Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014TN0241

    Дело T-241/14 P: Жалба, подадена на 22 април 2014 г. от Jean-Pierre Bodson и др. срещу решение, постановено на 12 февруари 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-83/12, Bodson и др./ЕИБ

    OB C 223, 14.7.2014, p. 18–19 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    14.7.2014   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 223/18


    Жалба, подадена на 22 април 2014 г. от Jean-Pierre Bodson и др. срещу решение, постановено на 12 февруари 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-83/12, Bodson и др./ЕИБ

    (Дело T-241/14 P)

    2014/C 223/23

    Език на производството: френски

    Страни

    Жалбоподатели: Jean-Pierre Bodson (Люксембург, Люксембург); Dalila Bundy (Косн-е-Ромен, Франция); Didier Dulieu (Руси-льо-Вилаж, Франция); Marie-Christel Heger (Носпелт, Люксембург); Evangelos Kourgias (Сенингерберг, Люксембург); Manuel Sutil (Люксембург); Patrick Vanhoudt (Гондеранж, Люксембург) и Henry von Blumenthal (Бергем, Люксембург) (представител: L. Levi, avocat)

    Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка

    Искания на жалбоподателите

    Жалбоподателите искат от Общия съд:

    да отмени решението на Съда на публичната служба от 12 февруари 2014 г. по дело F-83/12,

    съответно да уважи направените от жалбоподателите искания в първоинстационното производство, а именно:

    да отмени решенията за прилагане спрямо жалбоподателите на обезщетения съгласно новата система на функциониране, произтичаща от решението от 14 декември 2010 г. на Съвета на директорите и от решенията от 9 ноември 2010 г. и от 16 ноември 2011 г. на Управителния комитет, като индивидуалното решение за прилагане се съдържа в известието от април 2012 г., доведено до знанието на заинтересованите лица не по-рано от 22 април 2012 г.,

    вследствие на което,

    да осъди ответника да заплати разликата във възнагражденията спрямо действието на предишния премиален режим, която произтича от решението от 14 декември 2010 г. на Съвета на директорите и решенията от 9 ноември 2010 г. и 16 ноември 2011 г.; тази разлика във възнагражденията следва да се увеличи с лихви за забава, считано от 22 април 2012 г. до окончателното изплащане, като лихвите са в размер на определения от ЕЦБ лихвен процент плюс 3 пункта,

    да осъди ответника да заплати обезщетения за претърпените поради загубата на покупателна способност вреди, които да се определят ex aequo et bono и първоначално да бъдат в размер на 1,5 % от месечното възнаграждение на всеки от жалбоподателите,

    ако ответникът не представи сам следните документи, да му бъдат изискани в рамките на процесуално-организационните действия:

    протокол от заседанието на Съвета на директорите на ЕИБ от 13 декември 2011 г.,

    проектите, изготвени от отдел „Човешки ресурси“ на 22 юни 2011 г. (RH/P&O/2011-119), на 20 октомври 2011 г. (RH/P&O/2011-74) и на 25 януари 2012 г.,

    да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски,

    да осъди ответника да заплати изцяло направените съдебни разноски пред двете инстанции.

    Правни основания и основни доводи

    Жалбоподателите излагат пет правни основания в подкрепа на жалбата си.

    1.

    Първото правно основание е изведено от нередност в процедурата, тъй като Съдът на публичната служба е отказал да извърши поисканите от жалбоподателите процесуално-организационни действия.

    2.

    Второто правно основание е изведено от невземане предвид на разликата в естеството на трудово правоотношение на договорно нает служител и трудово правоотношение на постоянно наето длъжностно лице, от нарушение на основните условия на трудовото правоотношение, от нарушение на правната квалификация на Протокола към споразумението, от изопачаване на данните по преписката и от нарушаване от съда на задължението му за мотивиране.

    3.

    Третото правно основание е изведено от нарушение на придобитите права и на оправданите правни очаквания, както и от нарушение на задължението за мотивиране.

    4.

    Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност, принципа за забрана за прилагане с обратна сила, принципа на предвидимост, както и от нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за мотивиране.

    5.

    Петото правно основание е изведено от нарушение на контрола за явна грешка в преценката и от изопачаването на данните по преписката.


    Top