1

Жалбоподателите, Automobile club des avocats (ACDA), Organisation des transporteurs routiers européens (OTRE), Fédération française des motards en colère (FFMC), Fédération française de motocyclisme и Union nationale des automobile clubs, са сдружения, имащи за задача защитата на участниците в движението по пътищата.

2

На 16 май 2014 г. френските власти нотифицират на Европейската комисия план за развитие на магистралите, целящ да продължи срока на някои концесии на магистрали в замяна на финансирането от засегнатите дружества на строителни дейности, които да се извършат в техните концесии.

3

На 28 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C(2014) 7850 окончателен относно държавна помощ SA.2014/N 38271 — Франция — План за развитие на магистралите (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

4

В обжалваното решение Комисията приема, че разглежданата мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, но че тази помощ може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар по силата на член 106, параграф 2 ДФЕС. При това положение тя решава да не подвига възражения срещу посочената мярка. Това решение е взето по-конкретно при отчитане на ангажиментите, поети от френските власти.

5

На 18 май 2015 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

6

С подадена в секретариата на Общия съд на 3 август 2015 г. отделна молба на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд Комисията прави възражение за недопустимост.

7

На 7 септември 2015 г. Френската република представя молба за встъпване по делото в подкрепа на исканията на Комисията.

8

Жалбоподателите не представят становище по възражението за недопустимост.

9

Те искат от Общия съд да отмени обжалваното решение.

10

Комисията моли Общия съд:

11

В подкрепа на възражението за недопустимост Комисията поддържа основно че адвокатът, представляващ жалбоподателите, не може, за целите на настоящото дело, да се счита за трето независимо от едно от тези дружества лице, тъй като той е заместник-председател на административния съвет на ACDA. Следва, че жалбата не е била подадена в съответствие с член 19, трета и четвърта алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и в съответствие с член 73, параграф 1 от Процедурния правилник.

12

При условията на евентуалност Комисията поддържа, че жалбоподателите и техните членове нямат процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, от една страна, поради това че не са лично засегнати от обжалваното решение, и от друга страна, поради това че това решение не представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение.

13

По силата на член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество.

14

В конкретния случай Общият съд приема, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, за да се произнесе, без да дава ход на делото по същество.

15

Доколкото основно повдигнатият от Комисията довод би могъл, ако бъде уважен, да доведе до недопустимостта на жалбата единствено по отношение на един от жалбоподателите, Общият съд счита за удачно да разгледа най-напред възражението за липса на абсолютна процесуална предпоставка, повдигнато при условията на евентуалност от Комисията.

16

Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

17

Така в член 263, четвърта алинея ДФЕС са разграничени три хипотези, в които жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, може да бъде обявена за допустима, като, за да се вземе становище по повдигнатото от Комисията възражение, следва да се провери дали една от тези хипотези е налице в случая.

18

Доколкото е безспорно, че обжалваното решение е било адресирано до френските власти, а не до жалбоподателите, настоящата жалба не може да бъде допустима с оглед на първата хипотеза, предвидена в член 263, четвърта алинея ДФЕС. Поради това допустимостта на посочената жалба трябва да се разгледа последователно и с оглед на другите две хипотези, предвидени в четвъртата алинея от този член.

19

При тези условия настоящата жалба е допустима по силата на втората и третата хипотеза на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако жалбоподателите са пряко и лично засегнати от обжалваното решение или ако са пряко засегнати от обжалваното решение и последното представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение.

20

Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическите или юридическите лица могат да подадат жалба за отмяна по-конкретно срещу акт на Европейския съюз, на който те не са адресати, доколкото са пряко и лично засегнати от този акт.

21

Съгласно съдебната практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).

22

Що се отнася до личното засягане, прието е, че сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на членовете си, може да бъде лично засегнато от окончателно решение на Комисията в областта на държавните помощи в две хипотези, а именно: първо, ако то може да претендира наличие на собствен интерес, по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговаряща страна, и второ, ако неговите членове, или някои от тях имат индивидуална процесуална легитимация (вж. определение от 29 март 2012 г., Asociación Española de Banca/Комисия, T‑236/10, EU:T:2012:176, т. 19 и цитираната съдебна практика).

23

В конкретния случай жалбоподателите се представят като сдружения на участниците в движението по пътищата, чиито интереси те имат за задача да защитават:

24

Освен това жалбоподателите сочат, че действат за своя сметка и в интерес на своите членове.

25

При все това, що се отнася до тях самите, жалбоподателите не изтъкват никакви доказателства за това, че собствените им интереси са засегнати. По-конкретно от преписката не става ясно те да са взели участие в процедурата, довела до приемането на обжалваното решение. По принцип Общият съд не разполага с никакво доказателство, позволяващо да се заключи, че положението на жалбоподателите при воденето на каквито и да било преговори е било засегнато от посоченото решение.

26

Следователно наличието на лично засягане зависи от това дали е допустимо членовете на жалбоподателите да поискат отмяната на обжалваното решение.

27

В това отношение следва да се констатира, че в случая жалбоподателите не посочват никакво доказателство за това, че обжалваното решение индивидуализира техните членове по същия начин както адресата си.

28

Тъкмо обратното, от преписката става ясно, че членовете на жалбоподателите са евентуално засегнати от обжалваното решение в общото им качество на участници в движението по пътищата и магистралите.

29

Всъщност в жалбата същите сочат по същество, че практикуваните във Франция тарифи от дружествата — концесионери на магистрали, са прекомерно високи и че това засяга техните членове в качеството им на ползватели на тези пътища.

30

По-специално жалбоподателите поддържат, че във Франция дружествата — концесионери на магистрали, компенсират всяко увеличение на данъци, на такси за ползване или на държавни налози, които дължат, с увеличение на цените на пътните такси и приемат най-общо увеличения на тарифите, които се оказват несъразмерно високи за ползвателите и несъответстващи на предоставената услуга.

31

Жалбоподателите изтъкват също, че във Франция прекомерните печалби, които били генерирани благодарение на пътните такси, събирани от дружествата — концесионери на магистрали, в замяна на техния ангажимент да построят, финансират и управляват магистралната мрежа, предмет на концесията, водят до механизми за свръхкомпенсиране.

32

Жалбоподателите подчертават, че това положение ще остане непроменено в бъдеще поради разрешеното от Комисията в обжалваното решение удължаване на срока на концесионните договори.

33

В това отношение следва да се отбележи, че засягането, на което се позовават жалбоподателите относно техните членове, не е различно от това, на което могат да се позоват всички засегнати ползватели на магистралите, по-конкретно относно това, че тарифите на таксите, практикувани във Франция от дружествата — концесионери на магистрали, са прекомерно високи и могат да се увеличат през периода на удължаване на срока на концесионните договори.

34

Следва, че обжалваното решение не засяга членовете на жалбоподателите поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги индивидуализира по същия начин, както адресата на това решение.

35

От това следва да се направи изводът, че жалбоподателите не са лично засегнати от обжалваното решение и следователно че не отговарят на изискването, от което зависи допустимостта във втората хипотеза на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

36

Вследствие на това не е необходимо да се определя и дали жалбоподателите са пряко засегнати от обжалваното решение.

37

Съгласно последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС физическите или юридическите лица могат да подадат жалба за отмяна на подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение и ги засяга пряко.

38

Понятието „подзаконови актове, […] които не включват мерки за изпълнение“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС следва да се тълкува с оглед целта на тази разпоредба, тоест да се избегне положение, при което частноправен субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност намиращо се в такова положение физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол едва след като е нарушило разпоредбите му, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (решение от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 27).

39

Обратно, съдебният контрол се осъществява, когато подзаконов акт включва мерки за изпълнение (вж. в този смисъл решения от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, C‑294/83, EU:C:1986:166, т. 23, от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 93 и от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 28).

40

Когато изпълнението на посочените актове е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочени в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт (решения от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, C‑294/83, EU:C:1986:166, т. 23, от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 93 и от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 29).

41

Когато изпълнението на подзаконов акт е възложено на държавите членки, физическите или юридическите лица могат да оспорят действителността на националната мярка за изпълнение пред националните юрисдикции и в рамките на това производство да изтъкнат недействителността на основния акт, което евентуално може да даде повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициални въпроси (решения от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, C‑294/83, EU:C:1986:166, т. 23, от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 93 и от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 29).

42

В конкретния случай следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение Комисията не определя специфичните и конкретни последици от обявяването на съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар нито за получателите, нито за друго лице, което би могло да бъде засегнато по някакъв начин от разглежданата мярка.

43

При все това от обжалваното решение следва, че концесионните договори, сключени между френската държава и засегнатите дружества — концесионери на магистрали, трябва да бъдат предмет на допълнителни споразумения, одобрени с декрет, за да бъдат включени в тях условията на плана за развитие, тоест по-конкретно строителните работи, които да бъдат осъществени, удължаването на срока на концесиите на магистрали, мерките, предназначени да осигурят наблюдението на строителните работи и липсата на свръхкомпенсиране, и поетите от френските власти ангажименти спрямо Комисията в рамките на процедурата, в която е била анализирана разглежданата мярка.

44

Следователно специфичните и конкретни последици от обжалваното решение спрямо жалбоподателите и техните членове са предназначени да се материализират в национални актове, които по този начин придобиват характера на мерки за изпълнение на посоченото решение по смисъла на последната част на изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 21 април 2016 г., Royal Scandinavian Casino Århus/Комисия, C‑541/14 P, непубликувано, EU:C:2016:302, т. 47).

45

Съгласно съдебната практика възможността за физическите или юридическите лица да атакуват мерките за изпълнение на акт на Съюза пред националните юрисдикции трябва да бъда гарантирана от държавите членки. Така Съдът е напомнил, че държавите членки са длъжни да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят спазването на основното право на ефективна съдебна защита (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 100 и определение от 21 април 2016 г., Royal Scandinavian Casino Århus/Комисия, C‑541/14 P, непубликувано, EU:C:2016:302, т. 51).

46

Всъщност съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 101).

47

Освен това при липсата на установени от правото на Съюза правила в тази област задача на всяка държава членка е да посочи, при спазване на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 102).

48

Следователно независимо от въпроса дали обжалваното решение представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се заключи, че настоящата жалба не отговаря на изискването относно липсата на мерки за изпълнение, от което зависи нейната допустимост с оглед на третата хипотеза, предвидена в тази разпоредба.

49

Поради това с оглед на всички предходни съображения настоящата жалба трябва да се отхвърли изцяло като недопустима, без да е необходимо произнасяне по доводите на Комисията, основани на липсата на представляване от адвокат, който е трето лице, независимо от жалбоподателите.

50

В приложение на член 142, параграф 2 от Процедурния правилник липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Френската република.

51

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

52

След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Комисията, в съответствие с искането на последната.

53

Освен това на основание член 144, параграф 10 от Процедурния правилник Френската република понася направените от нея съдебни разноски, свързани с молбата за встъпване.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

определи: