1

С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 10 март 2014 г., г‑жа Barnett иска отмяна на решението на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 11 юли 2013 г. за приемане на списък на лицата, които се ползват през 2013 г. от мярката, предвидена в член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията му, приложима до 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „Правилникът“), доколкото с това решение е отказано включването ѝ сред лицата, които се ползват от посочената мярка, както и на решението, с което е отхвърлена нейната жалба по административен ред.

2

Член 52 от Правилника гласи:

„Без да се засягат разпоредбите на член 50 [от Правилника], длъжностното лице се пенсионира:

[…]

[…]“.

3

Съгласно член 77 от Правилника:

„Длъжностно лице, което е прослужило най-малко десет години, има право на пенсия за осигурителен стаж. Независимо от продължителността на служебния му стаж, то има право на пенсия, ако е навършило 63 години и възстановяването му през период на неактивна заетост не е било възможно или е било пенсионирано в интерес на службата.

[…]

Възрастта за пенсиониране е 63 години“.

4

Член 9 от приложение VIII към Правилника гласи, както следва:

„1.   Длъжностно лице, чието служебно правоотношение бъде прекратено преди достигане на 63-годишна възраст, може да поиска:

2.   Органът по назначаването може да реши, в интерес на службата и въз основа на обективни критерии и прозрачни процедури, предвидени в общите разпоредби за изпълнение, да не прилага споменатото намаление по отношение на съответните длъжностни лица. Общият брой на длъжностните лица и на срочно наетите лица, които се пенсионират, без пенсията им да бъде намалена, за една година не може да надвишава 10 % от броя на длъжностните лица във всички институции, които са се пенсионирали през предходната година. Годишният процент може да варира от 8 % до 12 % при общо ограничение от 20 % за две години, и спазване на принципа на бюджетния неутралитет. Преди да изтекат пет години [Европейската комисия] представя на Европейския парламент и на Съвета [на Европейския съюз] доклад за оценка на прилагането на тази мярка. Ако е необходимо, [Европейската комисия] внася предложение по член 336 [ДФЕС], според което след пет години максималният процент следва да бъде фиксиран между 5 % и 10 % за всички длъжностни лица от всички институции, които са се пенсионирали през предходната година“.

5

С решение № 192/09 А от 13 март 2009 г. председателят на ЕИСК приема общите разпоредби за прилагане (наричани по-нататък „ОРП“), посочени в член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника (наричани по-нататък „ОРП на ЕИСК“). ОРП на ЕИСК са приети на два езика, френски и английски.

6

Френският текст на ОРП на ЕИСК гласи:

„[…]

7

В бележка под линия към параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК е уточнено, че „продължителността на трудовия стаж“ съответства на „[п]ериодите на трудов стаж, които са действителни и надлежно доказани, изчислени към 31 [декември] на годината на прилагане на мярката за ранно [пенсиониране]“.

8

Английският текст на параграф 6 от ОРП на ЕИСК гласи:

„In order to identify which applications best serve the interests of the service and to ensure complete transparency in the drawing-up of the list of officials who can benefit from the facility, a following points system shall be established based on the following criteria :

[…]

[…]“.

9

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз и Сметната палата на Европейския съюз са приели своите ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника съответно на 6 октомври, 29 април, 28 април, 20 октомври и 21 декември 2004 г.

10

Относно ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, приети от Парламента (наричани по-нататък „ОРП на Парламента“), член 5 от тях, озаглавен „Разглеждане на кандидатурата от [Генерална дирекция] за [ч]овешките ресурси и службата или политическата група на назначение“, гласи:

„[…]

4.   За приоритетно с оглед интересите на службата се счита заявлението на длъжностно лице, което е обект на мерки за реорганизация, приети от [и]нституцията: преустановяване на задачите на длъжностното лице вследствие текущи реорганизационни мерки, ако не е намерена или в близко бъдеще не може да бъде намерена никаква нова задача, подходяща за заинтересованото лице.

5.   При определяне на приоритетните групи […], както и поредността на приоритета на всяка от тях, службата взема предвид и […] прослуженото време на кандидата в Европейския парламент, както и неговата възраст [.]

[…]“.

11

Член 6 от ОРП на Парламента, озаглавен „Процедура за подбор от [Генерална дирекция] за [ч]овешките ресурси“, съдържа параграф 2, който гласи:

„[Списъкът с длъжностни лица и срочно наети служители, които генералният директор на Генерална дирекция за човешките ресурси предлага за ранно пенсиониране,] се съобразява с:

[…]

[…]“.

12

Относно ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, приети от Съвета (наричани по-нататък „ОРП на Съвета“), член 5 от тях гласи:

„1.   Понятието „интерес на службата“ се преценява с оглед обстоятелствата и различни фактори, сред които:

2.   [Органът по назначаването] сезира своевременно [съвместната комисия], за да получи от нея становище относно обективните и конкретни критерии, които позволяват прилагането на параграф 1 през съответната година. Съвместната комисия дава становище в срок от [петнадесет] работни дни, считано от датата на сезирането ѝ“.

13

След получаване на становището от съвместната комисия в съответствие с член 5, параграф 2 от ОРП на Съвета за прилагането на критерия „интерес на службата“, предвиден в параграф 1 от посочения член, органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на Съвета е приел следните критерии за 2004 г., доведени до знанието на служителите с Известие до служителите № 105/04 от 15 юли 2004 г.:

14

Относно ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, приети от Комисията (наричани по-нататък „ОРП на Комисията“), член 5 от тях, озаглавен „Разглеждане на кандидатурата от службите на Комисията“, гласи:

„[…]

2.   Всяка служба или генерална дирекция изготвя ежегодно списък на кандидатите въз основа на критериите, определени в параграфи 4, 5, 6 и 7.

Допустимите кандидати се класират в три приоритетни групи според това дали интересът на службата в конкретния случай се приема за голям, малък или липсващ. […]

[…]

4.   Счита се, че спазването на следните критерии, свързани със задачите на длъжностното лице, придава на неговото заявление степен на приоритет с оглед интереса на службата:

6.   Когато определя приоритетните групи, посочени в параграф 2, както и поредността на приоритета на всяка от тях, службата може да вземе предвид и […] прослуженото време на кандидата в Комисията и/или приноса му към работата на службата и/или Комисията.

[…]“.

15

Относно ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, приети от Съда (наричани по-нататък „ОРП на Съда“), член 5, втора алинея от тях гласи:

„В срок от [петнадесет] работни дни, считано от сезирането ѝ, съвместната комисия предава на ОН списък на длъжностните лице и срочно наетите служители, подредени по приоритет, за които тя счита, че с оглед на интереса на службата могат да се ползват от мярката. Този списък се съставя, като се вземат предвид по-специално следните обективни критерии:

[…]“.

16

Относно ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, приети от Сметната палата (наричани по-нататък „ОРП на Сметната палата“), член 5 от тях гласи следното:

„[…]

В срок от [петнадесет] работни дни, считано от сезирането ѝ, съвместната комисия предава на ОН списък на длъжностните лица и срочно наетите служители, за които тя счита, че с оглед на интереса на службата могат да се ползват от мярката. Този списък се съставя като се вземат предвид по-специално обективните критерии, изброени по-долу по приоритет:

[…]“.

17

Жалбоподателката постъпва на служба в ЕИСК на 1 март 1982 г. като срочно нает служител. След това е назначена като длъжностно лице със срок за изпитване, считано от 1 юни 1982 г., а на 1 декември 1982 г. е титуляризирана.

18

С известие до персонала от 18 март 2013 г. (наричано по-нататък „известието до персонала“, публикувано на френски и английски език, служителите на ЕИСК са поканени да изразят евентуалния си интерес към възможността за ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, като подадат кандидатурата си най-късно до 7 април 2013 г. С посоченото по-горе известие се съобщава, че броят на ползващите се от тази мярка през 2013 г. е определен на двама.

19

В определения срок кандидатури са подали осем длъжностни лица на ЕИСК, едно от които е жалбоподателката.

20

С решение от 11 юли 2013 г. ОН на ЕИСК съставя списък с двете длъжностни лица, които през 2013 г. ще се ползват от мярката, предвидена в член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за 2013 г., а именно г‑жа X и г‑жа Y.

21

С писмо от 14 август 2013 г. жалбоподателката обжалва по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника решението на ОН на ЕИСК от 11 юли 2013 г. за приемане на списъка от две лица, които ще се ползват от ранното пенсиониране без намаление на пенсионните права, доколкото тя не е била включена в него и по този начин е отхвърлена нейната кандидатура, представена на 19 март 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

22

Жалбата по административен ред е отхвърлена с решение на ОН на ЕИСК от 9 декември 2013 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“). Към това решение са приложени две таблици, първата от които съдържа броя точки, дадени на г‑жа X и г‑жа Y и на жалбоподателката по силата на параграф 6, букви а), b) и c) от ОРП на ЕИСК, както и общия брой присъдени точки, съответно 9,5 точки, 9,5 точки и 8,5 точки, а от втората — класирането на кандидатите; съобразно втората таблица жалбоподателката е класирана на трето място след г‑жа Х и г‑жа Y.

23

По нейно искане жалбоподателката е пенсионирана, считано от 1 януари 2014 г., вследствие на което нейните пенсионни права са намалени.

24

Жалбоподателката моли Съда на публичната служба:

„[–] […] да отмени решението на ЕИСК, с което [ѝ] е отказано ползването на мярката по член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника […] през 2013 г., […] така както решението за отказ е конкретизирано в [решението от 11 юли 2013 г., с което е приет списъкът от две лица, ползващи се от ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права през 2013 г., и в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред] […],

[–] […] да осъди [ЕИСК] да заплати съдебните разноски“.

25

ЕИСК моли Съда на публичната служба:

26

С писмо на секретариата от 6 март 2015 г. ЕИСК е поканен да даде отговор в рамките на процесуално-организационните действия, което искане той изпълнява надлежно.

27

С писма на секретариата също от 6 март 2015 г. са отправени искания до Парламента, Съвета, Комисията, Съда и Сметната палата в рамките на действията по събиране на доказателства, по-специално да представят ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, приети от съответния им ОН. Тези институции са изпълнили надлежно посочените искания.

28

Със своето първо искане жалбоподателката моли не само за отмяна на обжалваното решение, но и за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.

29

Следва да се припомни, че исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отмяна на жалба по административен ред в случаите, когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Съда на публичната служба с жалба срещу акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решения от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8 и от 15 септември 2011 г., Munch/СХВП, F‑6/10, EU:F:2011:139, т. 25).

30

В случая Съдът на публичната служба констатира, че обжалваното решение не съдържа мотивите, поради които жалбоподателката не е била допусната да ползва мярката по член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, и че жалбоподателката е посочена непряко в списъка на длъжностните лица, допуснати до ползване на посочената по-горе мярка, като не е включена в него. Решението, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, обаче потвърждава обжалваното решение и го допълва, като излага както мотивите на решението за включване на г‑жа X и г‑жа Y в списъка на ползващите се от мярката, така и тези, поради които жалбоподателката не е включена в този списък.

31

В тази хипотеза трябва да се прецени законосъобразността на първоначалния акт с неблагоприятни последици, като се вземат предвид мотивите в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, тъй като те трябва да съответстват на мотивите на акта (вж. в този смисъл решение Комисия/Birkhoff, Т‑377/08 Р, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).

32

Следователно искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред е лишено от самостоятелно съдържание и следва да се приеме, че жалбата е насочена срещу обжалваното решение, чиито мотиви са уточнени в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.

33

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква две основания. Първото основание, изтъкнато като главно, е грешка при прилагане правото при тълкуването на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК. Второто основание, изтъкнато при условията на евентуалност, в случай че Съдът на публичната служба отхвърли първото, е възражение за незаконосъобразност на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК.

34

Жалбоподателката изтъква главно че разликата между броя точки, присъдени на г‑жа X и г‑жа Y и присъдените на нея, се дължи на грешка на ЕИСК при тълкуването на параграф 6, буква b) от неговите ОРП. Всъщност, когато присъждал точки съгласно критерия за продължителност на трудовия стаж, предвиден в тази разпоредба, ЕИСК взел предвид целия трудов стаж на г‑жа X и г‑жа Y, не само в рамките, но и извън институциите на Съюза, а трябвало да бъдат взети предвид единствено годините на служба в рамките на Съюза. Ако ЕИСК бил тълкувал правилно посочения по-горе параграф 6, буква b), жалбоподателката щяла да бъде класирана първа, тъй като е започнала трудовия си стаж в институциите на Съюза няколко години преди г‑жа X и г‑жа Y.

35

В подкрепа на първото основание жалбоподателката развива множество доводи. На първо място, тя изтъква, че параграфи 5 и 6 от ОРП на ЕИСК трябва да бъдат възприемани в тяхната последователност, и че и двата определено се отнасят до годините на служба в институциите или органите на Съюза.

36

На второ място жалбоподателката твърди, че предлаганото от ЕИСК тълкуване, според което „продължителност на трудовия стаж“ и „length of employment“, употребени съответно в текстовете на френски и английски език на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК, обхващат всеки трудов стаж, който кандидатите за ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права са придобили през живота си, би направило практически невъзможно прилагането на пълната гама от точките по тази разпоредба, тъй като това тълкуване почти задължително би довело до определяне на максималния брой точки по този критерий на всеки от кандидатите.

37

На трето място жалбоподателката твърди, че изразът „length of employment“, използван в текста на английски език на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК, показва, че се има предвид само прослуженото време на кандидатите за ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права в институциите на Съюза. От друга страна, в текста на английски език на известието от 18 март 2013 г. се използвал изразът „length of service“ там, където в текста на френски език се използвал „durée de [l’]activité professionnelle“ [„продължителност на трудовия стаж“], което още повече доказвало, че ЕИСК е трябвало да вземе предвид единствено годините, прослужени в институциите на Съюза.

38

На четвърто място жалбоподателката изтъква, че предложеното от ЕИСК тълкуване на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК може да доведе до положение, при което годините трудов стаж, придобит извън институциите на Съюза, да се вземат предвид наравно с прослужените в тези институции, дори при намалена работна седмица. Такова положение можело да доведе до нарушение на принципа на равно третиране, тъй като би направило възможно „по-благоприятно положение под формата на допълнителни пенсионни права за един и същ период на заетост“.

39

На последно, пето място жалбоподателката счита, че предвид различията в текстовете на двата езика на ОРП на ЕИСК, параграф 6, буква b) от тези ОРП трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, част от която е тази разпоредба. Ето защо нямало никаква причина да се счита, че ЕИСК е искал да придаде на трудовия стаж, придобит извън институциите на Съюза, същата тежест както на службата в тези институции. Напротив, по-вероятно било ЕИСК да е искал да предостави предимство на длъжностните лица, които са били на служба в последния или в институции на Съюза през по-голяма част от професионалния си живот, спрямо тези, които са работили по-кратко време в институциите на Съюза. Впрочем такъв бил критерият, възприет от Парламента, Съвета и Съда.

40

ЕИСК отвръща, на първо място, че параграфи 5 и 6 от неговите ОРП целенасочено са формулирани по различен начин. Докато параграф 5 от ОРП на ЕИСК изисквал кандидатът за мярката по член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника да е „прослужил“ петнадесет години като длъжностно лице или служител на Съюза, параграф 6, буква b) от тези ОРП употребявал преднамерено израза „трудов стаж“, използван в много случаи в Правилника при позоваване на различните професионални дейности, упражнявани от съответното длъжностно лице или служител извън институциите на Съюза.

41

На второ място, ЕИСК счита, че параграфи 5 и 6 от ОРП на ЕИСК имат различен обхват. Докато параграф 5 от ОРП на ЕИСК имал за цел да определи критериите за допустимост, на които трябва да отговарят кандидатите за ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, параграф 6 от тези ОРП установявал критериите за подбор, които позволявали да се класират приетите кандидатури.

42

На трето място, ЕИСК изтъква, че тезата на жалбоподателката води до нарушение на принципа на равно третиране, тъй като в крайна сметка облагодетелства длъжностните лица и служителите, които са граждани на държавите основателки или на държавите членки, които са се присъединили към Съюза много рано.

43

На четвърто място, ЕИСК счита, че бележка под линия 4 към параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК (вж. т. 7 от настоящото решение) показва, че за прилагането на тази разпоредба е позволено да се вземе предвид целият трудов стаж на кандидата, включително придобитият извън институциите на Съюза. Всъщност, доколкото тази бележка се позовава на „[п]ериодите на трудов стаж, които са действителни и надлежно доказани“, тя би могла да се отнася единствено до прослуженото време извън институциите на Съюза, тъй като трудовият стаж на длъжностно лице в рамките на Съюза няма нужда да бъде доказван на институцията, която разполага с всички необходими доказателства, свързани с този стаж.

44

На пето място, ЕИСК подчертава, че както изразът „durée de l’activité professionnelle“ от френския текст, така и изразът „[l]ength of employment“ от съответния текст на английски език на параграф 6, буква b) от неговите ОРП, подкрепят тезата му, че може да бъде взет предвид целият трудов стаж на кандидата, включително професионалните дейности, които са били упражнявани извън институциите на Съюза. Що се отнася до текста на английски език на известието от 18 март 2013 г., използването на израза „length of service“ там, където в текста на френски език бил употребен изразът „durée de [l’]activité professionnelle“, било вследствие на фактическа грешка. При всяко положение такава фактическа грешка в известието до персонала не можела да породи каквито и да било права, тъй като единственият валиден текст е този на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК, както на френски, така и на английски език.

45

На шесто място, ЕИСК оспорва твърдението, че неговото тълкуване на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК може да доведе до нарушение на принципа на равно третиране, тъй като разглежданата мярка не позволявала да бъдат предоставени допълнителни пенсионни права на длъжностно лице, чийто предходен трудов стаж е придобит извън институциите на Съюза, а само позволявала то да се пенсионира по-рано без намаляване на пенсионните му права.

46

На седмо, последно място, като се позовава на трайната практика на Съда по този въпрос, ЕИСК счита, че текстовете на френски и английски език на ОРП на ЕИСК не се разминават, и че при всяко едно положение общата структура и целите на ОРП на ЕИСК показват именно че неговото тълкуване на параграф 6, буква b) от тях е правилно.

47

От двете таблици, приложени към решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, се установява, че г‑жа X и г‑жа Y са класирани на първо място с равен резултат, като всяка от тях има средна оценка от атестирането 4,30 и общ брой точки 9,5, които са образувани от 2,5 точки за навършени 59 години към 31 декември 2013 г., 4 точки за продължителността на трудовия им стаж, съответно 33 и 26 години, и 3 точки за атестациите им. Жалбоподателката е класирана на трето място непосредствено след г‑жа X и г‑жа Y, със средна оценка от атестирането 4,50 и общ брой точки 8,5, от които 1,5 точки за навършени 57 години към 31 декември 2013 г., 4 точки за продължителност на трудовия стаж 31 години и 3 точки за атестациите си.

48

От преписката се установява още, че както г‑жа X, така и г‑жа Y са започнали професионалната си кариера в институциите на Съюза през 1991 г. Следователно при пенсионирането си през 2013 г., при всички положения двете са работили в институциите на Съюза 22 години и малко по-малко от 23 години. Що се отнася до жалбоподателката, няма спор, че тя е работила в ЕИСК 31 години.

49

Тоест, за да определи точките, които се дават за критерия продължителност на трудовия стаж на г‑жа X и г‑жа Y, съответно 33 и 26 години, ЕИСК е прибавил техните прослужени години извън институциите на Съюза към годините им на служба в Съюза, които в случая са малко по-малко от 23 години, но при всички положения повече от 22 години. Ако ЕИСК беше взел предвид единствено годините им на служба в Съюза, и г‑жа X, и г‑жа Y биха получили само по 2 точки по този критерий, което би им донесло общ брой точки 7,5 и би довело до класиране на жалбоподателката на първо място.

50

Следователно се поставя въпросът дали при изчисляване на продължителността на трудовия стаж на кандидатите, както е предвидено в параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК, ЕИСК е можел да вземе предвид целия трудов стаж на кандидатите, придобит както в рамките на институциите на Съюза, така и извън тях, или е трябвало да вземе предвид само годините на служба в рамките на Съюза.

51

В това отношение Съдът на публичната служба констатира, от една страна, че текстът на френски език на известието от 18 март 2013 г. действително използва израза „durée de l’activité professionnelle“ на местата, където текстът на английски език използва „length of service“, а именно продължителността на годините на служба. Това лингвистично разминаване обаче не може да породи никакви права за жалбоподателката, доколкото известието от 18 март 2013 г. е мярка за изпълнение на ОРП на ЕИСК и следователно разпоредба от по-нисък ранг в сравнение с тях. От друга страна, Съдът на публичната служба намира, че изразите „durée de l’activité professionnelle“ и „length of employment“, съдържащи се в текстовете на френски и английски език на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК, не се разминават, но техният текст не позволява да се даде ясен отговор на въпроса, посочен в предходната точка. Ето защо се налага телеологично и контекстуално тълкуване на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК.

52

Такова тълкуване на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК изисква то да бъде съвместимо с нормите от по-висш порядък, и на първо място с член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2006 г., De Soeten/Съвет, F‑86/05, EU:F:2006:87, т. 42 и цитираната съдебна практика), което кара Съда на публичната служба да разгледа на първо място ratio legis на последната разпоредба.

53

По този въпрос Съдът на публичната служба посочва, че два документа, съставени в рамките на подготвителните работи във връзка с член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, представени от Съвета в отговор на действията по събиране на доказателства, съдържат указания относно целта на тази разпоредба. Така съгласно бележка № 9522/03 на председателството на Съвета от 19 май 2003 г., която съдържа предложението на председателството на Съвета относно изпратените на Съвета изменения в Правилника, разглежданата разпоредба „има за цел да улесни управлението на персонала, по-специално в рамките на малките институции“. Съгласно бележка № 12957/03 от председателството на Съвета от 26 септември 2003 г. относно одобряването на резултатите на комисията за съгласуване в рамките на измененията на Правилника, изпратена на Комитета на постоянните представители, посочената разпоредба е предназначена да „осигури на институциите подходяща гъвкавост, по-специално във връзка с процеса на разширяване [на Съюза]“. Съдът на публичната служба отбелязва, че впоследствие е прието съображение 33 от Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, стр. 1), което гласи, че „[с]истемата за [ранно пенсиониране] би трябвало да е предназначена да улесни управлението на човешките ресурси, по-специално в най-малките институции“ [неофициален превод].

54

Съдът на публичната служба счита, че ratio legis на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника е да улесни управлението на човешките ресурси в институциите на Съюза посредством ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права. Тоест тази разпоредба няма за цел да постави в по-благоприятно положение длъжностните лица или служителите, които в края на трудовия си стаж имат по-голям брой години на служба в институциите на Съюза, спрямо тези, които имат по-малък брой години на служба в институциите на Съюза поради това, че тяхната кариера е протекла в по-голяма степен извън тези институции в сравнение с кариерата на първите.

55

На второ място, е уместно да се отбележи, че съгласно член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права може да бъде допуснато само „в интерес на службата“. В това отношение се приема, че преценката за интереса на службата следва да се извърши въз основа на обективни критерии и прозрачни процедури, установени посредством ОРП, и че законодателят е предвидил да ограничи правото на преценка на администрацията, що се отнася до интереса на службата. Приема се още, че важността на това предимство по Правилника и гаранциите, които законодателят е въвел при предоставянето му, оправдават упражняването на точен контрол от съда на Съюза въз основа на определените от самите институции критерии за преценка на интереса на службата от страна на ОН (решение от 12 септември 2006 г., De Soeten/Съвет, F‑86/05, EU:F:2006:87, т. 48). Всяка институция на Съюза приема посредством ОРП свое определение за интереса на службата, който оправдава предоставянето на ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права.

56

От член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника следва още, че законодателят е възнамерявал да предостави на ОН на всяка от институциите на Съюза свобода на преценка относно критериите, които да бъдат използвани при подбора на длъжностните лица и служителите, които да се ползват от ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, стига тези критерии да са обективни и да са установени предварително. Тоест посочената по-горе разпоредба не изисква всички институции на Съюза да приемат общи критерии за класиране на кандидатите. Както основателно изтъква ЕИСК, ако волята на законодателя е била такава, той е можел да задължи институциите да ги приемат по общо споразумение, или да ги посочи направо в Правилника, което не е направил. Като се има предвид и това, че няма общ принцип на правото, който да задължава всички институции на Съюза да изберат едни и същи критерии при приемане на своите ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, следва да се направи изводът, че в своите ОРП всяка от институциите на Съюза може свободно да определи интереса на службата, оправдаващ предоставянето на ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, и да установи обективните критерии, които всяка от тях намира за подходящи за целите на класиране на кандидатите за тази мярка.

57

Ето защо, доколкото член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника не задължава институциите да приемат прослуженото време в институциите на Съюза за обективен критерий, който позволява да бъдат класирани кандидатите за ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, но и в същото време не забранява на институциите да се обосноват с този критерий при класиране на кандидатите, не е изключено някоя от институциите да избере да упражни свободата си на преценка, като в своите ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника установи сред критериите и този за прослуженото време в рамките на Съюза. Тогава такъв избор би довел до предоставяне на предимство на длъжностните лица, които са прослужили по-дълго време в институциите на Съюза, като им гарантира по-добро място в списъка на класираните кандидати за мярката по член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, в сравнение с техните колеги, чийто професионален път е преминал в по-малка степен в рамките на институциите на Съюза.

58

Както се установява от точки 9—16 от настоящото решение, именно такъв е изборът на Парламента, Съвета, Комисията, Съда и Сметната палата. Всъщност, що се отнася до Парламента и Комисията, както член 5, параграф 5 от ОРП на Парламента, така и член 5, параграф 6 от ОРП на Комисията установяват прослуженото време в съответната институция като един от критериите, които се вземат предвид при подбора на кандидатите. Що се отнася до Съвета и Сметната палата, от параграф 3 от Известие до персонала № 105/04 на Съвета и от член 5 от ОРП на Сметната палата се установява, че се дава предимство на прослуженото време в която и да е от институциите на Съюза. Що се отнася до Съда, член 5 от ОРП на Съда гласи, че „прослуженото време“ е един от обективните критерии. На въпрос от страна на Съда на публичната служба в рамките на действията по събиране на доказателства Съдът уточнява, че този термин включва не само периодите на служба на длъжностното лице в Съда, но и тези на служба в други институции на Съюза.

59

Тъй като изборът на институциите, посочени в предходната точка, по никакъв начин не обвързва ЕИСК, той е имал право да упражни своята свобода на преценка, като в своите ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника определи като обективен критерий за подбор на кандидатите продължителността на целия трудов стаж на заинтересованите лица, без да го ограничава само до придобития стаж в институциите на Съюза.

60

По гореизложените съображения следва да се отговори утвърдително на въпроса дали при изчисляването на продължителността на трудовия стаж, предвиден в параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК, последният е можел да вземе предвид целия трудов стаж на кандидатите, придобит както в институциите на Съюза, така и извън тях.

61

Уместно е да се добави още, че този извод не се засяга от довода на жалбоподателката, че такова тълкуване на параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК би довело до нарушаване на принципа на равно третиране, доколкото избраните кандидати, които имат трудов стаж и извън институциите на Съюза, биха придобили „допълнителни пенсионни права за един и същ период на заетост“.

62

Всъщност, доколкото пенсионните права се изчисляват въз основа на прослужените години в институциите на Съюза, и според случая, въз основа на прехвърлените национални пенсионни права, обстоятелството, че се предоставя ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права на длъжностно лице, което може да се позове на трудов стаж извън институциите на Съюза, няма да му даде допълнителни пенсионни права в сравнение с положението на длъжностно лице, което също се е възползвало от ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права и е придобило целия си трудов стаж в институциите на Съюза.

63

С оглед на изложеното по-горе настоящото основание следва да се отхвърли по същество. Следователно трябва да се разгледа основание, повдигнато от жалбоподателката при условията на евентуалност.

64

При условията на евентуалност жалбоподателката изтъква, че доколкото параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК следва да се тълкува в смисъл, че обхваща и работата извън институциите на Съюза, тази разпоредба е незаконосъобразна. Всъщност, макар институциите да разполагат с определена свобода на преценка относно обективните критерии, които приемат в изпълнение на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, тези критерии трябвало също така да са действително в интерес на службата. Доколкото в интерес на службата било само прослуженото време в институциите на Съюза, но не и работата извън тях, параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК нарушавал член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

65

В съдебното заседание жалбоподателката изтъква в това отношение, че ЕИСК е бил длъжен да приеме обективни критерии във връзка с конкретния интерес на службата, и че съдът на Съюза би трябвало да може да упражни контрол за законосъобразност по отношение на този интерес на службата. Тя подчертава, че съдът на Съюза трябва да установи този интерес на службата и да прецени дали обективните критерии, определени от ЕИСК, позволяват той да бъде постигнат. В случая ОРП на ЕИСК не съдържали нито един елемент, който да позволява преценка на преследвания от ЕИСК интерес на службата, когато прилага критерия по параграф 6, буква b) от своите ОРП относно продължителността на трудовия стаж.

66

ЕИСК отговаря, че разполага с широка свобода на преценка при приемането на мерки в интерес на службата, и че при контрола за спазване на принципа на недопускане на дискриминация съдът на Съюза трябва да се ограничи до това да провери дали той не е извършил класирането по произволен начин или в очевидно противоречие с интереса на службата. ЕИСК по-нататък посочва, че обективните критерии, съдържащи се в параграф 6 от неговите ОРП, не са нито произволни, нито в противоречие с интереса на службата.

67

Както беше посочено в точки 55 и 56 от настоящото решение, ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права на основание член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника може да бъде допуснато, ако е обосновано от интереса на службата, който се определя свободно от всяка институция на Съюза в нейните ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. По-нататък, при класирането на кандидатите ОН трябва да установи и да прилага обективни критерии и прозрачни процедури, също уредени в приетите от институцията ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

68

В това отношение Съдът на публичната служба констатира, че ОРП на Парламента, на Съвета, на Комисията, на Съда и на Сметната палата наистина съдържат определение на интереса на службата по смисъла на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. Така, що се отнася до Парламента, член 5, параграф 4 от ОРП на Парламента се позовава на реорганизационните мерки, приети от Парламента, и по-специално на преустановяването на задачите на длъжностно лице вследствие на текущи реорганизационни мерки, ако не е намерена или в близко бъдеще не може да бъде намерена никаква нова задача, подходяща за него. Също така, що се отнася до Съвета, член 5, параграф 1 от ОРП на Съвета гласи, че понятието „интерес на службата“ се преценява с оглед на обстоятелствата и на различни фактори, сред които необходимостта от структурно преустройство на някои служби и необходимостта от подновяване и пренасочване на изискваните компетентности в рамките на генералния секретариат на Съвета в зависимост от възложените му нови задачи, както и от изискванията, свързани с разширяването на Съюза. Що се отнася до Комисията, при преценката на интереса на службата член 5, параграф 4 от ОРП на Комисията определя критерии, свързани с реорганизационни мерки, като текущи мерки за реорганизация или преустройство. Що се отнася до Съда и Сметната палата, член 5 от ОРП на Съда и член 5 от ОРП на Сметната палата определят като интерес на службата нейната реорганизация.

69

По-нататък Съдът на публичната служба констатира, че ОРП на петте посочени в предходната точка институции установяват обективни критерии, позволяващи да се даде предимство на едни кандидати спрямо други, като възрастта, продължителността на трудовия им стаж или тяхното лично и семейно положение, както и процедурата, която кандидатите и институцията трябва да следват.

70

За сметка на това, що се отнася до ОРП на ЕИСК, параграф 6 от тях гласи, че „[з]а да бъдат определени заявленията, които най-пълно отговарят на интереса на службата, и за да бъде гарантирана пълна прозрачност при съставяне на списъка с длъжностни лица, които могат да се ползват от мярката, се създава система за присъждане на точки“. Съгласно параграф 6 от ОРП на ЕИСК тази система за присъждане на точки отчита възрастта на заинтересованото лице (параграф 6, буква а) от ОРП на ЕИСК), продължителността на трудовия му стаж (параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК), за която, както беше прието в точка 60 от настоящото решение, следва да се счита, че обхваща целия трудов стаж на заинтересованото лице, и средноаритметичния брой точки от атестациите за последните пет години (параграф 6, буква с) от ОРП на ЕИСК).

71

Както се установява от текста на параграф 6 от ОРП на ЕИСК, ЕИСК се е ограничил да установи, от една страна, критерии, свързани с възрастта, продължителността на трудовия стаж и заслугите на кандидатите през последните години на служба в ЕИСК или институции, критерии, които са предназначени просто да класират кандидатите, а от друга страна, процедурата, която да бъде следвана от последните при подаване на заявленията си и от ОН при приемане на решението му, но е пропуснал да определи интереса на службата, оправдаващ прилагането на мярката по член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

72

Горният анализ на текста на параграф 6 от ОРП на ЕИСК показва, че ЕИСК е приел, че в интерес на службата е улесняването на ранното пенсиониране на най-възрастните длъжностни лица, които в течение на кариерата си са работили най-голям брой години и имат най-висок брой точки в последните атестации. Сами по себе си тези критерии не отговарят на ratio legis на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, което, както се припомня в точка 54 от настоящото решение, се изразява в улесняването на управлението на човешките ресурси от страна на институциите.

73

На поставения в съдебното заседание въпрос във връзка с това, ЕИСК потвърждава, че ОРП на ЕИСК не определят интереса на службата, посочен в член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. Според изявленията му ЕИСК първо разглежда „дали е налице общ интерес за цялата служба“ от прилагане на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, и при утвърдителен отговор обявява процедурата за представяне на кандидатури сред целия персонал на ЕИСК. Всички допустими кандидати, които изпълняват трите критерия, установени в параграф 6 от ОРП на ЕИСК относно възрастта, продължителността на трудовия стаж и заслугите в службата, се подреждат в списък съобразно броя получени точки в низходящ ред. Този списък се публикува и съобщава на кандидатите. Впоследствие кандидатите могат да изберат дали да се откажат от ранното пенсиониране или не.

74

Ето защо Съдът на публичната служба следва да отбележи, че в своите ОРП на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника ЕИСК е пропуснал да даде определение за интерес на службата, оправдаващ предоставянето на ранно пенсиониране без намаляване на пенсионните права, и че съгласно практиката на ЕИСК в интерес на службата е ранното пенсиониране на най-възрастните му длъжностни лица, които са работили най-дълго през своята кариера и които имат най-висок брой точки в последните си атестации.

75

Предвиденият в параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК критерий за продължителност на трудовия стаж, независимо дали в институциите на Съюза или извън тях, обаче не позволява нито сам по себе си, нито заедно с критериите за възраст и заслуги, съдържащи се съответно в параграф 6, буква а) и с) от посочените ОРП, да бъде определен интересът на службата, който оправдава ранното пенсиониране без намаляване на пенсионните права.

76

От това следва, че параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК, било сам по себе си, било във връзка с параграф 6, букви а) и с), не позволява на ЕИСК да прецени интереса на службата по смисъла на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, с оглед на който е бил длъжен да разгледа заявленията за възползване от последната разпоредба като това на жалбоподателката.

77

Следователно, след изслушаните в съдебното заседание становища на страните по въпроса дали начинът, по който интересът на службата е взет предвид от ЕИСК в неговите ОРП, може да обоснове отмяна на обжалваното решение, повдигнатото възражение за незаконосъобразност следва да бъде уважено, параграф 6, буква b) от ОРП на ЕИСК да бъде обявен за неприложим в случая и да бъде прието второто основание.

78

Като се има предвид, че обжалваното решение се основава на незаконосъобразна разпоредба, това решение е незаконосъобразно, поради което трябва да бъде отменено.

79

Съгласно член 101 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 1 от посочения правилник, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

80

От изложените по-горе съображения следва, че ЕИСК е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателката изрично е поискала ЕИСК да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, ЕИСК трябва да понесе направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателката.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

реши: