1

Жалбоподателят, Confédération européenne des associations d’horlogers-réparateurs (CEAHR) (Европейска конфедерация на сдруженията на часовникари, поправящи часовници), е сдружение с нестопанска цел, състоящо се от девет национални сдружения от осем държави членки, които представляват интересите на независимите часовникари, поправящи часовници.

2

На 20 юли 2004 г. жалбоподателят подава до Комисията на Европейските общности жалба срещу The Swatch Group SA, Richemont International SA, LVMH Moët Hennessy-Louis Vuitton SA, Rolex, SA, Manufacture des montres Rolex SA, Société anonyme de la Manufacture d’horlogerie Audemars Piguet & Cie и Patek Philippe SA Manufacture d’Horlogerie (наричани по-нататък „швейцарските производители на часовници“), в която съобщава за наличие на споразумение или на съгласувана практика между тях, като твърди, че има злоупотреба с господстващо положение, произтичаща от отказа на тези производители да продължат да доставят резервни части на независимите часовникари, поправящи часовници.

3

На 10 юли 2008 г. Комисията приема Решение C(2008) 3600 (преписка COMP/E‑1/39.097 — Поправка на часовници), с което отхвърля жалбата на CEAHR, като се позовава на липсата на достатъчен интерес за Европейския съюз за продължаване на разследването на твърдените нарушения.

4

На 15 декември 2010 г. Общият съд отменя решението на Комисията, с което се отхвърля жалбата. Той постановява, че Комисията е нарушила задължението си да вземе предвид всички релевантни правни и фактически обстоятелства и да проучи внимателно всички такива данни, представени ѝ от жалбоподателя, не е мотивирала достатъчно твърдението си, че жалбата се отнася най-много до сегмент от пазар с ограничен размер и следователно със също така ограничено икономическо значение и е допуснала явна грешка в преценката, като е направила извода, че пазарът на услугите за поправка и поддръжка на часовници не е обособен релевантен пазар, а трябва да се разглежда съвместно с този на луксозните или престижните часовници. Поради това той приема, че допуснатите от Комисията нередности може да са се отразили на преценката ѝ относно съществуването на достатъчен интерес за Европейския съюз за продължаване на разглеждането на жалбата (решение от 15 декември 2010 г., CEAHR/Комисия, T‑427/08, EU:T:2010:517, т. 33—43, 76—119 и 157—178).

5

Вследствие на това съдебно решение, на 1 август 2011 г. Комисията открива процедура срещу швейцарските производители на часовници на основание член 7 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242). На среща за преглед на състоянието на преписката на 29 юли 2013 г. Комисията запознава жалбоподателя с неокончателното си становище по жалбата. След анализ тя решава да прекрати разследването си.

6

С писмо от 3 септември 2013 г. тя официално уведомява жалбоподателя за намерението си да отхвърли жалбата.

7

С писмо от 27 септември 2013 г. жалбоподателят изпраща на Комисията възраженията си относно отхвърлянето на жалбата. Той поддържа, че отказът на швейцарските производители на часовници да продължат да доставят резервни части, представлява нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС.

8

След като на 16 септември, на 18 и на 19 ноември 2013 г. Комисията получава становищата съответно на Richemont, Rolex и The Swatch Group и след като предава на жалбоподателя тези становища и неповерителните документи, на които основава преценката си, на срещи относно състоянието на преписката на 16 януари и 5 март 2014 г. тя уведомява жалбоподателя, че във възраженията му няма важни нови обстоятелства, които да могат да променят първоначалното ѝ становище.

9

На 29 юли 2014 г. Комисията приема Решение C(2014) 5462 окончателен по преписка AT.39097 — Поправка на часовници (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което отхвърля жалбата на жалбоподателя поради несъразмерността на необходимите за по-подробно разследване ресурси с оглед на малката вероятност за доказване на наличието на нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС.

10

Комисията ограничава разследването си до часовниците, които поради икономически и технически причини си струва да бъдат поправяни и поддържани, тоест часовници, които се продават на цена над 1000 евро (наричани по-нататък „престижните часовници“).

11

Като начало Комисията припомня конкурентния характер на пазара за производството на престижните часовници.

12

Функционирането на услугите за поправка и поддръжка е описано в съображения 65—73 от обжалваното решение. В това отношение Комисията посочва, че повечето от швейцарските производители на часовници са въвели селективни системи за поправка, които предоставят възможност на независими часовникари, поправящи часовници, да станат лицензирани часовникари, поправящи часовници, при условие че изпълнят критерии, свързани с тяхното обучение, опит и оборудване, както и с помещенията им, които трябва да са подходящи. Тези системи били въведени постепенно от някои производители в различни периоди, докато други производители продължавали да доставят резервни части на независими часовникари, поправящи часовници. Освен това някои швейцарски производители на часовници, въвели такива системи, продължавали да използват услугите на независими часовникари, поправящи часовници, за старите часовници. Лицензираните часовникари, поправящи часовници, имали достъп до резервни части и до специфични за марката инструменти, както и до необходимата техническа информация. Не можели да препродават резервните части на нелицензирани часовникари, поправящи часовници, и често били и дистрибутори на тези часовници и отговаряли за следпродажбеното обслужване. Швейцарските производители на часовници въвели и вътрешни мрежи за поправка. Необходимата инвестиция за лицензирането на часовникар, поправящ часовници, зависела от марката и предоставяните услуги за поправка, които могат да бъдат базисни или пълни, тоест които включват разглобяването на механизма, който върти стрелките и задейства допълнителните функции, а именно движението. За някои швейцарски производители на часовници делът на поправките, извършвани от лицензирани часовникари, поправящи часовници, бил много голям. Освен това престижните часовници често имали по-сложни механични движения, изискващи по-сложно ноу-хау, отколкото кварцовите механизми.

13

В съображения 85—91 от обжалваното решение Комисията изследва пазара за продажба на престижни часовници (първичния пазар), пазара за предоставяне на услуги за поддръжка и поправка на тези часовници и пазара за доставка на резервни части (вторичните пазари), чийто географски обхват включва Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тя приема, че първичният пазар и вторичните пазари са различни и отделни пазари.

14

Що се отнася до услугите за поправка и поддръжка, Комисията установява, че съществува толкова слаба заменяемост между услугите за поправка на различните марки, че може да се счита, че съществуват различни пазари в зависимост от марката.

15

По отношение на доставката на резервни части тя установява, че заменяемостта е много слаба, тъй като резервните части за различните марки обикновено не са взаимозаменяеми, а когато са такива, потребителите предпочитат да използват оригинални части, за да не се обезценява часовникът. Както при поправката и поддръжката, и тук съществували много отделни пазари, всеки един от които е свързан с дадена марка.

16

Комисията приема, че не може да се изключи възможността швейцарските производители на часовници да имат господстващо положение на пазарите за поправка и доставка на резервни части, доколкото навлизането на тези пазари изисква значителни инвестиции поради характерните им особености.

17

Доколкото обаче швейцарските производители на часовници са създали селективни системи за поправка, които дават възможност на независимите часовникари, поправящи часовници, да станат лицензирани часовникари, поправящи часовници, при условие че изпълнят обективни критерии, Комисията решава, че обратно на прецедентите, посочени от жалбоподателя, не може да се счита, че те са запазили вторичните пазари за себе си, като са възпрепятствали навлизането на независимите часовникари на тези пазари. Тя уточнява освен това, че такава система не премахва ефективната конкуренция, защото тя продължава да съществува между лицензираните часовникари, поправящи часовници, още повече че същите могат да поправят часовници на различни марки.

18

При липсата на особени обстоятелства и поради въвеждането на селективна система за поправка, основана на качествени критерии, според Комисията отказът да продължи доставянето на резервни части, следователно не е достатъчен, за да се установи наличието на злоупотреба. Той може впрочем да се обясни с обективна обосновка и стремеж към повишаване на производителността, по специално с опазването на имиджа на търговската марка и на качеството на продуктите, предотвратяване на фалшифицирането и повишаване на техническата сложност на механичните часовници, което води до необходимост от качествена поправка. С оглед на тези съображения Комисията решава, че вероятността по това дело да се установи наличието на злоупотреба с господстващо положение, е ограничена.

19

По отношение на наличието на споразумение или на съгласувани практики, целящи ограничаване на конкуренцията, в резултат на проведеното от нея разследване Комисията установява, че селективните системи за поправка не са въведени през един и същ период от всички швейцарски производители на часовници. Впрочем някои от тях продължавали да доставят резервни части на независими часовникари, поправящи часовници. Затова според нея не било възможно да заключи, че има споразумение или съгласувани практики. Освен това тя счита, че поради наличието на отделни пазари за резервни части за всяка марка съгласувана практика с цел прекратяване на доставката на същите на независимите часовникари, поправящи часовници, всъщност става безполезна.

20

Що се отнася до съответствието на селективните системи за поправка с Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 [ДФЕС] относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 102, 2010 г. стр. 1), Комисията посочва, че проведеното от нея разследване не позволява да се приеме, че лицензираните часовникари, поправящи часовници, не са свободни да определят цените на поправките, тъй като в договорите са предвидени само примерни цени или максимална цена. Тя уточнява също, че анализът на посочените договори също не позволява да се установи наличие на твърди ограничения по смисъла на този регламент. Във всеки случай, тъй като производителите притежават обикновено над 30 % пазарен дял от вторичните пазари на тяхната марка, Комисията преценява, че посоченият регламент не е приложим.

21

Впоследствие Комисията проверява дали селективните системи за поправка отговарят на установените в съдебната практика критерии, за да се избегне прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС. На първо място, тя приема, че поради естеството на продукта е необходима селективна система за поправка, за да се запази качеството на часовниците, да се гарантира оптималното им използване, да се предотврати фалшифицирането и да се опази имиджът на марката и изключителния и престижен характер на тези луксозни продукти от гледна точка на потребителите. На второ място, тя приема, че при проведеното от нея разследване не се установява подборът на лицензираните часовникари, поправящи часовници, да не е осъществен въз основа на обективни критерии, приложени по еднакъв и недискриминационен начин. На трето място, тя приема, че макар критериите, изведени от обучението и опита на часовникарите, поправящи часовници, от инструментите, от оборудването и от наличностите на резервни части на тяхно разположение, които служат за оценка на способността им да извършват поправки в разумен срок, да се различават в зависимост от производителите, това наистина са качествени критерии и не надхвърлят необходимото за постигането на преследваната от системата цел. Освен това разследването ѝ е показало, че лицензираните часовникари, поправящи часовници, не са били договорно задължени да не поправят часовниците на другите марки, както и че необходимите значителни инвестиции не можело да се разглеждат като изкуствени бариери за навлизане на пазара и не били непропорционални, доколкото се обуславяли от целите за качество и тъй като не било рядкост часовникари, поправящи часовници, да работят за повече марки.

22

Поради това тя решава, че е малко вероятно тези системи да попаднат в приложното поле на член 101 ДФЕС.

23

По отношение на забраната, наложена на лицензираните часовникари, поправящи часовници, да доставят резервни части на независимите часовникари, поправящи часовници, тя припомня, че става въпрос за елемент, вътрешноприсъщ на селективните системи, който също е извън приложното поле на член 101 ДФЕС и който не се разглежда от Регламент № 330/2010 като твърдо ограничение за разлика от предвиденото за сектора на моторните превозни средства. Следователно направената от жалбоподателя аналогия с този сектор не била релевантна. Според Комисията забраната за препродажба също не можела да представлява нарушение на член 101 ДФЕС.

24

Поради това Комисията решава, че дори при отреждане на допълнителни ресурси за разглеждането на жалбата, вероятността да се установи нарушение на правилата на конкуренцията, е малка, поради което подобно отреждане на ресурси би било несъразмерно.

25

На 7 октомври 2014 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

26

С подадени в секретариата на Общия съд молби съответно на 23, 30 януари и 23 февруари 2015 г. встъпилите страни The Swatch Group, LVMH Moët Hennessy-Louis Vuitton и Rolex искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 21 април 2015 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска тези встъпвания.

27

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 31 март 2015 г., Cousins Material House Ltd иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя. С определение от 11 ноември 2015 г. председателят на девети състав на Общия съд отхвърля молбата за встъпване на Cousins Material House.

28

Встъпилите страни представят писмените си становища в определения срок.

29

С решение на председателя на Общия съд настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик, който заседава във втори състав.

30

Жалбоподателят иска от Общия съд:

31

Комисията, подпомагана от встъпилите страни, иска от Общия съд:

32

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество шест основания. Първото основание е изведено от грешка при определянето на пазарната мощ на швейцарските производители на часовници. Второто основание е изведено от грешка в преценката за наличието на злоупотреба, произтичаща от отказа от страна на швейцарските производители на часовници да доставят резервни части на независимите часовникари, поправящи часовници. Третото основание е изведено от грешка в преценката на обективната обоснованост на селективната система за поправка и на отказа за доставка на резервни части. Четвъртото основание е изведено от грешка в преценката за наличието на картел или на съгласувани практики. Петото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Шестото основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация.

33

По силата на постоянна съдебна практика член 7, параграф 2 от Регламент № 773/2004 не дава право на жалбоподателя да изисква от Комисията окончателно решение относно наличието или липсата на твърдяното нарушение и не задължава Комисията да продължи във всеки случай процедурата до етапа на окончателно решение (вж. в този смисъл решения от 19 септември 2013 г., EFIM/Комисия, C‑56/12 P, непубликувано, EU:C:2013:575, т. 57, от 18 септември 1992 г., Automec/Комисия,T‑24/90, EU:T:1992:97, т. 75 и от 30 май 2013 г., Omnis Group/Комисия, T‑74/11, непубликувано, EU:T:2013:283, т. 42).

34

Всъщност Комисията, на която член 105, параграф 1 ДФЕС възлага задачата да следи за прилагането на установените в членове 101 и 102 ДФЕС принципи, е призвана да определя и да следва насоките на политиката на конкуренцията на Съюза. За да изпълни ефективно тази задача, тя има право да дава различни степени на приоритет на жалбите, с които е сезирана, и за тази цел разполага с широко право на преценка (вж. в този смисъл решения от 4 март 1999 г., Ufex и др./Комисия, C‑119/97 P, EU:C:1999:116, т. 88 и 89, от 17 май 2001 г., IECC/Комисия, C‑449/98 P, EU:C:2001:275, т. 36 и от 30 май 2013 г., Omnis Group/Комисия, T‑74/11, непубликувано, EU:T:2013:283, т. 43).

35

Когато при упражняване на това широко право на преценка Комисията решава да даде различни степени на приоритет на жалбите, с които е сезирана, тя може не само да определи поредността на разглеждането им, но също и да отхвърли някои от тях поради липса на достатъчен интерес на Съюза от продължаване на разглеждането на преписката (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2010 г., CEAHR/Комисия, T‑427/08, EU:T:2010:51, т. 27 и цитираната съдебна практика).

36

За да прецени какъв е интересът за Съюза от по-нататъшното разглеждане на преписка, Комисията трябва да вземе предвид обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално фактическите и правните обстоятелства, изложени в жалбата, с която е сезирана. Тя трябва по-специално, след като оцени с необходимото внимание фактическите и правните обстоятелства, посочени от жалбоподателя, да прецени значимостта на твърдяното нарушение за функционирането на вътрешния пазар, вероятността да успее да установи неговото съществуване и обхвата на необходимите мерки за разследване, за да може да изпълни по възможно най-добрия начин надзорните си функции по отношение на спазването на членове 101 и 102 ДФЕС (решения от 18 септември 1992 г., Automec/Комисия, T‑24/90, EU:T:1992:97, т. 86 и от 15 декември 2010 г., CEAHR/Комисия, T‑427/08, EU:T:2010:51, т. 158).

37

В това отношение контролът на Съда на Съюза върху упражняването от страна на Комисията на признатото ѝ широко право на преценка при разглеждането на жалбите не следва да води до замяна на преценката на Комисията с неговата преценка за интереса на Съюза (вж. в този смисъл решения от 15 декември 2010 г., CEAHR/Комисия, T‑427/08, EU:T:2010:51, т. 65 и от 11 юли 2013 г., BVGD/Комисия, T‑104/07 и T‑339/08, непубликувано, EU:T:2013:366, т. 219).

38

Освен това, като се има предвид, че преценката за отразения в дадена жалба интерес на Съюза се определя от обстоятелствата във всеки конкретен случай, не следва да се ограничава броят на критериите за преценка, на които Комисията може да се позове, нито обратно — да ѝ бъде налагано да прилага само някои критерии. При това положение Комисията може да даде приоритет на един-единствен критерий, за да оцени интереса на Съюза (решения от 17 май 2001 г., IECC/Комисия, C‑450/98 P, EU:C:2001:276, т. 58 и от 16 октомври 2013 г., Vivendi/Комисия, T‑432/10, непубликувано, EU:T:2013:538, т. 25).

39

В допълнение присъщо за производството по жалби е, че жалбоподателят носи тежестта на доказване на твърдяното нарушение. Също и при жалба за отмяна на решение на Комисията, с което се отхвърля жалба, жалбоподателят следва да представи пред юрисдикциите на Съюза доводи и доказателства, за да докаже незаконосъобразността на това решение (решение от 19 септември 2013 г., EFIM/Комисия, C‑56/12 P, непубликувано, EU:C:2013:575, т. 72 и 73).

40

От тази съдебна практика е видно, че Общият съд не може да отмени частите от решението, които не са оспорени по надлежен начин от жалбоподателя, нито да уважи доводите, които той излага, без да привежда доказателства в тяхна подкрепа.

41

Широкото право на преценка на Комисията все пак не е неограничено. Всъщност тя е длъжна да разгледа внимателно всички представени ѝ от жалбоподателите правни и фактически обстоятелства (решения от 4 март 1999 г., Ufex и др./Комисия, C‑119/97 P, EU:C:1999:116, т. 86 и от 30 май 2013 г., Omnis Group/Комисия, T‑74/11, непубликувано, EU:T:2013:283, т. 46). Освен това ограничаването на контрола на Съда на Съюза не означава, че той не трябва да проверява истинността на представените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, ниго да проверява дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решения от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 89 и от 11 юли 2013 г., BVGD/Комисия, T‑104/07 и T‑339/08, непубликувано, EU:T:2013:366, т. 220).

42

Предявените основания следва да се разгледат именно в светлината на тези съображения.

43

На първо място, следва да се анализира третото основание, свързано с явна грешка в преценката на обективната обоснованост на селективните системи за поправка и на отказа за доставка на резервни части, на второ място — второто основание, свързано с явна грешка в преценката за наличието на злоупотреба, произтичаща от отказа от страна на швейцарските производители на часовници да доставят резервни части на независимите часовникари, поправящи часовници, на трето място — първото основание, свързано с явна грешка при определянето на пазарната мощ на швейцарските производители на часовници, на четвърто място — четвъртото основание, свързано с явна грешка в преценката за наличието на картел или на съгласувани практики, на пето място — петото основание, свързано с нарушение на задължението за мотивиране, и на шесто място — шестото основание, свързано с нарушение на принципа на добра администрация.

44

Третото изложено от жалбоподателя основание се подразделя на две части. С първата част жалбоподателят упреква Комисията, затова че допуска грешка при тълкуването на съдебната практика, като приема, че по отношение на селективна система за дистрибуция и по аналогия на селективна система за поправка не се прилага член 101, параграф 1 ДФЕС, при условие че тя е обективно обоснована, недискриминационна и пропорционална, при все че би трябвало една такава система освен това да не води до премахване на всякаква конкуренция. С втората част той изтъква, че Комисията допуска явна грешка в преценката, като приема, че спорните селективни системи за поправка са обективно обосновани, недискриминационни и пропорционални.

45

Комисията иска това основание да се отхвърли.

46

Жалбоподателят оспорва тълкуването на Комисията, според което спорните системи за поправка са съвместими със съдебната практика по член 101 ДФЕС, при условие че са обективно обосновани, недискриминационни и пропорционални. Напротив, такива системи биха били съвместими с този член само ако освен на тези условия отговарят и на условието да не премахват всякаква конкуренция, тоест ако въведените от тях ограничения се компенсират от други фактори за конкуренция между продукти от една и съща марка или от наличието на ефективна конкуренция между различни марки, какъвто не бил настоящият случай. Той добавя, че въпросът, свързан със съвместимостта на селективните системи за дистрибуция, не е релевантен за преценката на съвместимостта на селективните системи за поправка, доколкото пазарът на първичните продукти е отделен от пазара на услугите за поправка и поддръжка.

47

Комисията оспорва тези доводи.

48

В съображение 154 от обжалваното решение Комисията уточнява, че по принцип се приема, че основана на качеството селективна система за дистрибуция не попада в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като няма вредни за конкуренцията последици, при условие че е обективно обоснована, недискриминационна и пропорционална. След това тя приллага тези условия по отношение на спорните селективни системи за поправка.

49

В това отношение Съдът е постановил, че наличието на различни канали за дистрибуция, съобразени с характерните особености на различните производители и с потребностите на различните категории потребители, е обосновано по-специално в сектора на висококачествените и високотехнологичните дълготрайни потребителски стоки, в който сравнително ограничен брой големи и средни производители предлагат разнообразен асортимент от лесно взаимозаменими апарати, като такива продукти могат всъщност да изискват специално приспособено към особеностите им и свързано с дистрибуцията им обслужване при продажбата и следпродажбено обслужване (решение от 22 октомври 1986 г., Metro/Комисия, 75/84, EU:C:1986:399, т. 54).

50

От позоваването на специално приспособено следпродажбено обслужване обаче следва, че условията, които позволяват да се определи съвместимостта на система за селективна дистрибуция с член 101 ДФЕС, могат да се използват и за да се прецени дали селективна система за поправка, която е част от следпродажбеното обслужване, има отрицателни последици за конкуренцията. Следователно свързаните със системите за селективна дистрибуция критерии могат да се приложат по аналогия, за да се оценят спорните селективни системи за поправка.

51

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че признаването на селективна система като обективно обоснована, недискриминационна и пропорционална зависи и от наличието на конкуренция между продукти и услуги на различни марки, които могат да компенсират ограниченията на конкуренцията между продукти от една и съща марка, произтичащи от селективна система, той почива на неправилно тълкуване на съдебната практика.

52

Всъщност по отношение на споразуменията, които представляват система за селективна дистрибуция, Съдът вече е постановил, че такива споразумения неизбежно влияат на конкуренцията във вътрешния пазар (решения от 25 октомври 1983 г., AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, EU:C:1983:293, т. 33 и от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique, C‑439/09, EU:C:2011:649, т. 39). Съдът все пак приема, че съществуват законосъобразни изисквания, като например поддържането на специализираната търговия, която е в състояние да предоставя специализирани услуги за висококачествени и високотехнологични продукти, които оправдават ограничаване на конкуренцията чрез цените в полза на конкуренция, във връзка с елементи, различни от цените. Следователно системите за селективна дистрибуция, поради това че имат за цел постигането на законосъобразен резултат, който може да подобри конкуренцията там, където тя се осъществява не само на ниво на цените, представляват елемент от конкуренцията, който отговаря на изискванията на член 101, параграф 1 ДФЕС (решения от 25 октомври 1983 г., AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, EU:C:1983:293, т. 33 и от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique, C‑439/09, EU:C:2011:649, т. 40).

53

Освен това организирането на такава мрежа за дистрибуция не попада в приложното поле на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, стига търговците на дребно да се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички потенциални търговци на дребно и не се прилагат по дискриминационен начин, свойствата на разглеждания продукт да налагат такава мрежа, за да се запази неговото качество и да се осигури надлежната му употреба, и на последно място, определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо (решения от 25 октомври 1977 г., Metro SB-Großmärkte/Комисия, 26/76, EU:C:1977:167, т. 20, от 11 декември 1980 г., L’Oréal, 31/80, EU:C:1980:289, т. 15 и 16 и от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique, C‑439/09, EU:C:2011:649, т. 41).

54

От съдебната практика обаче не следва, че е необходимо да се провери дали тези мрежи за дистрибуция не водят до премахване на всякаква конкуренция. Всъщност е достатъчно припомнените по-горе условия да са изпълнени, за да се приеме, че селективна система представлява съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията.

55

Следователно Комисията не допуска грешка, като приема, че селективна система за дистрибуция и по аналогия селективна система за поправка е съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС, при условие че е обективно обоснована, недискриминационна и пропорционална.

56

Жалбоподателят счита, че разглежданите селективни системи за поправка са обективно необосновани, дискриминационни и непропорционални.

57

Комисията оспорва тези доводи.

58

Жалбоподателят критикува причините, поради които Комисията приема, че разглежданите селективни системи за поправка са обективно обосновани. В частност той твърди, че часовниците не представляват особена сложност, която да може да оправдае въвеждането на тези системи, че запазването на престижния имидж не може да представлява законосъобразна цел за ограничаване на конкуренцията и че посочените системи не могат да позволят да се подобри защитата срещу фалшифициране. Според него фактът, че в обжалваното решение жалбата не е разгледана надлежно, личи и от отговора, даден на доводите му, свързани с аналогията със сектора на моторните превозни средства, в който производителите не могат да възпрепятстват достъпа на независимите монтьори на превозни средства до резервните части.

59

Комисията иска това оплакване да се отхвърли.

60

В това отношение в съображение 133 от обжалваното решение Комисията приема, че е вероятно тези системи да са обосновани от изтъкваните от швейцарските производители на часовници цели, а именно от необходимостта да се вземе предвид усложняването на моделите на престижни часовници, опазването на имиджа на търговската марка, поддържането на услуги за поправка с високо и еднакво качество и предотвратяването на фалшифицирането.

61

На първо място, макар жалбоподателят да твърди, че часовниковите механизми не са сложни, той не представя в подкрепа на твърдението си никакво конкретно доказателство, което да може да обори направената в това отношение констатация от Комисията. Що се отнася до отправения към Комисията упрек за това, че не е възложила на експерт да провери тази сложност, достатъчно е да се припомни, че ако Комисията няма задължение да се произнесе по наличието или липсата на нарушение, тя не може да бъде задължена да води разследване, тъй като то не би могло да има друг предмет освен издирването на доказателства във връзка със съществуването или липсата на нарушение, което тя не е длъжна да установи (решения от 18 септември 1992 г., Automec/Комисия, T‑24/90, EU:T:1992:97, т. 76 и от 16 октомври 2013 г., Vivendi/Комисия, T‑432/10, непубликувано, EU:T:2013:538, т. 68). Поради това тя не може да бъде упреквана, затова че не е потърсила експертно мнение.

62

На второ място, що се отнася до оспорването на съществуването на правдоподобен риск от фалшифициране и на необходимостта от селективна система за поправка за подобряване на предотвратяването на този риск, недоказаните твърдения на жалбоподателя също не могат да поставят под въпрос извода на Комисията. Същото важи и за твърденията на жалбоподателя относно предаността на независимите часовникари, поправящи часовници, и противопоставянето им на практиките, свързани с фалшифициране.

63

Всъщност от преписката е видно, че швейцарските производители на часовници потвърждават съществуването на риск от фалшифициране на престижни часовници и на резервните части за тях, както и че предотвратяването на фалшифицирането е една от целите, преследвани с въвеждането на селективни системи за поправка. Жалбоподателят обаче не представя никакво доказателство в подкрепа на това, че не съществува риск от фалшифициране и че контролът на доставките на резервни части не представлява средство, което може да ограничи фалшифицирането на тези части.

64

Поради това с недоказаните твърдения на жалбоподателя не се установява, че като приема, че е могло въвеждането на селективни системи за поправка и отказът за доставяне на резервни части да бъдат обосновани с целта за борба с фалшифицирането, Комисията превишава пределите на правото си на преценка.

65

На трето място, що се отнася до обосноваването на селективните системи за поправка с целта за опазване на имиджа на търговската марка на престижните часовници, следва, както това прави жалбоподателят, да се отбележи, че Съдът вече е постановил, че целта по запазване на престижния имидж не може да представлява законосъобразна цел за ограничаване на конкуренцията и при това положение не може да обоснове изключването напреследваща такава цел договорна клауза от приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique, C‑439/09, EU:C:2011:649, т. 46).

66

От това решение обаче следва също, че ако опазването на имиджа на търговската марка не може да обоснове ограничение на конкуренцията чрез въвеждането на селективна система за поправка, то сама по себе си целта по запазване на качеството на продуктите и на надлежната им употреба е достатъчна, за да се обоснове такова ограничение. Всъщност Съдът е приел, че поддържането на специализирана търговия, която е в състояние да предоставя специализирани услуги, свързани с висококачествени и високотехнологични продукти, е законосъобразно изискване и когато организирането на мрежа за селективна дистрибуция преследва такава цел, то не попада в приложното поле на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, стига търговците на дребно да се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички потенциални търговци на дребно и не се прилагат по дискриминационен начин, свойствата на разглеждания продукт да налагат такава мрежа за дистрибуция, за да се запази неговото качество и да се осигури надлежната му употреба, и на последно място, определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique, C‑439/09, EU:C:2011:649, т. 40 и 41).

67

След като опазването на имиджа на търговската марка не е единствената цел, която Комисията трябва да отчете като цел, която може да обоснове въвеждането на селективни системи за поправка, и доколкото целта по запазване на качеството на часовниците и на надлежната им употреба може да е достатъчна, за да се обоснове това въвеждане, Комисията не допуска явна грешка в преценката, като приема, че е вероятно разглежданите откази за доставка да са обосновани, стига часовникарите, поправящи часовници, да се избират въз основа на обективни качествени критерии, които не се прилагат по дискриминационен начин и не отиват отвъд това, което е необходимо.

68

На четвърто място, що се отнася до критиката на жалбоподателя във връзка с факта, че Комисията не приема, че сравнението с приложимите по отношение на сектора на моторните превозни средства правила предполага да се приеме, че селективните системи за поправка, въведени от швейцарските производители на часовници, не са обективно обосновани, Комисията не може бъде упреквана за това, че не е приложила тези правила по отношение на сектора на престижните часовници. Наистина приложимите правила по отношение на сектора на моторните превозни средства не се прилагат по отношение на часовниците. Освен това, както е видно от съображение 175 от обжалваното решение, Комисията сочи много доказателства, които позволяват да се отграничи секторът на престижните часовници от сектора на моторните превозни средства.

69

По-специално тя сочи, че секторът на превозните средства се урежда от специфично секторно законодателство, резервните части в този сектор могат да се продават директно на крайните потребители, следпродажбеното обслужване на престижните часовници е по-малко рентабилен пазар, чийто дял в общите разходи на потребителите не е висок, и в сектора на производството на часовници не е толкова важно да се създават центрове за поправка в близост до потребителите, колкото в автомобилния сектор, тъй като престижните часовници може по-лесно да бъдат изпратени за поправка. Поради това Комисията не може да бъде упреквана, че допуска явна грешка в преценката, като приема, че секторът на престижните часовници може да се третира по начин, различен от предвидения в законодателството, приложимо по отношение на сектора на моторните превозни средства.

70

Следователно Комисията не допуснка явна грешка, като приема, че е вероятно спорните селективни системи за поравка да бъдат обосновани от необходимостта да се вземе предвид усложняването на моделите на престижните часовници, поддържането на услуги за поправка с високо и еднакво качество и предотвратяването на фалшифицирането.

71

Що се отнася до дискриминационния характер на селективните системи за поправка, жалбоподателят твърди, че достъпът до тези системи изисква значителни инвестиции, изискванията за квалификация и оборудване са прекалено високи с оглед на факта, че най-сложните поправки се правят само по изключение и часовникарите, поправящи часовници, са принудени да се съобразяват с условията, свързани със специфичните за всяка марка инвестиции.

72

Комисията иска това оплакване да се отхвърли.

73

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че тъй като всички тези обстоятелства представляват обективни критерии, които имат отношение към преследваната цел от селективните системи за поправка, Комисията не превишава правото си на преценка, като приема, че те не могат да поставят под въпрос техния недискриминационен характер. Всъщност жалбоподателят не оспорва обективния характер на критериите за подбор на системите за поправка.

74

Следователно с представените от жалбоподателя доказателстваа не може да се установи, че Комисията допуска явна грешка в преценката, като приема, че селективните системи за поправка не са дискриминационни.

75

По отношение на пропорционалния характер на селективните системи за поправка жалбоподателят се основава на липсата на сложност при старите или прости часовници, за да докаже непропорционалния характер на разглежданите системи за поправка.

76

Комисията иска това оплакване да се отхвърли.

77

Жалбоподателят не обяснява защо поставянето за поправката на старите или по-прости часовници на същите изисквания като тези за по-новите модели часовници отива отвъд това, което е необходимо за постигането на преследваните цели. Освен това от преписката е видно, че степените на изисквания и на инвестиции в селективните системи за поправка се различават в зависимост от моделите часовници и видовете поправки, така че са отчетени разликите между моделите и равнищата на предлаганите услуги.

78

Във всеки случай в хода на административното производство жалбоподателят признава, че националните сдружения на независимите часовникари, поправящи часовници, изискват от членовете си да правят инвестиции за обучението, инструментите и складовите наличности на резервни части, подобни на изискваните от швейцарските производители на часовници, което потвърждава пропорционалността на инвестициите, които е трябвало да се направят за участие в селективните системи за поправка.

79

Освен това Комисията правилно установява, че разглежданите инвестиции са общи за много марки, което увеличава рентабилността им. Нещо повече, направеното в хода на административното производство изявление на жалбоподателя, че броят на лицензираните часовникари, поправящи часовници, е задължително висок и се увеличава, потвърждава, че тези системи не изискват прекалено големи инвестиции, тъй като са достъпни.

80

И накрая, доводът на жалбоподателя, че разглежданите селективни системи за поправка са характерни за практиките на злоупотреба, изброени в член 102 ДФЕС, не може да постави под въпрос тяхната обективна обоснованост, ако разгледаните по-горе критерии са спазени. Следователно въз основа на него не може да се установи явна грешка на Комисията.

81

Поради това Комисията не допуска явна грешка в преценката, като приема, че не е изключено селективните системи за поправка, създадени от швейцарските производители на часовници, да могат да се обосноват с целта за запазване на качеството на продуктите, при условие че се основават на прилагани по недискриминационен начин качествени критерии за подбор и че са пропорционални.

82

Ето защо третото основание следва да се отхвърли по същество.

83

Второто изложено от жалбоподателя основание се подразделя на три части. Най-напред, Комисията е допуснала грешка, като е счела, че отказът за доставка от страна на предприятие, което има господстващо положение, може да представлява злоупотреба само при определени обстоятелства. На следващо място, Комисията е допуснала грешка, като въз основа на законосъобразността на разглежданите селективни системи за поправка от гледна точка на член 101 ДФЕС е направила извод за тяхната законосъобразност от гледна точка на член 102 ДФЕС. На последно място, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като приема, че отказите за продължаване на доставките на резервни части не произтичат от желанието на швейцарските производители на часовници да запазят за себе си пазара и че тези откази не може да премахнат всякаква конкуренция.

84

Комисията иска това основание да се отхвърли.

85

Жалбоподателят упреква Комисията за това, че приема, че отказът за доставки може да представлява злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС само ако е от естество да премахне всякаква конкуренция, и само липсата на обективна обосновка не е достатъчна, за да се установи злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС.

86

Комисията оспорва тези доводи.

87

В това отношение Съдът и Общият съд вече са имали възможност да преценят съвместимостта с член 102 ДФЕС на отказ за доставки от страна на предприятие, което има господстващо положение, в контекст, който се характеризира с наличието на първичен пазар на продукти, на пазар на услуги за поправка и поддръжка на тези продукти, както и на пазар на резервни части.

88

Освен това по силата на съдебната практика отказът на предприятие с господстващо положение на пазара на даден продукт да изпълнява поръчките, направени от стар клиент, представлява злоупотреба с това господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, когато без никаква обективна обосновка това поведение може да премахне конкуренцията от страна на търговски партньор (вж. в този смисъл решения от 6 март 1974 г., Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, EU:C:1974:18, т. 25 и от 14 февруари 1978 г., United Brands и United Brands Continentaal/Комисия, 27/76, EU:C:1978:22, т. 183).

89

Впрочем в точка 38 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569) Съдът отбелязва, че ако в решения от 6 март 1974 г., Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия (6/73 и 7/73, EU:C:1974:18) и от 3 октомври 1985 г., CBEM (311/84, EU:C:1985:394) е приел за злоупотреба отказа на предприятие с господстващо положение на даден пазар да достави на предприятие, с което е в конкуренция на съседен пазар, съответно суровините и услугите, необходими за упражняването на дейността на последното, той го е направил, доколкото разглежданото поведение е можело да предотврати всяка конкуренция от страна на това предприятие (решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 326).

90

Така, за да се приеме, че е налице злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, трябва отказът на въпросните продукти или услуги да може да отстрани всяка конкуренция на пазара от страна на търсещия тези продукти или услуги, този отказ да не може да бъде обективно обоснован и продуктите и услугите сами по себе си да са необходими за упражняването на дейността на търсещия ги (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 1998 г., Bronner, C‑7/97, EU:C:1998:569, т. 41 и от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия, T‑301/04, EU:T:2009:317, т. 147).

91

Следователно Комисията не допуска грешка, като припомня в съображения 105 и 106 от обжалваното решение, че само при определени обстоятелства отказът за доставка от страна на предприятие с господстващо положение може да представлява злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС. Всъщност, за да бъде установена злоупотреба, трябва да е налице риск от премахване на всякаква ефективна конкуренция. Поради това Комисията не допуска грешка и като уточнява, че само липсата на обективна обосновка не е достатъчна, за да се установи злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС.

92

Жалбоподателят упреква Комисията, затова че основава съвместимостта на системите за поправка и на присъщата им забрана за доставка на резервни части извън системата с член 102 ДФЕС на съвместимостта им със съдебната практика по член 101 ДФЕС.

93

Комисията оспорва тези доводи.

94

От практиката на Съда е видно, че приложимостта на член 101 ДФЕС по отношение на споразумение не предопределя приложимостта на член 102 ДФЕС по отношение на поведението на страните по същото споразумение, ако условията за прилагане на всяка разпоредба са изпълнени, и следователно фактът, че оператори, подложени на ефективна конкуренция, прилагат практика, разрешена на основание член 101 ДФЕС, не означава, че възприемането на същата тази практика от предприятие с господстващо положение не може никога да представлява злоупотреба с това положение (решение от 16 март 2000 г., Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, C‑395/96 P и C‑396/96 P, EU:C:2000:132, т. 130 и 131). Следователно установяването на законосъобразността на поведение с оглед на член 101 ДФЕС не изисква по принцип да се установява, че това поведение е законосъобразно с оглед на член 102 ДФЕС, но за това следва да се провери дали условията за приложение на втората разпоредба са изпълнени.

95

В случая е вярно, че в съображения 119, 122 и 128 от обжалваното решение, когато приема, че тези системи нямат антиконкурентни последици, ако са основани на качествени критерии и отговарят на условията, предвидени в съдебната практика по член 101, параграф 1 ДФЕС, Комисията се позовава на съвместимостта на разглежданите селективни системи за поправка с член 101, параграф 1 ДФЕС. Следователно тя използва съдебната практика относно прилагането на тази разпоредба, за да докаже, че създаването на разглежданите селективни системи за поправка не може да премахне всякаква конкуренция, тоест за да прецени дали това условие за прилагане на член 102 ДФЕС е изпълнено.

96

Все пак, след като селективните системи за поправка или дистрибуция — тъй като са разглеждани като съставна част на конкуренцията поради изпълнението на някои условия — не попадат в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 25 октомври 1983 г., AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, EU:C:1983:293, т. 33—35, от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique, C‑439/09, EU:C:2011:649, т. 40 и 41 и от 27 февруари 1992 г., Vichy/Комисия, T‑19/91, EU:T:1992:28, т. 65), Комисията при упражняване на широкото си право на преценка, с което разполага по силата на съдебната практика, цитирана в точка 34 по-горе, е можела да приеме, че съвместимостта на такива системи с тази разпоредба представлява показател, който в съчетание с други обстоятелства може да докаже, че е малко вероятно те да водят до премахване на всякаква конкуренция по смисъла на съдебната практика по член 102 ДФЕС.

97

В това отношение следва да се отбележи, че освен позоваването на съвместимостта на системите за поправка или за дистрибуция с член 101, параграф 1 ДФЕС, Комисията се основава също и на други обстоятелства като съществуването на конкуренция между лицензираните часовникари, поправящи часовници, на съответния пазар (съображение 118) и на факта, че селективните мрежи за поправка са отворени за часовникари, поправящи часовници, които желаят да се включат в тях (съображение 123).

98

При това положение Комисията не допуска грешка, като оценява вероятността спорните откази за доставка да имат антиконкурентни последици, които представляват злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, основавайки се по-специално на условията, установени в съдебната практика по член 101, параграф 1 ДФЕС, които се използват, за да се провери дали селективни системи за дистрибуция или поправка не налагат несъвместими с тази разпоредба ограничения на конкуренцията, по-специално доколкото тя основава тази оценка на други фактически обстоятелства, които могат да докажат липсата на риск от премахване на всякаква ефективна конкуренция.

99

Според жалбоподателя Комисията допуска явна грешка в преценката за наличието на злоупотреба, тъй като взема предвид намерението на швейцарските производители на часовници да не запазват за себе си пазара и приема, че разглежданите откази за доставка не могат да премахнат всякаква конкуренция.

100

Комисията оспорва тези доводи.

101

Когато разглежда поведението на предприятие в господстващо положение и преценява дали евентуално е налице злоупотреба с такова положение, Комисията следва да съобрази всички релевантни фактически обстоятелства във връзка с това поведение (вж. решение от 19 април 2012 г., Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 18 и цитираната съдебна практика).

102

Поради това наличието на евентуално антиконкурентно намерение е само едно от множеството фактически обстоятелства, които могат да бъдат взети под внимание при установяването на злоупотреба с господстващо положение (решение от 19 април 2012 г., Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 20).

103

Следователно Комисията не допуска явна грешка, като взема предвид факта, че швейцарските производители на часовници обясняват, че въвеждат селективните си системи за поправка поради причини, различни от намерението да запазят за себе си пазарите на услуги за поправка и поддръжка, доколкото тя не се основава само на намерението, за да обоснове заключението си, свързано с малката вероятност да се установи нарушение на член 102 ДФЕС.

104

Според жалбоподателя отказите да се доставят резервни части на независимите часовникари, поправящи часовници, могат да премахнат всякаква конкуренция на съответните пазари, ако броят на лицензираните часовникари, поправящи часовници, е много малък и ако пазарните им дялове са изключително ограничени.

105

Комисията иска това оплакване да се отхвърли.

106

По отношение на критерия за премахване на всякаква конкуренция, за да се приеме, че е налице нарушение на член 102 ДФЕС, не е необходимо да се доказва премахването на всякакво конкурентно присъствие на пазара, но е важно да се установи, че разглежданите откази крият риск или могат да премахнат всякаква ефективна конкуренция на него (решения от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 563 и от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия, T‑301/04, EU:T:2009:317, т. 148).

107

В това отношение, на първо място, в съображения 73, 110, 118 и 162 от обжалваното решение Комисията установява че има конкуренция между лицензираните часовникари, поправящи часовници, както и между тези часовникари, поправящи часовници, и швейцарските производители на часовници на пазара за поправка, доколкото те са подбрани въз основа на качествени критерии и селективните системи са отворени за всички независими часовникари, поправящи часовници, които отговарят на тези критерии и желаят да се включат в тези системи.

108

След като от направения в точки 60—81 по-горе анализ на характерните особености на разглежданите селективни системи за поправка е видно, че те могат да се разглеждат като съставна част на конкуренцията, изключена от приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, Комисията не допуска грешка, когато въз основа на тази констатация и на другите посочени в точка 107 обстоятелства прави извода, че е малко вероятно въвеждането им да крие риск от премахване на всякаква ефективна конкуренция.

109

Всъщност, на второ място, в съображение 122 от обжалваното решение Комисията уточнява, че наличието на конкуренция следва също от възможността, която имат лицензираните часовникари, поправящи часовници, да извършват поправки за много марки. Поради възможността да се реализират икономии от мащаба фактът, че лицензираните часовникари, поправящи часовници, могат да извършват поправки за много марки, също е съставна част на конкуренцията на пазара за поправка, която допринася за доказване, че е малко вероятно да се установи риск от премахване на всякаква ефективна конкуренция.

110

На трето място, в съображение 123 от обжалваното решение Комисията отбелязва също че в хода на разследването независимите часовникари, поправящи часовници, са се включили в селективните системи за поправка на някои марки. Жалбоподателят обаче нито твърди, нито доказва, че всеки независим часовникар, поправящ часовници, който отговаря на критериите, е възпрепятстван да участва в една или повече селективни системи за поправка. Впрочем той не представя доказателства, за да удостовери, че часовникари, поправящи часовници, които отговарят на критериите, не са били приети като лицензирани часовникари, поправящи часовници.

111

Поради това с оглед на всички доказателствата, изложени от Комисията, се установява се, че тя е приела, без да допуска явна грешка, че рискът от премахване на всякаква ефективна конкуренция е малък. Всъщност с оглед на условията и реда на функциониране на разглежданите селективни системи за поправка между лицензирани часовникари, поправящи часовници, както и между тези часовникари, поправящи часовници, и центровете за вътрешни поправки на производителите, съществува конкуренция. Освен това останалите разгледани от Комисията доказателства показват, че характерните особености на разглежданите селективни системи за поправка позволяват на нови участници да навлизат на пазара за поправка, така че съществува потенциален конкурентен натиск, който може да потвърди липсата на риск от премахване на всякаква ефективна конкуренция при функционирането на разглежданите в случая системи за поправка.

112

На четвърто място, намаляването на броя на независимите часовникари, поправящи часовници, които са се присъединили към национално сдружение на независими часовникари, поправящи часовници, само по себе си не може да докаже премахването на всякаква ефективна конкуренция. Впрочем, подобно на другите правила за конкуренцията в Договора, член 101 ДФЕС цели да защити не само преките интереси на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция (решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 125). Поради това необходимостта от запазването на ненарушена конкуренция не предполага необходимост да се защити съществуването на самите независими часовникари, поправящи часовници.

113

На пето място, позоваването от жалбоподателя на цитата от писмо от 2005 г., което съдържа временното заключение на Комисията, че швейцарските производители на часовници са целели да запазят за себе си пазарите на услуги за поправка и поддръжка, не може да докаже явна грешка. Всъщност това заключение не може да бъде направено въз основа на възпроизведения от жалбоподателя цитат, в който Комисията само отбелязва, че поддържането на стойността на продукта изисква следпродажбеното обслужване да се осъществява от самите швейцарски производители на часовници или в лицензирани центрове за услуги, тоест трети предприятия. Освен това, както посочва Комисията, това писмо съдържа само временно становише, изразено, преди Общият съд да отмени първото решение, с което се отхвърля жалбата, и е последвано от допълнително разглеждане на съответните пазари. При това положение, дори да се приеме за установено обстоятелството, че окончателното становище на Комисията не съответства на временното ѝ становище, то не може да опорочи преценката на Комисията поради грешка.

114

На шесто място, твърденията на жалбоподателя, че от една страна, пазарът на резервни части и този на услугите за поддръжка и поправка бележат ръст и от друга страна, цените на извършваните от производителите поправки и поддръжка са значителни, не могат да поставят под въпрос извършената от Комисията преценка на вероятността за наличие на злоупотреба. Всъщност понятието за злоупотреба с господстващо положение е обективно понятие, визиращо поведението на предприятие с господстващо положение, което може да повлияе върху структурата на пазара, и не зависи от обема на съответния пазар (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2003 г., British Airways/Комисия, T‑219/99, EU:T:2003:343, т. 241). Поради това обемът на даден пазар не се отразява на установяването на злоупотреба.

115

На седмо място, въз основа на довода на жалбоподателя, изведен от неспазването от Комисията на критериите, определени в съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член [102 ДФЕС] в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение“ (ОВ C 45, 2009 г., стр. 7), също не може да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка. Всъщност по силата на това съобщение Комисията разглежда отказите за доставка като приоритетни, първо, когато са за продукт или услуга, които са обективно необходими за ефективната конкуренция на пазара надолу по веригата, второ, когато могат да доведат до премахване на конкуренция на пазара надолу по веригата и трето, когато могат да нанесат вреда за потребителите. Тъй като, без да допусне явна грешка, Комисията приема, че вероятността да се установи риск от премахване на всякаква конкуренция, е малка, този случай не отговаря на един от кумулативните критерии, за да бъде разгледан с предимство. Доколкото един от критериите не е изпълнен, не е необходимо да се преценява основателността на доводите на жалбоподателя относно останалите два критерия, свързани с обективната необходимост от резервните части за наличието на ефективна конкуренция и с вредата, която биха понесли потребителите.

116

Следователно Комисията не допуска явна грешка в преценката, като приема, че вероятността да се установи риск от премахване на всякаква ефективна конкуренция, е малка.

117

Ето защо Комисията не допуска явна грешка в преценката, като приема, че е малко вероятно да се установи наличието на злоупотреба, която произтича от отказа да се продължат доставките на резервни части.

118

Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.

119

В рамките на това основание жалбоподателят по същество упреква Комисията за направения от нея извод, че не е изключено швейцарските производители на часовници да имат господстващо положение на пазара за доставка на резервни части, при все че същите имат монополно положение, без обаче да вземе предвид това обстоятелство при преценката на вероятността за наличие на злоупотреба.

120

Комисията иска да бъде отхвърлено това правно основание.

121

В съображения 102 и 103 от обжалваното решение Комисията приема, че не може да се изключи възможността швейцарските производители на часовници да имат господстващо положение на пазарите за поправка и за доставка на резервни части, доколкото навлизането на тези пазари изисква значителни инвестиции поради характерните им особености.

122

В това отношение от съдебната практика е видно, че господстващото положение по член 102 ДФЕС се отнася до положение на икономическа мощ, с което се ползва дадено предприятие, което му позволява да възпрепятства поддържането на ефективна конкуренция на съответния пазар, като му дава възможност да се държи до голяма степен независимо от своите конкуренти и клиенти. Тази разпоредба не въвежда никакво разграничение, нито степенуване в понятието за господстващо положение. Щом едно предприятие разполага с икономическа мощ, каквато се изисква от член 102 ДФЕС, за да се установи, че то има господстващо положение на определен пазар, поведението му трябва да се преценява с оглед на тази разпоредба. Въпреки това степента на господство на пазара по принцип оказва влияние по-скоро върху обхвата на последиците от поведението на въпросното предприятие, отколкото върху злоупотребата като такава (решения от 17 февруари 2011 г., TeliaSonera Sverige, C‑52/09, EU:C:2011:83 т. 79—81 и от 19 април 2012 г., Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 38 и 39).

123

Съгласно тази съдебна практика въпросът дали швейцарските производители на часовници разполагат с по-голяма пазарна мощ от тази, която Комисията е взела предвид, по принцип не е релевантен с оглед на преценката дали поведението, в което са обвинявани, представлява злоупотреба.

124

Освен това, доколкото от анализа на второто основание е видно, че Комисията, без да допуска явна грешка в преценката, отхвърля възможността поведението, за което са упреквани швейцарските производители на часовници, да представлява злоупотреба, това очевидно означава, че първото основание, свързано с грешка при определянето на пазарната мощ на швейцарските производители на часовници, е неотносимо.

125

Поради това първото основание е неотносимо.

126

Жалбоподателят твърди, че Комисията допуска явна грешка в преценката, като решава, че е малко вероятно отказите на швейцарските производители на часовници да продължат да доставят резервни части, да са следствие от картел или от съгласувана практика. По същество той изтъква три довода в подкрепа на това твърдение. Най-напред, швейцарските производители на часовници са имали интерес да организират такава съгласувана практика. На следващо място, съвместните им действия са били единственият начин да постигнат целта да запазят за себе си пазарите за поправка и поддръжка. На последно място, Комисията е трябвало да разследва повече по този въпрос, като се снабди с протоколите от срещите на двете швейцарски търговски сдружения, по време на които швейцарските производители на часовници са обсъждали доставките на резервни части на независимите часовникари, поправящи часовници.

127

По силата на съдебната практика последователното приемане на решения за отказ на доставки, когато обхваща продължителен период от време, както в случая, позволява да се счита, че тези решения не са следствие от наличието на картел, а от последователно приети независими търговски решения (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2010 г., CEAHR/Комисия, T‑427/08, EU:T:2010:51, т. 131 и 132).

128

В обжалваното решение Комисията приема, че движението на отказите не е следствие от картел, а от последователно приети от швейцарските производители на часовници независими търговски решения, доколкото тези решения не са приети в един и същ момент, нито период, а последователно и в сравнително дълъг период от време. Жалбоподателят не оспорва времевия контекст, в който са създадени селективните системи за поправка и са направени отказите за доставка. Той представя впрочем писма за отказ от 1996 г., 2000 г. и 2002 г.

129

Следователно при липсата на доказателства за споразумение или за съглашение, без да допуска явна грешка в преценката, Комисията приема, че е малко вероятно отказите за доставки на резервни части да са следствие от картел или съгласувана практика.

130

Що се отнася до довода, че швейцарските производители на часовници са имали икономически мотив да съгласуват действията си, който Комисията признава, и до този, че колективните действия са били единственият начин за тези производители да постигнат целта да запазят за себе си пазарите за поправка и поддръжка, налага се изводът, че те се основават на неподкрепени с доказателства твърдения и на твърдяното преследване на цел, което жалбоподателят не подкрепя с доказателства. Впрочем при липсата на доказателства в подкрепа на наличието на споразумение или на съглашение, с тези доводи не може да се докаже, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката.

131

Що се отнася до факта, че Комисията е трябвало да продължи разследването си, както личи от припомнената в точка 61 по-горе съдебна практика, ако Комисията няма задължение да се произнася по съществуването или липсата на нарушение, тя не може да бъде задължена да води разследване, тъй като то не би могло да има друг предмет освен издирването на доказателства във връзка със съществуването или липсата на нарушение, което тя не е длъжна да установи. Ето защо тя не може да бъде упреквана, затова че не се е опитала да получи протоколите от срещите на двете швейцарски търговски сдружения.

132

Следователно Комисията не допуска явна грешка в преценката, като решава, че е малко вероятно отказите на швейцарските производители на часовници да продължат да доставят резервни части, да са следствие от картел или от съгласувана практика.

133

Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

134

Жалбоподателят твърди, че Комисията не подкрепя решението си за отказ да разгледа жалбата му с подходящи мотиви.

135

Във връзка с това, когато отказва да продължи разглеждането на дадена жалба, Комисията е длъжна да изложи мотиви. Тъй като мотивите трябва да бъдат достатъчно точни и подробни, за да дадат възможност на Общия съд да упражни ефективен контрол върху използването от Комисията на нейното дискреционно право да определя приоритети, тази институция е длъжна да изложи фактическите обстоятелства, от които зависи обосновката на решението, и правните съображения, въз основа на които е приела това решение (определение от 31 март 2011 г., EMC Development/Комисия, C‑367/10 P, непубликувано, EU:C:2011:203, т. 75 и решение от 21 януари 2015 г., easyJet Airline/Комисия, T‑355/13, EU:T:2015:36, т. 70).

136

В случая е достатъчно да се отбележи, че от обжалваното решение е видно, че Комисията приема, че вероятността да се установи нарушение на член 102 ДФЕС, е ограничена, доколкото няма риск отказите за доставка на резервни части и създаването на селективни системи за поправка да премахнат всякаква ефективна конкуренция. Тя приема освен това, че вероятността да се установи нарушение на член 101 ДФЕС, е ограничена, тъй като отказите за доставка на резервни части и създаването на селективни системи за поправка са следствие от независими търговски решения, които не са взети едновременно. Освен това тя е отговорила на всички твърдения в жалбата, което не се оспорва от жалбоподателя.

137

При тези обстоятелства Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране, като е изложила ясно и недвусмислено фактическите обстоятелства и правните съображения, с оглед на които е приела, че вероятността да се установи наличието на нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, е ограничена. Като се има предвид, че тези уточнения дават възможност на Общия съд да упражни ефективен контрол върху използването от Комисията в обжалваното решение на нейното широко право на преценка, обжалваното решение е достатъчно мотивирано.

138

Ето защо петото основание следва да се отхвърли по същество.

139

Съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол, ако е необходимо, без да разполага с други данни.

140

Следователно в жалбата трябва изрично да се посочи в какво се състоят основанията ѝ и поради това абстрактното им излагане не отговаря на изискванията на Процедурния правилник от 2 май 1991 г. (решение от 12 януари 1995 г., Viho/Комисия, T‑102/92, EU:T:1995:3, т. 68).

141

В жалбата жалбоподателят само посочва, че заключението на Комисията е направено след провеждането на процедура, в хода на която тя пропуска да разгледа внимателно изложените от жалбоподателя фактически и правни обстоятелства и нарушава правото му на добра администрация, като не добавя никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

142

Единствено позоваването на принципа на добра администрация обаче не може да се приеме като достатъчно, за да са изпълнени изискванията за яснота и точност на Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

143

Следователно шестото основание е недопустимо.

144

Доколкото с нито едно от изложените основания жалбоподателят не доказва, че Комисията е превишила пределите на правото си на преценка, жалбата е неоснователна.

145

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе съдебните разноски на Комисията и на встъпилите страни в съответствие с направените от тях искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши: