1

С жалбата си Alcogroup SA (наричано по-нататък „Alcogroup“) и Alcodis SA (наричано по-нататък „Alcodis“) искат отмяната на определението на председателят на Общия съд на Европейския съд от 16 юни 2015 г., Alcogroup и Alcodis/Комисия (T‑274/15 R, EU:T:2015:389, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което той е отхвърлил молбата им за допускане на обезпечение, целяща, от една страна, спиране на изпълнението на Решение C(2015) 1769 окончателен на Комисията от 12 март 2015 г. (наричано по-нататък „първото оспорвано решение“) с адресати Alcogroup, както и всички предприятия, които то контролира пряко или непряко, включително Alcodis, постановено в производство по член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), както и на решението ѝ от 8 май 2015 г. (наричано по-нататък „второто оспорвано решение“) с адресат Alcogroup, постановено във връзка с производства по разследване AT.A0244 — Биоетанол (по-рано „AQUA VIT“) — и AT.A0054 — Oil and Biofuel Markets, и от друга страна, задължаване на Европейската комисия да спре всякакви действия по разследване в производства AT.A0054 и AT.A0244.

2

В самото начало следва да се уточни, че председателят на Общия съд е постановил обжалваното определение, преди Комисията да представи становище по молбата за допускане на обезпечителни мерки и на дата, на която срокът за представяне на подобно становище все още не е бил изтекъл. При това положение, както Комисията правилно посочва пред Съда, обжалваното определение се основава изключително на фактите, изложени в молбата за допускане на обезпечителни мерки. Комисията оспорва някои от тези факти само при условията на евентуалност и в хипотезата, в която обжалваното определение бъде отменено. Така за целите на разглеждането на жалбата настоящото определение изхожда от предпоставката, че констатираните в обжалваното определение факти са доказани, без да потвърждава, нито да оспорва верността им.

3

Alcogroup и Alcodis се занимават с производството, преработването и продажбата на етанол. По жалба, постъпила през март 2013 г., Комисията започва през май 2013 г. проверки в помещенията на предприятие, което е разработило и предоставило на разположение на потребителите метод за оценка на цените на етанола, както и в помещенията на няколко други предприятия, действащи в секторите на суровия нефт, рафинираните нефтопродукти и биогоривата. Това разследване, регистрирано под номер AT.40054 (Oil and Biofuel Markets), визирало както функционирането на този метод, така и евентуално тайно договаряне между предприятия с цел манипулиране на посочения метод.

4

В рамките на това разследване Комисията отправя на 23 май 2014 г. искане за предоставянe на информация до Alcodis по силата на член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003. Alcodis отговаря на това искане на 14 юни 2014 г.

5

На 29 септември 2014 г. Комисията разпорежда на Alcogroup и на Alcodis да се подчинят на решение на проверка по силата на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003. Проверката е извършена в помещенията им от 7 до 10 октомври 2014 г. В рамките и вследствие на тази проверка Alcogroup и Alcodis искат помощ от своите адвокати, които да осигурят тяхната защита. В този контекст между тях и техните адвокати са били изготвени и предадени множество документи. Уточнено е, че тези писма и приложените документи били обхванати от професионалната тайна на адвокатите, тъй като върху всяко писмо било отбелязано на английски език „legally privileged“ или било класирано в папка, озаглавена на същия език с „legally privileged“.

6

Паралелно с разследването AT.40054 Комисията започва разследването AT.40244 относно евентуални споразумения и съгласувани практика с цел координиране на поведението на предприятията, действащи в сектора на търговията с биоетанол, подялбата на пазари и на клиенти, както и обмяната на информация. В рамките на това разследване с първото оспорвано решение Комисията разпорежда на Alcogroup и на Alcodis да се подчинят на решение за проверка, която се провежда от 24 до 27 март 2015 г. В началото на проверката адвокатите на последните искат от инспекторите на Комисията да не разглеждат документите за защита, изготвени вследствие на проверката, състояла се от 7 до 10 октомври 2014 г. Договорено е всеки документ, обозначен с отметката на английски език „legally privileged“, да бъде незабавно отстранен, без да се разглежда от инспекторите, а да се разгледа съвместно с адвокатите на Alcogroup и Alcodis.

7

При все това според Alcogroup и Alcodis впоследствие се оказва, че инспекторите на Комисията са анализирали въпросните документи, за да решат дали те са релевантни за проверката, и са избрали различни документи за защита, носещи отметката на английски език „legally privileged“, с цел да бъдат сезирани. След протестите на адвокатите на Alcogroup и Alcodis тези документи били извадени от списъка на подлежащите на сезиране документи и инспекторите се съгласили да сложат документите с посочената отметка „legally privileged“ в отделно досие и да ги разгледат само в присъствието на адвокат на Alcogroup и Alcodis. При все това според последните посочените инспектори вече били разгледали документите, изготвени за защитата на тези две дружества след първата проверка, извършена в рамките на производството по разследване AT.40054.

8

На 21 април 2015 г. Alcogroup и Alcodis изпращат до Комисията писмо, в което искат незабавното спиране на всички отнасящи се до тях действия по разследване в рамките на производствата AT.40054 и AT.40244, включително всяко преглеждане или анализ на сезираните документи. Това искане е отхвърлено на 8 май 2015 г. с второто оспорвано решение.

9

С акт, заведен в секретариата на Общия съд на 29 май 2015 г., Alcogroup и Alcodis подават жалба за отмяната на първото и второто оспорвано решение.

10

С друг акт, депозиран същия ден в секретариата на Общия съд, Alcogroup и Alcodis подават молба за допускане на обезпечителни мерки, с която искат по същество от председателя на Общия съд:

11

С обжалваното определение председателят на Общия съд отхвърля тази молба като недопустима преди изтичането на срока, определен за представяне на становище от Комисията.

12

Що се отнася до първото искане на Alcogroup и Alcodis, председателят на Общия съд приема по същество, че молбата за спиране на изпълнението на първото оспорвано решение е недопустима, тъй като това решение вече било изцяло изпълнено, поради което неговото спиране било безсмислено. По молбата за спиране на изпълнението на второто оспорвано решение той отбелязва, че по принцип подобно отрицателно решение, с което се отказва да се уважи административно искане, не би могло да бъде предмет на подобно спиране. Що се отнася до второто искане на Alcogroup и Alcodis, председателят на Общия съд отбелязва по същество, че това искане, целящо да се разпореди на Комисията да спре всички действия по разследване или други засягащи ги действия, надхвърля предмета на жалбата, подадена в главното производство, тъй като, ако бъде постановено, исканото разпореждане би изпреварило мерките, които Комисията би могла да приеме вследствие на евентуално решение за отмяна на първото и второто оспорвано решение. Освен това не е доказано, че подобно изпреварване е необходимо, за да се гарантира пълната ефикасност на отменително решение в случая, тъй като при отмяна на тези оспорвани решения би било достатъчно за тази цел да се извади от преписката по разследване всеки незаконно използван документ.

13

Alcogroup и Alcodis искат от Съда:

14

Комисията иска от Съда:

15

В подкрепа на жалбата си Alcogroup и Alcodis изтъкват три правни основания. Първото им правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на допустимостта на претенциите, направени в рамките на тяхното второ искане в първоинстанционното производство, се разделя на три части, с които те сочат съответно:

16

С второто и третото си правно основание Alcogroup и Alcodis упрекват председателя на Общия съд в грешка при прилагане на правото при преценката на допустимостта на тяхната молба за спиране на изпълнението съответно на първото и на второто оспорвано решение.

17

За изчерпателност Alcogroup и Alcodis излагат причините, поради които според тях трябва да се постановят исканите от Общия съд временни мерки.

18

Комисията приканва Съда да отхвърли жалбата в нейната цялост. Тя добавя, че молбата за допускане на обезпечителни мерки при всички случаи трябва да се отхвърли и че решението на председателя на Общия съд в този смисъл е правилно.

19

С първата част на първото си правно основание Alcogroup и Alcodis упрекват председателя на Общия съд, че е констатирал в точка 21, първо изречение от обжалваното определение, че тяхното второ искане в първоинстанционното производство цели „de facto да се забрани на Комисията да продължи своите разследвания AT.40054 и AT.40244 и да използва в този контекст поверителната информация, която тя получила по незаконен начин […]“, докато според тях това искане има по-ограничен обхват. На практика те били поискали само спирането на всички действия по разследване в рамките на разглежданите производства в очакване на решение по същество и при това единствено на действията, които се отнасят до тях.

20

В това отношение от цялостния прочит на обжалваното определение следва, че председателят на Общия съд наистина е взел предвид ограничения характер на второто искане в първоинстанционното производство. По-специално тази констатация произтича от прочита на първото изречение на точка 21 от това определение с оглед, първо, на точка 12 от него, където разглежданото искане е дословно изложено, второ, на точка 20 от него, където са припомнени временното естество на поисканото спиране и допълнителният характер на обезпечителното производство спрямо главното производство, към което то се добавя.

21

Следва да се допълни, че както в своите писмени становища пред Общия съд, така и в частта от тяхната жалба, свързана с постановяването на поисканите временни мерки, Alcogroup и Alcodis са изложили, че всяко действие по разследване, извършено спрямо тях въз основа на незаконно събраните данни, ще увеличи техните вреди. От това следва, че молбата им за допускане на обезпечителни мерки, и по-конкретно второто искане в първоинстанционното производство, действително е имала за цел да се избегне настъпването на подобно увреждане, посредством временно възпрепятстване на Комисията да продължи разследванията AT.40054 и AT.40244, що се отнася до тяхното евентуално участие в нарушенията, които са предмет на тези производства по разследване, както председателят на Общия съд правилно е отбелязал в точка 21, първо изречение от обжалваното определение.

22

От изложеното следва, че първата част на първото правно основание трябва да се отхвърли.

23

С втората част на първото си правно основание Alcogroup и Alcodis изтъкват по същество, че председателят на Общия съд е допуснал грешка при прилагане на правото по-конкретно в точка 23 от обжалваното определение, като е приложил по аналогия към конкретния случай разсъжденията, изложени в определение по дело Комисия/Akzo и Akcros (C‑7/04 P(R), EU:C:2004:566), за целите на преценката на необходимостта от постановяване на поисканите временни мерки за гарантиране на пълната ефикасност на решението, което предстои да бъде постановено. Всъщност настоящото дело е различно от делото, приключило с това определение. В последното дело бил под въпрос статутът на ограничен брой документи, поради което невъзможността за Комисията да използва тези документи в случай на отмяна на решението, с което се разпорежда извършването на проверка, представлявала достатъчна гаранция за правата на засегнатите дружества. За сметка на това в настоящия случай инспекторите на Комисията умишлено включили всички документи за защита на Alcogroup и Alcodis в обхвата на проверката и се запознали с тяхното съдържание. За Alcogroup и Alcodis било невъзможно да докажат впоследствие и по достатъчно сигурен начин връзката между това запознаване с незаконно събрана информация и евентуални мерки, приети по-нататък от Комисията в хода на разследването.

24

В това отношение следва да се припомни, че макар в делото, приключило с постановяване на определение Комисия/Akzo и Akcros (C‑7/04 P(R), EU:C:2004:566), да става въпрос само за ограничен брой документи, изложеното в това определение разсъждение не е основано на това обстоятелство само по себе си. Всъщност в точки 41 и 42 от посоченото определение Съдът е приел, че само запознаването от страна на Комисията с информацията, съдържаща се в документи, за които се твърди, че са обхванати от професионалната тайна, не е достатъчно, за да се докаже необходимостта от приемане на временни мерки, стига тази информация да не е била оповестена на трети лица и да не е била използвана в производство по нарушение на правилата на конкуренцията на Европейския съюз. В точка 43 от същото определение Съдът е уточнил също, че с възможността за по-задълбочено запознаване с разглежданите документи от страна на Комисията не може да се докаже действителното настъпване на тежки и непоправими вреди за засегнатите дружества.

25

При това положение на по-голямо основание доводите на Alcogroup и Alcodis, основани на запознаването от страна на длъжностните лица на Комисията в хода на проверката с документите, обхванати от професионалната тайна, но които тя не е запазила след тази проверка, не са достатъчни сами по себе си, за да докажат необходимостта от поисканите временни мерки за гарантиране на пълната ефикасност на решението, което предстои да бъде постановено. Всъщност не съществува никаква вероятност тези данни, с които Комисията вече не разполага, да бъдат оповестени от нея на трети лица или да бъдат изтъкнати като такива, за да се докаже наличието на нарушение на правилата на конкуренция.

26

Освен това следва да се отхвърлят доводите на Alcogroup и Alcodis в рамките на настоящата жалба, че ако Комисията използва незаконно събраната информация, за тях би било невъзможно, за разлика от положението по делото, приключило с определение Комисия/Akzo и Akcros (C‑7/04 P(R), EU:C:2004:566), да се докаже връзката между това използване и евентуални приети впоследствие мерки по разследване. Както всъщност председателят на Общия съд е приел в точка 24 от обжалваното определение, без да допусне грешка при прилагането на правото, Alcogroup и Alcodis не са доказали наличието на подобна невъзможност пред Общия съд. Следователно той правилно е заключил на това основание, че така споменатият риск трябва да се счита за чисто хипотетичен.

27

В това отношение следва да се добави, че също с пълно право председателят на Общия съд е отбелязал по-общо в точка 21 от обжалваното определение, че Alcogroup и Alcodis го приканват на практика да надхвърли своите правомощия, като изпревари последиците, които би извела Комисията в хипотезата, в която първото и второто оспорвано решение бъдат отменени от Общия съд. Всъщност, без да се засягат решенията, които ще бъдат приети впоследствие от съда на Съюза по съществото на спора в главното производство, както и от Комисията в административен план, не е изключено адекватни мерки, изразяващи се по-конкретно в изваждане на някои документи от преписката на Комисията, да бъдат приети в бъдеще при необходимост, за да се поправи евентуално нарушение на правата на защита на Alcogroup и Alcodis. Също не е изключено в настоящата фаза на производството Комисията да реши да остави без ход своите производства по разследване AT.40054 и AT.40244, що се отнася до Alcogroup и Alcodis.

28

При това положение не могат да бъдат приети доводите на Alcogroup и Alcodis, че председателят на Общия съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до необходимостта от постановяване на поисканите временни мерки, за да се гарантира пълната ефикасност на решението, което предстои да бъде постановено. Следва, че втората част на първото правно основание трябва да се отхвърли.

29

С третата част на първото правно основание Alcogroup и Alcodis изтъкват, че прекомерно строгото тълкуване от председателя на Общия съд на условията за допустимост на молбите за допускане на обезпечителни мерки е в разрез с принципа на ефективна съдебна защита. Според тях единственият начин да се осигури подобна защита в конкретния случай бил да се разпореди спирането на действията по разследване, които Комисията можела и е склонна да извърши след нередовната проверка, тъй като евентуално бъдещо решение, с което се уважава тяхната жалба в главното производство, не би могло да заличи с обратна сила вредата, настъпила в резултат на подобни действия по разследване. Така председателят на Общия съд допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил като недопустимо второто им искане.

30

При все това в съответствие с приетото в точки 24—28 от настоящото определение Alcogroup и Alcodis не са доказали нито че поради липсата на посочените в тяхното второ искане в първоинстанционното производство временни мерки те ще понесат вреди, които е невъзможно да се заличат с обратна сила, нито че постановяването на тези мерки е необходимо за гарантиране на пълната ефикасност на решението, което предстои да бъде постановено. Следва, че техните доводи не са достатъчни, за да се докаже, че председателят на Общия съд е нарушил принципа на ефективна съдебна защита, като е приел, че постановяването на подобни мерки не е било необходимо в конкретния случай.

31

От изложеното по-горе следва, че третата част от първото правно основание не може да се приеме.

32

Поради това първото правно основание трябва да се отхвърли изцяло.

33

С второто си правно основание Alcogroup и Alcodis упрекват председателя на Общия съд за констатацията, че с извършването на проверката от 24 до 27 март 2015 г. първото оспорвано решение вече е било изцяло изпълнено и че поради това на датата на подаване на молбата за допускане на обезпечителни мерки вредите, на които те се позовават, вече са били настъпили. Според тях вредоносните последици на това решение не са се прекратили в момента, когато инспекторите на Комисията са напуснали техните помещения, тъй като посоченото решение предоставяло на тази институция правото да запази и анализира сезираните в хода на тази проверка документи и по този начин тя разполагала с възможността да вземе предвид за целите на своя анализ информацията, събрана посредством неправомерното запознаване с документите за защита на Alcogroup и Alcodis.

34

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че увреждането, на което се позовават Alcogroup и Alcodis, за да поискат от председателят на Общия съд спирането на изпълнението на първото оспорвано решение, е резултат от запознаването от страна на Комисията с техните документи за защита в рамките на проверката, извършена от 24 до 27 март 2015 г. Както обаче председателят на Общия съд правилно е отбелязал в точки 16 и 17 от обжалваното определение, това увреждане е настъпило в самия момент, в който това решение е било изпълнено, тоест в хода на проверката.

35

Наистина евентуално последващо използване, с цел да се констатира нарушение на правилата на конкуренцията, на документите, сезирани в хода на проверката между 24 и 27 март 2015 г., разглеждани като незаконно събрана информация, би могло да причини допълнителни вреди на Alcogroup и Alcodis. При все това, дори ако председателят на Общия съд беше разпоредил спирането на изпълнението на първото оспорвано решение, което вече е било изпълнено с провеждането на тази проверка, подобно спиране не би попречило на това ново увреждане да настъпи, при положение че то не би имало нито за предмет, нито дори за последица да забрани на Комисията да продължи анализа на вече сезирани документи.

36

Следователно второто основание трябва да се отхвърли.

37

С третото си правно основание Alcogroup и Alcodis изтъкват, че обжалваното определение е опорочено с грешка при прилагане на правото, доколкото председателят на Общия съд е приел, че второто оспорвано решение не може да бъде предмет на спиране на изпълнението, тъй като то представлява отрицателно решение. Според тях предоставянето на подобно спиране е било необходимо, за да позволи приемането на другите поискани временни мерки, по-специално спирането на всички действия по разследване в рамките на производствата AT.40054 и AT.40244, посочени в тяхното второ искане в първоинстанционното производство.

38

Следва да се отбележи, че по принцип съгласно постоянната практика на Съда молба за спиране на изпълнението не се счита за отрицателно решение, каквото е второто оспорвано решение, тъй като предоставянето на спиране на изпълнението не може да има за последица изменение на положението на ищец или жалбоподател (определения на председателя на втори състав на Съда по дело S./Комисия, 206/89 R, EU:C:1989:333, т. 14 и на председателя на Съда по дело Moccia Irme/Комисия, C‑89/97 P(R), EU:C:1997:226, т. 45). При това положение молбата за спиране на изпълнението на това решение трябва да се отхвърли като недопустима, както председателят на Общия съд е приел в точки 18 и 19 от обжалваното определение. Би могло да се постъпи различно единствено в хипотезата, в която подобно спиране може да е необходимо за приемането на една или няколко от другите поискани временни мерки, ако съдията по обезпечителното производство ги е счел за допустими и основателни.

39

Във връзка с последното, след като Комисията е отхвърлила с второто оспорвано решение административно искане на Alcogroup и Alcodis, насочено по същество към приемането на същите временни мерки като мерките, предмет на второто искане на тези дружества в първоинстанционното производство, подобна необходимост е можела да бъде налице по отношение на това искане, ако то беше прието за допустимо и основателно. Достатъчно е обаче да се констатира, че всички доводи на Alcogroup и Alcodis, насочени срещу отхвърлянето на това второ искане като недопустимо с обжалваното определение, също бяха отхвърлени в точки 19—32 от настоящото определение.

40

Следователно председателят на Общия съд правилно е отхвърлил в обжалваното определение като недопустима молбата за спиране на изпълнението на второто оспорвано решение. Следва, че третото правно основание не може да се уважи.

41

При това положение жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост, без да е необходимо да се разглеждат изтъкнатите от Alcogroup и Alcodis доводи относно причините, поради които според тях трябва да се постановят временните мерки, които те са поискали пред Общия съд.

42

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала осъждането на Alcogroup и Alcodis и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, направени в рамките на настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи: