1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по‑нататък „Рамковото споразумение“), което се съдържа като приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Rodica Popescu и нейния работодател, Direcţia Sanitar Veterinară şi pentru Siguranţa Alimentelor Gorj (Дирекция за ветеринарно-санитарен контрол и безопасност на храните, Gorj, Румъния, наричана по-нататък „Дирекция за ветеринарно-санитарен контрол“), във връзка с правната квалификация на трудовите договори, които обвързват заинтересованото лице с последната.

3

Видно от съображение 14 от Директива 1999/70, приета на основание член 139, параграф 2 ЕО, страните, подписали Рамковото споразумение, са били водени от желание посредством сключването на такова споразумение да подобрят качеството на срочната работа чрез гарантиране на прилагането на принципа за недискриминация и да създадат рамка за предотвратяване на нарушенията, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

4

Втора и трета алинея от преамбюла на Рамковото споразумение гласят следното:

„Страните по настоящото споразумение приемат, че договори с неопределена продължителност са и ще продължават да бъдат общата форма на трудово правоотношение между работодатели и работници. Те също приемат, че срочните трудови договори отговарят, в определени обстоятелства, на нуждите и на работодателите и на работниците.

Настоящото споразумение определя общите принципи и минималните изисквания, свързани със срочната работа, приемайки, че тяхното детайлно приложение трябва да отчита реалностите на специфичните национални, секторни и сезонни ситуации. […]“.

5

Точки 6, 8 и 10 от общите положения на Рамковото споразумение гласят следното:

[…]

[…]

6

Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение, озаглавена „Цел“, негова цел е, от една страна, да се подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране на прилагането на принципа на недопускане на дискриминация, и от друга страна, да се създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

7

Клауза 2 от Рамковото споразумение, озаглавена „Приложно поле“, предвижда в точка 1, че споразумението се прилага за работници на срочен трудов договор, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка.

8

Клауза 3 от Рамковото споразумение, озаглавена „Определения“, предвижда:

„По смисъла на настоящото споразумение терминът

[…]“.

9

В клауза 5 от Рамковото споразумение, озаглавена „Мерки за предотвратяване на злоупотребата“, се предвижда:

10

Съгласно член 12 от Legea nr. 53/2003 privind Codul muncii (Закон № 53/2003 относно Кодекса на труда, препубликуван в Monitorul Oficial al României, част I, бр. 345/18 май 2011 г.) трудовият договор се сключва по принцип за неопределен срок. По изключение при изрично предвидени в закона условия той може да се сключи и за определен срок.

11

Съгласно член 82 от Закон № 53/2003 при определени условия срочен трудов договор може да се продължи с писмено съгласие на страните за периода на изпълнение на даден проект, програма или конкретна работа. Броят на последователните срочни трудови договори, сключени между едни и същи страни, обаче е ограничен до три, а срокът на всеки от договорите не може да бъде повече от дванадесет месеца.

12

Съгласно член 83, буква h) от Закон № 53/2003 сключването на срочни трудови договори се допуска в изрично предвидени в специален закон случаи или за изпълнение на работа, проект или програма.

13

Съгласно член 84 от Закон № 53/2003 срочен трудов договор не може да се сключва за повече от 36 месеца.

14

Член 19 от Ordonanta de Guvernului nr. 42/2004 privind organizarea activitatii sanitar-veterinare si pentru siguranta alimentelor (Постановление № 42/2004 на правителството относно организацията на ветеринарно-санитарния контрол и безопасността на храните, публикувано в Monitorul Oficial al României, част I, бр. 94/31 януари 2004 г., наричано по-нататък „OG № 42/2004“) предвижда в параграфи 1 и 2, че функционирането на предприятия за събиране, производство, обработка и експлоатация на продукти от животински и неживотински произход се разрешава, при условие че тези предприятия са получили разрешение съгласно действащото ветеринарно-санитарно законодателство и са преминали официален контрол.

15

Съгласно член 19, параграф 3 от OG № 42/2004 официалният контрол се осигурява от специализиран персонал, назначен на срочни трудови договори с ветеринарно-санитарните дирекции.

16

От член 19, параграф 4 от OG № 42/2004 следва, че посочените в параграф 3 трудови договори, сключени за максималния срок, предвиден в действащото трудово законодателство, могат впоследствие да бъдат продължавани след неговото изтичане със съгласие на страните, докато са налице условията, на които се основава сключването им, до сключването на нови трудови договори в резултат от провеждането на конкурси, доколкото са гарантирани предвидените за това финансови средства.

17

Г‑жа Popescu е била назначена за периода от 14 май 2007 г. до 31 декември 2007 г. като ветеринарен помощник в дирекцията за ветеринарно-санитарен контрол на срочен трудов договор.

18

Договорът е бил продължаван седем пъти с по една година. При действието на този договор г‑жа Popescu е работила без прекъсване на едно и също работно място, като е изпълнявала едни и същи функции.

19

Разглежданият трудов договор е посочвал като свой предмет осъществяването на официален контрол в предприятия, извършващи клане на животни, събиране, производство, обработка, преработка, складиране, транспортиране и оползотворяване на продукти и странични продукти от животински произход, както и в предприятия, извършващи събиране, производство, обработка, преработка, складиране, транспортиране и оползотворяване на продукти и странични продукти от неживотински произход.

20

Освен това разглежданият трудов договор е посочвал, че е тясно свързан със срока на функциониране на контролираните предприятия.

21

На 30 декември 2014 г. е сключено последното споразумение за продължаване на посочения трудов договор. В него е предвидено продължаване на действието на договора след 1 януари 2015 г. до приключване на конкурсните процедури за окончателно заемане на съответната длъжност. В него също е уточнено, че работодателят може във всеки момент да прекрати едностранно трудовия договор.

22

На 29 януари 2015 г. г‑жа Popescu предявява иск срещу Дирекцията за ветеринарно-санитарен контрол пред Tribunalul Gorj (Районен съд Gorj, Румъния) за прогласяване на нищожността на отделните споразумения за продължаване на трудовия ѝ договор и обявяването му за „договор с неопределена продължителност“.

23

С решение от 30 април 2015 г. Tribunalul Gorj (Окръжен съд Gorj) е отхвърлил иска на заинтересованата служителка.

24

Тя е обжалвала това решение пред Curtea de Appel Craiova (Апелативен съд Крайова, Румъния).

25

Според Дирекцията за ветеринарно-санитарен контрол наемането на служители на срочна работа за осъществяване на официален ветеринарно-санитарен контрол е в съответствие с румънското законодателство. Дирекциите за ветеринарно-санитарен контрол са териториални държавни органи на подчинение на Autoritatea Națională Sanitar Veterinară (Национален орган за ветеринарно-санитарен контрол), които поради естеството на заеманите в тях длъжности имали право да сключват срочни трудови договори.

26

Curtea de Appel Craiova (Апелативен съд Крайова) сочи, че според преобладаващото мнение дейността по официален ветеринарно-санитарен контрол, която се урежда със специален нормативен акт, и по-специално съгласно член 19, параграфи 3 и 4 от OG № 42/2004, попада под действието на изключението, предвидено в член 83, параграф 1, буква h) от румънския Кодекс на труда. Тъй като по силата на клауза в трудовия договор, срещу която заинтересованото лице не е възразило, срокът на този договор зависел от продължителността на функциониране на зачислените предприятия, всяка промяна в разпределението на подлежащите на контрол предприятия щяла да доведе до прекратяване на разглеждания трудов договор и до последващо сключване на нов трудов договор.

27

За сметка на това, съгласно по-слабо споделяното мнение следвало да се приложи правилото, че след три последователни срочни трудови договора служителят трябва да бъде назначен по договор с неопределена продължителност въпреки спецификата на съответната дейност.

28

В допълнение запитващата юрисдикция отбелязва, че са налице множество спорове с предмет, идентичен на този по разглежданото в главното производство дело.

29

При тези условия Curtea de Apel Craiova (Апелативен съд Крайова) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

30

С двата си преюдициални въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която подновяването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор е оправдано от наличието на „обективни причини“ по смисъла на тази клауза единствено поради това че контролните функции на служителите във ветеринарно-санитарната област нямат постоянен характер с оглед на колебанията в обема на дейностите на подлежащите на контрол предприятия.

31

Съгласно член 99 от своя процедурния правилник, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на такъв въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

32

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело. Действително отговорът на преформулираните преюдициални въпроси се налага недвусмислено от практиката на Съда, и по-специално от решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443), от 23 април 2009 г., Angelidaki и др. (C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250), от 26 януари 2012 г., Kücük (C‑586/10, EU:C:2012:39), от 13 март 2014 г., Márquez Samohano (C‑190/13, EU:C:2014:146), от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др. (C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044), както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др. (C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401).

33

Най-напред е важно да се напомни, че от самия текст на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение е видно, че неговото приложно поле е очертано широко, тъй като най-общо включва „работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение[,] определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“. Освен това определението на понятието „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на Рамковото споразумение, съдържащо се в клауза 3, точка 1 от същото, обхваща всички работници, без да прави разграничение в зависимост от това дали работодателят, с когото те са обвързани, е в публичния или в частния сектор (решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 56, от 13 март 2014 г., Márquez Samohano, C‑190/13, EU:C:2014:146, т. 38, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 67).

34

Доколкото Рамковото споразумение не изключва от обхвата си никой определен сектор, то следователно намира приложение и в областта на ветеринарно-санитарния контрол (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 69).

35

От това следва, че служител като заинтересованото в случая по главното производство лице, работещо в Дирекцията за ветеринарно-санитарен контрол като ветеринарен помощник в областта на ветеринарно-санитарния контрол, чийто трудов договор съгласно разпоредбите на румънската правна уредба по необходимост се сключва от посочената дирекция за определен срок, попада под действието на Рамковото споразумение.

36

Във връзка с тълкуването на клауза 5 от Рамковото споразумение следва да се напомни, че тя е насочена към постигането на една от преследваните от него цели, а именно да се ограничи последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения, което се счита за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците, като се предвидят известен брой разпоредби за минимална закрила, чието предназначение е да предотвратят поставянето на работниците в несигурно положение (решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др.C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 63, от 23 април 2009 г., Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250, т. 73, от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 25, от 13 март 2014 г., Márquez Samohano, C‑190/13, EU:C:2014:146, т. 41, от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 54, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 72).

37

Всъщност от втората алинея от преамбюла на Рамковото споразумение и от точки 6 и 8 от неговите общи положения следва, че стабилната заетост е предвидена в полза на работниците като основен елемент от тяхната закрила, докато само при наличието на определени обстоятелства срочните трудови договори могат да отговарят на нуждите както на работодателите, така и на работниците (решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 62, от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 55, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 73).

38

При това положение клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение изисква от държавите членки, с цел да предотвратят злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, ефективно и задължително да приемат поне една от изброените в нея мерки, когато във вътрешното им право няма еквивалентни правни мерки. Така изброените в точка 1, букви а)—в) от посочената клауза мерки, три на брой, са свързани съответно с обективни причини, които оправдават подновяването на такива трудови договори или правоотношения с максималната обща продължителност на тези последователни срочни трудови договори или правоотношения и с броя на техните подновявания (вж. по-специално решения от 23 април 2009 г., Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250, т. 74, от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 26, от 13 март 2014 г., Márquez Samohano, C‑190/13, EU:C:2014:146, т. 42, от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 56, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 74).

39

В това отношение държавите членки разполагат със свобода на преценка, тъй като имат избор да прибягнат до една или няколко от мерките, предвидени в точка 1, букви а)—в) от посочената клауза, или да приложат съществуващи еквивалентни правни мерки, като отчетат нуждите на специфичния сектор и/или на категориите работници (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 59 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 75).

40

По този начин клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение определя обща цел за държавите членки, изразяваща се в предотвратяване на подобни случаи на злоупотреба, като същевременно им предоставя свобода на избор по отношение на начините за нейното постигане, стига да не поставят под въпрос целта или полезния ефект на Рамковото споразумение (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 60, и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 76).

41

Освен това, когато — както е в случая — правото на Съюза не предвижда специфични санкции в хипотезата на все пак установени злоупотреби, националните органи следва да приемат мерки, които трябва да бъдат не само пропорционални, но и достатъчно ефективни и възпиращи, за да гарантират пълната ефикасност на нормите, приети в приложение на Рамковото споразумение (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 62 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 77).

42

Макар при липсата на правна уредба на Съюза по въпроса редът и условията за прилагането на тези норми да попадат във вътрешния правов ред на държавите членки по силата на принципа за процесуалната автономия на последните, те все пак не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 63 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 78).

43

Следователно, когато е налице злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, за надлежното ѝ санкциониране и за заличаването на последиците от нарушението на правото на Съюза трябва да може да се приложи мярка, предоставяща ефективни и равностойни гаранции за закрила на работниците (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 64 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 79).

44

Следва освен това да се напомни, че Съдът не трябва да се произнася по тълкуването на разпоредби от националното право, тъй като тази задача е поверена на компетентните национални юрисдикции, които трябва да определят дали изискванията, предвидени в клауза 5 от Рамковото споразумение, са изпълнени от разпоредбите на приложимата национална правна уредба (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 66 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 81).

45

Следователно запитващата юрисдикция трябва да прецени доколко условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право ги превръщат в адекватна мярка за предотвратяване и евентуално санкциониране на злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 67 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 82).

46

Все пак, когато се произнася по преюдициално запитване, Съдът може евентуално да направи уточнения, имащи за цел да насочат националната юрисдикция във връзка с осъществяваната от нея преценка (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 68 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 83).

47

В случая, видно от преписката, предоставена на Съда, Закон № 53/2003 съдържа разпоредби, насочени към кумулативното прилагане на различните мерки, изброени в клауза 5, точка 1, букви а)—в) от Рамковото споразумение. По изключение OG № 42/2004 обаче допуска в областта на ветеринарно-санитарния контрол да се назначават служители в рамките на последователни срочни трудови договори, без да се предвижда ограничение относно продължителността на договорите или броя на подновяванията им по смисъла на точка 1, букви б) и в) от тази клауза.

48

Доколкото е видно, че OG № 42/2004 не съдържа мярка, еквивалентна на посочените в клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, подновяването на срочните трудови договори в областта на ветеринарно-санитарния контрол би могло да бъде допуснато само ако е оправдано поради „обективна причина“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение.

49

Според съдебната практика понятието „обективна причина“ трябва да се тълкува като отнасящо се до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да обосноват в този особен контекст прибягването до последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени такива договори, от присъщите на задачите характеристики или евентуално от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на държава членка (решения от 23 април 2009 г., Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250, т. 96 и цитираната съдебна практика, от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 27, както и от 13 март 2014 г., Márquez Samohano, C‑190/13, EU:C:2014:146, т. 45).

50

За сметка на това национална разпоредба, която просто разрешава прибягването до последователни срочни трудови договори по общ и абстрактен начин чрез законови или подзаконови правни норми, не е в съответствие с изискванията, посочени в предходната точка от настоящото определение (решения от 23 април 2009 г., Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250, т. 97 и цитираната съдебна практика, от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 28, както и от 13 март 2014 г., Márquez Samohano, C‑190/13, EU:C:2014:146, т. 46).

51

Действително подобна чисто формална разпоредба не позволява да се изведат обективни и прозрачни критерии за проверка дали подновяването на такива договори действително отговаря на реална потребност, дали може да постигне преследваната цел и дали е необходимо за постигането ѝ. Следователно такава разпоредба създава реална опасност от злоупотреба с този вид договори и поради това не е съвместима с целта и полезното действие на Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решения от 23 април 2009 г., Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250, т. 98 и 100, както и цитираната съдебна практика, от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 29, както и от 13 март 2014 г., Márquez Samohano, C‑190/13, EU:C:2014:146, т. 47).

52

В главното производство е видно, че съгласно OG № 42/2004 за сключването и подновяването на срочни трудови договори от дирекциите за ветеринарно-санитарен контрол е необходимо спазване на условията, на които се основава сключването им, свързани с особеното естество на заеманата длъжност, която е в тясна зависимост от функционирането на подлежащите на контрол предприятия, стига да са налице публични финансови средства до сключване на нови трудови договори в резултат от провеждане на конкурсни процедури.

53

След като тази национална правна уредба не съдържа разпоредби, разрешаващи прибягването до последователни срочни трудови договори по общ и абстрактен начин, а поставя определени условия за сключването им, е важно да се провери дали последните отговарят на обективни и прозрачни критерии, съвместими с целта и полезното действие на Рамковото споразумение.

54

В това отношение Съдът вече е постановил, че национална правна уредба, която допуска подновяването на срочни трудови договори за заместване на други работници, които временно не са в състояние да изпълняват функциите си, или за удовлетворяване на допълнителни потребности на предприятието, сама по себе си не противоречи на Рамковото споразумение. Всъщност заместването или временното назначаване на работник, за да се задоволят по същество временни нужди на работодателя от персонал, по принцип може да представлява „обективна причина“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решения от 23 април 2009 г., Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250, т. 101 и 102, както и цитираната съдебна практика, и от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 30).

55

Такава обективна причина може да представлява и обстоятелството, че национална правна уредба оправдава сключването и подновяването на срочни трудови договори с необходимостта изпълняването на непълно работно време на специфични задачи да бъде поверено на специалисти с призната компетентност, които упражняват професионална дейност извън този срочен трудов договор (вж. в този смисъл решение от 13 март 2014 г., Márquez Samohano, C‑190/13, EU:C:2014:146, т. 48 и 49).

56

В случая следва да се отбележи, както е видно от акта за преюдициално запитване, че официалният ветеринарно-санитарен контрол е предмет на специална уредба в отговор на наложени от националния законодател задължения, отнасящи се не само до животновъдните стопанства и предприятията, които произвеждат, складират, транспортират, преработват и търгуват с продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, но и до поставени под карантина стопанства, дивечовъдните стопанства, природни паркове и резервати, зоопаркове или люпилни.

57

Както следва от клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение и в съответствие с третата алинея от преамбюла, както и с точки 8 и 10 от общите му положения, при прилагането на това рамково споразумение държавите членки имат възможност, доколкото това е обективно оправдано, да отчитат специфичните потребности, свързани с конкретните сектори на дейност (решение от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 40).

58

Честотата и обемът на проверките действително могат да бъдат различни в зависимост от самите дейности на подлежащите на контрол предприятия, които търпят известни колебания.

59

Въпреки това в представената на Съда преписка няма данни, от които да е видно по какъв начин посочените характеристики са специфични за съответния сектор, нито поради каква причина биха пораждали единствено временна потребност от персонал, която да оправдава непостоянния характер на контролните правомощия.

60

Всъщност подобни колебания са присъщи на положения, при които определена дейност зависи от друга, най-вече в областта на контрола, и освен това могат да се проявяват както в увеличаване, така и в намаляване на работната натовареност в зависимост от обстоятелства, които не могат да се предвидят предварително.

61

Освен това твърдението за непостоянния характер на контролните правомощия се опровергава от обстоятелството, че продължаванията на срочния трудов договор на жалбоподателката по главното производство са довели до полагане на труд без прекъсване в продължение на 6 години и 7 месеца, поради което трудовото правоотношение изглежда е обслужвало не толкова временна, колкото трайна потребност.

62

Макар в съответствие с припомнената в точка 45 от настоящото определение съдебна практика запитващата юрисдикция да е компетентна в последна сметка да се увери в наличието на конкретна потребност, която е в състояние обективно да оправдае с оглед на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение прибягването до последователни срочни трудови договори, за да се отговори адекватно на търсенето в областта на санитарния контрол, следва да се отбележи, че подобна потребност не би могла да се изведе от съображения, целящи да избегнат излагането на държавата като работодател в разглеждания сектор на какъвто и да било финансов риск.

63

Действително, макар съображения от бюджетен характер да могат да бъдат в основата на избраната социална политика на дадена държава членка и да влияят върху естеството и обхвата на мерките, които държавата възнамерява да приеме, сами по себе си тези съображения не са преследвана от тази политика цел, поради което те не биха могли да обосноват липсата на каквато и да е предпазна мярка срещу злоупотребата при използване на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение (вж. решения от 24 октомври 2013 г., Thiele Meneses, C‑220/12, EU:C:2013:683, т. 43 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 110).

64

Освен това, във връзка с позоваването, направено в последното допълнително споразумение към трудовия договор на жалбоподателката в главното производство на условието да се изчака приключването на конкурсните процедури за наемане на постоянни служители, следва да се подчертае, че ако национална правна уредба — която позволява да бъдат подновявани последователни срочни трудови договори, за да се замества персонал в очакване на приключването на конкурсни процедури — може да бъде оправдана от обективна причина, конкретното прилагане на тази причина трябва, предвид особеностите на съответната дейност и на условията за нейното упражняване, да бъде съвместимо с изискванията на Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решения от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 34 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 99).

65

Действително, спазването на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение предполага конкретна проверка дали подновяването на последователните срочни трудови договори или правоотношения цели да удовлетвори временни нужди и дали разпоредба от националното законодателство като разглежданата в главното производство в действителност не се използва за задоволяване на свързани с персонала постоянни и трайни нужди на работодателя (вж. в този смисъл решения от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 39 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 101).

66

За целта следва във всеки конкретен случай да се разглеждат всички обстоятелства, като се отчита по-специално броят на последователните договори, сключени с едно и също лице или за извършването на една и съща работа, така че да не се допуска работодателите действително да злоупотребяват при използването на срочни трудови договори или правоотношения, дори сключени с твърдението за задоволяване на нужда от заместващ персонал (вж. в този смисъл решения от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 40 и цитираната съдебна практика, както и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 102).

67

От акта за преюдициално запитване е видно, че към датата на подаване на настоящото преюдициално запитване заинтересованата страна не е имала никаква информация относно самото протичане на конкурсните процедури, поради което на по-силно основание изходът от тях пък е бил повече от несигурен.

68

В последна сметка националната юрисдикция е компетентна да определи дали може да се счита, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която ограничава прибягването до срочни трудови договори при заместването на вакантни длъжности в очакване да приключат конкурсни процедури, е в съответствие с клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, като провери дали конкретното прилагане на тази обективна причина препятства злоупотребата при използване на срочни трудови договори.

69

С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която подновяването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор е оправдано от наличието на „обективни причини“ по смисъла на тази клауза единствено поради това че контролните функции на служителите във ветеринарно-санитарната област нямат постоянен характер с оглед на колебанията в обема на дейностите на подлежащите на контрол предприятия, освен ако — което е компетентна да провери националната юрисдикция — подновяването на договорите действително цели да отговори на специфична потребност в съответния сектор, без обаче тя да може да се основава на съображения от бюджетен порядък. Освен това обстоятелството, че подновяването на последователни срочни договори се извършва в очакване на изхода от конкурсни процедури, не е достатъчно да приведе посочената правна уредба в съответствие със споменатата клауза, ако се окаже, че конкретното ѝ прилагане фактически води до злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори, което националната юрисдикция също е компетентна да провери.

70

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа като приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която подновяването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор е оправдано от наличието на „обективни причини“ по смисъла на тази клауза единствено поради това че контролните функции на служителите във ветеринарно-санитарната област нямат постоянен характер с оглед на колебанията в обема на дейностите на подлежащите на контрол предприятия, освен ако — което е компетентна да провери националната юрисдикция — подновяването на договорите действително цели да отговори на специфична потребност в съответния сектор, без обаче тя да може да се основава на съображения от бюджетен порядък. Освен това обстоятелството, че подновяването на последователни срочни договори се извършва в очакване на изхода от конкурсни процедури, не е достатъчно да приведе посочената правна уредба в съответствие със споменатата клауза, ако се окаже, че конкретното ѝ прилагане фактически води до злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори, което националната юрисдикция също е компетентна да провери.