1

Член 102 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, стр. 1) гласи:

„1.   Държавите членки предоставят на Комисията всяка поискана от нея информация, която има отношение към прилагането на настоящия регламент. При представянето на искането за информация Комисията определя разумен срок, в рамките на който да бъде предоставена информацията.

2.   Ако Комисията счете, че са възникнали нередности при прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството или че съществуващите разпоредби и методи на контрол в някои държави членки са неефективни, тя информира съответните държави членки, които след това провеждат административно разследване, в което могат да участват длъжностни лица на Комисията.

3.   Заинтересованите държави членки информират Комисията за резултатите от разследването и представят на Комисията доклад, изготвен в рамките на три месеца, считано от искането на Комисията. Комисията може съгласно надлежно обосновано искане от държавата членка да удължи този период за разумен срок от време.

4.   Ако административното разследване по параграф 2 не доведе до отстраняване на нередностите или ако Комисията установи пропуски в системата за контрол на държава членка при проверките или независимите инспекции, посочени в членове 98 и 99, или при посочените в член 100 одити, Комисията определя план за действие заедно с държавата членка. Държавата членка предприема всички необходими мерки за изпълнение на този план за действие“.

2

На 17 декември 2012 г. Европейската комисия информира Италианската република, че е констатирала недостатъци, които вредят на спазването на някои правила на общата политика в областта на рибарството, по-конкретно свързаните с риболова на видовете далекомигриращи риби в Средиземноморието, и ѝ напомня задължението да проведе административно разследване относно нейната система за контрол, съгласно член 102, параграф 2 от Регламент № 1224/2009.

3

Административното разследване е проведено от италианския контролен орган, определен от италианските публични власти на 13 февруари 2013 г., с участието на длъжностни лица на Комисията.

4

Окончателният доклад от административното разследване е предаден на Комисията на 17 април 2013 г.

5

Като смята, че административното разследване не е довело до отстраняването на констатираните по-рано от нея недостатъци, Комисията изработва план за действие заедно с италианските власти.

6

С Решение C(2013) 8635 окончателен от 6 декември 2013 година, прието на основание член 102, параграф 4 от Регламент № 1224/2009 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията приема план за действие за преодоляване на недостатъците на италианската система за контрол на рибарството. Сред действията, включени в този план, действие № 13 предвижда приемането на нови технически мерки относно съвместимостта между системата „ferrettara“, която обединява различни традиционни системи на плаващи мрежи с малки размери на окото и другите риболовни уреди, действие № 15 предвижда приемането на заместващи мерки за компенсиране на липсата на сателитна система за наблюдение, както и задължение за деклариране за някои от корабите с разрешение за улов на риба меч, действие № 16 предвижда въвеждане на национално равнище на международните разпоредби, свързани с минималния размер на улова на риба меч и с техническите характеристики на парагадите и, накрая, действие № 17 предвижда засилване на възпиращия характер на финансовите санкции, прилагани в случай на тежки и повтарящи се нарушения.

7

Жалбоподателите, Federazione nazionale delle cooperative della pesca (Federcoopesca), Associazione Lega Pesca и Associazione generale cooperative italiane settore agro ittico alimentare (AGCI AGR IT AL) подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 28 април 2014 г.

8

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 23 юли 2014 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

9

На 8 септември 2014 г. жалбоподателите представят становището си по възражението за недопустимост, направено от Комисията.

10

По доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да открие устната фаза на производството, за да се произнесе по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията.

11

Страните са поканени посредством процесуално-организационни действия да изразят становищата си на съдебното заседание по различни въпроси, в частност този дали е възможно да се приеме, че третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС, според която всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу „подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“, трябва да се прилага, като се има предвид както целта на тази разпоредба, така и фактът, че авторите на договора са добавили към условието за пряко засягане и допълнително условие, свързано с липсата на мерки за изпълнение, само за оспорването на актовете, които сами по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, променят правното положение на засегнатото лице.

12

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 6 февруари 2014 г.

13

Жалбоподателите молят Общия съд:

14

Комисията моли Общия съд:

15

В хода на съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че жалбата цели само отмяната на действия № 13, № 15, № 16 и № 17 от плана за действие, приложен към обжалваното решение, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

16

Комисията изтъква, че настоящата жалба е недопустима, в частност поради това че жалбоподателите, които не са адресати на обжалваното решение, не са доказали, че са процесуално легитимирани да подадат жалба срещу това решение. Тя поддържа, че жалбоподателите нямат процесуална легитимация по силата на третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС, според която всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу „подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“. В това отношение тя уточнява, че обжалваното решение включва мерки за изпълнение. Тя констатира също липса на пряко въздействие на обжалваното решение, тъй като планът за действие може да въздейства върху правното положение на жалбоподателите само посредством национални мерки, необходими за неговото изпълнение. Накрая, тя поддържа, че обжалваното решение не засяга лично жалбоподателите.

17

Трябва да се отбележи предварително, че жалбоподателите са асоциации, които обединяват професионалисти, упражняващи дейност по-конкретно в сектора на рибарството и които представляват интересите на тези професионалисти.

18

В това отношение следва да се припомни, че допустимостта на жалба за отмяна на асоциация, учредена за насърчаване на колективните интереси на дадена категория частноправни субекти, зависи, освен при собствена легитимация, от това дали нейните членове биха могли да подадат жалбата на лично основание (вж. определение от 10 декември 2004 г., EFfCI/Парламент и Съвет, T‑196/03, Rec, EU:T:2004:355, т. 41—43 и цитираната съдебна практика).

19

В конкретния случай жалбоподателите се позовават на процесуалната легитимация, с която разполагат тези от техните членове, които са професионалисти от сектора на рибарството в Италия, и по-специално рибарите, на които италианските власти са разрешили да практикуват улов на риба меч, без да се позовават на друго притежавано от тях качество, за продължаване на действието, и без такова качество да е видно от документите в преписката.

20

Поради това процесуалната легитимация на жалбоподателите ще бъде изследвана с оглед на процесуалната легитимация на техните членове, както са споменати в точка 19 по-горе.

21

Безспорно е впрочем, че обжалваното решение има за адресат Италианската република и че жалбоподателите не са негови адресати.

22

Най-напред следва да се прецени дали жалбоподателите основателно се позовават на третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС, за която трябва да се разгледа дали е приложима, когато оспореният акт сам по себе си не променя правното положение на жалбоподателя.

23

Член 263, четвърта алинея ДФЕС гласи, че „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

24

Първите две части на член 263, четвърта алинея ДФЕС съответстват на предвидените преди влизането в сила на Договора от Лисабон в член 230, четвърта алинея ЕО. Първата част позволява на адресата на даден акт да го оспори, а втората част уточнява, че ако физическото или юридическото лице, подател на жалбата за отмяна, не е адресат на обжалвания акт, допустимостта на жалбата зависи от условието жалбоподателят да е пряко и лично засегнат от акта (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, Сб., EU:C:2013:625, т. 55 и 56).

25

Преди влизането в сила на Договора от Лисабон, когато един акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не е било лично засегнато от този акт. Всъщност то е било в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол едва след като е нарушило разпоредбите на посочения акт, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (решение от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, Сб., EU:C:2013:852, т. 27).

26

За да се отстрани тази опасност по отношение на подзаконовите актове, Договорът от Лисабон добавя в член 263, четвърта алинея ДФЕС трета част, която смекчава условията за допустимост на подадените от физическите и юридическите лица жалби за отмяна. Всъщност тази част, без да поставя допустимостта на подадените от тези лица жалби за отмяна в зависимост от условието за лично засягане, предоставя този способ за защита по отношение на подзаконовите актове, които не включват мерки за изпълнение и засягат пряко жалбоподателя (решение Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, т. 24 по-горе, EU:C:2013:625, т. 57).

27

Следователно понятието „подзаконови актове [които засягат пряко всяко физическо или юридическо лице] и които не включват мерки за изпълнение“ по смисъла на третата част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправен субект, чието правно положение все пак е пряко променено от даден акт, да е лишен от ефективна съдебна защита срещу този акт (решение Telefónica/Комисия, т. 25 по-горе, EU:C:2013:852, т. 27 и 28).

28

В светлината на тази цел обаче изглежда, че третата част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС е приложима само когато оспореният акт сам по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, променя правното положение на жалбоподателя.

29

Действително, когато даден акт сам по себе си не променя правното положение на жалбоподателя, то се променя само ако са приети мерки за изпълнение на този акт по отношение на този жалбоподател. Тогава последният може да оспори тези мерки и при такова оспорване да направи възражение за незаконосъобразност на акта, който те привеждат в изпълнение, така че няма да се счита за лишен от ефективна съдебна защита.

30

В това отношение следва да се припомни, че възможността да се оспорят разглежданите мерки е гарантирана, когато тези мерки са от компетентността на една държава членка, както въз основа на разпоредбите на договора, така и според практиката на Съда. Всъщност член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС предвижда, че държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Освен това Съдът вече е постановил, че националните съдилища са длъжни да тълкуват и прилагат по възможност вътрешните процесуални норми, уреждащи упражняването на правото на иск по начин, позволяващ на физическите и юридическите лица да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всяка друга национална мярка относно прилагането спрямо тях на акт на Съюза с общо действие, като се позовават на недействителността на този акт (решение от 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Rec, EU:C:2002:462, т. 42).

31

Тълкуването, дадено в точка 28 по-горе, на третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС, което се основава на целта на тази разпоредба, се потвърждава от факта, че авторите на договора са добавили в посочената разпоредба към условието за пряко засягане и допълнително условие, свързано с липсата на мерки за изпълнение.

32

Преди да се анализира съвместното действие на тези две кумулативни условия, следва да се припомни, що се отнася най-напред до условието за пряко засягане, че няма никаква причина това условие в третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкува по различен начин от този, по който то се тълкува във втората част на същата разпоредба (заключение на генералния адвокат Kokott по дело Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, Сб., EU:C:2013:21, т. 69 и по дело Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, Сб., EU:C:2013:204, т. 59). Във всички случаи нововъведеното в тази разпоредба понятие за пряко засягане не може да бъде предмет на по-ограничително тълкуване от понятието за пряко засягане, съдържащо се в член 230, четвърта алинея ЕО (решение от 25 октомври 2011 г., Microban International и Microban (Europe)/Комисия, T‑262/10, Сб., EU:T:2011:623, т. 32).

33

Според съдебната практика условието дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква оспореният акт пряко да поражда последици за правното положение на жалбоподателя и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението му (решение от 22 март 2007 г., Regione Siciliana/Комисия, C‑15/06 P, Сб., EU:C:2007:183, т. 31).

34

Това условие в действителност обхваща две отделни хипотези, в зависимост от това дали оспореният акт сам по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, променя правното положение на жалбоподателя.

35

В първата хипотеза оспореният акт сам по себе си променя правното положение на жалбоподателя. Такъв е по-конкретно случаят, когато актът замества национални мерки, които уреждат положението на жалбоподателя. Тогава той засяга последния също толкова пряко, колкото го засягат и тези национални мерки, и се счита за „подлежащ на незабавно изпълнение“ и „пряко приложим“ за посочения частноправен субект (решение от 1 юли 1965 г., Toepfer и Getreide-Import Gesellschaft/Комисия, 106/63 и 107/63, Rec, EU:C:1965:65, стр. 532, 533).

36

Към тази първа хипотеза се числи регламент, който се прилага пряко, без намеса на националните власти, и който засяга несъмнено и реално правното положение на частноправните субекти, като ограничава техните права или им налага задължения (вж. в този смисъл решение от 1 април 2004 г., Комисия/Jégo-Quéré, C‑263/02 P, Rec, EU:C:2004:210, т. 35 и 37) или решение, в което е предвидена забрана за предлагането на пазара на дадено вещество (решение Microban International и Microban (Europe)/Комисия, т. 32 по-горе, EU:T:2011:623, т. 24, 28 и 34).

37

В тази първа хипотеза условието за пряко засягане се счита за изпълнено, без да е необходимо продължаване на анализа в това отношение.

38

Във втората хипотеза оспореният акт, за да породи последици за правното положение на частноправните субекти, непременно предполага приемането на мерки за изпълнение. Въпреки това условието за пряко засягане се счита за изпълнено, ако този акт налага задължения на своя адресат за изпълнението му и ако адресатът е длъжен автоматично да приема мерки, които променят правното положение на жалбоподателя (решения от 13 май 1971 г., International Fruit Company и др./Комисия, 41/70–44/70, Rec, EU:C:1971:53, т. 23—28, от 19 октомври 2000 г., Италия и Sardegna Lines/Комисия, C‑15/98 и C‑105/99, Rec, EU:C:2000:570, т. 36 и от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, Rec, EU:T:2000:216, т. 61 и 62).

39

Следва да се отбележи, че за да бъде изпълнено условието за пряко засягане във втората хипотеза, оспореният акт трябва задължително да включва мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателя.

40

Така фактът, че авторите на договора са добавили в третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС към условието за пряко засягане и допълнително условие, свързано с липсата на мерки за изпълнение, непременно има за последица да изключи втората хипотеза от приложното поле на тази трета част.

41

Трябва да се добави, че въпросът дали адресатът на оспореното решение разполага със свобода на преценка при въвеждането в изпълнение на оспорения акт няма въздействие върху преценката на условието, свързано с наличието на мерки за изпълнение, тъй като такова наличие е достатъчно, за да бъде неприложима третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решение Telefónica/Комисия, т. 25 по-горе, EU:C:2013:852, т. 35 и определение от 9 септември 2013 г., Altadis/Комисия, T‑400/11, Сб., EU:T:2013:490, т. 47). Впрочем парадоксалното е, че ако понятието за мерки за изпълнение по смисъла на третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС визираше само мерките за изпълнение, които предполагат наличието на право на преценка, би било много по-лесно за частноправен субект да подаде иск срещу подзаконови актове — единствените визирани в тази разпоредба — отколкото срещу мерки с индивидуален характер, за които условието за лично засягане е запазено. Такова тълкуване обаче явно не съответства на намеренията на авторите на договора.

42

От гореизложеното произтича, че третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС може да се прилага — предвид както целта на тази разпоредба, така и факта, че авторите на договора са добавили към условието за пряко засягане и допълнително условие, свързано с липсата на мерки за изпълнение — само за оспорването на актове, попадащи в първата от двете хипотези, които условието за пряко засягане съдържа (вж. т. 34 по-горе) — тази на актове, променящи сами по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, правното положение на жалбоподателя.

43

Затова, когато оспореният акт сам по себе си не променя правното положение на жалбоподателя, тази констатация е достатъчна, за да се направи изводът за неприложимост на третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и то без да е необходимо в този случай да се проверява дали този акт съдържа мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателя.

44

Разглежданият случай трябва да се изследва именно с оглед на гореизложените съображения.

45

В това отношение следва да се припомни, че обжалваното решение е прието на основание член 102, параграф 4 от Регламент № 1224/2009, който предвижда, от една страна, че Комисията може да определи план за действие заедно с държавата членка, предназначен за отстраняване на пропуските, констатирани в системата за контрол, въведена от тази държава в областта на общата политика в областта на рибарството, и от друга страна, че съответната държава членка предприема всички необходими мерки за изпълнение на засягащия я план за действие.

46

С тази разпоредба Съветът се ограничава до това да оправомощи Комисията да изработи, във връзка с компетентните национални органи, план за действие, съставен от съвкупност от мерки, приети на национално равнище от тези органи, след което да придаде на този план обвързващо действие по отношение на тях.

47

Следователно от член 102, параграф 4 от Регламент № 1224/2009 не произтича, че Комисията разполага с компетентност за целите на приемането на едностранни актове, приложими пряко към професионалистите от сектора на рибарството, принадлежащи към една държава членка.

48

В това отношение трябва да се отбележи, че член 102 от Регламент № 1224/2009, озаглавен „Последващи действия във връзка с докладите от проверки, независими инспекции или одити“, е включен в дял X от посочения регламент, който от своя страна е озаглавен „Оценка и контрол от страна на Комисията“.

49

Мерките, които фигурират в този дял, имат за предмет, както предвижда първата разпоредба от дял X от Регламент № 1224/2009, а именно член 96, със заглавие „Общи принципи“, контрол и оценка на прилагането от държавите членки на правилата на общата политика в областта на рибарството.

50

Следователно решение, прието в изпълнение на член 102, параграф 4 от Регламент № 1224/2009, т.е. последната разпоредба, последен параграф от дял X от посочения регламент, съставлява краят на последващите действия на мерките във връзка с контрол и оценка на прилагането от държавите членки на правилата на общата политика в областта на рибарството и се изразява само чрез съвкупност от мерки, които съответната държава членка трябва да приведе в изпълнение, когато не е спазила посочените правила. Както е видно от Съобщението от 14 ноември 2008 г., отправено от Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно Предложение за регламент на Съвета за създаване на система на Общността за контрол на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, приемането на план за действие цели да предостави на съответната държава членка възможност да отстрани констатираните пропуски и да премахне нередностите.

51

По този начин решение, прието в изпълнение на член 102, параграф 4 от Регламент № 1224/2009, трябва да се разграничава от мерките с индивидуален характер или общо действие, които Комисията може да приеме по силата на разпоредбите на дял XI, озаглавен „Мерки за гарантиране на спазването на целите на общата политика в областта на рибарството от страна на държавите членки“, от посочения регламент. Въз основа на разпоредбите, които фигурират в този дял, Комисията може по-конкретно да забрани временно риболовните дейности, засегнати от недостатъци (член 104), да извърши приспадане от бъдещите квоти на държава членка (член 105), да извърши приспадане от бъдещото риболовно усилие за държава членка (член 106) и дори, в извънредни случаи, временно да преустанови риболовни дейности на кораби, плаващи под знамето на държава членка (член 108).

52

От гореизложеното произтича, че решение, прието по силата на член 102, параграф 4 от Регламент № 1224/2009, не променя само по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, правното положение на никое физическо или юридическо лице, освен държавата членка, която визира. Следователно то само по себе си не променя по-конкретно правното положение на професионалистите от сектора на рибарството.

53

Тази липса на изменение на правното положение на частноправните субекти се потвърждава в конкретния случай от мерките за публикуване на обжалваното решение. Действително, това решение не е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, а само е изпратено на Италианската република. Освен това решението до 17 март 2014 г. е класифицирано като „Restreint UE“, което е допълнителна индиция за невъзможността то да бъде противопоставено на частноправните субекти.

54

Впрочем на всяко от действията, съдържащи се в плана за действие, приложен към обжалваното решение, съответства приемането на мярка от компетентните национални органи. По-конкретно, що се отнася до действия № 13 и № 15, е предвидено приемането на министерско постановление, а относно действия № 16 и № 17 е предвидено приемането на предложение за изменение на действащото национално законодателство. Това потвърждава, че обжалваното решение не би могло само по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, да промени правното положение на частноправните субекти.

55

Поради това следва да се направи изводът, въз основа на гореизложените съображения и в частност на тези, изложени в точки 42 и 43 от настоящото решение, че жалбоподателите не могат основателно да се позовават на член 263, четвърта алинея, трета част ДФЕС, за да искат обявяване на жалбите им за допустими.

56

Горният извод се налага, без да има нужда да се определя дали обжалваното решение представлява „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея, трета част ДФЕС. Не е необходимо също така в този случай да се проверява дали това решение съдържа мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателите или на техните членове, проверка, която означава Общият съд да е съпричастен към положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно тази разпоредба, а не към това на други частноправни субекти (решение Telefónica/Комисия, т. 25 по-горе, EU:C:2013:852, т. 30).

57

Впрочем, дори да се предположи, че Италианската република не е приела мерките, предвидени в плана за действие, приложен към обжалваното решение, което страните изглежда признават в съдебното заседание, правното положение на жалбоподателите или на техните членове не би било засегнато по никакъв начин и следователно същите не могат да се считат, обратно на поддържаното от жалбоподателите, за лишени от ефективна съдебна защита.

58

Следва да се добави, че тъй като Комисията е само оправомощена на основание член 102, параграф 4 от Регламент № 1224/2009 да изработи, във връзка с компетентните национални органи, план за действие, съставен от съвкупност от мерки, приети на национално равнище от тези органи, след което да придаде на този план обвързващо действие по отношение на тях (вж. т. 46 по-горе), жалбоподателите неоснователно поддържат, че италианските административни органи или италианските съдилища биха могли да приложат обжалваното решение пряко или посредством техниката на съответстващото тълкуване.

59

Освен това решение като обжалваното, което не променя само по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, правното положение на никое физическо или юридическо лице, освен държавата членка, която визира, не може да създаде задължения в тежест на частноправен субект и следователно не може да се изтъква само по себе си срещу същия (вж. по аналогия определение от 7 юли 2014 г., Industrie Cartarie Tronchetti Ibérica/Комисия, T‑244/13, EU:T:2014:644, т. 30 и 39).

60

Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателите, че италианските съдилища биха могли да приложат техниката на съответстващото тълкуване, той не може да бъде уважен. Действително, следва да се припомни, че принципът за съответстващо тълкуване на националното право има определени ограничения. Така задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато той тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 15 януари 2014 г., Association de médiation sociale, C‑176/12, Сб., EU:C:2014:2, т. 39). Затова или италианските национални разпоредби вече съдържат задълженията, предвидени в обжалваното решение и в този случай последното не изменя правното положение на жалбоподателите или на техните членове, или националните разпоредби не съдържат такива задължения, в който случай италианските съдилища не могат да извършват съответстващо тълкуване на националното право.

61

Следва да се припомни, че жалбоподателите не са адресати на обжалваното решение и че, както бе отбелязано (вж. т. 55 от настоящото решение), те нямат основание да се позовават на третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

62

Следователно е допустимо те да предявят иск на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако обжалваното решение ги засяга пряко и лично.

63

Що се отнася до второто от тези условия, съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, Rec, EU:C:1963:17, стр. 223, от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, Сб., EU:C:2011:368, т. 52 и Telefónica/Комисия, т. 25 по-горе, EU:C:2013:852, т. 46).

64

От постоянната съдебна практика следва също така, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, когато е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт (решение Telefónica/Комисия, т. 25 по-горе, EU:C:2013:852, т. 47).

65

Трябва да се отбележи, че обжалваното решение се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно.

66

Всъщност, на първо място, обжалваното решение, и по-конкретно действия № 13, № 15, № 16 и № 17, фигуриращи в плана за действие, приложен към него, засяга членовете на жалбоподателите само поради тяхното обективно качество на рибари, в частност рибари, които извършват улов на риба меч, които използват определени техники на улов, на същото основание както всеки друг икономически оператор, който се намира или може да се намира в същото положение (вж. по отношение на разпоредбите, налагащи задължения, сравними с тези, предвидени в обжалваното решение, решение Комисия/Jégo-Quéré, т. 36 по-горе, EU:C:2004:210, т. 46 и определение от 14 февруари 2012 г., Federcoopesca и др./Комисия, T‑366/08, EU:T:2012:74, т. 28).

67

Впрочем в съдебното заседание не е оспорено, че актуалният списък на корабите, плаващи под италианско знаме, които имат разрешение за улов на риба меч, съдържа повече от 7300 кораба, което представлява допълнителна индиция за това, че обжалваното решение не засяга лично жалбоподателите или техните членове.

68

На второ място, не изглежда, че разпоредба на правото на Съюза налага на Комисията с цел приемането на обжалваното решение да се следва процедура, в рамките на която членове на жалбоподателите или те самите да са в състояние да претендират за евентуални права. Така правото на Съюза не е определило особено правно положение в полза на оператори като членовете на жалбоподателите или самите тях с оглед на приемането на обжалваното решение (решение Комисия/Jégo-Quéré, т. 66 по-горе, EU:C:2004:210, т. 47).

69

От гореизложеното произтича, че обжалваното решение не засяга затворен кръг лица, определени към момента на неговото приемане и чиито права Комисията е възнамерявала да регламентира (решение от 21 май 1987 г., Union Deutsche Lebensmittelwerke и др./Комисия, 97/85, Rec, EU:C:1987:243, т. 11).

70

Дори да се предположи, че обжалваното решение може да се разглежда като засягащо жалбоподателите или техните членове като група лица, които са били определени или определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, което не е установено, във всички случаи от доказателствата по делото не произтича, че жалбоподателите или техните членове могат да се разглеждат като разполагащи с придобито право, което би могло да бъде засегнато от обжалваното решение.

71

В това отношение следва да се припомни, че когато обжалваното решение засяга група лица, които са били определени или определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от този акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори. Те да засегнати по-специално когато решението изменя правата, които тези лица са придобили преди неговото приемане (решения от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, Сб., EU:C:2008:159, т. 71 и 72 и от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑133/12 P, Сб., EU:C:2014:105, т. 46).

72

В настоящия спор трябва да се отбележи, че целта на общата политика в областта на рибарството е да гарантира, че експлоатацията на живите водни ресурси осигурява устойчиви икономически, екологични и социални условия (съображение 1 от Регламент № 1224/2009). Успехът на тази политика включва прилагане на ефективна система за контрол (съображение 2 от Регламент № 1224/2009).

73

Тази ефективна система за контрол се основава по-конкретно на схемата за разрешения, предвидена в дял III от Регламент № 1224/2009, озаглавен „Общи правила за достъп до водите и ресурсите“. Така по силата на член 6 от посочения регламент риболовен кораб на Съюза може да бъде използван за експлоатация на живите водни ресурси с търговска цел само ако има валидна лицензия за риболов. По същия начин, по силата на член 7 от Регламента, на риболовен кораб на Съюза, опериращ във води на Съюза, се разрешава да извършва конкретни риболовни дейности единствено при условие че те са посочени в неговото валидно разрешение за риболов.

74

Лицензията за риболов обаче може да бъде временно или окончателно отнета. В това отношение член 92 от Регламент № 1224/2009 въвежда точкова система. Според тази система притежателят на лицензия получава съответен брой точки, когато е извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството. Ако общият брой точки, получени по този начин, надвиши определен праг, лицензията се отнема автоматично — временно или окончателно. Що се отнася до разрешението за риболов по силата на член 7 от посочения регламент, такова не се издава, ако съответният кораб няма лицензия или ако лицензията му е временно или окончателно отнета, и се отнема временно, когато лицензията за риболов е отнета временно.

75

Впрочем член 108 от Регламент № 1224/2009 предвижда възможност за Комисията, при наличието на определени условия, да приеме извънредни мерки, включващи по-конкретно временно преустановяване на риболовните дейности на кораби, плаващи под знамето на държава членка.

76

По този начин риболовните кораби на Съюза са поставени, по отношение на достъпа до ресурси, на разрешителен режим, за който е характерна известна несигурност.

77

В това отношение Съдът вече е постановил, че притежанието на право на риболов и на квота, отпусната от компетентната държава членка за даден риболовен сезон, не дава на заинтересованото лице право при всички положения да изчерпи тази квота (решение от 14 октомври 2014 г., Giordano/Комисия, C‑611/12 P, Сб., EU:C:2014:2282, т. 48).

78

Следователно трябва да се констатира, че издаването на лицензия или на разрешение за риболов, на което се позовават жалбоподателите, не позволява да се разглежда техният титуляр като притежател на придобито право по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 71 по-горе.

79

При това положение жалбоподателите неоснователно претендират, че те или техните членове са индивидуализирани в обжалваното решение.

80

От всичко гореизложено произтича, че жалбоподателите нямат процесуална легитимация по отношение на обжалваното решение.

81

Следователно, без да е необходимо да се определя дали е допустимо искането на жалбоподателите за частична отмяна на обжалваното решение, трябва да се направи изводът, че тази жалба при всички случаи трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

82

По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши: