1

Жалбоподателите — Islamic Republic of Iran Shipping Lines (наричано по-нататък „IRISL“), което е дружеството за морски транспорт на Ислямска република Иран, и десет други образувания, чиито наименования са посочени в приложение — са ирански дружества, с изключение на IRISL Europe GmbH, което е германско дружество. Всички извършват дейност в областта на морския транспорт.

2

Настоящите дела се вписват в контекста на ограничителните мерки, установени за оказване на натиск върху Ислямска република Иран с цел преустановяване на дейности, чувствителни по отношение на разпространението на ядрено оръжие или на разработването на системи за ядрено оръжие (наричано по-нататък „разпространението на ядрено оръжие“).

3

На 26 юли 2010 г. наименованията на жалбоподателите са включени в списъка в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39).

4

Вследствие на това наименованията на жалбоподателите са включени в списъка в приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007 г., стр. 1) с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (ОВ L 195, 2010 г., стр. 25).

5

Включването на наименованието на IRISL в списъка, съдържащ се в приложение II към Решение 2010/413, се основава на следните мотиви, които по същество са идентични с посочените в приложение V към Регламент № 423/2007:

„IRISL е участвал[о] в превоза на товари, свързани с военните, включително на забранени товари от Иран. Три от тези случаи [представляват] явни нарушения, докладвани на Комитета за санкции на Иран към Съвета за сигурност на [Организацията на обединените нации]. Връзката на IRISL с разпространението е такава, че Съветът за сигурност на [Организацията на обединените нации] призова всички държави да извършват проверки на плавателните средства на [IRISL], при наличие на разумно основание да се смята, че плавателното средство превозва товари, забранени с Резолюции 1803 и 1929 на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации]“.

6

Вписването на наименованията на другите жалбоподатели е мотивирано с факта, че се е отнасяло за дружества, които се притежават или контролират от IRISL или действат от негово име.

7

Регламент № 423/2007 е отменен с Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1) и впоследствие Регламент № 961/2010 е отменен с Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1). Наименованията на жалбоподателите са включени в списъка в приложение IX към Регламент № 267/2012 и мотивите за включването им не са изменени.

8

На 8 октомври 2010 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на вписването на наименованията им в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение V към Регламент № 423/2007. В хода на производството те изменят исканията си, за да поискат по-конкретно отмяна на включването на наименованията им в приложение IX към Регламент № 267/2012.

9

С Решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, наричано по-нататък „съдебното решение IRISL, EU:T:2013:453) Общият съд уважава жалбата на жалбоподателите.

10

Първо, Общият съд установява, че Съветът на Европейския съюз не е мотивирал надлежно твърдението си, че с действията си, за които е упрекнато, IRISL е подпомогнало лице, образувание или структура от списъка да наруши разпоредбите на релевантната правна уредба на Съюза и на приложимите резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 16, параграф 2, буква б) от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012. Второ, според Общия съд Съветът не е доказал, че като е извършило три пъти превоз на военно оборудване в нарушение на забраната, предвидена в параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност, IRISL е предоставило подкрепа за разпространението на ядрено оръжие по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012. Трето, Общият съд приема, че дори и да се предположи, че всички жалбоподатели освен IRISL действително са били притежавани или контролирани от последното или са действали от негово име, това обстоятелство не обосновава приемането и запазването в сила на насочените към тях ограничителни мерки, след като не е валидно установено, че IRISL е предоставяло подкрепа за разпространението на ядрено оръжие.

11

С Решение 2013/497/ОВППС от 10 октомври 2013 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 272, 2013 г., стр. 46) Съветът заменя член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 със следния текст, който предвижда замразяването на финансовите средства на следните лица и образувания:

„[Л]ица и образувания, необхванати от приложение I, които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за чувствителните ядрени дейности на Иран, свързани с разпространението на ядрени оръжия, или за разработването на носители на ядрено оръжие, включително като участват в доставяне на забранени изделия, стоки, оборудване, материали и технологии, или от лица или образувания, действащи от тяхно име или по тяхно указание, или образувания, притежавани или контролирани от тях, включително по незаконен начин, или от лица и образувания, които са заобикаляли или нарушавали разпоредбите на резолюции 1737 (2006), 1747 (2007), 1803 (2008) или 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН или на настоящото решение, или са съдействали на посочени в списъците лица или образувания да правят това, както и от други членове или образувания на [Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC)] и на IRISL и от образувания, притежавани или контролирани от тях или лица и образувания, действащи от тяхно име, или лица и образувания извършващи застрахователни или други съществени услуги за IRGC и IRISL, или за образувания, притежавани или контролирани от тях или действащи от тяхно име, изброени в приложение II“.

12

Впоследствие с Регламент (ЕС) № 971/2013 от 10 октомври 2013 година за изменение на Регламент № 267/2012 (ОВ L 272, 2013 г., стр. 1) Съветът заменя член 23, параграф 2, букви б) и д) от Регламент № 267/2012 със следния текст, който предвижда замразяването на финансовите средства на определените лица, образувания и органи:

[…]

13

С писмо от 22 октомври 2013 г. Съветът посочва на IRISL, че счита, че то е участвало в превоза на материали, свързани с оръжие, от Иран в нарушение на разпоредбите на параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност и че следователно то отговаря на критерия, предвиден в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012, отнасящ се до лицата и образуванията, заобиколили или нарушили определени разпоредби на Съвета за сигурност. Поради това той му съобщава намерението си да включи отново наименованието му в списъците на засегнатите от ограничителните мерки лица и образувания, съдържащи се в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение IX към Регламент № 267/2012 (наричани по-нататък „спорните списъци“).

14

С писма от 22 или от 30 октомври 2013 г. Съветът посочва на всеки от другите жалбоподатели, че по различни съображения счита, че те отговарят на критериите, предвидени в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012, отнасящи се до образуванията, притежавани или контролирани от IRISL, действащи от негово име или предоставящи му съществени услуги (наричани по-нататък „критериите относно свързаните с IRISL образувания“). Поради това той им съобщава намерението си да включи отново наименованието им в спорните списъци.

15

С писмо от 15 ноември 2013 г. IRISL отговаря на Съвета, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) новото включване на наименованието му в спорните списъци на основание на същите фактически твърдения би било незаконосъобразно. То подчертава, че е представило доказателства, че никога не е участвало в разпространението на ядрено оръжие и че не е собственик на натоварени на кораб стоки, а превозвач и че поради това не му е било известно какво е било превозвано на неговите кораби и не е можело да носи отговорност за това. То иска от Съвета да му предостави информацията и документите, на които основава решението си за новото включване в списъците.

16

С писма от 15 или от 19 ноември 2013 г. всички останали жалбоподатели отговарят на Съвета, изтъквайки причините, поради които считат, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) новото включване на техните наименования в спорните списъци е незаконосъобразно. Те искат от Съвета да им предостави информацията и доказателствата, на които се основава неговото решение за новото включване в списъците.

17

С Решение 2013/685/ОВППС на Съвета от 26 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 316, 2013 г., стр. 46) наименованията на жалбоподателите са включени отново в списъка в приложение II към Решение 2010/413.

18

Впоследствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1203/2013 на Съвета от 26 ноември 2013 година за прилагане на Регламент № 267/2012 (ОВ L 316, 2013 г., стр. 1) наименованията на жалбоподателите са включени отново в списъка, съдържащ се в приложение IX към Регламент № 267/2012.

19

Новото включване на наименованието на IRISL в спорните списъци се основава на следните мотиви:

„IRISL участва в превоза на материали, свързани с оръжие, от Иран в нарушение на параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност […]. Три явни нарушения са докладвани през 2009 г. на Комитета по санкциите срещу Иран към Съвета за сигурност […]“.

20

Включването на наименованията на другите жалбоподатели в спорните списъци се основава на следните мотиви:

21

С писмо от 27 ноември 2013 г. Съветът уведомява IRISL за решението си да включи отново наименованието му в спорните списъци и отговаря на искането му за достъп до преписката. Той посочва, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 въвеждат критерий във връзка с лицата и образуванията, които са заобиколили или нарушили разпоредбите на съответните резолюции на Съвета за сигурност, което му дава право да включи отново наименованието му в спорните списъци. Съветът отхвърля твърдението на IRISL, че то не е знаело за товарите, превозвани от неговите кораби, или не е отговаряло за тях. Той добавя, че тъй като IRISL е притежавано от иранското правителство и е най-голямото иранско корабоплавателно дружество, е съществувал очевиден риск корабите му да се използват за превоз на забранени материали и стоки в нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност. Той също посочва, че IRISL е трябвало да вземе всички възможни мерки, за да гарантира неговите кораби да не се използват за превоз на забранени стоки, дори отвъд обичайната практика в сектора на морския транспорт, и че няколко явни нарушения, които включват принадлежащи на IRISL кораби, са докладвани на Комитета по санкциите срещу Иран на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Комитетът по санкциите“).

22

С писма от 27 ноември 2013 г. Съветът уведомява всички други жалбоподатели за решението си да включи отново наименованията им в спорните списъци и отговаря на искането им за достъп до преписката. Съветът посочва, че тъй като IRISL отговаря на новия критерий, въведен с Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, и неговото наименование отново е включено в спорните списъци на това основание, новото вписване на наименованията на другите жалбоподатели също е обосновано, с мотива че те са притежавани или контролирани от IRISL, действали са от негово име или са му предоставяли основни услуги.

23

Жалбоподателите подават настоящите жалби в секретариата на Общия съд на 6 януари и 7 февруари 2014 г.

24

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 5 май 2014 г., Европейската комисия иска да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета по дело T‑87/14. С определение от 1 юли 2014 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването. Комисията подава изявлението си при встъпване на 6 август 2014 г. Жалбоподателите представят становищата си по това изявление в определения срок.

25

След доклада на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.

26

В рамките на предвидените в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд процесуално-организационни действия Общият съд приканва страните по дела T‑14/14 и T‑87/14 да представят документи и да отговорят на определени въпроси. Страните изпълняват това искане в определените срокове.

27

С определение от 27 януари 2016 г., след изслушване на страните, настоящите дела са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

28

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 12 юли 2016 г.

29

По дело T‑14/14 жалбоподателите молят Общия съд:

30

По дело T‑87/14 жалбоподателите молят Общия съд:

31

По дела T‑14/14 и T‑87/14 Съветът моли Общия съд:

32

По дело T‑87/14 Комисията моли Общия съд да отхвърли жалбата.

33

С жалбите си жалбоподателите искат отмяна на Решение 2013/497 и на Регламент № 971/2013, тъй като съдържащите се в тези актове критерии за включване в списъците на лица и образувания, обхванати от ограничителните мерки, посочват IRISL и всяко образувание, имащо връзки с последното. Жалбоподателите поддържат, че Съветът не е можел да включи в Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 сред критериите за вписване наличието на статут на: юридическо лице, образувание или орган, притежаван(о) или контролиран(о) от IRISL, или физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ(о) от името на IRISL, или физическо или юридическо лице, образувание или орган, предоставящ(о) застрахователни или други съществени услуги на IRISL или на образувания, притежавани или контролирани от него, или действащи от негово име. Те изтъкват, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Съветът не е можел нито да включи, нито да запази в сила критерии, които посочват изрично връзки с IRISL, тъй като Общият съд е приел, че вписването на наименованието на IRISL е незаконосъобразно и че връзката с него не е достатъчна, за да обоснове вписване.

34

Съгласно съдебната практика съдът на Съюза може във всеки един момент служебно да разгледа липсата на абсолютни процесуални предпоставки, сред които се включват обхватът на неговата компетентност и условията за допустимост на жалбата (вж. решение от 4 юни 2014 г., Hemmati/Съвет, T‑68/12, непубликувано, EU:T:2014:349, т. 29 и цитираната съдебна практика).

35

В случая следва служебно да се разгледа, от една страна, компетентността на Общия съд да се произнесе по исканията за частична отмяна на Решение 2013/497 и от друга страна, по допустимостта на исканията за частична отмяна на Регламент № 971/2013.

36

Жалбоподателите по същество искат отмяна на член 1, точка 2 от Решение 2013/497, тъй като с него се заменя член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413.

37

Следва да се отбележи, че тези разпоредби са приети на основание член 29 ДЕС, който е разпоредба в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) по смисъла на член 275 ДФЕС. Същевременно, както следва от член 275, втора алинея ДФЕС във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, Общият съд е единствено компетентен да се произнася по жалбите, заведени при условията, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, относно контрола за законосъобразност на решенията, предвиждащи ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица и приети от Съвета на основание дял V, глава 2 от Договора за ЕС. Както посочва Съдът, що се отнася до актовете, приемани на основание на разпоредбите в областта на ОВППС, възможността да бъдат обжалвани пред съдилищата на Съюза, възниква на основание член 275, втора алинея ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС именно поради индивидуалния им характер (решения от 4 юни 2014 г., Sina Bank/Съвет, T‑67/12, непубликувано, EU:T:2014:348, т. 38 и от 4 юни 2014 г., Hemmati/Съвет, T‑68/12, непубликувано, EU:T:2014:349, т. 31).

38

Ограничителните мерки, предвидени в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, са мерки с общо приложение, тъй като се прилагат към обективно определени положения и към категория лица, предвидени общо и абстрактно като „лица и образувания, […] изброени в приложение II [към Решение 2010/413]“. Следователно тази разпоредба не може да се квалифицира като „решение, предвиждащо ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица“, по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС. Този извод не се променя от факта, че жалбоподателите са посочили, че обжалват тази разпоредба само в частта, в която тя се отнася до тях. Този извод не се променя и от факта, че наименованието на IRISL е споменато в тази разпоредба, доколкото тя не засяга пряко IRISL, а свързаните с него образувания, определени общо и абстрактно в зависимост от обективни критерии. Всъщност обстоятелството, че посочената разпоредба е била приложена спрямо жалбоподателите, не променя правното ѝ естество на акт с общо приложение. В настоящия случай „решението, предвиждащо ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица“, по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС, се открива в акта, с който наименованията на жалбоподателите са включени отново в приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2013/685, считано от 27 ноември 2013 г. (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2014 г., Sina Bank/Съвет, T‑67/12, непубликувано, EU:T:2014:348, т. 39).

39

Следователно искането за отмяна на член 1, точка 2 от Решение 2013/497, тъй като с него се заменя член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, не е съобразено с правилата за компетентността на Общия съд, предвидени в член 275, втора алинея ДФЕС. Поради това то трябва да се отхвърли, тъй като разглеждането му не е от компетентността на съда, пред който е предявено.

40

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора, което налага този предмет да бъде определен достатъчно прецизно, за да позволи на ответника да упражни ефективно своето право на защита в това отношение, а на Общия съд — да разбере предмета на исканията на жалбоподателя.

41

В това отношение следва да се отбележи, че в жалбата жалбоподателите не посочват изрично кои са разпоредбите от Регламент № 971/2013, чиято отмяна искат.

42

От представените в жалбата доводи обаче е видно, че те се отнасят единствено до отмяната на разпоредбите от Регламент № 971/2013 относно критериите за вписване, посочващи IRISL и всяко образувание, което има връзки с последното. Единствено разпоредбите, предвидени в член 1, буква в) от Регламент № 971/2013, които заменят разпоредбите на член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012, са посочени изрично в жалбата.

43

Следователно трябва да се приеме, подобно на Съвета в писмената му защита, че искането на жалбоподателите за отмяна се отнася само до тези разпоредби. Всъщност жалбоподателите не посочват в жалбата разпоредбите на член 1, буква а) от Регламент № 971/2013, заменящи член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012, нито дори споменават критерия, отнасящ се до лицата, заобиколили или нарушили разпоредбите на Регламент № 267/2012, Решение 2010/413 или резолюциите на Съвета за сигурност. Те не изтъкват никакви доводи, които имат за цел да оспорят законосъобразността на този критерий.

44

В репликата жалбоподателите оспорват това тълкуване на жалбата и твърдят, че критерият, посочен в член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012, също е оспорен. От точките в жалбата, към които препращат жалбоподателите, обаче е видно, че с тях се оспорва единствено новото включване на наименованието на IRISL в спорните списъци, а не законосъобразността на критерия, въз основа на който то е включено отново.

45

Освен това съгласно постоянната съдебна практика, макар разпоредбите, предвидени в член 84, параграф 1 от Процедурния правилник, да позволяват при определени обстоятелства въвеждането на нови основания в хода на производството, тези разпоредби в никакъв случай не могат да се тълкуват в смисъл, че разрешават на жалбоподателя да сезира Общия съд с нови искания и следователно да изменя в хода на производството предмета на спора (вж. определение от 30 април 2015 г., ЕБОС/Комисия, T‑250/14, непубликувано, EU:T:2015:274, т. 22 и цитираната съдебна практика).

46

От това следва, че новите доводи, представени от жалбоподателите за първи път в репликата, съгласно които Съветът незаконосъобразно е разширил категорията лица, чиито наименования са могли да бъдат първоначално или повторно вписани в спорните списъци, като е включил лицата или образуванията, заобиколили или нарушили съответните резолюции на Съвета за сигурност, трябва да се тълкуват като ново искане, което има за цел отмяната на член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012, и следователно са недопустими.

47

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че искането за частична отмяна на Регламент № 971/2013 се отнася само до отмяната на член 1, буква в) от Регламент № 971/2013, доколкото заменя член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012.

48

Трябва да се отбележи, че член 1, буква в) от Регламент № 971/2013, който заменя член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012, е приет на основание на член 215 ДФЕС, който урежда ограничителните мерки, приети от Съвета в рамките на външната дейност на Съюза. Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася по жалбите, заведени от всяко физическо или юридическо лице съгласно условията, предвидени в член 263, първа и втора алинея ДФЕС, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

49

Ограничителните мерки, предвидени в член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012, са мерки с общо приложение, тъй като се прилагат към обективно определени положения и към категория лица, предвидени общо и абстрактно като лица, образувания или структури, изброени в приложение IX към този регламент. За прилагането на тази разпоредба е необходимо приемането на мярка за изпълнение, или, с други думи, на индивидуално решение, което, както следва от член 46, параграф 2 от Регламент № 267/2012, представлява включването или, след преразглеждане, запазването на включването на наименованието на лицето, образуванието или структурата, посочени в приложение IX към този регламент. Следователно член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012 сам по себе си не представлява разпоредба на акт, която жалбоподателите биха могли да обжалват пряко на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Този извод не се променя от факта, че жалбоподателите са посочили, че обжалват тази разпоредба само в частта, в която тя се отнася до тях. Всъщност обстоятелството, че тази разпоредба е била приложена спрямо жалбоподателите, не променя правното ѝ естество на акт с общо приложение (вж. по аналогия решение от 4 юни 2014 г., Sina Bank/Съвет, T‑67/12, непубликувано, EU:T:2014:348, т. 42). В настоящия случай индивидуалното решение, което може пряко да бъде обжалвано от жалбоподателите, е решението, с което наименованията на последните отново са включени в приложение IX към Регламент № 961/2010, считано от 27 ноември 2013 г.

50

Следователно исканията за отмяна на член 1, буква в) от Регламент № 971/2013, изменящ член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012, не отговарят на условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС. Поради това те следва да се отхвърлят като недопустими.

51

От гореизложеното следва, че жалбата по дело T‑14/14 трябва да се счете за подадена пред юрисдикция, която не е компетентна да я разгледа, доколкото има за цел частичната отмяна на Решение 2013/497, и за недопустима, доколкото цели частичната отмяна на Регламент № 971/2013.

52

С първото си искане жалбоподателите повдигат на основание на член 277 ДФЕС възражение за незаконосъобразност на Решение 2013/497 и на Регламент № 971/2013, а с второто си искане те претендират за отмяна на Решение 2013/685 и на Регламент за изпълнение № 1203/2013 в частта им, в която тези актове се отнасят до тях.

53

Жалбоподателите изтъкват, че Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, които целят да определят критериите, въз основа на които наименованията на жалбоподателите са включени в спорните списъци, са незаконосъобразни и следователно трябва да се обявяват за неприложими на основание на член 277 ДФЕС. Те упрекват Съвета, че с приемането на Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453), е изменил критериите, съдържащи се в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, букви б) и д) от Регламент № 267/2012, с цел да впише отново наименованията им в спорните списъци.

54

Жалбоподателите поддържат, че след като Общият съд е постановил в решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453), че никой от тях не е предоставял подкрепа на разпространението на ядрено оръжие, Съветът е трябвало да премахне критериите, посочващи IRISL. Критериите, въведени от Съвета в Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, били непропорционални, противоречащи на член 215 ДФЕС и целящи заобикалянето на това съдебно решение, позволявайки на Съвета да впише отново с обратно действие техните наименования в спорните списъци.

55

Съгласно постоянната съдебна практика член 277 ДФЕС е израз на общия принцип, че за да получи отмяната на акт, който има право да обжалва, всяка страна може инцидентно да оспори валидността на по-ранни актове на институциите, които представляват правното основание на обжалвания акт, ако тази страна не е имала право да обжалва пряко на основание член 263 ДФЕС по-ранните актове, чиито последици търпи, без да е била в състояние да поиска отмяната им (решение от 25 април 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, T‑526/10, EU:T:2013:215, т. 24). Общият акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство по обжалване и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт (вж. решение от 10 юли 2014 г., Moallem Insurance/Съвет, T‑182/13, непубликувано, EU:T:2014:624, т. 25 и цитираната съдебна практика).

56

Що се отнася до IRISL, неговото наименование е вписано отново в спорните списъци на основание на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012, с мотива че е нарушило разпоредбите на резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност.

57

Що се отнася до другите жалбоподатели, техните наименования са вписани в спорните списъци на основание на критериите относно образуванията, свързани с IRISL.

58

Поради това следва да се приеме, че възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателите, е допустимо само в частта му, в която цели обявяването за неприложими, от една страна, по отношение на IRISL, на Решение 2013/497 и на Регламент № 971/2013, тъй като те въвеждат съответно в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012 критерий, който позволява замразяването на финансовите средства на лицата и образуванията, които са заобиколили или нарушили Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност (наричан по-нататък „критерият относно неспазването на Резолюция 1747“), и от друга страна, по отношение на другите жалбоподатели, на Решение 2013/497 и на Регламент № 971/2013, тъй като те заменят съответно член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква д) от Регламент № 267/2012.

59

В подкрепа на възражението си за незаконосъобразност на Решение 2013/497 и на Регламент № 971/2013 жалбоподателите по същество изтъкват пет основания, изведени, първото, от липса на правно основание, второто, от нарушение на оправданите им правни очаквания и на принципите на правна сигурност, ne bis in idem и сила на пресъдено нещо, третото, от злоупотреба с власт, четвъртото, от нарушение на правото им на защита и петото, от нарушение на основните им права, по-специално правото им на собственост и правото на зачитане на доброто им име.

60

Жалбоподателите изтъкват, че Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 нямат правно основание. Съветът не посочил, че изменението на критериите през 2013 г. е било оправдано от обективна причина, свързана с ограничителните мерки срещу иранската ядрена програма. Член 215 ДФЕС обаче разрешавал налагането на ограничителни мерки само когато са необходими и пропорционални на поставената цел в рамките на ОВППС, а именно предотвратяване на финансирането на разпространението на ядрено оръжие в Иран.

61

Трябва да се отбележи, че правното основание на Решение 2013/497 е член 29 ДЕС и че правното основание на Регламент № 971/2013 е член 215 ДФЕС. Следва да се приеме, че с първото си основание жалбоподателите в действителност изтъкват, че измененията, въведени с Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, нарушават принципа на пропорционалност.

62

Що се отнася до съдебния контрол върху зачитането на принципа на пропорционалност, Съдът е постановил, че на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Оттук Съдът стига до извода, че единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (решения от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120 и от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 77).

63

Също така трябва да се напомни, че целта на Решение 2010/413 и на Регламент № 267/2012 е да се предотврати разпространението на ядрено оръжие и следователно да се упражни натиск върху Ислямска република Иран да преустанови съответните дейности. Тази цел се вписва в по-общата рамка на усилията, свързани с поддържането на мира и международната сигурност, и следователно е законосъобразна (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 124 и цитираната съдебна практика).

64

Следва да се прави разграничение между критерия, послужил за правно основание на вписването на наименованието на IRISL в спорните списъци, и критерия, отнасящ се до другите жалбоподатели.

65

Следва да се припомни, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Съветът изменя посредством Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 съответно критерия в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и критерия в член 23, параграф 2, буква б) от Регламент № 267/2012 по такъв начин, че да обхваща вече не само лицата и образуванията, които са подпомогнали лице или образувание да заобиколи или наруши разпоредбите на определени резолюции на Съвета за сигурност, но и лицата и образуванията, които са заобиколили или нарушили тези разпоредби.

66

Следва също да се припомни, че наименованието на IRISL е вписано отново в спорните списъци с Решение 2013/685 и с Регламент за изпълнение № 1203/2013, с мотива че то е нарушило разпоредбите на параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност.

67

В параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност е посочено, че последният „[р]еши, че Иран не трябва да извършва пряка или непряка доставка, продажба или трансфер от територията си, чрез посредничеството на свои граждани или посредством плавателни съдове или въздухоплавателни средства под свое знаме, на каквито и да било оръжия и свързани с тях материали, като всички държави трябва да забранят придобиването на такива стоки от Иран чрез гражданите им или посредством плавателни съдове или въздухоплавателни средства под тяхно знаме, независимо дали стоките са с произход от иранска територия“. В рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие Съветът за сигурност с тази резолюция разширява обхвата на ограничителните мерки срещу Иран, като забранява придобиването на оръжия и свързани с тях материали от Иран. Тази резолюция има за цел да гарантира, че иранската ядрена програма служи изключително за мирни цели и за възпрепятстване на разработването от Иран на чувствителни технологии в подкрепа на нейните ядрени и ракетни програми.

68

Следва да се отбележи, че Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност е посочена съображение 2 на Решение 2010/413. Впрочем общите правила на Съюза, които предвиждат приемането на ограничителни мерки, трябва да се тълкуват с оглед на текста и целта на резолюциите на Съвета за сигурност, които те привеждат в изпълнение (решение от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, EU:C:2011:735, т. 104).

69

Противно на твърдяното от жалбоподателите, целта на ограничителните мерки срещу Иран не е единствено да се предотврати финансирането на разпространението на ядрено оръжие в Иран, а като цяло да се окаже натиск върху Иран, за да преустанови своите чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности или разработването на системи за ядрено оръжие.

70

Въведеният с Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 критерий, предвиждащ замразяването на финансовите средства на лицата, които в нарушение на Резолюция 1747 (2007) са участвали в доставката, продажбата или трансфера в Иран на оръжия или на свързани с тях материали, се вмества в правен контекст, чиито граници са ясно очертани от целите на правната уредба на ограничителните мерки срещу Иран.

71

Поради това в съответствие с посочената в точка 62 по-горе съдебна практика критерият относно неспазването на Резолюция 1747 трябва да се приеме за подходящ за постигане на целта за борба срещу разпространението на ядрено оръжие, предвидена в Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012, и следователно за съобразен с принципа на пропорционалност.

72

Освен това следва да се отбележи, че Общият съд вече е постановил, че замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на образувание, подпомогнало лице, образувание или структура от списъка да наруши или заобиколи разпоредбите на Решение 2010/413, Регламент № 961/2010, Регламент № 267/2012 или резолюции 1737 (2006), 1747 (2007), 1803 (2008) и 1929 (2010) на Съвета за сигурност, е свързано с целта на Решение 2010/413 и на Регламент № 267/2012, посочена в точка 63 по-горе. Общият съд е приел, че при тези обстоятелства замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на образуванията, признати като предоставили такава помощ на посочено образувание, е необходимо и подходящо за осигуряване на ефективността на режима на ограничителни мерки, установен с Решение 2010/413 и Регламент № 267/2012, и за гарантиране, че тези мерки няма да бъдат заобиколени (решение от 6 септември 2013 г., Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет, T‑434/11, EU:T:2013:405, т. 192).

73

Това важи в още по-голяма степен за критерия относно неспазването на Резолюция 1747.

74

Що се отнася до критериите относно свързаните с IRISL образувания, най-напред трябва да се отбележи, че жалбоподателите не изтъкват никакви конкретни доводи срещу пропорционалността на тези критерии по отношение на целите на ОВППС.

75

Впрочем, както Съдът вече е постановил, когато финансовите средства на дадено образувание са замразени, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху образуванията, които притежава или контролира, за да заобиколи последиците на насочените към него мерки, поради което замразяването на финансовите средства на тези образувания е необходимо и подходящо, за да се осигури ефикасността на приетите мерки и да се гарантира, че те няма да бъдат заобиколени (решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, EU:C:2012:137, т. 58).

76

Следва да се приеме, че тази опасност от заобикаляне съществува и когато дадено образувание, чиито финансови средства са замразени, възложи някои от своите дейности на други предприятия или на други образувания, които, макар да не са притежавани от това образувание, действат за негова сметка или упражняват от негово име някои основни дейности.

77

От изложеното следва, че критериите относно свързаните с IRISL образувания не са произволни, а са приети от Съвета в рамките на широкото право на преценка, което му е признато, и се основават на значителна опасност от заобикаляне на ограничителните мерки от образувание, чиито финансови средства са замразени. Тези критерии трябва да се считат за съответстващи на принципа на пропорционалност.

78

Поради това първото основание трябва да бъде отхвърлено.

79

Жалбоподателите изтъкват, че Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 нарушават оправданите им правни очаквания и принципите на правна сигурност, ne bis in idem и сила на пресъдено нещо. Те считат, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Съветът не е можел да включи нови критерии, позволяващи вписването на наименованията им в спорните списъци.

80

Първо, следва да се припомни, че макар в това решение Общият съд да е отменил вписването на наименованията на жалбоподателите в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение IX към Регламент № 267/2012, той за сметка на това не се произнесъл по валидността на критериите, съдържащи се в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 267/2012 в редакцията им, приложима към фактите в конкретния случай.

81

Следователно жалбоподателите неправилно поддържат, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Съветът е трябвало да премахне критериите, отнасящи се до IRISL, и че не е могъл да запази в сила критериите относно свързаните с IRISL образувания.

82

Второ, в точка 64 от това съдебно решение Общият съд е постановил, че ако Съветът счита, че приложимата правна уредба не му позволява достатъчно ефикасно да участва в борбата срещу разпространението на ядрено оръжие, той като законодателен орган може, при условие че се запази упражняваният от съда на Съюза контрол за законосъобразност, да я адаптира, за да разшири хипотезите, при които могат да се приемат ограничителни мерки.

83

Освен това, макар да е вярно, че в решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) действието на включването на наименованията на жалбоподателите в списъците е запазено до изтичането на срока, посочен в член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз чрез дерогация от член 280 ДФЕС, а именно до изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, трябва обаче да се приеме за установено, че когато е изтекъл този срок, включването е заличено от правния ред с обратно действие, като че никога не е съществувало (вж. решение от 24 май 2016 г., Good Luck Shipping/Съвет, T‑423/13 и T‑64/14, EU:T:2016:308, т. 79 и цитираната съдебна практика).

84

Всъщност Общият съд може да определи срок, в който се спира действието на отмяната на акт, за да се даде възможност на Съвета да поправи установените нарушения, като евентуално приеме нови общи критерии за включване в списъка на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителни мерки, и нови ограничителни мерки, насочени към замразяване за в бъдеще на финансовите средства на съответното образувание. Следва обаче да се подчертае, че както посочените нови общи критерии за включване, така и новите ограничителни мерки не позволяват с решение на Общия съд да се валидират мерки, за които е прието, че са незаконосъобразни (решение от 24 май 2016 г., Good Luck Shipping/Съвет, T‑423/13 и T‑64/14, EU:T:2016:308, т. 80).

85

Оттук следва, че жалбоподателите не могат да поддържат, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Съветът не е можел да включи нови критерии, позволяващи вписването на наименованията им в спорните списъци, още повече че, видно от анализа на първото основание, критерият относно неспазването на Резолюция 1747 и критериите относно свързаните с IRISL образувания, съдържащи се в Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, съответстват на целите на Решение 2010/413 и на Регламент № 267/2012.

86

Трето, жалбоподателите неправилно твърдят и че Съветът е изменил критериите в Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, за да впише с обратно действие наименованията им в списъците.

87

Всъщност с решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) актовете, довели до първото вписване на наименованията на жалбоподателите в спорните списъци, са заличени от правния ред с обратно действие, поради което наименованията на жалбоподателите се считат за никога невключвани в тези списъци за периода, предхождащ това съдебно решение.

88

Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 влизат в сила от деня на публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз, тоест на 12 октомври 2013 г. Включването на основание на критериите, съдържащи се в тези актове, е възможно, считано от тази дата. Впрочем достатъчно е да се констатира, че новото включване на наименованията на жалбоподателите в спорните списъци, направено с Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013, влиза в сила на 27 ноември 2013 г. Жалбоподателите не обясняват по какъв начин промяната на критериите с Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 е позволила включването с обратно действие на наименованията им в спорните списъци.

89

Що се отнася до довода на жалбоподателите, че са можели да считат, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) нямало да бъдат включени отново в спорните списъци при липсата на нови доказателства, той има за цел да оспори валидността на включването на наименованията им в тези списъци, направено с Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013, и поради това ще бъде разгледан в рамите на второто искане.

90

От изложеното следва, че с приемането на Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 Съветът не е нарушил оправданите правни очаквания на жалбоподателите, нито принципите на правна сигурност, ne bis in idem и сила на пресъдено нещо. Поради това второто основание трябва да се отхвърли.

91

Жалбоподателите изтъкват, че Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 „дискриминират“ по необоснован и непропорционален начин IRISL. Тези текстове посочвали поименно IRISL с цел да заобиколят решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453), а не с цел да провеждат борба срещу иранската ядрена програма. Съветът злоупотребил с правомощията си, като приел Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 и като наложил ограничителни мерки на IRISL и на другите жалбоподатели с цел да заобиколи посоченото съдебно решение.

92

Съгласно съдебна практика даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 50 и цитираната съдебна практика).

93

От анализа на първото основание следва, че измененията на критериите, въведени с Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, съответстват на целите на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие.

94

Освен това, от разглеждането на второто основание следва, че от решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) не може да се направи извод, че то забранява приемането или запазването в сила на критерии с общо приложение, като критерия относно неспазването на Резолюция 1747 или критериите относно свързаните с IRISL образувания. Въпросът дали наименованията на жалбоподателите са можели да бъдат валидно включени в спорните списъци на основание на тези критерии, е свързан с анализа на второто искане.

95

Следователно Съветът не е злоупотребил с правомощията си, като е приел Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, и третото основание трябва да се отхвърли.

96

Жалбоподателите поддържат, че Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 нарушават правото им на защита, тъй като Съветът не ги е уведомил за намерението си да включи в Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 критерии, посочващи пряко IRISL. Съветът не им изпратил никакви документи, които да обясняват на какво основание включването на такива критерии може да е законосъобразно, и не им дал възможност да предоставят отговор.

97

Достатъчно е да се отбележи, че правото на изслушване в контекста на административно производство, насочено срещу конкретно лице, което право трябва да бъде съблюдавано дори при липса на каквато и да било правна уредба относно производството, не би могло да се отнесе към контекста на производствата, предвидени в член 29 ДЕС и в член 215 ДФЕС, вследствие на които, както в настоящия случай, се приемат мерки с общо приложение (вж. по аналогия решение от 11 септември 2002 г., Alpharma/Съвет, T‑70/99, EU:T:2002:210, т. 388 и цитираната съдебна практика).

98

Никоя разпоредба не задължава Съвета да информира всяко лице, потенциално обхванато от нов критерий с общо приложение, за приемането на този критерий. Жалбоподателите не могат да изтъкват наличието на нарушение на тяхното право на защита поради приемането на Решение 2013/497 и на Регламент № 971/2013.

99

Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли.

100

Жалбоподателите поддържат, че Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 нарушават основните им права, по-специално правото им на собственост и правото на зачитане на доброто им име, като включват в критериите за включване в спорните списъци наличието на връзка с IRISL и като посочват изрично това дружество. Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 оставяли впечатлението, че IRISL и свързаните с него образувания имат връзка с разпространението на ядрено оръжие, което било лишено от всякакво основание, след като Общият съд установил в решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453), че случаят не е бил такъв.

101

Що се отнася до IRISL, неговото наименование е включено отново в спорните списъци въз основа на критерия относно неспазването на Резолюция 1747. Следва да се отбележи, от една страна, че този критерий с общо приложение не назовава поименно IRISL и от друга страна, че този критерий се различава от критерия, посочен в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, отнасящ се до предоставянето на „подпомагане [на разпространението на ядрено оръжие]“, и че не налага на Съвета да установява пряка или косвена връзка между дейността на лицето или образуванието, за което се прилагат ограничителни мерки, и разпространението на ядрено оръжие.

102

Що се отнася до другите жалбоподатели, техните наименования са вписани отново в спорните списъци въз основа на критериите относно свързаните с IRISL образувания. Тези критерии не предполагат установяване на наличие на пряка или косвена връзка между дейността на съответното лице или образувание и разпространението на ядрено оръжие.

103

Поради това жалбоподателите не могат да поддържат, че критериите, въведени с Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013, нарушават основните им права, като установяват връзка между тях и разпространението на ядрено оръжие.

104

Следователно петото основание трябва да се отхвърли.

105

От всичко гореизложено следва, че възражението за незаконосъобразност на Решение 2013/497 и на Регламент № 971/2013 трябва да се отхвърли.

106

В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателите изтъкват пет основание, изведени, първото, от липсата на правно основание, второто, от явни грешки в преценката, допуснати от Съвета, третото, от нарушение на правото на защита, четвъртото, от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност, сила на пресъдено нещо, принципа ne bis in idem и принципа на недопускане на дискриминация и петото, от нарушение на основните им права, по-специално на правото им на собственост и правото на зачитане на доброто им име, и от нарушение на принципа на пропорционалност.

107

Жалбоподателите изтъкват, че тъй като Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 са незаконосъобразни по причините, изложени във възражението им за незаконосъобразност, и тъй като трябва да се обявят за неприложими, то Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013 са лишени от правно основание.

108

В това отношение е достатъчно да се констатира, че след като възражението за незаконосъобразност на Решение 2013/497 и Регламент № 971/2013 е отхвърлено, първото основание също трябва да се отхвърли.

109

Жалбоподателите изтъкват, че Съветът е допуснал явни грешки в преценката, като е решил да включи отново в спорните списъци, от една страна, наименованието на IRISL и от друга страна, наименованията на другите жалбоподатели.

110

Ефективността на съдебния контрол, гарантирана от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално при проверката на законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включването или запазването на наименованието на лице или образувание в списъците на лицата, обхванати от ограничителни мерки, съдът на Съюза да се увери, че това решение, което за посоченото лице или образувание е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

111

Компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. Важно е представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице мотиви. Ако тези доказателства не позволяват да се установи основателността на даден мотив, съдът на Съюза го изважда от кръга на подкрепящите съображения на разглежданото решение за вписване или запазване на вписването (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121—123).

112

Първо, жалбоподателите поддържат, че Съветът не може да се основава на действия от 2009 г., а именно случаите във връзка с нарушението на Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност, на които Съветът се е основал, за да включи наименованието на IRISL в актовете, отменени с решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453), за да впише отново наименованието му в спорните списъци през 2013 г. В това отношение Общият съд констатирал в това съдебно решение, че тези случаи не са били свързани с разпространението на ядрено оръжие и не са довели до санкциониране на IRISL от Съвета за сигурност.

113

Второ, жалбоподателите изтъкват, че IRISL не е нарушило резолюции на Съвета за сигурност, както личало от свидетелските показания, предоставени на Съвета преди приемането на Решение 2013/685 и на Регламент за изпълнение № 1203/2013. Последният не обяснил по какви съображения е отхвърлил тези доказателства.

114

Трето, жалбоподателите призовават Общия съд да не взима предвид писмото на Съвета от 27 ноември 2013 г., в което последният добавял нови мотиви за новото включване на наименованието на IRISL, които не фигурирали в Решение 2013/685 и в Регламент за изпълнение № 1203/2013.

115

Те изтъкват, че съдържанието на това писмо при всички положения е неправилно. От една страна, IRISL не било притежавано от иранското правителство, както следвало от свидетелските показания на неговия генерален директор. От друга страна, фактът, че Съветът „не приема“, че IRISL не е знаело за товарите, превозвани от неговите кораби, или че не е можело да носи отговорност за тях, имал за цел да утвърди принцип на обективната отговорност, който нямал правно основание. В това отношение жалбоподателите посочват, че като превозвач IRISL не отговаряло за товарите, които неговите кораби превозват, в съответствие с международните принципи на морското право. Накрая, IRISL признавало, че неговите кораби биха могли да се използват за превоз на забранени стоки, и въвело строги системи за избягване на този риск, отиващи отвъд обичайната практика в сектора на морския транспорт.

116

Следва да се припомни, че с Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013 Съветът решава да включи отново наименованието на IRISL в спорните списъци, с мотива че то „[е] участва[ло] в превоза на материали, свързани с оръжие, от Иран в нарушение на параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на [Съвета за сигурност]“ и че „[т] ри явни нарушения са докладвани през 2009 г. на Комитета по санкциите срещу Иран към Съвета за сигурност […]“.

117

Най-напред следва да се отбележи, че мотивите за новото включване на наименованието на IRISL в спорните списъци се основават на установяването на действителни нарушения на Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност. Поради това, противно на твърденията на жалбоподателите, това установяване непременно се основава на обстоятелства, предхождащи приемането на решението за новото включване. Следователно Съветът е имал право да вземе предвид установените през 2009 г. нарушения на тази резолюция на Съвета за сигурност. Той също е можел да прецени през 2013 г., че събитията, протекли през 2009 г., са били достатъчно скорошни.

118

Съветът се основава на доклада на Комитета по санкциите на Съвета за сигурност за 2009 г. (наричан по-нататък „докладът на Комитета по санкциите“), който посочва, че е получил три доклада във връзка с нарушения на разпоредбите на параграф 5 от Резолюция 1747 (2007), налагащ на Иран ембарго върху износа на оръжия и свързани с тях материали. Този доклад отбелязва, че трите посочени нарушения се отнасят до IRISL, което е чартирало кораба, превозващ материалите от Иран към друга държава.

119

Докладът съдържа уточнения относно тези три случая, в които участва IRISL. За всеки от трите случая Комитетът по санкциите е получил информация от трета държава относно наличието на съмнителен товар с произход от Иран и пътуващ към друга държава, на борда на кораб, чартиран от IRISL. При проверка на кораба от органите на държавата, подала сигнал за фактите, е установено, че товарът съдържа материали, свързани с оръжие. Съответната държава посочва, че е задържала и разтоварила товара и го е оставила на съхранение в склад.

120

Следва да се отбележи, че жалбоподателите не изтъкват никакви доводи, за да оспорят фактите, посочени в доклада на Комитета по санкциите, а именно че е било иззето военно оборудване на борда на корабите, чартирани от IRISL. Те не излагат никакви доказателства, за да установят, че IRISL не е участвало в тези три случая.

121

Те само се основават на изявление на генералния директор и председателя на управителния съвет на IRISL и на изявление на генералния директор на отдела за насипни храни на IRISL, които доказвали, че IRISL не е нарушило резолюции на Съвета за сигурност.

122

Съгласно съдебната практика дейността на Съда и на Общия съд е подчинена на принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценката на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност. Освен това, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери правдоподобността на съдържащата се в него информация, и по-специално да се вземат предвид произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали предвид съдържанието му документът изглежда логичен и правдоподобен (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 161 и цитираната съдебна практика).

123

Тъй като тези две изявления обаче са направени от лица, наети от IRISL от 1984 г. или 1985 г. нататък и понастоящем упражняващи ръководни функции в него, то техните показания следователно не могат да се квалифицират като различни и независими от тези на IRISL. Освен това тези изявления са направени по искане на IRISL, във връзка с настоящото обжалване, и са адресирани до него.

124

Следователно трябва да се приеме, че тези изявления имат ниска доказателствена стойност.

125

Впрочем, що се отнася до съдържанието на тези изявления, от една страна, достатъчно е да се отбележи, че изявлението на генералния директор на отдела за насипни храни на IRISL не съдържа никакви данни относно трите случая, посочени в доклада на Комитета по санкциите.

126

От друга страна, в изявлението си генералният директор на IRISL потвърждава, първо, че в качеството си на превозвач IRISL не е знаело за естеството на товара, превозван в трите участващи в случаите кораби, и е било обвързано от описанието на товара, направено от собственика на натоварените стоки. Второ, той посочва, че не са съществували доказателства, че били намерени чувствителни ядрени материали на борда на тези кораби. Трето, той отбелязва, че Организацията на обединените нации не е установила нарушение на резолюции на Съвета за сигурност.

127

Тези доводи са идентични на доводите, изтъкнати от жалбоподателите в жалбата.

128

Трябва обаче да се отбележи, че доводът, съгласно който IRISL не е знаело за съдържанието на товарите, превозвани от неговите кораби, е несъстоятелен. Всъщност е достатъчно да се констатира, че макар да се приема, че IRISL не е знаело, че на неговите кораби са били превозвани оръжия или военно оборудване, така или иначе фактите, посочени в доклада на Комитета по санкциите, доказват, че то „участва в превоза на материали, свързани с оръжие, от Иран“ в качеството си на чартьор.

129

Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателите, критерият относно неспазването на Резолюция 1747 не изисква случаите, които обосновават неговото прилагане, да са свързани с разпространението на ядрено оръжие. Прилагането на този критерий също не изисква лицето, за което се отнася този критерий, да е санкционирано от Съвета за сигурност.

130

Що се отнася до довода, че Съветът е допуснал грешка в писмото от 27 ноември 2013 г., като посочил, че IRISL е било притежавано от иранското правителство, той е несъстоятелен, доколкото това съображение не е част от мотивите, поради които наименованието на IRISL е било включено отново в спорните списъци.

131

Накрая, несъстоятелен е и доводът на жалбоподателите, че в писмото си от 27 ноември 2013 г. Съветът не е можел да твърди, че е съществувал риск корабите на IRISL да бъдат използвани за превоз на забранени стоки в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност, въпреки че жалбоподателите били доказали, че такъв риск не съществувал. Всъщност, както отбелязват самите жалбоподатели, това твърдение не е част от мотивите на решението за новото включване в списъците, което се основава на установяването на действителни нарушения на Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност. Това твърдение е само отговор от Съвета на становището на IRISL в писмото му от 15 ноември 2013 г. Следователно жалбоподателите не могат да твърдят, че Съветът не е взел предвид това становище и свидетелските показания, които те са му изпратили. Освен това този довод е в противоречие със съдържащото се в жалбата твърдение на жалбоподателите, че те признават наличието на такъв риск и посочват, че IRISL е приело мерки за избягването му.

132

Поради това следва да се приеме, че Съветът не е допуснал грешка, като е приел, че IRISL е участвало в превоза на материали, свързани с оръжие, от Иран и че новото включване на наименованието му е било обосновано въз основа на критерия относно неспазването на Резолюция 1747.

133

В самото начало, жалбоподателите изтъкват, че тъй като новото включване на наименованието на IRISL в спорните списъци е незаконосъобразно, и новото включване на наименованията на другите жалбоподателите поради връзката им с IRISL също е незаконосъобразно.

134

В това отношение следва да се констатира, че тъй като Съветът не е допуснал грешка, като е включил отново наименованието на IRISL в списъците, този довод трябва да се отхвърли.

135

Жалбоподателите поддържат, че Съветът е допуснал определен брой фактически грешки относно мотивите, поради които е включил отново в списъците наименованието на всеки от другите жалбоподатели.

136

На първо място, наименованията на Khazar Sea Shipping Lines, IRISL Europe и Valfajr Shipping Line са включени отново в спорните списъци, с мотива че са притежавани от IRISL.

137

Достатъчно е да се констатира, че жалбоподателите не оспорват, че тези три образувания се притежават от IRISL.

138

Поради това Съветът правилно е вписал наименованията им в спорните списъци на основание на критериите относно свързаните с IRISL образувания.

139

На второ място, наименованията на Qeshm Marine Services & Engineering и Marine Information Technology Development са включени отново в спорните списъци, с мотива че са контролирани от IRISL.

140

Жалбоподателите оспорват този мотив, отнасящ се до тези две образувания, като само изтъкват, че те са променили дружественото си наименование.

141

Достатъчно е да се отбележи, че този довод е несъстоятелен. Всъщност обикновената смяна на дружественото наименование на тези две образувания няма отражение върху притежаването на техния капитал, нито върху факта, че те са дъщерни дружества на IRISL.

142

Следователно Съветът правилно е включил наименованията им в спорните списъци на основание на критериите относно свързаните с IRISL образувания.

143

На трето място, наименованията на Hafize Darya Shipping и Safiran Payam Darya Shipping са включени отново в спорните списъци, с мотива че са действали от името на IRISL, тъй като са станали действителни собственици на определен брой кораби на последното дружество.

144

Жалбоподателите изтъкват, че тези две образувания не притежават кораби и че Съветът се е основал на общи изявления, получени от източници, които не са независими и които не доказвали, че те са собственици на кораби. Освен това те считат, че Съветът не е обяснил какво означава понятието „действителен собственик“, нито е доказал, че тези две образувания отговарят на тази квалификация.

145

Следва да се припомни, че в писмата си от 22 октомври 2013 г., изпратени на всяко от тези две образувания, Съветът е посочил, че обстоятелството, че те са станали действителни собственици на определен брой кораби на IRISL, е било потвърдено от докладите от 12 юни 2012 г. и от 5 юни 2013 г. на експертната група на Организацията на обединените нации, създадена с Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност. В писмата си от 27 ноември 2013 г., изпратени на всяко от тези две образувания, Съветът пояснява, че докладът от 12 юни 2012 г. посочва, че след приемането на Резолюция 1803 (2008) на Съвета за сигурност IRISL е започнало да прехвърля кораби на Hafize Darya Shipping и на Safiran Payam Darya Shipping, които са свързани с него, и че от 2008 г. до приемането на Резолюция 1929 (2010) IRISL и свързаните с него дружества са извършили много промени във връзка с регистрираните и действителните собственици на техните кораби. Съветът добавя, че в доклада от 5 юни 2013 г. се посочва, че корабите, чиито действителни собственици са били IRISL, Hafize Darya Shipping и Safiran Payam Darya Shipping, постоянно са сменяли наименованието, флага и регистрирания си собственик между април 2012 г. и април 2013 г.

146

Следва да се отбележи, че докладите от 12 юни 2012 г. и от 5 юни 2013 г. са достъпни на уебсайта на Организацията на обединените нации и че жалбоподателите не оспорват, че са се запознали с тях.

147

Докладът от 12 юни 2012 г. описва механизма за прехвърляне на собствеността на корабите от IRISL на Hafize Darya Shipping и Safiran Payam Darya Shipping след приемането на Резолюция 1803 (2008) на Съвета за сигурност, в която за първи път се споменава IRISL. Този доклад пояснява по-специално, че малко кораби са регистрирани пряко на името на Hafize Darya Shipping и Safiran Payam Darya Shipping, тъй като техните кораби са регистрирани на името на множество различни притежавани от тях дружества.

148

От това ясно следва, че с понятието „действителен собственик“, използвано в противовес на „регистриран собственик“, Съветът обозначава образувание, което, макар да не е официално регистрирано като собственик на кораб, е неговият „действителен собственик“ посредством дружество, което то притежава и което е регистрираният собственик на кораба.

149

Следователно жалбоподателите не могат да поддържат, че това понятие е неясно и че те не са в състояние да разберат до каква степен Hafize Darya Shipping и Safiran Payam Darya Shipping отговарят на тази квалификация.

150

Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателите не изтъкват никакви доводи и не представят никакви доказателства, за да оспорят фактическите обстоятелства, представени в докладите от 12 юни 2012 г. и от 5 юни 2013 г. Те не могат да поддържат, че докладите на експертната група на Организацията на обединените нации произхождат от източници, които не са независими.

151

Поради това Съветът правилно е включил наименованията на Hafize Darya Shipping и на Safiran Payam Darya Shipping в спорните списъци на основание на критериите относно образуванията, свързани с IRISL.

152

На четвърто място, наименованието на Rahbaran Omid Darya Ship Management е вписано отново в спорните списъци, с мотива че то е действало от името на IRISL и му е предоставяло основни услуги, като се има предвид, че е стопанисвало и управлявало определен брой кораби на IRISL. Наименованието на Hoopad Darya Shipping Agency е включено отново в спорните списъци, с мотива че е действало от името на IRISL, като се има предвид, че то е управлявало операциите на терминала за контейнери в Иран и е предоставяло услуги, свързани с корабен екипаж, в Бандар Абас от името на IRISL.

153

Що се отнася до Rahbaran Omid Darya Ship Management, жалбоподателите признават, че то предоставя някои услуги на определен брой кораби, принадлежащи на IRISL, но отричат, че тези услуги са „основни“.

154

Що се отнася до Hoopad Darya Shipping Agency, жалбоподателите признават, че то извършва складови операции за корабите, принадлежащи на IRISL, и че действа от името на последното, но оспорват „основния“ характер на тези услуги.

155

Достатъчно е да се констатира, че що се отнася до Rahbaran Omid Darya Ship Management и Hoopad Darya Shipping Agency, жалбоподателите или не оспорват, или изрично признават, че последните действат от името на IRISL.

156

Фактът, че тези образувания действат от името на IRISL, е достатъчен мотив, за да се обоснове новото включване на техните наименования в спорните списъци на основание на критериите относно образуванията, свързани с IRISL.

157

Поради това доводите, които имат за цел да оспорят „основния“ характер на услугите, предоставяни от тези образувания на IRISL, са несъстоятелни, особено що се отнася до Hoopad Darya Shipping Agency, за което доставката на основни услуги не представлява мотив за новото включване на наименованието му в списъците.

158

Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че тези две образувания са променили дружественото си наименование, те не поясняват с какво тази информация би била от значение, за да постави под въпрос мотивите, на които се е основал Съветът, за да включи отново техните наименования в спорните списъци.

159

Следователно Съветът правилно е вписал наименованията на Rahbaran Omid Darya Ship Management и на Hoopad Darya Shipping Agency в спорните списъци на основание на критериите относно образуванията, свързани с IRISL.

160

На пето място, наименованието на Irano Misr Shipping е включено отново в спорните списъци, с мотива че е предоставяло основни услуги на IRISL в качеството си на представител на последното в Египет.

161

Жалбоподателите изтъкват, че Irano Misr Shipping действа като представител на IRISL и му предоставя определени услуги, но отричат, че тези услуги са „основни“.

162

В това отношение е достатъчно да се констатира, че в качеството си на представител на IRISL в Египет това дружество извършва дейности, необходими за осъществяването на превозната дейност на IRISL в тази страна. Следователно жалбоподателите не могат да отрекат, че в рамките на своите дейности то предоставя основни услуги на IRISL.

163

Освен това жалбоподателите посочват в отговор на поставен от Общия съд писмен въпрос, че сред услугите, които това образувание е предоставяло на IRISL, са фигурирали по-специално промените в екипажа, акостирането на кораби или издаването на коносаменти — услуги, които са основни за дейността на дружествата за морски транспорт.

164

Следователно Съветът правилно е вписал наименованието на Irano Misr Shipping в спорните списъци на основание на критериите относно образуванията, свързани с IRISL.

165

От всичко изложено следва, че второто основание трябва да се отхвърли.

166

Жалбоподателите отбелязват, че в конкретния случай Съветът им е посочил намерението си да включи отново наименованията им, както и мотивите, на които се е основал, като им е предоставил кратък срок за излагане на становища. Все пак Съветът нарушил правото им на защита.

167

Всъщност жалбоподателите най-напред твърдят, че Съветът е посочил данните, на които се е основал, едва след приемането на решението за новото включване в списъците, поради което било твърде късно те да представят становища и Съветът да ги вземе предвид. По-нататък, Съветът не посочил на какво основание било обосновано новото включване на наименованията на жалбоподателите в спорните списъци през ноември 2013 г. и не взел предвид техните становища, нито обяснил мотивите за тяхното отхвърляне. Жалбоподателите добавят, че обстоятелството, че техните становища не фигурират сред документите, които Съветът е разгледал, за да обоснове своето решение за новото включване, означава, че той не ги е взел предвид. Накрая, тъй като Съветът изложил причините за новото включване на наименованието на IRISL едва в писмото си от 27 ноември 2013 г., тоест след приемането на Решение 2013/685 и на Регламент за изпълнение № 1203/2013, тези причини не били релевантни. Съветът трябвало да позволи на IRISL да представи становището си по изложените в това писмо твърдения и трябвало да включи последните в мотивите за новото включване на наименованието му в спорните списъци, съдържащи се в Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013.

168

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика във всяко производство срещу образувание, което може да завърши с увреждащ го акт, спазването на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство (вж. решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 91 и цитираната съдебна практика).

169

От една страна, принципът за спазване на правото на защита изисква заинтересованото образувание да бъде уведомено за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изрази надлежно своето становище по тези обстоятелства (вж. решение от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 82 и цитираната съдебна практика).

170

По-нататък, при приемането на решение за запазване на името на лице или образувание в списък на лица или образувания, за които се прилагат ограничителни мерки, Съветът трябва да първо да изслуша това лице или образувание, когато в решението за запазване на името му в списъка включва нови данни за него, а именно данни, които не се съдържат в първоначалното решение за включване на името му в този списък (решение от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 26).

171

Освен това следва да се отбележи, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересованото образувание надлежно да изложи становището си по установените от Съвета уличаващи го доказателства, принципът за спазване на правото на защита не изисква от тази институция по собствен почин да даде достъп до документите в преписката. Единствено по искане на заинтересованата страна Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. решение от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 84 и цитираната съдебна практика).

172

Накрая, що се отнася до принципа на ефективна съдебна защита, следва да се припомни, че този принцип представлява общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем е изразен в член 47 от Хартата на основните права. Този принцип изисква органът на Съюза, който приема акт, включващ ограничителни мерки спрямо лице или образувание, да му съобщава мотивите, на които е основан този акт, в рамките на възможното в момента на приемането му или поне в най-кратки срокове след това, за да му позволи да упражни в срок правото си на обжалване (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, EU:C:2011:735, т. 47 и цитираната съдебна практика).

173

В случая следва да се припомни, че с писма от 22 или от 30 октомври 2013 г. Съветът съобщава на жалбоподателите мотивите, поради които възнамерява да включи отново наименованията им в спорните списъци, както и обстоятелствата, поради които според него всяко от тях отговаря на критериите, посочени в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, букви б) и д) от Регламент № 267/2012 (вж. т. 13 и 14 по-горе).

174

С тези писма, противно на твърденията на жалбоподателите, Съветът им съобщава мотивите и правното основание за новото включване на наименованията им в спорните списъци преди приемането на Решение 2013/685 и на Регламент за изпълнение № 1203/2013. В тези писма Съветът също така им предоставя срок, за да представят становищата си.

175

Освен това следва да се отбележи, подобно на жалбоподателите, че новото включване на наименованията им в спорните списъци се основава на същите фактически обстоятелства като тези, на които е основано първоначалното включване, а именно — за IRISL — трите случая във връзка с превоза на военно оборудване, а за другите жалбоподатели — техните връзки с IRISL.

176

С писма от 15 или от 19 ноември 2013 г. (вж. т. 15 и 16 по-горе) жалбоподателите представят подробно своите становища по фактическите обстоятелства, изтъкнати от Съвета. Те следователно са имали възможност надлежно да изложат становищата си по установените от Съвета уличаващи ги доказателства.

177

С писма от 27 ноември 2013 г. Съветът отговаря конкретно на становищата на жалбоподателите и отхвърля твърденията, изтъкнати от последните. Следователно жалбоподателите неправилно посочват, че Съветът не е взел предвид техните становища, нито е обяснил причините за тяхното отхвърляне.

178

Жалбоподателите също така неправилно поддържат, че след като техните становища не се съдържат в преписката на Съвета, това означава, че последният не ги е взел предвид при приемането на своето решение за новото включване в списъците. Всъщност, освен данните в неговата преписка, с които Съветът е разполагал относно жалбоподателите, за да обоснове решенията си новото включване, с писмата от 27 ноември 2013 г. той им предоставя обяснения защо техните становища не поставят под въпрос тези решения.

179

Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, писмата на Съвета от 27 ноември 2013 г. не съдържат нови основания в подкрепа на решението за новото включване на наименованията им в спорните списъци, които да са различни от основанията, посочени в писмата от 22 или 30 октомври 2013 г. и съобщени преди решението за новото включване в тези списъци. Обясненията, дадени от Съвета в отговор на становищата на жалбоподателите, не могат да бъдат приравнени на нови основания, обосноваващи тяхното включване.

180

Накрая, следва да се отбележи, че с писмата от 27 ноември 2013 г. Съветът изпраща на жалбоподателите, в отговор на тяхното искане за достъп до преписката, документите, на които се е основал, за да включи наименованията им в спорните списъци (вж. т. 21 и 22 по-горе). Съгласно посочената в точка 171 по-горе съдебна практика Съветът не е бил длъжен да им изпрати по собствен почин тези документи преди решението за новото включване в списъците.

181

От гореизложеното следва, че Съветът не е нарушил правото на защита на жалбоподателите и че третото основание трябва да се отхвърли.

182

Жалбоподателите изтъкват, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) те са имали право да очакват, че техните наименования няма да бъдат включени отново в спорните списъци при липсата на нови твърдения или доказателства, изложени от Съвета. Като включил отново наименованията им в тези списъци, Съветът нарушил принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност, сила на пресъдено нещо, принципа ne bis in idem и принципа на недопускане на дискриминация.

183

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика отменителните решения, постановени от юрисдикциите на Съюза, щом станат окончателни, се ползват с абсолютна сила на пресъдено нещо. Такава сила има не само диспозитивът на отменителното решение, но и мотивите, които представляват необходимата опора на диспозитива и поради това са неразривно свързани с него (вж. решение от 5 септември 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 56 и цитираната съдебна практика). Следователно отменителното решение предполага, че авторът на отменения акт ще приеме нов, като се съобразява не само с диспозитива на съдебното решение, но и с обусловилите този диспозитив мотиви, които представляват необходимата опора за него, като по този начин той следи новият акт да не страда от същите пороци като установените в отменителното решение (вж. в този смисъл решение от 6 март 2003 г., Interporc/Комисия, C‑41/00 P, EU:C:2003:125, т. 29 и 30).

184

Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обаче се отнася само до фактическите и правни въпроси, които са разрешени действително или по необходимост (решение от 19 февруари 1991 г., Италия/Комисия, C‑281/89, EU:C:1991:59, т. 14). Така член 266 ДФЕС създава задължение за институцията, издала отменения акт, само в границите на необходимото да гарантира изпълнението на отменителното решение. Освен това авторът на акта може да посочи в новото решение различни мотиви от тези, на които е основал първото си решение (вж. в този смисъл решение от 6 март 2003 г., Interporc/Комисия, C‑41/00 P, EU:C:2003:125, т. 28—32).

185

Следва да се отбележи, че решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) не поставя под въпрос точността на действията, за които е упреквано IRISL, а именно трите случая с негово участие, свързани с превоза на военно оборудване в нарушение на параграф 5 от Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност, или доказателствата във връзка с тези действия. Общият съд само установява, че тези действия, от една страна, не са били достатъчни, за да мотивират включването на наименованието на IRISL в спорните списъци въз основа на критерия относно лицата, подпомогнали субект да наруши разпоредбите на съответната резолюция на Съвета за сигурност, и от друга страна, не са представлявали подкрепа на разпространението на ядрено оръжие по смисъла на критерия, който се отнася до лицата, предоставящи подкрепа за ядрените дейности на Иран.

186

Критерият, с оглед на който наименованието на IRISL е включено отново в спорните списъци с Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013, обаче се различава от критериите, които са били приложени от Съвета в актовете, отменени с решение от 16 септември 2013 г.,IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453). Противно на твърденията на жалбоподателите, като се е основал на нов, законосъобразно приет критерий, обосноваващ налагането на ограничителни мерки спрямо тях, Съветът следователно не е заобиколил това съдебно решение.

187

Що се отнася до довода на жалбоподателите, че Съветът не е можел да се основава на същите твърдения и на същите доказателства като тези, изтъкнати в подкрепа на първото включване на техните наименования в спорните списъци, достатъчно е да се посочи, че в решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Общият съд не се произнася по въпроса дали тези твърдения и доказателства са можели да обосноват включването на наименованието на IRISL въз основа на новия критерий, въведен с Решение 2013/497 и с Регламент № 971/2013.

188

Накрая, що се отнася до всички жалбоподатели освен IRISL, Общият съд само посочва в точка 77 от това съдебно решение, че обстоятелството, че те са били притежавани или контролирани от IRISL или са действали от негово име, не обосновава приемането или запазването в сила на насочените към тях ограничителни мерки, след като не е валидно установено, че самото IRISL е предоставяло подкрепа за разпространението на ядрено оръжие.

189

След като от гореизложеното е видно, че от решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) не може да се направи извод, че то е било пречка Съветът да включи отново наименованието на IRISL в спорните списъци на основание, различно от основанието, разгледано в това съдебно решение, същото се отнася и за другите жалбоподатели, новото включване на чиито наименования е свързано с това на IRISL.

190

Следователно трябва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на принципа на силата на пресъдено нещо.

191

Следва да се припомни, че всеки правен субект, у когото институция на Европейския съюз е породила основателни надежди с конкретни уверения, които му е предоставила, има право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Ако обаче предпазливият и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка на Съюза от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, когато тази мярка бъде приета (решения от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия, С‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 147, от 17 септември 2009 г., Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, EU:C:2009:556, т. 84 и от 16 декември 2010 г., Kahla Thüringen Porzellan/Комисия, C‑537/08 P, EU:C:2010:769, т. 63).

192

Освен това по отношение на принципа на правна сигурност следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика този принцип предполага законодателството на Съюза да бъде сигурно и прилагането му да бъде предвидимо за правните субекти (решения от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 69 и от 14 октомври 2010 г., Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, EU:C:2010:607, т. 77).

193

В настоящия случай трябва да се припомни, както следва от точка 189 по-горе, че след постановяването на решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) Съветът е можел да реши да включи отново наименованията на жалбоподателите в спорните списъци. В точки 81—83 от това решение Общият съд запазва последиците на решението и на регламента, с които наименованията на жалбоподателите първоначално са включени в спорните списъци, до датата на изтичането на срока за обжалване, за да позволи на Съвета да поправи установените нарушения, като евентуално приеме нови ограничителни мерки срещу жалбоподателите.

194

Фактът, подчертан от жалбоподателите, че Съветът не е обжалвал решението от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453), не може да е породил у тях основателна надежда, че техните наименования няма да бъдат включени отново в спорните списъци. Всъщност неподаването на жалба срещу това съдебно решение по никакъв начин не може да се тълкува като отказ от страна на Съвета отново да включи наименованията на жалбоподателите в тези списъци, още повече че Общият съд изрично посочва в точка 64 от това решение, че Съветът като законодателен орган може да разшири хипотезите, при които могат да се приемат ограничителни мерки.

195

От това следва, че жалбоподателите не могат да разглеждат решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453) като гаранция, че наименованията им няма да бъдат включени отново в спорните списъци на основание на критерии, различни от послужилите за основание на първоначалното им включване.

196

Следователно оплакването, изведено от нарушение на принципите за защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност, трябва да се отхвърли.

197

Принципът ne bis in idem, който представлява основен принцип на правото на Съюза, чието спазване се осигурява от съда, и който забранява едно и също лице да бъде санкционирано повече от веднъж за едно и също неправомерно поведение, за да се защити един и същ правен интерес (вж. в този смисъл решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 338), се прилага при наличието на санкции за неправомерно поведение (решение от 27 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑257/10, непубликувано, EU:T:2012:504, т. 41).

198

Достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика ограничителните мерки „замразяване на финансови средства“ нямат наказателноправен характер (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 101 и от 7 декември 2010 г., Fahas/Съвет, T‑49/07, EU:T:2010:499, т. 67). Тъй като активите на заинтересованите лица всъщност не се конфискуват като добити от престъпление, а се замразяват като временна мярка, тези мерки не представляват наказателноправна санкция и впрочем не предполагат наличието на обвинение от подобен характер (решения от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 101 и от 9 декември 2014 г., Peftiev/Съвет, T‑441/11, непубликувано, EU:T:2014:1041, т. 87).

199

Следователно жалбоподателите не могат да се позовават на нарушение на този принцип и настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

200

Съгласно съдебната практика принципът на равно третиране, който е основен принцип на правото, забранява да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 56).

201

Достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателите не изтъкват никакви доводи, въз основа на които да се установи, че Съветът е нарушил този принцип, и следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

202

От всичко изложено следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли.

203

Жалбоподателите изтъкват, че новото включване на наименованията им в спорните списъци накърнява необосновано и непропорционално основните им права, по-специално правото им на собственост и правото на зачитане на доброто им име. Новото включване на наименованията им в спорните списъци с Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013 създавало впечатлението, че те предоставят подкрепа на разпространението на ядрено оръжие или че са свързани с него, противно на постановеното от Общия съд в решение от 16 септември 2013 г., IRISL (T‑489/10, EU:T:2013:453). Съветът не пояснил в Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013 защо решението за новото включване на наименованията им занапред е обосновано от законосъобразна цел и до каква степен е пропорционално на тази цел. Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013 посочвали случаи от 2009 г., несвързани с целта за преустановяване на иранската ядрена програма, и не споменавали актуална причина, обосноваваща решението за новото включване в списъците.

204

Съгласно постоянната съдебна практика изтъкнатите от жалбоподателите основни права, а именно правото на собственост и правото на зачитане на доброто име, не се ползват с абсолютна защита в законодателството на Съюза. Следователно върху упражняването на тези права могат да се налагат ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираните права (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 121 и от 25 юни 2015 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑95/14, EU:T:2015:433, т. 59).

205

По-нататък, от постоянната съдебна практика следва, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза и изисква приложените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят законосъобразните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 122 и от 25 юни 2015 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑95/14, EU:T:2015:433, т. 60).

206

Несъмнено е вярно, че правата на жалбоподателите са ограничени в определена степен от наложените им ограничителни мерки, тъй като те по-специално не могат нито да разполагат с финансовите си средства, които евентуално се намират на територията на Съюза или се държат от граждани на последния, нито да прехвърлят свои финансови средства към Съюза, освен ако не им е издадено специално разрешение за това. Също така мерките срещу жалбоподателите могат евентуално да породят известно недоверие или подозрение към тях у партньорите и клиентите им.

207

Все пак, от една страна, видно от точки 65—77 по-горе, приложените от Съвета критерии са в съответствие с целта за борба срещу разпространението на ядрено оръжие на Решение 2010/413 и на Регламент № 267/2012 и видно от точки 116—164 по-горе, Съветът правилно е включил отново наименованията на жалбоподателите в спорните списъци на основание на тези критерии. Следователно ограниченията на правата на жалбоподателите, произтичащи от това ново включване, трябва да се приемат за обосновани.

208

От друга страна, причинените неудобства на жалбоподателите от новото включване на наименованията им в спорните списъци не са несъразмерни спрямо следваната от Решение 2013/685 и Регламент за изпълнение № 1203/2013 цел за опазване на международния мир и сигурност.

209

Накрая, следва да се отбележи, че Съветът не твърди, че жалбоподателите лично участват в разпространението на ядрено оръжие. Следователно не е прокарана връзка лично между тях и практиките, създаващи риск за международния мир и сигурност, поради което степента на поражданото спрямо тях недоверие е по-малка.

210

От това следва, че новото включване на наименованията на жалбоподателите в спорните списъци не засяга непропорционално правото им на собственост и зачитането на доброто им име.

211

Поради това петото основание трябва да се отхвърли.

212

От всичко гореизложено следва, че жалбата по дело T‑87/14 трябва да се отхвърли.

213

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

214

Съгласно член 138, параграф 1 от посочения правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

215

След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета, в съответствие с искането на последния.

216

Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

Обстоятелствата по спора

Производството и исканията на страните

От правна страна

1. По дело T‑14/14

По искането за частична отмяна на Решение 2013/497

По искането за частична отмяна на Регламент № 971/2013

2. По дело T‑87/14

По възражението за незаконосъобразност

По първото основание, изведено от липсата на правно основание

– Що се отнася до IRISL

– Що се отнася до другите жалбоподатели

По второто основание, изведено от нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателите и на принципите на правна сигурност, ne bis in idem и сила на пресъдено нещо

По третото основание, изведено от злоупотреба с власт

По четвъртото основание, изведено от нарушение на правото на защита

По петото основание, изведено от нарушение на основните права, по-специално на правото на собственост и правото на зачитане на доброто име

По искането за отмяна на Решение 2013/685 и на Регламент за изпълнение № 1203/2013 в частта им, в която тези актове се отнасят до жалбоподателите

По първото основание, изведено от липсата на правно основание

По второто основание, изведено от явни грешки в преценката, допуснати от Съвета

– Що се отнася до IRISL

– Що се отнася до другите жалбоподатели

По третото основание, изведено от нарушение на правото на защита

По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност, сила на пресъдено нещо, принципа ne bis in idem и принципа на недопускане на дискриминация

– По нарушението на принципа на силата на пресъдено нещо

– По нарушението на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правна сигурност

– По нарушението на принципа non bis in idem

– По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

По петото основание, изведено от нарушение на основните права, по-специално на правото на собственост и правото на зачитане на доброто име, и от нарушение на принципа на пропорционалност

По съдебните разноски