци в процеса на търговия. Съгласно член 9, параграф 1, буква в) това включва „всеки знак, който е идентичен или сходен на марката на [ЕС] за стоки или за услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана марката на [ЕС], когато тя има репутация в [Европейския съюз] и използването на този знак без основателна причина извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на марката на [ЕС] или ги уврежда“ ( 6 ).

6.

Раздел 2 включва още член 12 („Ограничения на действието на марката на [ЕС]“). Този член предвижда:

„Марката на [ЕС] не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват в процеса на търговия:

при положение че ги използва в съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията“.

7.

Съгласно член 15 от Регламент № 207/2009, ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на ЕС не е била реално използвана от притежателя за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, могат да бъдат наложени определени санкции. Също така (съгласно член 51) правата на притежателя могат да се прекратят, ако през непрекъснат период от пет години марката не е била реално използвана. В същия смисъл член 54 предвижда, че когато притежателят е търпял в продължение на пет последователни години използването на последваща марка на ЕС в Европейския съюз, като е знаел за това използване, не може повече да иска обявяване на недействителност, нито да се противопоставя на използването на последващата марка.

8.

На 21 януари 2008 г. г‑н Tsujimoto подава заявка за международна регистрация на словния знак „KENZO ESTATE“ (наричан по-нататък „заявената марка“) като марка на тогавашната Европейска общност. Стоките, за които се иска регистрация, попадат в клас 33 от Ницската спогодба ( 7 ); те съответстват на описанието: „Вино, алкохолни напитки от плодове, западни ликьори (общо)“. На 17 март 2008 г. тази заявка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 12/2008. На 16 декември 2008 г. Kenzo SA (встъпилата страна в производството пред Общия съд, наричана по-нататък „Kenzo“) подава възражение съгласно член 41 от Регламент № 207/2009, позовавайки се на член 8, параграф 5 от същия регламент. Възражението се основава на по-ранната марка на ЕС „KENZO“, регистрирана на 20 февруари 2001 г. за стоки по-специално от класове 3, 18 и 25 от Ницската класификация ( 8 ). На 20 декември 2011 г. отделът по споровете отхвърля възражението. Kenzo обжалва това решение пред апелативния състав.

9.

На 22 май 2013 г. апелативният състав уважава изцяло жалбата на Kenzo. Според него са налице трите кумулативни изисквания по член 8, параграф 5: i) разглежданите марки са в голяма степен сходни за значителна част от съответните потребители; ii) противно на мнението на отдела по споровете, по-ранната марка се ползва с репутация; и iii) заявената марката би следвала проправения от по-ранната марка път. Апелативният състав стига до извода, че съществува риск заявената от г‑н Tsujimoto марка да извлече неоснователно полза от репутацията на по-ранната марка „KENZO“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

10.

На 8 август 2013 г. г‑н Tsujimoto подава жалба срещу това решение пред Общия съд, като изтъква две основания. Той твърди, че апелативният състав е нарушил член 76, параграф 2 ( 9 ) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Общият съд отхвърля изцяло жалбата и осъжда г‑н Tsujimoto да заплати съдебните разноски.

11.

На 18 август 2009 г. г‑н Tsujimoto подава нова заявка за международна регистрация на словния знак „KENZO ESTATE“ (наричан по-нататък „заявената марка“) като марка на тогавашната Европейска общност. Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, са от класове 29, 30, 31, 35, 41 и 43 от Ницската класификация ( 10 ). Заявката за регистрация е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 44/2009 от 16 ноември 2009 г. На 12 август 2010 г. Kenzo подава възражение съгласно член 41 от Регламент № 207/2009, като се позовава на член 8, параграф 5 от същия регламент. Възражението отново се основава на по-ранната словна марка „KENZO“, регистрирана на 20 февруари 2001 г. за стоки по-специално от класове 3, 18 и 25 от Ницската класификация.

12.

С решение от 24 май 2012 г. отделът по споровете отхвърля възражението на Kenzo. На 23 юли 2012 г. Kenzo обжалва това решение пред апелативния състав, който с решение от 3 юли 2013 г. частично уважава жалбата на Kenzo. Апелативният състав констатира по отношение на стоките от класове 29—31 (обхванати от заявената от г‑н Tsujimoto регистрация), че те не се разглеждат като луксозни стоки и не се свързват неизменно със света на блясъка или модата. Според него те са обикновени масово консумирани храни, които могат да бъдат закупени във всеки квартален магазин и имат само периферна връзка със стоките на Kenzo. Поради това апелативният състав отхвърля възражението по отношение на тези стоки. Той обаче уважава възражението във връзка със стоките и услугите от класове 35, 41 и 43 от Ницската класификация.

13.

На 26 септември 2013 г. г‑н Tsujimoto подава жалба срещу това решение пред Общия съд. Той твърди, че апелативният състав е нарушил член 76, параграф 2 и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Общият съд отхвърля изцяло жалбата и осъжда г‑н Tsujimoto да заплати съдебните разноски.

14.

По двете разглеждани дела г‑н Tsujimoto иска от Съда:

15.

EUIPO и Kenzo искат от Съда да отхвърли и двете жалби и да осъди г‑н Tsujimoto да заплати съдебните разноски.

16.

И по двете дела г‑н Tsujimoto изтъква две основания за обжалване. Първо, той твърди, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009. С второто си основание, което се състои от четири части, г‑н Tsujimoto твърди, че Общият съд е нарушил член 8, параграф 5 от същия регламент. Четвъртата част в рамките на това основание е еднаква по дело C‑85/16 P и дело C‑86/16 P. Тази част повдига нов правен въпрос и поради това в настоящото заключение ще се фокусирам само върху нея.

17.

Г‑н Tsujimoto твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Знакът, който той е заявил за регистрация („KENZO ESTATE“), включва неговото собствено име и поради това използването на този знак е с основателна причина. Освен това г‑н Tsujimoto твърди, че мотивите на Общия съд са недостатъчни, тъй като в тях само се посочва, че „не е доказано използване с основателна причина“. Според него тази юрисдикция е допуснала грешка, като не е постановила, че апелативният състав е трябвало да мотивира извода си, че използването на собственото име на г‑н Tsujimoto в знака „KENZO ESTATE“ е използване без основание.

18.

Според Общия съд апелативният състав правилно е решил, че с регистрацията на марката, за която е подал заявка г‑н Tsujimoto, би се създала опасност от неоснователно извличане на полза от репутацията на по-ранната марка. Той потвърждава констатацията на състава, че марката на г‑н Tsujimoto „[…] би следвала проправения път от по-ранната марка, като се възползва от нейната привлекателност, репутация и престиж, и като използва без каквато и да било финансова компенсация положените от [Kenzo] търговски усилия за създаването и поддържането на нейния образ“ ( 11 ).

19.

Общият съд припомня в своето решение, че според г‑н Tsujimoto апелативният състав е нарушил член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, тъй като не е взел предвид довода, че той просто иска да регистрира собственото си име като марка ( 12 ). Общият съд постановява следното:

„Следва да се посочи, че апелативният състав е отговорил на довода на жалбоподателя, като е заявил, че „не е доказано използване с основателна причина“ (точка 50 от спорното решение). Безспорно това е лаконичен, но задоволителен отговор. Регламент № 207/2009 не предоставя безусловно право да се регистрира име като марка на Общността (вж. в този смисъл решение от 25 май 2011 г., Prinz von Hannover/СХВП (Изображение на герб), T‑397/09, EU:T:2011:246, т. 29), още по-малко да се регистрира собствено име като марка. Следователно фактът, че собственото име на жалбоподателя е Kenzo, не е достатъчен, за да съставлява основателна причина за използването на марката, чиято регистрация се иска, по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 […]

Следователно четвъртата част от второто основание следва да бъде отхвърлена“ ( 13 ).

20.

Доводът на г‑н Tsujimoto, че мотивите в решенията на Общия съд са незадоволителни, по същество е оплакване, че Общият съд не е изложил мотиви в потвърждение на решенията на апелативния състав, в които се приема, че използването на собственото му име в заявената марката представлява използване без основателна причина по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

21.

Задължението за мотивиране произтича от член 36 от Статута на Съда, приложим към Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и на член 117 от Процедурния правилник на Общия съд ( 14 ). Съгласно постоянната съдебна практика Съдът не задължава Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора, и мотивирането на Общия съд следователно може да бъде имплицитно, при условие че позволява на заинтересуваните лица да установят причините, поради които последният не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол ( 15 )

22.

От обжалваните съдебни решения е видно, че Общият съд е разгледал довода на г‑н Tsujimoto относно използването на неговото собствено име. Общият съд е на мнение, че макар отговорът на апелативния състав да е „лаконичен“, той е задоволителен ( 16 ). Действително Общият съд не е изложил подробно становището си относно тълкуването на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Въпреки това тази юрисдикция изрично посочва, че според нея твърдението, че използването на собствено име само по себе си представлява основателна причина по смисъла на тази разпоредба, е недостатъчно. Поради това считам, че от решението на Общия съд е възможно да се установи защо той е отхвърлил основанието на г‑н Tsujimoto в това отношение.

23.

По същество г‑н Tsujimoto смята, че трябва да може да регистрира марката „KENZO ESTATE“, тъй като използва добросъвестно думата „Kenzo“, която е неговото собствено име.

24.

Не съм съгласна с г‑н Tsujimoto. Според мен от факта, че той носи името Kenzo, не следва, че използването на заявената от него марка би представлявало използване „с основателна причина“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Словната марка „Kenzo“ е регистрирана през 2001 г., около осем години преди заявката за регистрация на г‑н Tsujimoto. Правата върху тази марка са защитени съгласно Регламент № 207/2009, като предоставената защита не отпада само защото Kenzo се оказва сравнително често срещано собствено име в Япония.

25.

Ще започна анализа си с някои предварителни бележки. Безспорно е, че в разглежданите случаи словната марка „Kenzo“ е „по-ранната марка“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 207/2009. В точка 54 от обжалваните съдебни решения Общият съд потвърждава констатацията на апелативния състав, че марката на г‑н Tsujimoto „би следвала проправения път от по-ранната марка“ и по този начин би навредила на нейния притежател, Kenzo.

26.

По отношение на тълкуването на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 най-напред следва да се има предвид, че този регламент не съдържа определение на израза „използване без основателна причина на марката, за която е била подадена заявка“. Следователно това понятие трябва да се тълкува в светлината на общия разум и на целите на системата, от която то е част, като по-специално трябва да се отчита и контекстът на разпоредбата, която го съдържа ( 17 ).

27.

Второ, в рамките на установената с Регламент № 207/2009 система член 8 е озаглавен „Относителни основания за отказ“. Той определя правилата за разрешаване на спорове в случаите, в които по-ранна марка създава права за притежателя ѝ към момента, в който е подадена последваща заявка за регистрация. Член 9 посочва правата, които марката на ЕС предоставя на притежателя. Съгласно тази разпоредба той е оправомощен да забрани на всяко трето лице (при липса на негово съгласие) да използва идентичен или сходен знак за стоки или за услуги, които са идентични с тези, за които е регистрирана марката на ЕС (член 9, параграф 1, буква а). Освен това той може да забрани използването на всеки знак, за който поради неговата идентичност или сходство с марката на ЕС и поради идентичността или сходството на стоки или услуги, обхванати от тази марка и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание (член 9, параграф 1, буква б). Текстът на член 9, параграф 1, буква в) (който разглежда „използването без основателна причина“) е сходен с последното условие в член 8, параграф 5. Считам, че тези две разпоредби следва да се тълкуват в съзвучие, за да се гарантира съгласуваното тълкуване на Регламент № 207/2009 ( 18 ).

28.

Трето, Регламент № 207/2009 и Директивата за марките имат общ исторически контекст, като тяхната обща цел е да установят европейски режим на марките на ЕС ( 19 ). Разпоредбите от тази директива, съответстващи на член 8, параграф 5 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, са съответно член 4, параграф 4, буква а) и член 5, параграф 2. Затова ми се струва подходящо при разглеждането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 да се позовавам на съществуващата съдебна практика по тълкуването на съответстващите разпоредби от Директивата за марките. Съдът вече се е произнесъл, че тълкуването на член 5, параграф 2 от Директивата за марките се отнася и за член 4, параграф 4, буква а) от същата директива ( 20 ). Смятам, че същият подход е приложим по отношение на член 8, параграф 5 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

29.

По отношение на общата структура на Регламент № 207/2009, решението на Съда по дело Levi Strauss ( 21 ) предоставя някои полезни насоки, които според мен могат да се приложат по аналогия. Законодателната уредба изисква при определяне обхвата на защитата на тези права да се отчита поведението на притежателя ( 22 ).

30.

Така член 15 предвижда, че ако след приключване на процедурата по регистрацията марката на Общността не е била реално използвана от притежателя в съответната държава членка за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, тази марка подлежи на санкциите, предвидени в Регламент № 207/2009, освен ако има основателна причина за неизползването. Съгласно член 51 от Регламент № 207/2009 правата на притежателя на марката на ЕС могат да бъдат прекратени, ако през непрекъснат период от пет години марката не е била реално използвана или ако е станала, в резултат на действието на своя притежател, обичайно наименование на стока или услуга. Накрая, съгласно член 54, когато притежателят на по-ранна марка в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, регистрирана в Европейския съюз, като е знаел за това използване, той по принцип не може повече да иска обявяването на последващата марка за недействителна, нито да се противопоставя на използването на последващата марка на основание на по-ранната марка, за стоките или услугите, за които е била използвана последващата марка ( 23 ).

31.

Тези разпоредби показват, че като цяло целта на Регламент № 207/2009 е постигането на подходящ баланс. Интересът на притежателя на дадена марка е да се запази основната ѝ функция в рамките на Европейския съюз. Тази функция е да гарантира на потребителя или на крайния ползвател какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга, като му позволява да различи без вероятност от объркване тази стока или услуга от такива с друг произход. Притежателят трябва да бъде защитен от конкуренти, които биха искали да злоупотребят с положението и репутацията на неговата марка, като продават продукти, които неправомерно носят тази марка. От другата страна на везните се намират интересите на други икономически оператори да притежават марки, с които да могат да обозначават своите продукти и услуги ( 24 ).

32.

Следователно защитата на правата, която притежателят на дадена марка черпи от Регламент № 207/2009, не е безусловна, тъй като, за да се постигне баланс между двете групи интереси, тази защита е ограничена по-специално до случаите, когато въпросният притежател проявява достатъчна бдителност, противопоставяйки се на използването от други оператори на знаци, които могат да нанесат вреди на неговата марка ( 25 ). Точно такова е положението в настоящите случаи, в които Kenzo активно възразява срещу регистрацията на заявената марка. По този начин Kenzo иска да се запази основната функция на по-ранната марка.

33.

В системата на Регламент № 207/2009 заявката на г‑н Tsujimoto за регистрация на марка, която включва неговото собствено име, представлява ли използване с основателна причина по смисъла на член 8, параграф 5 от същия регламент ( 26 )?

34.

Решението на съда по дело Leidseplein Beheer и De Vries, което се отнася до член 5, параграф 2 от Директивата за марките, определя някои принципи, които могат да са от полза при разглеждането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. В това решение Съдът посочва, че защитата, предоставена на марка с репутация, е широка. В настоящия случай Kenzo е доказало, че е налице вреда за по-ранната марка, доколкото е установено, че марката на г‑н Tsujimoto би следвала проправения от тази марка път ( 27 ). Следователно г‑н Tsujimoto трябва да докаже, че въпреки това той има основание да регистрира марката „KENZO ESTATE“ ( 28 ). Понятието за основание може не само да включва в обхвата си обективно императивни съображения, но и да се отнася до субективните интереси на трето лице, което използва знак, идентичен или сходен на марката с репутация. Това понятие не може да доведе до признаването в полза на г‑н Tsujimoto на права, свързани с регистрирана марка. Когато се докаже наличието на основание, то по-скоро задължава притежателя на марката с репутация (в случая Kenzo) да търпи използването на сходен знак ( 29 ).

35.

Прилагайки тези принципи в настоящия случай, ми се струва, че везните не натежават в полза на г‑н Tsujimoto.

36.

По дело Leidseplein Beheer и De Vries е безспорно, че третото лице (г‑н De Vries, притежател на въпросния знак) е регистрирало този знак и го е използвало преди притежателят, който се позовава на член 5, параграф 2 от Директивата за марките (Red Bull GmbH), да регистрира своята марка ( 30 ). В настоящия случай обаче г‑н Tsujimoto подава заявка за регистрация на знака „KENZO ESTATE“ осем години след регистрацията на марката на ЕС „Kenzo“ ( 31 ).

37.

Поради това не възниква въпросът дали знакът на г‑н Tsujimoto е възприеман от съответните потребители и каква е репутацията му сред тях. При тези обстоятелства самият факт, че г‑н Tsujimoto би искал да използва собственото си име като марка, не накланя везните в негова полза за целите на претеглянето на интересите, което следва да се извърши, за да се прецени дали той може да докаже използване с основателна причина.

38.

Ако се отдаде по-голяма тежест на обстоятелството, че собственото име на г‑н Tsujimoto е Kenzo, отколкото на вредата, причинена на притежателя на утвърдената марка на ЕС, това съществено би накърнило защитата, предоставена с Регламент № 207/2009. Автоматичното определяне на това използване като използване с основателна причина би означавало, че всяка по-ранна марка, която съдържа име, би била лишена от основната си функция.

39.

Използването на имена като марки далеч не е необичайно ( 32 ). Съдът е постановил, че в случаите, когато има вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, трябва да се държи сметка за особеностите на случая, като например дали въпросното лице се ползва с известност ( 33 ). Изглежда ясно, че когато име е регистрирано като марка съгласно Регламент № 207/2009, основната функция на марката е да гарантира интересите на притежателя съгласно този регламент. От това не следва (както твърди г‑н Tsujimoto), че само защото марката, която иска да регистрира, отчасти се състои от неговото собствено име, това представлява използване с основателна причина.

40.

По отношение на целите на относителните основания за отказ съображение 7 от Регламент № 207/2009 посочва, че „[регистрация] се отказва именно ако марката няма отличителен характер, ако тя е незаконна или ако това е в противоречие с по-ранни права“. Това показва, че регистрация следва да се отказва, ако се прецени, че марката, за която е подадена заявка, би била в противоречие с по-ранна марка по смисъла на член 8, параграф 5. Текстът на тази разпоредба се отнася до случаи, в които използването на марката, за която е подадена заявка, извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или би я увредило. Становището на Общия съд в точка 54 от обжалваните съдебни решения, с което се потвърждава констатацията на апелативния състав, че марката, която г‑н Tsujimoto иска да регистрира, „би следвала проправения път от по-ранната марка на Kenzo“, ясно показва, че според тази юрисдикция марката на г‑н Tsujimoto би извлякла неоснователно полза от по-ранната марка.

41.

Стигам до извода, че използването на собственото име на г‑н Tsujimoto в знака, който той иска да регистрира, не представлява използване с основателна причина по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

42.

За изчерпателност ще допълня, че притежателят на марка на ЕС няма право да забранява на трети лица да използват в процеса на търговия неговото име или адрес, при положение че ги използва в съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията ( 34 ). Следователно Регламент № 207/2009 гарантира, че лице в положението на г‑н Tsujimoto няма да бъде възпрепятствано да използва своето собствено име като наименование в процеса на търговия вследствие на по-ранната регистрация на Kenzo.

43.

Това е в съответствие с член 7 от Хартата, която гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот. Съдът многократно се е произнасял, че името на лицето е конститутивен елемент на неговата самоличност и личен живот. Ние се идентифицираме чрез имената си. Името на лицето освен това указва връзка с неговото семейство, родословие или произход и е част от личния и семейния живот ( 35 ). Фактът, че Kenzo е регистрирало често срещано собствено име (което е собствено име на г‑н Tsujimoto) като марка, обаче не води до засягане на неговия личен и семеен живот.

44.

Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение, с което слага край на производството.

45.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда: