1

С жалбата си Европейската комисия иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 29 април 2015 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (T‑470/11, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:241), с което той отменя частично писма на Комисията BUDG/DGA/C4/BM/s746396 от 24 юни 2011 г. (наричано по-нататък „писмото от 24 юни 2011 г.“) и BUDG/DGA/C4/BM/s812886 от 8 юли 2011 г. (наричано по-нататък „писмото от 8 юли 2011 г.“, а двете заедно „спорните писма“), отнасящи се до плащането от Total SA и Elf Aquitaine SA на глобата и лихвите за забава, дължими по силата на решение C(2006) 2098 окончателен от 31 май 2006 г. относно процедура за прилагане на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (дело COMP/F/38.645 — Метакрилати) (наричано по-нататък „решението Метакрилати“).

2

Обстоятелствата по спора са обобщени от Общия съд в точки 2—28 от обжалваното съдебно решение по следния начин:

[…]

[…]

3

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 септември 2011 г., ответниците искат отмяна на спорните писма, при условията на евентуалност спрямо това искане — намаляване на претендираните суми, и при условията на евентуалност спрямо предходното искане — отмяна на лихвите за забава.

4

На 17 ноември 2011 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд възражение за недопустимост по член 114 от Процедурния правилник на Общия съд. Тя изтъква по-специално, че спорните писма представляват актове, които не подлежат на обжалване, тъй като не произвеждат задължително правно действие, което може да засегне ответниците, и че задължението на последните за плащане произтича единствено от решението Метакрилати.

5

В точки 72—101 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред разглежда това възражение за недопустимост.

6

В това отношение Общият съд приема по-конкретно, че що се отнася до главницата, изискана от ответниците със спорните писма, тези писма не засягат интересите на ответниците, като изменят съществено правното им положение по смисъла на член 263 ДФЕС след решение Метакрилати.

7

Що се отнася обаче до задължението за плащане на лихви за забава, Общият съд приема, че то по никакъв начин не произтича от това решение, нито от съдебното решение от 7 юни 2011 г., Total Elf Aquitaine/Комисия (T‑206/06, EU:T:2011:250) или от това от 7 юни 2011 г., Arkema France и др./Комисия (T‑217/06, EU:T:2011:251), тъй като незабавно след първото решение Arkema е платило пълния размер на първоначалната глоба, така че обжалваният акт действително изменя правното им положение, като увеличава сумата, дължима от ответниците по силата на това решение.

8

Ето защо Общият съд приема жалбата за допустима в частта относно лихвите за забава, изискани от ответниците със спорните писма.

9

След това, в точки 107—118 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разглежда по същество жалбата в частта срещу изисканите от ответниците лихви за забава и я приема за основателна в тази ѝ част.

10

Вследствие на това Общият съд отменя спорните писма в частта, с която Комисията иска от ответниците да платят лихви за забава, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

11

Комисията иска от Съда:

12

Ответниците искат от Съда:

13

С решение на председателя на Съда от 17 февруари 2016 г. Надзорният орган на ЕАСТ е допуснат да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. При все това, тъй като молбата за встъпване е подадена след изтичане на срока, предвиден в член 190, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, на основание член 129, параграф 4 от същия правилник тази страна е допусната да представи становището си едва в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на 9 юни 2016 г.

14

Третото посочено от Комисията основание, което следва да бъде разгледано най-напред, е, че обжалваното съдебно решение е опорочено от противоречие в мотивите.

15

В точка 113 от това съдебно решение Общият съд неправилно приел, че правата на Комисията били напълно удовлетворени както по отношение на Arkema, така и по отношение на ответниците като солидарни съдлъжници, докато в точка 9 от посоченото съдебно решение Общият съд правилно посочил, че Arkema „изразило съжаление, че не може да позволи на Комисията да удържи каквато и да било сума, ако жалбата му пред общностната юрисдикция се увенчае с успех“.

16

Според Комисията това уточнение, направено от Arkema, непременно означава, че няма заявление за съвместно плащане. При тези обстоятелства Общият съд не можел да твърди, че правата на Комисията са напълно удовлетворени по отношение както на това дружество, така и на всички солидарни съдлъжници.

17

Ответниците поддържат, че третото основание е явно недопустимо и при всяко положение не е налице.

18

Комисията по същество твърди, че в точка 113 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че правата на Комисията са напълно удовлетворени, въпреки че в писмото си от 25 септември 2008 г. Arkema не е заявило, че е извършило съвместно плащане. Тази институция се стреми, под формата на оплакване за противоречие в мотивите, да оспори тълкуването на това писмо от Общия съд при упражняване на правото му на преценка на фактите.

19

Макар обаче въпросът дали мотивите на решение на Общия съд са противоречиви, или непълни да е правен и като такъв да може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално решения от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 45 и от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 123), същото не важи за преценката на фактите, която — освен в случай на изопачаване, каквото тук не се твърди — според постоянната съдебна практика не подлежи на контрол от страна Съда (вж. в този смисъл по-специално решения от 10 юли 2014 г., Гърция/Комисия, C‑391/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2061, т. 29 и от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 40).

20

Поради това третото основание следва да се приеме за недопустимо.

21

Първото посочено от Комисията основание — отнасящо се по-специално до точки 81—87 от обжалваното съдебно решение и състоящо се от три части — по същество е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорните писма произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на ответниците. Надзорният орган на ЕАСТ по същество се присъединява към твърденията за наличие на това основание.

22

Първата част на първото посочено от Комисията основание е, че спорните писма били обикновени искания за плащане в изпълнение на решението Метакрилати и подготвят евентуалното му принудително изпълнение вследствие на съдебните решения от 7 юни 2011 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (T‑206/06, EU:T:2011:250) и от 7 юни 2011 г., Arkema France и др./Комисия (T‑217/06, EU:T:2011:251). Тези писма обаче все още не били „принудително изпълнение“ на това решение и следователно не определяли окончателната позиция на Комисията. Само посоченото решение можело да бъде обект на принудително изпълнение, което в известен смисъл било избегнато чрез извършеното от ответниците плащане.

23

Втората част на първото посочено от Комисията основание е, че съдържанието на спорните писма сочело, че те не произвеждат задължително правно действие. Всъщност тези писма изразявали становището на счетоводните служби относно събирането на глобата, наложена с решението Метакрилати, и само напомняли условията за плащане или „за обезпечаване на плащането на глобата до съответната дата“, което очевидно било мярка, взета в контекста на изпълнението на посоченото решение.

24

Третата част на първото посочено от Комисията основание е, че спорните писма не добавяли нищо към съдържанието на решението Метакрилати. Задължението на ответниците за плащане на глобата и свързаните с него лихви било само следствие от решението Метакрилати в контекста на съдебното решение от 7 юни 2011 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (T‑206/06, EU:T:2011:250), на съдебното решение от 7 юни 2011 г., Arkema France и др./Комисия (T‑217/06, EU:T:2011:251) и на определението от 7 февруари 2012 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (C‑421/11 P, непубликувано, EU:C:2012:60). Както следвало от практиката на Общия съд и на Съда, Комисията не разполагала с никакво право на преценка в тази област, тъй като лихвите за забава се определяли въз основа на съответните разпоредби на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) и на регламента за прилагането му, Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).

25

Според Комисията спорните писма само изразявали намерението ѝ да приложи решението Метакрилати и нямали никакво правно действие, различно от това на посоченото решение. Тези актове не можели да бъдат отделени от решението, чието изпълнение подготвяли.

26

Ответниците смятат, че трябва да се приеме, че първото основание отчасти е недопустимо и отчасти не е налице.

27

В тази връзка ответниците поддържат, че втората и третата част на това основание са явно недопустими, тъй като с тези основания Комисията по същество само възпроизвеждала доводи, които вече била изложила пред Общия съд, без да доказва грешките при прилагане на правото, които Общият съд бил допуснал в това отношение, и без да уточнява кои точки от обжалваното съдебно решение оспорва.

28

Що се отнася до първата част на първото основание, според ответниците трябва да се приеме, че тя не е основателна.

29

Първото изтъкнато от Комисията основание по същество е, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че спорните писма са подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС, доколкото с тях Комисията изискала лихви за забава.

30

Що се отнася до допустимостта на това основание във втората и третата му част, следва да се припомни, че по-специално от разпоредбите на член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че в жалбата трябва точно да са посочени оспорените аспекти на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи в подкрепа на това искане. Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, в това число и такива, които се основават на изрично отхвърлени от този съд фактически обстоятелства, не отговаря на произтичащите от тези разпоредби изисквания за мотивиране (вж. по-специално решение от 3 октомври 2013 г.Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 46, както и цитираната съдебна практика).

31

При положение обаче че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решения от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 51 и от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 47).

32

В случая с първото основание, и по-специално с втората и третата му част, Комисията цели не просто да се преразгледа жалбата ѝ пред Общия съд, а оспорва именно правните съображения на Общия съд, въз основа на които той приема, че спорните писма могат да произведат задължително правно действие, което да промени правното положение на съответните предприятия.

33

Освен това за целта Комисията надлежно посочва пасажите от обжалваното съдебно решение, в които според нея е допусната грешка при прилагане на правото, и също така надлежно излага правните доводи в подкрепа на искането си, позволявайки по този начин на Съда да упражни своя контрол.

34

Следователно първото основание е допустимо.

35

Що се отнася до това дали първото основание, чиито части следва да се разгледат заедно, е налице, важно е най-напред да се припомни, че според постоянната съдебна практика относно допустимостта на жалбите за отмяна, за да се определи дали даден акт може да бъде обжалван, следва да се има предвид самата същност на този акт, като формата му по принцип е без значение за в това отношение (вж. в този смисъл по-специално решения от 22 юни 2000 г., Нидерландия/Комисия, C‑147/96, EU:C:2000:335, т. 27 и от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 43).

36

В това отношение пак според постоянната съдебна практика подлежащи на обжалване актове или решения са само мерките, чиято цел е да произведат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, изменяйки съществено правното му положение (вж. по-специално решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 29, от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 51 и от 9 декември 2014 г., Schönberger/Парламент, C‑261/13 P, EU:C:2014:2423, т. 13).

37

Така жалба за отмяна по принцип може да се подава само срещу мярка, с която съответната институция окончателно определя позицията си след провеждане на административно производство. За сметка на това не може да се квалифицират като обжалваеми по-специално междинните актове, чиято цел е да се подготви окончателното решение, както и потвърдителните и чисто изпълнителните актове, тъй като такива актове не целят да породят задължително правно действие, самостоятелно по отношение на действието на акта на институция на Съюза, който се подготвя, потвърждава или изпълнява (вж. в този смисъл по-специално решения от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 55, от 6 декември 2007, Комисия/Ferriere Nord, C‑516/06 P, EU:C:2007:763, т. 29, както и от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 52).

38

С оглед на това във връзка с първото си основание Комисията по същество поддържа, че ще се отнася до задължението за плащане на лихвите за забава, изискани със спорните писма, тези писма не целят да породят задължително правно действие, различно от това на решението Метакрилати, след като посоченото задължение за плащане на лихви за забава произтича единствено от това решение и от приложимите разпоредби на съответните регламенти, а посочените писма не добавят нищо в това отношение. Така спорните писма били само подготвителни с оглед на евентуално принудително изпълнение на решение Метакрилати.

39

Предвид обаче обстоятелствата в конкретния случай, подобни доводи не могат да бъдат приети.

40

В това отношение най-напред трябва да се припомни, че с решение Метакрилати, с което на Arkema се налага глоба в размер на 219131250 EUR, ответниците в качеството си на негови дружества майки са приети за „солидарно“ отговорни за плащането на глобата съответно до размер на 140,4 милиона евро и 181,35 милиона евро.

41

По-нататък, с решение от 7 юни 2011 г., Arkema France и др./Комисия (T‑217/06, EU:T:2011:251) размерът на наложената на Arkema глоба е намален на 113343750 EUR. Размерът на глобата, наложена конкретно на ответниците, обаче не е променен с решението от 7 юни 2011 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (T‑206/06, EU:T:2011:250), което освен това е потвърдено с определение от 7 февруари 2012 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (C‑421/11 P, непубликувано, EU:C:2012:60, т. 83).

42

Накрая, следва да се отбележи, че не се оспорва обстоятелството, прието за установено от Общия съд в точка 112 от обжалваното съдебно решение, а именно че на 7 септември 2006 г. Arkema е платило цялата първоначална глоба, наложена с решение Метакрилати, в размер на 219131250 EUR.

43

В това отношение следва да се констатира, на първо място, че в точка 113 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че от писмото, изпратено от Arkema на Комисията на 25 септември 2008 г., е видно, че Arkema ясно е посочило че „правата на Комисията са [били] напълно удовлетворени както по отношение на [него], така и по отношение на всички солидарни съдлъжници“ и следователно, че то е платило цялата първоначално наложена глоба също и за ответниците, а както следва от мотивите, изложени в точки 18—20 от настоящото решение, тази преценка не може да се оспорва в настоящото производство по обжалване.

44

На второ място, следва да се припомни, че когато отговорността на дружеството майка е изцяло производна от отговорността на дъщерното му дружество и същевременно никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, отговорността на последното не може да надхвърля отговорността на дъщерното му дружество (вж. в този смисъл решения от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins, C‑286/11 P, EU:C:2013:29, т. 37, 39, 43 и 49 и от 17 септември 2015 г., Total/Комисия, C‑597/13 P, EU:C:2015:613, т. 38).

45

В случая отговорността, която ответниците носят солидарно с Arkema, е изцяло производна от отговорността на дъщерното им дружество и не е налице никакъв друг фактор. При това положение, както отбелязва генералният адвокат по-специално в точки 64—68 от заключението си, независимо дали Arkema е направило изявление за съвместно плащане, от практиката на Съда следва, че при всяко положение след плащането от Arkema на цялата първоначално наложена глоба, което не се оспорва, Комисията вече не е имала право да изисква плащане в това отношение от ответниците.

46

Предвид изложените по-горе съображения трябва да се констатира, че както Общият съд основателно отбелязва в точка 116 от обжалваното съдебно решение, Комисията не е имала основание да иска от ответниците лихви за забава във връзка с наложената с решение Метакрилати глоба.

47

Следователно, противно на поддържаното от Комисията, доколкото с тези писма тя е изискала недължими лихви забава, те не могат да се считат за чисто потвърдителни по отношение на задълженията, произтичащи от решение Метакрилати, и единствено подготвителни с оглед на евентуалното принудително изпълнение на това решение.

48

Ето защо, макар писмата, с които Комисията единствено изисква от адресатите на решение относно нарушаване на правилата на конкуренцията — каквото е решение Метакрилати — плащането на наложената с решението глоба или евентуално дължимите вследствие на това лихви, по принцип да не могат да произведат задължително правно действие, което да засегне интересите на съответните предприятия (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2007 г., Комисия/Ferriere Nord, C‑516/06 P, EU:C:2007:763, т. 29), като се има предвид каква е същността на спорните писма, това не важи за тях, доколкото те изискват от ответниците плащане на лихви за забава, въпреки че първоначалният размер на глобата е изцяло платен, и следователно на практика изменят паричното им задължение.

49

От изложеното следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 99 от обжалваното съдебно решение е приел, че доколкото със спорните писма Комисията е изискала лихви за забава, тези писма произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на ответниците, изменяйки съществено правното им положение, и следователно като е квалифицирал тези писма като обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС.

50

Ето защо следва да се приеме, че първото основание не е налице.

51

Второто посочено от Комисията основание по същество е, че Общият съд нарушил принципите за наличие на висящ съдебен процес и на сила на пресъдено нещо, доколкото по-специално в точки 80 и 93—101 от обжалваното съдебно решение отделил въпроса за лихвите за забава, които трябва да се платят, от останалата част от решението Метакрилати.

52

В това отношение член 2 от решение Метакрилати съдържал разпоредби относно главното задължение за плащане на глоба и относно акцесорното задължение за лихви в случай на неплащането ѝ. Към момента на подаване на жалбата, по която е постановено обжалваното съдебно решение, производството по обжалване пред Съда по дело C‑421/11 P относно решение Метакрилати обаче все още било висящо. Освен това с постановяването по това дело на определението от 7 февруари 2012 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (C‑421/11 P, непубликувано, EU:C:2012:60) решение Метакрилати влязло в сила за ответниците в своята цялост, включително по въпроса за лихвите.

53

Ответниците оспорват наличието на второто основание, като посочват по-специално, че в случая не са изпълнени изведените в практиката на Съда условия, за да се приеме, че са налице две едновременно висящи съдебни производства и сила на пресъдено нещо.

54

Доколкото във връзка с второто основание Комисията изхожда най-вече от схващането, разгледано във връзка с първото посочено от нея основание, а именно че направеното със спорните писма искане за лихви за забава е само в изпълнение на това, което предвижда решение Метакрилати, и е неотделимо от това решение, трябва да се констатира, че както следва по-специално от точки 44—52 от настоящото решение, това схващане не може да се приеме за правилно.

55

Освен това — както Общият съд правилно припомня в точка 100 от обжалваното съдебно решение — в същия смисъл, в точка 89 от определение от 7 февруари 2012 г., Total и Elf Aquitaine/Комисия (C‑421/11 P, непубликувано, EU:C:2012:60) Съдът отхвърля като явно недопустимо искането, направено от ответниците в производството по обжалване, по което е постановено това определение, да бъдат освободени от лихви, тъй като това искане се отнася не до обжалваното в посоченото производство съдебно решение и така до решение Метакрилати, а до спорните писма, с които се налагат лихви за забава.

56

Ето защо следва да се приеме, че второто основание не е налице.

57

След като беше прието, че не е налице нито едно от посочените от Комисията основания на жалбата, същата следва да се отхвърли изцяло.

58

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

59

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото и ответниците са направили искане за осъждането ѝ за съдебните разноски, тя следва да бъде осъдена да понесе както направените от нея съдебни разноски, така и тези на ответниците.

60

Съгласно член 140, параграф 2 от посочения правилник, също приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, Надзорният орган на ЕАСТ понася направените от него съдебни разноски, когато е встъпил по делото.

61

Следователно Надзорният орган на ЕАСТ ще понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: