—

в тази връзка наред с другото жалбоподателите твърдят, че ответникът е трябвало да разгледа становищата на другите адресати относно изложението на възраженията, свързани с достъпа до документацията по същия начин както другите документи, които евентуално биха могли да ги оневинят.

—

в допълнение се изтъква, че в случаите на еднородно и продължавано, съответно едно-единствено и продължено нарушение, достъпът до становищата на другите участници относно изложението на възражения е процесуалният еквивалент към отговорността за нарушения на другите участници.

—

освен това се твърди, че жалбоподателите, като предприятия със седалище в немскоговорящия кантон Ааргау (Швейцария) имат право да водят кореспонденцията си с ответника на немски език, тъй като става въпрос за официален език и дори работен език на ответника.

—

в това отношение се изтъква, че единствено общото твърдение за еднородно и продължавано, съответно едно-единствено и продължено нарушение не е достатъчно да обоснове компетентност на ответника за нарушенията на трети държави. Напротив, и в този случай ответникът е трябвало подробно да провери проектите, съответно действията извън ЕИП за техни непосредствени, съществени и предвидими последици за ЕИП.

—

липсва еднородност на нарушенията, по-специално доколкото става въпрос за наземни и подводни кабели. Всъщност не е налице идентичност нито на стоките и услугите, нито на начина на изпълнение и е налице само частична идентичност на участващите предприятия и на физическите лица. Освен това липсва взаимно допълване между нарушенията.

—

ответникът е трябвало да приведе точни и непротиворечиви доказателства за нарушението, по-специално за началната дата на участието, но и за неговия непрекъснат период за всяко предприятие поотделно.

—

при едно само частично пряко участие в еднородно и продължавано, съответно едно-единствено и продължено нарушение ответникът би трябвало конкретно да докаже, че въпросното предприятие е искало да допринесе за постигането на всички общи цели и е знаело за всички останали противоправни действия на другите участници в рамките на общия план, съответно е можело разумно да ги предвиди. Тъй като ответникът не е провел това доказване, съответно не го е провел напълно, той не би трябвало да търси отговорност от жалбоподателите за цялото антиконкурентно поведение.

—

според жалбоподателите решението се основава на редица фактически хипотези, за които ответникът не е представил точни и непротиворечиви доказателства. По-специално с оглед на предполагаемата начална дата на участието на жалбоподателите, ответникът изопачава доказателствата, прави спекулативни изводи и не отчита най-малкото разумни алтернативни обяснения.

—

решението освен това е противоречиво, тъй като установява в диспозитива едно-единствено и продължено нарушение, а мотивира еднородно и продължавано нарушение.

—

отклонението от основното правило по точка 13 от Насоките за изчисляване на глобите при определяне на референтната година е произволно, тъй като не е достатъчно мотивирано.

—

освен това е налице противоречие и нарушаване на принципа ne bis in idem, когато преценката за тежестта на нарушението в рамките на определянето на основния размер се основава на еднородно и продължавано, съответно едно-единствено и продължено нарушение, чиято тежест е определена общо на 15 % и същевременно се определя допълнително увеличение от 2 % за участието в определени части от този глобален картел. Още при определянето на основния размер ответникът е трябвало да отчете, че жалбоподателите не могат да бъдат отговорни за целия картел.

—

като е квалифицирал жалбоподателите като странични или допълнителни участници, ответникът е трябвало да се базира върху действителната роля на жалбоподателите в глобалния картел, а не върху случайни и лишени от релевантност доказателства.

—

изтъква се също, че намаляването на глобата с 5 % е твърде малко и не отговаря на различното значение на ролята на организаторите на картела и основните участници и на незначителното участие на жалбоподателите.