1

Настоящото дело е свързано с приетите ограничителни мерки срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна след потушаването на протестите на площад „Независимост“ в Киев (Украйна).

2

На 5 март 2014 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26). На същата дата Съветът приема Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 66, 2014 г., стр. 1).

3

Жалбоподателят, г‑н Sergiy Klyuyev, е украински бизнесмен и брат на г‑н Andriy Klyuyev, бивш началник на администрацията на президента на Украйна. Той е също така член на Върховната рада (украинския парламент).

4

В съображения 1 и 2 от Решение 2014/119 се уточнява:

5

Член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/119 предвижда следното:

„1.   Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

2.   Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на посочените в списъка в приложението физически или юридически лица, образувания или органи“.

6

Правилата за замразяването на финансовите средства са определени в следващите параграфи от същия член.

7

В съответствие с Решение 2014/119 Регламент № 208/2014 налага приемането на мерки за замразяване на финансови средства и установява правилата за замразяването им, като те по същество са описани по същия начин като установените в посоченото решение.

8

Имената на лицата, за които се прилагат Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, са посочени в списък, един и същ в приложението към Решение 2014/119 и в приложение I към Регламент № 208/2014 (наричан по-нататък „списъкът“), където са посочени по-специално основанията за включване на съответните лица в него.

9

Името на жалбоподателя фигурира в списъка със следната информация за идентифициране: „бизнесмен, брат на [Andriy Klyuyev]“ и на следното основание:

„Лице, което е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна“.

10

На 12 май 2014 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, заведена под номер T‑341/14, с която иска отмяна на Решение 2014/119 и на Регламент № 208/2014, доколкото се отнасят до него.

11

На 29 януари 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/143 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 16) и Регламент (ЕС) 2015/138 за изменение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 1).

12

С Решение 2015/143 се изясняват критериите за определяне, считано от 31 януари 2015 г., на лицата, чиито финансови средства подлежат на замразяване. По-конкретно, член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 се заменя със следния текст:

„1.   Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

За целите на настоящото решение лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, включват лица, по отношение на които украинските органи провеждат разследване:

13

Регламент 2015/138 изменя Регламент № 208/2014 в съответствие с Решение 2015/143.

14

Впоследствие Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 са изменени съответно с Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 25) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 1). Решение 2015/364 изменя член 5 от Решение 2014/119, като що се отнася до жалбоподателя, удължава до 6 юни 2015 г. срока за прилагане на ограничителните мерки. Регламент за изпълнение 2015/357 съответно заменя приложение I към Регламент № 208/2014.

15

С Решение 2015/364 и Регламент за изпълнение 2015/357 името на жалбоподателя е оставено в списъка със следната информация за идентифициране: „брат на г‑н [Andriy Klyuyev], бизнесмен“, и на следното ново основание:

„Лице, по отношение на което се провежда разследване от украинските власти за участие в присвояване на публични средства или активи и в злоупотреба със служебно положение в качеството му на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице, като по този начин се причиняват загуби на украински публични финансови средства или активи. Лице, свързано с лице от списъка [Andriy Petrovych Klyuyev], по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

16

На 5 юни 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/876 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 142, 2015 г., стр. 30) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/869 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 142, 2015 г., стр. 1). Решение 2015/876, от една страна, заменя член 5 от Решение 2014/119, като, що се отнася до жалбоподателя, удължава до 6 октомври 2015 г. срока за прилагане на ограничителните мерки, и от друга страна, изменя приложението към Решение 2014/119. Регламент за изпълнение 2015/869 съответно изменя приложение I към Регламент № 208/2014.

17

С Решение 2015/876 и Регламент за изпълнение 2015/869 името на жалбоподателя е оставено в списъка със следната информация за идентифициране: „брат на г‑н [Andriy Klyuyev], бизнесмен“ и е посочено следното ново основание:

„Лице, по отношение на което се провежда разследване от украинските власти за участие в присвояване на публични финансови средства. Лице, свързано с лице от списъка [Andriy Petrovych Klyuyev], по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

18

С писмо от 31 юли 2015 г., Съветът изпраща на жалбоподателя писмо с дата 26 юни 2015 г., [поверително] ( 2 ). В това писмо Съветът уведомява жалбоподателя, че възнамерява да остави в сила ограничителните мерки спрямо него, като уточнява какъв е срокът, определен за представяне на възражения във връзка с това. С писмо от 31 август 2015 г. жалбоподателят представя своите възражения.

19

На 5 октомври 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1781 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 259, 2015 г., стр. 23) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1777 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 259, 2015 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „актовете от октомври 2015 г.“). Решение 2015/1781, от една страна, заменя член 5 от Решение 2014/119, като, що се отнася до жалбоподателя, удължава до 6 март 2016 г. срока за прилагане на ограничителните мерки, и от друга страна, изменя приложението към Решение 2014/119. Регламент за изпълнение 2015/1777 съответно изменя приложение I към Регламент № 208/2014.

20

С Решение 2015/1781 и Регламент за изпълнение 2015/1777 името на жалбоподателя е оставено в списъка със следната информация за идентифициране: „брат на г‑н [Andriy Klyuyev], бизнесмен“ и на следното ново основание:

„Лице, по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за участие в присвояване на публични финансови средства или активи. Лице, свързано с лице от списъка [Andriy Petrovych Klyuyev], по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

21

С писмо от 6 октомври 2015 г. Съветът предава на адвокатите на жалбоподателя копие от актовете от октомври 2015 г., като ги информира за оставянето на името на жалбоподателя в списъка и отговаря на възраженията им от 31 август 2015 г. Освен това Съветът прилага към това писмо друго писмо от [поверително] с дата 3 септември 2015 г.

22

С писмо от 15 декември 2015 г. Съветът изпраща на жалбоподателя писмо [поверително] с дата 1 декември 2015 г., като посочва какъв е срокът, определен за представяне на възражения в тази връзка.

23

С решение от 28 януари 2016 г., Klyuyev/Съвет (T‑341/14, EU:T:2016:47), Общият съд отменя Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 в частта относно жалбоподателя.

24

На 4 март 2016 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/318 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 60, 2016 г., стр. 76) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 60, 2016 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2016 г.“).

25

С актовете от март 2016 г. срокът за прилагане на ограничителните мерки е удължен, по-специално що се отнася до жалбоподателя, до 6 март 2017 г., и то без да се изменя основанието за неговото включване в списъка спрямо това от актовете от октомври 2015 г.

26

С писмо от 7 март 2016 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че ограничителните мерки спрямо него са оставени в сила. Той също така отговаря на възраженията на жалбоподателя, изложени в предходните писма, и му предава актовете от март 2016 г.

27

С писмо от 12 декември 2016 г. Съветът уведомява адвокатите на жалбоподателя, че възнамерява да поднови ограничителните мерки срещу него, и прилага две писма [поверително], с дата 25 юли 2016 г. и 16 ноември 2016 г. (наричани по-нататък „писмата от 25 юли и 16 ноември 2016 г.“), като напомня какъв е бил крайният срок за представяне на възражения с оглед на ежегодното преразглеждане на ограничителните мерки. Жалбоподателят представя възраженията си на Съвета с писмо от 12 януари 2017 г.

28

На 3 март 2017 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2017/381 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 58, 2017 г., стр. 34) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 58, 2017 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2017 г.“).

29

С актовете от март 2017 г. срокът за прилагане на ограничителните мерки е удължен, по-специално що се отнася до жалбоподателя, до 6 март 2018 г., и то без да се изменя основанието за неговото посочване спрямо това от актовете от октомври 2015 г. и март 2016 г.

30

С писмо от 6 март 2017 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че ограничителните мерки спрямо него са оставени в сила. Той също така отговаря на възраженията на жалбоподателя, изложени в предходните писма, и му предава актовете от март 2017 г. Съветът посочва също така срока за представяне на възражения преди вземането на решение относно евентуалното оставяне на името му в списъка.

31

На 12 декември 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

32

На 9 март 2016 г. Съветът представя писмена защита. На същата дата той представя мотивирано искане по член 66 от Процедурния правилник на Общия съд съдържанието на някои приложения към жалбата, както и на едно приложение към писмената защита, да не бъде цитирано в документите по настоящото дело, до които има публичен достъп.

33

Писмената реплика е подадена на 29 април 2016 г.

34

На 13 май 2016 г. на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателят представя първа молба за изменение на жалбата, за да поиска отмяна и на актовете от март 2016 г., доколкото го засягат.

35

Дупликата е подадена на 27 юни 2016 г.

36

На 5 юли 2016 г. Съветът представя становището си по първата молба за изменение на жалбата.

37

Писмената фаза на производството приключва на 11 юли 2016 г.

38

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 26 юли 2016 г., жалбоподателят иска провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

39

Поради промяната в състава на съдебните състави на Общия съд, съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

40

По предложение на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството.

41

С писмо от 24 февруари 2017 г. жалбоподателят иска отлагане на съдебното заседание, насрочено на 6 април 2017 г. На 1 март 2017 г. председателят на шести състав на Общия съд уважава молбата и решава да отложи съдебното заседание за 18 май 2017 г.

42

На 4 май 2017 г. жалбоподателят представя втора молба за изменение на жалбата, за да поиска отмяната на актовете от март 2017 г., доколкото го засягат.

43

С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 8 май 2017 г., Съветът иска, от една страна, удължаване на срока за представяне на становище по втората молба за изменение на жалбата, и от друга страна, ако е необходимо, отлагане на съдебното заседание, насрочено за 18 май 2017 г. На 10 май 2017 г. председателят на шести състав на Общия съд решава да отложи съдебното заседание за 28 юни 2017 г.

44

На 14 юни 2017 г. Съветът представя становището си по втората молба за изменение на жалбата.

45

С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 15 юни 2017 г., на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник жалбоподателят иска да представи по делото копие от решението [поверително], с дата 5 март 2016 г., да спре [поверително].

46

На 16 юни 2017 г. Съветът представя искане, аналогично на посоченото в точка 32 по-горе, съдържанието на някои от приложенията към втората молба за изменение на жалбата и съдържанието на становищата по тази молба за изменение на жалбата, да не бъдат цитирани в документите по настоящото дело, до които има публичен достъп.

47

С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 23 юни 2017 г., Съветът повдига възражение за недопустимост на доказателственото искане на жалбоподателя поради късното му представяне.

48

Устните състезания на страните и техните отговори на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 28 юни 2017 г.

49

След първото и второто изменение на жалбата жалбоподателят моли Общия съд:

50

След направените по време на съдебното заседание уточнения в отговор на въпроси на Общия съд, Съветът моли Общия съд:

51

В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят изтъква пет основания: първото, липса на правна основа, второто, явна грешка в преценката, третото, нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, четвъртото, липсата на надлежно мотивиране, и петото, нарушение на правото на собственост и правото на репутация. При първото изменение на жалбата, за оспорване на актовете от март 2016 г., той излага и основание, което определя като ново и свързано с нарушението на правата, произтичащи от член 6 ДЕС, във връзка с членове 2 и 3 ДЕС, както и от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

52

При условията на евентуалност жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на основание член 277 ДФЕС, като иска да се приеме, че по отношение на него критерият за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвиден в член 1, параграф 1 от Решение 2014/119, изменен с Решение 2015/143, и член 3, параграф 1 от Регламент № 208/2014, изменен с Регламент № 2015/138 (наричан по-нататък „критерият за определяне на лицата“), който нямал подходяща правна основа или бил непропорционален по отношение на целите, преследвани със спорните актове, да бъде обявен за неприложим по отношение на него.

53

Най-напред следва да се разгледа четвъртото основание, след това първото основание и останалите основания по реда, изложен в жалбата, после основанието, изтъкнато в първото изменение на жалбата, и накрая — възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателя при условията на евентуалност.

[…]

86

Жалбоподателят твърди по същество, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че той отговаря на критерия за определяне на лицата. В това отношение той твърди, че изявленията [поверително], които Съветът е приел без предварителна проверка и без да вземе предвид посочените от жалбоподателя неточности, не представляват достатъчно солидна фактическа основа за тази цел, въпреки че Съветът е трябвало да установи основателността на приетите срещу жалбоподателя мотиви, като вземе предвид възраженията и оневиняващите доказателства, представени от него. Според него Съветът е бил длъжен да направи допълнителни проверки, както и да поиска представянето на допълнителни доказателства от органите на третата държава. Това важи в още по-голяма степен, когато става въпрос за продължаване действието на ограничителните мерки. Освен това нямало никакви доказателства, че жалбоподателят е „свързан“ по някакъв начин с брат си, г‑н Andriy Klyuyev, и че за брат му е установено, че е отговорен за присвояване на публични средства. Фактът, че е член на семейството му, не бил достатъчен. Освен това жалбоподателят подчертава, че Съветът e приложил спрямо него поредица от ограничителни мерки с необичайно малка продължителност, което е показателно за наличието на притеснение с оглед на доказателствата, необходими за обосноваване на мерки за по-дълги срокове.

87

Първо, според жалбоподателя писмата от 26 юни и от 3 септември 2015 г. във връзка с актовете от октомври 2015 г. и писмото от 1 декември 2015 г., що се отнася до актовете от март 2016 г., [поверително], представляват единствените доказателства, представени от Съвета, и те на свой ред не са подкрепени от други точни и конкретни доказателства. Освен това Съветът не е представил доказателства, че твърдените [поверително] в тези писма факти могат да поставят под въпрос факта, че Украйна е правова държава.

88

Жалбоподателят поддържа, че съгласно съдебната практика, ако наличието на разследване за присвояване на финансови средства, провеждано от националните органи на трета държава, може да бъде достатъчно, за да бъде изпълнен критерият за определяне на лицата, необходимо е това разследване да се вписва и в съдебен контекст. В това отношение, [поверително] не може да се счита за „съдебен орган“. Според жалбоподателя, ако този критерий се тълкува по-широко, от една страна, засегнатото лице би било лишено от основни гаранции, произтичащи от участието на съдебен орган, и от друга страна, това би било равносилно на прехвърляне на украинските държавни органи на правомощието да избират по свое усмотрение лицата, по отношение на които трябва да се прилагат спорните ограничителни мерки. [поверително].

89

По-специално, за да докаже, че съдържащата се в писмото от 3 септември 2015 г. информация, която не се различава от тази в писмото от 26 юни 2015 г., е неотносима, жалбоподателят се основава на правно становище на преподавател по право от Университета в Киев, според което предприетите наказателни преследвания срещу жалбоподателя не могли да бъдат оправдани. Въз основа на друго правно становище на друг преподавател по право, жалбоподателят поддържа също, че [поверително] е допуснал сериозни нарушения на процесуалните му права, в рамките на [поверително], което не позволява, по силата на Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна, да бъде определян като лице, срещу което се води „наказателно производство“. Според жалбоподателя в тези становища се съдържат обективни и подробни доказателства, които лесно биха могли да се проверят от Съвета.

90

Освен това жалбоподателят изтъква редица неточности и изявления с невярно съдържание, направени от [поверително], що се отнася до разследванията, свързани с него, които пораждат съмнения относно надеждността му. В решение от 11 декември 2014 г., Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия), отбелязва инцидентно в рамките на производство относно замразяването на активите на жалбоподателя в Австрия, че обвиненията, повдигнати срещу него от украинските власти, не са достатъчно обосновани и, изглежда, се основават на презумпции. Това се потвърждавало в писмо от службата на прокурора на Виена от 4 април 2016 г., с което се съобщава за прекратяване на наказателното преследване по отношение на жалбоподателя.

91

Освен това в доклад, който описва независимо разследване във връзка с търговските дейности на жалбоподателя и на дружеството, срещу което се води наказателното производство, всички наказателни обвинения отправени от [поверително], са оспорени. Също така в доклада за одита на финансовите и търговските дейности на посоченото дружество от 28 юли 2014 г., извършен от държавната финансова инспекция (ДФИ) на Украйна за периода между 1 януари 2008 г. и 17 юни 2014 г., не се посочва никакво нарушение на законодателството или неправомерно действие, извършено от това дружество.

92

По-нататък, според жалбоподателя Съветът не е взел предвид факта, че новото правителство на Украйна е засегнало сериозно точно правовата държава и правата на човека, както по отношение специално на жалбоподателя, така и в по-общ план.

93

Що се отнася до неговото конкретно положение, жалбоподателят твърди, че е бил жертва на политическо преследване, тъй като украинските власти са предприели необосновани и недобросъвестни разследвания срещу него, и че те са нарушили правото му да се ползва от презумпцията за невиновност. Писмата [поверително], на които се основава Съветът, доказвали това нарушение, [поверително], тъй като те също били длъжни да прилагат този принцип и да се въздържат от отправянето на публични обвинения срещу обвиняеми, както следва от практиката на Европейския съд по правата на човека..

94

Жалбоподателят също така описва различните етапи, предхождащи решението на Върховната рада за снемане на имунитета му, и позовавайки се по-специално на правното становище на друг преподавател по право, твърди, от една страна, че всички етапи от процедурата за снемане на имунитета са белязани от нередности, и от друга страна, че окончателното решение е незаконосъобразно.

95

Що се отнася до общото положение в Украйна, той твърди, че новото правителство е предприело конкретни действия, които възпрепятстват гладкото функциониране на съдебната система в тази държава и подкопават основите на правовата държава. По-специално, както е признал Върховният комисар на Организацията на обединените нации, натоварен с наблюдението на правата на човека в Украйна (наричан по-нататък „Върховният комисар“), в доклад за периода от 16 февруари до 15 май 2015 г., украинските съдии не са независими и им се отправят заплахи, които вредят на тяхната безпристрастност, по-специално що се отнася до преследването на длъжностни лица от предишното правителство. Подобни констатации се съдържали в доклад на Държавния департамент на САЩ относно положението в Украйна през 2015 г. Впрочем фактът, че Украйна е страна по ЕКПЧ, не бил достатъчен да се гарантира, че в държавата се зачитат основните права.

96

Освен това жалбоподателят се позовава на украински закон от октомври 2014 г., т.нар. „Закон за лустрация“, който позволява отстраняване от длъжност на някои лица от администрацията, включително съдии и прокурори, поради тяхното поведение в миналото, по-специално когато то е било в полза на бившия президент Виктор Янукович. Във временно становище от 16 декември 2014 г. Венецианската комисия признавала сериозните пропуски на този закон. В становище, прието на 23 март 2015 г., същата комисия, съвместно с Дирекцията по правата на човека към Съвета на Европа, също излага своите опасения относно независимостта на съдиите в Украйна.

97

Що се отнася до наличието на системни проблеми в [поверително], това се потвърждавало от оставката на главния прокурор, г‑н Виктор Шокин, на 19 февруари 2016 г. вследствие на упражнен от президента Петро Порошенко натиск, в контекста на твърдения за корупция; оставка, която е била приветствана именно от вицепрезидента на Съединените американски щати.

98

Накрая, жалбоподателят отбелязва, че необходимостта Съветът да пристъпи към стриктни, изчерпателни и строги проверки и да се увери, че всяко решение относно приемането на ограничителна мярка, е взето при наличие на достатъчно солидна фактическа основа, се налага особено в настоящия случай, като се вземе предвид, от една страна, срокът, с който Съветът е разполагал за представяне или проверка на доказателствата и информацията, за да се обоснове оставянето на името му във въпросния списък, и от друга страна, данните, представени от жалбоподателя, както пред Общия съд, така и пред Съвета, с цел да се подчертаят слабите места в доказателствата, използвани от последния.

99

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

100

Най-напред следва да се припомни, че макар Съветът да разполага с широка свобода на преценка, що се отнася до общите критерии, които трябва да се вземат предвид при приемането на ограничителни мерки, ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква при проверката на законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включване или оставяне на името на дадено лице в списък на лицата, обект на ограничителни мерки, Съдът на Съюза да се увери, че това решение, което за посоченото лице е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на фактическите твърдения в изложението на основанията на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените основания, а да обхване и въпроса дали тези основания или поне едно от тях, считано само по себе си за достатъчно, за да обоснове решението, са подкрепени от достатъчно точно изложени конкретни факти (вж. решение от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑340/14, EU:T:2016:496, т. 36 и цитираната съдебна практика).

101

Съгласно съдебната практика Съветът не е длъжен служебно и системно да провежда собствено разследване или да прави проверки, за да получи допълнителни по-точни сведения, когато вече разполага с данни, предоставени от властите на трета страна, за да наложи ограничителни мерки на лица, които са с произход от тази страна и за които в последната са образувани съдебни производства (решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 57).

102

В това отношение следва да се отбележи, че Главната прокуратура е един от най-висшите съдебни органи в Украйна. Всъщност в тази държава органът действа в качеството на прокуратура при наказателното правораздаване и провежда предварителните разследвания в рамките на наказателните производства, образувани конкретно за присвояването на публични финансови средства (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Yanukovych/Съвет, T‑346/14, EU:T:2016:497, т. 45 и 111).

103

Разбира се, от съдебната практика в областта на ограничителните мерки, приети в рамките на борбата с тероризма, по аналогия може да се направи извод, че в конкретния случай Съветът следва да разгледа грижливо и безпристрастно доказателствата, които са му предадени от украинските власти, [поверително], с оглед по-специално на становища и евентуални оневиняващи доказателства, представени от жалбоподателя. Освен това при приемането на ограничителни мерки Съветът е длъжен да спази принципа на добра администрация, утвърден в член 41 от Хартата, с който съгласно постоянната съдебна практика е свързано и задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни за конкретния случай данни (вж. по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 58 и цитираната съдебна практика).

104

При все това също от съдебната практика следва, че за да се преценят естеството, начинът и интензитетът на доказването, което може да се изисква от Съвета, следва да се вземат предвид характерът и специфичният обхват на ограничителните мерки и тяхната цел (вж. решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 59 и цитираната съдебна практика).

105

В това отношение, както следва от съображения 1 и 2 от Решение 2014/119, то се вписва в по-общ план в политиката на Съюза за подкрепа на украинските власти, чиято цел е да се улесни политическата стабилизация на Украйна. Така то съответства на целите на ОВППС, определени по-конкретно в член 21, параграф 2, буква б) ДЕС, съгласно който Съюзът провежда международно сътрудничество с цел утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 60 и цитираната съдебна практика).

106

Именно в този контекст разглежданите в случая ограничителни мерки предвиждат замразяване на средства и активи, по-специално на лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава. Всъщност, улесняването на възстановяването на тези средства укрепва и подкрепя правовата държава в Украйна (вж. точки 76—80 по-горе).

107

Следователно с въпросните ограничителни мерки не се цели налагането на наказание на съответните лица за евентуално извършените от тях укорими деяния, нито възпирането им чрез принуда да извършват такива деяния. Единствената цел на тези мерки е да се улесни установяването от украинските власти на случаите на присвояване на публични финансови средства и запазване на възможността съответните власти да си върнат присвоените средства. Следователно те имат чисто обезпечителен характер (вж. по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 62 и цитираната съдебна практика).

108

Затова разглежданите ограничителни мерки, приети от Съвета на основание правомощията му по членове 21 ДЕС и 29 ДЕС, не са наказателноправни. Поради това те не могат да се приравнят на решение за замразяване на активи, прието от съдебен орган на държава членка в приложимото наказателно производство и при спазване на предоставените в това производство гаранции. В следствие на това изискванията, които се налагат на Съвета по отношение на доказателствата, на които се основава включването на името на дадено лице в списъка на тези, които са обект на това замразяване на активи, не могат да бъдат абсолютно същите като тези, наложени на националния съдебен орган в посочения по-горе случай (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 64 и цитираната съдебна практика).

109

В случая за Съвета е важно да провери, от една страна, до каква степен писмата [поверително], на които се основава, позволяват да се установи, както се посочва в основанията за включване на жалбоподателя във въпросния списък, припомнени в точки 18 и 20 по-горе, че украинските власти провеждат по-специално за жалбоподателя разследвания или наказателни производства за деяния, които могат да представляват присвояване на публични финансови средства, и от друга страна, дали тези разследвания или производства позволяват деянията на жалбоподателя да се квалифицират в съответствие с критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки. Само ако тези проверки не доведат до резултат от гледна точка на принципа от съдебната практика, припомнен в точка 103 по-горе, Съветът следва да проведе допълнителни проверки (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 65 и цитираната съдебна практика).

110

Освен това в рамките на сътрудничеството, предмет на разглежданите актове (вж. т. 105 по-горе), самият Съвет по принцип не е задължен да разглежда и да оценява точността и относимостта на доказателствата, на които се основават украинските органи за провеждане на наказателни производства срещу жалбоподателя за деяния, които могат да се квалифицират като присвояване на държавни средства. Всъщност, както бе посочено в точка 107 по-горе, с приемането на разглежданите актове самият Съвет не цели да наложи санкции за присвояване на публични финансови средства, което украинските органи разследват, а да запази възможността за тези органи да установят съответните престъпления и да си върнат присвоените средства. Именно тези органи следва, в рамките на посочените производства, да проверяват доказателствата, на които се основават, и ако е подходящо, да направят съответните изводи, що се отнася до крайния резултат на тези производства. Освен това, както следва от точка 108 по-горе, задълженията на Съвета във връзка с разглежданите актове не могат да бъдат приравнени на тези на национален съдебен орган на държава членка в наказателно производство за замразяване на активи, образувано по-специално в рамките на международното наказателноправно сътрудничество (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 66).

111

Това тълкуване се потвърждава от съдебната практика, от която е видно, че Съветът не следва да проверява дали разследванията срещу жалбоподателя са основателни, а само да се увери в основателността на решението за замразяване на финансовите средства предвид представения му от националните органи документ (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 77).

112

Несъмнено Съветът не може да приеме, при всички положения, констатациите на украинските съдебни органи, съдържащи се в представените от тях документи. Такова поведение не би било в съответствие с принципа на добра администрация, нито най-общо със задължението на институциите на Съюза да зачитат основните права при прилагането на правото на Съюза по силата на съвместното прилагане на член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС и на член 51, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 67).

113

Все пак Съветът следва, в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, да прецени необходимостта от провеждане на допълнителни проверки, по-специално да поиска от украинските власти да представят допълнителни доказателства, ако вече представените доказателства се окажат недостатъчни или противоречиви. Всъщност не може да се изключи възможността данните, предоставени на Съвета от самите украински власти или по друг начин, да събудят у него съмнения дали вече представените от властите доказателства са достатъчни. Освен това във връзка с възможността, която трябва да бъде предоставена на засегнатите лица да представят възражения относно основанието, което Съветът смята да приеме, за да ги остави във въпросния списък, те може да представят данни, дори оневиняващи доказателства, което да наложи от страна на Съвета провеждането на допълнителни проверки. По-конкретно, ако Съветът не следва да замести украинските съдебни органи при преценката на основателността на наказателните производства, посочени в писмата от [поверително], не може да се изключи, с оглед по-специално на възраженията на жалбоподателя, тази институция да трябва да поиска разяснения от украинските власти по отношение на фактите, на които се основават тези производства (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 68).

114

В конкретния случай, първо, следва да се отбележи, че е безспорно, че писмата, на които Съветът се е позовал [поверително], сочат наказателни производства по отношение на жалбоподателя, за които по принцип са уточнени датата на започване, регистрационният номер и членовете на украинския наказателен кодекс, за които се твърди, че са нарушени.

115

Основните възражения на жалбоподателя са свързани с факта, че писмата [поверително] от 26 юни, 3 септември и 1 декември 2015 г. не съдържат достатъчно или достатъчно точна информация.

116

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че писмото [поверително] от 26 юни 2015 г. — едно от основните доказателства, на които се основава Съветът, за да остави името на жалбоподателя в списъка при приемането на актовете от октомври 2015 г. — съдържа по-специално следната информация:

117

Второ, следва да се отбележи, че писмото [поверително] от 3 септември 2015 г. — другото доказателство, на което се основава Съветът, за да остави името на жалбоподателя в списъка при приемането на актовете от октомври 2015 г. — съдържа подобна информация, и също така посочва, че [поверително] (вж. точка 82 по-горе).

118

Трето, писмото [поверително] от 1 декември 2015 г. — главното доказателство, на което се основава Съветът, за да остави името на жалбоподателя в списъка, при приемането на актовете от март 2016 г. — освен че потвърждава информацията, съдържаща се в писмото от 3 септември 2015 г., посочва за първи път, по отношение на същите факти, нарушение по член [поверително] от украинския наказателен кодекс [поверително].

119

От това следва, че писмата [поверително], споменати в точки 115—118 по-горе, съдържат информация, която позволява ясно да се разбере, от една страна, че жалбоподателят е обект на разследване, свързано по-специално с нарушението по член [поверително] от украинския наказателен кодекс, който санкционира присвояването на публични средства, и от друга страна, че [поверително]. Въпреки че краткото изложение на фактите, в основата на тези нарушения, е синтезирано и не описва подробно механизмите, чрез които жалбоподателят е заподозрян в присвояване на средства на украинската държава, от тези писма е достатъчно ясно, че деянията, за които е упрекван жалбоподателят, се отнасят до присвояването на [поверително]. Подобно поведение обаче може да доведе до загуби на средства за украинската държава и затова отговаря на понятието за присвояване на публични средства, посочено в критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки.

120

В това отношение, що се отнася до довода на жалбоподателя, че релевантният критерият за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, не е спазен, тъй като името му е включено в списъка, не с оглед на наказателни преследвания и съдебни производства, а на предварително разследване, следва да се отбележи, че полезното действие на решението за замразяване на средства би било застрашено, ако приемането на ограничителните мерки беше обусловено от постановяването на наказателни присъди срещу лицата, заподозрени в присвояване на публични средства, защото, докато чакат постановяването на присъдите, те биха разполагали с необходимото време, за да прехвърлят активите си в държави, които не осъществяват никаква форма на сътрудничество с органите на държавата, чиито граждани са или в която са установени (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 71). От друга страна, при положение че се установи, че съответното лице, както в случая, подлежи на разследване от страна на украинските съдебни власти в рамките на наказателно производство за присвояване на държавни средства, етапът, на който се намира посоченото производство, не може да представлява обстоятелство, което оправдава изключването му от категорията на съответните лица (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 124).

121

С оглед на съдебната практика, цитирана в точка 120 по-горе, и на свободата на преценка, с която разполагат органите на съдебната власт на трета държава, при определяне на реда и условията за осъществяване на наказателните преследвания, обстоятелството, че жалбоподателят е бил обект на предварително разследване [поверително], само по себе си не би могло да доведе до констатация за незаконосъобразност на разглежданите актове, поради факта, че при такива обстоятелства Съветът е трябвало да изиска допълнителни проверки от страна на украинските власти относно деянията, за които е упреквано заинтересованото лице, тъй като, както ще бъде посочено по-долу, жалбоподателят не е представил доказателства, които биха могли да поставят под съмнение основанията, посочени от украинските органи, за да обосноват отправените срещу него обвинения за конкретни деяния или да установят, че конкретното му положение е засегнато от проблемите, които се твърди, че съществуват в на украинската съдебна система. В това отношение фактът, че главен прокурор на Украйна подава оставка след като е обвинен в корупция, всъщност не се отразява на надеждността [поверително].

122

Следователно Съветът не е допуснал явни грешки в преценката, като е решил да остави името на жалбоподателя в списъка чрез актовете от октомври 2015 г. и от март 2016 г., въз основа на информацията, съдържаща се в писмата [поверително] от 26 юни, 3 септември и 1 декември 2015 г., именно относно деянията по присвояване на публични средства, които обосновават [поверително] наличието на разследване по отношение на жалбоподателя. В това отношение оплакването на жалбоподателя, изведено от твърдяната липса на доказателства, че е бил „свързан“ с брат си, г‑н Andrii Klyuyev, не е относимо по същество. Всъщност, името на жалбоподателя е включено в списъка не само поради семейната връзка с брат му, но и поради провеждано от украинските власти наказателно производство във връзка с личното му участие в деяния, които могат да се квалифицират като присвоявания на държавни средства.

123

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от оневиняващите доказателства, представени от жалбоподателя или от другите доводи, изтъкнати от него.

124

Първо, що се отнася до правните становища, приложени към жалбата на жалбоподателя, трябва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери правдоподобността на съдържащата се в него информация и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му и неговият адресат, и да се прецени дали с оглед на съдържанието си документът изглежда логичен и достоверен (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 161 и цитираната съдебна практика). В конкретния случай следва да се отбележи, което прави и Съветът, че тези становища са изготвени за целите на защитата на жалбоподателя и по тази причина имат ограничена доказателствена стойност. При всички случаи, те не могат да поставят под въпрос обстоятелството, [поверително], че срещу жалбоподателя се води предварително разследване за присвояване на публични средства. Всъщност тези становища се отнасят предимно до въпросите, свързани с основателността на това разследване, която по принцип следва да се оценява от украинските власти.

125

Второ, що се отнася до решението на Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена), следва да се отбележи по подобие на Съвета, че то се отнася не до национални мерки за замразяване на активи, а за определение, постановено от прокуратурата на Виена на 26 юли 2014 г. относно разкриването на информация за сметки и банкови транзакции в рамките на разследване, провеждано срещу много лица, сред които е и жалбоподателят, заподозрени в извършване на престъпления или деяния по изпиране на пари по смисъла на наказателното право на Австрия и на Закона за санкциите. В това решение, отнасящо се до престъпления, различни от тези, на които се основават разглежданите ограничителни мерки, фактите, предмет на разследването [поверително], се споменават само инцидентно. От това следва, че такова решение, макар да е постановено от съдебен орган на държава членка, не може да предизвика основателни въпроси по отношение на резултата от разследването или достоверността на представените сведения [поверително]. Що се отнася до решението на прокуратурата на Виена от 4 април 2016 г., в което се съобщава за прекратяване на наказателното преследване по отношение на жалбоподателя, достатъчно е да се отбележи, че то е неотносимо, тъй като е последващо спрямо актовете от март 2016 г. Всъщност законосъобразността на всяко решение за замразяване на активи трябва да бъде преценена в зависимост от информацията, с която Съветът е можел да разполага към момента на приемането му (решение от 28 май 2013 г., Trabelsi и др./Съвет, T‑187/11, EU:T:2013:273, т. 115).

126

Трето, по отношение, от една страна, на доклада за одита с дата 28 юли 2014 г., изготвен по искане на Държавната финансова инспекция на Украйна от [поверително], във връзка с търговските и финансовите дейности на PJSC Semiconductor Plant, [поверително], и от друга страна, на доклада за независимо разследване относно релевантните търговски дейности на жалбоподателя и на това дружество, с дата 16 октомври 2014 г., изготвен от екип от разследващи служители и независими адвокати (наричан по-нататък „докладът Pepper Hamilton“), следва да се отбележи, че жалбоподателят е пропуснал да уточни как тези два доклада биха могли да противоречат на съдържащата се в [поверително] информация предвид обстоятелството, че нито в доклада относно търговската дейност на жалбоподателя и на дружеството, в което е акционер, нито в доклада от одита на икономическата дейност на дружеството не се съдържа непременно информация относно наличието на присвояване на публични средства. [поверително]. От друга страна, що се отнася до доклада Pepper Hamilton, трябва да се констатира по подобие на Съвета, че е изготвен по искане на дружество, притежавано от жалбоподателя и брат му, на което е бил изпратен, и затова в светлината на съдебната практика, припомнена в точка 124 по-горе, той има само ограничена доказателствена стойност.

127

Тези оневиняващи доказателства сами по себе си не биха могли да бъдат основание Съветът да проведе допълнителни проверки.

128

Четвърто, по отношение на твърдените нередности, опорочаващи решението на Върховната рада за сваляне на имунитета на жалбоподателя, следва да се отбележи, че те не засягат законосъобразността на оставянето на името му в списъка, след като снемането на парламентарния имунитет не представлява предварително условие за приемане на ограничителна мярка по отношение на физическо лице и че всички нередности от този вид следва да се разглеждат в рамките на украинската система.

129

Пето, що се отнася до довода, че на жалбоподателя не е изпратено никакво уведомление за подозрение според установения украински наказателно-процесуален кодекс, следва да се отбележи, че жалбоподателят се позовава единствено на правно становище на преподавател по право. Независимо от факта обаче, че както е посочено в точка 124 по-горе, такова становище има ограничена доказателствена стойност, от него следва, както впрочем твърди жалбоподателят в писмените си изявления, че уведомяването за подозрение е опорочено от нередности от чисто формален характер.

130

Дори да се предположи, че уведомяването за подозрение в действителност е неправомерно, ако то налага [поверително] да се извърши ново уведомяване в надлежна форма, това не означава, че наказателното производство, с което е свързано това уведомяване, вече не е в ход.

131

Ако приемем още, че в резултат на порок на формата, засягащ уведомяването за подозрение, жалбоподателят не може да се счита за заподозряно лице по смисъла на член 42 от Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна, от това няма да следва, че той не е бил разследван от украинските власти по смисъла на критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки. Всъщност обстоятелството, че поради нередовно уведомяване [поверително] трябва да се изпрати ново уведомление, не засяга факта, че последният счита, че разполага с достатъчно доказателства, за да подозира, че жалбоподателят е извършил присвояване на публични средства.

132

Следователно твърдението на жалбоподателя за нарушение поради формалните нередности, засягащи уведомяването за подозрение по отношение на него, е неотносимо.

133

Шесто, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, извършено по-специално [поверително], следва да се посочи, че жалбоподателят се ограничава с твърдението, че украинските власти го определят като виновен за нарушенията, в които е обвинен, при положение че вината му не е установена от съд.

134

В това отношение следва да се отбележи, че въпреки някои несръчни формулировки, в писмата [поверително], винаги за висящи наказателни производства по отношение на жалбоподателя, което дава основание да се заключи, че [поверително] жалбоподателят е само заподозрян в извършването на разглежданите нарушения и той ще може да се счита за виновен само ако съответните наказателни производства завършват с присъда, постановена от съд. По този начин, разглеждани в техния контекст, твърденията, съдържащи се [поверително] не нарушават принципа на презумпцията за невиновност. Във всеки случай, дори да се предположи, че тези твърдения представляват нарушения на посочения принцип, достатъчно е да се отбележи, че те не могат да поставят под въпрос законосъобразността и още по-малко съществуването на наказателните производства, които са позволили на Съвета да счете, че жалбоподателят отговаря на критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, нито да бъдат основание за Съвета да иска да получи [поверително] допълнителна информация.

135

Седмо, що се отнася до довода, че самото ново украинско правителство нарушава принципа на правовата държава, най-напред следва да се отбележи, че Украйна е държава — членка на Съвета на Европа, от 1995 г. и е ратифицирала ЕКПЧ. Освен това новият украински режим е признат за легитимен от Съюза и от международната общност (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑340/14, EU:T:2016:496, т. 93).

136

Тези обстоятелства сами по себе си не са достатъчни, за да се гарантира, че новият украински режим зачита правовата държава при всякакви обстоятелства.

137

Въпреки това следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, при упражняване на съдебния контрол на ограничителните мерки Съдът на Съюза трябва да признае широка свобода на преценка на Съвета при определяне на общите критерии, чрез които се очертава кръгът от лица, които могат да подлежат на такива мерки (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120 и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 41).

138

От това следва, че по принцип жалбоподателят не би могъл да постави под въпрос политическия избор на Съвета да предостави подкрепа на новия украински режим, без да представи необорими доказателства за нарушения на основните права от новото украинско правителство.

139

Данните, на които се позовава жалбоподателят, при все че съдържат критики и наблягат на някои недостатъци, засягащи функционирането на украинските институции, и по-специално съдебните, все пак не позволяват да се счете, че новият режим не може да бъде подкрепян от Съюза.

140

В това отношение следва впрочем да се отбележи, че пропуските, посочени в документите, на които се позовава жалбоподателят, изглеждат много по-малко в светлината на документите, цитирани от Съвета в писмените му изявления и представени на Общия съд, отразяващи различни подобрения, въведени от новия режим.

141

Всъщност, що се отнася до мониторинга на „Закона за лустрацията“ от Венецианската комисия, следва да се приеме, че становището от 16 декември 2014 г., на което се позовава жалбоподателят, представлява само временно становище на посочената комисия, тъй като тя не е имала достъп до цялата информация от украинските органи, необходима за разглеждането му. Като се има предвид обаче, че тези органи са започнали конструктивен диалог за подобряване на „Закона за лустрацията“ и оттогава са осигурили достъп до необходимите материали, за да може Венецианската комисия да изпълни задачата си по наблюдение, последната е приела окончателно становище по този закон на 19 юни 2015 г. В това становище е отразено провеждането на много разисквания и предложените от украинските власти изменения в „Закона за лустрация“. Венецианската комисия счита за законосъобразни целите на този закон, а именно предпазване на обществото от лица, които могат да представляват заплаха за новия демократичен режим, както и борбата с корупцията. Въпреки че Венецианската комисия посочва някои решения, които трябва да се подобрят и да бъдат подложени на мониторинг, тя също така подчертава подобренията, които вече са внесени в закона, по-специално след приемането на нейното временно становище.

142

По отношение на докладите на Върховния комисар по правата на човека в Украйна, макар в доклада за периода от 16 февруари до 15 май 2015 г. в частта от текста, на който се позовава жалбоподателят, да се констатира загриженост относно заплахите срещу някои съдии в Украйна, важно е да се уточни по подобие на Съвета, че този пасаж се отнася само за източния регион на Украйна, изправен пред конфликт за независимост, в който заплахите произхождат от политически активисти, подкрепящи единството на Украйна. Освен това в посочения доклад се споменава реформата на съдебната система, която, макар и несъвършена, „води до положителни резултати“. В допълнение към това, последващите доклади, отнасящи се до 2015 г. и началото на 2016 г., показват постоянни подобрения в областта на правата на човека, по-специално чрез разработването и приемането на 23 ноември 2015 г. на първата национална стратегия в тази област, в резултат на препоръките, направени от Върховния комисар, както и на тези, отправени от Венецианската комисия в различни области. Освен това, както е посочено в доклада на Върховния комисар, обхващащ периода от 16 февруари до 16 май 2016 г., правителството на Украйна официално създава национална служба за разследване, натоварена с разследванията на нарушенията, извършени от длъжностни лица на високи постове, представители на правоприлагащи органи, съдии и членове на националната служба за борба с корупцията и на специалната служба за борба с корупцията в рамките на главната прокуратура

143

Макар тези подобрения да не означават, че в украинската система вече няма пропуски във връзка със зачитането на основните права, все пак съдът на Съюза, с оглед на широката свобода на преценка, с която разполага Съветът (вж. т. 137 по-горе), при такива обстоятелства не може да приеме за явно погрешен политическия избор на Съвета да подкрепи новия украински режим, като приеме ограничителни мерки, които се прилагат по-специално по отношение на членове на предишния режим, срещу които има наказателни производства за присвояване на публични средства.

144

Осмо, що се отнася до политическото преследване, на което жалбоподателят твърди, че е подложен и което било в основата на започнатите срещу него наказателни производства, следва да се отбележи, че той се ограничава до твърдения, които не са достатъчни, за да се постави под съмнение правдоподобността на информацията, [поверително], във връзка с повдигнати срещу жалбоподателя обвинения за конкретни деяния по присвояване на публични средства, нито за да се докаже, че проблемите, свързани с функционирането на съдебната система в Украйна, са се отразили на личното положение на жалбоподателя в хода на производствата срещу него (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 септември 2016 г., Yanukovych/Съвет, T‑346/14, EU:T:2016:497, т. 113 и 114).

145

Девето, що се отнася до довода на жалбоподателя относно дългия срок, с който е разполагал Съветът за извършване на строг и пълен контрол на доказателствата, на които се е основал, достатъчно е да се отбележи, че както следва от изложеното по-горе, Съветът е изпълнил задълженията си. Впрочем обхватът на тези задължения не се определя от времето, с което разполага Съветът.

146

Предвид очертаните по-горе съображения в тяхната съвкупност, второто основание следва да бъде отхвърлено изцяло.

[…]

216

С втората си молба за изменение жалбоподателят иска да разшири предмета на жалбата си с искане за отмяна и на актовете от март 2017 г. в частта, в която се отнасят до него.

217

В подкрепа на молбата си за отмяна на актовете от март 2017 г., жалбоподателят изтъква шест основания — или петте основания, изтъкнати в жалбата в подкрепа на искането за отмяна на актовете от октомври 2015 г. (вж. т. 51 по-горе) и новото основание, което той повдига в рамките на първата си молба за изменение, в подкрепа на искането за отмяна на актовете от март 2016 г. (вж. т. 192 по-горе).

218

Най-напред следва да се разгледа второто основание, изведено от явна грешка в преценката.

219

След като припомня, че основанието, изтъкнато в подкрепа на оставянето на името му в списъка, е същото като съдържащото се в актовете от октомври 2015 г. и март 2016 г., и че в писмото от 6 март 2017 г., обосноваващо продължаването на определянето му, Съветът потвърждава, че се е основавал единствено на [поверително], жалбоподателят твърди, че това не отговаря на критериите за определяне по две причини.

220

Първо, срещу жалбоподателя имало само предварително разследване, което не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването според критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки. Във всеки случай това разследване било незаконосъобразно, тъй като на жалбоподателя никога не е било надлежно връчвано писмено уведомление за подозрение в [поверително]. Към датата на потвърждаване на неговото определяне жалбоподателят не е бил включен в нито едно предварително разследване, след като разследването в това производство е било официално спряно, считано от 5 октомври 2015 г. [поверително]. Освен това информацията в писмата от [поверително] не била надеждна. От една страна, писмото [поверително] от 25 юли 2016 г. сочело, че [поверително], докато австрийската прокуратура, както и австрийските юрисдикции, отказва да конфискува активите на жалбоподателя, за което [поверително] е съзнавал напълно и Съветът е бил уведомен. От друга страна, писмото [поверително] от 16 ноември 2016 г. изобщо не съдържа позоваване на [поверително]. Във всеки случай предполагаемото съществуване на [поверително] в рамките на предварителното разследване в [поверително] не може да постави под съмнение факта, че това разследване е спряно, считано от 5 октомври 2015 г.

221

Второ, писмата [поверително] от 25 юли и 16 ноември 2016 г., въз основа на които Съветът твърди, че е основал своето решение за оставяне на името на жалбоподателя в списъка, не са подкрепени от никакви доказателства и не съдържат достатъчно уточнения относно деянията, обхванати от разследването и относно твърдяната лична отговорност на жалбоподателя. Освен това те не отговаряли на фактите. По-специално те били противоречиви, що се отнася до [поверително].

222

Във всеки случай Съветът не е доказал по какъв начин твърденията [поверително] могли да изпълнят критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, доколкото е насочен единствено към присвояването на публични финансови средства или активи, което може да засегне правовата държава в Украйна с оглед на размера или характера на присвоените средства или активи, или на контекста, в който е извършено нарушението.

223

В това отношение жалбоподателят изтъква, че независимо от значителния брой оневиняващи доказателства, които той е представил и които Съветът е трябвало да разгледа грижливо и безпристрастно, в контекста на политическата обстановка в Украйна и предвид факта, че той се основава единствено на спряно предварително разследване, Съветът систематично е отказвал да предприеме всякакво разследване или допълнителни проверки във връзка с това.

224

В крайна сметка Съветът не е представил конкретни доказателства и достатъчно информация, обосноваваща оставянето на името на жалбоподателя в списъка.

225

Съветът възразява, от една страна, че съображенията за определяне на жалбоподателя отговарят на критериите за определяне и се основават на достатъчно солидна фактическа основа, и от друга страна, че той не е допуснал грешки в преценката, като се е основал по-специално на писмата [поверително] от 25 юли и 16 ноември 2016 г.

226

Първо, Съветът отбелязва, че тези писма [поверително]. Правното становище, на което се основавал жалбоподателят в подкрепа на твърдението си, че уведомлението за подозрението не му е било надлежно връчено, е с ограничена доказателствена стойност.

227

Второ, фактът, че [поверително] е било официално спряно към датата на новото определяне на жалбоподателя, не би могъл да докаже, по смисъла на член 280 от Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна, че срещу него вече не е имало предварителното разследване.

228

Трето, Съветът твърди, че информацията, съдържаща се в писмата, [поверително] е достоверна.

229

Четвърто, Съветът счита, че естеството на съдържащата се в писмата информация [поверително] и изложените в нея подробности са повече от достатъчни, за да се заключи, че към датата на приемането на актовете от март 2017 г. срещу жалбоподателя е имало наказателно производство за присвояване на публични финансови средства или активи и че е бил свързан с Andriy Klyuyev, също определен по силата на същите актове.

230

Пето, Съветът оспорва довода на жалбоподателя, че писмата [поверително] „не отговаряли на фактите“. Всъщност информацията, на която се позовава жалбоподателят, не се отнасяла до [поверително]. Във всеки случай качеството на обект на [поверително] не представлявало критерий за определяне.

231

Шесто, според Съвета от писмата е видно, че [поверително]. При това положение престъпленията, за които жалбоподателят е разследван, могат да бъдат квалифицирани като присвояване на публични финансови средства или активи, които застрашават принципите на правовата държава в Украйна.

232

Седмо, що се отнася до довода, че Съветът не е обърнал внимание на оневиняващите доказателства, той подчертава, че съгласно трайно установената съдебна практика той не е длъжен да извършва допълнителна независима оценка или задълбочено проучване на фактите, които са предмет на наказателно разследване в съответната трета държава. Извършването на проверка дали дадено разследване е основателно би засегнало въпроси, които действително могат да бъдат разгледани само в рамките на съответните наказателни производства от националните органи, включително, в случая на Украйна, в рамките на производства пред Европейския съд по правата на човека. По-конкретно, що се отнася до решението на Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена), Съветът отбелязва, че то е свързано с разкриването на информация относно сметки и банкови транзакции, както и че заключенията на този съд не са от естество да докажат, че съдържащите се в писмата данни [поверително] са очевидно неверни или изопачени. Освен това, независимо че приема, че Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена) е постановил, че данните, представени на австрийските органи през периода 2010—2014 г., не са били достатъчно сериозни, Съветът все пак счита, че това със сигурност не позволява да се докаже, че писмата [поверително] не са били достатъчни за целите на производствата на Съвета, довели до приемането на актовете от март 2017 г. Следователно не е било необходимо да се извършат допълнителни проверки в това отношение.

233

Най-напред следва да се припомни, че според критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, от една страна, тези мерки се приемат по отношение на лицата, които са „идентифицирани като отговорни“ за присвояване на публични средства — което включва лицата, „подлежащи на разследване от страна на украинските власти“ за присвояване на украински публични финансови средства или активи (вж. т. 12 по-горе) — и от друга страна, той трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася абстрактно до всяко деяние по присвояване на публични средства, а по-скоро до деянията по присвояване на публични финансови средства или активи, които могат да засегнат зачитането на правовата държава в Украйна (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑340/14, EU:T:2016:496, т. 91).

234

В конкретния случай името на жалбоподателя е оставено в списъка чрез актовете от март 2017 г., поради следните мотиви:

„Лице, по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за участие в присвояване на публични финансови средства или активи. Лице, свързано с лице от списъка [Andriy Petrovych Klyuyev], по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

235

Безспорно е, че що се отнася до актовете от март 2017 г., за да реши да остави името на жалбоподателя в списъка, Съветът се е основал на писмата [поверително]. Освен това Съветът не е представил данни [поверително] относно определянето на г‑н Andriy Klyuyev, с когото се счита, че жалбоподателят е „свързан“, като лице, отговорно за присвояването на украински държавни средства по смисъла на критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки.

236

Така Съветът не е обосновал достатъчно точно и конкретно второто основание за оставяне на името на жалбоподателя в списъка, а именно това, че по смисъла на критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, той е лице, „свързано“ с лице, срещу което се води наказателно производство за присвояване на публични средства. Затова остава да се провери първото основание, което обосновава оставянето на името на жалбоподателя в списъка, а именно че той е лице, срещу което се води наказателно производство от украинските власти за участие в присвояване на публични финансови средства или активи, както и преценката на Съвета относно информацията, с която разполага.

237

Такава преценка трябва да бъде извършена с оглед на принципите, изведени от съдебната практика, припомнени в точки 100—113 по-горе.

238

Следва да се припомни, че в настоящия случай става въпрос за решение за оставяне на името на дадено лице в списъка и че при тези обстоятелства, когато засегнатото лице представи възражения по повод на изложението на мотивите, Съветът е задължен да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на твърдените мотиви с оглед на тези възражения и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към тях, като подобно задължение е свързано с това за спазване на принципа на добра администрация, утвърден с член 41 от Хартата (вж. т. 100—113 по-горе).

239

По-конкретно това, което е важно да провери Съветът, е, както е посочено в точка 109 по-горе, от една страна, до каква степен доказателствата, на които се е основал, позволяват да се установи, че положението на жалбоподателя е основание за оставяне на името му в списъка, и от друга страна, дали тези доказателства позволяват действията на жалбоподателя да се квалифицират в съответствие с критерия за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки. Само ако тези проверки не дадат резултат, от гледна точка на установения от съдебната практика принцип, припомнен в точка 103 по-горе, Съветът следва да направи допълнителни проверки.

240

В това отношение не може да се изключи възможността данни, предоставени на Съвета от самите украински власти, от лица, за които се отнасят ограничителните мерки, или по друг начин, да събудят у него съмнения дали вече представените от властите доказателства са достатъчни. Дори в случая да е вярно, че Съветът не следва да замества украинските съдебни органи при преценката на основателността на предварителното разследване, посочено в писмата от [поверително], все пак не може да се изключи, че с оглед по-специално на направените от жалбоподателя възражения тази институция трябва да поиска от украинските органи разяснения относно данните, на които се основава посоченото разследване.

241

В случая жалбоподателят признава, че в писмата от [поверително] се съобщава по-специално за наказателно производство, в рамките на което срещу него се води предварително разследване. Ето защо трябва да се провери дали Съветът е можел да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че предоставената информация [поверително] по отношение на това производство може да продължи да бъде основание за определяне на жалбоподателя.

242

Най-напред следва да се уточни, че не става въпрос за това дали, с оглед на обстоятелствата, доведени до знанието на Съвета, той е бил длъжен да премахне вписването на името на жалбоподателя в списъка, а само да се изясни дали той е бил длъжен да вземе предвид тези обстоятелства и при необходимост да проведе допълнителни проверки или да поиска разяснения от украинските власти. В това отношение е достатъчно, че посочените обстоятелства са от естество да породят основателни съмнения, от една страна, относно резултата от разследването, и от друга страна, относно надеждността и актуалното състояние на предадената информация [поверително].

243

Впрочем в своето писмо от 6 март 2017 г., с което отговаря на възраженията на жалбоподателя от 12 януари 2017 г., Съветът само заявява, че не споделя гледната точка на жалбоподателя и възнамерява да потвърди ограничителните мерки срещу него. Той не посочва също така кои доказателства е взел предвид, за да стигне до заключението, че не споделя гледната точка на жалбоподателя, и потвърждава, че не се е позовал на други данни освен на писмата [поверително] от 25 юли и 16 ноември 2016 г., с които жалбоподателят вече разполага.

244

На първо място, следва да се отбележи, че тези писма съдържат редица несъответствия и неточности. Първо, в писмото от 25 юли 2016 г. [поверително] се посочва за първи път, без обаче да се уточняват причините за това, че [поверително] е бил отделен от [поверително], при положение че такова разделяне е било извършено на [поверително], видно от самото писмо. Второ, следва да се отбележи съществуващото несъответствие в двете писма, [поверително]. Трето, писмото [поверително] от 25 юли 2016 г. се позовава по-специално [поверително], докато на 4 април 2016 г., прокуратурата във Виена прекратява производството по отношение на жалбоподателя.

245

Въпреки че тези несъответствия не могат сами по себе си да породят основателни съмнения относно резултата от разследването, те все пак са показателни за определена степен на приближение [поверително], което може да намали надеждността на информацията [поверително], както и нейното актуализиране.

246

На второ място, следва да се отбележи, че в писмото от 16 ноември 2016 г. [поверително].

247

На трето място, от писмото на прокуратурата във Виена от 4 април 2016 г. е видно, че след като е разгледала доказателствата, представени в рамките на искане за правна помощ, [поверително], като се основава също така на доклада Pepper Hamilton, на който тя изрично се позовава, прокуратурата счита, че тези документи не потвърждават повдигнатите обвинения [поверително] и че отразените в медиите обвинения, че жалбоподателят и брат му са извършили наказуеми в Украйна престъпления, които са в основата на много случаи на подозрения за изпиране на пари, докладвани в Австрия, не биха могли да бъдат потвърдени, въпреки че са проведени редица действия за събиране на доказателства.

248

В това отношение, макар да е вярно, както изтъква Съветът, че ограничителните мерки не попадат в обхвата на наказателното право, все пак в конкретния случай необходимото условие за оставяне на името на дадено лице в списъка е то да бъде идентифицирано като отговорно по-специално за присвояване на публични средства, като за такова се счита лице, обект на разследване от украинските власти. От това следва, че щом като Съветът е уведомен, че прокуратурата на държава — членка на Съюза, повдига сериозни съмнения, както в конкретния случай, по отношение на достатъчната обоснованост на данните в подкрепа на разследването на украинските власти, което е в основата на решението на Съвета да остави името на жалбоподателя в списъка, той е длъжен да направи допълнителни проверки при посочените органи или поне да поиска разяснения от тяхна страна, за да установи дали елементите, с които разполага — а именно прекалено неясна информация, която се свежда само до потвърждение на наличието на предварително разследване срещу жалбоподателя — представляват достатъчно солидна фактическа основа, която да оправдае оставянето на името на жалбоподателя в списъка.

249

На четвърто място, в двете писма, посочени в точки 246 и 247 по-горе, [поверително] не е посочил, че [поверително] е спряно, за което Съветът е бил уведомен от жалбоподателя чрез възражения, представени му от него на 12 януари 2017 г. с оглед на ежегодното преразглеждане на засягащите го мерки.

250

Най-напред следва да се отбележи, че Съветът прави възражение за недопустимост на доказателственото искане, направено от жалбоподателя преди провеждане на съдебното заседание, съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, за представяне на решение [поверително] от 5 март 2016 г. за спиране на [поверително], тъй като то е закъсняло и късното му представяне не е оправдано. Съветът обаче, от една страна, не оспорва, че жалбоподателят го е уведомил в срока, определен за представяне на възражения с оглед на ежегодното преразглеждане на ограничителните мерки, за посоченото спиране, и от друга страна, не твърди, че не е взел предвид тази информация при това преразглеждане, тъй като я е счел за не достатъчно обоснована или достоверна. От това следва, че не е необходимо произнасяне по допустимостта на посочения документ, тъй като неговото разглеждане не е необходимо, за да се установи дали Съветът е трябвало да поиска информация по отношение на спирането на производството от украинските органи.

251

В това отношение, дори да е вярно, както твърди Съветът, че фактът, че [поверително] е официално спряно, не позволява да се докаже, че заведеното срещу жалбоподателя предварително разследване е прекратено, не по-малко вярно е, че от една страна, Съветът е бил информиран от жалбоподателя [поверително], че това производство официално не е било в ход, и от друга страна, че подобно обстоятелство не е било без значение за целите на решението за оставяне на ограничителна мярка от страна на Съвета, който иначе би могъл да удължи такава мярка за неопределен период без знанието на жалбоподателя, което би противоречало на временния характер на ограничителните мерки. Освен това фактът, че [поверително] се е ограничил да повтаря винаги една и съща информация за предварителното разследване, без да посочва нови данни относно протичането му, а именно спирането му, отслабва надеждността на предоставената информация [поверително], както и нейното актуализиране.

252

От това следва, че Съветът е трябвало да поиска разяснения от украинските органи за определящите причини за спиране на производството, както и за неговата продължителност, за да установи дали критерият за определяне на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, все още е изпълнен в настоящия случай.

253

От всичко изложено по-горе следва, че в информацията относно [поверително], посочена в писмата [поверително], има такива празноти и несъответствия, че е трябвало да предизвика съмнение у Съвета относно достатъчността на доказателствата, с които е разполагал.

254

Посочените от жалбоподателя доказателства преди приемането на актовете от март 2017 г. обаче, още повече когато се вземат предвид заедно с оневиняващите доказателства, посочени в точки 125 и 126 по-горе, а именно по-специално решението на Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена), одитният доклад, изготвен от Държавната финансова инспекция на Украйна и докладът Pepper Hamilton, са били от естество да породят основателни съмнения от страна на Съвета, за да извърши допълнителни проверки при украинските органи.

255

Така Съветът, с оглед, от една страна, на недостатъчната фактическа основа, на която се опира, както и, от друга страна, на оневиняващите доказателства, изтъкнати от жалбоподателя, е трябвало да извърши допълнителни проверки и да поиска разяснения от украинските органи, в съответствие с цитираната по-специално в точка 113 по-горе съдебна практика.

256

От всичко изложено по-горе следва, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че не е длъжен да вземе предвид представените от жалбоподателя доказателства и развитите от него доводи, нито да извърши допълнителни проверки при украинските органи, въпреки че посочените доказателства и доводи са от естество да породят основателни съмнения относно надеждността на предоставената информация [поверително].

257

От това следва, че второто основание, повдигнато от жалбоподателя в неговото второ изменение на жалбата, е основателно. При това положение, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, повдигнати от жалбоподателя в подкрепа на искането му за отмяна на актовете от март 2017 г., нито възражението за незаконосъобразност, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбата следва да се уважи, що се отнася до отмяната на актовете от март 2017 г., доколкото те засягат жалбоподателя.

258

При условията на евентуалност Съветът иска, ако бъде отменен частично Регламент за изпълнение 2017/374, по съображения за правна сигурност Общият съд да постанови правните последици на Решение 2017/381 да се запазят до влизането в сила на частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2017/374.

259

От член 60, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз е видно, че обжалването няма суспензивно действие. Член 60, втора алинея от този статут предвижда обаче, че чрез дерогация от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, които обявяват регламент за недействителен, влизат в сила само от датата на изтичането на срока за обжалване или, при предявяването на жалба в този срок, от датата на отхвърлянето на жалбата.

260

В случая Регламент за изпълнение 2017/374 има характер на регламент, тъй като предвижда, че е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, което отговаря на разпоредбата на член 288 ДФЕС относно действието на регламентите (вж. в този смисъл решение от 21 април 2016 г., Съвет/Bank Saderat Iran, C‑200/13 P, EU:C:2016:284, т. 121).

261

Следователно член 60, втора алинея от Правилника на Съда на Европейския съюз действително е приложим в настоящия случай (решение от 21 април 2016 г., Съвет/Bank Saderat Iran, C‑200/13 P, EU:C:2016:284, т. 122).

262

Накрая, що се отнася до действието във времето на отмяната на Решение 2017/381, следва да се напомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може, ако счете за необходимо, да посочи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

263

В настоящия случай обстоятелството, че отмяната на Регламент за изпълнение 2017/374 и отмяната на Решение 2017/381 пораждат действие на различни дати, би могло сериозно да засегне правната сигурност, тъй като с тези два акта на жалбоподателя се налагат идентични мерки. Ето защо последиците от Решение 2017/381 трябва да се запазят, в частта, отнасяща се до жалбоподателя, до момента, в който отмяната на Регламент за изпълнение 2017/374 породи действие.

264

Съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.

265

В настоящия случай, тъй като жалбоподателят е загубил делото в частта по исканията за отмяна, направени с жалбата, и в първата молба за изменение, в съответствие с искането на Съвета, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски във връзка с тези искания за отмяна. Тъй като Съветът е загубил делото в частта по направеното с втората молба за изменение на жалбата искане за частична отмяна на актовете от март 2017 г., в съответствие с искането на жалбоподателя той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски във връзка с това искане.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

Обстоятелствата по спора

Факти, настъпили след подаването на жалбата по настоящото дело

Производство и искания на страните

От правна страна

По искането за отмяна на актовете от октомври 2015 г. и от март 2016 г. в частта, в която се отнасят до жалбоподателя

По второто основание, изведено по същество от явна грешка в преценката

По искането за отмяна на актовете от март 2017 г. в частта, в която се отнасят до жалбоподателя

По запазването на правните последици на Решение 2017/381

По съдебните разноски